Втори след княза

Не зная защо по- горе се пренебрегва двукамерния парламент на НРБ. И това го е имало. При това конституцията на НРБ си е републиканска и краят й не бе насочен към монархия, а към повече демокрация. Сега тези, които бяха против чл. 1 на конституцията на НРБ са за монархия. Лъжедемократи! Президентската република НЕ РЕШАВА проблемите. Хондурас е президентска република и световен лидер по убийства на глава от населението. По- скоро културата, почтеността и активността на гражданите е ключът към трайна република. Пред дилемата република или диктатура, аз съм за република! Обаче реална, а не като републиканските остатъци в Римската империя. Всъщност, като допуснатото "самоуправление" в новозавзетите от Рим територии.

Само си представете Байдън- монарх и го наследява сина му- спорна крадлива личност. Опитайте и с Тодор и Владимир Живкови.

Смятам, че темата е хипотетична "Какво би било, ако скоростта на светлинате не е крайна" и това дава право на автора й да я развива. Най- важното е, откриване на експериментали доказателства, оборващи крайната скорост, другото е не по- различно от "Какво би било, ако баба ми беше поп Петър".

Това е повод за размисъл и за теб, и за мен Това е много оригинална дефиниция. Може да се каже уникална. Разбирам, че преследване на комунисти, което трае по- дълго от руско- украинската война се радва на одобрението ти. Ако извадката бе по- голяма, можеше да се стигне до корелация, че привържениците на Маккартизма нямат чувство за хумор.

С радост споделям, че ми възстановиха правото да участвам в дискусиите. По този повод един виц: Освободен от лудница крещи радостно: I am free!!! Високомерно отвътре един си мъмри: I'm four По темата Смятам, че мнозина искат да се олицетворяват с еднолична власт и добре виреят в такава. Учредителят на НБУ проф. Богданов, който разказва, че е от фашистко семейство, специализира в Атина и Амстердам, пътува и си се връща в НРБ, а от 1991 г. е ректор на НБУ и назначава и уволнява единолично, възползвайки се от властта. Поради липса на традиции и аристократични родове, а и разочарованието от Симеон Кобургготски, не вярвам да има напъни за монархия. Допускам насилствено налагане на власт чрез диктатура. От обсъждането на хипотетичния въпрос за военно положение https://www.forumnauka.bg/topic/26541-kakvo-bi-bilo-ako-prez-1989-g-be-vvedeno-voenno-polozhenie/ стигнах до извода, че такова може да се осъществи само от проатлантически сили и с външна политическа и военна подкрепа от базите на НАТО. Към проф. Христов се отнасям с неприязън, защото смята народа ни за непълноценен. За олигархия като форма на управление, също не мисля в този момент. Забогателите, които биха били в основата на олигархия, предпочитат своето безгрижие, а не грижи и ядове за държавата. Да властва има желание един- Пеевски. Друг няма. Борисов не е олигарх, защото няма собствен бизнес и богатство с което да властва над мнозина. Така че една птичка и един олигарх олигархия не правят. Българските националисти, като двигател за диктатура са зависими. Коментирахме ги в заключената тема https://www.forumnauka.bg/topic/24514-problemt-nacizm-prez-21-v/#comment-541782 Те са особени националисти- Германските искат световно господство конкретно на германската нация; австрийските искат точно Австрия да е силна и независима, а българските искат Русия да е слаба и тук да няма русофили. Все им е едно дали България е клоака на ЕС, дали е зависима от Брюксел и Вашингтон. Само те имат потенциал да наложат терор и диктатура, стига ЕС да позволи и НАТО да поиска. Преходът от република към монархия започнах да обсъждам в https://www.forumnauka.bg/topic/26671-bdescheto-na-blgariya-republika-ili-diktaturamonarhiya/ , но както е обичайно, темата се разми, понеже не ни достигна акъл за умни приказки. Става дума, че републиката изчерпва предимствата си след някое време, за което има доста примери в историята. Обаче в нашия случай има особености: Външните, които имат ресурс да проведат прехода към единовластие не искат да има русофилски или славянофилски кандидат, а народът е русофилски и славянофилски настроен. Единовластникът ни искат да е управляем. Както Мануел Нориега в Панама, когото водеха, но събираха доказателства за наркотрафик, а когато опита самостоятелност, прибраха. Някой като Борисов, обаче той не проявява ищах за диктатор. Браво! Пък ЕС, в който членуваме, се води демокрация и поне за лице не разрешава диктаторски режими. По въпроса с корупцията, съгласен съм да приемем, че това е основен проблем, който подрива републиката и ако тя не може да се справи с него, ще падне. Но какво е корупция?- да дадеш на някой пари за да ти свърши някаква работа. А какво са грантовете?- да дадеш на някой пари за да ти свърши някаква работа. Виждате ли разлика? Държавата дава, за да й свършат държавна работа, частни лица и организации дават, за да им свършат на тях някаква работа. : Сещам се един доктор- посредствен специалист и хубавец, когото една фармацевтична фирма натовари да й извърши изследване на медикаменти. Той извърши изследването посредствено, поласкаха го, платиха му и медикаментът бе пуснат на нашия пазар. Заплатиха бакшиша, а ако е имало и секс, `щото заявителката беше застаряваща дама, той е бадева (даром). Чиста институциализирана корупция. Нашият трябваше да пробута едно съмнително лекарство през бариерата на закона и го направи срещу заплащане. Мнението ми е, че възможностите на републиката в България не са изчерпани, но съществуват сили с интерес да се разправят с русофилството и съответно да наложат диктатура и терор. Не е необходимо да суспендират конституцията или да са на власт, достатъчно е под предлог за "реформа в съдебната система" да наложат Маккартизъм. Мисля, че това е и целта, като първо зейне прозорецът на Овертон и скачащите за демокрация приемат диктатурата за норма.

По повод метафорите, митовете, образите в науката, смятам, че те отразяват един донаучен етап. Когато става дума за Едипов комплекс, Котка на Шрьодингер, Философски камък, това не е научна терминология, а уподобяване. То принадлежи все още на изкуството, въображението. Предназначено е за обяснение по популярен начин. Значи търсещите нямат още научния термин и обяснение. Не, че е лошо, просто е етап. С времето биват обяснени, биват намерени закономерности и потвърждения. Това вече е друго.

Платон, който е "идеалист", т.е. смята, че идеите са съществували и съществуват, а човекът впоследствие ги открива, не одобрява в идеалната държава поетите, при това защитавайки и твърдо вярвайки в актуалните богове. Най- вероятно, защото смята, че поетите не изобразяват истини, а някакви свои представи, с които да са интересни. Сигурно е наистина опасно, защото образите са със силно въздействие върху публиката. Опасни са и псевдонаучните аргументи, които лесно биват попивани от публиката като очевидни. Има и хора, занимаващи се с наука, които искат да бъдет интересни. Те могат да продуцират свои хипотези като доказани, съответно с фалшиви доказателства. Има някои примери в науката, а желаещи внимание, които не могат да са истински учени в компютърната мрежа изобилстват. Особено ми е интересно откъсването от голямото предимство на науката- експериментът на едни "мисловни експерименти". Те се основават на настоящата наука и нейните постижения, т.е. не поставят истински проблем. Често са в белетристична форма, подкрепени с образи като котка (на Шрьодингер), чайник (на Ръсел), близнаци (при скорости близки до светлинната). Решението на въпроса "Какво би било, ако...", решаван с настоящите средства не е лош, напротив. Всеки, решаващ практически творчески проблем е в тази ситуация- Какво би било ако сложа контрафорси?- мисли си строителят на катедрали. Какво би било, ако при варенето на великденски яйца добавя сол?- мисли си домакинята. Какво би било, ако излъскани щитове сложим в полукръг пред вражеската флота?- мисли си Архимед. Обаче има и нереалистични въпроси съответно с неверни отговори. Примерно Какво би било, ако към оловото добавя живак за да получа злато? Е, няма да се получи. Или Какво би било, ако приуча ябълковото дърво на зазимяване, като му свалям шумата по- рано?. Грешни резултати, разбира се. Обаче те се установяват в последвалия експеримент. Т.е. спорът по мисловни експерименти е обсъждане на хипотеза, но експериментът е истинското решение. Прочее, Платон бил поканен да създаде идеална държава, но нямал успех. Експериментът отхвърлил "мисловния експеримент". В края на краищата, заради мнозината белетристи- фантазьори или учени- фантазьори, не бива да се отрича мястото на поетите и учените. Ама това е очевидно.

Оказва се,че не били няколко, щом са убити 11 и ранени около 3000 души. Дори Блумбърг, с различна вяра на собственика, започва да вярва в конспирация ТУК.

Може би смяташ, че още има хора, които въпреки случайното гръмване на няколко пейджъра, бездоказателствено си обясняват, че това е заговор и тази им бездоказателствена вяра е сходна с вярата им в Алах. Няма да ти противореча, защото наистина нямам доказателства. В допълнение към темата, нещо интересно, религията им забранява да рисуват природата, но не им забранява да постигат медицински познания чрез дисекция. При християните- обратно, могат да рисуват, но не и да аутопсират.

Така е. Заради това историцита повече вярват на Херодот отколкото на баба Кера. Дечицата край огнището- обратно. Съгласен. Погледнах в източника на основни знания Уики за Конспирология. Там дават следното определение Доколкото ключови думи са тайно, заговор, незаконно или неморално, предизвикване на събитие, прикриване, то възможно ли е папската курия, вселенския патриарх и протестантските мисионери да подготвят таен заговор за произвеждане някакви незаконни действия в свой интерес? Включително и по времето, когато царете са им целували ръцете и те са определяли морала? Ако е така, то сега доста са изтървали юздите и допускат ЛГБТ и отделяне на църквата от държавата. Да, църквата е влияела на изкуството и науката, и Галилей е най- яркият пример за запушване на уста, но всичко е било с легални средства, сиреч законно за времето си. В какво виждаш връзката на религия с конспирология? За мен тя не е очевидна и те не са неотличими. Възможно е да има тайни, езотерични секти, но тайни религии не зная- все пак те търсят масовост. Може би някои самообявили се водачи, но пак на секти. Може би политици или разузнавания имат влияние над пастири и мисионери, така че моля за разяснение?

Мнението ми е, че религията се опитва да обясни нещата чрез свръхестествен аргумент. Увереност за това ми дава употребеното и от теб "защото". Това, че не обяснява вярно е друго, обаче и те се стремят да отговорят на въпроса Защо?. Харесва ми връзката между белетристика и религия и бих ползвал "белетристично- религиозно мислене". Да, религията използва белетристични похвати- митове, притчи, метафори, олицетворяване и въображение в изобразяването на нещата. Примерно божеството подало на Ахил копие или дяволът е олицетворение на всичкото зло. Няма да разтягам темата, но и до сега в историята, етиката, а и в политиката първо се започва с описание, което е обикновено разказ/белетристика, а от там до вярата, митологизирането и обожествяването е крачка. В този цитат, също се ползва метафора. Кохеренция е термин за ... знаеш какво, а за съответствието между картината на света и нейното възприятие не е съвсем точен. Обаче върши работа, разбирам те. В този смисъл е и ползването на белетристични похвати в религиозното обяснение- нещо да стане разбираемо. Примерно митът за "Кесаревият денарий" е отговор с обяснение на практичния въпрос "Да плащаме ли данъци на кесаря?". В допълнение, на автора на съвета- "Отдайте кесаревото кесарю, а божието богу" бива придадена божествена, свръхестествена мъдрост. По връзката белетристика- конспирология не възразявам. Все някакво обяснение на света при недостатъчна информация. Колко много белетристични, а и исторически и политически творби обясняват убедително с въобразени уж-факти. Нищо против. Въпреки това, философстването, обясняването, е процес, който може да се подобрява. Аз философствам по един начин, друг ме отхвърля, трети е по- успешен. Това, че не съм Аристотел или Жельо Желев, не ме лишава от право на философстване. Мисля, че адресатът не бива да е от значение ако търсим обективност при оценяването на продукта на науката и изкуството, защото дали ще е гол Асан или Всички, дали ще е за Урби или за Орби (града и света), процесът на оценка трябва да е сходен. Обаче относителността не може да се избегне. Адресатът, наблюдателят е важен, откакто бе въведен във физиката. Примерно един монархист и един републиканец в днешна Испания гледат по различен начин за присъствието на краля в политиката, но оценяват нещо си някак си чрез сходен начин на мислене. В този смисъл съм съгласен, че не може да има АБСОЛЮТНА мярка за по- добро в науката и изкуството, а само относителна. Заради туй съм турил темата в раздел, че не можем да обясним абсолютно нещата, а само по отношение на нещо.

Любопитното е, че в самата наука няма критерий за сравняване на учените. Кой е по- велик, Галилей, Дарвин, Нютон или пък Евклид и Архимед? Във всички случаи има някакъв рангов критерий, защото не мога да сложа между тези акад. Георги Наджаков. Има някакви критерии, напр. брой цитирания или страни, публикували го в енциклопедия или уикипедия, но кой би цитирал всеки път Менделеев, щом спомене атомния номер на елемента? Така резултатите от научния или художествен труд се съизмерват по отношение на някакъв критерий, по- често за сега елиминиращ. Кое не поджожда за някаква степен на изкуството или науката, кое отпада или надскача. Непринадлежност към достиженията, парадигмата/образците. Нещо като сито за по- големите и друго за по- малките. Учителите оценяват уж по- точно постиженията на учениците, но основно е да се каже "Двойкаджия", "Отличник", а другите са горе- долу еднакви. Прочее, учителите са се съобразили и оценяват по отделни дисциплини/частични отношения. "Отличен е по физика, но слаб по пеене". А иначе, всяка дейност си търси критерий за качеството. Яйцата се измерват на големина, просветляват се за да се види дали вътрешно нямат изменения. Сортирането на ябълките се върши от неспециалисти, искам да кажа, че определянето на качеството не изисква философски разсъждения, а професионална опитност. Интуитивност. Не, че е точно, но върши работа. Цитираният другаде Даниъл Канеман се отнася с голямо недоверие към някои тестове в израелската армия, които сам е въвел и се използват дълго. Обаче във всяка дейност се появяват критерии за принадлежност и ранг, колкото и да са неточни, но са потребни. Те са изключително по отделни критерии и почти никога общи. Особено в изкуството, където вкусът е външен фактор, непринадлежащ на обекта.

Да тръгнеш нанякъде се е определяло и се определя от неудовлетворени потребности или от оценката за неудовлетворени потребности. По Маслоу потребностите са 1. Самоусъвършенстване, себереализиране 2. Уважение, увереност 3. Любов/Принадлежност 4. Сигурност 5. Физиологични Поемат на път и сменят местообиталището в търсене на храна, вода, суровини в търсене на сигурност в търсене на територия в търсене на полов партньор в търсене на работа и по- добро заплащане в търсене на по- добър климат в търсене на развлечение в търсене на познание в търсене на приятни емоции от алчност от страх от любопитство по религиозни причини по икономически причини по политически причини

А пък вчера попаднах на един романен герой, който на въпроса "Защо пътуваш?" отговаря "За да се изненадвам всеки ден".

Науката е по- напред в използването на относителни величини. Прословутото "Еврика" е защото Архимед е открил Относителното тегло, а и плътността на веществата като отношение на маса към обем, за да може да реши поставената му от владетеля задача дали в короната му е употребено всичкото дадено злато или е заменено с мед. Да не говорим за Относителността на Галилей и Айнщайн. А изкуството не може да каже коя планина е по- хубава Пирин или Родопите и кой художник е по- добър- Доспевски или Павлович.

А пък един англикански свещеник, който научил, че френските моми са любвеобилни, решил да мине Ламанша и сам да провери как стоят нещата. Доста свободомислещ християнин бих казал. Каквото е преживял е описал в роман, който, уви е недовършен, та не може да се разбере дали... или .... Все едно, негова си работа. Става дума, че изборът на пътя е личен. Един може да запее като Стенли "Пътят към храма избрах", друг да подхване шопинг туризъм, трети секс или нарко туризъм. Най- добрият вариант е пътят да прави чест, да служи за разказ и похвала. Както прочее споменатият свободомислещ свещеник, който с романите си "Сантиментално пътешествие" и "Тристрам Шанди" е повлиял в значителна степен на английската и западноевропейска литература. Популярен е и негов цитат от онова пътешествие, според който "Когато човек живее в мир с всички, колко по-лек от перце в ръката му е най-тежкият метал !" Сиреч добрите отношения са по- важни от златото в жизнения път. Поне не ни тежат и създават грижи като жълтици в пътна раница. Избор. Пак според него, писал е за слава, а не за пари. Още един избор в жизнения път.

Мисля, че в нашата, българска, култура пътуването бива възприемано най- вече като следствие, все пак основателят Аспарух тръгнал на път заради аварите. Това звучи някак пасивно, като в детска игра на топчета или билинки, джаминки, лимки, скамболовчета или както там им казват, движат се, защото биват ударени. Обаче при живите същества движението е самопроизволно, преднамерено, сам тръгваш. Наистина, от земния рай се излиза само по принуда или като те изгонят, но Родината не е като Едема, да не можеш да се върнеш! Каракачани и цигани у нас са странстващи, българите сме домошари. Дори пастирят Вуте, като изкарвал овцете лете, стигал толкова далече, колкото да може за един ден да изтича и се върне за хляб. Родопските пастири стигали до Егея, ама колко пък да е далече Егея? Има сега някои, които пътуват често до Одрин, но тяхното е по- скоро отиване до супера, от което се връщат със стоки, но не и с преживявания, спомени, промени в знания и характер. Дори икономическите мигранти, които се върнаха не донесоха кой- знае какви разкази. То, наистина да миеш чинии и задници не е като да си Марко Поло и да те посреща китайският император. Ама Марко Поло лъжел. Бре, да се не начудиш... щото Омир или Жул Верн не лъжат, хайде- де. Предтечите на нашите революционери са били я търговци на добитък, които трябвало да преведат стоката далече, я данъци са събирали от села в незнайни долини, я търговци, които за стока са ходели по рисковани пътища. Който е пътувал, той е забогатявал. Приказвали са си с наши и чужди, научавали са това- онова или пък са се разтушвали от грижи. А щом в нещо има знание или развлечение, то е полезно. По пътя такива неща се ценят. Разказите в които да научиш нещо или да се забавляваш. Не пътят, а хората в пътя.

Много от великите художествени произведения са разказ за пътуване. Пътуват аргонавтите, Одисей, Гаргантюа и Пантагрюел, Дон Кихот, Кентърбърийските поклонници, Данте има своето пътуване в отвъдното. Пътуват Билбо и Фродо Бегинс, Хъкълбери Фин, капитан Ахав и капитан Немо, Гъливер. Дори Антигона има своето пътуване към смъртта, както и всички трагични герои (и нетрагични като Розен.. и Гилдерн... как им бяха имената?). Пътува и бай Ганьо... И всички тези пътешествия са запечатани в културната история на Европа, защото са разкази за хода на човека и срещата му с препятствия и новости. ИИ ми предложи някои характерни черти на някои от пътешествениците: Батската невеста (от „Кентърбърийски разкази“) Независимост и сила на характера Житейски опит и мъдрост Доминиране в брака Наслада от живота Хумор и чар Самоосъзнатост Дон Кихот: Стремеж към идеалите Неограничена вяра в доброто Безкористност и саможертва Непоколебима воля и устойчивост Въображение и мечтателност Пример за вдъхновение Трагична и красива саможертва Одисей: Непоколебим стремеж към дома и семейството Героизъм и смелост Интелигентност и хитрост Способност за адаптация и устойчивост Верност към собствените идеали и идентичност Израстване и самопознание Лидерство и отговорност Постигане на целта Антигона: Верност към моралните и божествените закони Непоколебимост в убежденията Саможертва за висшите идеали Трагичен, но героичен край Пример за бъдещите поколения Пантагрюел: Жажда за знания Свобода на мисълта и духа Удоволствие от живота Хуманизъм и морални стремежи Приключения и открития Сатира на човешките слабости Хумор и оптимизъм Колкото и да са спорни, дадените характеристики могат да послужат за едно обобщение, кое е това, което ни кара да оценим един път като добре извървян. Непоколебимост в убежденията – Антигона, Дон Кихот Саможертва – Дон Кихот, Антигона Удоволствие от живота – Батската невеста, Пантагрюел Хумор – Батската невеста, Пантагрюел Жажда за знания – Батската невеста, Пантагрюел Непоколебима воля и устойчивост – Дон Кихот, Одисей Героизъм и смелост – Дон Кихот, Одисей Пример за бъдещите поколения/ вдъхновение – Дон Кихот, Антигона От това,също спорно изреждане, виждаме не само какъв трябва да е пътешественикът, но повече какъв става той в своя дълъг път.

От горните напътствия, най- често се отбелязват следните: Справедливост – Появява се (чрез идеите за правилно поведение и етика), (социална и икономическа справедливост), (морална справедливост и честност). Социална отговорност – (колективизъм и обществена солидарност), (милосърдие и подкрепа на бедните), (грижа за социалната справедливост и правата на другите). Труд и дисциплина – (усърдие в ежедневните задължения), (правилни усилия). Семейни и социални връзки – (колективизъм и социална солидарност), (грижата за семейството и обществото), ( почитта към родителите и хармоничните отношения с другите). По веднъж се споменават и: Хармония с природата – От даоизма, където се подчертава нуждата от живот в съответствие с естествения ред на нещата и постигането на баланс с природата чрез концепцията за У Уей (недеятелност). Изповед на отрицанието – Египетски морален принцип, при който душата на починалия се явява пред боговете и отрича извършването на различни грехове, като кражба, лъжа и насилие. Революционен дух – В комунистическата идеология, този принцип подчертава готовността за участие в борба срещу несправедливостите и експлоатацията с цел изграждане на безкласово общество. Атеизъм и критика на религията – В комунизма, този принцип настоява за отхвърляне на религиозната вяра като средство за социално потисничество и се насърчава научното мислене и рационалността. Гмилут хасадим (Дела на доброта) – Еврейски принцип, който насърчава личните актове на милосърдие и помощ към другите без очакване на възнаграждение. Дигитална етика – В постиндустриалното общество се разглеждат етичните предизвикателства на дигиталния свят, като защита на личните данни, киберсигурност и етично използване на изкуствения интелект. Корпоративна социална отговорност (КСО) – Принцип в постиндустриалното общество, който насърчава бизнесите да действат етично, да се грижат за социалната справедливост и околната среда, и да допринасят за общото благо. Шабат (Събота) – В юдаизма, това е ключов религиозен и етичен принцип, свързан с почивката и възстановяването, както и с духовното осмисляне и хармония със семейството и Бог. Пикуах нефеш (спасяване на живот) – Еврейски принцип, който поставя спасяването на човешки живот над почти всички други религиозни и етични норми. Образование и културно развитие – В комунистическата идеология, този принцип подчертава значението на непрекъснатото образование и участие в културния живот за развитието на личността и обществото. Интернационализъм – Комунистически принцип, насърчаващ солидарността между работническите движения по целия свят, с цел постигане на глобално равенство и премахване на национализма и империализма. Свобода на словото и избор – В постиндустриалното общество се подчертава важността на свободата на изразяване и правото на личен избор, особено в контекста на личната независимост и демокрацията. Има един много спорен момент, отнасящ се към морала изобщо. Всички напътствия му обръщат внимание, но оставят без отговор дали става дума за морала на своята референтна група или на външната. Дали този, който тръгва по пътя трябва да се съобразява с нормите, които е усвоил като добри или "с вълците да вие по вълчи"? Общо взето, в българския фолклор се изразява, че своите норми са добри, чрез тях съществуваме, но не е необходимо да се афишират, а в случай на опасност дори е добре да се крият. Юнакът от "Тримата братя..." тръгва да убива ламята и да освобождава пленничките; друг герой, при среща с дяволи се скрива на едно дърво; Крали Марко, срещнал в пътя си три синджира роби ги отървава, на пук на морала на Муса Кеседжия; Девойката от "Братче еленче" била добре скрита, но я предизвикали с неправилни действия и тя слязла да обяснява кое е правилното... будала, хванали я. От друга страна, всеки нов път и усвояване от човека на нов ареал е свързано с усвояване на семейния, селищен, народностен или училищен, трудов и пр. морал, който му е чужд. Т.е. попадайки в Рим, трябва да се държи като римляните, иначе ще пати. Например християните са имали доста проблеми с властта. И тук става дума за едно диференциране и преценка, дали да отстояваш своя морал или да се прикриеш. Споменатия с дяволите е трябвало да вземе бързо решение и постъпил като котка пред куче, съобразявайки, че ония не са от неговия род. Горните пътни съвети важат дори за такъв път, като нашия форум. По- далеч стига този, който ....

Става ясно, че има много доброжелателни съвети как да мине пътя добре. Важното обаче е да тръгнеш.

Речетатив Джоко Росич НЕМА ВЕСЕЛА ЕМИГРАНТСКА ПЕСЕН !!!..... ЕМИГРАЦИЯТА НЕ Е ПО МЕРКА НА ВСЕКИ... МНОГО МАЙКИ Е РАЗПЛАКАЛА, МНОГО БАЩИ Е ВДЪХНОВИЛА , МНОГО БРАТЯ И СЕСТРИ Е РАЗДЕЛИЛА ... АМА И НЕФТА И ЗЛАТОТО СА КЪРВАВАТА ПОТ И СОЛЕНИТЕ СЪЛЗИ НА ПОДГОНЕНИ ОТ БЕЗИЗХОДИЦА И НЕМОТИЯ , ЗАРЕЗАЛИ БАЩИН ДОМ , ТЪРСЕЩИ СВОБОДА И ПРЕПИТАНИЕ АВАНТЮРИСТИ .... НЕКОИ КРИВНАТ ПО ПЪРВАТА ЛЪСКАВА ТАБЕЛА ЗА ГОЛЕМОТО ШОСЕ И ВСЕ ПО АСФАЛТ , ПО МАЗНОТО ДА КАРАТ ....АМА НЕМА ПРИКЛЮЧЕНИЕ ПО МАГИСТРАЛАТА , ЛЕСНО Е , ВКЛЮЧВAШ НА ДИРЕКТНА И ВСЕ НАПРАВО , ВСЕ НАПРАВО , СТРОЯВАШ СЕ ДО КАМИОНИТЕ , ПОНЕСЛИ СТОКООБОРОТА, СТОКООБМЕНА И СТАВАШ СТОКА... ....И НЯКАК СИ ДОБРОВОЛНО ДЕЗЕРТИРАШ ОТ ИДЕАЛИТЕ . ДРУГИ ПРЕСИЧАТ ПЪТЯ И ЦЕПЯТ НАПРАВО ПРЕЗ ГОРАТА, ПРЕЗ ПЛАНИНИ И РЕКИ , ПРЕЗ ПРОПАСТИ ПРЕЗ БЕЗДНИ , ОЦЕЛEВАТ ТРУДНО , БЕЗ ПЪТ , БЕЗ КОМПАС И КОЛКОТО ПО-НЕВЪЗМОЖЕН ПРЕХОД СИ ИЗБРАЛ, ТОЛКОВА ПО-СИ БЛАЖЕН ОТ УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СЕ ПРИДВИЖВАШ..... НО ... ПЪТЯТ Е ВАЖЕН... ПЪТЯ, КОЙТО САМ СИ ИЗБРАЛ !!! ДЕЦА, МОИ, ВЕСЕЛА ЕМИГРАНТСКА ПЕСЕН НЕМА!!!

Добре изминалият живот на мюсюлманина, според ИИ, включва: Праведно поведение: Следването на ислямските предписания в ежедневието, като редовно извършване на молитви, пост, даване на милостиня и въздържане от грехове като лъжа, кражба и нечистота. Семейни и социални отговорности: Грижата за семейството, уважението към родителите, съпруга и децата, както и честното отношение към съседите и общността. Милосърдие и добри дела: Помощта към нуждаещите се, даването на зекят (милостиня), подкрепата на слабите и допринасянето към общото благо се смятат за ключови показатели на благочестив живот. Вяра и упование в Бога: Искрена вяра в единния Бог (Аллах) и следване на Неговите заповеди, упованието на Неговата милост и прошка, и стремеж към постигане на духовна чистота и удовлетворение.

Основни етически принципи, общоприети в постиндустриалното общество: 1. Устойчивост и екологична отговорност Устойчивостта е ключов етически принцип, който насърчава отговорното използване на природните ресурси и минимизирането на негативното въздействие върху околната среда. В постиндустриалното общество съществува осъзнаване на важността от опазване на планетата за бъдещите поколения. Това включва: Намаляване на въглеродните емисии; Подкрепа за възобновяеми източници на енергия; Отговорно управление на отпадъците и рециклиране. 2. Социална справедливост Социалната справедливост обхваща идеите за равенство и справедливост в обществото. Този принцип се стреми да премахне социалните и икономически неравенства и да осигури равен достъп до образование, здравеопазване и правосъдие. В контекста на постиндустриалното общество този принцип се свързва с: Борба срещу дискриминацията (расова, полова, етническа); Защита на правата на уязвимите групи; Икономическа и социална интеграция на маргинализирани общности. 3. Дигитална етика С нарастването на технологиите и дигитализацията, дигиталната етика става основен елемент в постиндустриалното общество. Тя регулира въпроси, свързани с личната неприкосновеност, защитата на данните и отговорното използване на технологиите. Основни аспекти на дигиталната етика включват: Защита на личните данни: Осигуряване на защита срещу злоупотреби с лична информация и нарушения на поверителността. Киберсигурност: Гарантиране на безопасността на дигиталната среда и борба с киберпрестъпността. Отговорно използване на изкуствения интелект: Етични въпроси около AI, като пристрастията в алгоритмите, автоматизацията на труда и влиянието върху човешкото достойнство. 4. Индивидуална свобода и права Постиндустриалното общество цени високо правата на индивида, особено по отношение на свободата на изразяване, личния избор и правото на неприкосновеност. Тези принципи включват: Свобода на словото: Правото на всеки да изразява мнението си без страх от цензура. Право на личен живот: Особено в дигиталната ера, където въпросите за личната неприкосновеност стават все по-важни. Свобода на избор: Възможността за индивида да прави свободни избори, включително относно своята идентичност, професия и начин на живот. 5. Корпоративна социална отговорност (КСО) Корпоративната социална отговорност е концепция, която насърчава бизнеса да действа етично и да допринася за устойчивото развитие. Това включва: Екологично устойчиви бизнес практики; Осигуряване на справедливи условия на труд и права на служителите; Вложение в обществото чрез благотворителност, доброволчество и социални инициативи. 6. Глобална етика и солидарност Постиндустриалното общество е все по-свързано глобално, което води до нови етически предизвикателства. Глобалната етика насърчава разбирането и сътрудничеството между различните култури и общества, особено по отношение на глобалните проблеми като: Бедност и неравенство; Бежански кризи и миграция; Глобални екологични проблеми и климатични промени. 7. Равенство между половете В постиндустриалното общество въпросите за равенството между половете са силно подчертавани. Това включва както премахване на полова дискриминация, така и осигуряване на равен достъп на жените до образование, труд и политически права. 8. Трансформация на труда и етика на автоматизацията С развитието на роботизацията и автоматизацията, се поставят етически въпроси за бъдещето на труда. Как трябва да се справяме с: Замяната на работни места с технологии; Прехода към нови умения и професии; Социалната защита на работещите в сектори, които се трансформират. 9. Плурализъм и културна толерантност Постиндустриалното общество се характеризира с културно многообразие и плурализъм. Етическият принцип на толерантността изисква уважение към различните култури, религии и начини на живот, като насърчава разбирателство и диалог между различни общности. 10. Транспарентност и отчетност В глобалната икономика и дигиталната ера транспарентността е важен етически принцип за институции, правителства и бизнеси. Това означава: Отговорно и открито управление; Етични бизнес практики и отчетност пред обществото; Прозрачност в комуникацията и вземането на решения.

Основни принципи на koмyнистичeскaтa личност: 1. Колективизъм Koмyнистичeскaтa личност поставя интересите на колектива над тези на индивида. Всяко лично действие трябва да бъде насочено към благото на цялото общество, а не към собствените интереси. Принципът на колективизма включва: Споделена отговорност за общото благо; Работата в екип и подпомагане на другите; Липса на егоизъм и стремеж към индивидуални привилегии. 2. Трудова етика Трудът е централен принцип в komyнистическото общество, като се счита за основен източник на стойност и средство за личностно израстване. Koмyнистичeскaтa личност трябва да бъде усърдна и отдадена на труда си. Принципите на трудовата етика включват: Всеотдайност към колективния труд; Ефективност и продуктивност в работата; Възприемането на труда не само като необходимост, но и като социален дълг и форма на себеизразяване. 3. Равенство В koмyнистичeскaтa идеология равенството е основен принцип, който се отнася както за икономическото, така и за социалното измерение на живота. Koмyнистичeскaтa личност вярва в: Премахването на класовото неравенство; Равен достъп до образование, здравеопазване и ресурси за всички; Липса на привилегии въз основа на социален статус, богатство или произход. 4. Интернационализъм Koмyнистичeскaтa личност не се ограничава в национални или етнически рамки. Интернационализмът означава солидарност с работниците и хората по целия свят, независимо от тяхната националност. Принципите на интернационализма включват: Подкрепа на световното работническо движение; Противопоставяне на империализма и национализма; Стремеж към глобално единство и солидарност. 5. Революционен дух Koмyнистичeскaтa личност трябва да бъде готова да участва в революционни действия, когато е необходимо, за постигане на социална справедливост и безкласово общество. Принципите на революционния дух включват: Готовност за борба срещу експлоатацията и несправедливостта; Лоялност към koмyнистичeскaтa партия и нейните цели; Вяра в необходимостта от класова борба за постигане на истинска свобода и равенство. 6. Социалистически морал Koмyнистичeскaтa личност следва принципите на социалистическия морал, който насърчава справедливост, солидарност и алтруизъм. Тя трябва да избягва пороци като корупция, измама и лично обогатяване за сметка на другите. Основни морални принципи включват: Честност и справедливост в личните и обществените отношения; Непримиримост към експлоатацията и несправедливостта; Етичност във всички аспекти на живота, от личното поведение до обществените ангажименти. 7. Образование и културно развитие Образованието и културното развитие са основни компоненти на koмyнистичeскaтa личност. Човекът трябва да се стреми към самоусъвършенстване и активно участие в културния живот на обществото. Това включва: Учене през целия живот и стремеж към знания; Участие в културни и социални дейности, които укрепват колективния дух; Противопоставяне на буржоазната култура, която се смята за носител на експлоатационни ценности. 8. Дисциплина и самоконтрол Дисциплината е важен аспект от поведението на koмyнистичeскaтa личност. Тя трябва да проявява самоконтрол и уважение към обществения ред, съобразявайки се с колективните цели и нужди. Принципите на дисциплината включват: Строго спазване на правилата и законите на социалистическото общество; Лоялност и дисциплина спрямо koмyнистичeскaтa партия и нейната йерархия; Отговорност за личните действия и съзнателно спазване на задълженията. 9. Солидарност Солидарността между хората е съществена ценност в koмyнистичeскaтa етика. Koмyнистичeскaтa личност трябва да се грижи за другите, да споделя ресурсите и да участва в подпомагането на тези, които са в нужда. Солидарността означава: Подкрепа и сътрудничество между членовете на обществото; Готовност да се помага на хората в беда или нужда; Насърчаване на социалната кохезия и чувството за общност. 10. Атеизъм и критика на религията Според koмyнистичeскaтa идеология, религията се разглежда като средство за поддържане на социалното потисничество. Koмyнистичeскaтa личност трябва да бъде атеист и да се противопоставя на религиозните институции, които подкрепят статуквото. Това включва: Критично отношение към религиозните вярвания; Насърчаване на научното мислене и рационалността; Промотиране на атеизма като част от борбата за освобождение на човека.