Втори след княза

В образното мислене нещата са многозначни. Често случайните връзки изменят същността, но пък дават възможност за нов поглед. Според мен това пречи на вярното предаване на информацията. Наскоро се сетих за образа Пантера или по- скоро алегорията зад нея. У Данте, когото спират три звяра по пътя към рая, единият е пантера и той се тълкува като алегория на сладострастието. У Киплинг пантерата е приятел, закрилник и наставник на Маугли. Може да се добавят и други, дори безброй алегории, приложими за Пантера. Един напредък в живота на човека е било, когато VI означава шест при римляните винаги и навсякъде. Не може да означава четири или седем... Е, в някои други страни може. Пантерата обаче може да има различен смисъл. С усъвършенстването на йероглифното писмо, отделните образи добиват конкретен, непроменим смисъл. Лешоядът има ограничен брой значения. Мисля, че това е напредъкът в културата.

Преди време близък се забатачи по ЗДвП. Първата му работа беше да си потърси адвокат. Някои неща можеше и сам да си свърши с елементарна компетентност, към които го насочих. Обаче човекът не иска да се учи на нови дейности, смята че си има хора за това. Между другото, бидейки с незавършено средно, има дом, кола, жена, деца, доходи. Не е работил и ден по занаята от средното. Иначе е грамотен да се подпише, но то е от началното.

Въпрос на взаимоотношения е кой да доминира в семейството. Това е преобладаващо семейна ситуация, но във време на масово формиране на доминиращ характер у един от половете, преценяваме, че това е общоприет модел. Той е масов, но не и всеобщ.

Така е. Но в художественото произведение авторът обикновено представя две противоположни, обикновено морални позиции- протагонист и антагонист, като присъства и трети- неутрален герои или съдник в авторския текст. В случая със споменатите есета, когато авторът иронизира антагониста си, в авторския текст самият се представя като протагонист. Заради това е необходимо да разбарем кой какъв е по някакъв начин, което направих и съответно стигнах до извода си, че цитираното изречение е авторска позиция. Това е много интересно и ми харесва. Сещам се за Пер Гинт и представянето на героите у Григ. И когато става дума за морална позиция в текст, за тази полифоничност или многоцветност, получаваме общо впечатление, но отделно ни е нужна диференциация- кое са струнните, кое тимпана. Кое е похвално и кое укоримо според автора. Ако я няма, полифоничността ще се превърне в какофония. Не открих ясна позиция към фашизма и Хитлер. Така е. Ще добавя, че патолозите именно отделят чуждата тъкан- рак или куршум. Все пак аз нямам намерение да лекувам или да се наслаждавам на живяло преди 100 г. тяло.

Съгласен съм, но въпросът пред който съм изправен бе дали последното изречение, поантата, точката в есето Мъжелюбецът е мисъл на автора или на героя. Направих извод, че е на автора. Сега ще сравня с другите последни изречения, поанти Слепецът съжалява, че и другите могат да го докажат, но той го доказва по-добре. Тя има нужда от рицар, който да я брани от тези мъже, къде ли ще го намери? Там всичко си е постарому, той не се тревожи за нищо, а утрешният ден не му създава грижи. Но всичко е възможно и щом се установи, че и този път чувството й не я лъже, прозвището „Лунната братовчедка“, както сега подигравателно я наричат, ще се превърне в нейна почетна титла. Просто да не повярваш колко невинни са хората, щом не ги подслушват! В първите три случая става дума за разказ за героя, т.е. думите и мислите са техни. В четвъртия случай авторът разказва за чувствата на героинята, т.е. то, чувството е нейно. В петия обаче това е авторска забележка, подслушвачът не би могъл да си помисли, че хората са невинни когато не ги подслушват, те са винаги виновни. Мисля така е и в "Мъжелюбецът". Теофраст е по- изискан в стила, при него не се двоумим, но все пак, това е наследник на Аристотел!!!

Предполагам ще се съгласите, че това не е върха на човеколюбието "на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните." 1974 Поанта на есето "Мъжелюбецът". Защо смятам, че това е авторски възглед, а не на героя му "Мъжелюбецът е уверен, че нещата не се променят." (Изглежда ясно, това е в ума на мъжелюбеца) "Докато съществуват мъже, които заслужават това име, те ще се пердашат един-друг." (По- вероятно е да го мисли авторът, разказвайки ни за Тях- мъжете). "А известно е, че на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните". (Това се схожда и със споменатата гибел на героите от пиесата "Сватба", заради това предполагам, че е авторско кредо).

ТУК Изглежда не се купува, но тогава държавата е спонсорирала, а сега няма донори. Не вярвам преводът да е коренно различен. Със сигурност. В тази, а и в друга тема бихме могли да търсим критерии за талантливо писане, но за мен това е твърде обемен и сложен въпрос и не се заемам с него. Тук се спирам единстено на човечността, т.е. хуманизма и то във възрожденския смисъл.

Срам би било да не сте чел Шекспир Често се среща Нобелови лауреати да не бъдат четени. Ето последните: 2020 Луиз Глик (САЩ) 2021 Абдулразак Гурна (Танзания) 2022 Ани Ерно (Франция) 2023 Юн Фосе (Норвегия) А това е страницата с всички https://bg.wikipedia.org/wiki/Нобелова_награда_за_литература Литературните критици се стремят да избягват тази грешка, но публиката често определя отношението си към творчеството въз основа на личността. Аз съм лишен от всякакво познание за личността на Канети. Цялата работа тръгна от незначително цитатче от британска поетеса- съвременничка. Тя, по- скоро, е повлияна от личността. Основа за оценката ми бе дневник: КАНЕТИ, Е. Провинцията на човека. Библиотека Панорама № 143. С., Народна култура, 1981. Като дневник, това са размисли, които са по- искрени отколкото фризираните за представяне. Възможно е да съм допуснал необективност, но пък съм дал повече цитати, отколкото свои размишления. Не намерих това, което твърди не особено популярната у нас поетеса. Дори обратното. А пък тази година отпада заветът на Канети да не бъдат предоставяни за публикуване бележки и дневници- 30 г. след смъртта му. Все ще има нещо от обективни критици. Ето по- горе DW...

Ще изложа и някои оценки от страна на Елиас Канети на значими личности. Характерна е язвителност по отношение личността им или мотиви, а не към творчеството. За нас, които имаме в културата си "Не съм от тях как` Сийке" нападките към другите изобщо не означават по- добри качества. По познатия афоризъм: Когато слушам Петър да говори за Павел, научавам повече за Петър, отколкото за Павел. Суетен ли е Молиер? "Смъртта на Молиер: той не ще престане да излиза на сцена- големите роли, които изпълнява и аплодисментите, с които ги посрещат зрителите, означават за него твърде много.... за него имат значение овациите на зрителите, изглежда, че без тях той изобщо не иска да живее." Властолюбив ли е Суифт? "Главното преживяване на Суифт властта. Той е един неосъществен властник. Неговите сатирични нападки са всъщност смъртни присъди... Той създава въображаеми кралства, преобразува други, кралските дворове не му излизат от главата. Винаги иронично изобразява, как дворовете устройват държавите си; и винаги оставя да почувстваме - в същност това е единственото, което ни кара да чувстваме- колко по- добре би могъл да ги устрои той." Властолюбив ли е Бейкън? "Онова, което нарекохма у него загадка, е че е толкова незагадъчен. ... Той е последователен поклонник на властта; претърсва всички нейни скривалища. Само корони не му стигат, колкото и прекрасно да му блестят. Той знае, колко тайно трябва да се управлява. Особено очарование за него има господството на човека и след неговата смърт, като законодател и философ." Безчестни ли са писателите? "Всяко презрително изказване за характера на писателите, обще взето, ме удовлетворява, както срещнатото неотдавна у Паскал Poe`te et non honne`te homme" Плиткоумни ли са сатирицита? " И при най- добрите сатирици ме смущава тяхната разсъдливост, плиткото блато, от което извират ужасните им приумици" Да-а-а. Не съм от тях, как` Сийке.

Стигам до мнение, че Канети критикува хуманизма от религиозни позиции. По- горе споменах, че текстовете му приличат повече на проповедническо вдъхновение, а не на логично научно доказателство. Следва фрагмент, който го потвърждава. Разместил съм абзаците. "Аз притежавам всички черти на религиозен човек. но и нещо дълбоко в мен ме кара да се изплъзвам от сферата на всяка вяра." "Забелязвам у себе си растяща страст към всички секти. безразлично от коя религия произхождат. Голяма духовна наслада ми доставя да изследвам различията им и да определям точките, в които се отклоняват от руслото на основната религия." Моята интерпретация и разбиране на написаното е, че авторът би намерил реализация в религията, но не може да създаде нова, затова се задоволява с интерес към сектите и хапливи забележки по отношение на науката и хуманистите.

Последен щрих към "човеколюбието" на Канети. Цитат: "Ако човек беше по- добър, нямаше да се нуждае от музика. Онова, което така предразполага хората към музиката е и тяхната лошотия."

В общ смисъл, Канети ме разочарова. Стигам до мисълта, че банкерите, които се разпореждат с главницата от богатството на Нобел имат голяма власт над избора на лауреатите. Канети е написал роман, който не се купува, пиеси, която не се поставят и есеистичен труд, смятан за научен, насоки или заключения от който не се цитират. Като че ли това, което у него е смятано за мъдрост е нещо различно от възрожденското връщане към елинските образци. Ще потърся това, което предлага в замяна, но ето как, неразбираемо защо, той се плаши от елинското "Философските мисли на гърците ме плашат винаги с това, че ние сме все още техни пленници. Всичко, което желаем, изглежда гръцко. Всичко, което оправдаваме, звучи по гръцки. Опитаме ли се да разсеем традицията, правим въздействието й много по- внушително. Нима нашият свят днес изглежда така, защото няма никаква нова, съвсем оригинална философска мисъл? Или защото прекалено много е взел от гърците?" и другаде: Ето че живееш като просяк от трохите на гърците. Какво казва по този повод гордостта ти? Ако намериш у тях онова, което сам си мислил, никога не забравяй, че по един или друг начин то е намерило своя път до теб. Ти го имаш все пак от тях. Духът ти е тяхна играчка. Ти си като тръстика под техния вятър. Може дълго да призоваваш нашествията на варварите, но мисълта ти е длъжна да следва ясната, укрепваща, разумна посока на гърците." Въз основа на почернените думи стигам до такива заключения: Канети смята, че сме просяци, пленници, играчки (все негативни изрази) на елинската култура(философия, митове, наука и пр.) Канети смята, че традицията трябва да се разсее / отслаби и се появи нова, различно основана философия, с малко елински принос. Дане забравяме, че това са текстове от дневник, т.е. обърнати към самия него. Канети смята като един от подходите призоваването на варварите, варваризацията на културата, за да се отърси света от елинските традиции, но той не е достатъчен. Като цяло, за мен, както разбирам Западното възраждане, това е предлаган подход за отказ от него. Очевидно с всичките му постижения, които са само трохи. Ще потърся дали той предлага някаква философия или само опира до варваризацията на културата. Във всички случаи не му ставам фен. Има някакъв бунт на посредствения и поради това неуспешен пророк, който ме отблъсква. Воден от месианската си идея, но стигайки до никъде в градежа на мироглед, намира утеха в отказа от усъвършенстване и отричането на съществуващите парадигми.

У нас гонения не е имало. Конкретно не зная, но пренасям от художественото произведение, че когато старият е загубил сили, младите са започнали да редят кой какво ще вземе. Това наричам ламтеж.

Пожелавам ти грижите да ти се отплащат. Помечтай, какво образование би било най- добро в твоя случай?

Избрах да позиционирам тази тема в раздел "Консуматорско общество" и ето как това се отнася към училището. Необходиимите консуматори трябва да бъдат научени да консумират. Как да се махне пеенето?- ами кой ще консумира продукта на певците и музикантите? Да се махне рисуването? - ами нали произведенията на живописта и фотографията трябва да се купуват! Литературата?- книжарниците продават канцеларски материали. Училището трябва да обучи намирането на свои стил на консумиране. Учениците да откриват кое е по- добро за тях лично или групата им. Да се чувстват по- особени и ухажвани, защото могат да избират музика, платна, книги. Признавам, че масовата култура е част от консуматорското общество. Повече се печели от билети на чалга концерт. Обаче другите да умират ли? Потребителят трябва да има избор, т.е. да познава повечето стилове, а не само рап и всичко друго да е цигу- мигу. Не могат да се избегнат поп-проектите като Спайс гърлс, които бяха без естетически качества, но и "кралят на попа" не мога да кажа, че блести. Все пак поп музиката е важна като Бийтълс. Тази ми идея се връзва и с предходната- да знаят къде да намират. Все пак, за да потърси някой в ю-тюб Ария на клеветата, трябва да знае, че Севилският бръснар не е нито Сибирският, нито Севлиевският.

Подразбира се, че правните консултации не са ти задължание. Така ли е? Ако греша, сигурно има уреден път за посещения, който всъщност е важен. Моята идея е, че съвременният зрял човек не е нужно да знае всичко, а да знае къде да намери всичко. В този смисъл, може би е необходимо не да знаят кодексите, а сайта Lex.bg или да ползват ИИ, или да намират адвокати от интернет. Дори как Гугъл помага за правни въпроси.

Споменът за "хармонично развита личност"?... Не схващам добре какво е това. Някакъв идеал може би. Хармонично развит ли е някой, когото ценят за хубавите му картини, но мляска като се храни или някой който разбира от физика, но ходи без чорапи и без гладен панталон? А колко цЕнен е някой, който на приказки участва във всичко, но думите му не се различават от написаното от под- посредствен журналист? Може пък хармоничността да се състои в общо приемливо поведение и знания, изработени в училище и тясна специализация за бакалавър и нагоре? Пак е хармоничен, но не е всестранно развит, а до толкова, че да има ниша в обществото и да няма вътрешни проблеми. Да не се чуди какво да каже, като го питат "Правите ли метранпаж в къщи?"

Браво! Предметът "Етика и право" да е с практическа насоченост. "Наказателно се преследват разпространението на наркотици, телесните повреди, оставяне на деца и родители без грижа и т.н.". Разбира се и трудови и семейни отношения. Обаче не е ли по- добре тези неща отгоре- отгоре, а най- важното- "Роля, за какви случаи и как да намерим правна помощ- адвокатура, медиация, квартален, тел. 112". Защото каквото и да знае ученикът, той няма да се защитава сам през съдебните процедури. А права и задължения си е цял университетски курс.

Какво е влиянието на обучението на деца с допълнителни педагогически потребности в общите класове? Всички наблягат на това, че към тях трябва да се отнасяме като към равностойни. Добре, но негативите за другите не биват измервани. Другите ученици се смущават от различията, започва недоволство и борба за учителското внимание, което е в по- голяма степен обърнато към изоставащия. Редно ли е това? Да не се обръща внимание на бъдещия Паганини, а на брат му, който никога няма да изпее дори гамата? А ако не се обръща внимание на изостаналия, то се възпроизвежда модела на отлъчване и учениците го приемат. Не е наред тая работа.

Цялата машинария на образованието се движи за да подготви хората, които да навлязат зрели в живота. Във времето на индустриалното общество, това са дисциплинирана маса, която има масовите знания за масовата работа. Трябва да имат трудови навици, занаят, познание за езика и сметките, физическо здраве. Времената днес са други. Какво означава "знания, възпитание и социализация", които са целта на образованието? Какви знания, класически, съвременни? Какво възпитание- покорство, непокорство? Каква социализация- към народностната си група, нация, свръх държава? Мъгла!

Привличане към мистериозността и психическата феноменалност на Хитлер са имали и много психиатри, профайлъри и най- обикновени патолози. Всички се чудим как един художник, който трябва да пресъздава красивото се превръща в чудовище според историците. Въпросът е интересен и с това, че критерят за добро и зло е размит и няма модел нито за злодей, нито за светец. Според някои Хитлер не е злодей, а Левски не е светец. Нещо в морала куца. До колкото на мен са ми нужни критерии за добро и зло, аз подхождам консервативно и приемам тези митове и се съобразявам с поведението им. Не харесвам "новаторите", обръщащи нещата. Не може оня с макетното ножче от Стара Загора да е чудовище, а Хитлер симпатяга. Връщам се на Канети и "Сватба". Представям си неговите преживявания от Русе, когато всеки е ламтял за имота на стария Канети. Представям си как е прониквало "Проклети да сте всички!" и "Йехова да ви накаже!", и тогава появата на универсалното зло- Хитлер се явява като ръката на бога. Ето защо Елиас не роптае срещу злото, което сам е повикал.

Дори DW ме подкрепя https://www.dw.com/bg/биография-на-елиас-канети-по-повод-100-години-от-рождението-му/a-2601354 "Има достатъчно основания да предполагаме, че хуманистът, моралистът и нобеловият лауреат Елиас Канети е бил още абсолютен егоист, често нетърпящ възражения, използвач и мизантроп. Той обича човечеството на теория, на практика трудно общува с хората, именно поради мизантропията си. Силата на омразата му е също тъй смущаваща, както и уморителната му страст към отмъщение. Публикуването на автобиографичната му книга, която всъщност не е предназначена за публикуване, шокира много и то не най-лошите му читатели. Печално е, когато завистта и принудата го подтикват да пише злостно за хора, които е познавал."

Какви злодеяния имаш предвид? Въздържам се от посочени от пропагандата демони и бих предпочел да размислим по един безспорен злодей- Хитлер. В дневника на Канети не срещнах името му нито веднъж. Има един фрагмент, в който Канети пита какво би било, ако можеше още в утробите да бъде установено, че ще се роди генерал. Това е доста смущаващо, защото можеше поне да напиише фюрер, но не. Така че нямаме преки данни за отношението на русчуклията към Хитлер. По въпроса ти, с казаната уговорка, смятам, че наистина един силно вярващ в себе си и в нацията си лидер, извършващ злодеяния срещу другите, не би се променил от това, че му казваме, че извършва злодеяния, вероятно защото смята, че те са за лично или национално добро. Ако минем на по- ниско ниво, църквата и психолозите по училища и затвори смятат, че много хора вършат зло, защото не различават обществено зло от обществено добро или не могат да съизмерят последствията от лично добро с обществено зло. В този случай църквата и психолозите вярват в доброто, хуманно начало на човека, а отклоненията за преодолими. Не казват, че хората са зли и като така - м@йната им, да мрат. По- скоро въображаема ситуация, в която се съдържа метафора за случващо се в живота. Все пак художествените произведения са измислици.

Няма да се самоизтезавам повече с търсене на човечност у Канети. Стига ми това: "Възловият въпрос на всяка етика: да се каже ли на хората колко са лоши? Или да ги оставим да бъдат лоши, без да го осъзнават?" Комедията му "Сватба", недолюбвана от тетрите, изглежда заради липсата на смях, на финала на която умират всички герои с което изпреварва Шекспировските трагедии има следното съдържание: В една многоквартирна къща, всички ламтят да я притежават. Драматичните конфликти са заменени от хапливост и циничност като в глутница хиени. Взаимното изяждане е приключено чрез препратката към Самсоновото разрушение на филистимския храм- земетресение разрушава всичко и погубва всички. Пиесата е сътворена през 1932 и не е трудно да прозрем, че представяйки еврейско съжителство, познато на автора още от Русчук, той прогнозира гибелния му финал. Най- нелепо е, че още на следващата година ролята на рушителя заема самият Хитлер.

Акцентът и честотата на размислите на Канети е върху смърт- безсмъртие и власт-свобода. Аз имам друго разбиране за човечността, в смисъл взаимопомощ, обвързаност-свобода. Втората световна война поставя изключително трудни въпроси за много интелектуалци. Кафкианския и Фройдистки поглед към живота и смъртта също се отразяват на Канети. В този смисъл, той е на страната на живота и това е вероятно човечността, която отбелязва поетесата. Все пак Канети е Нобелов лауреат и ще търся още у него. Освен смъртта и властта.