Втори след княза

Ето едно мнение от далечната 2009 г. Има хора, които искат сурови репресии, а защо не и военно положение?

Проверявам. Остава дума срещу дума.

По- скоро като вицепрезидент при отсъстващ президент при палежа на Партийния дом. Продължавам да търся. Интересна е декларацията на президента Желев: Ройтер: "Демонстранти подпалиха вчера партийния дом на бившите комунисти в София в изблик на насилие, за което президентът Желю Желев каза, че може да доведе до военна диктатура и гражданска война."

Мисля, че най- ползотворно ще се окажи хрумването, че някой от СДС, който после изчезна от политиката, вероятно защото е "издал четата" иска от вицепрезидента да обяви военно положение. Какво би било, ако Семерджиев бе обявил военно положение? Какви биха били реакциите на СДС и америкаската легация?

Вероятно не схващам връзката. Да речем има нещо срещу Горбачов, както революцията срещу Луи. Какво общо има България с нещото, което е Генералните щати. Моля уточни без пренасяне в други епохи.

Т.е. смяташ, че при пуча в Русия и при промените в соцалистическия лагер, Горбачов се е доверил, че НАТО няма да се разширява и меси и е искал ненасилие. Спомням си как тичаха след него и призоваваха ген- Ат. Семерджиев да обяви военно положение. СДС искаше военно положение. Значи СДС е искало събитията да ескалират. Имало е сценарии, в който китайският вариант е бил решен по друг начин. Деградацията не обяснява защо да няма хора, готови на твърд отпор. Ето, в Русия имаше пуч. Стана дума, че във войската и МВР са били съгласни за твърди действия. В края на краищата, в решителни моменти се намират и решителни хора.

Имаш ли идеи защо Москва не дава зелена светлина?

Руснак, който не симпатизира на Русия е извършвал DoS атаки, насочени към критични съоръжения, както и събирал информация за военния персонал. Извършвал и финансови преводи за закупуване на въоръжение и военна техника за Въоръжените сили на Украйна.

Само да вметна. Държавата е длъжна да поддържа реда. Ако една нищожна част от народа- една личност, която е рискувала живота си за страната си в смислени и безсмислени операции по света тръгне срещу Капитолия и бъде убита, възпирането й е дълг и проява на законнност на властта. Разбира се, въпросът за мащабите остава. Франко, Пиночет застанаха против държавата, но бяха подкрепени по политически причини. Двойна правда. Не е точно така. Идеята беше- "наша задача е да разрушим, а след нас ще направят".... нещо като "разтури къща, направи колиба"- народна мъдрост Ще изразя съмнения за това, че ще се развиваме като Чехия и Полша. И преди Десети, и преди Девети, и преди ВСВ и преди ПСВ Чехия и Полша са добре развити страни. Съжденията за това, че репресии и военно положение биха задържали на власт комунистите най- много за 2 г. са точно по темата. Харесват ми и защото се потвърждават от поведението на Ярузелски в Полша. Примерът с тази страна, естестевно е неточен- Ярузелски има друга култура, а поляците се отнасят добре с него- доживява до 90 г. възраст, т.е. военното положение в някакъв смисъл е успокоило нещата за реформи и запазване на държавността. Дори Евгени М. се засрами и унищожи тази фалшивка. СДС започна с лъжи и така свърши, но това е друга тема. Твърде несериозно. Повече ми допада предположението, че държавниците са били деморализирани и определено не са вярвали на народа ни. Интересно виждане, припокриващо се от два коментара! А може ли някакво предположение, защо руснаците не одобряват военното положение, нито у нас, нито у тях?

Много съм впечатлен от препоръките на руското МВР към граждани за предпазване от извличане на военна информация от личните им електронни средства. Дали наистина това е възможно или руските служби се плашат от призраци?

Не съм политик и не вземам решения за живота на хората, съгласен съм, че е труден избор. Обаче някои участници във форума одобряват Пиночет и Франко или омаловажават убийствата от страна на Хитлер на евреи и комунисти от немския народ. А, и одобряват еднодневно съдопроизводство срещу държавен глава и съпругата му. В този смисъл, като се погледне от позицията на шахматно решение за жертва на фигура за получаване на предимство, пренасяме обсъждането от полето на политиката в полето на науката. Наистина, трябва доста далновидност за да виждаш бъдещите предимства и недостатъци от сегашните действия

Осъждането няма нищо общо с това, че той не се грижи за дома, та жена му станала действителен господар му е бясна за това. Прочее, мисля у Ксенофонт беше един случай, в който Сократ среща баща, който води сина си за любовник на големец. Той го съветва да не прави това. Алкивиад също го упреква, че му е дал дупе, но Сократ отказал, така че да, има едно противостоене на атинския морал и може би заради това велможите- хомосексуалисти са го осъждали. А присъдата за развращаване се отнася до възгледа му, че на небето има облаци, а не боогве, което безбожие си е осъдително.

Така е. В Китай след Тиенанмън реформите временно спират, но се запазва държавния суверенитет. Нашите държавници не пожелаха да управляват суверенна държава, а да си управляват някакви фирмички. Срещу малка част от народа, но да, от народа все пак.

Имаше ли признаци, че армията щеше да откаже изпълнение на заповедите? Тогава просто заповеди отсъстваха. Примерно при палежа на партийния дом нямаше никакви заповеди за възстановяване на реда, а полицаите се дразнеха, че се режеха маркучи, а не ги пускат. Ако си участвал в шествието с автомобили, всички добре се подчиняваха на катаджиите, разпръскването на протестите стана в една нощ без ексцесии. Кое те кара да мислиш, че армията и полицията бяха на страната на протестиращите? Луканов спомена временно спиране на плащанията по външния дълг и това не заинтересува населението. Изборите показваха други нагласи.

Основното положение върху което е породен въпросът в заглавието на темата е, че позволеното в която и да е организация, вкл. социалистическата държава има някакви граници и при желание на някого да ги наруши следват санкции. Това насилие е защитно за системата и просто показва, че позволеното е до тук, нататък не. Протестите за повече демокрация и свобода за придвижване от 1989 бяха заменени от окупация на Народното събрание, взломяване и заплаха със саморазправа над депутатите. Улични действия доведоха до гибелта на Народната република, без тя да включи отговор на който имаше право: Законно насилие срещу тези, които рушат държавността. В Китай категорично бе показано на площад Тиенанмън, че държавността има сили да се съхрани. Тази сила се прояви така в следващите години, че сага Китай е най- могъщата икономика на планетата. В Русия, при Августовския пуч държавата се оказа неспособна да се самосъхрани и виждаме до какво положение бе доведена. КАКВО БИ БИЛО, АКО ПО ПОДОБИЕ НА КИТАЙ ПРЕЗ 1989-1990 Г. В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БЕ ВЪВЕДЕНО ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ?

ChatGPT Матриархатът, като социална структура, при която жените играят водеща роля в управлението на домакинството и общността, е феномен, който може да се наблюдава в различни култури и исторически периоди. Един от съвременните примери за такъв тип обществена структура е ситуацията, в която мъжете отсъстват от дома за дълги периоди поради участие във войни или работа в чужбина като гастарбайтери. В тези случаи жените се превръщат в основни стълбове на семейството и на общността, като поемат не само грижите за дома, но и отговорността за вземане на важни решения и управлението на ресурсите. При отсъствието на мъжа, жената често поема ролята на глава на семейството, като организира ежедневието, отглежда децата и управлява семейните финанси. Тя е тази, която трябва да се справя с трудностите на живота и да осигури стабилност и сигурност за семейството, въпреки физическата и емоционална липса на партньора си. Тази роля, която жената заема, не е само въпрос на необходимост, но и на сила и устойчивост, които често остават недооценени. Жените в тази ситуация трябва да развият умения, които традиционно са се смятали за мъжки – като например управлението на семейния бюджет, поддръжка на имота или справяне с бюрокрацията. Същевременно, те запазват и традиционните си женски роли, като грижа за децата и домакинството. В този смисъл, жената в подобни условия се превръща в "двойна опора" на семейството – тя е както майка, така и баща. Матриархатът в този контекст обаче не се ограничава само до домакинството. Той има и социално измерение, тъй като жените често поемат активна роля в общността, където живеят. Те стават лидери в местните инициативи, организират събития и помагат на други семейства в подобна ситуация. Това води до формирането на един нов социален ред, при който жените се обединяват и създават мрежа от подкрепа, която е от съществено значение за оцеляването и благополучието на общността. Ситуацията на отсъстващия мъж – било то войн или гастарбайтер – често носи със себе си не само финансови, но и емоционални предизвикателства. Жената трябва да намери начини да запази връзката между членовете на семейството и да компенсира липсата на бащината фигура. Това може да включва поддържане на комуникация с отсъстващия мъж, съхраняване на традиции и обичаи, които поддържат духа на семейството жив, както и създаване на чувство за общност сред децата и другите членове на семейството. Матриархатът в този контекст не е резултат от стремеж към власт или доминация, а по-скоро от необходимостта от адаптация и устойчивост в лицето на трудности. Жените поемат ролята на водачи, не защото са избрали да го направят, а защото обстоятелствата ги принуждават. В този процес те развиват качества като сила, независимост и самоувереност, които не само укрепват семейството, но и променят начина, по който самите те се възприемат и как ги възприема обществото. В крайна сметка, матриархатът в родния дом при отсъстващ мъж – било то войн или гастарбайтер – е не само социален феномен, но и лична история на всяка жена, която поема тази отговорност. Той показва как жените могат да се справят с предизвикателствата на живота и да създадат едно стабилно и сигурно семейство, въпреки трудностите и лишенията. Този процес, макар и труден, е доказателство за силата на женския дух и способността на жените да водят и вдъхновяват своите семейства и общности. Вие казахте: Моля допълни за идеализирането на отсъстващия родител ChatGPT Идеализирането на отсъстващия родител е феномен, който често се наблюдава в семейства, където единият родител е дългосрочно отсъстващ поради различни причини, като работа в чужбина, военна служба или други ангажименти. Това отсъствие създава емоционална празнота, която другият родител и децата могат да запълнят с идеализирани представи за отсъстващия родител. Често децата, които не могат да взаимодействат редовно с отсъстващия родител, започват да го възприемат като идеален и безгрешен. Липсата на ежедневни сблъсъци с реалността на взаимоотношенията, както и отсъствието на конфликти, които неизбежно възникват в нормалната семейна динамика, водят до изграждането на образ, който е далеч от действителността. Този образ може да бъде поддържан и от другия родител, който съзнателно или несъзнателно избягва да разказва за трудностите и негативните страни на отсъстващия партньор, за да предпази децата от разочарования. Идеализирането може да има както положителни, така и негативни последици. От една страна, то може да служи като механизъм за справяне със загубата и отсъствието, поддържайки емоционалната връзка с родителя и създавайки усещане за стабилност и сигурност. От друга страна, когато този родител се завърне, сблъсъкът между идеализирания образ и реалната личност може да предизвика разочарование, напрежение и дори конфликти в семейството. В крайна сметка, идеализирането на отсъстващия родител е естествена реакция на липсата и несигурността, която съпътства дългите периоди на раздяла. Разбирането на този феномен и осъзнаването на неговите възможни последици може да помогне на семействата да се справят по-добре с предизвикателствата, които носи отсъствието на родителската фигура. Вие казахте: Моля, разгледай поведението на Клитемнестра- съпругата на Агамемнон като матриархално поведение при отсъстващ съпруг ChatGPT Клитемнестра, съпругата на Агамемнон в древногръцката митология, е един от най-сложните и противоречиви женски персонажи в античната литература. Нейното поведение по време на отсъствието на съпруга ѝ, Агамемнон, в Троянската война може да се разглежда като израз на матриархално поведение, въпреки че този термин в контекста на древна Гърция е спорен. Когато Агамемнон заминава за Троянската война, Клитемнестра остава в Аргос като регент на царството и глава на семейството. В този период тя поема отговорностите на владетел и доминира в политическите и семейни дела. Тази роля, типична за матриархалните общества, я поставя в позиция на власт и влияние, което контрастира с традиционната роля на жените в патриархалното гръцко общество. Въпреки че тя упражнява властта си успешно и самостоятелно, Клитемнестра също така показва лична и емоционална мотивация за своите действия. Тя се чувства предадена и разгневена от решението на Агамемнон да пожертва тяхната дъщеря, Ифигения, за да осигури попътен вятър за гръцките кораби на път за Троя. Това жертвоприношение я изпълва с омраза и желание за отмъщение, което я кара да установи връзка с Егист и да планира убийството на Агамемнон при неговото завръщане. В този контекст, матриархалното поведение на Клитемнестра се изразява не само чрез поемането на властта, но и чрез решителността и активността, с които тя контролира съдбата на семейството и царството си. Тя не е просто пасивна фигура, която очаква завръщането на мъжа си, а жена, която действа според собствените си интереси и убеждения. В нейния образ се преплитат силата и независимостта на матриарха с тъмнините на отмъщението и предателството. Трагичността на нейния образ се крие в това, че макар и да поема властта в отсъствието на Агамемнон, действията ѝ са движени от дълбока вътрешна болка и чувство за несправедливост. Тя използва матриархалната си позиция не само за да защити семейството си, но и за да отмъсти за стореното зло, което в крайна сметка води до нейната гибел. Клитемнестра остава пример за силата и противоречивостта на жената в условията на патриархално общество, където отсъствието на мъжа отваря пространство за нейната власт, но и разкрива дълбоките емоционални конфликти, които я движат. Вие казахте: Защо употребата на "матриархален" за антична Гърция е спорен термин? "израз на матриархално поведение, въпреки че този термин в контекста на древна Гърция е спорен." ChatGPT Употребата на термина "матриархален" в контекста на антична Гърция е спорна по няколко причини, свързани както с историческата реалност, така и с начина, по който е дефиниран самият термин. Историческа реалност: Древна Гърция е класически пример за патриархално общество, в което мъжете доминират във всички аспекти на политическия, социалния и икономическия живот. Властта е концентрирана в ръцете на мъжете, а жените обикновено имат ограничени права и са подчинени на бащите, съпрузите или синовете си. В такова общество концепцията за матриархат, в която жените управляват и доминират, не е част от социалната структура. Терминологична точност: Терминът "матриархат" се използва, за да опише социални системи, при които жените са основните носители на власт и влияние, както в домакинството, така и в обществената сфера. В историческия и културния контекст на древна Гърция обаче, жените, дори в ситуации на отсъстващи мъже, обикновено не са заемали подобни властови позиции в обществото. Културни представи и митове: В античната литература и митология има образи на силни женски фигури, като Клитемнестра, които могат да бъдат възприемани като матриархални по своя характер или поведение. Въпреки това, тези образи често са изключения или митологични преувеличения, които не отразяват реалността на ежедневния живот в антична Гърция. Такива персонажи обикновено са представени като предизвикателство към установените патриархални норми и често са свързани с негативни конотации, като отмъщение и безредици. Социологически и антропологически подходи: Споровете около термина "матриархат" идват и от академичните дебати относно съществуването на матриархални общества в историята като цяло. Някои изследователи твърдят, че истински матриархални общества не са съществували в начина, по който се представят в популярната култура, и че дори в общности, където жените са имали значителна роля, те не са доминирали над мъжете по начина, по който мъжете са доминирали в патриархалните общества. В светлината на тези фактори, използването на термина "матриархален" за описване на поведението на жени като Клитемнестра в контекста на антична Гърция може да бъде сметнато за спорно или неуместно, тъй като не отразява адекватно социалната структура и културните реалности на този период. Вие казахте: Явявайки се регентка на Орест, тя не е под негова опека, а очевиден матриарх. Независимо е и поведението на дъщеря й Електра, по- голяма сестра на Орест, което ме кара да приемам матриархат при отсъствие на патриархът, стопанин. ChatGPT Твоето наблюдение за Клитемнестра като регентка на Орест и ролята ѝ в семейството при отсъствието на Агамемнон наистина показва елементи на власт и контрол, които могат да се разглеждат като матриархални. Нейната позиция като регентка я поставя в ситуация на доминация и управление, което е необичайно за патриархалната структура на древногръцкото общество. Този контекст подчертава как в ситуации на отсъствие на мъжката фигура жените могат да заемат водеща роля, която в други обстоятелства би била запазена за мъжа. Клитемнестра не само поема властта като регентка, но и активно управлява домакинството и държавата в отсъствието на Агамемнон, показвайки умения за лидерство и стратегическо мислене. Тя контролира политическите решения и организира живота на децата си, включително и на дъщеря си Електра. В този смисъл, можем да говорим за един вид „временен матриархат“, в който жената поема водещата роля в управлението на семейството и обществото. Поведението на Електра, която се бунтува срещу майка си и търси отмъщение за смъртта на баща си, също може да се интерпретира в контекста на този "матриархат". Нейният бунт е отговор на това, което тя вижда като нарушаване на традиционния ред от страна на майка си, което показва, че Клитемнестра наистина е успяла да измести традиционната патриархална власт в домакинството. Така че, въпреки че терминът „матриархат“ обикновено не се свързва с антична Гърция, конкретната ситуация с Клитемнестра може да бъде видяна като изключение от нормата. В този случай, тя показва как жените могат да поемат властта и да управляват в ситуации на отсъствие на мъжете, създавайки временно матриархална структура. Този модел може да бъде разгледан като пример за гъвкавостта и адаптивността на социалните роли в условия на криза или промяна. Вие казахте: Самочувствие на матриарх проявява и Ксантипа- жената на Сократ, който явно е абдикирал от задълженията си на патриарх. Моля, развий в този аспект нейната свадливост като реакция на семейното поведение и отсъствие на мъжа. ChatGPT Ксантипа, жената на Сократ, е известна в историята с нейния свадлив и остър характер, който често е бил обект на коментари и анекдоти в античната литература. Тази нейна свадливост може да се разглежда като израз на фрустрация и разочарование от семейното поведение на Сократ, който, вместо да изпълнява традиционната си роля на патриарх и глава на семейството, се отдава на философията, пренебрегвайки ежедневните си задължения към дома и съпругата си. Ксантипа вероятно е изпитвала натиск да поеме много от отговорностите, които по традиция са принадлежали на мъжа в домакинството. Тази необичайна за времето ситуация би могла да я накара да развие силно чувство за самочувствие и самостоятелност, характерни за матриархалната фигура. Нейната свадливост и критичност спрямо Сократ могат да се разглеждат като реакция на разочарованието от неговото "отсъствие" – не толкова физическо, колкото емоционално и социално, защото той често е бил погълнат от философски дискусии и обществени дела, оставяйки я да се справя сама с ежедневните трудности на живота. Така, свадливостта на Ксантипа може да се тълкува не просто като черта на характера, а като отговор на социалната и семейната динамика, в която тя се е оказала натоварена с ролята на доминиращата фигура в домакинството поради "абдикацията" на Сократ от своите патриархални задължения. Вие казахте: Моля, предай някои от анекдотите за Ксантипа. "Ксантипа, жената на Сократ, е известна в историята с нейния свадлив и остър характер, който често(!!!) е бил обект на коментари и анекдоти в античната литература." ChatGPT Историите за Ксантипа и нейния "свадлив" характер са широко разпространени в античната литература и анекдоти, като те често се използват, за да подчертаят философската търпимост на Сократ. Ето няколко от най-известните анекдоти: Водата от прозореца: Един от най-известните анекдоти разказва, че след като Ксантипа и Сократ имали ожесточен спор, тя, в пристъп на гняв, изляла съд с вода върху него от прозореца. Сократ, останал невъзмутим, просто казал: "След бурята винаги идва дъждът." Тази история илюстрира търпението на Сократ и неговото чувство за хумор в отговор на поведението на Ксантипа. Ксантипа и философите: В друг анекдот, Сократ разговарял с приятели и ученици в дома си, когато Ксантипа внезапно влязла и започнала да се кара с него. Вместо да се ядоса, Сократ спокойно казал на приятелите си: "Не се тревожете, това е просто Ксантипа – тя винаги прави така." Разходката на Сократ: Според друга история, Сократ често излизал да се разхожда из Атина, за да избяга от свадите с Ксантипа. Когато го попитали защо се оженил за толкова трудна жена, той отговорил, че ако успее да се справи с Ксантипа, ще може да се справи с всекиго. Тези анекдоти често представят Ксантипа като стереотипна "капризна съпруга," но също така подчертават философското спокойствие и търпение на Сократ. Важно е да се отбележи, че тези истории отразяват по-скоро социалните нагласи на времето, отколкото реалния характер на Ксантипа, и служат за илюстрация на мъдростта и хумора на Сократ. Вие казахте: Бих искал да използвам тези анекдоти за илюстрация на високо положение на жената в древна Елада. Тя смее да се опълчва и отмъщава за неравенството в брака. Тя е озлобена от отсъствието на мъжа и реагира агресивно. Самият Сократ не е агресивен, защото съзнава своята безотговорност към семейството. Моля, допълни темата в тази насока. ChatGPT Анекдотите за Ксантипа, въпреки че често са разказвани с цел да се подчертае търпението и мъдростта на Сократ, могат да се разглеждат и в различна светлина – като отражение на високото положение на жената в древна Елада, особено в контекста на семейството. Ксантипа е представена като силна и независима личност, която не се колебае да се противопостави на своя съпруг и да изрази недоволството си открито и агресивно. Този образ на Ксантипа може да се тълкува като реакция на неравенството в брака и отсъствието на мъжа в дома. Сократ, отдаден на философските си занимания и често отсъстващ от дома, явно не изпълнява традиционните си патриархални задължения, което вероятно предизвиква гнева на Ксантипа. Тя, от своя страна, не остава пасивна или подчинена на този дисбаланс, а открито изразява своята фрустрация. Това може да се разглежда като форма на съпротива срещу доминиращия патриархален ред, който ограничава жените и техните права. Сократовото спокойствие в отговор на свадливостта на Ксантипа може да се интерпретира не само като мъдрост, но и като осъзнаване на собствената му вина и безотговорност към семейството. Той не проявява агресия, защото вероятно разбира, че нейният гняв е оправдан и че той, в своята роля на философ, е пренебрегнал домашните си задължения. Ксантипа не е просто „капризна съпруга“, а жена, която смело защитава своето място в брака и в обществото. Тази динамика в отношенията между Ксантипа и Сократ подсказва, че в определени контексти, жените в древна Елада са можели да проявяват власт и независимост, дори в рамките на патриархално общество. Те са способни да изразяват своите чувства и да се противопоставят на несправедливостта, дори когато това означава да се изправят срещу своя съпруг. Това подчертава сложността на социалните роли в древна Елада и показва, че жените, въпреки ограниченията, наложени от обществото, все пак са можели да упражняват влияние и власт в своите семейства.

Напълно споделям горното. Ренесансът е период в европейската история, който бележи прехода от Средновековието към модерността. Този културен, художествен и интелектуален ренесанс е роден от новите идеи и концепции, които хуманизмът вдъхновява. Хуманизмът, като философско движение, поставя човека в центъра на вселената и акцентира върху индивидуалността, свободата на мисълта и силата на човешкия дух. За да разберем защо Ренесансът възниква именно през този период, е важно да се потопим в контекста на хуманизма. Средновековието е било време на догматичност и религиозна ортодоксалност, където църквата е доминирала над мисленето и културата. Въпреки това, през XIV век, в Италия започват да се появяват първите проблясъци на новото мислене, вдъхновено от древногръцката и римската култура. Хуманистите, вдъхновени от класическите текстове, започват да преосмислят значението на човека и неговото място в света. Това ново мислене не е просто каприз или мода – то е резултат от натрупване на опит и знания, които предизвикват статуквото. Сред първите хуманисти са Данте Алигиери, Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, които отварят нови хоризонти за изразяване на човешката природа и емоции. Техните произведения разкриват света в неговата многоизмерност, като представят човека не само като част от божествения ред, но и като независима личност със собствени желания, стремежи и съмнения. Но защо хуманизмът е толкова атрактивен в този контекст? Именно защото той предоставя алтернативна визия за човека – такава, която го представя като активен участник в света, а не като пасивен подчинен на божествената воля. Тази нова перспектива предизвиква вълна от културни и научни постижения, която се разпространява из цяла Европа. Хуманизмът води до възраждането на изкуствата, литературата и науката, като всичко това става основа на Ренесанса. Освен това, хуманизмът насърчава развитието на критичното мислене и изследване на света чрез рационален подход, което от своя страна стимулира развитието на науки като астрономията, математиката и медицината. Като резултат от това, хората започват да разбират по-добре природните закони и да ги използват за подобряване на живота си. Така, можем да кажем, че хуманизмът е основният тласък за възникването на Ренесанса. И накрая, хуманизмът играе ключова роля в изграждането на нова социална и културна идентичност на Европа. Той не само променя начина, по който хората виждат себе си и света около тях, но и създава основата за модерната западна цивилизация. В този контекст, Ренесансът не е просто период на възраждане на античността, а време на дълбока трансформация на човешката мисъл и култура. Следователно, хуманизмът не само предшества, но и формира контекста на възникването на Ренесанса. Той е двигателят, който кара тази епоха да се отличава с творческата си енергия, с насърчаването на научните открития и с утвърждаването на човека като основен фокус на изкуството и философията. В един смисъл, можем да кажем, че хуманизмът е този, който прави Ренесанса възможен и го прави толкова забележителен за времето си.

Най- очевидните цикли са ден- нощ и сезоните. Също така е очевидно, че те не са идентични с минали и бъдещи.

Това, което искам да отбележа е по- скоро народностен дух, отколкото духът на времето. От друга страна, то е поведение, породено от някакви причини и обстоятелства и с отпадането на тези причини, би отпаднало и то, т.е. е временно, макар и за по- дълго време и обстоятелства. Става дума за поведението да не се влиза в конфликт с хора от които сме зависими. Не бива да се караш с адвоката си по бракоразводно дело за това, че отстъпва от интересите ти, защото ще ти направи нещо лошо. Не бива да влизаш в конфликт с лекар за това, че закъснява, отсъста или отива да пуши точно когато идва твоя ред и то не във времето за почивка, защото няма да ти обърне внимание, а здравето е най- важно. Не бива да се караш с даскалицата на детето, защото на родителска среща ще се червиш от къде са тези двойки. Не бива да се караш с майстора, защото ще ти сложи шапка. Тук очакването е, че този от когото зависим не признава професионалната етика. Той е готов да направи зло на другия само защото са влезли в противоречие, дори да е справедливо. Просто, щом зависиш от някого и той може да ти направи зло, трябва да постъпваш така, както да очакваш, че той непременно ще ти направи зло. Букети, подаръци, подмазване. Има си цял репертоар. Ще дам два измислени примера. Единият е от филма "Баш майсторът", за да разясня какво е това "Ще ти сложа шапка". На прекалените според него изисквания от клиента, героят на Кирил Господинов- строителят, баш майсторът, неколкократно отправя заплахи, че ще му "сложи шапка". Накрая, когато му се вижда, че клиентът прекалява, наистина му слага шапка в кумина- едно зазидано за периферията бомбе, срязано на кръст, така че през него преминават всички средства на куминочистачите, но не и димът, за който бомбето е непреодолим клапан. Ситуацията е смешна и зрителят е почти на страната на хитрия майстор, идентифицирайки се, че като социалистически труженик може да направи такива пакости,с които да стане ясно колко е важен. Има и епизод с развалено яйце, но той не е така популярен както "Ще ти кложа шапка". В културен план това е продължение на историите за Хитър Петър във времето на излезлите от равенството и забогатели при социализма. Другият пример е свързан с проф. Богдан Богданов, когото подвластен на настроение, днес чета повече за да намеря слабости, отколкото поука. "От Омир до Еврипид" ТУК Представям си, как професорът чете пред група учители, дошли за повишаване на квалификацията, което се изразява и в пари, естествено. Все някой се учудва, защо пък "ирландско възраждане" , което се свързва с Йейтс и е 20 в. Вж. ТУК и ТУК. Възможно е професорът да е имал предвид разцветът на манастирската дейност след покръстването, но това очевидно не е "Ирландския ренесанс" за който дадох препратки. Пред този слушател възниква въпросът дали да се обади и се конфронтира с професора или да замълчи и на изпита да повтори казаното. Благоразумно, той решава да не влиза в конфликт с този, от който зависи, както родителите не влизат в конфликт с него и... Сега учителите се възмущават, че родители- бабаити не спазват този ред, ами идват да се карат и с това подриват авторитета му. Не мога да взема страна изобщо, но зная такива даскали, че освен в занималня, да викат Ш-ш-шт, за друго не стават. Тогава обаче "Духът на времето" беше, че трябва ред, дисциплина и да подчертаваш уважението си към този, от услугата на когото зависиш.

По- горе тана дума, че Духът на времето е краткотраен, но не бе уточнено колко трае този завладяващ мнозина дух. Сегашният ми коментар е за това, че духът за колективно благоденствие през ранния социализъм бе сменен от дух на лично благоденствие през късния етап. При това, този процес не бе български или на социалистическата система, а общоевропейски. Културата започна да обръща внимание на проблемите на личността, а не на класата. Т. Живков се противопостави, разделяйки Голямата правда (благоденствието на народа) от Малката правда (личното благоденствие). По примера с Богданов, личният интерес не служеше, а рушеше системата. Социализмът в България, пък и в Социалистическия лагер не успя да подчини Духа на времето.

Аха, прав си. Мисля, че това, за комунизма е било отхвърлено още 195.. година, когато започва да се говори за социализъм, следващ военния комунизъм. Въпреки това, духът на времето е от ляво. Тото Котуньо пее Buongiorno Italia ... un partigiano come Presidente , във Франция Симон дьо Бовоар пише "Мандарините", една много хубава книга, мюзикълът "Коса" от 1967 в който освен именитите, в премиерите са Даян Кийтън, Дона Съмър и др., вълненията от 1968... са все събития от ляво. Така че 1968 и в 1989 крошетата срещу социализма бяха все от ляво, за повече свобода. Не против комунизма, а против капитала. Наблягам, че духът на времето при социализма е бил за повече свобода и срещу капитала. Ще речеш за Будапеща и Прага. Да, така е. Можеш да прибавиш и Тянанмън. Това, че крошето е от ляво не значи, че цели да помогне на държавата. Който иска да оцелее трябва да се предпази.

Ако искаш да кажеш, че социалистите се влияят от духа на времето, то е безспорно. Всички се влияят. Всички етноси, партии, политици, бандити. Такъв е терминът. Разкажи, какъв е този дух на времето от прехода, който превръща една социалистка в кариеристка, привърженичка на либералната икономика? Имаш ли идея?

Корнелия е повлияна от Цайтгайст-а на Прехода. Съвсем други сили и ветрове. Връстници ли сте или си й батко?

Този текст, който ще предложа по- сетне намерих така: Чета Богдан Богданов и ме обърква следниото "При наличието на двата пътя по- добър е средният". Иде ми на ум, че имаме магистрала Струма и магистрала Тракия, а избираме през полето. Потърсих за автора и открих, че той е учредителят на НБУ, произхожда от фамилия с фашистки възгледи и е сътрудник на ДС. През 2011 г. е осветен. Тогава пише в свой блог за това, какво е било времето и неговото решение. В текста често ползва фразата "безреден ред", която не обяснява какво означава, но оксиморонът е използван от Гогол в Мъртви души за обрисуване на героя му Андрей Иванович Тентетников, един безплоден мислител, провиращ се в интелектуалния хаос на кабинета и мислите си. След текста на Богданов е текст, публикуван от DW на Еми Барух. Следващото е от ТУК Аз също зная за един от по- малък мащаб, който с връзки с партийци станал редактор във вестник, пишел речите на някой си от управляващите, а след Десети, пак във вестник обърна червено-синия молив от другата страна и ругаеше същите. Обикновен кариеризъм. То и сега..., но темата е за социализма, а не за психологията на кариериста.

Ще приложа някакви определения за Цайтгайст. "термин, означаващ интелектуалния, културния, етическия и политическия климат на дадена епоха или течение." "интеллектуальная мода, доминирующая мыслительная традиция, определяющая и стандартизирующая стиль мышления определенной эпохи" "Zeitgeist ist die Denk- und Fühlweise (Mentalität) eines Zeitalters."= "Zeitgeist е начинът на мислене и усещане (манталитет) на една епоха" "invisible agent, force, or daemon dominating the characteristics of a given epoch in world history."= "невидим агент, сила или демон, доминиращи характеристиките на дадена епоха в световната история" Как да намерим този даймон на социализма? Самият аз мисля да предложа примери от живота на хора, които да характеризират духа на времето.