Втори след княза

Това, което искам да отбележа е по- скоро народностен дух, отколкото духът на времето. От друга страна, то е поведение, породено от някакви причини и обстоятелства и с отпадането на тези причини, би отпаднало и то, т.е. е временно, макар и за по- дълго време и обстоятелства. Става дума за поведението да не се влиза в конфликт с хора от които сме зависими. Не бива да се караш с адвоката си по бракоразводно дело за това, че отстъпва от интересите ти, защото ще ти направи нещо лошо. Не бива да влизаш в конфликт с лекар за това, че закъснява, отсъста или отива да пуши точно когато идва твоя ред и то не във времето за почивка, защото няма да ти обърне внимание, а здравето е най- важно. Не бива да се караш с даскалицата на детето, защото на родителска среща ще се червиш от къде са тези двойки. Не бива да се караш с майстора, защото ще ти сложи шапка. Тук очакването е, че този от когото зависим не признава професионалната етика. Той е готов да направи зло на другия само защото са влезли в противоречие, дори да е справедливо. Просто, щом зависиш от някого и той може да ти направи зло, трябва да постъпваш така, както да очакваш, че той непременно ще ти направи зло. Букети, подаръци, подмазване. Има си цял репертоар. Ще дам два измислени примера. Единият е от филма "Баш майсторът", за да разясня какво е това "Ще ти сложа шапка". На прекалените според него изисквания от клиента, героят на Кирил Господинов- строителят, баш майсторът, неколкократно отправя заплахи, че ще му "сложи шапка". Накрая, когато му се вижда, че клиентът прекалява, наистина му слага шапка в кумина- едно зазидано за периферията бомбе, срязано на кръст, така че през него преминават всички средства на куминочистачите, но не и димът, за който бомбето е непреодолим клапан. Ситуацията е смешна и зрителят е почти на страната на хитрия майстор, идентифицирайки се, че като социалистически труженик може да направи такива пакости,с които да стане ясно колко е важен. Има и епизод с развалено яйце, но той не е така популярен както "Ще ти кложа шапка". В културен план това е продължение на историите за Хитър Петър във времето на излезлите от равенството и забогатели при социализма. Другият пример е свързан с проф. Богдан Богданов, когото подвластен на настроение, днес чета повече за да намеря слабости, отколкото поука. "От Омир до Еврипид" ТУК Представям си, как професорът чете пред група учители, дошли за повишаване на квалификацията, което се изразява и в пари, естествено. Все някой се учудва, защо пък "ирландско възраждане" , което се свързва с Йейтс и е 20 в. Вж. ТУК и ТУК. Възможно е професорът да е имал предвид разцветът на манастирската дейност след покръстването, но това очевидно не е "Ирландския ренесанс" за който дадох препратки. Пред този слушател възниква въпросът дали да се обади и се конфронтира с професора или да замълчи и на изпита да повтори казаното. Благоразумно, той решава да не влиза в конфликт с този, от който зависи, както родителите не влизат в конфликт с него и... Сега учителите се възмущават, че родители- бабаити не спазват този ред, ами идват да се карат и с това подриват авторитета му. Не мога да взема страна изобщо, но зная такива даскали, че освен в занималня, да викат Ш-ш-шт, за друго не стават. Тогава обаче "Духът на времето" беше, че трябва ред, дисциплина и да подчертаваш уважението си към този, от услугата на когото зависиш.

По- горе тана дума, че Духът на времето е краткотраен, но не бе уточнено колко трае този завладяващ мнозина дух. Сегашният ми коментар е за това, че духът за колективно благоденствие през ранния социализъм бе сменен от дух на лично благоденствие през късния етап. При това, този процес не бе български или на социалистическата система, а общоевропейски. Културата започна да обръща внимание на проблемите на личността, а не на класата. Т. Живков се противопостави, разделяйки Голямата правда (благоденствието на народа) от Малката правда (личното благоденствие). По примера с Богданов, личният интерес не служеше, а рушеше системата. Социализмът в България, пък и в Социалистическия лагер не успя да подчини Духа на времето.

Аха, прав си. Мисля, че това, за комунизма е било отхвърлено още 195.. година, когато започва да се говори за социализъм, следващ военния комунизъм. Въпреки това, духът на времето е от ляво. Тото Котуньо пее Buongiorno Italia ... un partigiano come Presidente , във Франция Симон дьо Бовоар пише "Мандарините", една много хубава книга, мюзикълът "Коса" от 1967 в който освен именитите, в премиерите са Даян Кийтън, Дона Съмър и др., вълненията от 1968... са все събития от ляво. Така че 1968 и в 1989 крошетата срещу социализма бяха все от ляво, за повече свобода. Не против комунизма, а против капитала. Наблягам, че духът на времето при социализма е бил за повече свобода и срещу капитала. Ще речеш за Будапеща и Прага. Да, така е. Можеш да прибавиш и Тянанмън. Това, че крошето е от ляво не значи, че цели да помогне на държавата. Който иска да оцелее трябва да се предпази.

Ако искаш да кажеш, че социалистите се влияят от духа на времето, то е безспорно. Всички се влияят. Всички етноси, партии, политици, бандити. Такъв е терминът. Разкажи, какъв е този дух на времето от прехода, който превръща една социалистка в кариеристка, привърженичка на либералната икономика? Имаш ли идея?

Корнелия е повлияна от Цайтгайст-а на Прехода. Съвсем други сили и ветрове. Връстници ли сте или си й батко?

Този текст, който ще предложа по- сетне намерих така: Чета Богдан Богданов и ме обърква следниото "При наличието на двата пътя по- добър е средният". Иде ми на ум, че имаме магистрала Струма и магистрала Тракия, а избираме през полето. Потърсих за автора и открих, че той е учредителят на НБУ, произхожда от фамилия с фашистки възгледи и е сътрудник на ДС. През 2011 г. е осветен. Тогава пише в свой блог за това, какво е било времето и неговото решение. В текста често ползва фразата "безреден ред", която не обяснява какво означава, но оксиморонът е използван от Гогол в Мъртви души за обрисуване на героя му Андрей Иванович Тентетников, един безплоден мислител, провиращ се в интелектуалния хаос на кабинета и мислите си. След текста на Богданов е текст, публикуван от DW на Еми Барух. Следващото е от ТУК Аз също зная за един от по- малък мащаб, който с връзки с партийци станал редактор във вестник, пишел речите на някой си от управляващите, а след Десети, пак във вестник обърна червено-синия молив от другата страна и ругаеше същите. Обикновен кариеризъм. То и сега..., но темата е за социализма, а не за психологията на кариериста.

Ще приложа някакви определения за Цайтгайст. "термин, означаващ интелектуалния, културния, етическия и политическия климат на дадена епоха или течение." "интеллектуальная мода, доминирующая мыслительная традиция, определяющая и стандартизирующая стиль мышления определенной эпохи" "Zeitgeist ist die Denk- und Fühlweise (Mentalität) eines Zeitalters."= "Zeitgeist е начинът на мислене и усещане (манталитет) на една епоха" "invisible agent, force, or daemon dominating the characteristics of a given epoch in world history."= "невидим агент, сила или демон, доминиращи характеристиките на дадена епоха в световната история" Как да намерим този даймон на социализма? Самият аз мисля да предложа примери от живота на хора, които да характеризират духа на времето.

Харесва ми идята за духа на времето, който формира и научните възгледи, и това, което е политически некоректно. Разбрах и попълването на раздел Галерия. Няма да се намесвам в хода на темата.

В Уики.де не са никак ласкави към Гюнтер. ТУК Трудовете му след ВСВ са подкрепяни само от крайно десни и от поддържници на расовата дискриминация в САЩ. Идеята му за "Динарска раса" остава екзотика. Не мога да кажа "научна екзотика" Прочее, с подбрани снимки, изводите могат да бъдат ограничени само от въображението.

Пропагандния нацистки журнал разчита на умозаключение по няколко снимки. Така може да се докаже, че примерно българите са монголи, цигани, елини, римляни, семити, тюрки, нордически и какъвто е целта на пропагандата народ.

А ценни ли са третокласните герои, за да станат обект на документиране в изкуството и науката? С голямо съжаление отговарям Да. С индустриализацията нараства броя на заетите завивачи на бурми, от които не се иска нещо повече. Чарли е такъв. Заради това става любимец. Художествените образи изпростяват и се масовизират. Розенкранц и Гилденстерн стават главни художествени герои в абсурдистка пиеса. Всеки грамотен може да опише и публикува мемоари за семплия си живот. Семпъл, но масов. Интересен, защото е картина на мнозина. С компютризацията се появи нужда от тесни специалисти, които в останалата част от живота си са прости, в негативния смисъл, хора. Героите са измислени. Филмови супергерои биват избирани за политици, т.е. водачи, примери за подражание. Шварценегер, Клуни, Зеленски, а и Слави. Екранният им образ е също толкова фалшив, колкото и поведението им извън студиото. Те стават основен обект на изобразяване. Второкласните са също така гримирани и пресилени. Само "тъпаците" , не биват манипулирани и то за да са необходим фон, да контрастират с измислените супергерои и защото преправеният тъпак вече не е тъпак. С появата на изкуствения интелект нещата станаха още по- сложни. Машината може да даде едни средни отговори, които третокласният човек не може. При това той не е аутсайдер, защото е избирател, който лесно бива манипулиран и не е с кой- знае какви претенции в живота и за работа. Така са били и дядя Миняй и дядя Митяй, Розенкранц и другите споменати. Те са си съвестни изпълнители, към които трябва да има малко по- специално отношение и търпение. Обаче на кого се занимава с плебса, с илотите? Само на хора, които са се издигнали от това тесто и са станали пълноценни. Рядък шанс.

Замислям се за Терсит- Илиада. Дали той е третокласен герой? Не, той е от времето на божества и герои. Той се противопоставя на Царя, а това е геройско. Гилденщерн никога няма да се противопостави на Клавдий или Хамлет. Тези, за които пиша са миманса на сцената. Дори не са хористи. Ех, какви хорове има! Пък може да са като образите от барелефа "Трета класа" на Иван Фунев. Не, не. Онова са хората носещи на плещи бъдещето, а тези са безлични.

Флобер дълги години е събирал баналности за да пресъздаде света, който отвращава мадам Бовари. Този свят обаче надделява. Както замърсяването побеждава природата.

Запитах се, Защо тези никакъвци се явяват по двама? Дон Кихот и оръженосецът му са първостепенен и второстепенен герой. Дядо Либен и хаджи Генчо са различни социални типове... Обаче тези?... Отговорих си, че те се подкрепят. Не че както в нашия фолклор единият лъже, другият маже. Не, те са двама еднакво недоучили, които за авторитет се явяват в консилиум. Те са две непълноценности, които не правят цяло, но поне създават вид на множество. Единият се вслушва в другия и му придава фалшив авторитет, в друг случай- обратно. Единият се прави на важен, после другият. Единият има свой значим авторитет, после другият. Може би някой би казал, че се идентифицират един с друг, но аз бих приел по- скоро, че в компанията на другия не се чувства презрение, нито присмех, а уважение и може да се говорят баналности почти като мъдрости и от плоското да изпъква острота. Събрали са се, както слепци, за се чувстват по- добре и да са сред свои. Да говорят със свои думи за своите проблеми и да си обясняват света по сходен начин.

Предлагам ви, от полето за повече опции горе дясно на последния ви коментар, в Доклад да помолите администратора да го пренесе където смятате за добре и с каквото заглавие желаета.

Имам незначителна молба. Моля отворете друга тема. Щом ще започвате от Адам и Ева, разказът ще е дълъг.

Мисълта ми тръгна от това, че Божествения и Героичен период в изкуството са обрисували портретите на величествените характери. Имаме най- силния, най- мощния, най- умния, най- големия злодей, най- проклетия предател. Това е свършено още по времето на онези аристократи, които искат да са най-. Радвали са се царете и царкините Одисей да им разказва за подвизите си, а в по- малък мащаб младите женихи за Пенелопа са канели Ир да им пее за тези велиичави подвизи. После са чели Александрията и са обсъждали характерите в Светото писание и най- сетне "Десетодневът" на Бокачо- Декамерон. После пък дошли Буржоазните революции с второстепенните герои, които не били аристократи, нямали величави подвизи, обаче били предприемчиви. Появили се Гобсек и Юрая Хийп, д-р Бианшон, капитан дьо Тревил, Люсиен Рюбампре, госпожица Хавишам. Нито делата им, нито произходът им е величествен. Героизмът им е земен и надминава обичайното с толкова, с колкото еснафът завижда на богаташа или ресторантската певица на гостуващата, която лъщи на разлепения афиш. После идват третокласните герои. Абсурдът на "Розенкранц и Гилденщтерн са мъртви", и ония, дето чакат Годо е героизмът на недостойните. Това е стягане на фокуса на авторите до някакви микроби. Нова ниша! Животът на най- незначителните. Обаче не на долни характери, а на невъзможни да се вместят дори в съсловието на деловите хора. Едни полуинтелигенти, полусоциализирани, полухуманни. Така стигнах до двойката Розенкранц и Гилденщерн на Том Стопард. О, те се интересуват от теория на вероятностите, от театрално изкуство, от психология. Само дето никога няма да постигнат нищо, ще останат безименни и презряни. Личности толкова безлични, че и сами бъркат имената си. Стигнах и до двойката дядя Митяй и дядя Миняй, които са измежду селяните сеирджии, които се струпват около два сблъскали се и уплели ремъците си екипажи в гл. V на Мъртви души. Някой друг ги командва и те се местят като пионки по конете. Различни и по своему забележителни, но все едно кого как ще наречеш. Резултатът от неумелото им водене на конете е нулев. Нормално е кочиашът да ги изпъди. Те само изглеждат опитни и забележителни. Всъщност си остават безименни и незабавно забравени После ми дойде на ум за Бувар и Пекюше на Флобер. Те олицетворяват посредствеността, съчетана с невярната оценка, че можеш да надскочиш сянката си, т.е. бездарието си. Тези другари се залавят с безброй дейности, непосилни за един живот, провалят се и ги изоставят. Искат да са фермери, паркостроители, геолози, химици, медици, философи, политици. И нищо! Не бързам с презрението си към горните. Те са привлекли вниманието на Шекспир, Гогол, Флобер. Самите герои познаваме само защото велики ни разказват за тях.

Не-е, темата е за "Несъществуването на бога" и как това не може да се докаже. В случая, вие доказвате "съществуването на бога", чрез свидетелство- видели са го в антропоморфен образ. Не зная за какво свидетелстват мюсюлмани и евреи, защото на тях не им се позволява да го изобразяват. Има примери за горяща капина и също неописани образи, които се борят в тъмното. Не зная как е при будистите. А пък някои смятат, че е нещо като сияние, аура и пр. все "неща", които да докажат съществуване. Като за биолог, давам съответния пример: при таксономията групите се определят от съществуването на определени характеристики. Не от отсъствието им. Примерно сега споровете за полова принадлежност се разгарят около това, че примерно състезателки нямат гърди. Това не е коректно. Доказва се, като се изяви наличие, а не отсъствие на характеристика. Така и идеята за бог, който НЯМА тяло не е по- разумна, редно е да се каже какво ИМА богът. По повод таксономията, виц: Трите човешки пола са: едни ходят на гинеколог, други на уролог, трети на психолог. И друг- Според ново правило в женския бокс е забранен удар в тестисите. (наличие)

Лека нощ. До утре, не, до сутринта

Ако имаш предвид, че използва често думата "тролене", това още не е негативна оценка. другаде го наричат Макето.

Пак не е очевидно. Разбирам някой да изразява две позиции, едната сериозна, а другата на ученик, който пита. Или на критичен присмехулник, който да се излага с мненията си и така да контрастира със сериозния близнак. Разбирам дори единият да е с агресивно поведение е другият да е "добрият полицай". Обаче тези роли не ми се връзват като трол. Горните раздвижват темите и не обиждат. Очакванията са, че тролът разваля темите, пропъжда участниците като ги дразни. Не ми се връзва някой да троли себе си. Ето, наричат ме трол. Каква ми е далаверата да си съсипвам темата? Да поддържам, че Втори лъже, че най- добре е да му заключат темата? Наистина, може да има комбинация на трол и сериозен, но тролът да не троли темите на близнака, а само тези на съперниците. Да ги подлага на присмех, да ги обижда и опошлява темите им, но за споменатите никове ... ???

Смяташ ли множество никове за тролинг? Аз не. Възможно е обаче единият ник да е трол, което е по темата. Моля, развий защо едно лице иска да се представя с един сериозен и с един тролещ ник?

Колеги, моля пишете по темата. Не давайте пример за несвързани с темата коментари, не отвличайте обсъжданията в друга посока.

Темата не е тролска. Търси се защо участниците наричат нещо с термина "тролене". Второ, това са списъци на никове, а не на лица. Трето, ако бях писал без никове, възниква проблемът за достоверността. Всеки може да оспорва, че съжденията ми не са верни. После, ако не се търси характеристика в едно изследване на културата, какво се търси? Тъй като целият процес е открит, може да бъде критикуван от всякакви позиции, да речем "Това не е изследване, защото...", "Това не отговаря на темата, защото...", "Това не е пълен списък на лицата", "Приписаните характеристики не съответстват на суровите данни". Не държа на емоционален отговор. Много по- добре е сух, аргументиран тон. Не тормозя никого и темата ми беше спокойно водена от мен. Това щеше да продължи в моя клуб, но администраторът предпочете да съм наяве. Порадвах се на популярност, няма що. Намесиха се хора, които на "не хранете троловете" отговарят с цели тави и казани. Обръщам се към посетителите си чистосърдечно. Ако темата ви дразни, игнорирайте я, не я четете. Ако аз ви дразня, игнорирайте ме, има си начини. Не ми подлагайте темата на административни мерки с коментарите си. Има още съвсем малко за анализ.

О! Чудо! Слепите проглеждат, незнаещите научават! Кое е лъжата, че не знаете кое е трол или че знаете? Това са противоречащи си твърдения, описани по- горе.