Втори след княза

Възползвам се от метафоричното сравнение за да отбележа, че културата боледува, старее, вегетира, робува или господства, функционира добре или зле, подпомага или пречи на другите функции или органи, лута се, греши или случайно намира съкровища. Не може без връзка с труда и една е в селянина, друга в гражданина, трета в разбойника, да е съзнавана и несъзнавана. Е, увлякох се, но културата може да носи добро за носителите си и тогава я възпроизвеждат или да носи зло и тогава носителите деградират и изчезват. Извод: Някои смятат, че има два вида хора- културни и некултурни. Други смятат, че всички си имат култура и е добре да сме толерантни. Или е обобщено: Всички смятат, че има културни и некултурни и е добре да сме толерантни?

Първото впечатление е, че да влияе нещо, то трябва да е променливо. Второто е, че трябва да е във връзка с нещо друго, да може да се изрази като аргумент за другото.

Към тези размисли ме подбуди убедителният пример, че ако Иванчо има две ябълки и две круши, то едното не влияе на другото: двете круши не се влияят от двете ябълки. В моите разсъждения, ако Иванчо има 2 ябълки, към които прибавя круши, то функцията за плодовете е у=2+х, т.е. броят сумата плодове се влияе от броя на крушите. По- нататък ще се опитам според менталните си сили да стигна до някъде, като потърся, защо двете абълки не влияят на двете круши в шепата, а двете ябълкови дървета влияят на двете крушови в градината.

Има някои твърдения, които имат нужда от разяснение. Докато авторът не е скочил още в друга тема, моля да разясни Това не е точно така.Примерно да се носи фередже е култура и е културно в Турция, но неносенето не е некултурно. Не противопоставяме на "културно" и извънкултурно, те просто не се досягат. Примерно некултурно ли е, че едни болтове се завиват надясно, а други наляво? Досмеша ме, защото тъкмо се глася да пиша за взаимодействието. От логична гл.т. пасивните не би трябвало да въздействат. Как въздействат пасивните носители на културата? Дали не е по- добре "потребяващи", защото потребителите активно влияят на пазара. Включването на образци не изключва опозицията. Дори в едно произведение има антиподи. Образецът Одисей пребива опозиционера и страхливец Терсит. Бай Ганьо има в себе си и културни образци и обратното. Хареса ми съчетанието "науката с образование" в текста Не съм съгласен. Когато римската култура превърнала културата на етруските в маргинална, втората не станала по- продуктивна, а загивала заедно с носителите си. Политиката активно влияе за продуктивността на културите чрез официализиране и маргинализация. Социалистическата култура е ясен пример за политическо въздействие. Това е много интересно, моля, доразвий! Рецидив се ползва най- често в правосъдието, но погледнато по- общо това е и рецидивиращи болести, и рецидив на неопасно поведение, т.е. когато човек иска да се промени, но допуска повторение на предишното поведение. Така че терминът звучи по- скоро като случаен, отколкото като сериозно обмислен. При това културата на престъпниците- рецидивисти съществува- прим. на "приятния стар джентълмен" Фейджин в Оливър Туист. А някои песни от маргинали в затворите добиват популярност и навлизат в културата. Това, че са непредсказуеми не отрича култура на рецидивистите, както и специфични нрави в затворите. .......... Моля, задълбочете темата.

Хубаво, щом се смята, че вълните се наслагват в резултатна, няма да се противя, макар да смятам, че ако А+Б=В означава, че А и Б си взаимодействат, сумират се. Не се отнася до личния ми живот и това, че ако един източник спре влинието си, характеристики на друго поле трябва да останат (ако добре съм разбрал) за да има взаимодействие. Смятам, че в общия случай щом изчезне причината, скоро, поради съпротивление и др. изчезва и следствието.

Когато има два източника, всеки формира около себе си поле. Любопитен е въпросът дали си взаимодействат източниците или полетата. По- скоро полетата, защото като говорим за изкривено поле, то е изкривено от взаимодействието си с друго поле и влияе на движението на трето тяло, попаднало в тази кривина. Какво е отношението ти към цитата, в който става дума за взаимодействие на полета в https://nauka.offnews.bg/fizika/kvantovata-teoria-na-poleto-41618.html

Допуснал съм грешка. Биенето и пр. са взаимодействия на вълни, а не на статични полета. Обаче и полетата си взаимодействат. Ето ТУК Ето какво пише Иля Илф: "Британската енциклопедия обявила, че ще даде премия на всеки, който намери печатна грешка в подготвения за печат том. Когато нямало вече претенденти и томът бил отпечатан, абонатите прочели на титулния лист “Британска енциклопудия"."

Може да греша, но мисля, че "масивни частици" не е точно. По- добре частици с маса на покой. Масивна е къщата ми на село . Другото е, че продължавам да отнасям обсъжданата формула до квантовата механика, а до случая с масивната ми къща е в сила класическата. Третото е, че си представям следната ситуация: Радиоантена излъчва на честотата на Хоризонт. Друга излъчва на честотата на VOA Europe. Те създават полета, които си взаимодействат. В случая си взаимодействат именно полетата, без материални носители. Никой не си и помисля, че си взаимодействат радиоантените. Полетата могат да се характеризират с обем и интензивност, т.е. при едикаква си интензивност, полусферата на полето е с радиус едиколко си км. Пиша полусфера, но формата на полето може да е специална или насочена. Тук идва проблемът. Смята се, че фотоните не си взаимодействат, тогава полетата си взаимодействат. Има биене, затихване интерференция и де-да-знам още какво. Т.е. полетата се държат помежду си и с телата, тия с маса, като с тела. Така си обяснявам, че полетата са материя, чиято елементарна частица е фотон с нулева маса на покой и носител на квант енергия. За електростатичните и гравитационни не ми е ясно коя е елементарната частица, но и те се държат като тела и взаимодействат.

Разбирам така: свойството Взаимодействие имат и 1. телата, които могат да се идентифицират по а)пространство и в)инертност/маса, и 2. полетата, идентифицирани по а) пространство и в) енергия. Това разбиране включва преминаване на материята от една форма в друга и от тела в поле, като мярката за това преминаване е обсъжданата формула. Може би й липсва абстракцията за обща енергия, т.е. добавянето на взаимното положение, т.е. пространствена характеристика.

Хайде на Олимпиада!

Не възразявам. Не е проблем да гледаме от тази гледна точка. Обаче това определение не решава въпроса дали информацията е материална. Ето, г-н Маршал я разглежда от друг ъгъл и въвежда дори понятията дизайн и воля. Шаш! "Според постановките, идеите и тезите на Пери Маршал ... информацията не е материална величина, тя е повече от материя или енергия. Информацията е част от дизайна на системата. Дизайнът за разлика от образеца изисква информация. Организацията сама по себе си не представя информация. Информацията се състои от материя, енергия, намерение и воля." Опростено: информацията е нещо, което съдържа материя, но е повече. Какво ли ще е това? Изглежда като бог!

Е, и при отскока има различни виждания: "При търсене на данни относно термина „информация“ в специализираната мрежа на „Волфрам алфа“ (вж. www.wolframalpha.com) се извличат следните резултати: (1)информацията е получено и разбрано съобщение; (2)знание, придобито с помощта на изследване, експеримент, или инструкция; (3) колекция от факти, на базата на които можем да правим заключения; (комуникационна теория) (4) измерване на неопределеността с помощта на числени методи. ...Синоними на понятието са: инфо, данни, ентропия, селективна информация. Други термини, свързани с информацията, са: база данни, форматирани данни, детайли, факти, фактори, форматиране, ген. В по-широк смисъл понятията, които взаимодействат с термина са: съдържание, съобщение, мислене, знание, натрупване, асемблиране, колекция, информационна мярка, субстанция. Най-често използваните терминологични фрази са: конфиденциална информация, електронна информационна услуга, информационна епоха, информационен бюлетин, информационен процес, информационна система, информационна наука. При запитване и търсене на данни, относно понятието „информация“ в електронния вариант на енциклопедия „Британика“ се получават следните стойности: общ брой на резултатите – 4032; основни раздели и подтеми: информационен процес; информационна система; информационна теория; информационна наука; закони за достъп до информация; библиотека; наука за оптиката и други. Голяма част от показаното съдържание няма директна връзка с понятието. Само в частта за информационна наука се определя, че това е дисциплина която се занимава с процесите по съхранение и трансфер на информация. Взаимодейства с други дисциплини като наука за библиотеките, компютърна наука, лингвистика, както и с технологии за събиране, организиране, съхранение, извличане, интерпретация и използване на информация. Информацията е мярка за неопределеност или за ентропия. Колкото е по-голяма неопределеността, толкова по-стойностна е информацията. Когато ситуацията е напълно предсказуема, в действителност липсва информация. Повечето хора обикновено правят асоциации между информация, знание и определеност, което противоречи на информационните теории. Съгласно схващанията на теоретиците по информация концепцията няма отношение към съобщението, фактите или значението. Информацията има отношение към квантифициране на стимулите или сигналите в дадена ситуация. Другото разбиране на тази теза е, че информацията – това са необходим брой съобщения, които могат да редуцират неопределеността на дадена ситуация. Някои съвременни автори казват, че съобщението се съотнася към значението; информацията – към селекция в определена система; а разбирането – към възможността за интегриране на селектирани данни в предварителното знание. Знанието, от своя страна, е подход за генериране на значение в определена физическа или социална система. Знанието включва още данни и отношение между елементите на данните." Има простор за виждания, дискусии и мнения.

Превръщането на маса в енергия или на енергия в маса, защото формулата го позволява, ми са много непонятни в класическата механика. Извън хипотезите, какви са наблюденията за превръщане на енергия в маса? Благодаря.

Виждам нещата примерно така: Марсоходът изпраща снимки. Обаче поради смущения, някои пиксели може да бъдат затъмнани вместо светли и да създадат погрешна представа у учените. Борейки се със смущенията, инженерите се борят, според мен, с изкривяването на информацията Пешо разказва сън, който го е потресъл, а Гошо го слуша и се прозява от скука. Явно Пешо предава непълна информация на преживяното. Прочее, много споменават, че казаното и написано слово не е това, което мислят. Малцина се изразяват така, че на предадат повече, но не всичко. Гледаме жена с впечатляващи форми. Иначе със зрението сме наред, сигналът е точен и без смущения, но да кажем "Какви очи!" не е вярно. Силикон. Има едни логически задачи, в които някакъв се среща с трима, от които единият винаги лъжел, другият винаги казвал истина, а третият чат- пат. Той ги пита нещо и научава това, което иска да знае. Този, който лъже, предава изопачена информация, но предава информация. Заради това приемам, че информацията може да бъде и непълна, и изкривена, и неточна, и погрешна. Целта е да е пълна, вярна, без смущения, но това е идеал. Науката за информацията тръгва от това, което бива излъчено, предадено по някакъв канал и бива прието и декодирано. Не се е занимавала със съответствието на съобщеното с явлението.

Вазов казва чрез различни герои различни неща. В това е драмата и изображението: "Огнянов си скубеше космите. — Загина, загина България!" "— А бе какво сте се разкиснали, та се плачете, като че бог знае какво е станало… От бога и от света Богородица така било писано… Та ако Клисура загина, няма да загине Българията я! — помъчи се да ги утеши Боримечката."

Обяснението, което ме удовлетворява е, че Е=мс квадрат се отнася до Квантовата механика. Енергията за дърво и камък (кинетична) е Е=мv квадрат/2 и се отнася до Класическата механика. Ще се радвам по- компетентни да разяснят въпроса.

Извинете, че се повтарям. Смятам, че някаква подреденост и взаимовръзки, отношения са навсякъде, а информацията е само у човека и се установява и предава. Компютърът е пълен с "информация" само защото има човек, който да я възприеме. Ако зелени пихтиести същества вземат компютър, дали ще получат същата информация? Може би само ако декодират подредеността от нули и единици.

Дискусия означава спор, противоположни мнения, а не нещо окончателно и сигурно.

Чак пък към края Глава 50 от 88! Въстанието безмислено?- дай цитат! Да не четеш друга книга?

Приемам детска версия на "Под игото", така както и "Библия за деца". Такава нека има и да е паралелна с други версии. Нека има и версия с повече коментари за неясни според коментатора места. Нека има и фототипни по първото издание. Важното е да е книга, която се мисли и в днешня живот. Българите да избираме дали да сме като Киряк Стефчов или като Иван Кралича. Да цитираме в обикновена реч думи от нея, пък дори да са думи на Боримечката.

Впечатляващо е, че след края на м. април името на Божанов не се споменава по медии. Не се споменават и никакви положителни стъпки по разследването от убийството му до днес. Работата по горещи следи е била отговорност на министър Калин Стоянов и министър- председател Николай Денков. След убийството започна медийна атака и разправа със съдии, което предизвика страх сред тях, а вероятно и послушание. Днес е една тишина, която ни приканва да забравим всичко, особено след цвета на мастилото срещу него. Явно въпросът за безнаказаност и безразличие към престъпленията срещу личността се подчиняват на някакъв висш интерес. Мнението ми, е че този интерес започва с покровителите на казаният премиер и министър. Никаква дейност на разследващите, изключително усилие за уволнения в съдебната система, край на уволненията с оставката на правителството Денков. Какво да си мисли човек за борба с корупцията започнала с убийство? няма престъпност, преборена с престъпление. Има заменена.

За себе си изясних въпроса в темата но приключвам с една екзотична асоциация. Авторите на мистификацията са се възползвали за антисемитските си идеи от несъзнателното възпиремане на идентичността между изписването на името на гр. Котел и това на "Стената на плача" на латиница. И двете са Kotel "The Western Wall (Hebrew: הַכּוֹתֶל הַמַּעֲרָבִי, romanized: HaKotel HaMa'aravi, lit. 'the western wall',[1] often shortened to the Kotel or Kosel), known in the West as the Wailing Wall, and in Islam as the Buraq Wall" ТУК Наистина, практикуването на фейк доста предхожда по време съвременната си популярност.

И все пак, 330 намерени споменавания в Гугъл на български. В Уики.тур. Кр. Раковски е споменат с името Хаим Рейковер. Уики.де е по- сериозна и свързва Раковски с "Червена симфония", но не и с Хаим Рейковер: Раковски протоколи През 1950 г. в Испания е публикувана книгата Sinfonia en Rojo Mayor [5], за която се твърди, че съдържа протоколите от разпит на Раковски, отбелязани от лекар на НКВД д-р. Йозеф Ландовски. Книгата се разпространява под заглавието Червена симфония в езотерични или десни екстремистки сайтове в Интернет.[6] Обикновено се цитира с цел обосноваване на въображаема масонско-еврейска концепция за световната конспирация. Според това се казва, че банките Warburg и Rothschild са финансирали както Ленин, така и Хитлер. Британският историк Антъни С. Сътън по-късно твърди същото.[7] Уики.англ въобще пренебрегва фалшивката "Червена симфония" и дума не обелва за някакъв Хаим Рековер. Името Chaim Rakover гугъл намира в 890 материала, основно свързани с "Червена симфония". Стигам отново до извода, че Хаим Рейковер е измислен персонаж на книга, която служи да обоснове омраза към евреите и също еврейско- масонски заговор. В такъв контекст, приписвайки еврейско потекло на Кръстьо Раковски и екстремистки възгледи, биват фалшифицирани биографията и делото му.

Единствено доказателство би било, ако напишат еврейското име и род на сестрата на Георги Раковски, която е майка на Кръстьо. Но доколкото всичко е лъжа, те просто я повтарят докато бъде приета за истина. Мръсни истории, господа. "Отвсякъде врази", казва Вапцаров.

Не се задълбочавах в търсенето на това, кой е Хаим Рейковер. Никой сериозен автор не го свързва с Кръстьо Раковски дори като псевдоним. Появата му е в 1949 г. в мистификацията "Червена симфония", за издаването на която не се ангажират сериозни издатели. Епохата е на остра идеологическа борба и публикуване на много мистификации и лъжедокументи. Привърженици на разпространението са хора с антисъветски, антисоциалистически и антикомунистически възгледи. Разчита се на отсъствие на популярни биографични данни от една бедна и забутана държава. Лъжата се тиражира с пропагандна цел. Намирам за несъмнено, че Хаим Рейковер е плод на фантазия, употребяван в политически и пропагандни ходове.