Втори след княза

Това е възможна хипотеза, но някои факти й противоречат. Минойската цивилизация е силно развита, а завоювалата я Микенска й отстъпва. Македонците, за които Демостен казва, че от тях не можеш да си купиш един свестен роб, завоюва Елада. Варварите погубват Рим, а монголите- Китай. Възможно е и Варненското злато да е от цивилизовани хора, погубени от "многобройни получовеци и диваци". Т.е. не бих се наемал с думи ангро. Това е също възможно, но аз се придържам към алтернативата, че владетелите налагат морал, който да е социално- организиращ. Ето, моралът на Моисей го задава вождът/шейхът и той иска да не се краде, убива, отстъпва от вярата, защото това руши реда в племето. Да речем един морал на "нещастниците"- богомилите е осъден на събор и водачите им са изгорени. Налага се моралът на владетеля. Възможно. Бих добавил обаче, че не е само "чувство", а и разумни решения. Примерно в споменатите Крумови закони, рязането на ръце или изкореняването на лозя не е от чувство за справедилвост. Тя не възмездява жертвата на кражба, но плаши други да не рушат реда. Дори може би обратно, нормите ограничават прилагането на лична справедливост. Примерно гледачът на маймуни има само един банан и една ябълка. Дава по един плод на две маймуни. Едната иска плода на другата и я напада. Може да я надере, осакати, ако е слаба. Гледачът с тояга в ръка въвежда ред/морал и го поддържа със същото средство в противоречие на личното чувство за справедливост.

За мен съществуването на еволюция на морала е безспорно, иначе нямаше да обсъждаме сегашен морал, защото щеше да е прието, че моралът е даден от Бога още със заповедта на Адам. После е имало някакъв морален вакуум или по- скоро съобразяване с фараонския морал до Мойсей, който установил някакви скромни на брой закони. Обаче това е ходът на моралната еволюция конкретно при евреите. Най- древните европейски норми са от критската култура- Гортински закони. При римляните има много мощен и прекрасен възход- таблици, закони, практики. При варварите: при германците има друга история, в която някои норми са били приемани дори и от римляни, защото им е било в интереса- Салически закони, а при българите- Крумови закони. Цялата тази история на правото може да се нищи дали е и история на морала, но определено показва еволюция и различия на изискванията и реда и дискредитира идеята, че моралът е еднократно божие творение. Така че аз съм на страната на еволюцията против креационизма.

Приемам го като шега. Мнението ми е, че гладът и множеството потребности са предизвикали еволюционната активност. Ако можеш да мързелуваш и нямаш неудовлетворени потребности си оставаш в еволюционната ниша, която си усвоил... ако си усвоил, де. Маймуните днес загиват, но не правят усилия да променят света и себе си. То е като камък, който се е изтъркалял и спрял в трапчинка/ниша. Трябва му някаква сила (мотивираща), вътрешна(каквато няма, но животните имат) или външна за да реализира потенциала си.

И един друг случай, описан в разказ. Жител на село на крадци със семейството си на панаир в съседното село. Момчето откраднало свирка и побягнало. Сергиджията побягнал да го хване. Бащата го спрял и му платил трикратно свирката с думите "Молим те, не разваляй сефтето на детето". Искам да кажа, че трудовият морал се формира от тези, които сами смятат, че този е полезен в живота.

Мисля, че работодателят е бил заинтересован да възпроизвежда морал в който трудещият се за него работи като за себе си. Разправят, че при японците и до сега работодателят иска да изглежда като баща. Една история от минало време- преди Девети. Задруга отива да жъне. За пръв път взимат и поотраснало- към 11-12 г. момиче. То се чувства вече мома и иска да е наравно с момите. Не е, не може, но се старае и ще бъде. Чорбаджията се радва на ентусиазма и й плаща като на голяма. Е, не на нея, на задругаря, но й казва. Той поощрява "сефтето на детето" и отрано го подкрепя да работи старателно и бързо. Сега също работодателите възпроизвеждат съществуващия (сега потребителски) морал- купувай работни ръце и хвърляй. Няма нищо вечно. Няма нищо, което си струва да пазиш. Ей, като се огледам колко мебел има в големия град до кофите. Няма вече ракла от бабино време, няма дори ракла за цял живот. Купувай и хвърляй.

Факт. Така е. Може би е докато си "надвият на масрафа". От друга страна, щом времето е на лъжички за еднократна употреба, чадъри за един дъжд, то и работната ръка се продава нискоквалифицирана с широк профил и идеята за морал, че важно е да те купят, пък после може и да те изхвърлят. Важен става първичния дизайн който да те продаде. А качеството не върви, защото технологията се променя толкова бързо, че не си струва да си перфектен. Може би моралът е :Продай работната си сила бързо, без гаранция какво ще получат. На консуматорски морал на работодателя (наемай и хвърляй)- консуматорски поглед на работника (наемай се и зарязвай).

Имаш ли поглед към работещи млади? Има ли нещо допълнително да бъдат учени? Не свързано със специлността, а с реда? Благодаря.

Впечатлен съм от безразличието по отношение начина на придобиване. Мисля, че това е разпад на морала. На трудовия морал. Не че е лошо. Предвещава консолидация на възгледите и нов морал, но за сега привнасяш в темата важен отговор "Трудовият морал няма значение" Приемам го сериозно и като принос. Не съм го имал предвид. И друг път съм се възмущавал, че много слагачи успяват. И мъже и жени вървят със задното напред. Както имам колежки, които са всеотдайни в работата, така имам и такива, дето изпъкват единствено с изпъкналостта на гърдите. Лош е началникът, който ги подкрепя. Той разваля морала... но аз не мога да го уча. Той ми определя ангарията и си мълча, като крепостен.

Какъвто и да е моят трудов морал, аз не го предадох на децата, защото се доверих, че времената са нови и животът ще ги научи. Намирам реализацията им за добра, но от друга страна времената са на неистини. Не мога да им се доверя по отношение хвалби за перспективи и че не приемат наркотици. Дали не стана част от морала това: "Прави се на успял и ще станеш успял"? Пък то не е точно така, можеш да се правиш до едно време, после истината лъсва. Става дума за труд, а не за харчене. Консуматорството е потребление. Просто друга тема, надявам се разбираш. Не че не е важно, просто е нещо друго. Но ако можеш да го свържеш с темата за трудовия морал, моля сподели.

Темата е посветена именно на това как са забогатели, като се предполага, че това отразява трудовия морал. Ако богатеят с измами, това е именно трудов морал. Ако богатеят с икономии, това е също трудов морал. Изобщо, как е днес? Моят поглед е, че българските собственици предпочитат възрастни хора от социализма и смятат младите за изтървано и недисциплинирано поколение, което иска да получава много с малко труд, а такова никъде няма. Отчитам, че на пенсионерите не плащат осигуровки. ІТ фирмите, по разбираеми причини, не наемат възрастни. Не зная какъв е трудовият им морал, не съм от тази сфера. Който общува с наети в ІТ, може ли да ги опише? Кое ги кара да се трудят?

Това за съвременния работник ли е? Този, роден след Десети? Моля, потвърди.

Е, моралът е относителен. Във всички случаи каквато и да е човешка структура се нуждае от морал. Примерно протестантският морал се опира на евангелската история за талантите: Господарят възнаграждава този, който е удвоил даденото му и го връща на господаря както е удвоено. Значи работи, печели, не крие и няма тайни от господаря, дава му всичко.

Моят спомен е, че поговорката е от дядо Петково време и е в събраните от него пословици. Имам и друг спомен: Семейство български турци си емигрират за Турция и ги наема някакъв да му наглеждат вилата- ремонти, охрана, камериери. Обаче той си ходил рядко и те имали време. На по- закътано място разкопали градинка. Той бил приятно впечатлен, защото наеманите турци не работили залудо, а само това, за което са наети. Зарадвал се и на пресните доматки и краставици. Такива ми ти работи за жизнеността на поговорката и съдържащият се в нея морал.

Преди беше лесно. Трудовият морал на немците се въртеше около една дума "fleißig"= прилежен. У нас не се използва, вж. Гугъл. Трудовият морал на американците беше "work hard"=работи здраво. И тя не е популярна у нас, но в това са и различията на нациите. Французите определяха изкуството. Картини, мода, храна, дизайн,коли и филми, всичко. Ама нещо загубиха темпо, сега нищо не определят. У нас е "Залудо работи, залудо не стой" и "Джаста-праста хоро играе, Циндил- миндил през плет гледа". Второто е от една приказка, в която момата Джаста- праста била пъргава, но не и прилежна. За Великден си ушила дреха, дето има недостатъци, но като играе бързо и я мятка, не се виждат (ами, важно е как се мяткаш ). Циндил- Миндил била старателна, доизкусурявала нещата, но за Великден не била готова. Дано поне за сватбата е готова. Обаче, както стана дума, това е трудов морал от едно време. Сега изглежда нашият е, "Не могат да ми плащат толкова малко, колкото мога да не работя"

Тук не става дума за вярата. Вяра, доверие има и в науката "Ученикът трябва да има вяра в учителя" е казал още Аристотел. Става дума за вярата в свръхестествени причини и последствия от ставащото. Това е объркването.

Да бъде! Амин!

За да ползвам еърфраер за кюфтета, дали да ги омеся като за скара или като за пържене?

Шегички. По следите съм на "кръглата секунда". Щом има кръгла годишнина, а и НОИ смята трудовия стаж в кръгли години, значи лесно може да бъде изчислена кръгла секунда. Тя ще се различава от квадратната по едно пи, защото площта й ще е ПиR квадрат. а понеже е време, то ПиТ(сек.) квадрат, и ето ти отношението на между кръглата и квадратната секунда. Лесна работата. А пък в измеренията в СТО и там така. Мъчат се да вмъкнат времето в трите пространствени измерения. Ами много ясно. Онова време от Ек=1/2 mV квадрат, ще стане t квадрат= mS квадрат/2 Ек. ,а това ще рече, че квадратната секунда се определя като масата върху два пъти кинетичната енергия по площта на квадрат със страни 1 м. Ако разделим този квадрат на половина по диагонал, ще съкратим и двойката, дето е 2 Ек. Просто ще стане правоъгълен триъгълник с катети по 1 м. Сега се мъча да го вмъкна в идеите на СТО. Моля, отнесете се шеговито.

Разбирам, че "Квадратен метър" е единица за площ, а "Метър на квадрат" е математическото умножение на стойност по себе си. "Квадратен метър" няма приложение извън планиметрията, а "квадратна секунда" няма никакво приложение. Жалко, в темата за допълните измерения, щях да им ги предложа, но нямам идея как би изглеждало преминаването на тяло на един квадратен метър за една квадратна секунда. Язък А толкова надежди имах, че частицата- вълна се разпространява с фронт, част от сфера, с някаква площ, измерима в кв. м., обаче "квадратната секунда" като игла пука тази сфера.

Моля за помощ и подсещане, освен квадратен метър като мярка за площ, има ли формули или явления, които изискват квадратни стойности на други мерни единици? Нещо като квадратен килограм или квадратна секунда? При v на квадрат, от формулата за кинетична енергия Ек=1/2 m.v квадрат, стойността квадратни метри за квадратни секунди ли е?

И така, разделението на нещата по някакви свойства е разделение по качество. Обаче за да работим с количество, трябва да пренебрегнем някои от качествените различия и да вземем предвид само едно. Представено чрез множества, всеки елемент участва по някакъв начин в различни множества, но нас не ни интересуват сеченията, а самите множества. Примерно N-ти мъж е и съпруг, и работник, и баща. Качествени разлики, поради което участва в различни множества. Обаче за да използваме логическите силогизми, го приобщаваме към някое. Примерно Работник. От там за него важат правилата "Всички работници получават заплата, следователно N получава заплата" и пр. Същевременно не ни пречи да разделим множеството на подмножества, т.е. по качество, напр. според големина на заплатата. След това, обединени, за принадлежащите важат едни и същи характеристики. Поне условно. Примерно маслините или яйцата с размер от- до имат една цена, независимо, че едни са по- така, други по- иначе. Името на множеството може да е различно- рангове, класове, видове и дори царства, но елементите са събрани там. Това важи и за уникални предмети като произведенията на изкуството. Разделени по автор, период, стил, течение и пр., те могат да бъдат обединени, свързани, по същите признаци. Да не говорим, че могат да бъдат ранжирани и попаднат в една ценова категория като яйцата, независимо, че имат други, неотчетени признаци. (Връщам се на Ван Гог, продал за 400, защото не са уловили другото в картините му.) Общо взето, мисля, че отделяме нещата, защото установяваме различие в качествата и обединяваме нещата за да установим и боравим с количеството от елементи с някакво качество. Така, като стане дума за качество, значи нещата са отделени, разделени, сепарирани, а като стане дума за количество, че са обединени, подразбира се по някакъв признак. В този смисъл мечтата за количествени математически методи във всички науки е неизбежно свързана с качественото разделяне, което се основава на експерименти, наблюдения, размишления, най- общо на сравняване и откриване на различията.

А ако си помислите, че горния коментар не се отнася до същността, грешите в някакъв смисъл. Ще дам пример с желязото. Физиката и химията определят неговите свойства, състав и структура и го подреждат в Менделеевата таблица. Мястото му там се определя от свойствата и тези вещества с които е в една група. Задълбочат се учените в кристалната му структура- поставят го в съответната класификация. Изследват твърдостта му- в класификация. Изследват желязото в метеоритите- поставят го в съответната класификация. Изследват го в земните минерали- бух в класификация. Така че класифицирането не е същността, а резултат от задълбочаване знанията за нещо, постигане на същност. А кой да отрече, че повече знания е повече навлизане в същността?

Методът По различен начин хората са опитвали да стигнат до същността. Медитирали са; питали са оракули и божества; оприличавали са на съзвездия, тотеми и животни, доверявали са се на учители, жреци, свещеници, водачи, гурута, измамници, а и по други начини за които не се сещам. Спирам се кратко на метода на Декарт, който имал доброто желание всички науки да могат да са надеждни като математиката. Заради това поставил в основата търсенето на елементарното, най- простото, онова, което е неоспоримо и се вижда ясно както точката и единицата. Ето и есенцията на метода му Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение. Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре. Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг. Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал. Видим е дедуктивно- индуктивен метод: дедукция в т.2 и индукция в т.4. (сега се смята, че този метод е бъдещето на образованието... малко са закъснели. Но, като най- актуален за времето на рационализмът не бива да бъде пропуснат) Ето, какво мислят други. Не смея аз да заставам след Декарт, защото ми се губи ръста, но съизмерването е част от живота. Ако не може да се сравни Декарт- Втори= ?, то нямаме и идея за Декарт и Втори. Ето, какво мислят други. Намирането на "същността" е на първо време в намирането на различията и наименуване с различни имена. Етикетите, отбелязват точно такива различия. "Български домати", все едно какво съдържание има, но е етикет, че те са различни от турските. … о-о-о? "Балкански мед" пък го диференцира от онзи, събиран от цъфтящия на полето слънчоглед. Значи първо е наименуването. Господ сътворил небето и земята и навярно им дал имена, но ако не, то авторите на Библията започват с това, да наименоват различията. В този случай могат да се извършват само математическите действия равно и различно. Най- простото разделяне е по противоположности, антоними. Земя- небе, ден-нощ, топло студено. До тук сме намерили две точки по Евклид и сме нарекли едната с едно име, другата с друго, а ги свързва линия, която някои наричат единство на противоположностите. Тогава тези точки са от едно множество, например ден-нощ са части от денонощието, което си е линия между тях. Имаме вече три термина начална точка, крайна и линия. Ако ни е потребно можем да свържем с линия и Ден-Шума. В по- напредналите познания има повече точки, по- богато множество. Политически откриваме либерали, консерватори, демократи, социалисти, комунисти, народняци, прогресисти, националисти, монархисти..., обаче и тях можем да разделим двоично- леви и десни. Като умни и наблюдателни, можем да намерим и разлика за трети- центристи. А още по- умните журналисти могат да ги ранжират от ултралеви до ултрадесни, така както Нютон от ултра виолетово до инфрачервено. Не е Нютон, но все пак... В тази подредба можем да определяме математически и По- някакво (по-голямо, по-светло, по-топло, по-ляво). Примерно демократите са по-леви от консерваторите. . Още по- умните могат да сложат и повече етикети. Как ви звучи "Комплементарни антоними" от тук?- такива точки, между които няма друга. Примерно бременна-незабременяла, макар че има и бременна от снощи. Или жив- мъртъв, там пък има в кома или моряк (шегувам се със закачката на Анахарсис). Върху такава антиномия почива съвременната философия, в която или е истина, или е неистина. Теорията за границите въведе и малко свежест. Още обаче не е дошло време да съизмерим по-истинните теории от по- неистинните. Подредбата може да е и дървовидна, с някакво съподчинение. Великата класификация на Линей, дето не е линейна. При нея важат математическите действия с множества- равенство, сечение, обединение. Важат и силогизмите. Ако е кон, то е животно, ако не е животно, не е кон. С такава подредба са и библиотеките, но да не засягаме УниБИТ, че знаем ли кой- къде е писал дисертация. А като се върнем на линейното подреждане, съчетано с библиотеките, можем и да ранжираме и броим- примерно кой документ колко пъти е бил четен. То и търсачките това правят: по- напред в списъка извеждат по- търсените материали. Така можем да подредим сходните документи с математическа точност. Примерно статиите за коня. Тях вече можем да събираме, изваждаме и да умножаваме/делим на число. Направо сме на върха на скалите! Същото можем да правим със скалата за температура и тегло. Не можем обаче да умножаваме/делим стойност по стойност от скалата. Просто не зная какво се получава ако умножа 1 кг. по 1 гр. (не 1000 гр. по 1) Все пак имаме предвид, че търсенето на някаква книга не е много точен критерий за нейната същност. Може днес да е търсена, утре забравена. Мода. Колко творци са умрели в мизерия, а произведенията им сега са за милиони. За утре не знаем. Обаче живеем в консуматорски времена и консумирането е критерий. От Уики ТУК единствената приживе продадена картина на Ван Гог е купена за 400 франка. Да не говорим в днешни милиони. Поне можем да класифицираме в множества, отнасящи се до стила художествените произведения. Дори може да ги наредим в дървовидна класификация според епохата. Сещате се за ония схеми с хилядолетия по ординатата, в които динозаврите са като листо- зародили се, разрастнали и нулирали или такива . Така с тях можем да извършваме някои действия по принадлежност. Дори до ниво един брой/елемент. Нещо напредничавото сега е Инженеринг на влияние Influence Engineering и Емоционален изкуствен интелект Emotion AI. Тук Чрез него могат да се измерят условно точно емоциите, изпитвани от човек при възприемане на някакъв обект. Това споменавам, защото го съотнасям с произведенията на изкуството. За тях се набляга на емоционалното въздействие, все едно дали е Венера или публична мома. В такива изследвания обектите също могат да бъдат ранжирани, като няма да се учудя, ако публичната бъде доста напред (В Класацията „Великите българи”, Азис беше на 21 място и преди Иван Костов). Усещам, че се изчерпвам и завършвам с това, че подредби могат да се осъществят и с използването на Дискретна математика и графи, но първо трябва елементите да бъдат обособени. Не е необходимо и да бъдат наименовани, слагат им работни индекси. Просто критерият трябва да бъде ясен. За същността още не е. Абе…

Трудности при определяне "същността" на либерали и консерватори „– А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“,

Понеже се случва етикетите да не отговарят на съдържанието, а това коментирахме по- горе, имаш ли идея, как да се изследва "съдържанието" на политическите възгледи за да се свери с етикета? Примерно в случая "Патриотите и консерваторите не променят реалността,а само реагират на нея..." аз се отнасям към Бойчо Огнянов като към патриот, а към Киряк Стефчов като към консерватор. Единият организира въстание за да промени реалността, а другият сътрудничи с поробителите и само реагира на нея. Имаш ли идея за изследване? Избягвам темата за комунистите, защото е запалителна. Предлагам ти и ти да не я закачаш.