Втори след княза

Възраждането на българския език. Между търговия, книжнина и политика. направи ми впечатление, че авторката отдава по- значително място на политиката за формиране на езика. Тя има право примерно за Влахия, която в съответствие с Австроунгарската политика започва да говори един трансилвански език. Това е съпроводено и със съответната политика за разпространението на книжнина. Там където българин е можел свободно да общува с влах, два века по- късно, вече не може, при това без сериозни миграции. На търговията отдава по- малко значение. В моя разказ за джелепите, търговците имат доверието на българите. По същото време много българи поемат и събирането на данъци- прим. бегликчии, но те са негативно приемани. А търговията на българските търговци е била слаба. Въпреки това търговията е предтеча на инициативността и деловитостта. Тя е в основата на националното възраждане. У нас, уви, много по- важен фактор е политиката. Султанските фермани и целенасочената политика за повлияване, вкл. религиозно изтикват естествените процеси. Протестантството у нас не е реакция срещу църковното управление, а е привнесена от мисионери. Католицизмът пък не е избор, а религиозна дейност върху установено православие. Езикът също. Австроунгария не подкрепя отпечатването на книги на кирилица, а частната инициатива не може да добие значение. Книжнината, идваща от запад е скъпа, недостъпна. Купуват я търговци и свещеници. До намесата на Русия като държава, личната инициатива на Венелин- Априлов- Палаузов- Денкоглу е недостатъчна. В интерес на истината, политика върху посятите надежди и разбирания у народа е имала по- голям шанс отколкото против тях. Така че проспериралите граждани и издадените с техни средства книги са имали много важно значение. Чак после са интересите и противопоставянето на Русия и Австроунгария и разграничителната линия, след която Русия е заявила покровителствано славянско население. Види се поучила се е от езиковата агресия във Влашко. Прочее, ако процесите бяха естествени, славянски говореща Влахия щеше естествено да ни свързва със славяните в Полша, но ... политика, променяща значително света.

Това безспорно не е "планова икономика". Това също не е "планова икономика". А каква е? Олигархията е политическа форма на управление, но не знам дали е прието да се казва Олигархическа форма на икономика. Виж, в либералната икономика може да възникнат и картели, и олигарси, като олигарсите искат да управляват държавата. Добре е ти да дадеш определение каква е икономиката, но определено не е държавна, планова, защото решенията не се взимат от оторизирани държавни органи. Не, представяш ли си в НС да се изготви план в който се разпореди на Божков или Хюлет Пакард достигане на еди какви си показатели?

Ето какво знаят в Нидерландия за българското възраждане

Ха! Големият чешки учен препоръчал на руснаците да помагат на българите в името на славянското братство.

Ето от коя посока на света идват приказките, че българският народ е татарски За Аделунг тук

Един интересен текст, който няма да коментирам

За мен "народ", като обръщение е "хора" и включва познати и непознати, с които сме в общност. Ако обръщаме синонимното пояснение, не бих казал, че като кажа "Тълпа моя" ще се разбере "Хора мои" или "Народе мой". А иначе- хора, люде, човеци е равнозначно. Речникът на БАН види се дава по- абстрактно и на друго познавателно ниво определение и не може да се сравни нито с битовото ни разбиране, нито със средновековното. Просто това е друго познавателно ниво, метаниво. Преходът към него е появата на обществени науки. Точно както казваш, след 19 към 20 в. И на кого държавата си позволява да планира дейността? На Лукойл, на Сименс, на А1 или на зърнопроизводителните латифундии?

Дори да е ирония, но трябва да признаем, че икономиката ни не е планова, а либерална. Имаш право да произвеждаш компютри, стига да се пребориш без подкрепа с конкуренцията. Ако смяташ, че икономиката сега е друг вид, моля, обясни. Би ли припомнил, какво е предишното мислене за думата и какво последвалото?

Тъй като сме в 21 в. няма да строим теория с термините от старобългарски език. Имаме още от векове класификация на животните, а как стоят нещата с хората? Род- ясно, някакъв общ прародител. Народ- съвкупност от родове с някаква обща черта. Приемам "тълпа". Обаче когато родът е организиран, това е община. Когато народът е организиран, това е държава. Въпросът за нацията е интересен, защото включва и хора от различни родове и народи. Американската нация има ... да не изброявам. Българската също. Организацията обаче носи същото име- държава. Национална държава. Ако в нея народите се припознават като отделни. Примерно тук- евреи, там етруски, а още по- натам траки, това е империя. Ако всички са римляни или американски граждани, това е национална държава. Съгласен ли си с такова определение или имаш предвид друго за общности и организации?

Читателите ще научат, че славянофилството до Кримската война е било потискано в Русия, но се е развивало в Австроунгария.

Ето по- нататък какво ще научат нидерландците "Около 1840 г. Русия се превръща в най-важния център на диаспорния национализъм сред българите, тъй като емигрантите основават патриотични дружества и допринасят за отпечатването на българска литература и българското образование. Русия става източник на много нови идеи сред българите. Онези от тях, които са учили в Русия, възприемат славянофилството, на което са свидетели там, и го превръщат в български национализъм."

Статистиката на споменаванията не решава въпроса с ИНТЕРЕСИТЕ. Това е отразено в текста- гл. 7: Руската империя и българите. По отношение думата, която използвам, тя е неутрална- "значение", без интерпретация позитивно или негативно.

Не въвеждай свои възгледи, когато коментирам г-жа Сампимон. Темата е за това, какво ще научат нидерландците.

И сега не е по- различно. Няма буржоазия, която да раздвижи българщината. Ако някой се издигне, започваме да го оплюваме. А нали смисъла на либералната икономика е някои да станат по- богати, други по- бедни, (все пак националното богатството бавно нараства или играе)

Не, грешката е твоя. Изводът ми е безупречен.

Бих добавил, че в някои страни побеждава Контрареформацията. В една такава се ражда девиза "Свобода, братство, равенство". Явно и там процесът от религиозна свобода е продължил в борба за политически свободи.

Контент анализ на употребените в дисертацията имена на държави с интерес към българското възраждане, а именно Русия, Германия и Австроунгария. глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 общо Русия 4 3 1 6 6 21 106 15 6 168 Германия 0 0 0 0 1 0 3 3 2 9 Австрия Австрийска имп. Австроунгария 0 2 0 4 0 1 3 3 0 13 От анализа става ясно, че Нидерландците ще са запознаят, че най- често е споменавана Русия, повече от десетократно надвишаваща броя споменавания на Австроунгария и Германия. Изявява се значението на Русия, което не е неочаквано.

За съжаление Джон Атанасов е щатски учен, а Дилма Русеф е бразилски политик. Влиянието им върху българщината е незначително. Тези, които се връщат са факторът. И преди, и сега.

Ето заради това не ходя на психоаналитик. Те уж по- добре от мен знаят в какво се вторачвам и какво пропускам. Аз си знам кое ми е по душа. Вие се младо, старото е одървено. , поради което ти предлагам да излагаш на воля възгледите си, да отбелязваш грешните факти, но да не ми правиш психо- анални дисекции. Пиши "именитите хора не отразяват народното движение" или там каквото смяташ, пиши "Русия има малко значение при формирането на българската нация" или "Не е вярно, че Русия има голямо значение" и толкова. Пиши своя разказ. Аз не съм такъв, че да те спъвам. "Нема да се пуашиш, копеуе". Е, ако смятам, че нещо не е вярно, ще напиша, че не е вярно, но не и че ти си ... някакъв си. Но и да не променяш начина си на изразяване, не е беда.

Първо, ще споделя, че опитах да си съставя представа за онази "лавинообразна промяна" след някаква точка в националното самоопределение чрез броя на светските училища. Общо взето, не си личи особено, защото светски училища има в малко на брой и неголеми градове, извън консерватизма на многолюдните градове, които имат повече забогатели хора, борещи се за нова йерархия. Обаче училището е нещо такова, от което излизат годишно десетки просветени българи от различни краища, което обаче не си личи. Сигурно Славейков е имал стотици ученици, но известни да са станали 2-3, хайде 5. Другите са фон. Ако си помислиш и за твоето училище, повечето са една среда, да кажеш, че двама- трима от випуска са станали нещо особено. А пък това "обикновени" и "особени" как да се определи- то е качество? А и фонът в елитните гимназии е доста по- висок от елитът на хлебарското училище. Да речем този "лавинообразен процес" през 19 в. да се брои с грамотността. Тогава броят на учениците е важен, но винаги е било хвалба да учиш при този, а не при онзи, па макар да е изтипосан у Ботев (Сапунов, Пишурка, Славейков) . Оставям размишленията. Скачам на второто Изследванията на БАН, на институтите в образованието, изучават нещата и създават разказа за българското възраждане. Съпоставят факти и пр. колкото си могат. Във всички случаи са по- образовани в конкретните проблеми от мен. Заради това им се доверявам вместо да оспорвам. Обаче знаеш, дърветата се накланят според вятъра и съответно се променя съдържанието на песента на гората. Въпреки това авторитетът им остава- специализирано изучаващите имат по- голям шанс за доближаване до истината от лаиците. Третото е, че изобилието на информация дава възможност сам човек да стигне до собствени изводи и да направи свой частен и непризнат докторат по тема. Аз съм привърженик на това, защото виждам че дървета (материалът за главите) с положение се навеждат в противоположни посоки и се разправят, с което ме объркват. Четвъртото е, връщайки се на Възраждането, че намирам разказа, който описах за приемлив. Именитите просветители от епохата са свързани чрез езика и религията, а и с интересите й, с Русия. Намирам го за добре обосновано и може да се потвърди като се броят българските възрожденци, работили у нас, но учили в Русия или ползвали литература на руски. Това определено филтрира тези, които остават в чужбина, въпреки че днес не е както тогава и български учен в Канада може да участва в научния живот тук, ама пак не го прави, защото да публикува там е престижно и по- платено, пък е и зает с проблемите, които са там. (А за това, че ми приписваш акцентиране на "робството" - нека ти тежи на съвестта. Шегичка- Закачка.)

Добре. Приемам възгледа ти. С нищо не противоречи на моите. Лично аз нямам проблем с тях (възгледите ти), евентуално незначителни детайли и тогава си го казвам.

Не намираш в разказа ми народа?! Ами ху-у. И от гората едни се връщат с гъби, други не ги намират.

Пропускаш важното, че това е процес със свои етапи. Нали се сещаш за ония 10 %? онова което разказах за джелепина и таксидиота. Малцина предходници, осъзнавали, че сме. Предходниците набират самочувствие и нарастват като брой и успехи. Опитват да привлекат западни сили за съюзници. Обаче Англия е твърдо на страната на Турция, Франция след Наполеоновата африканска авантюра не ще да се занимава с Турция или най- много се решава да е съюзник на гърците, Австроунгария си има достатъчно успехи в Румъния и успешно я приобщава към латиницата и католицизма в Трансилвания, така че не й се ангажира още против Турция. и сега му е мястото на споменатия дядо- единственият, който става съпричастен. Русия има интереси да приобщи Балканските славяни, а у нас православието и идеята за Дядо Иван имат традиции. Идеите завладяват народа, не само елита. активна фаза за църковна независимост, https://bg.wikipedia.org/wiki/Борба_за_българска_църковна_независимост активна фаза за политическа независимост- Левски и апостолите Съзнанието за Дядо Иван е етап, който се потвърждава с акта на Освобождението. Винаги съм смятал, че ако Наполеон бе тръгнал към Цариград, а не Москва, нещата щяха да са други и да говорим за Свобода, братство и т.н., но не е така. Факт. Не може да не си мръднеш пръста в някаква история, а после да я пренапишеш и да остане трайна, само защото имаш голяма уста.

Не е така. Не е постулат, вяра и догма, а е теорема. Доказано е от връзки между събитията. Ето кое е бездоказателствен постулат в разглеждания текст Капан за наивници е да доказваш, че "XVII и XVIII в. се развива силна българска икономика" с примери от ХІХ в.

Един разказ за българското възраждане без руснаци, гърци и французи, с един джелепин и един таксидиот. Джелепинът е от Котел. Той пътува по търговията си чак до Цариград, но иначе в българските земи. Контакти и доверие създава, защото говори разбираемо и интересно. С неговия говор, с българите по Балкана и наоколо му е по- лесно. Кръсти се като тях, пее същите песни, разбира му се. Той пък им разказва за света, къде какво има, дали тази година за Курбан байрам ще се търси стока и как ще върви, дали в Загоре върви житото и ще има ли нужда от жътвари, пък ще каже и при кого да отседнат, ще подари някоя кърпа или сахан на стопаните и изобщо интересни и важни неща. Самият той е отворен, контактен, делови и важен и прави чест на дома в който е отседнал. После стопанинът преразказва думите му и селото се интересува, а младите мечтаят да станат такива и когато дойде пак, се осмеляват да попитат. Таксидиотът пък е от Атон и носи вярата в Единосъщния, който помага, а един ден облажава хорските души. Събира помощи, та и там се искат добри контакти и доверие. Говори един славянски, който му дава възможност хем повече хора да го сметнат за свой- православните славяни, хем по- малко- само църковниците. Неговият свят е ограничен и от това, че гърци и сърби вече са заели територии, където хората му обръщат гръб. Те имат свои, на които да даряват. Нали знаете, по чуждото куче все лаят. Той обикаля и на запад, и по- към центъра на земите, сред които го разбират, където говорят същия светски език и имат същите нрави. Там, където го подслоняват и уважават. Където са готови да го изслушат. А той е интересен. Говори за бога, за странстванията си, за случки и за това, какво е чел. Защото такъв е животът в килията- четеш, а навън- скиташ. Интересни неща има в днешното и в миналото. За гордост и слава. После, като си тръгне, домакините знаят повече, пък и знаят как да го кажат и стават по- важни. Това не е скитник, някой опърпан просяк, това е грамотен монах, който много е чел. Ей! Не като техния поп, който е прост като мотика. И друг свят имало, хора, при това постижим. Той го каза. Това са хора, които имат нови познания, умения и влияние, и ги разпространяват в своя ареал. Светът навън може да е по- хубав, но там сме чужди. В домът ни и сред съседите да има успех и уважение, сред тези които имат един нрав и език с нас. Да си помагаме и преживяваме заедно. Така се възражда. Ако апостолите бяха останали във Влашко, нямаше да са никакви апостоли.