Втори след княза

С приятел вървим през Балкана и на един кръстопът се чудим на къде да хванем. Казвам му, "Имаш ли GPS?", пък той ми отговаря "Аз съм с Чи- Пи- еС." Питам го, а той обяснява "Че Питам Селяните". Пак така, се сещам разказ, за това, как военни се придвижват през Балкана, но стигайки до кръстопът пращат едного при седналите старци да уточни маршрута. Като ги приближил, чул единия да казва на другите "Военните пак се ориентират по карти. Хи- хи". Явно географските познания за родината ни не са съвсем на висота. Трябва да се използва ЧПС-а. Една друга случка, предадена във Вики.ру която немците дават по- подробно тук. Немците забили знаме, което червената армия свалила едва на 17.02.1943. Стратегическото и тактическо значение за войната е нулево, но като пропаганда "завземането" на Елбрус е било много важно. Отбелязвам я, защото се разказва, че споменатия кап. Грот е посетил като турист СССР между войните и изкачвал Елбрус, при което си водил записки и отбелязал кладенче, което нямало на руските топографски карти. Това пояснява и защо ръководител на Руското географическо общество сега е министърът на отбраната Шойгу. Не зная, дали у нас има Географско общество, но със сигурност и по свой опит зная, че опитът на туристите в България не е централизиран и не се споделя. Това, къде има кладенче или как се стига до определено място е поверено на ЧПС. Наистина, топографските карти са класифицирана информация, но така също са потребни, а и могат да бъдат уточнявани от обикновения пътешественик- туриста. В този смисъл въпросът за създаване и обмяна на информация е интересен. БТС на практика е едното нищо, а информацията за пътеки и кладенчета не е толкова важна за военните, които са вече на друго ниво или в друг свят. Туристите си остават експерти на практично ниво за особеностите на българската география. Знанията им- всеки за себе си си остават некоординирани и дават предимство само на знаещите. Случка. Изкачваме се към хижа, а пред нас група. Стигаме до някъде си и тези пред нас уморено ни изчакват да ги изпреварим. Радваме се, че сме по- издръжливи, докато стигнем до хижата и установим, че другата група вече са обядвали и са си по стаите, защото са минали по по- кратка пътека. Всеки за себе си. То, това е присъщо на днешното време, в което информацията дава предимства и на най- ниско ниво, но интересите на България като държава, макар и в ЕС може би са други... а може би не. Кой- знае и къде отива информацията от конкретни походи на природозащитници по програми, платени от някъде. Сигурно при този, който плаща. Знам ли? Та, не зная дали в България има Географско общество, не зная и дали има нужда от такова, но познаването на България е важна туристическа и военна информация.

Темите във форума, а и в съвремието станаха трудни за осмисляне. Трудно се установяват факти по изменението на климата и озоновата дупка, трудно се установяват фактите за звуковите явления при скорости около звуковата и светлинните при скорости близки до светлината. Експериментите са скъпи за държави, сложни за колективи, необясними за гении. За и против "Теорията на относителността" се пише и се излагат размисли. Пише се дори за това, че Луната излъчва собствена светлина, а Земята е плоска. Настъпила е "криза на свръхпроизводство" на науката и трябва време за да могат достиженията й да бъдат усвоени, да се наместят знанията в мирогледа на човеците. Трудно е, когато не можем да отговорим дори на въпросите на децата. Когато Грета Тунберг се изказва пред сенати и парламенти и иска отговори, които сенатори и депутати не знаят, нещата загрубяват. В такива времена, когато противоположни отговори са равностойни по очевидност се появяват витиите, сталкерите и пророците. Те имат искрено или користно, желание да доведат хората до истината. Обаче противоречивостта на техните истини ги превръща в партизани на някаква идея. Когато едни статии казват "Кафето е вредно", а други "Кафето е полезно", наблюдателят добива впечатление, че имат пръст и частните интереси на производителите на кафе, а подобно и на електрогенератори, нефтотърговци или производителите по някакви модерни технологии. Помирителни отговори, че нещата са субективни, че дозите са от значение, че има личен избор на силата на кафето (примерно), са верни, но недоумението на потребителя остава- "А кой ще ми каже кое и колко е полезно или поне безвредно за мен? Какви експерти са щом не казват това?" В такава криза на науката, когато нещата не се проясняват в тяхното обсъждане, се появява и човешката потребност от универсалния субект на истина- Бог. Афоризмът, "Когато нещо не ти е е ясно, сложи Бог и всичко ще ти се изясни" губи хумора си и се превръща в трагична картина на човешкото незнание. Прочее, това беше смисъла на настоящия ми коментар. Когато има изобилие на противоречащи си научни обяснения, ще се намерят заинтересовани, които да вмъкнат бога с неговата универсална обяснителност, а това е определено антинаучно.

Намирам че НАЙ- обща теория на относителността е нещо, с което всеки, абсолютно всеки се съобразява и го знае. Изследванията в една НАЙ- Обща теория се мотивират от това, че ВСЯКА СИСТЕМА ИМА СВОИ ОСОБЕНОСТИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПРОЯВАТА НА ЗАКОНИТЕ В НЕЯ. Това е много просто и очевидно, нали? Отнася се както за физическите системи, така и за обществените и тези помежду им. Всеки, който попадне в нова система, започва да проверява познатите норми до установяване на това, дали съвпадат или се проявяват по друг начин от познатите му. Това, че в най- развитата наука- физиката е формулирана Обща теория на относителността и това, че там се изследват като най- значителни фактори маса-енергията и пространство- времето са частни случаи. Просто пробивът на физиката е в тази посока. Обаче всеки, попаднал в друга система започва да изследва. Мигрантът в града започва проверка на това, дали законът за близките отношения със съседи действат по същия начин, дали езикът и вежливостта са същите, дали парите и трудът са такива, каквито ги познава и дори това, дали може да се облекчи до някое дърво в градската градинка. В резултат той съотнася своите закони в новата система и ако се задълбочи може да направи една мрежа на пари-общуване или труд-пари, или свобода-зависимост, или какво да е към нещо друго и прецени как това действа в различни системи. Досегашната теория на относителността, конкретно във физиката е донесла много положителни разбирания. Това, че законите се проявяват еднакво в движещ се равномерно кораб и на сушата, че са различни при криволичещ кораб отколкото в неподвижен (Галилеева теория), че при излъчващи тела масата е едно, а при неизлъчващи- друго, че при скорости, съизмерими с граничната явленията са едни, а при голяма разлика с нея различни (Айнщайн), това са полезни неща, които се взимат предвид при действие в другата система. Няма какво да се оспорват, щом действат. В моя живот аз имам малко допир до такава промяна, която да се обяснява със скоростта на светлината или излъчването на фотони. Излъчването на вълни от радио, през печка до дистанционно не променя съществено законите на окръжаващия свят, нито пък нещо в бита ми се е променило толкова, че да налага да изучавам Галилееви или Лоренцови преобразования (ей, някои батерии много се палят). Обаче и аз си правя такива преобразувания във връзка с моя делник. Примерът който ще дам е свързан със система, в която климатът е друг. В страни (системи) с по- малко валежи от сняг, покривите преминават към по- плоски. Закон! Мога да направя мрежа от точки как това се разполага. Обаче, доколкото става дума за промяна на системата, с новите технологии, (системата освен, че се движи, тя се променя, което бе споменато от други като по- общо определение), то и графите ми ще се променят относно съвременното строителство. Значи в променящия се свят, ние непрекъснато извършваме наши си трансформации за да направим връзката между явленията преди и сега. Ние непрекъснато съобразяваме, че това е друга система и съотнасяме с нея познанията си за законите, внасяйки корекции. Така че Теорията на относителността е всеобщо разбиране за това, че при промяна и в различните системи има различни закони, че законите са относителни, зависят от системите, а физическата теория е само нещо отделно- специализирано.

Време е за смяна на парадигмата! В научното изследване, работната, нулева хипотеза е, че изследването явление или връзка между явления ги няма. В бита- напротив. Натискът от натрупани векове вярвания е, че "Бог и душа има". Това обезсърчава за спор дори такива гиганти като Б. Ръсел, който заема позиция за непознаваемост, агностицизъм на проблема, не можейки да докаже несъществуването. Нещата добиват своя нормален ход и смисъл, когато приемем аксиомата "Бог няма" и търсенията са в посока доказване съществуването. Това е нормалната научна процедура. Така аз се гордея, че атеизмът сега е свободно разпространен, а тези, които искат да докажат, че такива неща като Бог, душа, има, те трябва да представят съответните факти, за да бъде оборена основната хипотеза. Тогава и Ръсел ще се усмихне.

С удоволствие чета дискусиите за религиозността, основани на книгата на М. Минков "Защо сме различни" и статията на Грегори Пол The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions Впечатлен от добре развитите теми на alvassareiro и хапейки си устните от яд, усещам, че мълчанието ми в блога/клуба е с повече от очевидна причина.

Мисля, че това, което описахте достатъчно ясно характеризира времето като измерение продължителността на процесите. Няма нужда от вълшебства като "змия захапала опашката си" или "линейно време". Просто има линейни и циклични, обратими и необратими процеси, които се характеризират с времева продължителност. Необходимо е да се постави основния проблем, а именно, че философията и физиката на телата е вече добре изяснена, но философията на процесите не е разработена. При процесите имаме промяна на структура, състав, свойства и съдържание на телата, което би могло да се свърже с енергията, вътрешна и отвън, която движи процесите, но доколкото темата е за времето, то е редно да останем в нея. Дали времето е само едно измерение? Ще ни помогне ли да въведем спекулативно друго, перпендикулярно време и "равнина на времето", което да обясни перпендикулярността на индукцията и посоката на движение на проводника... или да обуем "Питагорови гащи" на времето в равнина с две измерения? ... Моля приемете тези шеговити приказки като родени от магията на Нова година, когато стават чудеса. Весело посрещане на Новата 2021 г.

Като абстракция, подобно на линейните измерения на пространството, времето може да се представи като моменти(точки) на някаква числова ос. С тези моменти могат да се извършват обичайните математически действия. 365 дни+365 дни =730 дни.; 2020 год.-1989год.=31 год. и т.н. Така представено, времето има посока, която е насочена съобразно процеса. Прим. купеният хладилник през 2000 г. започва да работи и така процесът продължава до 2020 г., а посоката е някъде в безкрайността. Каква е посоката на линейното измерение "дължина" в пространството? Условна. Според това на къде ни гледат очите

Внасяте идея, че са различни, но не са. Системата е затворена. Нищо не излиза и не влиза. Броят на молекулите и веществото е идентично. Процесът е обратим. Това не нарушава световните закони Не означава, че времето се е върнало, а просто, че има и такива процеси. Нищо особено. Възвратно постъпателно движение. Някакъв частен случай, при който процесът си върви, като стадиите му могат да се повтарят в някакъв ритъм или случайно. Но, дори да не абстрахираме, а да приемем, че са подобни, това не изяснява процеса по- добре. Може би внася идея за цикличност на времето, една спирала, която уж е под същия ъгъл на въртене, но нещо е променено. Нищо ново- идеята за линейно или спирално протичане на времето, което са си плодове на игра на въображението, нереално, защото, както каза Tahev loren

Не мисля за времето като връщаемо. Има процеси, при които осъществената промяна може да бъде възстановена. Прим. вода в съд може да стане лед и после същата вода. Обаче това не е връщане, защото в това време се случват други процеси и те си вървят по реда. Анулиране на всички събития във вселената е също невъзможно. Дори да има нещо като всмукване на всичката материя или превръщане на цялата материя в енергия, за това е нужен някакъв външен (а за вселената такъв не може да има по определение) източник на енергия, който да изпепели всичко или да го изтегли.

Ами ако направим калъп и разтопим "Давид " на Донатело, а после го излеем в калъпа, това дали ще е "Давид " на Донатело? Сам пишете "много прилича", а не идентичен. Как да се съглася, че е връщане на времето? При това, не забравяйте, че по поведение децата повече приличат на връстниците си, отколкото на родителите . По- добре, моля, дайте пример измежду неодушевените предмети

Идолопоклонство и наука За един преподавател по хуманитарна дисциплина от 80-те на мин.в. се говореше, че казал "Човек може да си изкара живота със статии на тема "Ленин за нашия предмет". Сигурно и сега има хора, които цял живот предъвкват Айнщайн или Минковски за времето и не дават прах да падне върху идола, който ги изхранва.

Линейно и кръгово време Има линейни процеси и циклични. Остаряването на човек е линеен, няма връщане назад. Налягането и температурата на газа в хладилника са възвратими, циклични, може да се повтори всеки от моментите, които са били. Ако "Давид" на Донатело бъде разтопен, бронзът ще се върне в течното състояние в което е бил, когато са го наливали във формата, но никой и никога не ще може да повтори същия Давид. Ще постигне копие. Процесът не е цикличен, повторим. Фантастичното "Връщане във времето", свързано с движение със скорост по- голяма от тази на светлината е игра на въображението на наивници. Това би било светлинно явление, не по- различно от връщане на кинокадър, но не и връщане на процес, който не е цикличен.

Заради това "времето" приемам като "продължителност на процес". Когато часовникът трака, той просто осъществява еталонният процес "периодичен процес със стъпка 1 сек.". Когато спрем часовника, все едно скриваме еталона "метър". Не спираме време, а спираме еталонния уред. "Потокът на времето" разбирам като последователност от процеси, които ни показват, че процесите не спират, нещата се превръщат от едно в друго. НО, идеята за "време" ми е трудна извън простото ми разбиране за "продължителност на процес"

Това измерение разглеждаме в много теми от физическа гледна точка и във връзка с Теорията на относителността, а не от философска. Смисълът на философския поглед се състои в това, да проумеем времето за човека изобщо- и физик и лаик. Аз излагам тезата, че времето като измерение е продължителността на процес, която се измерва в някакви съизмерими процеси. Смятам, че времето е абсолютно в общия случай, като при много високи скорости и много кратки процеси, излиза на яве неговата релативност. Имам предвид следното: Абсолютното време Ние ползваме координата на времето и нейната Нула е Рождество Христово. Всеки процес може да бъде позициониран и рамкиран в тази скала. Примерно животът на Левски е протекъл от 1837 до 1873 г. За нула можем де изберем Хиджрата на Мохамед или която искаме дата, а за мерна единица ползваме един оборот на Земята около Слонцето, т.е. една година, разделена условно на месеци и дни- приблизително един оборот на Земята около себе си. Дните, разделени на 12 части са часовете, които разделени на 60 са минутите, за да стигнем до основната единица за време- секундата. Както се вижда, мерните единици са съвсем условни и не са никак абсолютни или божествени. Абсолютността се състои в това, че има еталон и този еталон важи на земята и навсякъде където може да стигне човек. Чрез него могат да бъдат изследвани всички обичайни процеси. Теоретично времето може да се дели на части, които зависят от възможностите на изчислителното устройство, но практически се ограничава до процесите в областта на квантовата механика. Там нещата се усложняват, защото скоростите са съизмерими със скоростта на сигнала за начало и край на процеса- светлината. Докато орловото око на фотографските устройства може да запечати старта и финала на бегачите, няма достатъчно бърз процес, който да ни даде данни за движението на елементарните частици. При това процесите са кратки и обектите крайно малки. Именно заради близостта на скоростта на процеса със скоростта на информацията за процеса, както и на големината на обектите в сравнение с големината на носителите на информация, на това ниво явленията стават неизмерими. Представете си бягане в Олимпия, като наблюдаващите царе са в Делос и за старта и финала идва вестоносец да им съобщи. По времето между пристигането на вестоносците те много условно могат да преценят какво е станало, Като нищо може вторият вестоносец да пристигне първи. Заради това по- добре сигнали, движещи се с по- голяма скорост- димни, т.е. визуални, звукови, светлинни. Може би има проблем и при много бавните процеси, но засега милионолетия за геологичните ери върши работа. При това тези "години" са идеята за настоящите. Не знаем колко по- бързо/бавно се е въртяла Земята около Слънцето тогава. Общо взето, измерването на времето е както измерването на разстояния. Налага се N пъти еталона. Триангулацията в измерване на разстоянията е също използвана, но само за равномерни процеси. Прим. по две точки във времето и извървяния път от тяло, движещо се с постоянна скорост може да се прогнозира кога тялото ще стигне до крайната точка В. ... защо хората гледат все на времето като на нещо изключително? Та то е част от ежедневието ни.

Това е само един от многото поводи. Предполагам също и това, че иска да укрепи духа си, да го подложи на изпитание. Прим. самобичуването не е бягство от нараняване, а измъчване на телесното за да се възвиши характера.

Екзистенциализмът и "Адът, това са другите" не са рожба на 20 в. и на Сартр. Това, да се стремят да постигнат своята екзистенция и да смятат, че околните пречат за което е в идеята за отшелничеството. Отшелникът бяга от обществото за да намери себе си. Чиста проба екзистенциализъм. Приносът на Сартр е, че отшелниците са се стремели към идеалът - Бог, а Сартр поставя задачата за собствен идеал. Смятам, че колкото и да е привлекателна идеята за оранжерийна обстановка за достигане до своята същност, тя противоречи на смисъла от постигането й- да бъдеш такъв в човешката среда. За живеещият извън обществото всяко поведение е приемливо. Дори често- често "да вкарва дявола в пъкъла". Смисълът е в това, да имаме поведение, което е от значение за нас или за обществото в самото реално общество.

Не се наемам да защитавам до кръв Д. Пеевски, но той се е възползвал от свободата на пазара и е достигнал до някакъв статус, за който мнозина в началото на прехода мечтаеха. Божков също. Динко от Ямбол, като ново въплъщение на бай Ганьо и той. Тези успели българи биват демонизирани или подлагани на присмех за сметка на чужди образци, които проявяват двуличието да се държат по един начин пред обществото и съвсем по друг, в невидимите си делови отношения. В такъв смисъл, не бих оценявал като изначално негативно поведението на българи, които искат и успяват да печелят. Все пак това беше мечтата на ченчаджиите, фирмаджиитее от гаражи и контрабандистите на гориво. Едни успяха, други- не и сега ги пустосват, че били нечестни, макар самите те да са опитали от същото. Няма да продължавам със своите възгледи за да ви дам възможност за мнение.

Адв. Марковски и знаменитият Динко от Ямбол скучаят пред съдебната зала, чакайки по някакво дело. Адвокатът, за да убие време, разказал, че от космоса, светите места се виждат с някакво особено сияние. Динко помълчал за да се сети нещо впечатляващо съразмерно и приземил разговора с "А ти видя ли какво коремно направи президентът?"

На пазара двама нашенци си рекламират стоката. Единият продавал червени ябълки и викал "Ябулки румени! Ябулки румени!", а другият- сухи кестени и викал "Суи кестане! Суи кестане!". Около тригодишният Иванчо попитал баща си "Като викат "Я! Булки румени" и "С уй ке стане", какво е това румени?

Прескачам Платон и споменавам, че приемам Аристотелевата линия. Истина е когато нашето умствено отражение за нещата съответства на нещата. Това отражение може да не е пълно, важно е в своята непълнота да съответства вярно. Това значи, че истината не е търсене на някаква пълна или абсолютна истина, а на частно, но вярно пресъздаване във ВНД на нещата. Не само това, отричам съществуването на "абсолютна истина" и "истината като такава". Истина е само ОТНОШЕНИЕТО НА АСПЕКТ НА НЕЩОТО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА КЪМ ИЗГРАДЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НЕГО. Нагледно с пример- Нещото е множество с елементи и връзки Н=(а,б,в,г...я), а в ума си ние го определяме като О=(а,в,д,z,x)Ясно е, че вярното, истината е познаването на елементите а,в,д, погрешно или лъжливо е познаването на x,z и като цяло има още много елементи и връзки за опознаване. Ние разглеждаме ОТНОШЕНИЕТО на Отразеното/Нещото което е всъщност истината. А иначе философското определяне на това "Що е то истина" може да носи още дълго време заплати на философите.

Наука/изкуство= обясняване/изобразяване А къде е мястото на религията като значителна умствена продукция на човечеството? Напомням основното за религията е, че съществуват невидими същества, които са причина и обяснение на действителността. Религията също обяснява, също изобразява, но безапелативно и бездоказателствено, основана на авторитета на "онези" същества. В този смисъл религиозното и светското са различни подходи към обясняването=наука и изобразяването= изкуство на действителността. По тази причина религията не е дейност с продукт, както науката и изкуството, а поглед, възглед при създаването на тези изкуство и наука. И доколкото основата на пирамида може да се изчисли и без божества, то тя не се изчислява в два аспекта- светски и религиозен. Не така е при поведението на човека. То може да се интерпретира както с вградена душа- божия искра, така и с нервна отражателна дейност. Така религиозното обяснение, религиозният възглед остава по отношение на психичното и социалното, явления, които още не са добили своята обективност и позволяват интерпретация, поглед от различни страни.

Трябва да се добави още, че културата включва като важно и предаване на поколението умения за идентификация и способи за отстраняване на увреждащото обществото, елементите му или връзките помежду им. Колкото е важно да помним светците, толкова и да се отървем от злодеите. Колкото е важно да засадим културни растения, толкова и да оплевим бурените. Все пак "култиватор" е машината, която подсича корените на вредителите в градината.

Да речем, има култура на влюбването- нещо като напиването на вода на кладенеца и като мятането от Ленчето на ябълка. Кога това нещо става "цивилизация"? Смятам, че чувстването на Моцарт е било култура и преди, и сега. Наистина, някои предпочитат "Ой, тигре, тигре", а това означава ли, че Моцарт не е цивилизация, а си е култура? Метафората с препарираното животно не говори много, примерно, че нещото е живо, а после мъртво. Моля, дайте примери от културата, примерно Венера Милоска не е била жива, а по отношение възприятието, то е уникално за всеки посетител на Лувъра. Може би, ако ми стои в хола ще ме отегчи в един момент, но това ли е Цивилизацията?- отегчението, фалша и преструването? Можем ли да говорим тогава за "Изчезнали цивилизации"? Да речем, храненето с нож и вилица. То е ежедневие, но не мога да кажа, че в него вече има фалш. То е естествено за културните хора. Или обличането на бельо. То си е белег на култура. У Шоу- "Пигмалион", за да покаже колко дива е Илайза, споменава, че не ползва спални дрехи и не се къпе, а в "Първичен инстинкт" героинята на Шарън Стоун не носи бельо. Това култура ли е, липса на култура ли е, дали е или не е цивилизация?

Доста поетично. Културата на маите, (знанията, отношенията, нормите) е загинала и се е превърнала в цивилизация (сгради, вещи, украса, сечива). Римските нрави у нас ги няма, останали са гробници, пътища, руини от селища. Кратко и ясно за културата тук

Това е цивилизацията,а не културата. Когато говорим за "цивилизацията на маите" не говорим за норми, а за материални обекти. Изобщо нямаме представа за това, какви са били отношенията им. Дали са уважавали старите или младите, жреците или вождовете, какви са били съпружеските отношения и към децата. Това съм имал предвид. Смятам, че културните дейци не са в антагонизъм с цивилизацията, те полагат основи на цивилизации. Без Омир не можем да си представим Елинската цивилизация и елинизма на Александър. Без Данте- италианското Възраждане. Искам да кажа, че не рушат, а от тях израства нещо ново и по- силно. Ако само рушат, постъпват глупаво, а не интелигентно