Mazzini

Е то щом на председателят на парламента, премиер-министъра ѝ лепна прякора ПКП, що пък и овчар да не може да е министър...

Аз само си го представям ББ, как разговаря На Живо с българския космонавт на МКС. И после подпитва американският му колега, дали е добре подготвено нашето момче... Нещо като разговора на Т.Ж. с Георги Иванов... Аз и не разбирам, защо ни е необходимо да имаме астронавт горе? Освен да помогне властта да си препише позитиви пред простолюдието, не виждам с какво ще помогне на България.

Малкият събирач на боклук I Животът може да бъде много несправедлив, правейки всичко възможно да те смачка от най-ранна детска възраст. Особено печално е, когато в това основна роля имат родителите ти. Как може да те кръстят с име, което се римува с терлик? Терелиг-терлик почнаха да ми викат децата в началното училище. Върви обяснявай, че така се е казвал прабългарски хан... В гимназията става по-лошо. В този период се проявява и физическото превъзходство. По-силните осъзнават своето привелигировано превъзходство, което им е дадено от мускулите. Патриции сред плебеи. Първите прояви на милитаризъм в живота. Колкото повече пишки на „пагона“, колкото повече пишки изрисуваш и средни пръсти покажеш на зубрачите, толкова по-високо място заемаш в училищната йерархия. За да те харесват момичетата, особено тези с прясно напъпили гърди, макар че съм убеден, че при повечето играят и чорапите, трябва да си колкото се може по-нагъл към учителите- местния авторитет. Куражът освен с биене и ограбване на беззащитните зубрачи, се демонстрира и с опипване на момичетата по гърдите. И, ако се случи да напипаш чорап вместо цица, жална му майка на горкото момиче. Подобно нещо се случи и на едно момиче от нашия 9 „Б“ клас. Високо, стройно, с лъскава черна коса, тънки крака... но нямаше цици, кофти късмет братче, к‘во да се прай... Щом се разкри измамата избяга разплакана и оттогава не сме я виждали. Разправят, че баща й, военен с „пишки“ по раменете, я отписал от даскало и минала на самостоятелно обучение. Ебало си е майката, ви казвам, честно! Едно момче, Иван, с мазна кожа, акне по лицето, с цайси с дебели рамки, сякаш не беше достатъчно наказан от живота, ами по време на поредното занимание с него от страна на „пишорковците“ се насра. Сигурен съм, че целият му последващ живот, се скапа в този момент. А аз, Терелик, си мечтая да напусна даскалото, да избягам от вкъщи, от онези двамата неудачници, които са ме създали, и да стана комунист. Комунистите добре са го измислили това с безкласовото общество, в което няма йерархия. Всички ще сме равни и ще си викаме „другарю“. Е, ще трябва да се прехранвам някак си. За щастие, съм го измислил. Може да стана боклукчия, ако ме вземат. Нали ще съм комунист, и циганите няма да са по-долу от мен, а и е достойна работа. Как хубаво минава камионът, та обира мизерията оставена от хилядите хиляди живущи. А пък, ако не ме вземат за боклукчия, мога да събирам хартия и стъкло, и да ги предавам в пунктувете за скрап. Гледам доста дядовци го правят, та сигурно ще да е голяма далавера! II Колко трудно би могла да бъде, да си дете в света на възрастните? Нали ги виждам нашите, или по-точно старчока. Прибере се от работа, от завода, в който бачка като стругар, съблече се по потник, така че част от шкембето с пъпа му да се показват свенливо, па после удари три-четири чаши ракия. След ракийката, решава да си успокои нервите от деня, като зашие три-четири шамара на наш‘та, по един за всяка чашка, та после доволен си бръкне у носа и бяга да си ляга. Да си дете в света на възрастните, трябва да е лесно, защото свинщините, които ще извършиш ще ти се разминават. Не е като да те изключат от даскало, защото си се изпикал в кофата за боклук, която е в класната стая. Но даскалото да го духа заедно с цялата система на подчинение на децата пред съсухрените дръвници! Веднъж комшийското дете счупи витрината на някакъв магазин в МОЛ-а. И нищо не му направиха! Само защо баща му после го смля от бой не ми е ясно... Възрастни... върви, че ги разбери. III Имам един сън. На масата пред мен стои град със стотици къщи, блокове, коли, фонтани, съвсем като истински, но по-малък, от хартия. А, аз стоя с кибрит в ръка, драсвам клечица и хвърлям, после пак драсвам и хвърлям, докато от града, със своите малки тайни, не останат изгорели пърченца хартия. Колко красиво е всичко в този сън, като симфония, или рапсодия... Все тая, майната му, не го разбирам изкуството. Този ми сън, ми е толкова любим, защото в него съм богуравен. Не! Аз самият съм Бог. А, защо да не съм? В днешно време има някакви течения, които ни обясняват, че сам човека е Бог. Че във всеко момент си завършен и трябва да си щастлив и доволен. Е, аз, Телериг, на 15 години, се чувствам напълно завършен и развит, и съм готов да напусна гадното даскало! Ще стана боклукчия, комунист и събирач на хартия! Дядовците с ревматизъм, които ще са ми конкуренция, ще ми завиждат, защото не могат да събират, колкото мен. Може и Президентът да ме награди с орден, като най-добър събирач. Гледайте и се учете, дъртаци! IV Преди време прочетох в някаква вехта книга по история или философия, не помня вече, че гърците си нямали понятие от нулата като число. Как така не са знаели какво е нула? Как тогава са казвали на някой абсолютен мухлю, че е кръгла нула? Ами онази приказка, че гърците измислили е... така де, секса, ама римляните добавили жената, ако е вярна, как така днес има гърци? Знаете ли какво? Все казват, че учените са много умни глави, аз пък ви казвам, че са много тъпи. Гледайте само какви глупости пишат. Първо, урокът за „птичките и пчеличките“, а после гърците не познавали „цветенцето“, а само „пчеличката“... Или Големият взрив. Как така Нищо е гръмнало, та е създало Нещо? Все едно хартиения град от съня ми, да се запали сам. Учените и даскалите, всъщност са много глупави хора, от мен да го знаете! Хайде, чао, че ми писна от вас. …… Телериг II Здравейте, пак съм аз, Терелиг. Помните ли ме? И да не ме помните все ми е тая. Не е важно да знаете кой съм, а да ме слушате, така де, да прочетете какво ви пиша. Писането е по-лесно от говоренето понякога... Не мислите ли? Така ще си спестиш реакциите на съсухрените консерви, които имам чувството, че не са живели никога; ще пропуснеш и превърналите се в банални нищо незначещи клишета, които масата лицемери сипят по път и над път. Миналият път ви споменах, че искам да избягам от вкъщи. Е, не съм го направил все още, но не защото ме е страх... Да не вземете да ме помислите за страхливец! Просто наскоро успях да разкодирам порноканалите. И сега съм се отдал на учене, така да се каже. Какви неща само открих, предполагам не сте и подозирали... А и да сте, се срамувате да говорите за тях. И сега си мисля, казват, че любовта идвала от сърцето... обаче, сърцето, както знаем от часовете по биология, няма връзка със задника, даже е далеко от него... Та, след няколко дни изучаване и изследване на документалните кадри, установих, че любов, сърце и задник, са здраво преплетени по много странен начин. Мистерия направо! А вие знаехте ли за тази връзка, или може би, за това приложение на момичешкото дупЕ? Е, понякога явно и на момчешкото, но за това не ми се говори... дори не ми се и мисли... А под какви ъгли може да се извие женското тяло само, да го е... Предполагам, че и това е вид изкуство... един вид, порно режисьорът е съвременен Бокачо. Или може би, Бокачо бил средновековен воайор и перверзник? Таковам ли му майката. Дъртият простак е доста странен. По-точно не мога да разбера отношенията му с комшиите. Вечер, докато си пие ракията със свински пръжки и сланина, си пуска сладко-сладко колоритни попържни срещу целия блок. Но, ако утре му потрябва помощ от същите, без свян чука на вратите им. Не разбирайки, веднъж се реших да го попитам, а той отговори кратичко : „Виж сега, вагабонтин, комшията е човекът, на чиято врата можеш да се изпикаеш щом ти е на кеф, но щом си в беда, е длъжен да се претече на помощ!“ Това с пикаенето го разбирам до някъде... Вечер, когато се разкарваме със съседските пичове, пиейки бира, най-голямото удоволствие и признак за сила, е да се изпикаеш на някое осветено обществено място. Значи, застанал си прав в някоя градинка или паркинг, с разкопчан цип, и държиш нежно жезъла на властта, и докато се изтича мъжествено топлата струя, ти си непобедим! Никой нищо не може да ти направи! Поне, докато трае този кратък сублимен момент. Все пак, надали има по-момчешко занимание от пикането прав, където и когато ти падне. Направо съжалявам момичетата, че са лишени от това удоволствие. Само не разбирам мъжете, които се вживяват като жени, как го правят... Нали при гейовете едният е мъжа, а другия жената?! Значи, този който е жената, трябва да клечи, нали така? Но за тях някой друг път. Айде, Чао! …………………… Телериг III Здравейте, в този топъл, Февруарски ден! Забравихте ли ме? Аз вас- не! Да не си помислите нещо… Последните дни стана много модерно да се говори за някакво обучение, в някакво гадно даскало, за „щъркелчето” и как то, храбро и неуморно носи бебетата… Нашите вкъщи, подобно на онази луда лелка от телевизията, бяха много възмутени… Цъкаха злобно с език и мърмореха, че на децата не бивало за такива неща да се говори… Те пък и едни деца, да ви кажа… Ако знаете какви неща гледат в интернет… абе, мани-мани…. А, аз понеже съм си умен и любопитен, научих за разликите между момиченцата и момченцата още в детската градина… Та, така, мила моя аудитория, там спяхме на двойни легълца, та а моето другарче по легло беше момиченце… И ми показваше… и аз виждах липсата на „пу-пу”… и като всяко любопитно хаймане, с пръстче изследвах… Нищо, че по това време още се начурквах… Умен, та дрънка, ви казвам! Някъде по това време ми хрумна, че е добра идея да си провра малкия показалец през мрежата на кокошарника… Па една особено злобна кокошка, като ме клъвна, направо видях Сънчо пред себе си! Истински професор! Малко по после, вече в предучилищната, едно момиченце от групата- Вики-ни прави стриптийз по времето, предназначено за сън… Някъде там открих, че с „пу-пу”-то си можеш да си играеш… Сиреч- открих мастурбацията… Та, образованието ми продължи, натрупвайки вече систематични знания за света… И така, докато леличките не ме издадоха на мама и тати, че си играя с „щъркелчето”… И умрях от срам… Честно ви казвам… да го еба… Беше ме срам, колкото никога преди това… но и не разбирах какво лошо има…? Нали е част от мен, като нослето, и служи за нещо?! След някоя и друга година, вече в Началното, в голямото междучасие се събирахме зад сладкарницата и докато хапвахме хамбургери и банички с боза, рисувахме по стената „пу-пу”-та и „пеперудки”… Първата ми среща с изкуството! Първокласен естет си бях още тогаз! А там бяха изрисувани бая. Имаше и заклинания от типа „Едиси коя + Едиси кой=ВНЛ”. Та, аз, малкият пишорко, вече и естет първокласен, продължих да придобивам широки познания за Света, мъжа и жената и мястото ми в обкръжаващото… Започнах да се чудя за предназначението на „щъркелчето” и „пеперудката”, и дали с тях се прави това, за което по-големите говореха… Вглъбен в подобни дълбоки занимания, един ден у нас намерих научното четиво „Мъжът и Жената интимно”! И моето Просвещение продължи… Придобих познания за това, какво и как, но и за вътрешните особености и устройство, за телесни течности и кръвотечение… Майко мила! Истински естествознател! Държа в ръцете си тази безценна книга- и това е Анагноризис и Перипетея за мен…. И малката хаймана започна да вдява своите най-ранни занимания с „пу-пу”-то си… Но понеже съм си умничък и досетлив от малък- вече знаете това- не се издадох, че съм намерил Алманаха на всеки малък ръкоблудец, и продължих да се правя на невинен и сладък, какъвто трябваше да бъда… Е, малко подир туй, открих, че нощем по кабеларката, на мястото на Pink пускат порно… та от вроденото ми любопитство- вече всеизвестно- започнах да го следа като домакиня на средна възраст турски сериал. В онези години още ги нямаше турските сапунерки, а излъчваха латиноамериканските им оригинали, плюс вечната и неостаряваща класика „Дързост и красота”. Дъртият Форестър опъна всичките си снахи… ебати пича…. А колко баби не доживяха да видят края на любимата сага… мани-мани…. Смъртта озарява Имало е война голяма, разтърсила света с печална слава. Лагери, газ, комини - милиони вейки изгорени. Бомби, танкове, самолети, самолюбци атома делейки - мигар въглени изпарени. Смъртта не бе черна и зловеща, мигом озарява по-ярко и от комета. Човеци у човека всичко човешко затриха, колцина стари лисика живота обезцениха. Учени, поети, философи и политици, ежедневно не спират да умуват, стане ли война - всички думи свои с гума затриват. Лъжата царува в Опит за дихание Мрачно време, лъх прохладен, време е за мечти. Проблясък ярък мрак съсича, подир него грохот мигом закъснял. В злокобното им единство, не един живот е разпилян. Часовникът на стената, ненадейно осветен, внезапно ни напомня, че дар е всеки земен ден. Притча стара, от незапомнени времена, тихо ни напомня, че свършили ни солта, любовта кат" птица прелетна отлита, търсеща топлите земи. Дирим ние предмети, ювелирни стъкалца, злато и монети, ала забравили сме солта. Иде буря, мрачна, зловеща, с тътена си злобен светлина ще ни дари. Дъждът всичко мръсно ще отмие, опитвайки да върне младостта. Гарван под порутена стряха възвестява най-мрачния ни час. Помни, човеко злочестен, всичко що е земно- направено е от кал! Кал в калта ще се превърне- сигурно е това! Черепът нивга повече не ще се облещи, ни усмивка ще краси неговите уста! Търси същественото в живота, не цени временните неща. Помниш ли, че си смъртен, дявол не ще те прелъсти. Лъстта тялото търси- това е твоята същина. За да има друг след тебе- забрави своята суета. Ангел и Демон Мръсни са моите думи, делата- чисти като момина сълза. Покой душа нивга не позна. В нейните полета, Ангелът и Демонът свързват се в мрачна красота на тленната грехота. Гарван и Гълъб нивга не ще се променят. Туй що е черно нивга не ще избелей; Светлината пък не ще почерней. Всякога изравнява ги, всемирния им копнеж пътя ни земен, Истината загубена е в средновековна тъма.

Някой беше пуснал едно писмо на Поплуканов, в което се заканва на Левски. Поради обемността на темата, авторът или някой, който се сеща за статията, ако може да го пусне отново. Ще съм благодарен

https://www.fenixforum.net/

И само да допълня, казаното от мен, за Бойна слава, с темата за идентичностите. Това бе форум, в който имам 2-3 мнения, повече четях, и правеше впечатление с неутралността си по векторите комунизъм-антикомунизъм и русофилия-русофобия. Отцепилата се част направи форум, в който тази неутралност вече я няма. Който е регистриран в новия форум, знае за какво говоря. Явно като смениш мястото, в което общуваш със себеподобни, с по-малко рестриктивно и ценностите, които си спазвал преди, спират да важат.

Специално за "визията" и "прилагането на правилата". Форумът на Бойна слава, се славеше с изключително стриктна модерация, просто неща, които се допускаха в други форуми, там не се толерираха. Знаеш ли каква е съдбата на Бойна слава? - Практически мъртъв е. Една част от потребителите 2016 се отцепиха и си направиха собствен форум.

Мисля че, реално Хитлер е очаквал при силен натиск властта да се разпадне. Но не се случва. Дори при една блокада, като тази в Ленинград, където и глад, властта си действа - организират се евакуации на хора през Ладожкото езеро, доставки на храни, колкото и редки да са. Иначе сред населението и воюващите от балтийските републики и украйна, има не малко дезертирали или подпомагащи германците.

Шнур за глобалистите. Давай, Тръмпе!

И това е историческо моделиране. Каквито и оръжия да имаш, ако нямаш войници, готови да изорат земята с телата си, си капут. Така че, Сталин спечели и това е.

Викам, че и без ленд лийза борбата можеше да продължи на партизански начела. А Хитлер, така или иначе, все щеше да загуби войната. Дали РККА при такъв вариант щеше да стигне до Берлин? - Най-вероятно не.

Така де, ама и германците получават ресурси от щатите. Че и на Източният фронт не се бият сами, ами има корпуси с въоръжение и техника. А партизанската война не е изключена, тъй като да си произведеш патрони, не е кой знае какво. По селата има хора, които ги правят с преса.

Те продължават, ама все пак има забавяне, което може да е фатално за изхода на боевете. Най-малкото дава време на противника за прегрупиране. Да не пропускаме фактът, че и Германците внасят каучук от Щатите. Без синтетичните горива, произвеждани от ИГ Фарбен, вероятно и техните сили щяха да приключат по-рано.

С тънката разлика, че за техниката трябва инфраструктура. Във Франция има изградена добра такава, и там блиц крига успява. В СССР е масово калщича, и там техниката затъва, изостава и се забавя настъплението. Затънал танк е лесна мишена. Лендлиза е 15% от съветското производство, като те чете човек, може да реши, че е 50%. Ако не е бил лендлиза, Щатите е трябвало да отварят нов фронт в Европа, далеч по-рано. По някакви причини, отбягват войната в Европа до последно. При хипотеза, в която Хитлер не води война назапад и в сев. Африка, а е съсредоточил удара към СССР, съм склонен да се съглася, че съветите можеха да сгънат цирка и да настъпи разпадане на властта и последвала загуба.

С по-дълга война и повече жертви. Едните се бият на свой терен, в условия, с които са свикнали, а противникът дори като облекло не е пригоден за подобна зима. Дори партизанската война е решение на подобно уравнение.

Каквито и колкото оръжия да имаш, трябва да има кой да воюва с тях. Сиреч, духът на войника (народа) е незаменима величина в уравнението. И това, което се опитваш да иронизираш, го описва Толстой във "Война и мир".

Хитлер жестоко подценява съветската липса на инфраструктура, както и "руската зима" - машините затъват и изостават в калчищата, маслото замръзва, та се налага да палят огньове под машините. Подценява и съплайс линията - колкото по-дълга, толкова по-скъпо и натоварващо е за икономиката на войската, която воюва далеч от родината си. При това Хитлер е открил три фронта! Просто е бил обречен на загуба. То, дори, когато нахлува в СССР, в РККА е започнала нова чистка, дори това не му помага да победи съветите.

Точно така.

Ами те с цялата тая помощ едва успяват да устоят на Германия, а какво остава без ленд лиз и втори фронт. 50% от взривните вещества пристигат в СССР от САЩ. Нима при такъв огромен дефицит РККА могат да продължат войната. Какви военни действия могат да се водят с 50% от необходимите взривни вещества? Като казва , че без тях не са могли да продължат войната, Жуков признава, че щяха да я загубят.То като не може да продължиш да се биеш какво правиш? Изразени в парично отношение, взривните вещества може да са пренебрежителни като стойност. Но липсата им би довела до капитулацията на СССР. Има документи, които свидетелстват, че при началото на Барбароса Хитлер е наясно, че ако нещата не приключат до Август-Септември, нещата стават неприятни. Щяха съветите да дадат още няколко милиона жертви, но нямаше да паднат. Не заради комунизмът или нещо друго, а заради духа и психологията на руснака, да не се унижи, като позволи чужд да се разпорежда с него.

С най-голям принос за победата над Хитлер са, милионите убите и загубили свои близки, на Източния фронт. С най-голям принос е РККА, организационната машина на Сталин /без него не съм сигурен дали съветите нямаше да се разпаднат/. Ленд лийза има своето неоспоримо значение, най-вече че част от стоките са със стратегическо значение за СССР и са дефицитни. Но ленд лийза за СССР е 11 млрд.щ.д. (15% от съветското производство), докато за Великобритания е 33 млрд.щ.д. Обаче, не сме чули/прочели твърдения, които да омаловажават приноса на Великобритания. Да се твърди опакото, е една ужасна подигравка с трагедията, ужаса, скръбта и мизерията, които са преживели всичките онези милиони, десетки милиони, хорица по Източния фронт.

Мостовете му е режисьорски.

Само да направя вметка, че Клинт от 90-те се преориентира към друг тип филми. Давам за пример "Мостовете на Медисън" - прекрасен романтичен филм, без да е сълзлив, но достатъчно мъжествен. Или с "Момиче за милион долара" направо скри шапката на Слай с неговия "Роки"... Че дори с "Трафикантът" все още държи ниво.

Толкова си може пианистът.

Ми, то този мач, с Джошуа, както да го бе изиграл щеше да го загуби. Дори, мисля че игра максимално предпазливо, да не казвам по-тежка дума. 2014-та му беше голямата простотия. Кличко бе нокаутьор, "Д-р Стоманен чук", а нашия излиза от рунд 1 без гард, да търси нокаут. Още в началото на проф. му кариера, се коментираше, че му липсва височина и тежък удар, за да е сред топ боксьорите. Освен това е и тромав, стои на едно място. Така бе и срещу Кличко - клати, клати ръцете, па не мърда.

Не е задължително да е последният. Има я вероятността той да проправи път за български момчета в профи бокса.