Grifin

Аз това го виждам по скоро наобратно, колкото по-малко такива способности, толкова по-близо до дресиран робот. До голяма степен тези неща тръгват от семейство, среда и възпитание и в средното е може би късно. Няма ли ги по-отрано зародишите, дори и да бяха приоритет на училището, то няма какво толкова да направи.

Добре, обобщено, аз тълкувам на Пейчев вижданията така: а) към момента на учениците по училищата им се налага да учат много безполезни и остарели неща, без никакво приложение в живота б) вместо тези непотребни неща би било по-добре да се учат по-практично насочени предмети, най-различен софтуер, рисуване и музика се споменаха, способности за обезкостяване на пилета, коване на пирони и др. Важни ли са и доколко образованието в моментния му вид, когнитивните умения, трябва ли да се развиват, помагат ли за справяне с различни житейски и работни проблеми, за професионална реализация, за по-дълбокото навлизане в различни сфери и т.н. е общо взето ясно кой как мисли. По точка а) Никой не би трябвало да има притеснения, те и без това не ги учат, не е само лично мнение, ок, не е представителна извадка, може и да не е навсякъде така. По точка б) Много пъти стана въпрос, че изобщо не е сигурно че това, което към момента се търси на пазара на труда, ще се търси и след време и че трудно може да бъде съставена такава програма. С музика професионално аз лично и най-големите си врагове не бих посъветвал да занимават децата си, като хоби може. Има певици милионери, както каза Пейчев, ама нека да не гледаме само Бийонсе, там зад всичко стоят по много освен талант, детство прекарано основно в уроци по пеене, танци, пиано и солфеж, среда, връзки и контакти, като всичко това даже не е и гаранция, щото има и други, които ги покриват тези параметри и не сме чули нищо за тях или като максимум се появяват на финалите на някой ТВ формат, а не успеят ли да се реализират не ги чака нищо хубаво, защото друго не могат. То това е в сила до голяма степен за много области, не само за музиката, изобразителното изкуство, шоу бизнеса и спорта. Иначе мнението, че се учат ненужни неща и в училище се губи време, което може да бъде оползотворено с практическа насоченост е широко разпространено и има поддръжници навсякъде. Всеки сигурно е чувал родител да казва на детето си - абе мани тея глупости, еди-кой си хич го нямаше в учище пък виж го сега....така е, има такива примери. Щом има много хора, които по една или друга причина мислят така, то налице е потребност от такъв тип училища и може това да е незадоволена пазарна ниша и неополозотворена възможност. Училище, в което ненужните предмети (бяха изброени в началото на темата, всички без музика, рисуване, биология и физическо) се спират в 5 клас (или осми беше второто предложение) и се изучават изкуства, спорт, практически умения и работа със софтуер, според желанията и представянето на учениците. Може би наистина трябва да има такива училища, мисля обаче, че би било честно да се предупреждават родителите, които записват децата си там, че ако не са довели следващия Джокович, не се напипа някаква схема или общо казано, ако детето им не успее да направи пробив самопредставлявайки се в някаква сфера а му се наложи да работи на длъжност срещу заплащане, то най-вероятно ще бъде обречено да работи на най-ниските стъпала на длъжност изпълнител на прости алгоритми най-общо казано. А според тенденциите на пазара на труда, мисля че предлагането на такъв тип работа все повече ще надвишава търсенето й.

Именно. И може би образователната система, добра или лоша, със или без недостатъци не може да бъде изцяло винена и не би трябвало да има големи очаквания към нея. Дори и фактът, че материала става все по-лек от година на година не е толкова страшен, проблема е, че и изискванията към този олекотен материал са клонящи към нула, пишат се едни хубави оценки и всяка година средно образование завършват хора, които буквално не знаят какво е процент, пропорция и т.н. Ако обаче с едно дете малко от малко са се занимавали в семейството и ако първокласникът отиде в училище не само с уменията да смуче вафли и да си сменя програмите с дистанционното, то мисля че в общия случай ( изключвам заболявания и разтройства) това дете не би имало проблем да "захапе" и да усвоява с разбиране.

Овладяването, и най-важното, разбирането (а не просто заместването по формулките, дето ги даде госпожата предния път) на училищната математика няма много общо с гениалността (е, освен ако не е от 3-4 годишно дете, разбира се) и според мен може да е само от полза на всеки във всяка (почти, хайде) област през целия живот и Станчо като попорасне би имал много по-голям избор и шанс, както и впоследствие възможност и за преквалификация евентуално. Разбира се, всеки има право да прецени какъв наклон да даде на децата и внуците си, само че примерите за деца милионери от социалните мрежи не са много показателни, такива са малцина и ако нещо спре да им върви канала не знам кък какво биха могли да се насочат. Изобразителното изкуство (нали щото уроци по рисуване) също не прави изключение, съотношения, пропорции и симетрия са само част от общото между него и математиката и не е случайно, че голяма част от художниците през средновековието са били и математици, като някои от тях имат и принос в развитието на геометрията. https://en.wikipedia.org/wiki/Mathematics_and_art

А защо не и психология, съвсем базово поне А може би просто това означава, че всеки папуас може да научи 20 термина и да работи като психиатър

Възможно е да я тълкуваме различно, няма значение. До голяма степен това болднатото е така, от опит мога да твърдя. Зависи разбира се от естеството на работата, но в много случаи това "независимо мислене" ако се приложи без консултация с мениджъра, може да доведе до неприятни и неочаквани резултати. В една по-динамична среда много често мениджърът няма време и възможност да обяснява детайлно защо и т.н., а просто казва какво трябва да се направи, неговата работа е да вижда доколкото може цялата картина, да взема решения да координира, и много често изпълнителя няма нужната квалификация и не е запознат с много фактори за да дейвства самостоятелно, а ако е, то това бързо си проличава и започва да се взима мнението му под внимание и да носи повече отговорности и евентуално се повишава. Изпълнители обаче винаги трябва да има.

Това сега го прочетох. Показателно....

Оо, да, аз такива сравнения и заключения не съм правил, тя темата нали от внучката тръгна и като изключим общите неща за образование, обща култура, учене, музика и математика и т.н. и говорим за образователна система, съм имал предвид българската (май не съм го уточнявал, наистина), върху другите нямам никакъв поглед и не съм ги коментирал.

Това за съжаление в България поне не е така, от известно време насам (около 2010 г.) кандидатсващите са точно колкото са приетите, т.е. ако кандидатсваш те приемат, говоря като цяло и може би трябва да се изключат някои специалности. Ето според тази статия от 2018 г. https://trud.bg/всеки-завършил-средно-образование-го/ през 1990 г. на всеки завършил средно образование са се падали под 0,3 свободни места в университет, през 2018 г. вече на всеки завършил средно са се падали по близо две свободни места, до какво води това, мисля че е общо взето ясно. Музиканти познавам добре доста, такива които свирят в летните и зимни курорти в България и чужбина, както и такива които често гледаме по телевизията. Дори и преди Ковид ситуацията на голяма част от тях им се налагаше да припечелват от нещо странично, за сега да не говорим, представям си ако се бълваха ежегодно споменатите цифри. За езиците ок, до голяма степен така е, ама това не е ли в разрез с някой от началните постове в темата (ако не и откриващия) , по спомен че населението на всяка страна знае езика й и е безмислено да се изучава правопис и граматика, нали имало коректори... Хайде, за родния език да кажем, ще се оправим, ама как се учи чужд език без правила? Имам предвид ако трябва да работиш с него, а не разговорно с 200 думи и без никаква граматика от престоя във фермата за ягоди или от цеха за транжиране на говеда.

На мен ми се струва, че се поомешаха нещата.... Уж за образование се говори, а всъщност деца милионери от Тик-Ток и Ютюб, сега пък оцеляване и търговски нюх... Едно е да си образован, по-различно е да си умен или интелигентен или пък тесен специалист, съвсем различно е да си тарикат, сървайвър, стрийт смарт, визионер или играч някакъв... Голяма част от качествата на втората група не се възпитават по училищата и не са обект на образователната система, така е. И нали щото от внучката тръгна темата, как щяла да се реализира и т.н. Ами зависи от нивото, което се преследва, или я пускаме сред тарикати и инфлуесърки от малка да попива от тези качества или пък нека се пообразова и щом ще преследва върхове и финансова и социална реализация да поизучи икономика, маркетинг, IT , психология и т.н., някаква тясна специализация, спорт някакъв, може и на късмет и тото да чака... варианти има.

Вероятностите са (49.48.47.46.45.44)/6! , това обаче не помага много за познаването. Не са нужни математици и физици, мисля че в седми клас го учат учениците. Гледам че ги има побликувани и на сайта на тотото: https://www.action.toto.bg/veroyatnosti/ Безспорно, аз имах предивид обаче образование и обща култура, а не върхови постижения.

Нямах предвид за тук конкретно, а че по принцип има такъв спор от доста време, най-отгоре на сърча излиза това https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Genite-sreshtu-sredata-Koe-opredelia-inteligentnostta_61638.html https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Sredata-sreshtu-nasledstvenostta_150099.html А иначе да, предразположеност има, но една по-добра обща култура не би навредила никому според мен, много от нещата имат връзки помежду си, които без наличието и са по-трудно проследими.

Друг проблем в образователната система, който не беше засегнат досега, е фактът, че свободните места в университите са всъщност повече от броя на завършващите средно образование. Това неминуемо поставя университетите в неизгодната позиция, в която те са в конкуренция помежду си и трябва да предложат по-атрактивна за студента услуга, а именно по-ниски критерии, всевъзможни компромиси и общо взето по-лесно взимане на диплома.

Спорът за това кое е по-важно, генът или средата, възпитанието и положените усилия не е от вчера и ако трябва да го пречупим през погледа на темата за черно-бялото ("или-или") , то отговорът му е - някакъв нюанс на сивото. Да, не абсолютно всеки може да бъде обучен, но да кажем почти всеки може. Да вземем например музиката, която до не толкова отдавна е била задължителен компонент от елитното образование и например почти всеки английски аристократ е владеел на съвсем прилично ниво поне един музикален инструмент и е пеел. Много хора определят себе си или други хора с понятието "музикален инвалид", с което просто искат да кажат, че някой не е "музикален"... Какво означава това и защо не се използва например "химичен инвалид" или "биологичен инвалид" за хора на които химията и биологията не им вървят? В действителност "музикални инвалиди" наистина има и това са хората, които страдат от редки разтройства като това: https://en.wikipedia.org/wiki/Amusia С изключение на тях, всички останали с подходящи обучения и преподаватели и разбира се с цената на доста положени усилия могат да достигнат до високо ниво. Да, някои са по-талантливи, някои не дотам, но често именно неталантливите постигат по-високи резултати просто благодарение на повече положени усилия. Много е важно разбира се да се започне от по-малък и много помага когато семейството е от музиканти и в къщи се свири и пее. Въпреки това, при добро желание и от по-зряла възраст да започне човек, напълно е възможно да се постигнат високи резултати, просто нещата стават по-трудно и искат повече усилия, все пак формирането на тези способности става най-леко при децата. По мое мнение и с математиката нещата са доста сходни и проблемът на децата, които не я разбират и се страхуват от нея се корени основно в това, че някъде в самото начало е изпуснат смисъла и това естествено поражда липса на интерес, оттам нататък се започва едно "папагалстване" както се изрази някъде нагоре dora, вземат се изпити благодарение на краткосрочната памет и в крайна сметка не остава почти нищо като траен резултат. Примери за това има много, познавам например счетоводителка, чието мото е- за какво ми е да го знам това, то ексела си го смята...Да, обаче максимума при хора с такава нагласа е да въвеждат данни в изготвен вече модел и ако трябва да се намери грешка в някои случаи или пък да се изготви макар и прост нов модел за конкретен случай и нещата приключват много бързо. Ето един пример, в който са налице всички предпоставки - ген и до голяма степен болни родителски амбиции: https://en.wikipedia.org/wiki/William_James_Sidis В случая нещата са били прекалени и наистина се е стигнало до ощетяване в много аспекти.

Така де, в никакъв случай не трябва, на практика обаче е според ситуацията, важността, евентуалните последствия, вложените усилия отнесени към евентуалните ползи, егото да не пропуснем..... Иначе чисто теоретично, в идеален свят, в който всеки има реална самооценка и всеки би могъл сравнително бързо да прецени кой е по-умния във всяка една ситуация, то тогава по-добре би било по-умния никога да не отстъпва и поговорката да е съвсем "неправилна". В раздел "Философия" сме, та затова такива идеалистични разсъждения...

Е те подбудите май се виждат на заден план... Това би обяснило и липсата на спомени

Като цяло съгласен съм, не знам доколко обаче е вродена, зависи от много обстоятелства и фактори- семейство, среда, възпитание, общество, цялостно и моментно емоционално състояние и т.н. Аз поне не мисля. Поговорките , притчите и понякога цитатите на мисли на велики личности , колкото и да са добри, никога не са напълно универсални и нямат пълен обхват и затова според мен е неудачно да се ползват като аргументи ( а се случва), или поне нямат голяма стойност като такива. В случая пак зависи от много неща и само някои от тях са - важността на спора, има ли или няма публика и каква е тя, егото на спорещия, какви могат да бъдат последствията ... А и в крайна сметка, нали щом има спор, то и двете страни си мислят че са прави, тоест по-умни , защо не отстъпват и двете? Изключвам разбира се случаите, в които едната страна ясно осъзнава, че не права, но води спор само за спорта и не пада по гръб, това също е патология.

Тя темата е за системата, затова и върху това се концетрират коментарите. Иначе, безспорно от семейството тръгва всичко, то ако на детето му липсват първите седем години и отношението на родителите му към образованието и преподавателите е ...да кажем надменно, то е наивно да се очаква, че чужди хора ще свършат цялата работа и ще произведат любознателен и възпитан "продукт". За университетите е със сигурност така, една диплома изкарана с по-малко зор и общо взето гарантирана с това да си плащаш семестриалните такси и да се явяваш на изпити е по-привлекателна в очите на средностатистическия студент.

За съжаление е точно така...нивото е плачевно, а най-ниските оценки са петици(които реално отговарят почти на двойки само от преди няколко години). Преподавател ми е казвал, че не пишат ниски оценки, защото те самите са оценявани на базата на резултатите на учениците си и не щеш ли, ако учениците имат ниски оценки, то това означава, че преподавателя не си е свършил работата и не ги е научил... безумно...Резултатът от това , е че в университетите в технически, инженерни, икономически и финансови специалности ( там имам някакъв поглед)е пълно с хора, които буквално не могат да решат елементарна задача с проценти( например складовата цена на стока е 50 лв, а търговецът я продава за 80 лв, колко процента надценка е сложил и колко процента е печалбата му от неговата продажна цена.. масовия въпрос е - ее , как бяха формулите....и за съжаление нито се шегувам, нито преувеличавам), а най най-добрите просто успяват да заместят правилно по дадената от преподавателя за конкретния случай формула без изобщо да разбират смисъла на това, което правят.

Именно За Германия съм чувал, че системно ги отсяват с тестове и ги преразпределят в профилирани паралелки от малки, сигурен съм обаче, че не им спират математика, физика, химия и др. още в пети клас. А това, виж, за първи път чувам.... то хубаво, така може и да се изстиска максимума от всеки, ама подхода ми се струва малко като във птицеферма например, тея стават за носачки, тея пък за бройлери и след 20 дена под ножа...

E то останаха музика, рисуване и биология май.. Струва ми се рано в пети клас да се прецени кой с какви заложби и интереси е, има немалко случаи на хора, които не са блестяли особено в основното училище ,а са развили качества малко по-късно. Без така нареченото бреме математика, което се явява общ език на много науки, доста се стеснява диапазона от опции, ако на някой на 18 г. му хрумне да се насочи към икономика или финанси например, то той за последно ще се е сблъсквал с дроби преди години и с изненада ще установи, че има неща като проценти, повдигане на степени и т.н. По така предложената схема ще трябва още в пети клас да ги разпределим на доктори, физици и др., а на останалите щото това се търси сега да им дадем по една мистрия направо....

Какво класическо мислене... И в класическото мислене в елементарен пример в равнина стойностите само на едната координата не носят кой знае какъв смисъл, при трансформация от една система в друга няма как точки(събития) просто да изчезнат, ако две прави имат по две общи точки, то те съвпадат и след трансформация пак ще съвпадат, при въвеждането на едни и същи стойности в каквато и да е формула, без значение от броя опити, то резултата ще е един и същ, разстоянието между т.А и т.Б се мери в един момент и т.н. Съвсем съвсем базова математическа култура е необходима, като за начало. Гравити преди няколко страници спомена, че училищната математика куца и изрично подчерта, че не иска да звучи арогантно и надменно, ами на мен не ми звучи така, това е просто леснодоказуем факт. А всичките матрици, ротации на Вигнер и т.н. без стабилна основа имат смисъл дотолкова, доколкото би имало смисъл да се знаят двеста думи на английски и да се чете Толкин(примерно) в оригинал..

Зависи от относителните скорости и разстоянията, регистрирането на събитието няма общо и не съвпада със случването.

Абсолютно! Какво има да му решавам на парадокса? Погледнах ти и сметките и според мен са правилни( в този случай). И в двете системи имаш равни(за всяка система) интервали между отварянето и затварянето на ключалките, просто в едната не са едновременни.

Ами не знам, ама на мен ми се струва, че "другия отбор" залага много повече на отборната игра. Това сравнение според мен е неуместно.., мъчениците доста неща казаха преди да ги подканят към куките за плетене. Както и да е, спирам със спама Весело посрещане на новата година!