
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10143 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Да де, но с тази твоя безпределна любов към Русия ще си намериш врагове у нас. Между другото, твоята любов към Русия така ме трогна, че почти се разплаках ... от жал. Ти си като невеста, влюбена в мъж, който я лъже. Русия днес не е това, което е била по време на нашето Освобождение. А ти от любов си заслепен и още си мислиш, че тя е същата Русия. Нали занеш, че Путин ще бъде застрелян като куче ... от собствените си хора. Това е съдбата на фараона.
-
И двете страни лъжат. Намери мой постинг, в който казвам, че украинците не лъжат. Война е и всеки прави каквото може, за да победи. Важното е как принципно стоят нещата ... и ти си абсолютно сляп за това. Имаме страна агресор, управлявана вече 20+ години еднолично от фараон с комплекси, който държи цялото население за заложник. Той почна тази война ... пак еднолично, по някакви си лични причи ... в пълен ущърб както на Украйна, така и на собствената си страна. Ти си абсолютно сляп за тези неща ... а си захванал за някакви евтини пропаганди за азовци и нацисти. Затова и още обиди ще има по твой адрес.
-
По дефиниция, движението е промяна на позицията в дадена отправна/координатна система. Как избираме таква система? Според релативизма, само материални частици могат да служат за отправни системи; светлината и пространството не могат. А според (нео) класическата физика - могат. Щом могат, значи материална частица не ни трябва за описание на движение; може да използваме пространството за това. Тук релативистите зацикляте.
-
Не е така. Релативизмът е този, който изисква материална отправна точка. Причината е, че според релативизмът инерциалното движение в пространството е неоткриваемо. Движение имаме единствено ако разстоянието между нас и друг наблюдател се променя с времето (приема се, че промяната може да бъде измерена). Другият наблюдатгел също не знае дали се движи или не и за него също единственият признак за движение е променящото се разстояние между него и нас. Значи материален репер се изисква (само) тогава, когато не можем да преценим дали се движим или не. Но ако можем да преценим/измерим собственото си движение, тогава материален репер не ни трябва. Ние хората как водим летоброене? Няма измерване, което да ни каже, че днес сме 2022 година; това е невъзможно. Затова летоброене се води като набележим някакво прозиволно събитие за начало на летоброенето - например Рождество Христово - и след това водим записки (броим) колко години са минали оттогава. Без записки ще му изпуснем края и няма да знаем коя година сме. Същото е ако използваме пространсвото за отправна система: набелязваме някакаво прозволно място за начало на координатната система (на пространството) и след това водим записки с каква скорост се движим из космоса и в каква посока. Въз основа на тези записки ние във всеки един момент можем да определим позицията си в отправната система на пространството. Естествено това е възможно само ако можем да измерим с каква скорост се движим в пространството. Тук на помощ ни се притичва диполната анизотропия и ни казва каква е тази скорост. Но ако не можем да определим скоростта си, работата се разсъхва и трябва да минем на правилата на релативизма. По тези причини аз непрекъснато повтарям, че не "материалността" на пространството е от значение, а откриваемостта на движението в него. Именно това прави възможно да използваме пространството като отправна система ... а не дали пространството е материално или не. Етърът е материална среда (по допускане) ... но е е отречен като отправна система, защото движението в него е неоткриваемпо (според тогавашните физизици), а не защото той не е материален.
-
Въобще не е едно и също, защото светлината е независима от източника. Предстявяме си свръх-нова, която избухва и става на пух и прах. 1000 години по-късно приемник на светлина регистрира доплеров ефект в лъчението от свръх-новата. Нея вече я няма; спрямо какво се движи приемникът? Имаме абсолютно аналогична ситуация с реликтовото излъчване. Неговият източник отдавна вече не съществува като източник ... а диполната анизотропия я мерим сега.
-
Доплеровият ефект се причинява както от движение на източника, така и от движение на приемника. В случая с диполната анизотропия, това е доплеров ефект причинен от движението на приемника; източникът въобще не присъства в картината. Тогава се поставя въпроса: ако измериш доплеров ефект ... и знаеш, че той е причинен от движението на приемника ... спрямо какво се движи същият този приемник? Отговорът на класическата физика е елементарен: спрямо пространството, в което се разпространяват светлинните вълни. Междувременно, релативизмът зацикля, защото не може да измисли отправна система, спрямо която се движи приемникът.
-
Ами точно тук релативизмът удря на камък. Той не може да отговори смислено на въпроса "спрямо какво" се движи земята. Нали затова ги водим тези спорове/дискусии.