gmladenov
-
Брой отговори
10329 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
44
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
По скоро не искаш да разбереш.
-
Чувам те много добре ... и не се съгласявам. Представи си следния процес: Умните глави се събират една година и се съгласяват, че гръмотевиците са гневът на боговете. Всичаки гласуват "за" и има консенсус. На следващата година пак се събират и учочняват, че не гръмотевиците, а светкавиците са гневът на боговете. Всичаки гласуват "за" и пак има консенсус. Ето ти научен процес по твоята дефиниция. Събрали са се учени и са съзадали ново знание, като същевременно са постигнали и консенсус по въпроса. Как това е наука, обаче. Примерът е преувеличен, есествено, но важи в пълна сила за тъмната материя, например. За нейното съществуване има научен консенсус ... без никой никога да я е виждал или измервал. Ако науката наистина действаше на принципа на проверката, тъмната материя би трябвало отдавна да е отхвърлена като недоказуема. Вместо това имаме научен консенсус, че тя същесвува.
-
Като събереш възприятията на много хора, имаш консенсус ... който не гарантира обективност. Принципно, консенсусът не елиминира вярата. Напротив, той по същество е колективна вяра. Например, тъмната материя представлява консенсус - или колективна вяра - в нещо недоказано.
-
Приемайки тези концепции за верни, ти в същност вярваш, че така трябва да работят нещата. Приемането е вяра. За всичко, което смяташ за вярно, ти в същност вярвяш в неговата истинност. От вярата не можеш да избягаш, защото тя е в основата на човешките възприятия.
-
Ти вярваш в научния метод ... което е вяра. Ти също така вярваш в научния консенсус ... което пак е вяра. Самият факт, че за теб истина=консенсус показва, че знанието също е вяра. Ако истината беше обективна и абсолютна, за какво ти е консенсус? Консенсусът ти трябва когато е необходима колективна вяра в нещо, за което се приема/вярва, че не е абсолютна истина.
-
Твоите постинги в други теми ме поразяват с логичността и смислеността си и затова ми е много странно, че не виждаш паралелите между наука и религия. На английски си имат термин: belief systems - или системи от вярвания. Науката е система от вярвания, както и религията. Двете не вярват в едни и същи неща, но и двете са системи от вярвания. Като социални постройки, двете пак са много подобни. Учените са "жреците" на науката, докато известни учени като Айнщайн са нейните светци/апостоли - точно както и в религията има жреци и светци. (Науката няма папа, но това е така просто защото науката не е централизирана институция. ) За повечето хора вярата в науката е основана на сляпа вяра ... точно както и вярата в бог. Обикновеният човек не разбира от наука; той просто вярва на жреците на науката. Твоето виждане, че науката не е религия, изглежда се гради единствено върху схващането, че щом в науката се правят опити - а в религията не - значи двете са различни.
-
Научният метод е вяра, че ако дадено съждение може да бъде опитно потвърдено, значи то е истина. Науката като цяло е вяра, че явленията в природата имат рационално обяснение и не е нужно да въвеждаме свръхестествени сили (бог), с които да ги обясним. Много хора вярват в науката, защото не вярват на библейските писания.
-
Не. Ставаше дума за това, че "всички човешки възприятия са свързани с вяра". Твоята безусловна вяра в науката ... е физиологически обоснована. За това става дума.
-
Не е в учебника, но наскоро четох статия, че вярата се корени в начина, по който хората възприемат околния свят. Четох я на български, но сега не мога да я намеря. На английски намерих следното, но не съм сигурен дали това е същата статия: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278262619303860 Цитат от статията: Последните неврологични изследвания показват, че вярванията са невропсихичен продукт на фундаментални мозъчни процеси, които приписват афективно значение на конкретни обекти и събития, позволявайки индивидуално поставяне на цели, вземане на решения и маневриране в околната среда. Казано на прост език: начинът, по който ние възприемаме света, е основан на вяра. Когато броиш някой човек за приятел, ти вярваш, че той ти е приятел. Или когато приемаш нещо за истина, ти вярваш, че то е истина. Вярата е психо-физическият механизъм, чрез който ние възприемаме света. Така че преспокойно може да се каже, че вярата е в основата на всичко.
-
Защо те плаши бог. От моя гледна точка ти сам си затваряш вратата на благодатно пространство за размисъл. Аз самият не съм вярващ, но не съм и атеист.
-
Да, това е така. Само че принципният въпрос си остава: колкото и да са еволюирали, хората могат ли възстановят информация, която е безвъзвратно загубена? Фактологическа информация за това какво се е случило по време на Голямия взрив просто няма (ако въобще е имало Голям взрив). Възстановяването на тази информация е нерешим проблем. Еволюцията на хората няма да помогне в това отношение.
-
Така си и знаех. Ти отказваш да признаеш абсолютен факт. Нека да позная: ти ще сториш същото с всеки един аргумент, който аз ти представя. Какво да спорим, тогава. Ти вече си спечелил, нал тъй.
-
Да, но също така може да попитаме: докога ще строим криви сгради, вместо да си признаем грешката и да си я поправим.
-
Аз не съм строител или архитект, но мога много добре да видя когато една сграда е "крива", в прав и преносен смисъл. След като аз лично не мога да построя алтернативна сграда, трябва ли да ръкопляскям на кривата сграда? Не мога ли да я критикувам?
-
+1000 И не само че науката не знае, но и никога няма да знае, защото това е информация, която е недостъпна за нас. Така се постявя въпросът как действа науката в ситуация, в която липсва информация за направата на смислени заключения? И както се вижда, науката отказва да признае, че няма информация - а вместо това избира да спекулира и да си измисля липсващата информация. Само че на кого служи науката с тези измислици? Ако се търсят истината и фактите, нуаката трябва да признае, че такива няма. А щом ще се измислят небивалици, както науката прави в момента, по-добре не се наемат холивудски сценаристи за тази цел. Те са професионалисти по небивалиците и ще свършат доста по-добра работа от учените в това отношение.
-
Няма такава възможност.
-
Многократно съм давал следния пример: така нареченото "скъсяване на дължините" никога не е доказано експериментално ... и въпреки това се приема за истина от науката. Вие, Тантине, съгласявате ли се, че науката приема за истина нещо недоказано? Хайде първо с това се съгласим преди да минем нататък. Иначе ако ти не можеш да признаеш нещо толкова просто и очевАдно, за какво да се хабя с по-сложни аргументи.
-
Хмм. Аз не се съгласявам с някои от постановките в стандартния космологичен модел и ги критикувам без да имам алтернативна теория. А според теб ако нямам алтернативна теория, аз нямам и право да критикувам стандартния модел. Това е порочна логика.
-
Естествено, че си прав ... но ситуацията е съвсем друга. Ако искаш да имаш кариера в каквато и да било област, не може да напредваш с "абразивно" отношение като моето. Напротив, неписаното правило е, че говориш или само добро, или нищо. Хората са първосигнални и ако критикуваш, те просто те приемат за негативен (хейтър), без въобще да те чуят ... точно както ти правиш. Слава богу аз нямам кариера във физиката и съм свободен да говоря каквото намеря за добре. Ако смятам нещо за измислица, го критикувам на воля. Един от въпросите, които ме занимава, е защо толкова умни хора в историята не са посочили грешката на Специалната Относителност. Не мога да си представя, че някой като Файнмън, например, не я е забелязал. Той може би не е искал да бъде абразивен. Кой знае. Има и друга възможност - че физиците/хората просто не ги е еня чак толкова за това какво някой друг е казал. Така СТО си седи грешна и никой не и намира кусур, защото никой не го е еня достатъчно.
-
Това е спекулация/убеждение/вяра. Принципно, за създаването на вселената нищо не може да се каже със сигурност. Каквото и да се каже, то ще бъде спелулация/убеждение/вяра ... без никаква гаранция, че то е така. Затова не можем да изключим и идеята за Създател - не защото е достоверна, а защото няма как да сме сигурни в прозихода на вселената.
-
Съгласен. Само че как обясняваш създаването на вселената? Имаме теория за Големия взрив, която е основана най-вече на спекулации и измислици. За тях няма твърди доказателства ... и никога няма да има. Просто има консенсус, че така стоят нещата. Значи като се има предвид, че никога няма да имаме твърди доказателства за това как е създадена вселената, идеята за естествен процес е точно толкова измислена колкото и идеята за Създател. Това е единственият логичен извод.
-
Остава само да се докаже, че тъмната материя наистина съществува ... след което да се докаже, че тя също така може да заразява с тъмнината си ... и написаното в статията ще е вярно. Дотогава тя е безобразна спекулация. Съжалявам, но не би трябвало така да работи науката.
-
Ами вижда се с просто око. Просто зависи как гледаш на тези опити.
-
Всички до един: като почнеш от известния опит на Майкелсон и Морли от 1887г и минеш през всички "неуспешни опити да се открие движението на земята в светлоносната среда", както ги нарича Айнщайн. Всички тези опити са "неуспешни" заради увлекаемостта на светлината.
-
Разликата е, че увличането на светлината се показва от всички физически опити, някога правени в тази насока. А какви са доказателствата, че тъмната съществува - пък и че заразява с тъмнината си? Пълни измислици ... все едно четеш нескопосана научна фантастика от бездарен автор.
