gmladenov
-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Скенер, ти сигурен ли си, че това не се отнася за теб? Отдавна се чудя защо твоят ник/псевдоним тук не е Скенер-XIV. Съвем очевидно ти си Скенерът-слънце.
-
Приемам ти позицията ... но не съгласявам с нея. Когато се правят хипотези, те не могат да са някаква фантастика, все пак. Говори се за Голям взрив ... а дефакто няма никакви преки доказателства за такъв; имаме само някакви косвени улики, които са свободни за интерпретация. За теб те са приемливи, за да се спекулира за Голям взрив ... а за мен не са. Ако се замислиш, до това се опира.
-
Единствените способности, които са необходими за да критикуваш науката, е да разбираш тя какво казва. Ако това го можеш, значи можеш и да критикуваш. Филмовите критици не са режисьори ... и въпреки това могат да критикуват фимлми. Литературните критици не са писатели ... и въпреки това могат да критикуват книги. Аз не съм учен ... но мога да критикувам науката ... защото мога да чета и да вниквам в написаното от учените. Не правя нищо по-различно от филмовите или литературни критици. Не знам защо ти си решил, че ми трябват повече умения.
-
Базовата грешка на високомерните, самозабравили се, изкуфели научници: само те имат умствения капацитет да схванат това, което някой друг като тях казва. Останалите са овце. Колега, първата стъпка към истинско научно мислене, е да допуснеш теоретичната въможност, че има и други хора освен теб, които могат да четат и да разбират написаното. Не си само ти. Като гледам, ти още не си я направил тази стъпка.
-
Хехе, колко удобно. По критерия, че аз съм външен спрямо науката, аз нямам право да я критикувам. Хубаво, значи ще продължавам да я критикувам.
-
Точно така ... и аз се възползвам от правото си да изразя своята гражданска позиция и да критикувам тези (уж) научни модели. Защо моите критики предивзивакват недоволство ... след като сме се съгласили, че не е забранено науката да бъде критикувана.
-
Поредният много смислен и логичен коментар от теб ... който е в пълен разрез с коментарите ти по мой адрес. Нямам обяснение за тази двойственост.
-
Колега, в предишния си постинг аз изрично написах следното: В болшинството случаи научният процес играе своята роля по предназначение и благодарения на науката живеем по-дълго и имаме по-добро качество на живот. Наред с този безпорен научен напредък, обаче, имаме и пълните небивилици на космологията. Аз въобще не съм против науката. Точно обратното. Моите критики са насочени към определени тенденции в науката. Затова говоря за науката като цяло. Примерът с тъмната метерия емблематичен за подобни тренденции и не се ограничава само до теорията за Големия взрив: поради липсата на сегашно знание, се залита в окултни посоки и за истина се приемат някакви измислци ... под предлог, че с това разполагаме в момента и нямаме по-добро. На практика космологията злоупотребява с научния процес. Използвайки извинението, че научният процес е итеративен и нямаме по-добро в момента, за "сегашно знание" ни се предлагат небивалици. Подобна злоупотреба не е ограничена само до теорията за Големия взрив. Затова критиките са за науката като цяло. Моята позиция дефакто може да се определи като научен пуризъм: науката да се ограничи само до това, което може да се обясни с факти - а не да се спекулира с врели-некипели.
-
Рационалните хора в един момент все пак разбират, че страхът от тъмното наистина е нерационален. Така те почват да следват рационалното в себе си. Може да се каже, че това е "окултуряване", макар че този термин очевидно предполага, че рационалното мислене е по-висше от нерационалното/религионозното. А от моя гледна точка това са две различни начала в нас. Те не са непременно в конфликт и не е нужно едното да подтиска другото.
-
Колега, с каквото и да разполагаме, имаме глави на раменете си, с които да преценим дали сегашната теория, базирана на сегашното познание, е читава. Ако не е читава я критикуваме ... дори тази теория да е единственото, с което разполагаме.
-
Добре, приемаме, че научният процес е итеративен. Всяка теория е предпоследна, базирана на текущото познание. Всичко е така, както ти казваш. В задачата се пита, пука ли ни за качеството на сегашната, предпоследна теория? К'во праим ако науката е нацвъкала някакави разредени бози: критикуваме ли ги ... или чинно им козируваме, защото науката толкова си може. Ти май си привържнеик на чинното козируване. Само че аз разредена боза не пия, майна. Ти като научен човек, отворен към алтернативни гледни точки, можеш ли да примеш моята гледна точка? Или може би си догматик-фанатик и не приемаш гледните точки на тези, които не козируват чинно на науката. Разбираме дали една тоерия е читвава по броя критики срещу нея. Ако се натрупат прекалено многи критики, значи тази теория не е читава. Ако пък всички я харесват, значи тя е читава. С моите критики в момента аз упражнявам механизма на оценка и контрол на науката. Аз показвам на науката, че тя греши ... за да може тя да си поправи грешката. Ти, обаче, явно имаш с проблем с моите критики. Според теб аз нямам право да критикувам науката, защото не съм заслужил академик. По твоята логика науката е убер-елитарна, която само заслужили академици могат да критикуват. Всички останали трябва да пият разредената боза и да козируват. Тогава се разбираме така: ти траеш, пиеш разредената боза и козируваш на науката. А аз критикувам и помагам тя де се отърве от плявата. Така всички са доволни, нал тъй. Пък и всички си имат роля, все пак. Не може всички да правят едно и също.
-
Благодаря за линка към темата. Цитираното от Фрейзър ми се струва спекулативно, както и цялата идея за прехода магия -> религия -> наука. В същото време, обаче, вече няколко пъти чета мисли от рода на (цитат от другата тема): Религиозното мислене ... е етап от естествения мисловен процес, започнал от най-примитивната си форма, чрез първоначалните асоцииации в опознаването на света. А в последната статия, която четох по въпроса, религиозното мислене е наречено "природно/естествено". Защо този ред на мисли ми допада и защо смятам цитираното от Фрейзър за спекулативно? Смята се, че една от основните разлики между наука и религия е, че науката обяснява света с природни процеси, докато религията със свръхестествени сили. А както се вижда, някоаи автори наричат религиозното мислене "природно". Значи излиза, че вярата в свръхестествени сили е природна. Ето една най-проста спекулация за природността на вярата в свръхестествени сили, която Фрейзър явно не взема предвид: хората са еволюирали в среда, в която всяка нощ "нещо" те дебне, за да те нападне и изяде. От там и нашият страх от тъмното. Децата го имат, а аз лично и до ден днешен като изляза през нощта на село, се оглеждам дали нещо не дебне в тъмното. След като сме свикнали, че нещо в тъмното винаги ни дебне, колко далеч от ума е съществуването на свръхестествени сили, които ние не виждаме ... но за които знаем, че дебнат в тъмното? Затова учудващо ли е, че религозното мислене - или вярата в свръхестествени сили - ни е присъщо. Ами ние още преди да сме научили думата наука, вече сме повярвали, че свръхестветвените сили съществуват. По-естествена мисъл от тази здраве му кажи. Съответно ако някой учен не взема страхът от тъмното като формиращ за религиозното мислене, той няма никаква достоверност в моите очи. По всичко личи, че научното мислене е "придобит вкус", докато религиозното мислене наистина е природно. В същото време, обаче, ако искаме истинско познание за света, няма как да се доверяваме на заложеното в нас религизоно мислене. То по дефиниция е нерационално ... какъвто е страхът от тъмното.
-
Защо така си зациклил върху "как работи науката"? Поне десет пъти казах, че разбирам чудесно как работи науката. Каква е тази невменяемост от твоя/ваша страна. Нека сега да се фокусираме върху резултата от научния процес. Ако случайно не разбираш, резултатът е крайната стъпка на научния процес. Без него, процесът е безсмислен. Та, ако резултатът от научния процес са масови убийства, този процес явно не е читав и трябва незабавно да бъде изхвърлен; съвсем очевидно не може да има оправдание за масови убийства. Това е съвсем изкуствен пример, естествено, но логиката би е трабвало да е напълно ясна: ако резултатът от научния процес не е смислен, този процес не струва нищо и трябва да бъде изхвърлен. В болшинството случаи научният процес играе своята роля по предназначение и благодарения на науката живеем по-дълго и имаме по-добро качество на живот. Наред с този безпорен научен напредък, обаче, имаме и пълните небивилици на космологията. Специално в тази област на науката, научният процес го е ударил през просото и къдри една небивалица след друга. То не са тъмни материи, тъмни енергии и всякакви други чудеса. Така космологията е пример за нефункционален научен процес, тъй като резултататие от този процес са някакви измислици. В този случай да се каже, че "така работи науката" е просто евтино оправдание за глупостта на учените. Щом научния процес води до окултни глупости, този процес трябва да бъде изхвърлен. В крайна сметка "така работи науката" е просто празна фраза, ако резултатът от научния процес са някакви глупости. Научният процес има смисъл само ако произвежда смиселни резултати. Ако не го разбираш това, ти си този, който не разбира как работи науката.
-
Ами точно за него става дума, не си се объркал. Вече по десет разлчини начина обясних защо това е така. Съжалявам, че не схващате.
-
Ако трябва да наричаме нещата с инстинските им имена, то вместо "тъмна материя", трябва да изпозлваме термина "божа воля": следвайки научни модели и научния метод, учените установиха, че въртенете на галактиките се обяснява с ... божията воля. Това е истната. Ти го наричаш "абстрактен модел", а аз го наричам божията воля. Щом не е факт, значи е "божия воля", каквито и научни етикети да му лепиш. Когато учените спрат с измислиците, тогава и аз ще спра да споря, че науката е религия.
-
Стига с това неразбиране как работи науката. Колко му е да разбереш, че се следват някакви правила за правене на догадки и за потвърждаване на тези догадки. Това да не е някакво шаманство, че да не се разбира. Пак да кажа: колко струва един научен модел, който ти дава същия резултат като религията. Това е спорът ... а не как работи науката.
-
Колега, прекрасно разбирам как работи науката и какво показват моделите. Въпросът е какво правим когато резултатът от моделите и уравнаненията е същият както от религията? Колко струват тези така наречени "научни" модели, които обясняват въртенето на галактиките, например, с мистериозна тъмна материя ... което е същото като да го обясним с божията воля. Не разберам как не го виждате това.
-
По въпроса за ковид-ваксината, на кого вярват хората: на науката или на анти-ваксърите? Още по-важно: на кого се опира правителството когато трябва да реши какво да прави: на науката или нещо друго? Наистина ли не виждаш тази роля на науката в обществото?
-
За тъмната материя специално откъде сме сигурни, че имаме разбиране за това как се въртят галактиките ... или че тяхното въртене наистина се дължи на тъмна материя.
-
Ами тук малко се мисли. Какви точно са тези уравнения? Кой ги измислил и въз основа на какво. Ако е допусната грешка, к'во праим? Фактът си остава, че за съществуването на тъмна материя няма абсолютни никакви доказателства. Значи ако ти вярваш на уравненията ... а не гледаш реалността ... ти не си ли (научен) шизофреник? Ти вярваш на нещо несъществуващо ... но не се мислиш за луд. Това е шизофрения, майна.
-
Да бе, майна. И как този модел е различен от модела "бог". Нали за това говорим, мйана. (И само не би обяснявай, че така работи науката, защото ще повърна. Не може такова слабоумие).
-
Същестуването на причина не означава, че тази причина е тъмната материя. Когато не знаеш каква е тази причина, не си измисляш глупости, на които лепваш етикет "научни" ... а просто не си измисляш глупости.
-
Значи лепваш на някакава глупост етикет "научна" и тя вече не е глупост. Така ли работи науката ... или не съм рабрал.
-
А какви са фактите, че тъмната материя съществува ... а като те гледам нямаш никакъв проблем да съгласиш с науката, ча такава съшествува. За теб (и много други), щом на нещо му се лепне етикета "научно", ти безусловно го приемаш за истина ... защото "така работи науката". "Така работи науката" е универсалният аргумент, с който се приема всякаква глупост ... стига да и лепнат етикета "научна". Значи когато една глупост е научна, тя не е глупост. Следвайки научния метод, буква по буква, аз стигам до заклюението, че всички вие сте много тъпи. Ама толкова тъпи, че не се трае. Не си ли съгласен? Аз достигнах до това заключение, следвайки научния метод. Значи това е научно заключение. Защо не се съгласяваш с него? Значи ти си против науката.
-
А ти защо не приемеш, че Бог е абстракция, модел, който съществува докато не се измисли по-добър модел. Същото като с тъмната материя. Доказателствата за съществуването на двете са еднакви, а ти приемаш само тъмната материя, но не и бог. Защо така, майна. Да не би да си предубеден.
