gmladenov
-
Брой отговори
10161 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Благодаря, колега. Ако не беше ти не знам аз как щях да се информирам. Струва ми се, че ти убягва нишката на рзаговора. Да ти обясня: Учените не могат да си обяснят защо галактикиет се въртят така, както се въртят. И понеже намат обяснение си казват, че трабва да има тъмна материа. Щото без тъмна материя как обясняваме въртенето на галактиките?? Значи учените нямат абсолютни никакви доказателства за съществуването на тъмна материя ... но въпреки това вярват, че тя съществува. Сега, щом не можеш да си обясниш въртенето на галактикките, е много възможно ти да си тъп и ограничен и просто да не разбираш въртенето на галактиките. Само че учените са умни глави. Следователно, тъмната енергия трабва да е факт ... въпреки че няма абсолютни никакви доказателства за нейното съществуване. Щото ако не е факт ще излизе, че учените са тъпи и ограничени. За това иде реч, майна. Ако няма доказателства за нещо, защо го броим за съществуващо. Примерно защо да няма талъсъми ... след като нямаме никакви доказателства за тяхното съществуване?? Същото и с тъмната материя, майна. Много поздрави.
-
Хората имат вътрешна потребност от вяра: вяра в светлото бъдеще, вяра в успеха и напредъка, вяра в Бог и т.н.. Когато имат нужда от вяра, хората се обръщат към религията ... или науката, ако религията им се струва фалшива. Така науката изпълнява същата роля като религията ... без официално да се смята за религия. Ако се замисли човек, нещата опират до това кого слушаш и на кого се доверяваш. Обикновеният човек няма времето и заинтересованността да следи какво казват учените ... но въпреки това се доверява на тях, а не на пасторите. Така доверието му в науката се основава на сляпа вяра, точно както и доверието в религията.
-
Така е ... но също така трябва да се ограничават спекулациите и измислиците когато се говори за физическата реалност. Ако на филанкишията му се е сторило (много) идейно, че вселената е хологограма, трябва ли всички де се строим и да споделяме тази идея. Наблюдението показва, че земята е триизмерно кълбо, във вътрешността на което има материя. Така че идеята, че земята е холограма, за мен е нелепа. На хартия може би изглежда смислено, но реалността, която аз виждам с очите си, не поддържа тази идея. Младежите имат склонност да се палят по нови и съвременни идеи и да отричат старото. Най-нормално ... но не работи за физическите закони. Иначе защо да не отвърхлим законите на Нютон и да ги заменим с по-нови и по-съвременни закони ... като че ли физическата реалност се е променила от времето на Нютон.
-
Науката - и по-специално физиката - трябва да работи така: имаме наблюдение, което науката се опитва да тълкува и обясни. Когато тълкуваш и обясняваш, обаче, се придържаш към наличните факти ... или признаваш, че не можеш да обясниш наблюдението и се отказваш да спекулираш. А не си измисляш Бог или фея, които да обяснят това, за което нямаш обяснение. Така трябва да работи науката ... ако твърди, че се оснавава на факти, а не на спекулации и суеверия. А в космологията специално какво се получава: учените не могат да обяснят защо галактиките се въртят като твърди дискове ... вместо да се подчиняват на законите на Кеплер. И вместо да признаят, че нямат факти, с които да обяснят въртенето на галактиките, учените прибягват до фантасмагоричната спекулация, че въртенето на галактиките се обяснява с наличието на тъмна материя, която никой не е виждал. Те дефакто обясняват въртенето на галактиките с "богът на въртенето на галактиките", но го наричат тъмна материя вместо бог. И сега ако аз кажа, че учените не трябва да използват такива безпочвени спекулации, ти ми казваш, че аз искам да забраня науката.
-
Концепцията за холограмата не е ли, че всичко е двуизмерно ... но се прожектира в триизмерна холограма? Ако това е така, значи земята (и вселената като цяло) са плоски.
-
Във физиката имаме твърди факти. Скоростта на светлината, например, не е спорна и не е въпрос на консенсус, а е физически факт. Същото се отнася за температурата на завиране на водата и т.н.. Не знам как стоят нещата в социалните науки, но във физиката фактите са неоспорими. Щом ще спекулираме без факти, защо не спекулираме, че съществува Бог? Доказателствата за съществуването на тъмната материя, например, и на Бог са еднакви - точно никакви - но едното се приема за научна хипотеза, а другото за безпочвена спекулация. Именно затова се поставя въпроса, че науката не трябва да спекулира без факти. Иначе щом ще се спекулира, се навлиза в територията на вярата и религията. Вече няма обективен критерий за това кое е научно и кое не, а това се определя от Светия синод ... пардон, научния консенсус.
-
Тъмна материя, тъмна енергия, разширение на вселената ... това са все недоказани хипотези. Науката уж се съгласява, че те са недоказани (това е тяхната степен на достоверност), но ако аз ги определя като пълни измислици, има проблем. Ти съгласяваш ли се, например, че тъмната материя е пълна измисица? Защо не се съгласяваш ... след като няма абсолютно никакви доказателства за нейното съществуване. А след сто години някой като Скенер ще спори, че навремето това са били фактите и затова се е стигнало до тази хипотеза. К'ви факти, к'ви пет лева.
-
Много хубав пример даваш ... за колективна заблуда. Според теб ако наличните факти ни водят към някакъв извод, той не може да се счита за заблуда - дори да е грешен - защото фактите са ни довели до там. Само че така ти даваш карт бланш на науката да греши колкото си поиска, без да поема отговорност за това. Тя винаги ще има извинението, че "това показваха фактите навремето" и съответно може да си исмисля всякакви небивалици. Точно това се получава с теорията за Големия взрив, например. Тя е пълна с измислици недоказани хипотези и вместо науката да престане да спекулира, тя продължава със спекулациите, защото винаги има извинението, че "това показваха фактите навремето". А идеята е науката да не спекулира по въпроси, за които няма достатъчно факти. Иначе каква е разликата между наука и научна фантастика.
-
Според мен глупостта се проявява тогава когато човек е невеж, но не си дава сметка (или забравя), че е невеж. Например с кой акъл ще "измиеш" котката в пералнята ... освен ако не си даваш сметка, че пералнята може да нарани котката или пък да я удави. Ако си даваш сметка, никога няма да сложиш котката в пералнята ... иначе правиш точно тази глупост. Случаят с управниците и "кораба на глупците" е съвсем друг. Притчата на Платон е за човешките нрави по принцип, не само за глупостта. За да се докопаш до управленчески пост, трябва да си хитър, пробивен, арогантен, корумпиран и т.н. - качества, които не съвпадат непременно с качествата, необходими за мъдро и умно управление. Така ние неизбежно сме обречени да ни управляват "глупци" ... които имат качествата да се издигат, но не и да управляват. Умно и мъдро управление се получава единствено когато управляващият има и двата набора качества - тези за издигане и тези за управление.
-
Съгласявам се, че се налага ... но това не е гаранция, че това е правилно описание на действителността. Аз лично нямам идея каква е действителността. Така наречените STM-микроскопи показват, че атомите наистина приличат на сфери/топки: Само че електроните какво са? Те имат маса, но дали са сфери/топки като атомите? Не изглежда да е така.
-
С 0 знания е невъзможно, но ако човек има поне малко знания, е напъло възможно да види неща, които по-учени от него хора не виждат. Когато колективно се съгласим с дадена научна теория, ние дефакто се съгласяваме да виждаме нещата по определен начин ... или през някаква призма, образно казано. Само че това не винаги е единственият начин да се гледа на нещата. Притчата за новите дрехи на царя не е никак случайна. Колективните заблуди са реалност и се разкриват именно когато някой погледне върху тях с непредубедени очи. В същото време идеята, че някой крие истината, е несериозна. Със сигурност не всяка информация е общодостъпна, но научното познание като цяло никой не го крие (както е според конспиративните теории).
-
Аз лично не мога да се съглася с това. Колкото повече чета за КМ, толкова повече ми става ясно, че идеята за частица като точков обект не отговаря на действителността. Именно затова ни учудва вълновото поведение на частиците ... а то е учудващо само защото погрешно приемаме, че частиците са точкови обекти. За частици с маса донякъде е сполучливо да ги броим за точкови обекти, но за "частици" без маса тази аналогия въобще не работи. Според мен идеята, че съществуват отделни фотони, които имат собствени траектории, е напълно погрешна.
-
Транспортът е обществена услуга и в Япония тази обществена услуга се предлага дори когато я ползва един единствен човек - както е в горния пример. А в западните култури това се приема за разхищение. Горният пример е символ за различните ценности на Запада и на Япония.
-
Аах, чудесата на СТО. Значи според СТО излиза, че фотонотът се намира едновременно хем на слънцето, хем на земята.
-
Първият процеп не действа ли като поляризатор, който "изправя" светлината?
-
В случая си напълно прав. За мен точно това е мистерията на КМ и на материята като цяло: какво е материята и какво точно "лети" между електронното оръдие и плаката на детектора в опита с двойния процеп. Тук определено има мегдан за спекулиране ... но все пак трябва да се спекулира смислено. Например идеята на Тантин за вълна на етъра/средата не ми изглежда реалистична, защото етърната вълна, достигаща до плаката на детектора, трабва да загуби енергия като се удари в преградата между процепите ... а такава загуба на енергия не се наблюдава.
-
Това е точно така. Размерът на процепа трябва да е съобразен дължината на вълната на частицата. Иначе няма да се получи интерференчна картина. И е точно както ти казваш: губи се проявлението на вълновата характеристика (а не самата характеирстика). Много добре казано.
-
Другарю професор, пак използвате важни думички, които не разбирате. Положението на частицата е неопределено и съответно ние не можем ... предварително ... да го определим с точност. Затова използваме вълнова функция, която ни казва каква е вероятността частицата да се намира в дадено точка в пространството. Когато направим експеримент, обаче, ние намираме точното място на частицата - само че това става пост-фактум; предварително то не може да се определи. На това пост-фактум намиране на позицията на частицата му се вика колапс на вълновата функиця. Колапсът е просто наше определение/описание на ситуацията - а не нещо, което частица претърпява. Самата частица нищо не претърпява; тя просто минава през процепа и се удря в плаката на детектора.
-
Намерих добра илюстрация на опита с единичните електрони и интерференчната картина. Според правилата на класическата физика, очакваният резултат от опита тряба да излглежда така: Ако частиците се държат класически, тези от тях, които уцелят процепите, ще ударят плаката на детектора зад процепите. Вместо този резултат, обаче, в действителност наблюдаваме интерференчна картина: Както е покaзано, всяка точка от интерференчната картина представлява отделна частица. Така че за интерференчна картина трябват много частици; сама по себе си нито една от тях не формира такава картина.
-
Ето едно разяснение на Копенхагенската интерпретация: ТУК. В него можем да прочетем: Интерпретацията от Копенхаген отрича, че вълновата функция осигурява пряко разбираем образ на обикновено материално тяло или забележим компонент на някои такива, или нещо повече от теоретична концепция. Иначе казано, според Копенхагенската интерпретация вълновата функция не е нищо друго освен теоретична концепция. Напълно разбираеми са опитите за физическо обяснение на наблюдаваните явления. Все пак говорим за реални физически явления, така че обяснение със сигурност има. Проблемът е, че науката няма достатъчно знания, за да даде правилна физическа интерпретация на наблюдението. Единственото, което може да се каже със сигурност, е че наблюдаваме двойствено поведение на вълна и частица ... и толкоз. Друго не можем да обясним на този етап. Всички останало е теоретичен модел, а не реално описание на действителността. Тази неопределеност е благодатна почва за спекулации и аз лично съм невъобразимо доволен да видя, че Копенхагенската интерпретация изрично се отказва да спекулира ... за разлика от теорията за Големия взрив, например, в която безпардонни измислици и суеверия се броят за наука.
-
Копенхагенската интерпретация е забележителна с това, че тя не се ангажира да обяснява какво точно е физическото проявление на наблюдаваните явления. Така че според копенхагенската интерпретация в същност няма спор дали частиците са вълни или частици. Тя многи умно се отказва да спекулира по тези въпроси. Както винаги не си разбрал, Станиславчо.
-
Не си разбрал, колега. Аз проумявам много добре ... но вие тримата с твоето второ аз - Станиславката - нещо се бъркате.
-
Точно така ... и аз се възползвам от правото си да не се съглася. Това, което ти описваш, не ми изглежда физически реално. Ти въвеждаш "контравълна", която според мен е изсмукана от пръстите. Къде имаме аналог на контравълна, за да приемем, че подобно явление е реално?? От моя гледна точка ти обясняваш нещата с бог ... но им даваш научни имена (контравълна, етър), за да не се личи, че ги обясняваш с бог. Аз отначалото също се опитвах да намеря интуитивно обяснение за квантовите поведения, но в един момент реших, че това е непродуктивен подход.
-
Колега, това са някакви твои интуитивни представи, с които аз няма как да се съглася докато няма твърди доказателства за тях.
-
Не показва. Ти просто опитваш да си обясниш интуитивно нещата и засега това си измслил. Само че нямаш никакви доказателства, че това наистина е така. Науката все още не разбира на какво се дължат квантовите поведения и затова все още нямаме интуиция за тях. Един ден дано да имаме.
