gmladenov
-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Това е агностикът, не атеистът. Атеистът е убеден (или вярва), че няма бог ... а на агностикът му е все тая.
-
Да, но все пак трябва да признаеш позицията на другия, дори да не си съгласен. А атеистът не признава съществуването на бог. Значи ако си атеист, ти не признаваш позицията на вярващите ... въпреки че не стреляш по тях. Ти явно си агностик, така че избягваш проблема с несъгласието.
-
Атеистът по подразбиране не се съгласява със съществуването на бог. Дори да не си войнстващ атеист, ти по условие не си толерантен след като не приемаш съществуването на бог.
-
Няма толерентен атеист. Истински толерантен може да бъде само агностикът.
-
Хехе, пък после казваш, че не си вярващ.
-
Да, но аз не съм казал, че съм християнин. Ако се обявя за такъв ... но въпреки това си запазя личните вярвания, с право ще бъда наречен еретик или езичник от другите. Смисълът на организираната религия е всички да вярват в едно и да са единни.
-
Не е така. Обявявайки се за християнин или мохамеданин, ти се отказваш от индивидуалните си вярвания и се вричаш в организираната религия (много хубаво определение). Иначе каква е разликата между езичник и християнин, например? Ако двете бяха съвместими, защо има гонения на езичници.
-
Тук зависи как дефинираш заблуда. По научните стандарти, съществуването на бог е недоказано. Значи от научна гледна точка, вярата в бог е нерационална. Може би дори заблуда. Това така ли е за вярващия, обаче.
-
+1000 За мен лично това е есенцията на вярата.
-
Аз може да съм вярващ без да съм чел Евангелието, без да ходя на църква и без да постя по Великден. Имам индивидуална вяра в бог, но не следвам нито една от наличните религии.
-
Всички вярват в бог ... независимо от това какво е бог според тяхната религия.
-
Така е и много добре разбирам гледната ти точка ... но не се съгласявам с нея. Според теб ако изхвърлим дадени хипотези и модели, ние се лишаваме от знания. А според мен ние никога не сме имали знания, а само илюзия за знания. Съответно като изхвърлим въпросните хипотези, ние изхвърляме само нашата илюзия, че сме имали знания. Например, какво знание сме имали когато някога се е вярвало на хипотезата, че земята е плоска? На всички е ясно, че хипотезата за плоската земя е неразделна част от научния процес. Съвсем естествено е, че пътят на научното познание минава през заблуди. Няма как иначе и аз въобще не споря, че това е така. Само какво знание сме имали, докато сме се заблуждавали, че земята е плоска? По твоята логика древните гърци са имали знанието, че земята е плоска. Аз как да се съглася с това.
-
Колега, както много други хора, ти също излгежда намешваш вяра, религия и църква и така става объркващо. Дай да ги подредим малко нещата, за да не се бъркаме. Вярата е индивидуална, вътре в човека. Религията е учение за следване на вярата. Както знаем, има различни такива учения: Християнство, Моханеданство, Будизъм и т.н.. Може също да се каже, че религията е въплъщение на вярата. Църквата е социалната институция и структура, която представялва и двете - и вярата, и религията. Това често води до объркване. Като се каже "православна църква", например, най-често се има предвид православната религия - или православния клон от Християнското учение. Същото важи и като се каже "правата вяра". Но след като не се използва правилния термин, нещата се объркват.
-
Не се сърдя, просто ти посочвам грешките. Ти казваш, че науката е процес за добиване на знания и аз се съгласявам с това. Но ти също казваш, че "моделите или хипотезите сами по себе си са вече някакво знание". Тук вече не се съгласявам. Има модели и модели. Квантовият модел на атома, например, е подкован с безброй доказателства. Стандартният космологичен модел, от друга страна, е някаква въздушна кула, изградена върху спекулации. В твоите очи това са два валидни научни модела, а в моите очи второто не е научен модел, а сборник от лоша научна фантастика. Хипотезите не са знание; заблуждаваш се. Те са важен инструмент по пътя на добиването на знание ... но когато една хипотеза не е доказана вече близо 90 години (както е с тъмната материя), е време да се признае, че тази хипотеза е крива. А вместо това науката продължава да гради теории върху тази крива хипотеза. Аргументът ти, че без хипотези наука няма, е валиден ... но хипотезите имат и обратна страна, която ти не признаваш. Под претекст че хипотезите са част от научния процес, ти разрешаваш на науката да си измисля глупости - както пртави и религията - но не признаваш, че това е така. Аз просто не се съгласявавам с този двоен стандард ... без ни най-малко да се сърдя.
-
В слуачая се съгласявам със Скенер. Много е възмножно Флайшман и Понс наистина да са открили нещо интересно ... но докато то не се потвърди със сигурност, аз го броя за измислица.
-
Да, колега, уточнихме вече как работи науката. Няма нужда да уточняваме повече. Аз просто казвам, че хипотезите не са знание. Дай си сметка за това - и си дай сметка, че няма две добри: когато недоказани хипотези се броят за знание, науката навлиза в територията на религията.
-
Прав си. Като казвам "недоказуеми", имам предвид само, че те са недоказуеми по научните стандарти.
-
Не, не усещам. Ние просто имаме различни философски възгледи за това откъде минава пътя към познанието. Спред теб той минава през измислици и спекулации, а според мен не. Ти явно не виждаш нищо нередно в това науката да прави измислици когато няма отговори. А според мен не това е начинът за да се достине до знанието. Според мен когато нямаш отговор просто признаваш, че нямаш такъв ... и чакаш да постъпят нови факти, за да намериш търсения отговор. Това е правилният подход. Иначе се преструваме, че измислиците са знание и спорим, че науката не е религия ... докато вярваме в същите измислици като религията. По твоята логика защо не броим бог за знание? Бог е точно толкова измислен колкото и тъмната материя. Защо тогава броим едното за знание, а другото за суеверие.
-
Чакай сега. Като се изобретява нещо ново, това наистина е измислица ... но въобще не е същото като това да се обясняват съществуващи наблюдение с мистериозна и недоказана тъмна материя, например. Колегата Атом спори, че науката е "процес за произвеждане на знания" и това е така. Само че какво знание си произвел когато си създал непотвърдена измислица като тъмната материя? Това не е знание. Ако един ден хипотезата за тъмна материя се потвърди или обори, тогава вече ще имаме знание. Но дотогава тя не е знание, а просто спекулация/измислица. А съм против подобни спекулиции и измислици, защото те са ненаучни. Има ли значение дали е следван научният процес, ако крайният резултат не е знание, а е някаква измислица, както е при религята? Религията измисля и вярва в недоказуеми сили и явления. Щом на науката и е разрешено да прави същото, не може да се спори, че тя не е религия. Това е двоен стандарт.
-
Какъв ти е критерият? Както се вижда, двете имат доста общо (или пък различно) в зависмост от това как ги гледаш.
-
Офтопик. Втори, в твоя клуб тук на форума можеш ли да заключваш теми, така че да не се коментира в тях?
-
Така е. Някои от нас тук се пънем да се аргументираме, а други не ни четат аргументите (или не вникват в тях) ... и вместо това като латерни повтарят, че не се аргументираме. Как да се оправиш с такива хора.
-
Не ми се спори особено, защото като цяло си прав. Все пак искам да подчертая, че има разлика между вяра, религия и църква. Струва ми се, че въпреки твоята запознатост и с трите, май не открояваш границите между тях.
-
И аз това казвам. Хората горят на клада други хора ... а не Евангелието (или религията като цяло.)
-
Все пак може да се спори, че "побългаряване" е по-общият термин от "очовечаване".
