gmladenov

По моите виждания оптичните кабели предстявляват отделна оптическа среда от атмосферата и скоростта на светлината вътре тях е отделна от скоростта на светлината в атмосферата. Дали един оптичен кабел се дижи или не, няма значние за скоростта на светлината вътре в него. Тя винаги е постоянна и според мен няма вариант, в който да тя да не е постоянна. Само че както ти каза от самото начало, ефектът на Саняк противоречи на тази постановка ... но аз пък съм убеден, че Саняк е специален случай.

Имам чувството, че си се обсебил. Не знам какъв ти е проблемът. Не сме тук нито да те забавляваме, нито да те образоваме. Това е обществен форум и всеки е равноправен участник в него. Ти не си по-специален от другите, нито пък аз. Не си у дома, за да го играеш царче, така че престани да хленичиш и разбери, че тук всеки говори каквото на него му е интересно ... а не каквото на теб ти е интересно. Разбери го това и го приеми. Не си малко дете само на теб да ти обръщаме внимание. Това е груба обида. Ти дефакто казваш "глупаците си имат гето и да си седят там; аз там няма да стъпя".

Не е нужно да ми се вярва. Аз само давам моето обяснение въз основа на мои наблюдения. Те са две: опитът на Майкелсон и Морли и всички подобни опити обсерваторията ЛИГО за гравитационни вълни ... която представлява един гигантски интерферометър като този на Майкелсон Всички тези опити показват, че светлината е "преносима": всяка материална оптическа среда (вода, стъкло, въздух) ... плюс вакуум в затворено пространство ... пренасят светлината със себе си, както един аквариум пренася рибките вътре в него. Точно това прави атмосферата в опита на ММ, както и вакуумните тунели на ЛИГО. Затова и в двата случая се измерва изотропна скорост на светлината. Въобще няма да споря и да се доказвам, обаче. Абсолютно съм убеден, че така работят нещата, но няма да споря и да оборвам СТО по този начин. Грешката на СТО е чисто математическа и с нея оборването ще е много по-лесно. Опитните доказателства винаги са отворени за тълкуване/интерпретация. Например ако ще тълкуваме опита на ММ, едно от тълкуванията е, че скоростта на светлината наистина е еднаква за всички наблюдатели. Аз не мисля, че е така ... но фактът си остава, че това е едно възможно тълкувание. Цялата работа е там, че СТО пак е грешна ... дори да приемем, че скоростта на светлината наистина е еднаква за всички наблюдатели. Лоренцовата трансформация просто е шмекерия. Това е грешката на СТО, а не нещо друго. Шмекерия, не се шегувам.

Според мен времената ще са еднакви.

Няма логика наистина. При опита на Физо пак имаме пълно увличане на светлината от водат (не частично), но то не може да се измери правилно, защото прецизността на опита е трагична. Възстановки на опита на Физо се праявят непрекъснато и не мога да разбера защо никой не коментира прецизността на този опит. Коментира се какво ли не, но не и прецизността. Последно четох за възстановка от 2014г в престижен униерситет. Авторите имат тяхна си теория за увличането на светлината (която се различава от СТО) и тяхната възстановката уж подкрепяше тахната теория ... но и в тази модерна възстановка пак нищо не се споменава за прецизността на опита. Принципно, скоростта на водата в този опит се контролира чрез налягането на водата в тръбите. Проблемът е, че чрез налягане не можеш да контролираш скоростта на водата с под-микронна презизност. Съвсем очевидно това е невъзможно ... и въпреки това никой не коментира прецизността на опита.

Именно. И точно това е уловката: тези скорости са неизмерими/виртуални. Светлинните вълни вътре в дадена оптическа среда се движат с една и съща скорост ... незавсимо дали средата се движи или не. Ако ти тръгнеш да мериш скоростта на тези вълни, ти мериш тяхната скорост спрямо средата ... а не спрямо страничен наблюдател. Ако средата се движи, имаме надсветлинна скорост само за страничния наблюдател, а не вътре в оптическата среда. Значи надсветлинна скорост е виртуална/привидна и не нарушава законите на физиката. Само законите на СТО.

Нали рабираш, че щом полето се движи заедно със средата, тогава ще завършиш с "надсветлинни скорости" ... спрямо страничен/външен наблюдател.

Питам за трети път: След като вътре в една среда възникне ЕМ-поле ... и тази среда се движи ... полето движи ли се със средата или не? Десога два пъти питах и вие само мънкате и шикалкавите като двойкари на изпит.

Това е точно така.

След като вътре в една среда възникне ЕМ-поле ... и тази среда се движи ... полето движи ли се със средата или не?

Въпросът не е в термина, а в принципа. След като вътре в една среда възникне ЕМ-поле ... и тази среда се движи ... полето движи ли се със средата или не? Това е въпросът и нещо ви затруднява като гледам.

Напротиов, опитът показва, че имаме пълно увличане на ЕМ-полето от атмосферата.

Средата като трепти ... и едновременно с това се движи ... трептенето движи ли се? Или трептенето остава на място ?!?

Съгласен. Въпросът, обаче, е следният: имаш сумарно поле между ЕМ-полето и материална среда ... която се движи. Сумарното поле движи ли се със средата или не? Ако се движи, значи средата увлича полето. Ако не се движи, значи полето как е сумарно?

А така. ЕМ-полето е форма на материя и то се движи заедно с атмосферата ... ако това поле се намира вътре в атмосферата.

Не се съгласявам. Имаме поле, което взаимодейства с материята. Това поле се движи заедно с материята, а не между атомите на материята ... както ти смяташ.

Скенер, наистина е просто като фасул. Опитай се да вникнеш: Докато вътре в материална оптическа среда се получава дефазиране на светлинните вълни, самата среда се движи. Значи мястото на дефазирането се променя с времето спрямо външен наблюдател. Това е принципът. Ако сега вътре в тази подвижна среда сложиш "вътрешен" вакуум, този вакуум също се мести. Той дефакто представлява мехур от вакуум в подвижна среда, който се движи заедно със средата. Значи възможно ли е вакуум да се мести? Ами да, естествено. Мехур от вакуум се движи заедно със средата, в която се намира мехура. Толкова е просто.

Ами аз говоря за дефазиране в материална оптическа среда (вода или атмосфера). Във вакуум няма дефазиране, така че репликата ти е неуместна.

Не съм. Затова съм написал 30+ км/с. Сетил съм се.

Абсолютно същото нещо се получава и когато светлината се разпространява вътре в земната атмосфера. Няма разлика с водата (освен степента на дефазиране). И докато се случва въпросното дефазиране ... което отнема време ... атмосферата се е движи с 30+ км/с из космоса. Така докато дефазирането приключи, на страничен наблюдател му изглежда, че атмосферата увлича светлината. Просто като фасул, стига да може да го видиш.

Ами много просто е обяснено. Но като не може да го видите, кво да праиш. Не се натоварвай, колега. По-полека го карай.

Те се превръщат в такива когато стане ясно, че научните доказателства нямат значение. Аз още миналата седмица повдигнах въпроса, че ти давам абсолютен факт като аргумент (скъсяването на дължините) и ти не го приемаш. Днес научна статия ... ти пак не приемаш. Като стане ясно, че аз каквото и да извадя като аргумент не се признава, за смислена дискусия не може да се говори. Ще замеряме с камъни от време на време и това ще са ни взаимодействията.

Логиката наистина е много проста: закон, който е верен в една отправна система, но не е верен в друга, опровергава Първия постулат на СТО. Това е логиката. Ти както искаш го приеми това. Ако искаш го приеми дори за потвърждение на СТО.

Колко интересно се получава. За мен няма никакво значение дали нещо е казано от Айнщайн или от туски учен. Важното е да е вярно. Ако не е вярно, аз ще споря и с Айнщайн. А за такива като теб няма значение какво се говори ... важно е само кой го казва. Ако турски учен казва нещо вярно, а Айншайн нещо грешно, ти пак ще чуеш Айнщайн, а не турския учен. Според мен това е разлика в светоусещането. Вътрешен избор за това, кое се приема за истина и кое не. Много интересно.