gmladenov
-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Транспортът е обществена услуга и в Япония тази обществена услуга се предлага дори когато я ползва един единствен човек - както е в горния пример. А в западните култури това се приема за разхищение. Горният пример е символ за различните ценности на Запада и на Япония.
-
Аах, чудесата на СТО. Значи според СТО излиза, че фотонотът се намира едновременно хем на слънцето, хем на земята.
-
Първият процеп не действа ли като поляризатор, който "изправя" светлината?
-
В случая си напълно прав. За мен точно това е мистерията на КМ и на материята като цяло: какво е материята и какво точно "лети" между електронното оръдие и плаката на детектора в опита с двойния процеп. Тук определено има мегдан за спекулиране ... но все пак трябва да се спекулира смислено. Например идеята на Тантин за вълна на етъра/средата не ми изглежда реалистична, защото етърната вълна, достигаща до плаката на детектора, трабва да загуби енергия като се удари в преградата между процепите ... а такава загуба на енергия не се наблюдава.
-
Това е точно така. Размерът на процепа трябва да е съобразен дължината на вълната на частицата. Иначе няма да се получи интерференчна картина. И е точно както ти казваш: губи се проявлението на вълновата характеристика (а не самата характеирстика). Много добре казано.
-
Другарю професор, пак използвате важни думички, които не разбирате. Положението на частицата е неопределено и съответно ние не можем ... предварително ... да го определим с точност. Затова използваме вълнова функция, която ни казва каква е вероятността частицата да се намира в дадено точка в пространството. Когато направим експеримент, обаче, ние намираме точното място на частицата - само че това става пост-фактум; предварително то не може да се определи. На това пост-фактум намиране на позицията на частицата му се вика колапс на вълновата функиця. Колапсът е просто наше определение/описание на ситуацията - а не нещо, което частица претърпява. Самата частица нищо не претърпява; тя просто минава през процепа и се удря в плаката на детектора.
-
Намерих добра илюстрация на опита с единичните електрони и интерференчната картина. Според правилата на класическата физика, очакваният резултат от опита тряба да излглежда така: Ако частиците се държат класически, тези от тях, които уцелят процепите, ще ударят плаката на детектора зад процепите. Вместо този резултат, обаче, в действителност наблюдаваме интерференчна картина: Както е покaзано, всяка точка от интерференчната картина представлява отделна частица. Така че за интерференчна картина трябват много частици; сама по себе си нито една от тях не формира такава картина.
-
Ето едно разяснение на Копенхагенската интерпретация: ТУК. В него можем да прочетем: Интерпретацията от Копенхаген отрича, че вълновата функция осигурява пряко разбираем образ на обикновено материално тяло или забележим компонент на някои такива, или нещо повече от теоретична концепция. Иначе казано, според Копенхагенската интерпретация вълновата функция не е нищо друго освен теоретична концепция. Напълно разбираеми са опитите за физическо обяснение на наблюдаваните явления. Все пак говорим за реални физически явления, така че обяснение със сигурност има. Проблемът е, че науката няма достатъчно знания, за да даде правилна физическа интерпретация на наблюдението. Единственото, което може да се каже със сигурност, е че наблюдаваме двойствено поведение на вълна и частица ... и толкоз. Друго не можем да обясним на този етап. Всички останало е теоретичен модел, а не реално описание на действителността. Тази неопределеност е благодатна почва за спекулации и аз лично съм невъобразимо доволен да видя, че Копенхагенската интерпретация изрично се отказва да спекулира ... за разлика от теорията за Големия взрив, например, в която безпардонни измислици и суеверия се броят за наука.
-
Копенхагенската интерпретация е забележителна с това, че тя не се ангажира да обяснява какво точно е физическото проявление на наблюдаваните явления. Така че според копенхагенската интерпретация в същност няма спор дали частиците са вълни или частици. Тя многи умно се отказва да спекулира по тези въпроси. Както винаги не си разбрал, Станиславчо.
-
Не си разбрал, колега. Аз проумявам много добре ... но вие тримата с твоето второ аз - Станиславката - нещо се бъркате.
-
Точно така ... и аз се възползвам от правото си да не се съглася. Това, което ти описваш, не ми изглежда физически реално. Ти въвеждаш "контравълна", която според мен е изсмукана от пръстите. Къде имаме аналог на контравълна, за да приемем, че подобно явление е реално?? От моя гледна точка ти обясняваш нещата с бог ... но им даваш научни имена (контравълна, етър), за да не се личи, че ги обясняваш с бог. Аз отначалото също се опитвах да намеря интуитивно обяснение за квантовите поведения, но в един момент реших, че това е непродуктивен подход.
-
Колега, това са някакви твои интуитивни представи, с които аз няма как да се съглася докато няма твърди доказателства за тях.
-
Не показва. Ти просто опитваш да си обясниш интуитивно нещата и засега това си измслил. Само че нямаш никакви доказателства, че това наистина е така. Науката все още не разбира на какво се дължат квантовите поведения и затова все още нямаме интуиция за тях. Един ден дано да имаме.
-
Това е много буквален прочит на Файнмън. Както написах в предишния си постинг, в опита си да обяснят "странните" квантови поведения на частиците, физиците прибягват до нескопосани обяснения, които най-вече объркват читателя. Например, че частиците интерферирта сами със себе си или пък че те минават едновременно по всички възможни пътища. И двете не са верни. Пътят на частицата е принципно неопределен. Но ако шефът в работата твърдо отказва да приеме тази неопределеност и настоява да му посочим определен път, тогава нямаме избор освен да му кажем, че частицата минава по всички възможни пътища едновременно. Иначе частицата не може да е няколко места едновременно. Това е физически невъзможно.
-
Горното обяснение на Гравити е едновременно вярно ... и едновременно илюстрира защо тези неща са толкова объркващи: Една частица ще остави само едно точково петно на екрана, няма да има ивици. В този смисъл ще са необходими много частици за да се видят ивиците. Но тъй като те се излъчени една по една може да се каже, че всяка интереферира сама със себе си. В този смисъл има интерференция и само на една частица. Обяснението, че частицата "интерферира сама със себе си", може да е смислено само за някой, който вече знае как работят нещата. Иначе то е най-вече объркващо, защото от него привидно следва, че: частицата някак си преминава и през двата процепа (иначе как интерферира със себе си?) частицата образува пълна интерференчна картина Аз самият съм се обърквал от това нескопосано обяснение и гласувам с две ръце то да бъде забранено. Единичните частиците не интерферират със себе си, не преминават през двата процепа и не образуват пълна интерференчна картина. Неочакваният (от класическа гледна точка) резултат от опита с двата процепа трябва да се обяснява по друг начин ... а не да се прави нескопосана класическа аналогия, която само обърква.
-
Тъй като тук се цитира Брайън Грийн, ето два цитата и картинка от "Тъканта на космоса", с които се обяснява вълната на вероятността: Размерът на вълната [на вероятността] в дадена точка на пространството е пропорционален на вероятността, че електронът се намира в тази точка на пространството. Там където вълната е голяма е най-вероятно да намерим електрона. А там където вълната на вероятността е малка е най-малко вероятно да намерим електрона. На картинката е показано, че там където вълната е най-голяма е най-вероятно да намерим електрона. Никой никога не е виждал вълна на вероятността, а според конвенционалната квантова логика няма и да я види. Вместо това, ние използваме математически уравнения (разработени от Шродингер, Бор, Хайзенберг и други), за да намерим как вълната на вероятността би трябвало да изглежда в дадена ситуация. Ако случайно някой не разбира написаното, Брайън Грийн в прав текст казва, че вълната на вероятността не е реална, а е просто матеметическо изчисление. Така че аз лично искам да предложа на фантазьорите, които си мислят че вълната на вероятността е реална, да отидат във форум "паранаука" и там да си фантазират колкото си поискат. Там няма да им пречим и няма опасност да ги плагиатстваме.
-
Измисляш си, колега.
-
Объркал си се, другарю професор. Как ще плагиатствам от теб, след като ти явно вярваш, че "още първия [електрон] би трябвало да даде пълна интерференчна картина" ... а това абсолютно не е вярно. От единичен електрон не се получава интерференчна картина. Тя се получава едва след като множество единични електрони бъдат изстреляни последователно.
-
А така. И като мине този електрон, цялата негова енергия минава от другата страна на двойния процеп. Значи нямаме загуба на енергия при единичен електрон. А това на свой ред автоматично оборва идеята за етър и етърна вълна, защото етърната вълна ще загуби част от енергия си като се удари в преградата между двата процепа. Част от етърната вълна или ще се "разбие" в преградата ... или ще се отрази от нея ... но така или иначе няма да достигне до плаката на детектора. Значи ако наистина имахме етърна вълна, тогава в детектора трябва да има по-малко енергия отколкото е енергията на единичния електрон. Само че според наблюдението, цялата енергия на електрона минава от другата страна. В крайна сметка опитът с двойния процеп и единичните електрони/атоми/молекули автоматочно опровергава идеята за етър като среда за квантовите вълни.
-
Другарю продфесор, ако енергията не достига до детектора, значи тя е загубена.
-
Професоре, щом нямаш интерференция, нямаш и вълна. Основен принцип. Освен това нека да уточним и още един принципен въпрос: никой ... ама наистина никой (включително и Файнмън, например) ... няма обяснение за квантовото поведение на частиците. Имаме закономерности, които физиците хубаво са хванали ... но въпреки това нямаме обяснение за това какво се наблюдава. Както каза Скенер, вълновата функция е само математическа абстракция. Просто начин да се даде количествена характеристика на това къде би могла да се намира частицата в даден момент. Самата вълнова фунцкия не вълна, обаче. Да се смята, че тя е вълна е същото като да се смята, че "кривата на камбаната" е истинска камбана ... което е невъобразима глупост, ествествено.
-
Професоре, отразените вълни стигат ли до детектора от другата страна на прегртадата? Ако достигат, как така го достигат след като се движат в обратна посока? Ако пък не го достигат, значи енергия на отразените вълни е загубена ... от гледна точка на детектора. Чат ли, професоре.
-
Ами ти си измисли среда - за чието съществуване няма никакви доказателства - след което си измисли и магически свойства на тази среда ... но се засягаш кати ти кажат, че си измисляш.
-
И ти като Станиславката явно обичаш да фантазираш. Това вашето не е физика, а мистика.
-
Интерференчната картина се получава от множество единични елекрони, изстреляни в последователност. Само от един единичен електрон, обаче, нямаме интереференчна картина, а само единична точка в плаката/екрана на детектора. Това имах предвид. Ако вълната на вероятността беше истинска, щяхме да имаме интереференчна картина за всеки един от единичните елекрони/атоми/молекули. Нямаше да е необходимо множество от тях.
