gmladenov

Това е грешна и подвеждаща представа за това какво е светлината. Тя е вълна, а фотоните са порции енергия ... а не частици, както често е удобно да се считат.

Коментарът на Скенер е добър е верен. "Истинското" положение се изчислява, след като целогодишно се наблюдава привидното положение на звездата. Наблюдението показва, че привидното положение се сменя циклично - и въз основа на това наблюение се изчислява къде трябва да бъде истинското положение ... спрямо привидното. Относно произхода на аберацията: По времето на Брадли се приема, че светлината е поток от частици. След като Брадли не може да намери друго обяснение за аберацията, той прави едни сметки и от тях излиза, че аберацията ... би могла ... да се обясни с движението на земята около слънцето. С това обяснение всичко се напасва и от тогава се приема, че аберацията наистина се причинява от движението на земята. Работата е там, че това обяснение работи само ако светлината е поток от частици, както е според Нютон. По-късно се разбира, че светлината не е поток от частици, а е вълна ... и въпреки това обяснението не се променя и то пак си остава, че аберацията се причинява от движението на земята окололо слънцето. За вълна то не работи ... но сега пък имаме релативистично обяснение на аберацията, с което пак всичко се напасва. Така старото обяснение се запазва ... но то пак не работи ако се приеме, че светлината е вълна и че имаме пълно увличане/пренасяне на светлината от атмосферата ... както показва всеки един опит, който някога е правен в тази насока.

Каквато и да е причината, няма спор, че аберацията не се получава вътре в телескопа, а извън него.

Ти автоматично приемаш, че звездната аберация се причинява от движението/въртенето на земята. Това не е задължително вярно. Така се приема ... но в действителност е недоказуемо.

Не съм чувал брауновото движение да оказва влияние. По логика, това е така защото неговата скорост е нищожна в сравнение със скоростта на светлината. Това е по логика, обаче. Не знам дали наистина е така. Принципно, на увличането/преносимостта на светлината може да се гледа по следния начин: Безброй експерименти показват, че движението на атмосферата из космоса не влияе по никакъв начин на скоростта на светлината вътре в нея. Светлината се движи вътре в нея с постоянна скорост, все едно атмосферата е в покой. При това положение на външен наблюдател ще му изглежда, че атмосферата носи/увлича светлината със себе си. Значи природният закон, който наблюдаваме тук е, че движението на атмосферата не влияе на скоростта на светлината вътре в атмосферата. А следствието от това наблюдение е, че светлината се учлича от амтосферата. А СТО и физиката като цяло допускат априори, че светлината не се увлича от атмосферета и съответно тълкуват всички експерименти с това предварително допускане ... и така ги тълкуват погрешно.

+1000

Да, точно това се получава. Светлината взаимодейства електромагнетично със средата. Следното англо-езично видео обяснява нагледно взаимодействието: ТУК. Най-общо казано, електромагнитната вълна на светлината индуцира електромагнитна вълна в средата. Двете вълни се комбинират и това е причината светлината да забавя скоростта си когато се разпространява в тази среда. Следна картинка показва взаимодействието (горна вълна - тази на светлината; средна вълна - индуцирана вълна; долна вълна - сумарна вълна): Сега си представяме си следния сценарий: импулс с дължина 2м влиза в оптическата среда и докато излезе от нея взаимодейства със средата. Какво става ако през това време средата се движи? Ако горната картинка е вярна ... което е официалното обяснения на науката за забавянето на светлината в материална оптическата среда ... значи средата ще увлича напълно светлината. Иначе горното обяснение не може да е вярно. Нулево или частично увличания биха били възможни само ако имаше етър.

Кое те кара да мислиш/вярваш, че съществуват повече от три измерения? Не се заяждам, а питам, защото ми е интересно. След като няма никакви доказателства за повече от трие измерения, защо някой си обяснява света с 4-то измерение. Това ми е чуденката. Според мен "чудесата" на КМ произтичат от нашата принципно невярна представа за частиците. Ние ги броим за частици, а те не са.

Това лирическият герой на физическите фантазии.

Когато не оборвам Айнщайн, най-обичам да си фантазирам за физиката на нещата. Важни думички като фермиони, гравитони и особено бозони действат много стимулиращо на моите фантазии. Въпросът, заради който не мога да спя, е какво става когато един фермион се сблъска в един бозон .. и как това четириизмерно взаимодействие може да се визуализира в 3D.

Не може човек една статия по космология да прочете без да се спомене Айнщайн.

Принципно си прав и в днешната наука наистина има постановки, които са измислени. Във физиката, например, се говори за Големия взрив, тъмна енергия, тъмна материя и тем подобни - и за всички тях се говори така, сякаш са факти. А в действителност, те са хипотези ... или научни измсилици. В същото време, обаче, е несеризно да се говори, че учените са платени от политическата власт, за да и служат и да прикриват "истинските" факти.

Как му викат на "обсъждане, в което важи само моята гледна точка, а тези на другите не се броят".

Виж сега, ти съвсем очевидно не си дошъл тук да дискутираш физика ... а да ни кажеш истината (която ние не разбираме) и да ни покажеш ние колко сме заблудени. Един вид ти си пророк/месия, който ни показва ... или по-точно налага ... правия път. От моя гледна точка това е тролене, защото ти не търсиш дискусия по физика, а търсиш да проповядваш и наложиш свои виждания за обществото.

Ти говориш конспирации. Това също е тролене ... ако не си във форум за конспирации.

ОК, така е. Много поздрави.

Това просто не е вярно. Физиката е наука за природата. Историята очевидно не е наука за природата, така че малко трудно бихме я определили като физика. Естествено ние всички сме деца Божи ... но не това се докладва от тестовете за бащинство. Надявам се да разбираш аналогията с това дали всичко е физика.

Във физиката имаш абсолютни факти. Скоростта на светлината, например, е константа. Това е абсолютна истина. Ти сигурн0 си свикнал с история или други науки. При тях наистина няма абсолютни истини ... но при физиката не е така. Също така религията не е наука. Обратното е: науката е религия.

В случая съм със Скенер. Ако полето няма проявление, "там" и "съществува" са безсмислени понятия.

Обратното: вярата в науката е разновидност на вярата в Бог.

А онзи ден ни убеждаваше, че 3Д проекцията на 4Д сфера пак била сфера. Браво, напредваш.

По твоята логика 3D проекцията на всякакви многомерни фигури е 3D сфера: X^2 + Y^2 + Z^2 + 4D^2 + 8Е^2 = R^2 -> (X^2 + Y^2 + Z^2) = R^2 - 4D^2 - 8Е^2 X^2 + Y^2 + Z^2 + 4D^2 + 8Е^2 + 16F^2 = R^2 -> (X^2 + Y^2 + Z^2) = R^2 - 4D^2 - 8Е^2 - 16F^2 Първо, тук се допуска че всички измерения са Евклидови. Това е само условност. Второ, различните многомерни фигури явно могат да завършват с една и съща 3D проекция. Тоест, нямаме уникалност на проекциите. Така пак стигаме до въпроса какво значи "правилна" проекция на абстракция. И какво значи една абстракция измислица да е правилна.

За това говоря и аз.

Съгласен. Философскят въпрос тук е какво значи "правилна визуализация". Ако нещо съществува в реалността, то "правилната" визуализация е проекцията да отразява реалността. Но когато говорим за допълнителни измерения, не можем да разчитаме на "отражение" на действителността. Така че ние си измисляме какво значи "правилна" визуализация. Ние сме решили, например, че духовете изглеждат така. Само че откъде-накъде това е "правилната" визуализация.

Строгите правила ние сме ги измислили ... а не ни ги наложила природата. За това иде реч.