gmladenov

Не ти разбирам мисълта. Повтарям мантрата до връсваяне, защото след 600+ коментара, никой от релативистите все още не е анализирал/коментирал това, за което е парадокса. Защо ти първо не избереш единият наблюдател за стационарен и да покажеш той какво вижда в собствената си (стационарна) система. След това да избереш другия наблюдател за стационарен и за него също да покажеш какво той вижда в собствената си (стационарна) система. Никой от релативистите не е направил това упражнение. А вече ми е втръснало да повтарям, че точно това трябва да се направи, за да се види парадокса.

Да. Когато началата на двете системи съвпадат, както х=х'=0, така и t=t'=0. Без тази обща точка във времето и пространството, всяко сравнение между двете системи би било невъзможно. Дефакто това е базата за сравнение.

Да не забравяме официалната мантра на този парадокс: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго За това иде реч.

Редактирах си предишния коментар, защото се обърках. Извинявам се. Според СТО подвижни обекти нямат общо време, а не пространствено отдалечени.

СТО не твърди това. Тя твърди, че подвижни обекти нямат общо време, а не пространствено отдалечени обекти. Ако два обекта са неподвижни един спрямо друг, тяхното време ще е общо дори те да се намират на светлинни години разстояние един от друг. В момента, обаче, в който те почнат да се движат един спрямо друг, те вече не са на едно време. Така е според СТО.

Ако си дадеш труда да вникнеш в парадокса, може би ще го разбереш.

Благодарение на доброжелателните коментари на нашите приятели релативисти, избирам следната фраза за официална мантра и мото на посочения парадокс: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго Като всяка мантра, и тази ще се чува често.

Да, прав си ... но аз не това показвам. Аз показвам, че: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго За да го покажа това, аз неизбежно показвам кой какво вижда в своята стационарна система. Така се завършва да сравняваме две стационарни системи, а не стационарна -> подвижна, както е обичая. Хиляда пъти го повторих това и още ще повтарям, щом трябва (явно).

Сменя се ако гледаш стационарна -> подвижна система. Само че аз не показвам това. Ще повтарям толкова пъти, колкото трябва. Парадоксът се състои в следното: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго

Ако играем по правилата на СТО в горния пример, светлината и в двата случая върви вертикално надолу ... а не по диагонал, както ти си нарисувал. Ако вървеше по диагонал, тогава парадокс наистина няма. Само че за да върви по диагонал (както ти си нарисувал), светлината трябва да има инерция ... а тя няма.

Пътят на светлината не се променя от това, че си сменил гледните точки ... а ти го сменяш. Затова ти казвам, че ти не играеш по правилата на СТО.

Чувам те, но светлината не се движи така. Аз вече многократно показах следната анимация като пример за това как би се разпространявала светлината ако имаше инерция. Значи ако светлината имаше инерция, тя би се разпространявала както следва. При това положение горният парадокс наистина изчезва. Проблемът е, че светлината няма инерция. Нека се забележи симетрията между двете системи тук. Двете системи в същност са идентични и наистина няма никакво значение дали стрелецът се движи или мишената. Именно това е прословутата симетрия на наблюдателните роли, с която са известни СТО и релативизма: няма никаквао значени кой наблдюдател ще изберем за стационарен и кой за подвижен. Светлината, обаче, няма инерция и затова симетрията на наблюдателните роли е нарушена - за което е тази тема.

Само х-координатите трябва да съвпадат, защото движението е по оста х. Иначе осите у и z трабва да съвпадат ... но не и координатите.

Благодаря. Наистина няма симетрия - и точно това е проблемът.

Чувам те ... но не си прав. Тук целта не е да нагодим едната половинка да пасне на другата. Целта е да покажем, че ако играем по правилата на СТО, стигаме до парадокс. А ти не играеш по правилата на СТО.

Да, прав си, че Лоренцовата трансформация може да преобразува координатите на всяко събитие. Това всички го знаят.

Ето, батка. Ако приемем източникът за стационарен (ляво на долната картинка), лъчът сеизлъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Ако изберем мишената за стационарна (дясно на картинката), лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Както е поставено условието на парадокса, имаме пълна симетрия на двете системи. Това е идеята - те да са симетрични в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. След този момент за парадокса вече няма значение дали времето в двете системи тече еднакво или не. Важното е, че в едната система лъчът уцелва мишената, а в другата не: Значи докато лъчът измине разстояниет у между стрелецът и мишената, тя се е преместила в стационарната система на източника и лъчът не я уцелва. В стационарната система на мишената, обаче, тя седи на едно място и лъчът я уцелва. Това е парадоксът: започнали сме от симетрична ситуация ... но завършваме с несиметрична. А всичко е по правилата на СТО. За сравнение, ето какво се получава ако светлината имаше инерция. При това положение се получава пълна симетрия между отправните системи и след началния момент.

Да, колега. Лоренцовата трансформация е линейна. Това всички го знаят.

Не съвпадат на картинката, но в условието на парадокса съвпадат. Нали по условие лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Значи лъчът е излъчен в общия момент и общата точка за двете системи.

Часовниците са синхронизирани в един единствен момент от време: t=t'=0. От там нататък вече не са синхронизирани. Така че двете системи нямат общо време. Забележи, че Скенер не спори точно по този въпрос, а за други неща.

Под ъгъл 75,8°.

Да, но не ускорение, а скорост. При инерциациално движение няма ускорение.

Точно това се получава когато началата на двете системи съвпадат.

Не, още не сте разбрали. Парадоксът се състои в следното: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен стационарен - става друго

Ти казваш следното: Щом едно събитие се е случлило в една отправна система - и щом имаме линейна трфансформация, която да го преобразува в друга система - значи нямаме загубени събития, както аз показвам. И не си прав, защото за пореден път изпускаш аз какво показвам: ако изберем единия наблюдател за стационарен става едно а ако изберем другия за стационарен - става друго