gmladenov

Покажи сметките, смехурко. Голи приказки без сметки не се приемат. Или показваш формулата за интензитета ... в която фигурира ъгъла на лъчите ... или си сядяш и траеш. Хем въздухар, хем головодник ... що е то? Смехуркото Скенерчо, който разтяга локуми, но не показва сметки.

Търсиш под вола теле, батка. Разбираме се така: Ето формулата, която аз използвам за интензитета: По тази формула интензитетът зависи само от разстоянието и мощността на източника. Щом твърдиш, че това не е вярно, трябва да го докажеш. Значи вадиш формулата и показваш със сметки с колко се променя интензитетът от звездната аберация. Ако не покажеш тези сметки, ти си головодник и шмекер. Значи или вадиш сметките ... или ни се извиняваш, че ни губиш времето с глупости. Така, майна. Или показваш сметките ... или си сядаш. Покажи сметките ... иначе си головодник. Покажи сметките ... иначе признаваш, че не разбираш от физика. Покажи сметките ... иначе си въждухар, който само говори глупости. Докажи, майна, че не говориш глупости. Ако не покажеш сметки, тио си всичките тези неща, които изброих. Правиш се на отворко, а си въздух под налягане.

За твое удобство сменяме условието на парадоска, така че вместо крушка използваме лазер, който е насочен паралелено на движението и в двете посоки. В този случай звездната аберация изцяло е елиминирана. В същото време интензитетът на лазера пак е обратно пропорционален на разстоянието. Така че парадоксът остава ... а ти забравяш за аберацията. Хайде сега да те видим каква глупост ще измислиш.

Интенитетът не се запазва за лъчи, които са паралелни на движението. За тях зввездната аберация е нулева. Това е факт !! В нашия пример може да избирам достатъчно малка площ, в която ъгълът на лъчите е пренебережимо малък и зввездната аберация да пренебрежимо малка. Така че пак не важиш. Изсмукваш си ги тези аргументи да не кажа от къде.

Какво и е офицалното име на твоята аберация, за да прочета за нея. Ако е истинска, тя не може да няма официално име. Също не забравяй, че звездната аберация се получава само ако източникът се намира под ъгъл спрямо движението. Ето я формулата: Ти нали разбираш, че в примера с вагона и гарата θ = 0 . При това положение излиза, че няма никаква аберация, защото sin(θ) = 0. Така че, драги ми смехурко, фалшивата ти аберация не работи в случая. Ще трябва да измислиш някакава друга фалшификация.

Лапландец, няма как светлината да изминава различен път, но интетнзитетът да е същият. Скенер като децата си измисля глупости когато няма какво да каже. За предишния парадокс с импулса той измисли, че аз уж показвам две ситуации. Тоест, той промени условието на парадокса, за да излезе, че няма парадокс. Сега този номер не минава, защото ситуацията вече я има описана в учебниците. Затова той сега изобрети измислената абереация, с която да спори. Няма такава аберация. Не му се връзвай. Светлината по условие е независима от движенеито източника. Това Айнщайн лично го е постулирал. Освен доплеров ефект, движението на източника не създава никаква аберация.

Имаш предвид законите на личната физика на мосю Скенер. В истинската физика няма такъв закон.

Парадоксът е, че двата наблюдателя не се съгласяват за това какъв е интензитетът на светлината вътре при стените на вагона. Така излиза, че интензитетът на светлината не е нейно обективно свойство, а е субективно виждане на наблюдателя ... което не е вярно.

Сигурно имаш предвид, че спрямо външния наблюдател, отразената светлина ще достигне едновременно до средата на вагона - и за това си прав. Пътят на светлината и времената са различни както на отиване, така и на връщане. Двупосочния път, обаче, е еднакъв и в двете посоки.

Неправилно е да се мисли, че няма. Въпросът е какви качества ще му се предпишат за "начало", щото - всички са се съгласили, че движение спрямо него е неоткриваемо. Противоречието тук е, че преди да имаме каквито и да било доказателства за съществуването на етъра, ние вече сме се съгласили, че движението в него е неоткриваемо. Това е проблем, защото така се изкривява действителността. Приемаме за физическа аксиома непотвърдено свойство на природата. Аз лично клоня, че има етър - но ако има такъв, той очевидно не взаимодейства със светлината (по подобие на тъмната материя).

Или иначе казано, когато един източник се движи, се получава така наречената Скенерова кръгло-идиотна тъпо-ъгълна аберация, която се грижи в СТО да няма парадокси. Без тази аберация горепосоченият парадокс е неизбежен.

Последно според теб етър има ли?

Това е "свое" движение, защото не е спрямо нищо. След като не е спрямо нищо, значи е свое движение.

Не го вярвам, етера е просто неизбежна хипотеза на класическата физика да обясни вълновите свойства на светлината. Но както се оказва, освен тия свойства нищо друго не е в състояние да обясни. Ако няма етър, защо очакваш да си откриеш движение вътре в затворен вагон? И обратното: ако не си откриваш движението вътре в затворен вагон, това не означава ли, че етър може би няма??

Диполната анизотропия е откриване на собственото движение на спътниците в космоса. Но явно и ти си в състояние на отричане.

И сега ти сигурно вярваш, че етърът съществува ... но движението в него е неоткриваемо.

Това е абсолютно невъзможно. На каква логика отвътре ще откриеш движението си?? Опита на Майкелсън и Морли едно време се опитвал да открие това: И не са го открили именно защото са мерили вътре в атмосферата. Тоест, те са направили това, което ти казваш ... опитали са да открият собственото си движение в затворен вагон (атмосферата). И естествено не са успяли, защото това е невъзможно.

Диполната анизотропия е такъв експеримент. Но за да го видиш, първо трабва да преодолееш състоянието си на отричане.

Тц. Физическият факт, който различните екперименти на времето установяват, е че скоростта на светлината на повърхността на земята е изотропна. Това е установеният физически факт: изотропност на светлината. Този факт може да се тълкува като: скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели (СТО) светлината е преносима и нейната скорост е относителна (класическа физика) Значи ето ти един физически факт с две различни тълкувания.

Тц. Наблюданието показва, че светлината е преносима ... което означава, че тя се подчинява на законите на класическата вълнова физика и Нютоновата механика. СТО е пробита като сито и тече отвсякъде. Затова парадоксите се редят един след друг и нямат край.

Е, тая "криворазбрана представа" е всъщност експериментален факт. Не е експериментален факт, а тълкувание на експериментален факт. Но напълно разбирам, че ти лично не си способен да направиш разликата.

Всички ескперименти, които (уж) потвърждават Втория постулат, също така потвърждават преносимостта на светлината.

Относителността на едновременността е следствие от Втория постулат. Нищо не е нарушило абсолютността на времето, а СТО лично я премахва въз основа на криворазбраната си представа за това как се разпространява светлината (че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели). Парадоксът от първоначалния постинг много добре илюстрира абсурдите, до които се стига, заради грешната представа на СТО за това как се разпространява светлината.

Според СТО това не е така. Според СТО светлината достига неедновременно за външния наблюдател, но едновременно за вътрешния. Именно затова той се използва като обяснение за относителността на едновременността.