gmladenov

Преди 5 часа, scaner said:

Ами обяснете що е то материална вълна, какви свойствва има, какво стои в основата на вълната, как се обясняват интерференцията и дифракцията, кое определя нейната скорост?

Значи ти не знаеш, че всичките тези феномени са характерни и за материалните вълни. Ти какво мислиш, че те само за светлината ли важат ??
Ето ти например дифракция (и малко интерференция) на водни вълни. Описват се с класическа физика, не СТО:

И забравих да те питам миналия път: каква е скоростта на Дядо Мраз в етъра?

Преди 4 часа, scaner said:

Тоест класическата физика се крепи на етера за да опише поведението на светлината, и тази връзка е неразривна.

Това е едно ограничено и тенденциозно виждане за класическата физика.
То не допуска (или нарочно изключва) възможността, че когато светлината се разпространява в материална оптическа среда (стъкло, вода, въздух), тя има поведение на материална вълна - независимо от факта, че на светлината не и трябва специална светлинна среда за разпространение (като етъра).

Ако светлината наистина има поведението на материална вълна, то класическата физика е напълно достатъчна, за да опише нейното поведение - без допълнителните допускания и парадокси на СТО. А както се оказва, наблюдението напълно потвърждава подобно съждение.

Знам че ти е трудно да го приемеш (един вкаменил се мозък не може да си промени убежденията), но е точно така.

Цитирай

Опитът на Майкелсън показва, че светлината се описва правилно от класическата физика, ако етерът е напълно увлекаем от материята която се движи през него.

Това твърдение без никакво основание допуска, че етърът съществува.

Както ти самия каза, "Декарт, после Хюйгенс, по-късно Френел и много други предполагат", че има етър.
Тоест, казано в пряк текст, етърът е измислица на физиците от 19-ти век.
А ако етърът е една измислица, как може опитът на ММ да е проведен в етъра?
Ти нали знаеш, че няма Дядо Мраз?

Естествено ако етърът не съществува, следва напълно логичния въпрос:
Какво тогава измерва опитът на ММ: скоростта на светлината в НИЩОТО ли?

НИЩОТО е философска категория.
В природата, обаче, всичко е "нещо", дори вакуумът на пространството.
Тоест, опитът на ММ със сигурност се е провел в нещо - въпросът е в какво?

Ако някой е случайно е пропуснал, ето отговора на този въпрос.
Само ще кажа, че това "нещо" не е въображаемият етър.

Цитирай

Да, от казаното до тук класическата физика описва винаги правилно резултатите от всички оптически наблюдения, но на каква цена? На цената че допуска, че етерът може едновременно да е напълно увлекаем, напълно неувлекаем и частично увлекаем.

Не, колега. Има едно много просто обяснение, което нито физиците на времето са разгледали, нито ти допускаш:
Когато светлината се разпространява в материална оптическа среда (стъкло, вода, въздух), тя има поведение на материална вълна.

С това простичко обяснение всички опити, които някога са правени, се описват правилно с класическата физика - без допълнителните допускания и парадокси на СТО.

Това обяснение, обаче, не съвпада с партийната линия.
Така че дори само да допуснеш, че то може да е вярно, се изисква отвореност на съзнанието и самостоятелно мислене.
Ти нямаш нито едно от тези качества, така че ти си чети евангелието и не се притеснявай. Там нещата са ясни.
Но също така имай предвид, че Лукавият не спи. Рано или късно ще има и други неверници, които ще се усетят за грешката на физиците - особено след като им е посочена.
Тази грешка е прекалено елементарна, за да остане скрита завинаги.

Преди 2 часа, laplandetza said:

И да и не.

Хем си прав, хем не си.

Преди 1 минута, laplandetza said:

 

Така и не ми отговари на въпроса, който те попитах.

Преди 1 час, laplandetza said:

Очевидно светлината не е класическа вълна.

Хмм, че кое му е очевидното ??

Цитирай

Всички опити и наблюдения казват <С> не зависи от скоростна наблюдател в Инерциална отправна Система.Как ще обясниш според твоето разбиране, забравяме за теориите,за СТО, не сме вързани с нея и  не <обясняваме> съобразно нея.

Ами точно за говориме вече два месеца в тази тема и затова тя има 300+ коментара.
Но защо да не обясня пак.

Да се върнем към корените на проблема: опитът на Майкесън и Морли от 1887.
Това е първият опит, който показва, че етърната теория от 19-ти век е грешна - и който налага създаването на алтернативен модел за разпространението на светлината.
Както всички знаем, този алтернативен модел е създаден от Айнщайн през 1905 и носи името СТО (Специална Теория на Относителността).

Значи, опитът на Майкелсън и Морли установява, че скоростта на светлината на повърхността на земята е изотропна (еднаква във всички посоки).
Физиците на времето тълкуват този "нулев" резултат като доказателство, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя.
Това тълкувание на свой ред се базира на следните допускания:

• че опитът се извършва във вакуума на пространството
• че опитната установка е в движение спрямо вакуума на пространството

Второто допускане следва от факта, че опитната установка е неподвижна спрямо земята.
И след като земята е в джижение спрямо вакуума на пространството, то следва, че и опитната установка е движение спрямо вакуума на пространството.

Казано по същество, физиците на времето допускат, че измерванията на опита са направени от движещ се наблюдател спрямо вакуума на пространството.
А след като движещ се наблюдател измерва изотропна скорост на светлината, то явно тази скорост е независима от движението на наблюдателя.

Това е произходът (или коренът) на идеята, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя.
СТО формализира тази идея с известния си втория си постулат, според който скоростта на светлината е с за всички наблюдатели.

Дотук добре.

Физиците на времето, обаче, са допуснали една елементарна грешка.
Те не са се усетили, че опитът на ММ не е проведен във вакуума на пространството (както те са си мислили), а вътре в атмосфеата.
Спрямо атмосферата, обаче, опитната установка се намира в състояние на покой, а не в джижение.

Тоест, като са объркали оптическата среда, в която се провежда опита, физиците объркват състоянието на покой/движение на опитната установка.
Те си мислят, че опитната установка е в движение спрямо вакуума, докато а действителност тя е в покой спрямо атмосферата.
Това е грешката, която физиците са допуснали на времето.

Според класическата физика, наблюдател в покой спрямо оптическата среда ще измери изотропна скорост на светлината - и точно това измерва опита на Майкелсън и Морли. Значи, така нареченият "нулев" резултат в същност е очаквания резултат от опита.

Ако приемем, обаче, че опитната установка е била в движение спрямо вакуума, то "нулевият" резултат на опита е нелеп.
СТО обяснява този резултат с това, че скоростта на светлината е с във всички отправни системи.
Както посочих, обаче, това обяснение се базира на грешно допускане.

Колега, кое от следните две твърдения според теб е вярното*:

• опитната установка на Майкелсън и Морли е била в движение спрямо вакуума на пространството
• опитната установка на Майкелсън и Морли е била в покой спрямо атмосферата на земята

*И в двата случая се приема, че опитната установка е в пряк допир с оптическата среда.

Моля те да отговорищ, за да знам къде седиш по този въпрос.
Ако вярваш, че опита на ММ е проведен в космоса (през 1887), значи сме дотук, колега. Аз спорих достатъчно на тази тема.
Всичко добро.

Преди 6 минути, laplandetza said:

Какво е измерил, стига с Майкелсън, Морли. Години едни и същи несъстоятелни <обяснения> Омръзна ми.

Кажи ти , защо според теб Скорост <С< е константна за Всяка ИС.

Не знам какво имаш предвид под Всяка ИС.

Моята теза е, че светлината се подчинява на класическата физика и следователно скоростта на светлината е относителна.
Тази скорост зависи от оптичеката среда и е зависима от движението на наблюдателя - като всяка скорост в класическата физика.

Цитирам опита на ММ защото това е първият опит, който показва, че етърната хипотеза от 19-ти век е грешна.
Въз основа на този опит се заражда идеята, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя.
А на тази идея от своя страна се базира СТО.

Ако вземем СТО за даденост, то СТО много трудно може да се обори.
За да покажем, че СТО е грешна, трябва се върнем към корените на СТО - тоест, към корените на идеята за независимостта на скоростта на светлината от движението на наблюдателя.

Преди 27 минути, Малоум 2 said:

Но пък - почти цялата Класическа физика се крепи на идеята за етера ...

Според класическата физика, скоростта на една вълна е относителна спрямо средата, в която се разпространява вълната.
Следователно, различни наблюдатели ще измерят различни скорости на една и съща вълна в зависимост от това дали те ... 

• се движат срещу вълната
• се движат по посока на вълната

Това казва класическата физика за скоростта на една вълна.

Аз от моя страна казвам, че светлината е вълна като всяка друга и се подчинява на класическата физика.
Следователно, скоростта на светлината е относителна в Галилеев смисъл.

Едно много важно уточнение:
Физиците от 19-век са тези, които са измислили етъра и са решили, че светлината се разпрострянява само в етъра.
Ако тези хипотези ги броим за "класически" , то тогава класическата физика наистина греши.
Но ако говорим, че светлината е вълна като всички други, то тогава класическата физика не греши.

Опитът на Майкелсън и Морли и безброй други опити показват, че светлината се подчинява на законите на класическата физика.
Така че твърдението, че "Класическа физика се крепи на идеята за етера" е едно много широко обобщение, което като цяло е невярно.

Цитирай

Всички, вече, "искат" да има среда-вакуум, с някакви свойства, обясняващи съществуването на полетата и частиците.

Съгласен съм. Само че помисли за следното:
Ако придадем свойства на вакуума и го наречем "етър", това означава ли, че светлината се разпространява само в етъра?
Тоест, че етърът е единствената оптическа среда във вселената.
Точно това е било допускането на физиците от 19-ти век; то вярно ли е, обаче?
Какво основание имаме, за да смятаме, че това е така?

Така че хипотезата, че етърът е единствената оптическа среда във вселената, явно е грешна.
Етърът като универсална оптическа среда не съществува ... според всички опити, които някога са извършени във физиката.

Това, естесвено, по никакъв начин не изключва възможността, че вакуумът на пространството има някакви свойства.
Вакуумът на пространството не е НИЩО, а някаква среда, все пак. Дори и да не ги знаем, тази среда най-вероятно има някакви свойства.

Но нека да се съгласим, че атмосферата на земята и вакуумът на пространството са две отделни и различни среди.
Така че когато ние мерим скоростта на светлината в атмосферата, измерването се отнася за атмосферата - а не за вакуума на пространството.
Дори да наречем вакуума "етър", опитът на Майкелсън и Морли не е измерил скоростта на светлината в етъра, а скоростта на светлината в атмосферата.

Преди 1 час, scaner said:

Тъй като етерът е прониквал навсякъде, съвсем уместно се е очаквало да се определи движението на етъра и под похлупака, защото той не е спирачка за етера.

Значи така, колега. Ти явно вярваш, че Айнщайн е повелил, че скоростта на светлината е с във всички отправни системи.
А явно вярваш и в същесвтуването на етъра.

Аз се спасявам.

Преди 5 часа, scaner said:

Но постулатът на СТО принципно не може да следва от този опит, поради абстрактният си характер.

Виж сега, никой не е толков тъп да създаде теория, която се фалсифицира от вече направени опити.

Айнщайн в самия увод на СТО упоменава "неуспешните опити да се открие каквото и да било движение на земята спрямо светлоносещата среда (етъра)".
Ако тези опити не бяха произвели нулеви резултати, СТО е за боклука.
Значи СТО се води от тези опити; тоест, теорията следва опита.

Така че независимо от абстрактния си характер, постулатите на СТО се водят от съшествуващите опити - или по точно, от тогавашната  интерпретация на резултатите от тези опити. Ако се покаже, обаче, че тази интерпретация е грешна, то постулатите (или поне втория) също се оказват грешни.

Тук сме попаднали на едно специфично наблюдение, което физиците на времето не са отчели: факта, че опитът на ММ се провежда в атмосферата.
Можеш ли да извадиш дори един реферат от литературата, в който този факт е разгледан? Хайде на бас, че няма да можеш.

А щом не можеш, значи говорим за появата на ново доказателство, с което СТО не е разполагала на времето.
Нека разгледаме това доказателство и да видим дали то ще окаже влияние на втория постулат на СТО.

С това ново доказателство, "неуспешните опити да се открие каквото и да било движение на земята спрямо светлоносещата среда (етъра)" изведнъж се обясняват тривиално с класическата физика. А ако това е така, за какво ни е втория постулат на СТО?

Според принципа на Бръснача на Окам, класическата интерпретация на опита на ММ (и тем подобни) е за предпочитане, защото е по-простата интерпретация.

Така че моля отговори на следния въпрос:
Ако класическата интерпретация на "неуспешните опити да се открие ..." (Айнщайн, 1905) е по-простата интерпретация, която не води до никакви парадокси, защо избираме по-сложната интерпретация на СТО, която води до множество парадокси?

Моят любим парадокс е парадокса на Ехренфест. Този парадокс автоматично се елиминира от класическата интерпретация на опита на ММ (и останалите).

Значи, пак да попитам:
Защо избраме СТО, с нейните парадокси, а не класическата физика, която не страда от нито един парадокс и тривиално обяснява опита на ММ (и останалите) - без никакви Лоренцови съкращения и забавяния на времето.
Бръснача на Окам за нищо ли го нямаме?

Казано по друг начин: какво налага да използваме СТО вместо по-простата класическа физика?
Ние просто харесваме нещата да са по-сложни - или имаме някакво смислено обяснение?

Преди 5 часа, Недоспал said:

"Физика на невъзможното, Паралелни вселени, Бъдещето на човечеството " на Мичио Каку
Елегантната вселена  на Брайън Грийн
Великият дизайн на Стивън Хокинг
Холографска вселена на Майкъл Толбот
Нямаме никаква представа  на Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Какво мислите за тези книги според вас добър източник на информация ли са или ...?

Не съм чел нито една от тях. Тук си напред с материала ;).

Преди 7 часа, scaner said:

Ако етерът е съществувал, опитът е проведен в него - етерът е всепроникваща среда, етерен вятър трябва да има и в атмосферата, и евентуално в земната кора.

Как знаеш какво е етъра, когато етър няма и никога не е имало?
Ти придаваш свойства на нещо несъществуващо.

Преди 6 часа, scaner said:

Където ще да е проведен опита на ММ, във въздух, вода, стъкло, камъни, важен е резултатът който той дава - изотропия на скоростта на светлината спрямо измерителя, тоест пълно съгласие с предсказанията на СТО.

И също така в пълно съгласие с класическата физика.

Преди 6 часа, scaner said:

СТО може да се опровергае по два начина: или да откриете логическа грешка, следвайки пътя от аксиомите до резултатите и, което е невъзможно (математически доказано е, че тя е пълна теория, и такива грешки са невъзможни ако се следват правилата на логиката). Или да направите експеримент, чийто резултат да е несъвместим с нейните предсказания.

Има и трети вариант (който ти удобно пропускаш): показваш, че аксиомите, на които се основава СТО, не са никакви аксиоми, а грешки на физиците от онова време.

Преди 5 часа, scaner said:

Когато се опитвате да опровергавате СТО, нямате право, недопустимо е да ползвате законите на класическата механика.

Казах ти, колега: представи си, че си Айнщайн и годината е 1904. СТО още не е написана и ти тепърва навързваш нещата.
В момента се опитваш да разбереш защо колегите Майкелсън и Морли не могат да открият движението на земята през етъра.

Значи, те мерят скоростта на светлината вътре под стъкления похлупак (тоест, вътре в атмосферата) и получават "нулев" резултат.
Ти пък се чудиш и размишляваш от къде идва този непонятен резултат ??
Какво е това явление светлината, че резултата от опита на ММ е нулев? Нали земята се движи през космоса етъра?

Подходи чисто практически на този въпрос и моля да не рецитираш евангелието. Годината е 1904 и евангелието още не е написано.
По онова време още никой не знае дали скоростта на светлината е с във всички отправни системи - или може би е относителна?

Ако етърът не съществува, тогава какво са измерили колегите Майкелсън и Морли: скоростта на светлината в НИЩОТО ли?
И не само Майкелсън и Морли, а всички останали по онова време.

Хайде навържи нещата сега.

Преди 5 часа, Недоспал said:

Значи ти казваш ,че заради средата скоростта изотропна в атмосферата. Все едно светлината се движи в някакъв затворен съд. Нали затова е направен опит, който мери светлината по посока на движението и въртеливото движение около оста и и по посока на полюсите. И казваш, че заради това резултатът е един и същ, защото светлината се движи плюс скоростта на земята и в двете направления. Защото е в затворена движеща се система.

Точно това казвам. Даже не съм се сетил да го кажа толоква добре.

Ако си представим атмосферата като един стъклен похлупак (виж картинката), опитът на ММ е проведен вътре под похлупака.

Ако измериш скоростта на светлината под похлупака, можеш ли от това измерване да прецениш дали глобусчето се движи?
Е това са се опитали да направят физиците на времето. Дали са имали шанс?
А като не успели, стигнали до гениалния извод, че движението на глобусчето е неоткриваемо - и на този гениален извод се базира СТО.

Цитирай

Мислиш ли, че не са правени опити с космически тела които се движат. Дали и тогава няма да се получи същия резултат. Това че тогава са го допуснали за вярно и след това се е потвърдило многократно не го опровергава....

Знам със сигурност (а не просто мисля), че такива опити не са правени.
Ако опитът на ММ се повтори на луната (или в орбита), той ще успее да открие движението на земята - по подобие на сателитите за картографиране на космическия фон. Такъв опит, обаче, не е правен.
Сателитите за космическия фон са единствения "опит", който е някога е правен в космоса - но досега никой физик не е показал официално (чрез публикация), че този опит оборва СТО.

Както и да е. В момента ти разбираш прекрасно за какво става дума.
Ти решаваш за себе си дали СТО е основана на грешно тълкуване на опитните данни или не.
Знаеш и аз къде седя по въпроса.

Преди 3 часа, scaner said:

Етерът, към всичките свойства  които се е очаквало да има, е имал още едно - той запълва цялото пространство, включително и пространството между молекулите, и етерният вятър по тази причина се очаква да го има и вътре в атмосферата, тъй като няма граница, която да го спре.

Нека се съгласим, че етър няма и никога не е имало. Така че опитът на ММ не е проведен в етъра - независимо от това какво са си мислили физиците на времето.
А щом не е проведен в етъра, тогава къде е проведен опита на ММ?

Този въпрос е ключов, за да се разбере грешката на физиците.

Преди 1 час, scaner said:

Вие се опитвате да описвате поведението на светлинна вълна чрез законите на класическата физика.

Да, колега. Заради своята грешка физиците на времето не са се усетитили, че светлината в същност се подчинява на законите на класическата физика.
И след като не са се усетили, те са си измислили нови закони на физиката ... които не съществуват.
Това е пробемът със СТО.

Скоростта на светлината е относителна и това се потвърждава от всички опити, които някога са проведени ... стига резултатите от тези опити да се тълкуват правилно.
Ако имахте критично мислене, веднага щяхте да се усетите за това, след като са ви посочили грешката на физиците.

Ти в момента проявяваш предубеденост, защото си почнал със СТО и дефакто така си "програмиран" (това не е обида, а констатация).
Представи си, обаче, че си Айнщайн и се чудиш защо опитът на ММ не се връзва с теорията на етъра.
Почни на чисто и се опитай сам да обясниш резултата на опита - от позицията на Айнщайн.
Тоест, ти не знаеш нищо за СТО и искаш да обясниш този опит, който явно е несъвместим с етъра - а ти и без това имаш съмнения, че етърната теория не е читава по начало.
Значи, как достигаш до прозрението, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи? Кое ти дава основание за това?
Първо си представи, че не знаеш, че опитът на ММ мери скоростта на светлината в атмосферата - а след това помисли как това променя твоите заключения, след като го разбереш.

Ако не излезеш от рамката на СТО, ти никога няма да се съгласиш с това, което казвам.
Нали по условие аз казвам, че СТО е сбъркана; ти това не можеш да го примеш, ако безрезервно следваш СТО.
Но ако си склонен да рискуваш и малко да си отвориш съзнанието към "вражески" идеи, имаш шанс да ме разбереш.

Ествествено имаш и пълното право да не го сториш - при което, обаче, ние няма какво да спориме, защото нито ти ще промениш възгледите си, нито аз.
Помисли малко: ако мен Айнщайн не може да ме убеди в правотата си, ти как ще ме убедиш?

P.S. Грешката на физиците е обективен факт; тук въобще не става дума за лични убеждения.
Докато грешката се признае, обаче, ще минат и време, и мъки, защото убеждения не се променят лесно.

Преди 2 минути, scaner said:

Я да видим тук каква каша е забъркана...

Дотук сме. Не защо въобще се хабиш.

Преди 35 минути, scaner said:

Колко пъти ви питах, какво вие разбирате под това понятие?

Добре, scaner. Представи си, че това е вълничка в аквариум, който се вози на влак:

Скоростта на вълничката е u и е еднаква във всички посоки; тоест, тя е изотропна.
Влакът се движи инерциално със скорост v.

Спрямо стационарен наблюдател на гарата, скоросста на вълничката не е ли (v + u) по посока на движението и (v - u) в обратна посока?

Ако ти се съгласяваш, че скоростта на вълничката спрямо стационарния наблюдател на гарата е (v ± u), то ти дефакто твърдиш, че скоростта на тази вълничка е относителна.
Но ако не си съгласен, разговорът свършва тук, защото за Галилеева относителност от прогимназията аз няма да споря.

Ако все пак си съгласен, тогава си представи, че това не е водна вълна а светлинна вълна.
Ако скоростта на тази вълна в аквариума е изотропна, то тази скорост също е сотносителна - по подобие на водната вълна.

На това му викат относителна скорост на светлината.
Необходимото и достатъчно условие за това е тази скорост да е изотропна в движещата се оптическа среда (като например движещ се аквариум или атмосферата на земята).

хмм

Преди 1 час, scaner said:

Ами сложете си очилата.  Как точно логически следва това:

Ами научи какво е относителна скорост и ще разбереш.

Преди 1 час, Недоспал said:

Искаш да кажеш че такива измервания не са направени.

Напротив, направени са - и те успешно откриват движението на земята през космоса.

Цитирай

Според мен са направени вече хиляди такива измервания. Дори атомните часовници показват отклонения във времето. GPS те работят на този принцип и показват местоположението с голяма точност. Това са доказателство на същото което отричаш. Иначе откъде ще са тези следствия, някакви други закони ,които не са открити??? Но онези горе в международната станция каква им е работа. Нали сигналите от сонди и други летателни апарати в космоса пристигат пак скоростта на светлината. Мислиш че не може да се изчисли и измери.

Добри доводи. Да, тези опити уж потвърждават теорията.
Но ако направиш малко по-задълбочени проучвания, ще установиш, че тези опити имат и други обяснения.
Тоест, те не доказват по неопровержим начин СТО.

Освен това тук става въпрос за това какви доказателства са имали физиците на времето и как са тълкувани/интепретирани тези доказателства.
Например, ако опитът на ММ е извършен в атмосферата, как стигаме до извода, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели?
Или може ли да смятаме СТО за даденост при положение, ако тя е основана на грешка?

Дай тези въпроси да обсъждаме.

Не знам дали се усещаш, но ти тръгваш в същата посока като колегата: ти не коментираш върху това, което аз казвам (грешката на физиците), а веднага започваш с аргумента колко опити потвърждават СТО.

След толкова време честно казано не ми се спори повече, ако ще тръгваш в тази посока.

Преди 1 час, Недоспал said:

Искаш да кажеш ,че има някакви минимални отклонения в стойностите на С, ако се движиш или отхвърляш изцяло релативистичните ефекти, като забавяне на времето.Или, че теорията не е формулирана правилно описвайки и средата ,в която се движи светлината. Или че изобщо има някаква друга радикална истина за всичко около нас.

Колега, всичко съм изложил по наколко пъти в тази тема, но ето пак едно обобщение, за да разбереш за какво е спора:

СТО приема като аскиоми следните основни положения:

• наблюдателите не могат да открият/измерят собственото си движение
• скоростта на светлината е с във всички отправни системи

Ако направиш справка в литературата, тези аксиоми следват (макар и косвено) от така нареният "нулев" (или "отрицателен") резултат на известния опит на Майкелсън и Морли (ММ), проведен през 1887г. (почти 20 години преди Айнщайн да публикува СТО през 1905г).

По времето когато е проведен опитът на ММ, физиците са смятали, че светлината се разпрострява в така наречения "етър".
Целта на опита на ММ е била да измери движението на земята в етъра по начин, който е аналогичен на начина, по който самолетите мерят скоростта си на летене:

На това устройство му викат тръба на Пито и то мери скоростта на самолета като мери силата на "вятъра", които се получава от летенето.
Това е същият "вятър", който изпитваш като си покажеш главата през прозореца на движеща се кола или влак.

Забележи на снимката, че тръбата на Пито се монтира от вън на самолета.
Като се замислиш, това е логично: ако тръбата я сложат вътре в кабината, тя няма да измери никакъв вятър.
Затова тези тръби ги монтират от вън на самолета, а не вътре.

Сега, опитът на ММ е основан на същия принцип и целта му е била да измери "етърния вятър".
Този вятър не е въздушен, а представлява разликата в скоростта на светлината в различни посоки.
Принципът, обаче, е същия като при самолетите и тръбата на Пито.

Тъй като земята се движи през космоса, очакванията на физиците са били, че опитът на ММ ще измери някакъв етърен вятър.
Вместо това, обаче, опитът измерва пълно "безветрие". Казано научно, опитът измерва изотропна скорост на светлината.

А казано на прост език, представи си, че си подаваш главата през прозореца на движещ се влак или кола - и не усещаш никакъв вятър.
Психарско, нали?

Същият проблем са имали и физиците на времето: как така опитът не измерва никакъв етърен вятър?
Нали земята се движи?

За да обяснят този нелеп резултат, физиците на времето решават, че са открили нов закон на природата, според който:

• движението на земята през космоса не може да се открие/измери
• скоростта на светлината явно е с за всички наблюдатели, дори за тези в джижение

Тези две положение напомнят ли ти нещо?
Ами погледни няколко параграфа по-нагоре и ще видиш, че това са аксиомите, на които се осоновава СТО ;).

Дотук добре, но сети ли се за следната уловка: ако монтираш тръбата на Пито вътре в кабината на един самолет, ще измериш ли някакъв вятър?
Е точно тази (елементарна) грешка са направили физиците на времето.
Опитът на ММ се провежда вътре атмосферата, което е еквивалентно на това да монтираш тръба на Пито вътре в кабината на един самолет.
Какъв вятър ще измериш? Ами същият като този, който е измерил опитът на ММ: никакъв.

За да измериш движението на земята през космоса, ти трябва да измериш скоростта на светлината извън атмосферата, а не вътре.
И не щеш ли, в момента, в който е направено подобно измерване, движението на земята през космоса веднага е било доловено/измерено.

Та затова спориме с колегата:
Физиците на времето не са се усетили, че опитът на ММ се провежда в атмосферата и така (неправилно) достигат до аксиомите на СТО.
На колегата, обаче, не му се вярва и само сипе обиди по мой адрес.

А пък не мен като не ми се слушат повече неговите обиди, той пък се и засяга.
Значи той хем сипе обиди по другите, хем пък и докачлив на всичкото отгоре.
Как да му угодиме на този човек? И защо??

Преди 1 час, laplandetza said:

Аз пък мисля , че прекаляваш.Защо пусна темата, да го дразниш , нали така.От години разни тъпоглавци се въртят все около тези <точки> , ти зачекна отдавна изтъркана партенка, давай нещо смислено.

Колега, тази тема е отворена от два месеца и аз съм повторил, потретил и почетвъртил всеки аргумент, за който мога да се сетя.
Погледни например този мой коментар:

Цитирай

Опитът [на Майкелсън и Морли] установява, че скоростта на светлината в атмосферата остава изотропна докато земята се движи в космоса.
Автоматичното заключение от този факт е, че скоростта на светлината е относителна.
А това на свой ред означава, че скоростта на светлината не може да е с във всички отправни системи, както постулира СТО.

Логическата зависимост в този коментар би трябвало да е повече от ясна: имаме факт, от който следват две следствия/заключения - евдното пряко, а другото косвено.
Значи, пак да повторя: имаме факт и аз от този факт просто излагам логическите заключения.

Тук няма нищо за аргументиране, оборване или тем подобни. А ето отговора на другия колега:
>> А това наистина ли означава това което твърдите, или е някаквао недоказано твърдение?

Като се стигне до момента, в който неоспорими истини не се приемат от събеседника, значи е време разговорът да приключи.
Не дразня никого и не обиждам никого (за разлика от колегата). Но като се стигне до посочения момент, разговор вече няма.

Ако вие изпаднете в подобно положение, как ще реагирате (да подчертая: след като вече сте потретили и почетвъртили вашите аргументи)?

Преди 5 минути, scaner said:

Вместо да помислите как да докажете нещо по темата, вие се чудите как да станете жертва.

Дори като обясних защо не виждам смисъл да споря повече, ти пак не чуваш и си измисляш глупости. А леле мале.