
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10200 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Не рабирам какъв ти е проблемът с понятието "безкрайно число". Дробите са числа, така че като се каже "безкрайна дроб", по условие се има предвид безкрайно число. По-интересното в случая е защо ти отделяш числото от неговото представяне. Според теб излиза, че числата са някакви независими обекти, които имат различни представяния. А аз каквото виждам е, че числата сами по себе си са "представяния" на нещо друго. Следователно, да се каже, че едно число има различни представяния, е все едно да се каже, че "представянето има различни представяния". Числото Пи представя съотношението между дължината на една окръжност и нейния радиус. Ако радиусът на тази окръжност е цяло/точно число, то Пи ще бъде безкрайно/неточно. Ако пък направиш Пи да е цяло/точно число, то радиусът на окръжността ще излезе като безкрайно/неточно. Така че сменяйки бройната система, ти просто променяш коя величина броиш за цяла/точна и коя за безкрайна/неточна. И в двата случая, обаче, едната от двете величини ще бъде безкрайна/неточна. Няма две добри. Затова аз казах в предишен постинг, че съотношението на дължината и радиуса на окръжността произвежда безкрайността. Врътките с бройните системи не я премахват тази безкрайност. Не знам защо упорстваш.
-
Нали правиш разлика между атоми и молекули? Изразът 5/3 е еквивалентен на молекула, която се състои от атомите 5 и 3. Също така правиш ли разлика между думи и изречения? Изречението 5/3 е съставено от думите 5 и 3. Кажи ако не ги разбираш тези примери, за да потърся нещо по-подходящо за детската градина.
-
Споко, батка. Много си строг ... но си несправедлив . Ето какво пише Уикипедия за рационалните числа: Рационалните числа най-често се записват като обикновени дроби във вида a/b, където a и b са цели числа и b е различно от нула ... Работата е там, че понятието "цяло число" по подразбиране допуска десетична бройна система. Ако изберем, обаче, бройна система с база 2,5, числото 3, което е цяло число в дететичната бройна система, вече не е цяло число : 3 = 10,101(2,5) Значи сменяйки бройната система, ти предефинираш множеството на целите числа. А заедно с това, ти също така тихомълком предефинираш и понятието "точно" число. В система с основа 7/3 тя се изразява като '10'. Ето затова говоря. Сменяйки основата на бройната система от 10 на 7/3, ти предефинираш понятието цяло число. И на моя аргумент, че 7/3 е неточно число, ти отговаряш с аргумента, че ако предефинираме понятието "точно" число, то 7/3 вече не е "неточно". Това безспорно е така, но така спор не се води. Ако предефинираме понятието "не си прав" да означава "ти си прав", значи досега ти все си бил прав ;).
-
Трябва само малко да помислиш (колкото и да не те бива) и веднага сам ще се опровергаеш: простите числа са прости във всяка бройна система едно просто число се дели само на себе си Като вземеш тези два факта предвид, веднага разбираш, че няма как да разделиш едно просто число на нечетен брой по-малки равни части в никоя бройна система; във всяка бройна система ще имаш остатък. Следователно, не всяко делене дава точно число като резултат. Твоето твърдение е принципно погрешо.
-
Никой не е казал, че всички числа са безкрайни. Също така ти си опровергал един единствен (лош) пример, а не всички примери. В коя бройна система, например, обикновената дроб 7/3 е точно число? Това не са числа, а математически изрази. Ние ги използваме вместо числа именно защото като извършим деленето, не получаваме точен резултат. Така е. Ти не си разбрал какво казвам. Простите числа са прости във всяка бройна система и затова като разделиш определени прости числа (примерно 7/3), ти ще получиш безкрайно число във всяка бройна система. Тоест, безкрайността на деленето не е резултат от представянето на числата, както ти упорито твърдиш, а от факта, че едно просто число се дели единствено на себе си (освен на 1, разбира се).
-
Освен в троична бройна система (или производна), 4/3 не е точен резултат. Не знам защо упорстваш. Ето един още по-прост пример: делим 1/3 в различни бройни системи. 1/3 = 0.33333 ... (десетична бройна система) 1/11 = 0.01010101010101 ... (двоична бройна система) 1/3 = 0.2525252525 ... (осмична бройна система) Значи деленето 1/3 не е точно число в нито една от тези бройни системи. В троична бройна система ще е точно число. Но както вече (многоктно) посочих, за простите числа (или може би само някои от тях ??) това няма да важи за нито една бройна система. Така че спри да повтаряш като развален грамофон, че всяко делене е точно число. Това просто не е вярно.
-
Това показва, че Пи има точно геометрично изражение. Това не означава, обаче, че Пи има точно алгебрично изражение. Нещо друго. Ти знаеш ли, напирмер, че простите числа са прости във всички бройни системи? (Аз го научих снощи, така че ми е съвсем прясно. Хехе.) Значи 3 и 7 са прости числа във всяка бройна система, без изключение. Това означава, че деленето 7/3 (или 3/7) няма да произведе точно число в нито една бройна система. Тоест, такова число не съществува (или поне не може да бъде изразено алгебрично). Така че проблемът с тези числа не е в тяхното представяне, а в самите числа.
-
Точно така. Безкрайните дроби съществуват, защото деленето на определени числа не произвежда точен резултат. А щом такъв не съществува, значи деленето на тези числа произвежда несъществуващо число. Знам, че ти е трудно да разбереш, но това точно така. Помисли малко: Можеш ли да разделиш 100г брашно на три абсолютно равни части? В случая ще имаш три части по 33г, но ти остава 1г, който колкото и да го делиш, никога няма да го разделиш на три абсолютно равни части. Това е задача без решение. Причнината е, че в случая делим четно число на нечетен брой части, което няма как да даде точен резултат. Не съм математик, за да дефинирам за кои четни и кои нечетни числа важи този принцип, но когато делиш определени четни числа на определени нечетни, деленето няма как да е точно; все ще има остатък. Този принцип е независим от бройната система. Както и да ги обръщаш числата между бройните системи, ти все ще завършиш да делиш четно на нечетно число (или обратното), което за определени числа няма да даде точен резултат. (Като се замисля, това важи не само за четни/нечетни числа, а също така и за определни кобинации от нечетни/нечетни.) Във всеки случай да очакваш, че всяко делене задължително произвежда съществуващо число, е все едно да очакваш, че винаги можеш да разделиш дадено количество на абсолютно равни части - което естествено не е вярно.
-
Глупости, естествено. Ако използваш еднакви мерни единици да изразиш дължината и диаметъра на една окръжност, числото Пи винаги ще бъде безкрайно - независимо от мерните единици или бройната система, която използваш. Самото съотношение между обиколката и радиуса на една окръжност произвежда безкрайността на Пи, а не мерните единици или бройната система, както ти смяташ. Ти там бъркаш. Принципно, като разделиш едно цяло на части, тези части не винаги ще бъдат (абсолютно) равни. Това е водещият/универсален принцип в случая. Деленето на части не винаги дава перфектен резултат. А ти се захванал за това как се представят числата. Отвори си конските капаци, батка.
-
Ами 4 не се дели точно на 3. В задачата се пита: Къде е точното място на 4/3 върху числената ос, след като не съществува число, което точно дефинира резултата на деленето 4/3. По простата причина, че 4 не се дели точно на 3. Или казано на български, кое е това число, което не съществува? Наистина ли не го разбираш това или упорстваш за спорт (???).
-
Съгласен. Следната дефиниция, която ти си цитирал, е много точна, така че нека да се придържаме към нея: A common fraction is a numeral which represents a rational number. Преведно на български: Обикновената дроб е числително, което представлява рационално число. Забележи, че английската дефиниция използва думата numeral (числително), а не number (число). Тоест, тя правилно раграничава между числително и число. Като се каже обикновена дроб, ние автоматично имаме предвид числото, което се получава в резултат на деленето. Но ако трябва да сме стриктни, обикновената дроб сама по себе си не е число, а израз (или числително).