gmladenov

Не ти разбирам мисълта. Законът за инерцията идва от Галилео и Нютон ... когато релативизмът все още не е бил измислен. Клипът е 37мин и не съм го гледал още, но не е ли ясно, че инерция и относителност не са свързани. Ти какво точно имаш предвид?

Освен изгорелите газове ... които по условие не могат да служат за стационарна система ... нямаш друго тяло, което да ти служи за отправна точка/система в горния пример. Значи от една страна ти знаеш, че се движиш (познаваш по гравитацията на борда). Но от друга страна не знаеш спрямо какво се движиш (изгорелите газове не са неподвижна система). Ти на това относително движение ли му викаш?

Е да де, нали това е условието на задачата.

Работата е там, че в горния пример нямаме неподвижна отправна система, спрямо която се движат самолетите. Колегата Сканер се опита да го изкара, че движението е спрямо изгорелите газове. Само че изгорелите газове се "разлитат" в различни посоки в космоса с различни скорости. Така че няма как те да се приемат за стационарна отправна система.

Не, кретенчо. Ти нямаш вярна представа за движение и не разбираш как сам си противоречиш. Но имаш нахалството да поучаваш другите. Нека да погледнем самолетите на снимката долу. Ако те притесняват изгорелите газове от техните реактивни двигатели, си представи, че това са електричски асансьори на Айнщайн. Самолетите/асансьорите са в покой един спрямо друг, но в същото време всеки един от тях ускорява с 2*g (примерно). Нека сега си представим, че това са единствените шест тела във вселената и да отговорим на следните въпроси. Имаме ли относително движение в този пример? Не, нямаме. Самолетите са в покой един спрямо друг. А въпреки това имаме ли движение? Да, имаме. Самолетите се движат ... самотни в празното пространство. А по какво познаваме, че самолетите въобще се движат? По гравитацията на борда. Според Айнщайн, ускорение и гравитация са еквивалентни, така че на борда на всеки един от самолетите ще измерим гравитация 2*g. Това е екивалетно на ускорението 2*g, с което самолетите ускоряват. Значи какво излиза: Хем самолетите са в покой един спрямо друг, хем се движат. Нямаме нито промяна на разстояние, нито отправна точка за движение ... и въпреки това имаме (ускорително) движение. Безспорно. Познава се по гравитацията/ускорението. Точно както Айнщайн казва (за което е прав). Това е пример за неотносително движение. Ти не можеш да си го представиш това движение и зацикляш (как така движение без отправна точка??). И най-нахално почваш да поучаваш другите, че такова движение НЕМА ... а то го има ... на снимка.

Чакай сега. Ти един път казваш, че "всяко движение е относително ... винаги", след което казваш, че "никой не твърди, че ускорението е относително ". Последно ти какво казваш. Или не знаеш, че ускорението е движение.

Признавам, че съм загубил чувството си за хумор в този безумен спор, който водим с колегата.

И кой вчера спореше, че ракетата ускорява спрямо изгорелите газове на двигателите си??

С какво ще докажеш че има сила на Кориолис? Т.е. пак се връщаме на въпроса да се докаже, че планетата се върти? Пак проблем с условието явно. Значи Айнщайн не смята ускорението и въртенето за относителни, но ти ги смяташ. Тоест, ти си по-светец и от папата. Аз пък бих те определил като релативист-екстремист. Според теб всички движения са относителни ... дори тези, които физиката не смята за относителни.

Благодаря. Щом ускорявш спрямо себе си, значи не ти трябва друго тяло за отправна точка. Следователно, ускорението не е относително. Моля те го обясни това на колегата Сканер, защото той нещо не вдява.

Пак условието ти пречи нещо. А за силата на Кориолис какво ще кажеш?

Елементарно: по центрофугалната псевдо-сила или с махалото на Фуко.

Нов теоретичен пример: Една въртяща се планета е единственото тяло във вселената. Спрямо какво се върти планетата? Имай предвид, че въртенето е механично откриваемо и действат псевдо-сили. Така че в този случай съвсем няма нужда от второ тяло. Значи спрямо какво се върти планетата?

Добре, теоретичен пример: Асансьорът на Айнщайн е единственото тяло във вселената. Спрямо какво ускорява асансьорът на Айнщайн? Айнщайн го измислил този пример, така че нека (временно) да допуснем, че Айнщайн знае за какво говори.

И откога въртящото движение стана относително? Или пък ускорителното ... като например асансьорът на Айнщайн, който самият Айнщайн брои за неинерциално движение и който не се знае от какво се задвижва, така че няма как са движи спрямо изгорели газове, за разлика от една ракета.

Да бе. Аз говоря за теоретична ситуация, а ти я оборваш с технически подробности. За какво се хабиш въобще. Можеш просто да кажеш, че не е реално да има само едно тяло във вселената и приключваме. А ти се хабиш да обясняваш, че ако имаме само едно тяло във вселената ... което вече е нереална ситуация ... това тяло не можело да се ускорява без изгорели газове или там каквото измислиш. Говорим за теоретичен пример, колега, и тъним теоретични ситуации. Щом ти ще спориш по този невеменям начин с теоретични примери, какво да си губим времето.

Когато се говори за отправна точка в един теоретичен пример, никой няма предвид изгорелите газове на ракетата ... освен теб, естествено. Айнщайн и другите релативисти със сигурност нямат това предвид като говорят за отправни системи. Но какво да се спори повече. Признавам, че твоята монументална невменяемост е непреодолима за рационален човек като мен.

Това е вярно и ще гледам да спра. Пусто не мога да се удържа като някой почне с глупотевините.

Двигателите отделно тяло ли са от ракетата, кретенчо? Хайде спри вече с глупотевините.

Ами според НАСА не е така, но ти явно знаеш повече от НАСА. Виж картинката долу. Забележи, че имаме една ракета - и имаме сила (черната стрелка), след като включим двигателите. Значи според НАСА не ни трябва второ тяло. Съответно ускорението го усещаш съгласно третия закон на Нютон (червената стрелка на картинката). Хайде сега ти обясни тази глупост с второто тяло, защото от НАСА са едни аматьори, явно, Ти трябва да ги научиш на физика, Сканерчо.

Откъде точно го извади този измислен закон на физиката, че за сила ти трябват две тела? Точно както казах: като нямаш отговор, почваш с детските глупотевини.

Ускорението е механично откриваемо. Също и въртенето. Така че това са две движения, които са откриваеми без отправна точка и следователно са не-относителни. Както посочих в горния си коментар, ако едно тяло е единственото във вселената, понятиято "движение" се обезсмисля ... философски погледнато. Ти пробутваш тази философска безмисленост на движението като аргумент, че няма не-относително движение. А както при ускорение, така и при въртене, ние имаме физическа откриваемост на това движение .. дори това движение да е философски безсмислено. Нека да променя примера: Въртяща се космическа станция е единственото тяло във вселената. Подобно на ускорението, въртенето е механично-откриваемо. Така че не би трябвало да има и капка съмнение, че това е пример за движение без отправна точка; тоест, за не-относително движение. Но естествено и този пример може да се извърти: ако имаме само едно тяло във вселената, физиката като цяло не е ли безсмислена? Да, безсмислена е. Само че подобно увъртане е точно това: увъртане и избягване на въпроса, който този пример задава. Същото и с примера с ускоряващата ракета по-горе. Ако някой не иска да отговори на този въпрос, той винаги ще си намери някакво извинение. Няма съмнение - особено ако този някой като децата почва да си измисля глупости когато няма отговор. Само че смисълът на тези примери е да се отговори на въпроса, който те задават, а не този въпрос да се избегне.

Щом е зримо, значи имаш наблюдател. Тоест, ракетата вече не е единственото тяло във вселената ;). Това, което е наблюдаемо без страничен наблюдател, е промяната на изотропията на скоростта на светлината, причинена от движението. Да си продължа от миналия коментар: Значи физиците още по времето на Нютон са против абсолютното пространство, а в края на 19-ти век вече на сериозно почва офанзивата да се отърват от него. Когато опитът на Майкелсън и Морли не открива движението на земята в етъра, това само налива масло в огъня на релативизма. Според опита излиза, че освен с механичен опит, движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо и с електромагнитен опит. Съответно СТО официално премахва абсолютното простанство. Само че физиците са направили грешка (другата тема). Така че движението на едно тяло в космоса си е напълно откриваемо - и именно това може да се използва в горния пример, за да се покаже, че ракетата се движи ... дори да е единственото тяло във вселената. За мен лично проблемът с релативизма са именно неговите философски корени. Във философски план движението на едно тяло е безсмислено, ако то е единственото тяло във вселената. В този случай тялото никъде не отива и никакво разстояние не скъсява. Така че "движение" става безсмислено понятие. Но ако можеш да откриеш физическа промяна свързана с движението (като например диполна анизотропия или пък ускорение), то тогава движението има физически смисъл ... дори когато няма философски смисъл. Физиката не може да си затваря очите за това движение ... въпреки неговата философска безсмисленост. А както показва колегата Сканер, за да се крепи митът за релативизма, ще се отрече дори и физически-откриваемото движение.

Това не е вярно. Щом светлината се разпространява с изотропна скоорост в пространството, значи имаш както времева, така и пространствена скала за движение. Нищо му няма на условието на примера, но ти като нямаш отговор си тръгнал да го дискредитираш.