gmladenov

Сега се сетих, че щом ти смяташ условието за некоректно, ти самия виждаш абсурда на решението на СТО. За теб, обаче, условието е това, което води до този абсурд, а не самата теория. Само че аз вече уточних, този пример е само един от цял клас от примери: Просто задаваш три едновременни събития, едното от които да е "прекратяващо" ... и СТО ще зацикли на всеки един тези примери. Спроед теб излиза, че всичките тези примери по условие са некоректни. Тоест, че в природата не може да имаме три едновременни събития, едното от които да е прекратяващо. Тоест, и ти като Айнщайн започна да повеляваш какво е възможно в природата и какво не. Слава теб, повелителю!

Кое му е некоректното на условието, колега?? Че показва колко е крива СТО ли? Защо на Нютоновата физика същото това условие не и пречи??

Значи синът на Иван Грозни е зомби. Чудесно.

Много съжалявам, но задачата няма точно еднозначно решение. Ето го пак условието: Според твоето "еднозначно решение", синът на Иван Грозни умира когато светлината от крушката достига само до лявата стена на вагона. А по условие той е жив докато светлината от крушката достигне и до дясната стена, не само до лявата. Значи в транслирания интервал [t‘ляво < t' < t‘дясно] синът на Иван Грозни е зомби: хем жив, хем умрял. Ако щеш го приемай този абсурд на СТО, но той не изчезва когато ти си заровиш главата в пясъка.

Дя, колега, и това води до състоянието на зомби, в което се намира синът на Иван Грозни в примера: хем жив, хем не. Нали точно за това говорим ... или ти още не си разбрал за какво става дума ?? Нека да те попитам следното: състоянието "зомби" съществува ли е действителност или не? Ако в действетелност такова състояние не съществува ... но според СТО излиза, че съществува ... тогава може ли да се твърди, че СТО отговаря на действителността? Затова иде реч, колега.

Това е твое тълкувание, колега. В условието на задачата моментът е много ясно дефиниран ... и той не е интервал.

Ами условието е много ясно и е специално измислено, за да доведе до парадокс. Парадоксът е, че в отправната система на влака синът на Иван Грозни е жив до момента, в който светлината от крушката достига и до двете стени на вагона - както до лявата, така и до дясната. В отправната система на гарата, обаче, това вече не е така. В интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно], синът на Иван Грозни хем би трябвало да е жив, хем вече не е. Тоест, неговото жизнено състояние в този интервал е недефинирано. Недефинирано състояние = бъг. Задачката като цяло илюстрира как транслирането на едновременни събития в неедновременни води до безсмислици.

Е така ги решаваме парадоксите в СТО. Нямам повече въпроси.

Ами ти прочети условието. Както съм го написал, Иван Грозни убива сина си в момент tляво = tдясно когато светлината от крушката едновременно достига до двете стени на вагона. Това е задачата, колега.

А така. Значи според теб синът на Иван Грозни умира преди светлината от крушката да достигне дясната стена. Само че по условие той все още е жив по това време; той умира едва след като светлината от крушката да достигне дясната стена. Значи по условие синът на Иван Грозни би трябвало да е жив, а ти казваш, че не е жив. Чаткаш ли какъв е проблемът тук?

Благодаря, колега. Проблемът е там, че синът на Иван Грозни би трябвало все още да е жив преди светлината от крушката да достигне дясната стена. Тоест, в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно] . Това е така, защото по условие той умира едва когато светлината от крушката достигне дясната стена Само че както ти казваш, то вече не е жив. Значи синът на Иван Грозни хем би трябвало да е жив, хем вече не е жив. Сега разбираш ли какъв е проблемът когато едновременни събития се транслират в не-едновременни? Или има нужда от още примери.

Искам превод, да. Отговори с "ДА" или "НЕ", моля.

Хехе, ти като слаб ученик пак извъртя въпроса ... без да отговориш на него. Последно: жив ли е синът на Иван Грозни е в отправната система на гарата в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно]? Отговорът на този въпрос е просто "ДА" или "НЕ". Други обяснения не се изискват. (Ако не можеш да отговориш с просто "ДА" или "НЕ", кажи какво ти пречи ... евентуално да ти помогнем . )

Не е така, Лапландец. Според СТО наблюдателят във влака е в покой и за него тези две събития са едновременни.

Хубаво, нека пак да променим примера с влака. Нека светлината от крушката достига до лявата и дясната стени на вагона в моменти tляво и tдясно (tляво = tдясно). Нека тези моменти се транслират като t‘ляво и t‘дясно в отправната система на гарата (t‘ляво < t‘дясно). Нека в лявата част на вагона да се возят Иван Грозни и сина му и в момент tляво = tдясно Иван Грозни убива сина си. За удобство приемаме, че пространствените координати на това събитие съвпадат с тези на лявата стена. В задачата се търси дали в отправната система на гарата синът на Иван Грозни е жив в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно].

Ти също гледаш на проблема като на практичен проблем, а в случая става дума за теоретичен проблем.

Хаиде сега. Диполната изотропия и тя няма синьо отместване, нали така. Този филм сме го гледали няколко пъти вече: като нямаш аргумент, почваш с твоята лична физика езотерика.

Точно така: събитията не просто "ще ги има", а задължително трябва да ги има. Иначе транслацията между отправни системи е непълно дефинирана. И това е проблемът: Ако Галилеевата трансфопрмация запазва едновременността, то а Лоренцовата не я запазва. Само че определен клас събития са смислени само когато са едновременни; иначе са безсмислени. Точно тук Лоренцовата трансфоирмация зацикля: тя транслира всичко наред ... и превръща в последователни дори събития, които са безсмислени когато са неедновременни.

Става дума за принципен/теоретичен проблем, колега. А ти продължаваш да гледаш на него като на практически проблем.

Ако детонаторът е на дясната стена, той пак гръмва в същия момент, в който светлината достига до лявата стена. Така че пак имаме същия проблем: интервалът между транслираните "ляво" и "дясно" събития е недефиниран, защото по това време вагонът вече не съществува ... а според СТО ние тепърва чакаме вагонът да се анихилира.

Губи ти се принципа, колега. По условие анихилирането на вагона се случва "навсякъде" в отправната система на вагона. А ти го въртиш и сучеш да локализираш анихилирането. Ти дефакто сменяш условието на задачата.

Ето ти пак примера, но леко опростен: В момента, в който светлината от крушката достига до двете стените на вагона, вагонът като цяло се анихилира и изчезва. В случая имаме три едновременни събития: светлината от крушката достига до лявата стена на вагона (1) светлината от крушката достига до дясната стена на вагона (2) вагонът като цяло се анихилира (3) Когато тези събития са едновременни, нямаме никакъв проблем. Но когато се опитаме да превърнем тези събития в последователни ... както СТО прави .. вече имаме проблем. СТО превръща едновременни събития в последователни въз основа на пространствените и времеви координати на събитието. Анихилирането на вагона, обаче, е специален случай, защото то се случва както в лявата стена на вагона, така и в дясната. По-общо казано, това събитие се случва едновременно във всички пространствени координати в отправаната система на вагона. СТО няма механизъм, с който да транслира подобни събития. Затова като тръгнеш да превръщаш едновременните събития (1) и (2) в последователни, стигаш до безсмислие. В случая имаме група събития, които по начало няма как да бъдат последователни. Те са смислени само когато са едновременни.

По условие целия влак експлодира. Ти нещо не си прочел: Нека сега да променим примера така, че когато светлината от крушката достигне до лявата стена на вагона, тя активира детониращо устройство и влакът експлодира и става на пух и прах. Освен това винаги можем да натаманим условието така, че примерът да работи. Ти явно продължаваш да не разбираш, че тук проблемът е принципен: В определени случаи самият акт на превръщане/транслиране на едновременни събития в последователни е безсмислен, тъй като едно или повече от тези събития може да са прекратяващи. Тоест, ние имаме клас от едновременни събития които по условие няма как да се транслират в последователни. СТО, обаче, транслира наред, без да се съобразява с това ... което е бъг.

Не е там проблема. Колегата се захвана за практичността на примера, пренебрегвайки принципа. В случая имаме пример за "прекратяващо" събитие, което обезсмисля последващи събития. Това не е проблем за едновременни събития, но е проблем за СТО, която по условие може да "разтяга" едновременни събития и да ги транслира в последователни. Така по условие може да имаме ситуация, в която дадено събитие се случва след "прекратяващо" събитие, както е в горния пример. Това, обаче, е безсмислено.

Хмм, дай линк да видим.