tantin

Погледнато в глобален план, голямото преселение: (ефекта на доминото)

Бъди реалист. Колкото по-на север отиваш - става по студено и по-трудно да си нахраниш конете. Тези от севера яздят елени. Северните народи са малочислени. Колкото и издръжливи да са, там условията са трудни и племената им са малобройни. Нашите хора идват от другия океан, до Япония. Аз ги дадох стрелките в другата тема, че тука превзехме съвсем кимерийците.

От твоята по-ранна карта се вижда също как хуно-гурите / българи се вклиняват между фино-угорските Ести и Мордва. Щото не най вероятно са били континиум. Чувашите и естонците (ести) би трябвало да са с общ произход. Тоя участък горе -вляво също има нужда от изчистване. Цялото това голямо разселение на север е свързано с търговията с кожи - мяховете. Българите и останалите хуно-гури са известните търговци на кожи и мяхове.

То реално там отвсякъде са българи по него време. Също и извън тия граници , аз се замислих да не би допирната точка на Дон и Волга да е южната граница - но едва ли. Щото търсихме допирната точка на Утигурия с Оногурия. По отношение на града Оногурия няма никакви особени колебания.. За Кутригурите знаем че са на запад от Азовско. На север пак са сабири, савири . Барсилите мисля че се падаха на изток от Волга.. Картината е динамична и те се преподреждат много пъти. Понякога ги наричат българи, понякога хуни, а понякога ги наричат савири. Всички тези племена доста се различават по диалект от тюрките, щото ги определят понякога за различни. Обаче върпреки различията най-близко стоят към тюрките. Тези от северната част пък имат пресичане със Мордва, съответно там се образува "Сувазия" - Чувашия.

Продължаваме още малко с описанието на библиотекаря Анастасий: Привидно Анастасий говори за същата река, но това е само привидно така. От мястото горе, на доближаването на двете реки тръгваме надолу, до другата голяма река- Кубан. Там би трябвало да се лови българската риба ксист. (вероятно есетрова риба) Това описание е много ясно, като вземем предвид откъде минава втората река Куфис и къде отива: Излизайки някъде от Кавказките планини, тя се доближава към голямата река Ател (Идел) Волга и Кума̀ (на кабардиан: Гум; на чеченски: ГӀум – „пясък“, „пясъчна“, на карачай-балкарски: Гум суў) е река в Северен Кавказ, Русия в Карачаево-Черкесия, Ставрополски край, Дагестан и Калмикия. Дължината ѝ е 802 km, която ѝ отрежда 67-о място по дължина в Русия. Влива се в Каспийско море. Тоест южната граница на СВБ се очертава не от една, а от 2-те реки Кума и Кубан, отиващи в противоположни посоки, Ако погледнем прохода (от Иверийските врати) - там са Карачай-Балкар - също наследници на прабългарите. А същинската Оногурия както вече коментирахме и градът Оногурис се намират оттатък Иверийските врати - в Лазика.

В него участък минава една река, която се нарича Карповка: Тази река е нещо като връзката между големите реки. Карп - това е рибата шаран. Съмнително е това да е имал предвид Анастасий. Рибата Мурзилис би могла да е моруна, може да е и макеро, mackerel (скумрия). Аз обаче залагам на шарана. Common carp (Сазан) На руски също му казват карп , и такова е запазеното съвременно име на тая река. В случая не е важна толкова етимологията. Следвайки описането на мястото, дадено ни от Анастасий определяме тая рекичка за северната граница на СВБ.

Тръгнахме с търсене на Оногурия и се върнахме на едни стари рисунки и възтановки от преди време. Сега на базата на нови натрупвания и анализи нека погледнем отново за реката Куфис и за описанието на СВБ: http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_248.html Тук наистина има леки неточности, но те може да се дължат на преводи или преписвачи. В общи линии се описва много точно мястото и сега ще ви го покажа: Двете големи реки Волга и Дон почти се събират в това място там. При това между тях текат едни малки рекички. Има 2 възможности: да се описва участъка на Дон, където е крепостта Саркел, сега дъното на Цимлянското водохранилище. 2. Втора възможност: да се говори за тази малката свързваща рекичка между Волга и Дон, където се лови рибата Мурзилис. И двете неща са възможни, вижда се че се говори много конкретно за този участък на Север, в областта на приближаването и дори той говори за сливане на реките.

И понеже се разхвърлихме на неподходящи места, време е да съберем малко материала по темата: Анджък. Според текста въпросната Акага е назначена от вожда на утигурите Анагай. Къде е упомената етническата принадлежност на хората подвластни на Акага (скити е много общо - може да са утигури, може да са савири, може да са всякакви)? Обаче въпросният Анагай е протеже на тюрките - воюва от тяхно име в Крим. Напълно е възможно Анагай да е спомогнал за подчинението на утигурите и за награда Турксант да го е правил наместник на най-западните области на Хаганата. Това обяснява както наличието на тюркски войски в армията на Анагай, така и назначаването на нови, верни на него и на тюрките, вождове на племената под негово подчинение (въпросната Акага явно е един от новоназначените вождове). Просто липсата на подробни сведения за района западно от делтата на Дунав ни принуждава да правим чисти спекулации (моята по-горе) върху наличните откъслечни данни (и всеки да дърпа чергата към себе си и да си интерпретира/фантазира в полза на своята си теория). Редактирано Петък в 08:27 от Dobri_I

Прабългарските селища. Вероятно едно такова е открито от румънските археолози . Това не е новина, защото от тогава до сега са минали поне 7-8 години. Някакво селище, разположено в пределите на местността Онгъла. От тези блатистите трудно достъпни места, заградени или с езера или с блата. http://trassae95.com/all/news/2012/07/10/arheologi-obnaruzhili-poseleniya-drevnih-bolgar-na-territorii-bolgradskogo-rajona-odescshiny-1969.html Езерото: https://ru.wikipedia.org/wiki/Ялпуг Новината е от 2012: https://topor.od.ua/arheologi-nan-ukrain-obnaruzhili-pos/ Анастасий Библиотекаря ни разправя най-подробно за това къде е Онгъла и къде се укрепили българите. (прабългарите).

Това са моментни картини и ситуацията им се мени много бързо. Те са номади, може да има и полу-оседнали. За тези дето казват че имали градове - по вероятно е да притежават града, да имат контрол над него, отколкото да са станали граждани и уседнали жители. Все пак владетеля може и да е имал градски дворци някъде, но едва ли се е отдал на книги и бюрокрация. Фактът също че не оставят писмена и подобни показва че те са си заети с нови завоевания и прескачане от едно място на друго. В тоя смисъл тези описания са приблизителни. Значи като ги рисуваме трябва винаги да уточняваме по кой автор, за кой век или година се отнася. Още повече че унугури, хунугури и утигури е най-вероятно едно и също. И унугундурите би трябвало да са от същите.

Оногурите трябва да ги сложим по долу в ъгъла, където е надписа на Грузия. Забележи как тюркските (пра-българските) племена са почти на една линия.

Всички те са "-гури". Тези обаче дето са повече свързани с фино-угрите са "-вири" . Гури е наставка за народ, племе. Идва от монголското "ръка". Един вид има значение на крило, обединение. Към тази наставка се добавя представката, която ни дава повече идея за самото племе. Хуно-гури, кутри-гури, оно-гури, ациа-гири и т.н. Те влизат в съюзи едни с други, мешат се, воюват. Много са сложни и променливи тия конфигурации между малките племена, но като се обединят в по-големи съюзи вече почват да се назовават с едно по-общо име. Аз смятам че оногурите и утигурите са едни и същи. За оногурите предполагаме че са същинските пра-българи. (тези на Кубрат и Аспарух, но дори и това не е сигурно). Техните слизания на юг са грабителски, или като съюзници. В общи линии и Визанитя и Персия се стремят да ги изолират на север от Кавказ. Единствено в Колхида - което е една заградена от планините низина се установяват по-голям брой оногури, но дори и там те са примесени с голям брой местни - колхи, или арменци или византийци - гръцки колонисти по брега. Понеже тия унигури-утигури са скотовъдци, там района не позволява кой знае колко народ да се препитава. Щото възпроизводството им е голямо, населението се увеличава бързо, а няма терен за добитъка им.

Много се заплете разговора, откъде се тръгна и накъде се отива? Темата отиде в оф-топик.

Анастасий Библиотекар ни запознава с любопитни детайли за църковните дела: Когато българите завладяват територията, в църквите вече преобладават гръцко-говорящите свещеници. Това не го отричат и римските пратеници.. Но според църковното право България се е считала в по-голяма степен за територия - управлявана от Западната Римска църква. В същото време за да удовлетвори нуждите на богомолците римската църква не се е колебаела да назначава гръцко-говорящи свещено-служители щом имало нужда от такива. Това идва да ни подскаже допълнително за езика, на който са говорели и са се молели хората от територията завладяна от българите. Макар че вече се е преминало към гръцко-езично свещенослужене, Римската църква смята че Българските територии и принадлежат по право.

И още нещо се забелязва от оригиналния латински текст: Когато се говори за Тессалоникиен ( Солун), там е голямото славянско множество. От там са пленените и изпратени за Мала Азия славяни. Значи Булгариам не е в Македония. Българите би трябвало да са в северо-източната част на България - Плиска - Преслав. Атанасий Библиотекар живее през 800 - до 880 . Тоест той познава България от времето преди покръстването. Значи можем да му вярваме, че по него време той е можем да разграничи славяни и пра-българи. Не само че е живял в това време, но също Атанасий е бил много добре запознат с българските проблеми. ( http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_182.html )

За разликата между българи (пра-българи) и славяни: http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_251.html На втората му година, тоест през 686 г., една година по-рано - Император Юстиниан II Ринотмет - носоотрязания нарушил мира и навлязал в земята на: забележете - българи и славяни (така също и на славяните)... Това какво идва да ни подскаже: на 6- 7-та година от създаването на ПБД Анастасий Библиотекар прави много ясно разграничение между българите (пра-българите) и славяните. С времето тая разлика ще става все по-малка и няма да се забелязва. Вижда се че в третата година на Юстиниан славяните вече били в грамадно множество, а за българите - по-скромно присъствие. Не става ясно къде точно е Склавиния, но се подразбира че към него момент си има ясно разграничение на "склавиниям и вулгариам" . Ако те бяха едно и също, коментара би бил - българите , наричани още склавини, или обратното. Това го давам за да се успокоят застъпниците на славянофилството при прабългарите... Прабългарите не говорят славянски език, много далеч стоят езиково и културно спрямо славянството, но те са господарите така или иначе.

Забелязвам обаче че имам пропуски по тази тема. Има още няколко наименования, които е много важно да ги добавим. borsuk Etymology[edit] Borrowed from Ukrainian борсу́к (borsúk), from Turkish porsuk, from Old Turkic borsmuk‎ (borsmuk), from Proto-Turkic *borsuk (“badger”), *borsmuk (“badger”).[1] Борсук, наричат го още язовец. Също и пор. Поровете са много миризливи. Имаме такъв израз за мирише като "пор". Обаче за да знаете как мирише пор трябва да го срещнете. А в Северна Америка има един вид порови, които не само че миришат ужасно, ами използват силната миризма като оръжие. Нещо подобно на сълзотворен газ. Европейските порове са направо безобидни в сравнение с Американските Скункс. ( Mouffette) . Забележете етимологията: Борсук - borsuk - Old Turkic borsmuk‎ Proto-Turkic *borsuk , вероятно и бурундук е свързано с тях. from Turkish porsuk, - ето откъде идва "пор". За "язовец-а" не мога да коментирам. Американски скункс: skunks and stink badgers. Такъв ако ви напикае, после 1 месец ще миришете на непоносима миризма. А ако такова животно умре в близост, миризмата е непоносима в радиус от поне 2-3 километра.

бурундук - Бурундуки́ (лат. Tamias, от др.-греч. τᾰμίᾱς «заведующий хозяйством», «эконом») — род грызунов из семейства беличьих. Подсказвам- потърси кои племена ловуват дребни гризачи и продават кожи. Дори бях отворил тука една тема за ловците на белки - там съм ги разгледал по-подробно.

бурундук - Бурундуки́ (лат. Tamias, от др.-греч. τᾰμίᾱς «заведующий хозяйством», «эконом») — род грызунов из семейства беличьих. Подсказвам- потърси кои племена ловуват дребни гризачи и продават кожи. Дори бях отворил тука една тема за ловците на белки - там съм ги разгледал по-подробно.

Аварите говорят много близък на техния език. Има някакви информацийки. Дори и патриарх Николай в писмата до Симеон го споменава това. Отделно че с аварите в Унгария се придвижват прилично количество кутригури. Значи може кутригурите да са занесли това наименование, може да е останало и от старите хуни, има и други обяснения. Това с грифоните мисля че се обясняваше с китайците, но там да не навлизаме, щото е повече митология.

Кръстници на кое? Те така си се самоназовават, така се разграничават едни други. Тези техните названия си имат конкретно значение в езика им. А съседите им къде чули, къде недоразбрани. Това са по-скоро моментни конфигурации: дясната страна, лявата страна, център, странично запад. Това значат наименованията им.

За да ти докажа, че оногурите са късни пришълци: помисли си също кога изчезват оногурите? Защо от един път спират да говорят за оногури, кутригури и всякакви? Както ги има и са много и контролират всичко - от един път всичко се изпарява.

Лесно може да стане объркването (микс), защото преди това там е Урарту. А къде е Урарту, къде е Оногури. Ванское царство. Используемое в настоящее время многими исследователями название Урарту[1][23]. https://ru.wikipedia.org/wiki/Урарту През Вунду-гури много лесно извеждаме и оногурите и утигурите. Обаче няма как тоя народ Ванд да са станали отведнъж толкова много и да са навсякъде. Отделно че Урарту са съвсем друга езикова група. Това е по-скоро съвпадение. Топонима си го има отпреди това. Етнонима се развива впоследствие. С първото наричане на оногури. -- Няма смисъл да търсиш кога за пръв път биват наречени оногури. Като знаеш кога за пръв път идват хуните - от хуните вече лесно се извежда за оногурите. Не вярвам че ще откриеш по-ранни оногури от средата на 3-ти век.