tantin

Помогнете малко с етимология: командите за коне и магарета: 1. Дий 2. Прррр, Туч , ТПРУ 3. Ъс, Хъс 4. Яваш 5. Магарета 1. Чуш - подобно на Дий 2.Туч Тези думи са с видимо тюркски произход и не се ползват при останалите славяни. Освен това са достатъчно разпространени по цялата територия на България. Пределно ясно е че те това не са славянски думи. Не са и видимо турски, откъм съвременен турски език. (с изключение на яваш). Значи можем да подозираме по-древен произход , включително откъм прабългарите. Но какви са тези думи? Проверката ми показва някаква близост към следните думи: 1. Дий, може да е от хайде, де, ди, давай и др. 2. Прррр, Туч , ТПРУ - Това е вероятно най-тюркската от всичките команди към конете. Туч не се връзва с никоя прилична славянска дума като съпоставка. Кои са тюркските еквиваленти: Крымскотатарский: 1. toqtamaq, toqtap qalmaq - да се спреш Чувашки: тăр - вырăнта тăр — стоять на месте Тувински: доктаар - перестать двигаться Хакаски: 1. тохтирға, турарға; 2. (поселяться по приезде) тӱзерге; 3. перен. хайығ айландырарға. - Останавливаться несов. Карачаево-балкарски - тохтаргъа - остановиться Бурятский - зогсохо Евенски: токто̄-мӣ Якутски: тохтотто - остановился 3 .Ъс, хъс - ползва се за команда към коня да се движи назад. На английски това би било - go back , backward. монголски: нуруу, хоцрогдсон . Карачаево-балкарско : ызындан - озади кого-чего; аны ~ а)вслед за ним, после него Бурятский - бусаха Предполагам прабългарски произход за изброените по горе думи свързани с управляване на конете. За магарето не е толкова сигурно, самата дума за магаре се ползва и в румънски и в други езици, възможно е "чуш" и други такива да са от някякъв друг език. В руския език думата "чушь" се ползва в съвсем друг смисъл: разг. нечто бессмысленное, глупое ( почти в подобен смисъл ние ползваме магарето като синоним за глупаво). Изводи: макар че моето проучване по този въпрос да е съвсем повърхносно и непълно, вижда се някаква връзка с тюркска етимология по отношение на управлението на коня. Тази етимология е достатъчно древна и достатъчно много отдалечена от славянските езици. Подобна изглежда че не се ползва в другите славянски езици. За примери при ползването на тези думи(команди) давам следните препратки: https://literaturensviat.com/?p=164956 http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Dialektni dumi - 21 may 2007/Dialektni dumi - N-O-P.htm https://chitanka.info/book/8786.htmlx - Чудомир дава пример за ползване на Дий и Хъс https://www.managerzone.com/?p=forum&sub=topic&topic_id=7376308&forum_id=359&sport=soccer&share_sport=soccer - пример за ползване на "Туч" за спри https://forum-eurasica.ru/topic/2800-звуки-и-сигналы-для-управления-гужевым-транспортом/ - руски форум, където се обсъждат командите за коня. ( Дий, ТПРУ)

Показвам ти как да си настройш да гледаш с български субтитри: Превода не е перфектен, но слушаш/ гледаш кои са източниците и търсиш статията в оригинал, на тия руски видеоматериали не може да се разчита, те са компилации от всякакви сбирщини. (но ако не знаеш руски - не си губи времето, повечето добри материали ги има преведени на другите езици, това са компилации от разнообразен характер за популяризиране на известни неща)

Ако не знаеш руски - значи си от по-младата генерация. Ние едно време го учихме доста в училище. Все пак на ЮТуб - можеш да си пуснеш субтитрите, за език настройваш български или английски и така имаш нелош превод.

За да може да се ориентират по-лесно читателите в генетическите карти и диаграми предлагам да поясним ролята на всеки един от цветовете. По реда на представянето им: 1. Светлосини - палестинци, филистимци, пеласги 2. Светлозелени - най-силен Кавказки компонент 3. Синьо - европейски ловци събирачи. - финландци, Карелия, балтийски народи. Вероятен първоначален език - фино-угорски, мансийски. 4. Тъмнозелени - арии - иранци/ Перси/ и най -силно при брамините. 5. Жълто - якути . Хунски компонент или пък остатък от древните ловци -събирачи. 6. Оранжево - китайците Хан 7 . Виолетово - ненци, Кети. Енисейски езици 8. Светло лилаво - чукчи За съжаление няма универсална цветова диаграма за изброените компоненти. Всяко изследване произволно си позиционира цветовете. От там идват множество трудност за разпознаване и тълкуване на основните съставки.

Горната част на календара:

Ето част от фугурите на календара в по-добра разделителна способнност:

За 12-годишния календар: оказва се че има още едно такова копие на азиатския календар , намерено у нас: Находката е спасена от някъде. Не става ясно къде точно е намерено това. Има едно такова съоръжение от Разлог, това или ще да е оригинала, или пък е второ такова изображение. След като сравних снимките, стигам до извода че това е едно и също изображение. Вероятно снимката която съм показал на предишната страница на дискусиите тук е по-ранна снимка на същата скулптура или каменна фугура.

Трудно можем да си представим как думата за месо "густ, хуст" е прескочила през времето, вековете, границите и се е отзовала съвсмем неочаквано в братска Унгария... Дори и уикипедианците не си задават такива въпроси, но за сметка на това смело предлагат ирански произход за тази дума.. Тук е време да се обадят нашите сарматолози и да подкрепят "иранския" произход на сарматската дума за месо и месар.. Само че ние предполагаме тракийски произход. Нищо не пречи тази дума да има и сарматска версия.

Към списъка на тракийските думи: Word IPA/Transliteration Meaning Symbol sequence genton meat genta meat,guts,flesh https://www.palaeolexicon.com/Languages/Index Тази дума от доста време съм я запомнил, но не съм имал възможност да се сблъскам с нея конкретно по някакъв повод. Днес ми попадна удобен случай. Оказва се че такава дума съществува в Унгарски език и в задкарпатските славянски езици. meat - hús butcher - hentes Без да познавам унгарския, такава дума ми попадна от задкарпатските русински езици, където тя се ползва в смисъл на коляч, месар, коледар или касапин. Пишат го "Гентеш", а го четат "/хентеш/". Някак си необичайно може да изглежда присъствие на тракийски думи чак в Унгарския, но като се има предвид че даки и агатирси са с вероятностен тракийски произход такава една връзка не трябва да ни учудва. https://www.ukrinform.ru/rubric-society/1941064-drevnee-zabyitoe-remeslo-gentesha.html На Закарпатье возрождают древнюю профессию резника (гентеша)

Погледнах останалите известни ни имена на анти: много е съмнително славянството на всички тези антски вождове. Аз не поставям под съмнение славянството на антите като цяло, само по отношение на племенните вождове - князе и вождове.

За Ардагаст, Пирогаст - ако съдим по втората част от името им: -гаст, гхаст - те биха могли да са с германски имена. един вид - страшен, силен. Ардо- страшния и Пиро- страшния. При нас тази дума присъства като "гост", в смисъл на пришълец, дошъл, но няма този смисъл на "страшен", неканен, ужасяващ. В германски/ английски тази дума е придобила призрачния смисъл. А отделно от нея си има други близки по значение: ghost --> host --> домакин, стопанин. Посрещача на гостите. Ако заложим на германската етимология в имената на антските вождове - би трябвало антите да са смесено племе с германски племенни вождове. Знаем още от големите готски нашествия че германците успели да подчинят някаква малка част от славяните. После много вероятно същите тези славяно-германци да са останали във владените от тях територии и да са приели хунското надмощие и господство, встъпвайки в ролята на техни съюзници и васали.

Ми щото ги индетифицират като анти бре! Има грънци я прочети внимателно. Щото госпожата плещи глупости,къде има германци в ямни погребения ? Мусокий, Ардагаст, Пирогаст , Хилвудий - За мен всичките тези имена на "Антски " вождове ми изглеждат "неславянски". Имаме немалко различия между анти и славяни. Дали Антите са смесица на готи и славяни, дали са смесица на Келти и Славяни? Аз си мисля за участието или на келти или на готи и това се вижда по археология и други неща. Ето какво споменава Павел Дякон за похода на Лангобардите: http://www.vostlit.info/Texts/rus/Diakon_P/frametext1.htm Ето го и латинския текст за всеки случай: В алтернативен превод: След това Langobards от Mauringa и се насочи към брега в Golanda, където той остана известно време, те са казани Anthaib и Banthaib, и по същия начин, и Vurgundaib, в продължение на няколко години; което можем да считаме, че условията на области или видове места. Антаиб /Антхаб/ и Бантаиб / Бантхаб/ - според мен това са местата на Анти и Венети. Непосредствено до тях за указани Бургундите. Ако прочетете внимателно Павел Дякон той описва доста подробно и за Келтското преселение. И така дали Антите са повече свързани с германци или с келти за момента не зная и не мога да коментирам. Фактът че тези наименования присъстват като имена в изторията му показва че те са били вече локализирани към него момент и същите са отразени и в римските и в гръцките сведения. Ардагаст, Пирогаст - ми приличат много повече на Келтски имена. Да припомним също че около Карпатите живеят не малко Келтски племена , имат си градове, поддържат някакво железарство или ковашки занаяти. Примерно - Бастарните, а по-на изток до Черно Море имаме сведения за Певкини. Всички тези келти едва ли изчезват от веднъж. В същото време славяните анти притежават учудващо много елементи , които ги правят несравнимо по-напреднали в сравнение с останалите славяни. Археологическите находки за предполагаеми "славянски", "антски" селища съдържат премного келтски елементи - украшения, колани, оръжия.. Време е да погледнем по-сериозно в това направление.

Веднага ти показвам че агатирсите може да са индо-европейци - от групата на скитите. Самата дума за цадра/ чадра - със значение за "гора" може да има индо-европейски произход: Джунгла - Джангла - zaŋra - Салтар Чадра ( чодыра, шӱргӧ - Марийский ) Цадра - Северо-западный марийский) төс, урман, ағацлыҡ /tös, urman, aɣatslïq / -Siberian Tatar В тоя смисъл Джунгар също може да е свързано с индо-европейското наименование за гора. Агач - тюркската дума за гора я виждам с връзка към централно-азиатските скити-саки. По на север вече гората се обозначава с Тайга. Евентуалната връзка на агатирси / акацири/ с прабългари би могла да се търси по линия на скитити. В същото врме ако акацирите са друго племе /номади/ то тогава може да се предполага за тюрко-езичие и връзка по линия на тюрките, но второто ме съмнява. Съществува и голямо географско разграничение - агатирсите ако не се лъжа ги позиционираме в задкарпатието, докато акацирите ги слагаме на изток от река Дон, и на запад от Волга.

За да не се разхвърляме по 1000 теми, аз продължавам да слагам неща на едно по-централизирано място: Славянската и хуно-тюркските миграции. Нека направим едно кратко сравнение: Хуно-тюркските миграции съм ги заградил в жълто. Славянските миграции са заградени в синьо. Виждате че мащабите са несравними. Хуно-тюрките (централно-азиатските Тюрки) се формират в много по-обширен район. А славяните живеят и мигрират в несравнимо по-малък участък. При тюркските народи участват 3 или 4 компоненти: от север са северните сибирски народи. Ненци, чукчи и други. От Изток участват монголски, тунгуским манджурски, евенки. Може да се търси дори и връзка с корейци. В централна Азия обаче има заварени скито-саки, усуни и други народи. Една значителна част от тях са индо-европейци. Откриваме индо-европейско участие в генезиса на тези хуно-тюрки и без да подценяваме този дял, можем да говорим за 1/3 участие . Отделно от изброените 3 групи участват също китайци и фино-угри със неясно съотношение спрямо останалите. На картата много добре се виждат мащабите и разтоянията. Миграцията на хуно-тюрките е на многократно по-големи разтояния . Тоест сравнение със славянската миграция по отношение на растоянията трудно може да се прави. Славянската миграция е доста по-късна и до голяма степен е провокирана от процесите на тюркската миграция. Първата вълна на "тюркска миграция" спокойно можем да я наречем хуно-българска. За тюркска общност може да се говори едва в по-късни времена. При първата вълна хуно-българи имаме по-голямо съотношение на Източно-азиатци ( монголи, манджури, евенки , тоест хунския компонент ) и централно азиатски индо-европейци -> скити , саки, усуни. В тоя смисъл при прабългарите би следвало да очакваме по-голям компонент на скито-саки. В по-късните преселнически вълно вече се формират и останалите тюрки. Интересното за хуно-българите е донесената от тях централно-Азиатска терминология свързана със саки-скити и индо-арии. Такива би трябвало да очакваме да има, такива и намираме в неголямо количество. В тоя смисъл бих желал да припомня търсенията на Георги Сава Раковски, който се опитва на базата на такива сравнения да докаже древността на българския народ. Нещата са доста по-оплетени. Вчера обсъждахме за думата "пача" дали тя е индо-европейска или е тюркска.. Имаме още множество такива интересни думи. Примерно доста се помъчих над думата "джолан" или Джонгъл".. И в крайна сметка стигнах до "индо-европейски" произход на тази дума. Много интересна и древна дума. Показваща връзка точно с прабългарите , но показваща връзка не с хунският компонент - а точно с другият - скито-саки / индоевропейци/. Мнозина я свързват тази дума с "кокал", но връзката е още по-дълбока и древна.

Bulgaroid ме провокира да се замисля за вероятността голяма маса говореща на "старо-български" език от така наречените прото-българи, които по негово виждане се явяват и прото-славяни - да са обитавали някъде около централна Азия преди да бъдат изтласкани от хуни и други централно и източно азиатски народи. Разбирам го накъде отиват неговите търсения. Там нещата са много трудни за доказване. Първо , че там са писмени народи: има ги персите с тяхната писменост, има ги гърците в Бактрия, има ги китайците по на изток. Согдийските търговци ползват финикийска и арамийска азбука за да си водят търговията. Арменците са оставили някакви сведения. Арабите / асирийците/ пък имат сведения още от клинопис. Ако тази масивна "старо-българска "общност обитаваше там от памтивека, то това щеше да се разбере от АЛ. Македонски , от неговите наследници и множество други. Тоест не можем да очакваме пра-българи и пра-славяни да са се скрили някъде в пясъците на Каракум, да живеят от нищото или от камилско мляко, дето не се знае с какво ще се хранят тия камили. Колкото по-насевер или на изток отиваме - толкова връзката с индийците отславба. Там са китайци, хуни, монголи, бъдещите тюрки. Разполагането на славяни или прабългари някъде по средата между Индия и Балтийските страни е колкото удобно, толкова и неудобно и трудно за доказване. Вероятността прабългарите да са били вече славяно-гласни, ползващи старо-български език е другата интересна опция. Само че такова славяногласие около Армения липсва, в Кавказ, където живеят множество откъснати и изолирани народи няма ни едно такова откъснато и скрито славяно-говорящо население. В Централна Азия славяно-говорящите са много късни заселници. Цялата тази "конструкция" на булгароид е изцяло теоретическа и не се базира на сегашното положение с говоримите езици, нито на сведенията от древните източници. Чисто и просто се формулира наличие на индо-европейци (славяно-езични при това) в централна Азия. Същите мигрират към Кавказ и Северното Черноморие. Същите са езиково съвместими със европейските славяни и балти. От там нататъка едните и другите славяни се смесват и така се формират българските славяни , че и останалите славяни. Един вид българите са основателите на световното славянство. Много хубаво, за да е истина. И доста митологично и фантастично.. Дори и да се намерят археологически "доказателства" за едно такова мигриране на някакъв митичен централно азиатски народ, с всичките му погребения, накити, саби , юзди и прочие, то вероятността тоя народ да е бил "славяно-езичен", а дори и "индо-европейски" - е много слаба. За славяно-езичие в централна Азия преди новата ера е направо невъзможно да го докажем. Ако обаче този митичен централно азиатски народ е с индо-европейски корени, то езика му е дотолкова раздалечен от славянския, че би било цяло чудо изобщо същите да се разберат помежду си. Да му пожелаем на Булгароид успех в творческото търсене. Мисля че откъм археологическата страна такива находки и доказателства биха се намерили. Дори и откъм ДНК би било възможно да изскочат някакви такива общи предци и гени... И какво следва ? Буквално нищо. Ще имаме още една схема за придвижване на големи маси , но колко големи са били тези маси, какъв език са говорили, каква религия са изповядвали - много въпроси ще изскочат и отговорите ги няма. Няма нищо лошо да се допълни празнината относно скити - хаомаварга", "саки-тиграхауда", "задморски саки" . Но това едва ли ще ни разреши оставащите въпроси. Предварителното допускане за "славяно-езичие" на "митичния централно азиатски народ" - не би помогнало за решаване на тия въпроси, а точно обратното.. Прави тази хипотеза слаба и много уязвима от всични страни. Затова уважаеми българоид - продължавайте да дълбаете в скито-сакската хипотеза, без обаче непременно да отстоявате славяно-езичието. Възможно е да се е случило езикова трансформация по пътя на този митичен народ. Дори и само и единствено - на база археология - ако докажете съществуването на тази археологическа връзка - това би ни дало допълнителна светлина.

Не му се връзвайте на Бойко, това няма отношение към темата ни. Той ако иска да си направи нова.

Това да не го е писал МейкБулгар? Разконспирирахме го. Прилича ми на продължение на тезата, развита от Анна Дыбо, относно заемките в древните тюркски народи. По принцип техническата лексика я заемат от ирано-говорящите. Значи древни тюрки няма. Има разни северни народо - еленовъди. Има манджурци и корейци на изток. Китайците и ирано-говорящите в централна Азия. От тоя микс в различни пропорции се формират централно-азиатски народи, включително тези дето ги наричаме прабългари и пра-тюрки. Формирането на същите е по едно и също време, дори може да се каже че прабългарите се формират малко по-рано в сравнение останалите прототюрки. Същите иранизми дето откирваме про пра-българите ги откриваме и при прото-тюрките и също донякъде и при хуните. Но понеже тюркските езици са смесица, то нито един от тези така наречени тюркски езици не може да претендира за прародител на сегашните тюркски езици. Якутски, ненски , евенски, тунгуски (монголски ) и подобни, кетски и алтайски. Всички тези езици са влезли в някакво съотношение при генезиса на централно-азиатските езици . Обаче при техническите термини те заимстват иранска терминология. Заимстват някакви термини при преработката на мляко. От китайците заимстват друга терминология. Това налагане на северните езици на еленовъдите при формиране на тюркските езици дава своя най-силен отпечатък при оформяне на самата структура на езика им, глаголи, образуване на думи и подобно. А лексика и думи имат заети от всички останали и включени към съюза. Проследяването на ино-европейски произход на множество думи няма да направи тюркските езици индо-европейски. Дори и да се докаже че 30% от лексиката на тюркските езици е от ирански или скито-сакски произход, то филолозите си имат своите критерии за да преценят кой език към коя езикова група принадлежи. Прабългарският принадлежи според мен към тези тюркски езици, по структура и по лексика , съответно при него е запазено някакво съотношение на основополагащите компоненти за тези групи езици. Не можете да сравнявате бита на ескимосите от далечния север, риболовците - кито-бойците от Камчатка, еленовъди на Лена, овчари и коневъди от Монголия. Всякакви такива народи показват свързаност откъм езиците си с централна Азия. В същото време централна Азия е зона, където Индо-европейците властват до около началото на новата ера. Затова трябва ли да се учудваме на това масово присъсвие на иранизми и индо-европейски термини? За да разберем пра-българската загадка се налага да разберем хунския проблем и прото-тюркския проблем А това е непосилна задача само и единствено за българската наука. Нужно е да се познават езиците на половината свят, да се изясняват такива сложни формирования и съюзи за неуседнали народи и съответно тяхното придвижване от едни места на други.

Добре де .... МейкБулгар, дай да го разясним тоя момент.. Пача-та ? Глава ли е или е крака? Ние ги имаме и двете: Пачи крак - крак на патето, патешки крак.. Патерица .. Петал, педал и подобни.. Няма спор че тая дума присъства в една или друга форма по отношение на крак.. Това е "персийската" версия както казваш ти. trotter = a pig's foot used as food. Троттер го дават като крак. Но "пача" не е свински крака.. Може на някои места и така да го готвят, но не е това свинската "пача".. Допитайте се до някой вещ кулинар, до някоя 100-годишна баба / дядо и те безпогрешно ще ви кажат какво е това "пача" .. Пачата - това не са крака.. Нека се разберем веднъж завинаги. Пачия крак е крак.. Но пачата, това не е крак. Забелязах че дори и в етимологичния речник се правят такива внушения, че видите ли пачата - това било ястие от краката на животното. Има такива ястия. Свинската пача обаче не е такова. Освен това думата "пача" се ползва като много обидно обръщение за "глава", "мутра". Може да се каже че "пача" е по-обидно обръщение отколкото "мутра". Щото мутра - по мои спомени е еквивалентно на лице, докато пача, това е синоним на "глава". В подобен смисъл се ползва и "тиква". Няма да споменаваме в какъв контекст тия думи станаха модерни от 90-те години насетне, аз обаче тия думи ги знам от поне 10-15 години по-рано . Моята баба си ги ползваше тия думи... При това тя ги ползваше по отношение на най-любимия и човек като му се разсърдеше.

https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2775&type=.pdf

Чувашкият е най-запазения език - наследник на пра-българския език. Възможно е да са били повече от една версиите на прабългарските езици. Като гледаме разнообразието от тюркски диалекти и като виждаме географското разпръсване на така наречените от нас пра-български племена - ясно е също че между тях още в древността е имало диалектни различия. Въпреки че те са се разбирали помежду си - то пределно ясно трябва да ни е съществуването на няколко "прабългарски" диалекти. Те разбира се попадат към едни или други групи от днешните така наричани "тюркски" езици. Съжитлството на прабългарите с множество други околко тях племена и народи допълнително усложнява търсенето на единен "прабългарски" език. Това разнообразие ние го наблюдаваме още от Старата Велика България. А от СВБ към Дунавска България идват една съвсем не-голяма общност , вероятно хетерогенна, примесена със славяни. Интересно би било разбира се да знаехме повече за Ханското племе - канас -уз . Ако така са се наричали: Кана-уз, то това биха могли да бъдат Гана-Уз или по-късните гага-уз. Но това не е базирано на никакви доказателства освен на опит за езикова интерпретация. Според мен "гагаузите" са най-подходящ кандидат за "ханското племе". За съжаление в България изследванията по отношение на гагаузите са практически никакви.. Речниците дето откривам за гагаузки за от Молдова. А всички знаят и казват че произхода на гагаузите е от България. Самите гагаузи се идентифицират като българи.. Незнайно защо българската историография им е обърнала гръб на тия хора и дава смехотворни тълкувания. Най-малкото едно подробно езиково изследване ако имаше, със записване на цялата лексика на гагаузите би ни помогнала да видим дали те имат езикова близост с така идентифицираните от нас вече прабългари.

Първо: има приспособяване на гръцките букви за записване на славянски звукове. (Кирил и Методий - вероятно опити са правено още около 840) Второ: създаване на дифтонгите (гъцки алфабетен запис). Трето: Измисляне на глаголицата - записване в глаголические символи чрез създаване на нова оригинална азбука, наподобяваща арменските букви. Четвърто: Мисията до Великоморавия и опит за внедряване на глаголицата. (с несигурен успех, по-скоро провал на мисията). Възможно е глаголицата да е специално измислена и вкарана в употреба точно заради тая мисия. /гръцкия алфа-бетен запис се запазва в тайна/. Пето: Връщане към гръцкия алфа-бетен запис, окончателно одобрение и стандартизиране на Кирило-Методиевата азбука. Поглеждането към печатни и ръкописни букви, към малките и големите букви ни дава доста голямо разнообразие от начини на изписване и съответно връзка към други азбуки или версии. На българска територия много малко ново е измислено. За Борис е било важно намирането на такива хора, познаващи граматиката. Азбуките ги е имало и четящи хора е имало, но не е имало достатъчно познания по правилата за записване, не е имало кой да обучава хората. Учителите са достатъчно компетентни в тази дейност и това става тяхната мисия. Самата азбука без хора, дето да обучат населението на писане и четене са прост набор от 30 символа и нищо повече. Без съмнения Кирил е първо-учителя на славянски език, а Методий свършва основната работа по внедряването на азбуката във Великоморавия. Учениците им пък подражават във всичко на Методий.

Българските "руни" - са под въпрос и подлежат на доказване. Няма достатъчно доказателства за съществуването и използването им. Няма ни един запазен цялостен надпис на български руни. Всичко това са някакви тълкувания на разхвърляни тук и там драсканици. ПБД ползва гръцки за записване и договори. За Друга официална и дори не-официалнаписменост е много трудно и почти невъзможно да се говори.

Това ти казвам: нищо ново не е създадено. Приспособена е съществуваща и ползвана към него момент азбука. Българската кирилица не е нова азбука. 80% от буквите са четими по съществуващите тогава азбуки. Унифицирани са дифтонги и допълнителни съгласни. Подозирам че такова записване е съществувало оптреди създаване на "глаголицата" на братята. А учениците им се връщат на първоначалния вариант на буквите с по-голяма съвместимост спрямо гръцкие букви. Тоест целта е била да има взаимна разбираемост между гръцки и славянски букви. Не случайно и числата са въведени със същото еднакво записване. Ако учениците искаха да запазят "несъвместимата" азбука, то те щяха да оставят глаголицата. Но те преправят глаголицата или я връщат в първоначалното "съвместимо" записване, което е възможно да бъде прочетено и от българи и частично от ромеите. Вероятно българският владетел Борис или Симеон е имал последната дума в одобряването на тая писменост.