tantin

Ако не беше Л-то и Омегата, по никакъв начин не бихте познали че горната азбука на картината е гръцка.

Въобще не може да се каже че е "измисляна" нова азбука. Това си е все същата, съществуващата гръцка азбука, пригодена за записване на славянские звуци. Явно братята КиМ са правили опити за записване на славянски думи на базата на съществуващият тогава гръцки алфабет. Но за да запишат по-сложните звуци са диференцирали някои букви: Примерно В са го записали като двете отделни букви: Б и В .. Тоест с малка промяна в буквата вече се записват 2 отделни звука. Подобно и при многото дифтонги, там са комбинации: а-е , и-а, и-е - ио, йо и т.н. Тези експерименти те са ги правили в гръцки манастир в Мала Азия. Вече са имали някаква изградена система за записването. Когато са изпратени във Великоморявия явно по някакви политически причини не са "открили" оригиналната гръцката версия на записване на азбуката с наподобяващите гръцки букви, а са занесли изопачената версия (глаголицата), с наподобяващите грузински и арменски букви с многото завъртулки. Дали с цел да дистанцират славяни от гърци, дали с цел да няма обвинения че са предали ИРИ. Защото кириловата азбука във версията която ние ползваме сега е близка до гръцката азбука. Ако погледнете средновековното записване на гръцки ще видите че то е по-близко до нашата сегашна кирилица, отколкото до сегашните модерни гръцки букви. Вижда се че при горния запис са ползвани гръцки букви, но записа на буквите е по-близък до Латиница и до съвременната Кирилица, отколкото спрямо сегашните гръцки букви. ИРИ умишлено пази гръцката писменост и не я прави достояние за славяни или други варварски народи. Имало е някаква "политическа" цел, протекция, по отношение на образоването на дивите варвари.

На чувашки вятъра е çил. Това ш или ч при прабългарите е дж. При казахите е вероятно Ж. От Ж пък става обръщане в Й. Достатъчно сложни са тия звукови трансформации. Прабългарският език изпълнява важна роля в обясняване етимологията на множество тюркски думи. Анна Дъйбо го обяснява това най-добре. Не съм специалист по турския, не мога да коментирам тюркските филолози. Сравнявам основно с чувашките, кримските татари, волжските татари , Кабардино Балкария. Прабългарския е архаичен прото-тюркски, близък в някои отношения към монголския. При чувашите има по-късно наслагвания от фино-угри и други тюркски варианти. Интересна за нас е думата "пача". Знаете я коя е тая манджа. Вече спокойно мога да кажа че това е "прабългарска" дума.

Да не забравяме че по него време все още има остатъци от "прабългарския". Кирил и Методий знаят езика на славяните. Относно хазарския или прабългарския е по-трудно да се каже. Азбуката на КиМ в крайна сметка се възприема от българските славяни - тоест славяните, дето са поданици, плащащи данък на българската държава. И понеже славяните са били в достатъчно голямо множество, то тоя език и тази писменост стават основни за държавата. Гръцкият продължава да бъде ползван за още някакво време. Върши се огромната преводаческа работа. След събитията около Владимир Расате и след неуспешният опит за преврат става явно че прабългарите и езичеството изпадат в немилост и биват преследвани. Братята КиМ едва ли са минавали през езическа България. Византия поддържа бърз флот, редовни търговски кораби пътуват по Средиземноморието до Северна Италия. От там минава бързия път за Италия и Великоморавия. В Италия /Венеция/ са продадени като роби някои от учениците на Методий. После същите се отзовали в Константинопол и били изкупени обратно.

А вие като знаете повече защо не му обясните на човека каква е връзката на юеджи с Вокил? За вас може да е "незнайно", но за четящите е "знайно".

Предлагам ти да направим Фондация, да съберем 1 милион $ и да раздаваме награди за "особени" заслуги в "славянизма", "кирило-методиевизма" и "прабългаризма"... За да не е голословно, а подплътено с доказателствена част, археология, лингвистика и всичко останало... То вероятно тия фондации и награди си ги има, ама наградите си ги раздават и получават вътрешно помежду им.. Друго би било ако тия неща се правят публично и текат публични дискусии с доказателствата и с всичко нужно, за да не сме само на голословни твърдения, а да има и здрава база на която да се строи.

Първо, по тюркската част: откъде си сигурен че " първоначалната форма е йел(yel)" ??? Аз пък по същия начин мога да твърдя че пъроначалната форма е Джел, или Чел или нещо друго ? На каква база го даваш това йел ? Някъде ще е йел, някъде ще е жел, някъде ще е нещо друго.. Прабългарската версия на тюркски думи е една от най-ранните засвидетелствани такива. Почти по същото време се появяват орхонски надписи и това са най-ранни записани тюркски такива. Това за Вокил ми попадна от най-обикновенно търсене . Сложил съм ти и линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Vokil Това се отнася за някакви източни народи: Yuezhi Поглеждаш ги къде са на картата: https://en.wikipedia.org/wiki/Yuezhi В северната част над Китай, където е Манджурия и до нея Монголия текат едни много динамични процеси. Корейците са част от тези процеси. Въобще тая част на света нас малко ни е вълновала и едва ли бихме имали причина да се ровим там, ако с тези райони не бяха свързани хуните. Там по ония земи се формират едни много големи и мощни обединения на племена, после се водят едни безпощадни войни с китайците и след разгрома на хуните - една част от тях бягат на Запад.. Това е накратко причината за хунските нашествия. Хуните идват в неголяма бройка или процентно съотношение, но те са катализаторите на процесите. Те са тези, дето формират обединенията. Прабългарите са измежду най-първите , въвлечени в тия процеси. Къде са корейците, къде е седморечието, къде е Кавказ, къде сме ние??? Привидно много са раздалечени тия места, привидно нямат връзка помежду си. Но едно по-подробно системно прочитане на фактите, едно класифициране по време и разглеждане на всички събития и натрупвания ни дава достатъчно много такива събития и факти. Не съм аз този, които ги е посочил. Аз следвах Лев Гумильов, и множество други изследователи дето посочват подобни връзки. Аз на базата на натрупаната досега информация се опитвам да изясня за себе си тези връзки. Специално за корейците - не ми се щеше на тоя етап да ги намесваме.. Ама имаме "календара" .. Тоя календар е така яко залегнал в корейското летоброене, че дори и в днешно време те си измерват времето със същитя тоя нашенски календар. Местоположение на юеджи и на родовете "Вокил". (виждате на картата Корея откъм източната страна на тази зона).

Нека разгледаме за малко административното устройство и данъчната система на ранните български държави. Нямаме директни сведения за данъците и администрацията, но имаме база за сравнение: http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Нека го обобщим: Бан = Воевода (кръвни брятя на владетеля, роднини) Жупан = Комити Стотници (= центуриони) Един жупан има власт над 7 стотника (всеки от тях би трябвало да командва войска от по 100 човека). Получава се че жупанът по всяко време може да свика войската си от 700 човека. Стотниците имат и други задължения: справедливо судить народ, собирать дань и передавать банам Потом бани должны давать половину королю, а половину оставить себе Комитам, (то есть жупанам), велел иметь под собой одного сотника, который с ними таким же способом будет судить праведно народ; Единият от тези стотници изпълнява ролята на областен съдия. Главен съдия. две же трети дани комиты, то есть жупаны, должны отдать королю, а одну треть оставить для своих нужд; разпределение на данъците банам, то есть воеводам, которые не должны давать отчёт, но каждый человек должен исполнять свою повинность (46) и быть под управлением жупана тех самых областей и округ. тука се говори за някаква формална независимост на съдебната власт от местния управител. Они же должны отчитываться только перед королём 47. Установил многочисленные законы и добрые обычаи, Вероятно "съдията" - не е бил директно подвластен на местния управител, а е бил директно подчинен на Краля (царя). Предвид еднаквата титулатура на местните владетели на Южните Балкани и преминаването на територии от едни държави към други, то можем да предполагаме някаква приемственост между облатните административни структури в Хърватско, България и Византия. Интересното е че Жупан е под-Пан, заместник или подчинен на Бан (Пан) - войводата или при нас това е Боила. Стотниците биха могли да съответстват на нашите таркани. И за да се убедим че това е точно така: Ето пример за съответствие: Стотник: стотысячный ҫӗр пинмĕш, çĕрпин ҫынтан тăракан (ҫар). сто = ҫӗр. сто Джер-Пин - това съответства на 100 хиляди. Значи има вероятност Жу-Пан да е от Джер-Пан - тоест 100 000. Жупан-Таркан = командващ 100 000 армия, голям командир. Това си е цяла огромна армия. Продължавайки с разглеждането на Дуклянската летопис, на базата на тази административна структура: Жупана може да е управител на 100 000 област. Всяка област е разделена на 10 района с по 10 000 човека . На всеки район отговаря по един стотник със 100 човека директно подчинени. На всеки от тия 100 човека се пада владение с по 100-тина човека, вече това би бил малък местен феодал. Най-вероятно тази административна структура е унаследена от всичките по-късни славянски държавни структури. Сравнително проста за управление и делегиране на власт, сравнително просто и откъм данъци и отчетност.

Езика не се изгубва, а спира да бъде ползван. Говорещите на тоя език в даден момент не са били назначавани на отговорни позиции. Тези, които искат да служат на владетеля и на държавата трябвало да си служат добре с другия език. Вероятно остатъчните прабългари са се изолирали в някакви техни анклави и никой не ги е закачал освен да си плащят някакви символични данъци, но можем да предполагаме също такива да са били изтласкани на север в Лудогорието - Добруджа или още по насевер, някъде Бесарабия и дори към Крим. Ние имаме гагаузите - които са ранно-християнизирани и никой не може да обясни кога точно са се християнизирали тези тюрко-говорящи. Тоест имало е и такива тюрко-говорящи християни и тази християнизация едва ли е станала по време на османските завоевания.. Християнизация на прабългари е имало още по времето на ПБД. После към тези тюрко-говорящи са се добавили печенеги, кумани, вероятно татари и монголи и нещата стават трудни за проследяване откъм тюрко-езичие. Българската държава се "славянизира", водещата религия и писмеността дават път на славянския език като господстващ. Прабългарският език бива захвърлен наедно с езическите обичаи. (но едва ли изчезва напълно при пра-българкото население).

Именно, това е така. Болшинството от българските владетели са полиглоти. Но също така те си имат и преводачи. Има много начини за научаването на чуждия език: пленничество, заложничество при мирни договори, чиракуване при майстори от друг етнос. Вероятно чужд език се учи и при участие във войската. Владетелите ни и техните боляри знаят чужди езици. Българският владетел не е нужно да знае езика на всичките му подчинени народи. За сметка на това той назначава хора дето да управляват завладените земи, съответно на областно ниво да се преценява и решават тези езикови различия. А Българският владетел е Велик владетел. Страната му е разделена на 8 или 9 големи области. Това ни го съобщава Дуклянския поп. След като завладеят земята българите по тяхното си варварско право си разпределят територии, хора, преместват , съдят, въобще променят много неща. За наличие на поне 6 области ни казват сведенията за житието на Константин и Наум, когато княз Борис- Михаил изпраща първоучителите в Македония. Боритарканът в Белград знае славянски. Славянски го знаят и Борисовите боляри в чийто къщи са разпределени да живеят първоучителите. Създава се усещането че по времето на Борис и Симеон прабългарски вече е нямало. Но това не е така. Автентичен български, прабългарски все още го има към него момент. Но славянския език и гръцкият език са също толкова и дори много повече използвани. Остава ни варианта Аспарух да е преминал изцяло на славянски още от Онгъла. Но и това не е така, пред вид първите каменни надписи. Получава се все същата неудобна и неубедителна ситуация: славяноезичието е преобладаващо. Старобългарската литература ни създава усещането само и единствено за славяни. Прабългарски имена и титли са навсякъде. А самите прабългари почти не оставят следи от езика си. Вероятно тая мода да се мине изцяло на гръцки и на славянски я въвежда княз Борис. Със неговата Християнизация най-вероятно ползването на езика е обвързано с езическите ритуали и вярванията. Със смяната на езика става превключване към новата вяра и обичаи.

Възможно е също да се търси етимология за Вихт през фино-угорските езици. Намирам следното: vihtu vihta - бъркалка за баня vihtu - свирка Не знам нито финландски, нито унгарски. Но факта че такава дума я има в унгарския и във финланския може да подсказва фино-угорски произход, поне в смисъла на думата за буря и за свистене. (не е задължително унгарската дума да е непременно взета от славяните) .

Интересно да се знае че тази дума я имат в Унгарския. При това си значи "буря" според речника на гугъл. В съвременния български е влязло като повей на вятъра, подухване със завъртвания, или пък вихрушката е равнозначно на смерч, тези завихряния, кръговите на вятъра. От там вече ползваме и техническия термин за "завихряне" .В динамиката се ползваха някакви подобни. Предполагам че "вихър" е влязло широко в българския през руския, но да не забравяме че кончето е вихро-гонче. Тоест кончето гони вятъра. Значи тая дума я има във фолклора, което пък показва че ще да е достатъчно древна дума. Също имаме връх Вихрен. Значи че на тоя връх имам много ветрове и бури. Славянското обяснение на тая дума е сравнително безпроблемно. Дори и думата връх може да се свърже с върх, върхове.. Съответно вихрен може да бъде свързано с високите върхове и вятъра, дето винаги духа на високите места. Вършеенето и вършитбата са отвяване на сламата, плявата и запазване на зърното, изчистването с помощта на вятъра. Тая дума скоро я обсъждахме за вършея и връзката със свършвам, приключвам нещо. Славянската етимология в случая е безпроблемна. Интересна беше евентуалната връзка с рода "Дуло". В Карачаево-Балкарски думата за "вятър" присъства като "Джил" . Имаше също някакви родове като "Джилки", но трябва да сме предпазливи, щото от Джилки до Дуло има прилична разлика. Това действително може да се преведе като Рода Дулов, наричан още Вихтунь. Не е обаче задължително Вокил/Оукил да е равнозначно на Дуло/Вихтунь.. Има такива имена, такива родове при Юеджи племената: https://en.wikipedia.org/wiki/Vokil Възможно е родът на Вокил да е древен род на преселници от Източна Азия, баш хуните така да се каже, роднини на Корейците и Манджурите. Значи това допускане за дворцов преврат и идване на славяните на власт не е особено преспективно. Името на следващият владетел: "Телец" до голяма степен вече ни изглежда на славянско, но не можем да сме на 100% сигурни, възможно е просто звукова близост. рѡд Дулов. (рекше Вихтунь) вероятно са отстъпили властта, възможно да не са имали наследници или да е имало убийства , или Кормисош да ги е низгвернал. Във всеки случай едва ли ще открием "вихт" в тюркските езици, вихт си е славянската версия мисля, тоест към него момент вече можем да очакваме че двуезичието си пробива път и се преминава към славянството.. Това е загатването в Именника.

Ша са окажеш прав! ))) Ще вземе че наистина Дуло да е синоним на Вятър, Вихрун, Вихрушка. Ей сега ще ти там примерите: Вихър --> на руски това е Вихрь Руския го ползвам за да направя сравнение с разните централно-азиатски езици, където единствения начин да намериш думите е да провериш през руските речници. Какво намираме за Вихър, Вихрен: Интересни неща: Словарь чувашского языка çавра-çил Тувинско-русский - няма прилично съответствие Хакаский: чил, тан карачаево-балкарский вихрь м. шайтан джел, бургъан джел, боран; Якутски: тыал Евенски: ветер эрдын; (с дождём) удун, сигир; (в марте) хаи; горный ветер ды̄гит эдын; встречный ветер арчаптыкӣ эдын; попутный ветер тагаптыкӣ эдын; северный ветер силвер; южный ветер ла̄мус; сильный ветер эдынкэ̄кӯн, кургэкӯн; ветер дует эдындерэн Татарски: җил Казахски: жел Киргизки: шамал -?? Таджикски: шамол ---> вижда се че киргизката дума за вятър е заимствана от иранските народи. Тюркменски: ýel Та да обобщим наблюдението: Вихър, вихрен или вихтун би трябвало да е за някакъв вид вятър. Но едва ли е вихрушка (Whirpool) . Защото вихрушка в чувашкия го дават нещо като кръгов вятър: çавра-çил . Все пак полезното сравнение от чувашкия е втората част: предполагам че се чете "чул". Другият много инересен за нас език, свързан така или иначе с прабългарите е карачаево-балкарский. Там вятъра е "джел", а вихрушката е "шайтан джел, бургъан джел, боран; ". От Джел до Дуло вече разликата е много малка. При 2 от интересуващите ни народи има запазено прилично съответствие за Вятър --> Джел --> Дул(о). Забиваме още 1 пирон в посока на прабългаризма и връзката им с волжските българи и карачаевските балкарци. Благодаря Янков!

Вихтун ни звучи по-славянски: Вихър, Вихрен , Вехтия, Дъртия, старшия.

Казано е там: тоя княз измени рода Дулово. Нарекоше се Вихтун. Този дето е писал именника е знаел нещо.

Според мен трябва да търсим голямата промяна, смяната в езика при Вихтун. При него става свалянето на Династията Дуло. До тогава управляващият род е все от рода на Дуло. С поредицата от дворцови преврати положението в столицата на българите става нестабилно и непредсказуемо. Някакво външно събитие се е случило, външен род се възкачва и новият управляващ род минава изцяло към славянски език. Дали новият управляващ род е дошъл от Македония, дали от Авария, дали е бил някакъв местен дунавски славянски род - можем засега само да гадаем. Но промяната се случва и това е най-драматичната промяна, отразена в именника ни. При това има го елемента на приемственост. Новият управляващ род не е външен за държавата, не е чужд. Новият род продължава традициите в управлението. Новият род е бил приет от останалите родове, властта му е била утвърдена с много по-голямо одобрение отколкото остатъците от Дуло. Вероятно боили- боляри са запазили старите си привилегии. Вероятно прабългарският език е продължил да се употребява за още 1-2 поколения, но е загубил привилегированото си положение в царския двор. От тоя момент нататъка прабългарския минава на заден план и бива изхвърлен от употреба.

За аварите - мисля че са някаква смес на хуни с тувинци. Те са по-късни пришълци. За аварите знаем много по-малко.

Да, естествено че биват различавани. За съжаление нямаме историята на Седморечието, освен някакви откъслечни сведения от Китайците. Нямаме сведенията от историята на Хакасия и Тува. Недостатъчно знаем какво се е случвало в Казахстанските степи. Отделно че византийските сведения понякога говорят за хуни, понякога за българи, а в по-стари времена ги наричат дори и скити. Като изключим скитите, то хуните и българите (прабългари) са от една и съща категория. Моето виждане е че българите са смесица на хуни с централно-азиатски народ (хакаси или саки). Оттам идва и разликата българи-хуни.

Защо да не сме сигурни? Знаем за Кубрат, знаем по кое време са тия събития, знаем за оногондурите - които са най-истинските прабългари, сърцевината, ядрото около които се образува Кубратовата България. Оногондури или Хуно-гондури, хуно-гури, това са все същите българи - прабългарите (не-славяните). Славяните ясно биват разграничавани в по-ранните гръцки сведения. Едва след създаване на българската държава и 50-100 години по-късно вече византийците почват да ползват славяни и българи като синоними. В тия времена приблизително става "славянизирането" на ПБД. Можем да проследим дву-езичието и по двете страни: 1. Македонските славяни и българите. 2. Дунавските славяни и българите.

Това е същинската Сирмия: Сирмия се намира между реките Дунав и Сава. От едната страна е градът Сирмиум (Белград), от другата страна е Срем или Сремска Митровица. В тази област са разположени сермисианите и над тях е властвал Кубер, упълномощен от Аварския Кавхан (Каган). После сирмианите (сермисианите) вдигат бунт, успяват да победят аварите. Обаче аварите се оттеглят на Север и вероятно започват да събират голяма войска за да потушат бунта. Разбунтувалите се сирмиани не чакат да дойдат аварите, знае се че те са много по-многобройни и че ще докарат голяма войска. Заедно с месния си управител Кубер - те бягат на юг . Установяват се някъде в полето около гр. Прилеп. Това е на около 100-тина километра от Солун. Така Кувер установява своя власт в бъдещата Северна Македония. Най-подробното сведение за това движение ни го дават описаните от Солунчани премеждия за чудесата на Св. Димитър. По поръчение на Кубер въпросния Мавър е трябвало да бъде използван за превземана на града, но поради пристигане на корабна войска планът бил осуетен. По заповед на императора Мавъра, който вече се е ползвал с византийски привилегии бил повикан във Константинопол и от там нататък съдбата му се разделила с Кубер. Но хората на Кубер се отнасяли с почести към семейството на Мавър и нищо лошо не им сторили. По него време аварите са все още силни. Византийците предпочитат да имат отношения с по-малобройните пра-българи на Кубер, отколкото с многобройните и силни авари. По тоя начин византийците оставят на западната граница Кубер нещо като федерат. Липсват ни достатъчно точни сведения. Мавър е трябвало да привлича изменници от Куберовите хора и по тоя начин да ги интегрира към Византийците. Като остатък от Куберовите българи е златно съкровище открито в Албания - с. Врап и Ерзеке.

За да се разбере още веднъж, че българите и славяните говорят различен език по времето на Аспарух и КУбер, нека ви напомя един цитат: http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_160.html Същото в превод на руски: http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Byzanz/VII/600-620/Dimitr_Solun/frametext.htm Забележете че в руския превод е същото по значение с някои дребни нюанси. Интересни са коментарите под линията: Когато става дума за въпросния "Мавър", ясно се казва че той владеел езика на ромеите, на гърците, на славяните и на българите. Тоест езика на българите все още е бил съвсем различен от езика на славяните. Езика на град Солун също е бил различен от езика на Римляните. Защото се говори за "нашия език" и езика на римляните. За същият този Мавър, има намерен оловен печат: http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Така че историята на Керамисийското поле не е измислица. Керамисийците (или Сермисийците ) (Сирмийци, от Сирмиум) са дошли с Кубер и са се настанили в полето на град Прилеп, което не е далеч от Солун. За езика на сермисийците не знаем много, дали е бил славянски, дали гръцки/тракийски, дали е бил омешан с езика на славяни и авари. За Мавъра, можем да подозираме също че е арабин. По него време обаче околностите на Солун са населени със славяни от по-ранните нашествия на славяните. Гърците или солунчани знаят за езика на славяните, понеже същите имат почти свободен достъп до тържищата на големия град. Предполагаме че славяните зареждат града с зърно, плодове, мляко и всякакви храни. А славяните си купуват стоки от морския град. Керамисийците би трябвало да владеят множество езици: първо че са деца на смесени бракове, имат някакви спомени за езика на бащи и деди (предполагаемо са гърци, ромеи), със сигурност през годините на живот при аварите те са усвоили малко или много от живота и на другите живеещи с тях, вероятно славянски език като Лингва Франка. Значи с по-голяма вероятност сермисианите са се смесили със славяните (като отрасли в славяно-езична среда), като в същото време те са знаели нелош гръцки , запазен от предците им (развален или архаичен гръцко-ромейски или илирийски ).

Обработка на кожи, направа на мяхове, накаква търговия с такива продукти, вероятно шапки и обувки, кожуси. Специализирано занаятчийство.

Връзка с определени занаяти в Монголия, Киргистан и Казахстан. "Българи " е имало и по-общо значение за социална група, не е само и единствено до етноса.

И едно допълнение към предишния ми коментар: защо при славяните не ги откриваме тези титли? Можете ли да ми отговорите? Кои са тези славянски титли? Княз, Пан, Жупан? Помешчик може би, кмет (кмет е от гръцки или латински), вожд, багатур, дружинник? В славянството ги няма тия титли, понеже славянските общности не са класово разделени. Славяните живеят заедно, те са в общности. Най-много да си изберат старейшина - най-стария.. Може и княз да изберат, но князът е вероятно по-късна титла, заимствана от съседни народи. Съвета на старейшините - вероятно това е славянския върховен орган, съдебен съвет или народно събиране (събрание). Славяните практикуват някаква форма на несложна демокрация. Но да очаквате там сложни данъчни задължения, повинности, титли, благородници и прочие социални разграничения - лъжете се.. Това не е стила на славяните, това не е в техните традиции. На базата на славянския език можете да обясните прабългарските титли , но тези не са славянски. Нямало ги е изначало при славяните. С времето и със създаване на първите държави постепенно влизат в употреба и нови термини: господин, господар, пан, жупан, стопанин, слуга, неволник, роб, чирак, болярин, багаин, багатур, боец.. казвам тези примери произволно.. Поддръжката на йерархични структури и данъчна система изисква наличието на бюрокрация, на писменост, на отчетност и на много други структури. Затова няма как да очакваме появата на тия структури и организации преди още да се вкара в употреба писмеността. Нещата исторически и логически следват своята логика и няма как едните понятия да се появат преди другите. Има си закономерности.

Не коментирах, понеже не съм достатъчно компетентен, но нека да видим дали мога да кажа нещо. Не че не върви. Върви, но виждам че няма големи очаквания в тази посока, дори и да излязат нови факти, реакцията на заинтересованите страни би била по-скоро негативна. По отношение на имената трудно може да се коментира каквото и да е.. Примерно едно и също име: погледни го как е на Китайски, виж го как е в орхонските надписи и погледни как са го записали византийците. Има немалко такива примери. А имената лесно се интернационализират. Погледни Александър Македонски - Искендер мисля че беше на арабски. Аспарух - Исперих, Испор. Кубрат, Кубер, Хобрат.. Едно и също име по различен начин го произнасят и по различен начин го пишат. Трудно можем да ползваме имената за доказване на етническа принадлежност. Славянските имена леко ни улесняват, но подобна конструкция имаме и при някои германски имена. С удоволствие бих коментирал и за "тракийските" имена, но такива нямаме нито сред славяните, нито сред прабългарите (съответно българите). Славяните донасят много специфични славянски имена, а с покръстването приемат премного църковни имена в славянизирана форма. Все пак се запазват и немалко от началните славянски имена. Едва ли има особен смисъл да коментираме кои са славянските имена и кои са типично тюркските. Та вие си ги знаете. Имаме достатъчно много и от едните и от другите. Прабългарите тосят типично неславянски имена. Не че не можете да намерите славянско тълкувание .. Забелязваме всякакви такива коментари, дето успяват да "славянизират" или побългарят и най-невъзможните имена. Затова моят коментар е по-скоро въздържане от коментар. За титлите: ук багаин, ичиргу боил, бири-багаин, багатур: ясно че с митологията, с литературата, с контактите им със съседните народи много от тези термини са се разпространили и интернационализирали. Дори е трудно да определим кой е първоизточника. Все пак нашите титли на "българските" велможи са най-първите такива, първите писмено засвидетелствани откъм 2 страни: откъм славяните.. И от към тюрките !!!! Това е много много важно: независимо дали произхода на тези термини е славянски или тюркски - при нашите българи (или прабългари) са едни от първите засвидетелствани писмени сведения за тези титли.. При това ние имаме голямо разнообразие от тези титили. Имаме част от тези титли засвидетелствани в Орхонските надписи. Има неща от китайски надписи. Има тук таме детайли от византийските хроники.. А къде са другите славянски хроники и писмени свидетелства ? Народните песни - това ли е доказателството? Легенди някакви ? Хайдут Сидер или Кара Кольо ? Просто няма.. Нашите писмени сведения са най-ранните славянски такива. Тоест славянството се базира на информацията, записана от нашите предци, от църковно-славянския, който ние наричаме старо-български (блъгарски) език. Най-голямото съответствие което изследователите са установили е между тюркските орхонски надписи и нашите старобългарски титли . При това има достатъчно засичания по време, по исторически личности, събития и други. Няма много какво да коментираме. Нямаме база за сравнение. Няма ги дългите летописи. Да коментираме откъслечни сведения или случайни имена и титли не си струва. Вероятно би имало някакво "арменско" тълкуване на гореизброените имена, но заслужава ли си да ги тълкуваме през арменския? Или през Албанския ? Просто нямат никакъв смисъл подобни упражнения. Ако намерите допълнителни "факти", то едва тогава би имало смисъл да се върви в такива посоки.