К.ГЕРБОВ

Това, че главата ти не е русофилска, е ясно. Иначе ситуацията е като в трагикомедията на Илф и Петров: „Бият Паниковски!” Сам себе си залъгваш, Върбанов. Не харесваш и „демокрацията”, както твърдиш в друг твой пост. Човек, ако харесва обществото, в което живее, не пише с омраза. Ако нещо ти харесва в тази „демокрация”, то е, че тя ти дава възможност да изразяваш омразата си. А тя е към всички. Може би очакваш някой да те похвали за острите ти думи към миналото? Били достойни да бъдеш изпратен в Белене. Ти май се опитваш да се изкараш дисидент? Те обаче, се уредиха още 1990-91 г. Вижда се, че с изключение на един-двама, тук никой не ти обръща сериозно внимание. Това, което пишеш са глупости, Върбанов, и ако все още ти отвръщат, то е защото с неподбраните си и неадекватни думи дразниш хората - ти само това умееш. Някои подхвърлят каква ти е страстта – тя по-сигурно ще те прати в Белене. Ти един път не можа да разбереш това, което съм написал. За това се радваш на демокрацията, защото ти позволява да си дрънкаш, каквото си наумиш, да приписваш на другите неща, които не са вършили, а сам себе си да изкарваш в бяло. Време е обаче, да разбереш, че пишеш несвързани неща. Не всеки може да съчини такава идиотщина: „Българските диванни патриоти са руски поклонници, те се разграничават от атлантическите ценности.Макар че ако ги питаш не знаят какви са тия ценности.Те са същите като на братушките, но са им казали да мразят гейропата и те действат.” Мисълта ти не е ясна. Явно се опитваш да си обясниш действията на някои, но разсъжденията ти са примитивни: дошъл някой, казал на едни хора нещо и те веднага го възприели. Ти май не контактуваш много с реални хора, а за всичко съдиш по написаното в някои определени медии. Или пък получаваш инструкции отнякъде. Защо мислиш, че хората се манипулират така лесно, по себе си ли съдиш? Мислиш, че си намерил отговор на някои въпроси, но от написаното от теб се вижда, че не си наясно със самия себе си. Гузна ти е съвестта, но недей да я прочистваш с необосновани обвинения към другите.

Българските окупационни войски „заварили” короната в Охрид и я взели. По време на Царство България и Народна Република България управниците на държавата не са имали куража да я изложат. Идва школуваният в ДС безстрашен професор Божидар Димитров и я показва в музея, в който единствените собствени ценности са „трофеите” от Македония. При това заявява: крадени са, но аз няма да ги върна. Българите патриоти (познават се по лозунгите им „Българи, юнаци!”) ръкопляскат. Те разбират евроатлантическите ценности като: което съм успял да открадна, си е мое. В театъра на това му викат „фарс”.

Канал 5, Македония: Дали новото правителство в България ще върне македонското културно наследство? 12 Юни 2013 | 16:52 | Канал 5, Македония Дали новото правителство на България ще върне македонското културно наследство? Правителството на новия премиер на България Пламен Орешарски има шанс да поправи грешката на премиера Радославов от 1916 г. и в Охрид да върне короната и жезъла на Свети Климент. Това се казва в материал на македонската държавна агенция МИА, цитиран от скопската телевизия Канал 5. „Скъпоценната корона на Свети Климент е била открита и взета от къщата на семейство Филипче в Охрид”, се казва в материала. „Когато Българската армия през 1915 г. се е доближила до Охрид, най-видните граждани са се разтичали по църквите, за да скрият онова, което може да стане плен на окупаторите. В тази акция, тайно са били спасени десетки предмети от охридските църкви. Охридчани знаели, че са скрити на сигурно и никой няма да ги предаде на българите. Разбирайки какво е станало, българският владика Борис, който също е пристигнал в Охрид, предприел акция за откриване на охридските скъпоценности и да ги закара в София. Сред тях е скъпоценната корона на Свети Климент, която е стара повече от 11 века. За тази цел организирал тайна мрежа на свои информатори, за да открият къде и в кои граждани се намират ръкописите, предметите и другите скъпоценни предмети с историческа и културна стойност. Прибирайки информациите, той направил списък от 80 скъпоценности. За да ги събере, извикал на помощ Българската армия от гарнизона в Охрид. Търсеното е продължило с месеци, а акцията започнала от къщата на авторитетния гражданин Георги Икономов, където лично са влезли владиката Борис, полковник Пешинов, неговия адютант, поручик Найданов, подпоручик Михов, офицер от 23-ят пешеходен полк и висшия полицейски следовател, поручик Цеков. Полковник Пешинов веднага е информирал, че имат данни, че в къщата се намират големи скъпоценности от историческо значение, като плащеницата на Андроник Палеолог и летописите на Йоан Скилица. Понеже парализираният свещеник Икономов не е могъл да помогне в търсенето, полковник Пешинов е заповядал на редник Иван Безлев да отвори насила всички ковчези в къщата. В първия опит бил открит само летописът на Скилица. Разследването продължило в къщата на Спространови в Охрид, които накрая трябвало да признаят, че плащеницата е в къщата на Икономов. Полковник Пешников я открил там и я взел. През следващите дни владиката и армията от къщите на авторитетните охридчани са ги отнели със специален конвой, а в София закарали летописа на Йоан Скилица от 13 век, който, заедно с Плащеницата, били подарени на църквата „Св. Богородица Перивлепта” от Теодор Комнен. Когато било прибрано всичко, което било открито, владика Борис е унищожил целия архив от този вандалски акт. Все пак, останали някои документи, който потвърждават грабежа на българската армия”, се казва в материала на МИА. По-татък се цитира и текста на документ. Документ за грабежа Документът който потвърждава грабежа на Българската армия през 1916 г. е намерен през 1967 г. в Охрид. Той бил открит случайно от журналиста Йован Попоски. В своите мемоари написал, че преди 45 години пред една фурна в Охрид, докато чакал да купи геврек „забелязах, че на кепенците от фурната има един куп стара хартия, най-вероятно канцеларски материал, с печати и подписи. Ставаше дума за документи, с който фурнаджията завиваше гевреците. Докато чаках видях част от хартиите и на голяма моя изненада открих един исторически документ от времето на българската окупация на Охрид от 1916 г. Документът всъщност беше списък на големи произведения на изкуството, исторически и културни ценности, които са били събирани от българската армия в града и околностите и закарани в София. Питах фурнаджията дали мога да взема хартията, а той ми каза, че мога да ги взема всички, ако искам. Взех документа и по-късно го разгледах внимателно. Ставаше дума за автентичен списък с скъпоценности, които българският владика Борис събирал и изпратил в София. Оригиналният документ закарах в Охридския архив, а преди това внимателно го преписах на ръка. За съжаление, моят препис е „оригинал”, тъй като от архива ми казаха, че документът вече го няма. „Според документа на Попоски около осемдесет ценности били отнети от Охрид, сред които и короната на Свети Климент, която до днес е на „временно съхранение” в София, посочва телевизията. „В документа, подписан от комисията за „грабежи”, накрая от почти едногодишното търсене след ценностите пише: Днес, 28 ноември, 1916 г. въз основа на телеграма от 21 о.м. под номер 17762, на министър-председателя д-р Радославов, е съставен този акт за събраните, опакованите и изпратени на временно съхранение в София, долупосочените църковни старини, собственост на град Охрид...”, се казва в материала на МИА. Веднага след това били посочени всички старинни предмети отнесени от Охрид, сред които и такива, които струват цяло състояние. По заповед на българския премиер, пише агенцията, а с организация на владика Борис, били изнесени: „Иконата на Христа Спасител”, подарък от охридския архиепископ Димитър от 13 век; Надпис на плоча от бронз от Прокопие, архиепископ на Юстиниана прима; Плащеница на Андроник Палеолог, взета от църквата Свети Климент; Сребърна кутия с мощите на Света Матрона; Сребърен кръст от 1742 г.; Две покривки, подарък от Дук Комненер; летопис на Йоан Скилица от 13 век; Старо евангелие с лика на Свети Климент; 20 стари славянски ръкописи; Една сребърна икона, изработена в релеф, или общо 84 предмета. „Сред тези скъпоценни предмети е и златна корона на Свети Климент с кръст, както и неговият жезъл от слонова кост, със змия. Накрая на документа пише, че „актът е съставен и подписан от присъстващите, в четири екземпляра: един за министър-председателят Радославов, един за Охридското окръжно началство, за светата Охридска митрополия и за Народния музей в София. В документа са подписани Окръжният началник Петров, българският митрополит Борис, Околийският началник Петър Чауле, секретарят на Окръжното началство Огнянов, и охридският жител Сарджов. Един от тези четири екземпляра е и документът, който открил Йован Поповски пред охридската фурна. „Само един от всички предмети взети от Охрид, Плащеницата на Андроник Палеолог, била публикувана преди Втората световна война в едно експертно списание в София”, заявил Поповски преди смъртта си. „Всички останали неща и до ден-днешен са на „временно съхранение” в София. И не само, че се съхраняват, а нищо от тях не е показано на обществеността. Като че ли все още се страхуват, че някой ще им ги поиска да ги върнат откъдето са били откраднати преди 90 години”, заявил Попоски. В текста на МИА, цитиран от Канал 5, по-нататък се казва: „С тази безскрупулна кражба, реализирана по искане на българското правителство от страна на охридския владика Борис, който заради опълчението на охридчани повикал на помощ и армията, тормозейки и тежко болни хора, какъвто е и случаят със свещеника Георги Икономов, успял да открие и да отнесе наистина ценни, може би и най-ценните предмети, които охридчани пазели с векове и никога нямало нужда някой „временно” да им ги „съхранява за да не им бъдат отнети. Това временно съхранение на охридските ценности продължава вече 97 години и е крайно време, за време на стогодишнината да се активира докъмента, който потвърждава, че всички предмети ще бъдат върнати в Македония, откъдето са взети „само на временно съхранение”. Понеже става дума за официален документ на българското правителство, смяташе Попоски, македонското правителство директно, но и чрез международните институции ако е необходимо, трябва само да поиска да се уважи документа и в Охрид да бъда върнати златната корона и жезъла на Свети Климент, заедно с всички други ценности, отнети в зимата на 1916 г. Според записките на Попоски част от предметите са в Народния музей в София, той тайно, чрез приятели успял да ги заснеме короната на Свети Климент. „В края на 60-те години на миналия век, припомняше си Попоски, разговарях с тогавашния съдия от Върховния съд на Македония, Стяавре Филиче, който казваше, че короната била вадена само на празника Свети Климент и била предавана от къща на къща. Скъпоценната корона на Свети Климент, българският владика Борис, полковник Пешинов, неговият адютант Нахданов, подпоручик Михов, висшият следовател Цеков – крадлива банда, съставена за взимане на охридското наследство, са я открили в къщата на Филипчевци. Радостни, че най-сетне имат короната на Свети Климент, сставили списък и изпратили предметите със силно военна охрана в София, където се намират и днес”, свидетелстваше Поповски, който си спомнил, че през 1968 година имал среща с Кръсте Цървенковски, с искане да се повдигне инициатива за връщане на отнетите предмети. Според Попоски председателят на комунистите на Македония само казал: „Стига сме се карали с българите”. А защо да има караници, след като предметите са отнети за „временно съхранение”. Оттогава нито едно македонско правителство не е повдигнало процедура за връщане на предметите и книгите отнесени от Охрид, въпреки че има пълното право за това, защото има документ и заключение на българското правителство, че всички предмети ще бъдат върнати веднага след Първата световна война. Според подписите на документа, ясно е, че в акцията в Охрид е участвала и армията, което означава, че нито един предмет не е даден доброволно, както твърдят някои български историци, според които мнозина охридчани с радост носили предметите и книгите. Владика Борис бил обикновен крадец Българският владика Борис дошъл в Охрид през 1915 г. заедно с българската армия и добре знаел, че Охрид не е български, а македонски древен град и затова отнетото скъпоценно богатство го прехвърлил веднага в София, където все още се пази в тайните стаи на Народния музей. Заради заслугите, свързани с ограбването на Охрид, както твърдеше журналистът, владика Борис след Първата световна война е бил поставен за секретар на екзархията в Цариград. Но, понеже знаел как се краде, а вероятно и му харесвало, за няколко месеца е успял да вземе един милион лева от църковната каса. След като била открита кражбата бил понижен в длъжност и пратен в Бачковския манастир, където починал. Защо Македония трябва да иска да й бъдат върнати короната и жезъла на Свети Климент? Според академик Георги Поп-Атанасов, Свети Климент се смята за един от най-изтъкнатите ученици и сътрудници на Кирил и Методий, а бил роден в Македония в 30-те години на миналия век. Както е известно, той придружава Светите братя в тяхната моравска мисия и активно участва в църковно-образователната дейност, която те са извършвали за време на техният престой във Велика Моравия. След пропадането на мисията и след смъртта на архиепископ Методий през 885 г. Климент заедно с Наум и Ангеларий се връщат сред славяните на Балканите и продължават мисията на своите учители. След кратък престой в българската столица Плиска, Свети Климент идва в Македония, където основава Охридската книжовна школа. В областта Кутмичевица, с главен център Девол, но и Охрид и Главиница, престоява 30 години – първо като учител до 893 г., а след това и като пръв епископ, който сред южните славяни проповядвал и служел на славянски език пълни 23 години. Освен с просветителска дейност, бил активен и в книжовната дейност, и затова се смята за един от основателите на македонската книжовност. Почти 11 века след неговата смърт, в Охрид започна възобновяването на неговия университет и това е още един повод сегашното правителство на Пламен Орешарски, което чрез МВнР анонсира нова страница в македонско-българските отношения, най-накрая да изправи тази грешка на премиера Радославов от 1916 г. и в Охрид, на който му принадлежат, да върне короната и жезъла на Свети Климент. В Охрид, в църквата, която носи името на Свети Климент и комплекса на Светиклиментовия университет, същото място на което посрещал и изпращал всички доброжелатели и самия Свети Климент преди 1100 години”. (http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/24823/ )

На Глишев му обяснявах, че с ала-бала закон, какъвто е Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, няма да стане. По-голяма глупост от него няма. Той все още съществува, защото по него няма наказателни клаузи. Според съда вината е конкретна. Еди кой си е откраднал, еди кой си е убил. Трябва да се посочат конкретни имена и да се докаже престъплението по съответния член на Наказателния кодекс. Вместо това, с един замах се казва, че всички, които са били някакви участници в този „комунистически режим” (?!) са престъпници. Ти твърдиш, че истинските престъпници продължавали да действат и днес : значи и днешният режим е престъпен. Ами хванете ги най-после тези хора и ги осъдете. Недейте да обиждате тези, които са живели честно.

Трябва да се дават средства за култура, но с мярка, а и насила хубост не става. На практика в новия музей се излагат същите неща, каквито имаше в Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. То и в тях нямаше кой знае какви посещения (при социализма имаше един - двама посетители, когато и аз влизах там), но разходите при всички случаи са били по-малко. НХГ пак си остава към новото мегаведомство, наречено Национален музеен комплекс. В старата галерия, казват, щели да се провеждат временни изложби. Може би изложбата, за която спомена Киров, да е била планирана там. Но от сложната организация и многото чиновници, човекът така и не е успял да я намери. При всички случаи вече ще се харчат много повече пари, без да има ефект от това. А на традиционно неориентирания Върбанов и на тия, които му дават плюсове – малко информация кой е крал и какво е правило „люсито”: "През 1916 г., по време на Първата световна война, когато Македония вече е освободена от българската войска, по молба на тогавашния директор на Народния музей проф. Богдан Филов началникът на действащата армия ген. Жеков създава специален разузнавателен отряд от български учени - разказва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. - Задачата им е да съберат всички паметници на културата от прифронтовата зона. Отрядът изпълнява блестящо задачата си и изпраща съкровищата в София. България обаче губи войната и според клауза №126 на Ньойския договор трябва да ги върне на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. Но не ги връща. Те са оформени в Секретен фонд до 1992 г., когато бяха разсекретени от Министерството на култура и предадени в НИМ." „Национална галерия "Квадрат 500" събира колекциите на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в София… Изложените 2000 творби са само малка част от 42 хиляди работи, с които разполагат двете галерии, и желанието на екипа е тепърва да развива експозицията. Българската държава никога не е била изявен колекционер и в някои исторически периоди е купувала доста скромно, отбелязва Яра Бубнова. Така например практически няма нови откупки, макар и през 2012 за първи път да са предоставени средства на двата музея за целта. Парите обаче не са били значителни, предвид че пазарът на изкуство е силно конкурентен и скъп. "А разликата в цените между 80-те години, например и днес както в България, така и по света е огромна", казва зам.-директорът на музейния комплекс. Пикът на купуването е през 80-те години. Тогава България се сдобива с колекциите от Индия, Япония, Африка, Гоа, Тибет и Мексико, които също са изложени в "Квадрат 500". "Чрез политиките на Людмила Живкова започват организирани дарения за замисления тогава музей на чуждестранното изкуство, някои от които са изключително ценни. Тогава държавата през българските посолства преговаря за различни колекции в други страни и получава дарения. И през 60-те и 70-те години също са купувани работи, но може би не толкова интензивно. Имало е, разбира се, период, когато произведенията са били "национализирани", изземвани от частни лица, и те са попаднали в държавния фонд", разказва за произхода на колекцията Яра Бубнова.” Яра Бубнова е зам.-директор на Националния музеен комплекс „Квадрат 500”. Няма да се учудя, ако „върбанистите” я класифицират като комунистка.

Глупости на търкалета! Ама нали форумът е демократичен, ще продължаваме да ги гледаме от една в друга тема.

Ама бяха доволни и музейните работници и посетителите. Сега обаче, повдигат въпроса как ще се урегулира този голям дисбаланс? Като се реши да се строи Българския Лувър се казваше, че ще се самоиздържа, ама не стана така. Сега трябва да се реши: безплатен ли ще стане музея, ще се закрие ли или ще си продължава досегашната практика на „смесено субсидиране” – малко от посетители и повече от държавата. Не знам според законите на демокрацията как трябва да се решават въпросите с изкуството и културата. По всичко изглежда чалгата в такива условия оцелява по-лесно. То затова и науката взе да клони натам. Не е ясно дали посетителите влизат в нашия „Лувър” като почитатели на изкуството или като любопитни да видят какво се показва там. Ако надделява последното, излиза че този музей е построен от грандомания и за да се осигурят заплати на някои деятели и чиновници.

В България днес ценителите на „високото изкуство” стават съпричастни с него, само ако мероприятията са безплатни. Разходите за Българския Лувър – “Квадрат 500”, са почти десет пъти повече от приходите „Близо 1/10 е съотношението приходи-разходи от дейността на открития преди 13 месеца музей-галерия “Квадрат 500” в столицата. Само за първите пет месеца на настоящата година извършените разходи по неговото управление възлизат на 1 049 020 лв., а реализираните приходи са 166 790 лв. Близо четвърт милион лева са платени за вода, електрическа енергия и гориво. 239 094 лева са платени за “външни услуги”, без да става ясно какви точно. Най-голямо е перото за издръжка на персонала на т.нар. Български Лувър – 533 724 лева са отишли за заплати и осигурителни вноски, при това само за периода януари-май 2016 г., става ясно от писмения отговор на културния министър от тази седмица. От друг писмен отговор на Вежди Рашидов, даден през април месец т.г., става ясно, че през 2015 г. за заплати на 139 служители на “Квадрат 500”, са били платени малко над 1 милион лева, а за издръжка на съоръжението са били дадени още 1 647 588 лв. По седем граждански договора са били платени още близо 14 000 лева. От анализа на посочените приходи става ясно още, че галерията дори не е успяла да покрие направените разходи от 470 000 лв., които отидоха за първоначалната подредба на музейната експозиция, открита в присъствието на премиера Бойко Борисов и почти цялото правителство. Дори и при най-оптимистични прогнози от около 300 000 лв. годишни приходи, разходите за издръжка на персонала и самата галерия са близо 3 млн. лв. на година. От трети писмен отговор на министъра на културата до народен представител, който проявява интерес по темата “Български Лувър” става ясно, че за период от една година (1 юни 2015 г. - 31 май 2016 г.) музеят е посетен от общо 146 589 души, от които само 27 250 са го направили с билети. Цената на редовен билет е 10 лева, а за студенти и пенсионери - 5 лева. Ученици от художествени училища, хора с увреждания, журналисти и деца под 12-годишна възраст с придружител могат да влизат безплатно в музея. Един ден в месеца “Квадрат 500” работи безплатно за всички посетители. Наред с това през изминалата година и един месец, музеят имаше няколко промоционални дни, в които също не събираше такса. От отговора на културния министър става ясно, че именно през тези дни Националната галерия е посетена от 119 339 души.”

Крайова — город, адм. ц. жудеца Долж, Румыния. Известен с 1475 г. Название в форме притяжательного прилагательного с суффиксом ov от слав, kralь король (предполагаемая исходная форма Kraljova Nedelja королевская ярмарка ). Крайова Рада Народова — (КРН, Krajowa Rada Narodowa) временное представительство, демократический орган национального фронта в Польше; после освобождения страны от немецко фашистской оккупации была временным парламентом „krajowa” на полски означава „местна”.

Във форума сме обяснили по-подробно случая със „св. Тривелий Тервел”. В темата става дума също и за въпросната църква и идеолога за нейното кръщаване по този начин. На „многознайкото”, чийто е последния пост там, препоръчвам да прочете по-горе как стои въпроса с православния календар.

Явно и ти си от тия дето пишат, без да се стараят да разберат написаното от другите. К. Гербов е написал: „В Църковен календар 2007 също няма Тривелий Теоктист и на 4 януари се отбелязва Преп. Теоктист.” Доколкото разбирам и ти си достигнал до този извод, значи констатацията ти, че „К. Гербов греши” не е вярна. Понеже повдигна въпроса за 3 септември ще трябва да ти обърна внимание, че и тогава не се отбелязва св. Тривелий Теоктист, а „преп. Теоктист”. Т. е., "чества се друг Теоктист". Справка Църковен календар за 2016 година - Българска Патриаршия Септември - 2016 година ч. д. Денят е равен на нощта 1 ч ✝ Начало на Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и ❇мун дякони. Праведен Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген (Тип. с. 65) 2 п Св. мчк Мамант. Преп. Йоан постник, патр. Константинополски. Св. 3628 мчци в Никомидия 3 с Св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски. Преп. Теоктист. Св. Фива дякониса. Св. мчца Василиса Никомидийска. Св. Йоаникий II, патр. Сръбски 4 н ✝ 11 Неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Вавила, еп. Антиохийски. Св. пророк и боговидец Моисей. Гл. 2, утр. ев. 11, ап. 1 Кор. 9:2-12 (с. 142), лит. ев. Мт 18:23-35

Торн, не само „Л-то” ти е неправилно. По друг начин се пише на гръцки „евангелие”. Не се наемам да кажа, как я произнасят думата гърците. Бешевлиев не е коректен и в „разчитането” на „бог” преди Таггра. Защото сам обяснява за „от бога архонт”, че „теу” е „богът на гърците”. Т. е. става дума за бог-отец, бог-син и бог-дух. Тангра не е бил „бог”, защото и старите и новите римски и гръцки богове, са представяни като хора. „Тенгри” е бил (била, било) някаква мистична сила. Така че съчетанието „бог Тангра” е някаква съвременна нелепица, която едва ли ще бъде понятна на тези, които са вярвали в Тенгри. Под „езическо суеверие” се разбира „извършване на жертвоприношение”. Веднъж тук го обяснявах, но не помня вече в коя тема беше. Въпросното „рязане на кучета” е неправилно преведено в ГИБИ. Ето как е обяснено то в руския превод на Продължителя на Теофан от 1992 г.: „А ето срещу вярата той [Лъв] ужасно безумстваше, така щото считаше за глупаво даже да споменава божието име. Така, скрепейки чрез клетва тридесетгодишния мир с хуните, наричани българи, и сключвайки мирните съглашения, когато той трябваше да ги потвърди и заздрави, той не се възползва от нито една от нашите клетви, не призова като гаранти и свидетели на делата и думите нито Бог, нито небесните сили, нито Божията майка, божия по плът, но като варварска душа не познаваща богопочитанието, призова за свидетели кучета и тези, на които не познаващите закона племена принасят жертви, и даже отряза и не се посвени да вземе в устата си в потвърждение на договора, това с което те се хранят. И им довери християнската вяра, в която, както се полагаше им предстоеше да преминат с наша помощ”. Тук пак има объркване какво точно е взел Лъв в устата си. За какво точно става дума, обяснение е дал Теофилакт Охридски: Жертвоприношението преди покръстването на българите е било „курбан”. Заколва се в чест на бога „тържествената жертва” - агне, овца, бик - опича се и се изяжда „на трапеза”. Нещо от „жертвата” сигурно се оставя на олтара, друго се дава на кучетата. А Кинамон не е искал да вкуси от месото, не защото е било сурово и кърваво, а защото е било посветено на „други богове”, които християните считали за „демони”.

Кое име е засечено? В надписа изобщо няма написано „жертвоприношение” и „ бог” – те са измислени от В. Бешевлиев. А името е „Таггра”. И може да става дума, че това е някакъв пълководец на Омуртаг, каквито се споменават в други негови надписи. Или пък е колобърът или боила, който се мярка там пак по вижданията на Бешевлиев. Надпис запазен няма. Има букви, които могат да се подредят по най-различни начини. Даже и ТАГГРА вероятно е част от някаква дума. По едно време ставаше дума за ТАГГРАН. "Н" се вижда - защо не се чете, а се спира до него? Я колко хубаво звучи: бог ТАГГРАН! Бешевлиев като е голям спец по разчитанията, защо не е продължил и надолу. От там щеше да стане ясно за жертвоприношение ли става дума или за някакво друго събитие.

С тази програма е голяма мъка да се качи предварително подготвена статия. Не могат да се уеднаквят шрифтовете и интервалите. По-добре е да са направи PDF и той да се прикачи.

Литература: 1. Аполлодор. Мифологическая библиотека. Л., 1972, книга первая: IX.15; книга вторая: IV.8, IV.11, IV.12, V.4, V.6, V.12, VI.4, VII.6-7. (http://ancientrome.ru/antlitr/apollodor/index.htm) 2. Диодор Сицилийский. Греческая мифология (Историческая библиотека). М., 2000, книга четвертая: IX.1, X.1, X.2, XII.3, XIII.2, XXXVI.3, XXXVIII.1, XXXIX.2, LIII.4. (http://www.ancientrome.ru/antlitr/diodoros/index.htm) 3. Омир, Одисея. С, 1971, единадесета песен ст. 601-627. (https://chitanka.info/text/30732) 4. Еврипид. Алькеста (ст. 747-860, 1135-1143). В: Еврипид. Трагедии. В 2 томах. Т. 1. Литературные памятники. М., 1999, . (http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_1.txt) 5. Николай Кун. Старогръцки легенди и митове. Първа част. Герои: Херакъл. (http://chitanka.info/person/nikolaj-kun) 6. Костадин Рабаджиев. Херакловият образ върху златните съдове от Панагюрското съкровище. В: Проблеми на изкуството 1997, № 3-4. (http://lib.sudigital.org/record/19272?ln=bg) 7. Костадин Рабаджиев. Херакъл симпозиаст. – Sem.Th. 3 (1998): Първи академични четения в памет на акад. Гаврил Кацаров, 139–145. 8. Костадин Рабаджиев. Херкулес в сцена на жертвоприношение (към обосновката на иконографския тип): В: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis. Supplementum IV (2005). Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov, с. 636-645. (http://www.academia.edu/3156212/Hercules_in_Act_of_Sacrifice_in_Bulgarian_) 9. Daniela Agre. A New Interpretation of Scenes Decorating the Amphora-Rhyton from the Panagyurishte Treasure. В: Thracia XV – In Honour of Alexander Fol’s 70th Anniversary, Sofia, Institute of Thracology, 2003. (http://www.academia.edu/5905701/A_New_Interpretation_of_Scenes_Decorating_the_Amphora-Rhyton_from_the_Panagyurishte_Treasure) 10. Roberta Casagrande-Kim. The Journey to the Underworld: Topography, Landscape, and Divine Inhabitants of the Roman Hades (dissertation, Columbia University). 2012. (http://academiccommons.columbia.edu/catalog/ac%3A178465) Интернет: Амфора-ритон (http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/74) Gates of Hell found at Hierapolis, ancient site in Pamukkale, Turkey ... (http://metro.co.uk/2013/04/04/ancient-gates-of-hell-found-in-pamukkale-turkey-3582937/) Lessingimages.com - Door to Hades (underworld), 3rd CE (http://www.lessingimages.com/viewimage.asp?i=11010531+&cr=14&cl=1) Relief of Hades and Persephone with a table of pomegranates from ... (https://www.pinterest.com/pin/343610646546852137/) Heracles sarcophagi (https://tr.wikipedia.org/wiki/Herakles_Lahitleri) Antalya Museum - Sarkophag 3 Fronttür.jpg (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Antalya_Museum_-_Sarkophag_3_Frontt%C3%BCr.jpg) Sidamara Lahdi | Sidamara Lahiti | İstanbul'daki Lahitler - Gelarabul ... (http://www.gelarabul.com/sidamara-lahdi) Sarcofago di Velletri - Lato A e B - Università del Carnevale by Velletri (www.velletri-univercarnevale.it/Sarcofago.html) Entrance of the Underworld (https://en.wikipedia.org/wiki/Greek_underworld#Entrance_of_the_Underworld) München 2301 im Perseus-Projekt (http://www.perseus.tufts.edu/hopper/artifact?name=Munich+2301&object=Vase) Сандалии

Смъртта на Херакъл и приемането му в кръга на олимпийските богове Разказите на Аполодор и Диодор за смъртта на Херакъл са сходни. Те се базират на по-стар мит на анонимен автор за Деянира и кентавъра Нес. Когато Херакъл и втората му съпруга Деянира пристигнали при река Евен, той я преминал сам, а съпругата му трябвало да бъде пренесена на другия бряг от кентавъра Нес, който извършвал тази дейност срещу заплащане. Завладян от красотата на жената, кентавърът я пожелал. Тя започнала да вика и Херакъл поразил кентавъра с една от стрелите си, които били намазани с отровата на Лернейската хидра. Умиращият кентавър измамил Деянира, като ѝ казал, че ако иска да има средство, което да ѝ помага да задържи Херакъл при себе си, нека да събере семето, което изхвърлил в любовта си и го смеси с кръвта, която изтичала от раната му, прободена от отровната стрела. Когато разбере, че Херакъл се е влюбил в друга жена, трябвало със сместа да намаже дрехата му и той щял да забрави за любовта си към другата. По-късно Херакъл превзел град Ехалия, убил владетелят му Еврит и взел за пленница дъщеря му Иола. В чест на успеха издигнал олтар на Зевс и изпратил прислужника си Лех да вземе и донесе от дома му хитона и химатия, с които се обличал, когато извършвал жертвоприношения. От пратеника Деянира разбрала, че Херакъл бил влюбен в Иола. Вярвайки на думите на Нес, тя намазала дрехата на мъжа си със събраната отровна смес, за да запази любовта му към нея. Когато Херакъл се облякъл и започнал да пренася жертва върху огъня, от топлината отровата се загряла, дрехата започнала да стяга и разяжда тялото му. Фиг. 14. Последното жертвоприношение на Херакъл – детайли от изображението върху амфората-ритон Страдалческият вид на възрастния мъж с тояга, облечен в плътно прилепналата по тялото му облекло и държащ в ръката си патера, определено говорят, че е изобразен Херакъл, извършващ жертвоприношение с дрехата, намазана с кръвта на улученият от стрелата Нес. Отровата вече е започнала да действа. Аполон заповядал тялото на умиращия Херакъл да бъде поставено върху клада и изгорено заедно с бойното му снаряжение. До кладата със златна колесница долетяла Атина и отнесла героя на светлия Олимп. Там Зевс го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга - дъщеря си Хеба, а Хера престанала да враждува с него. Фиг. 15. Статуя на Аполон Белведерски, 330—320 пр.н.е. от Музей на Ватикана в Рим, Италия (вляво); обожествения Херакъл от амфората-ритон (в средата); Атина отвежда Херакъл при Зевс на Олимп - детайл от рисунка на ваза, 400 г. пр. н. е., Национален музей в Рим (вдясно) В аспекта на станалото би следвало да потърсим обяснение за присъствието на младият мъж до страдащият Херакъл, който извършва последното си жертвоприношение (фиг. 14 вляво и 15 в средата). Той би могъл да е Лех, донесъл дрехата на господаря си. Би могъл и да е самият Аполон, защото е със сандали (фиг. 15 вляво). Но стиснатата в ръката чепата тояга го идентифицира като Херакъл. Разбира се трябва да се уточни, че героят е вече в битието си на бог и така да се обясни наличието на сандали на краката му. Които още от времето на Омир били известни като обувки на боговете. Съществуват изображения, наречени „апотеоз на Херакъл”. В тях се представя обожествяването на героя след смъртта му. Популярен сюжет е отвеждането на Херакъл на Олимп с колесницата на Атина. На друго изображение, вече от Олимп, Атина представя доведения Херакъл на Зевс (фиг. 15 вдясно). Мъжът до умиращият Херакъл прилича на обожествения Херакъл, който освен безсмъртие, е получил и младежкия си образ. В такъв вид той е изобразяван от гръцките майстори, претворяващи сюжета „Херкулес на Олимп”. Възможно е създателите на амфората-ритон да са заимствали идеята с представянето на умиращия и обожествения Херакъл от Омир. Който в песен 11 на „Одисея” разказва чрез думите на главния герой, който също е бил в царството на Аид: „… съгледах свещената мощ на Херакъл — сянката само, че той на Олимпа сред всички безсмъртни пие наслада на пира до гиздавоногата Хеба, златносандалната щерка на Зевса велики и Хера. Може да се предполага, че сцената върху саркофага от Велетри, с двамата мъже пред входа на Аид, е своеобразен вариант на това двуизмерно битие на Херакъл, което той придобива след последното си жертвоприношение: в царството на мъртвите влиза неговата сянка, а на Олимп той заема място като млад бог. Херакъл симпосиаст Върху дъното на амфората-ритон, освен детето Херакъл с двете змии, е представена и фигура, описвана като „Силен с бръшлянов венец, държащ двойна флейта и кантарос” (фиг. 16 вляво). Даниела Агре правилно отбелязва, че това определение не е точно, защото фигурата от амфората няма пълна прилика с изобразеният върху античните паметници „Силен”. Който отначало е възпитател на бог Дионис-Бакхус, а по-късно става неразделен негов спътник. Изобразяван е като добродушен плешив старец с конски уши и опашка, постоянно пиян, което се подчертава с чашата, която държи в ръка. Фиг. 16. Херакъл симпосиаст – детайл от амфората-ритон (вляво); Симпозиум (пиршество) на Херакъл – изображение върху червенофигурен камбановиден кратер от 500-490 г. пр.н.е. в Лувър, Париж, Франция (в средата); Симпозиум с музика – детайл от изображение върху камбановиден кратер от 4 в. пр.н.е. в Музей за история на изкуствата във Виена, Австрия (вдясно). Въпросната фигура на дъното е пак Херакъл, представян няколко пъти върху амфората с големи къдрави коса и брада. Според Д. Агре изобразената сцена представя „Херакъл в блаженство”. Точното наименование на сюжета, рисуван и на няколко керамични съда, е „Симпозиум на Херакъл” или „Ритуално пируване на Херакъл”. На фиг. 16 в средата, е показано подобно изображение върху червенофигурен кратер от Лувъра. Любопитно тук е също представянето на целия оръжеен арсенал на героя: тояга, лък и колчан, използваната като ризница и шлем лъвска кожа, меч. Други две изображения, на които присъстват още Атина и Хермес, има върху амфора от 530-510 г. пр.н.е. от Държавната антична сбирка в Мюнхен. Агре показва репродукция на едното от тях. На другото също има нарисувани лък, колчан и меч. Симпозиум (симпосий) в древна Гърция е било ритуално пиршество, посветено на бог Дионисий. В негова чест се е пиело вино, което се считало за сакрална напитка. Кантаросът е съд, използван изключително за култови ритуали, затова и Херакъл тук не е гол, а отново е облечен. Участниците в симпозиума украсявали главите си с венци от бръшлян или мирта. Те пеели песни, посветени на Аполон, които били придружавани с музикален съпровод на двуделна флейта авлос (фиг. 16, вдясно). Когато участникът в пиршеството е един, той е наричан монопосиаст. В Британския музей в Лондон показват хидрия, чиято рисунка е определена точно така: „Херакъл като монопосиаст в компанията на Алкмена, Атина и Хермес (Herakles as monoposiast accompanied by Hermes, Athena and Alkmene)”. В изображенията с присъствие на богове, което става на Олимп, Херакъл е представян прероден, млад. А върху амфората-ритон симпосиастът изглежда стар. Торевтът или поръчителят на съда очевидно са проявили вкус към житейската философия, като са подбрали изображения на великия гръцки герой в началото и в края на жизнения му път. Възможно е „пируващият Херакъл” да има връзка с историята за Алкестида. В едноименната трагедия на Еврипид е представено поведението на героя по време на пиршеството, устроено му от Адмет в неговия дворец, когато съпругата му Алкестида се съгласила да изпълни орисаното от богините на съдбата - да умре, вместо съпруга си. Херакъл пристигнал именно в този момент. Накратко действието е преразказано от Николай Кун в „Старогръцки легенди и митове”: За да не натъжи госта си, домакинът скрил от него нещастието си и обяснил, че погребват чужд човек. Заповядал на слугите да уредят богато пиршество за госта. Без да подозира какво нещастие е сполетяло приятеля му, Херакъл весело пирувал. Непрекъснато искал слугите да му носят ядене, а когато се нахранил, напълнил голяма купа с вино, сложил си бръшлянов венец на главата, отпил от виното и започнал да пее – пеенето приличало на кучешки лай. Колкото и присъстващите наоколо да се стараели да скрият скръбта си, все пак пируващият забелязал сълзите в техните очи и тъгата по лицата им. Разбрал за смъртта на Алкестида, Херакъл се натъжил. Домъчняло му, че с венец от бръшлян на главата той пирувал и пеел в дома на приятеля си, когото е постигнало такова голямо нещастие. Тогава взел решение да отнеме Алкестида от господаря на подземния свят на мъртвите Аид. Херакъл от дъното на амфората няма вид, че се забавлява. Изражението на лицето му може да се възприеме като на човек, осъзнал конфузността на ситуацията, в която е попаднал и е взел вече решението да върне на приятеля си неговата съпруга. „Докато аз пирувам, приятелят ми е стенел от мъка. А аз съм още с венец… Аз ще се спусна под земята в мрачния дом на царя на дълбините и Кора… Ще моля боговете, ще ги уговарям, и те ще ми дадат Алкестида, за да я върна в обятията на Адмет” – тези думи произнася Херакъл в трагедията на Еврипид, след като разбира, какво е ставало, докато пирува. Разбира се, античният творец може и да не е имал предвид написаното от Еврипид, но изображението на „симпосиаста” върху амфората-ритон може да бъде разчетено и по този начин. Създателят на съда или неговият художествен консултант са били творци, добре познаващи гръцката митология. Такъв трябва да е бил и поръчителят на съкровището. Изказвани са мнения, че в състава на ритуалния сервиз, намерен край Панагюрище, е имало и други съдове. Това, че на два от достигналите до нас днес, има сцени с Херакъл, означава, че е възможно на липсващите съдове да са изобразени останалите негови подвизи. Темата за този герой може да е била една от водещите при определяне на изображенията върху отделните съдове от съкровището.

Младенецът Херакъл удушава две змии В гръцката митология Херакъл е най-великият национален герой. Неговият произход е божествен: син е на върховния древногръцки бог Зевс и простосмъртната Алкмена, която той прелъстил с измама, като приел образа на съпруга ѝ Амфитрион. В деня, когато предстояло бъдещият герой да се появи на бял свят, Зевс дал тържествен обет пред останалите богове, че потомъкът от рода на Персей, който щял да се роди него ден, ще стане владетел на народа на Микена и на околните народи. Херакъл бил от Персеидите, тъй като Амфитрион по майчина линия принадлежал към тях. Ревнивата съпругата на Зевс, обаче, чрез покровителката на родилките богинята Илития успяла да задържи раждането на сина на Алкмена и ускорила раждането на друг потомък на Персей - Евристей. Той бил син на микенския цар Стенел, който пък бил внук на Персей и правнук на Зевс. Така Евристей се родил пръв и в съгласие с клетвата на Зевс получил властта над Пелопонес. И след раждането му Хера продължила да се отнася към сина на Зевс и Алкмена с неприязън. Желаейки да го погуби, тя пуснала в стаята с люлката на Херакъл две големи змии. Той, обаче, хванал по една във всяка ръка и ги удушил. Фиг. 10. Детето Херакъл удушава двете змии: детайли от дъното на амфората-ритон (вляво и в средата) и римска статуя от 1 в. в Държавен музей Ермитаж, Санкт Петербург, Русия (вдясно) Сцената, представяща това действие е изобразена на дъното на амфората-ритон. За това изображение има единодушно мнение, че се отнася за Херакъл. Като пораснал, Херакъл се оженил за Мегара, но враждебната Хера затъмнила разсъдъка му и в пристъп на безумие той убил децата си, родени от първата му съпруга. Осъдил се сам на изгнание, потърсил съвет от Пития, пророчицата на Аполон в Делфи, която му казала да стане слуга на Евристей. По негова заповед трябвало да извърши десет подвига и тогава ще стане безсмъртен. Херакъл извършил дванадесет подвига, защото Евристей не признал два. Някои от тези подвизи и други моменти от неговата митологична биография са намерили отражение в изображенията върху съдовете от Панагюрското златно съкровище. Досега бяха разпознати само този, върху единият от ритоните с глава на елен и детето Херакъл с двете змии от амфората-ритон. След детайлно проучване се установява, че и останалите изображения върху нея са свързани с митологичните разкази за Херакъл. Не се знае какви техни варианти е познавал торевта, изработил амфората. И днес в преразказването им съществуват нюанси, даже коренни различия. Доста от изобразеното, обаче, може да бъде разпознато и идентифицирано. Битката на Херакъл с кентаврите Кентаврите по дръжките на амфората-ритон не са декоративна украса. Тяхното присъствие е свързано с подвига на Херакъл, извършен след заповедта на Евристей да донесе жив свирепият глиган, който живеел в планината Еримант в Аркадия и опустошавал околностите на близкия град Псофис. При изпълнението на тази заповед, на Херакъл се наложило да воюва с кентаврите, които той победил. Фиг. 11. Биещ се кентавър - детайл от дръжка на амфората-ритон (вляво); Борба между Херакъл и кентавър – детайл от бронзова настолна петролна лампа от втората половина на 2 в. пр. н. е. от Ефес, Турция в Музей за история на изкуствата, Виена, Австрия (вдясно). По пътя към планината Еримант Херакъл посетил кентавъра Фол, който го посрещнал радушно. Устроил му пиршество и отворил питос (голяма делва) със старо вино. Благоуханието на напитката се разнесло надалеч и било усетено от другите кентаври. Тъй като виното било общо, недоволни, те нападнали пируващите с камъни и дървета. Херакъл успял да ги отблъсне и даже убил някои от тях. Двата кентавъра върху амфората са представени в момент на битка. Аполодор отбелязва, че първите, които нападнали Херакъл, били Анхий и Ангий. Възможно е те да са изобразени на дръжките на амфората. Херакъл изгонва стимфалийските птици Този подвиг е шести според Аполодор и пети - според Диодор. Разказът за него е придобил през годините различни интерпретации. В езерото, намиращо се близо до град Стимфал в Аркадия, се нароили неимоверно много птици, които унищожавали реколтата в околността. Евристей възложил на Херакъл да ги изгони. С помощта на „пищялка”, издаваща силен звук, той вдигнал ужасен шум, който уплашил птиците и те излетели от скривалището си в блатото. Според Аполодор след това те били избити, а според Диодор – просто отлетели и не се върнали повече. В съвременните преводи на гръцкия разказ въпросната пищялка се описва противоречиво. На едно място се казва, че това бил „бронзов тимпан”, на друго „бронзово кречетало” или „бронзови кастанети”. Последните съчетания изглеждат по-скоро нелепи, тъй като кречеталата и кастанетите са дървени, а не бронзови. В сравнително малкото антични изображения на този подвиг на Херакъл се набляга на втория момент от действието - избиването на птиците. В сцените не се вижда с какво те са предизвикани да напуснат местообитанията си и да се вдигнат във въздуха. Любопитно е, че в едни сцени Херакъл убива птиците с лък, в други – с прашка. И в двата случая обаче, изглежда невероятно с тези примитивни оръжия сам човек, пък бил той надарен с голяма сила, да избие огромното количество птици, каквото трябва да е било то, за да се превърне в напаст за хората. Фиг. 12. Херакъл изгонва стимфалийските птици – детайли от фриза на амфората-ритон Върху амфората-ритон се вижда заелият се с изгонването на птиците да надува инструмент, имащ вид на вувузела. Героят няма нито лък, нито прашка – вероятно авторът на изображението е визирал записаното от Диодор, че птиците избягали от оглушителния дразнещ звук. „Не било възможно тези твари да бъдат победени със сила, поради невероятния им брой – пише в „Митологична библиотека”. – Изработвайки медна пищялка и вдигайки непрекъснат ужасен шум, Херакъл наплашил тварите и ги прогонил надалеч, очиствайки езерото от тях.” На амфората-ритон не личи добре, дали Херакъл е успял да хване една от уплашените летящи твари. Но до ръката му се вижда силует на птица. Чрез него създателят на изображението е дал на зрителя знак, който да го подсети с кой подвиг е свързана тази сцена. Херакъл слиза в подземното царство на Аид (Хадес) Херакъл слязъл в подземния свят на мъртвите, за да доведе пазача му – триглавото куче Цербер. Този подвиг, извършен по заповед на Евристей, е описан подробно от Аполодор. Върху амфората е представено началото на този разказ. В „Митологична библиотека” се казва, че когато героят се спуснал под земята при входа на Аид, душите на умрелите в ужас се разбягали, като го видели. Изключение направили Мелеагър и страховитата Медуза от Горгоните. Херакъл извадил меча си и замахнал към нея, мислейки, че е жива, но придружаващият го Хермес му казал, че това е само безплътна сянка-призрак и не представлява заплаха. Фиг. 13. Херакъл пред вратата на подземното царство – детайли от фриза на амфората-ритон Върху амфората-ритон позата на античният герой пред вратата на подземното царство, замахващ с високо вдигнат меч, съответства на митологичния разказ. Срещу Херакъл не са нито Мелеагър, нито Медуза. Подаващият се от вратата мъж, всъщност е пак призрак, изглеждащ като жив човек. Той е представен плешив, вероятно за да се създаде впечатлението, че е вече на възраст, от която най-непосредствено става преминаването в „царството на мъртвите”. Разперените ръце и отворените уста на фигурата изразяват изненада и уплаха и така илюстрират сведението в митологичния разказ : „душите на умрелите в ужас се разбягали”. Следващите три фигури вляво от вратата би следвало да са пак на Херакъл. Те илюстрират не подвизите му, извършени при изпълнение на задачите, поставени от Евристей, а участието му в няколко битки и в експедицията на аргонавтите. Използвана е възможността да бъде разнообразено представянето на външния вид на героя, тъй като тези събития са станали в различно време. За четирите фигури, въоръжени с меч, може да се изкаже съмнение, че те не са на Херакъл, тъй като има отстъпление спрямо познатия негов класически образ с тояга и лъвска кожа. Но създателят на тези изображения е бил добре запознат с литературните източници. В „Митологична библиотека”, например, в разказа за похода срещу Лаомедонт, цар на Троя, се описва атаката на войните, предвождани от Херакъл и конкретно е отбелязано, че той бил с изваден меч. Неслучайно меч присъства в екипировката на двете фигури от фриза, които са изобразени с характерната за Херакъл тояга. Тя служи за неговото разпознаване, а мечът прави връзката с другите изображения. По-нататък е представена илюстрация, на която се вижда състава на пълното въоръжение на Херакъл.

Амфората-ритон е най-представителния съд от съкровището. По-нея има и най-много различни по вид изображения. И до днес съдържанието им не е разчетено еднозначно и убедително. Фиг.1. Изображенията върху амфората-ритон (скицата е на Димитър Цончев, Археологически музей Пловдив) Анализ на основното изображение По обиколката на овоидното (яйцевидното) тяло на амфората е разположен релефен фриз, изобразяващ седем мъжки фигури и двукрила врата, от която наднича също мъжко лице. Непосредствено до вратата се разиграва сцена с участието поне на двама души: невзрачната фигура, която се подава от открехнатото крило и внушителният античен герой, застанал пред вратата и вдигнал заплашително меч в дясната си ръка. Подчертано атлетични и въоръжени с меч са и следващите трима мъже вляво от вратата, петият надува фанфара. Останалите две фигури могат да бъдат разгледани по два начина: като последни – шеста и седма в реда вляво от вратата или като самостоятелно позиционирани вдясно от нея (фиг. 1). Съществуват две основни трактовки на съдържанието на фриза. Едната приема, че той представя момент от древногръцкия митологичен разказ „Седемте срещу Тива”, когато седмината герои осъществяват атака срещу врата на крепостта. Според другата теза става дума за погребален ритуал с боен танц, извършван пред входа на тракийска гробница. Внимателното проучване на съставните елементи и анализирането на характерните детайли води до извода, че изображенията от фриза третират някои от разказите за най-великия древногръцки митологичен герой. Изобразени са по-малко популярни моменти от тези разкази, но има антични артефакти, които кореспондират с конкретни изображения върху амфората и осветляват тяхното съдържание. Фигурите на дъното и по дръжките (последните не са изобразени на скицата) също намират своето обяснение в историите за героя и потвърждават, че той е основната фигура в изображенията. Фиг. 2. Фризът върху амфората-ритон От съществено значение за анализа е констатацията, че първата и четвъртата фигури вляво от вратата, и първата фигура вдясно от нея, имат еднакви анатомични и физиономични черти (фиг. 2). Това означава, че изображенията са на едно и също лице. Следователно фризът върху амфората не показва група от различни хора, участващи в извършването на някакво общо действие - например, нападението на град Тива, както се предполага в едно от предложените разчитания на сюжета. А представя няколко отделни действия, извършени в различно време от едно и също лице. Това разсъждение е валидно и при хипотезата, че изображението представя ритуален обред и я прави също несъстоятелна. Освен ако не се приеме, че в церемонията участват братя-близнаци. Съществуващите различия във физиономиите на фигурите идват да създадат впечатлението, че главният герой е извършил отделните действия през различни години, на различна възраст. Всъщност тези различия се свеждат главно до големината на косата и наличието или липсата на брада. Вратата е следващото ключово изображение, което спомага за изясняване на сюжета. Тя има пропорции близки до човешкия ръст. Това не е висока и широка порта, през която е трябвало да минава конна войска. Седемте врати на Тива би следвало да бъдат от този вид. Върху амфората-ритон е изобразена не врата на крепост или дворец, а митичната врата, водеща към подземния свят на мъртвите - царството на гръцкия бог Аид (Áïdēs), изписван също Хадес (Háidēs) и на римския Плутон (Ploútōn). Самият подземен свят също е наричан Аид, а при възникване на християнството става Ад. (Б. а.: по-нататък името ще бъде привеждено, както то е посочено в използвания извор). Такава врата е представена върху редица антични артефакти, свързани с погребалните обичаи на древните гърци и римляни – надгробни паметници, урни, саркофази. Фиг. 3. Врати на подземния свят на мъртвите: върху надгробна стела от Музея за история на изкуствата във Виена, Австрия (вляво); върху стена на саркофаг от Държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург, Русия (в средата); върху саркофаг от Капитолийския музей в Рим, Италия (вдясно) Вратата от амфората-ритон показва голяма прилика с „Врата към подземния свят на Хадес (Door to Hades, underworld)” от надгробна стела от 3 в. в Музея за история на изкуствата във Виена, Австрия (фиг. 3). Близка с конструкцията си е вратата, представена върху стена на саркофаг, също от 3 в., в Държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург, Русия. За да няма съмнение за какво иде реч, зад открехнатото крило на вратата е изобразен бог Хермес, който е призван да посреща душите на мъртвите, за да ги приведе в подземният свят на Хадес. На саркофаг от 180 г. в Капитолийския музей в Рим, също е изобразена „врата на царството на Хадес”. От нея Херакъл извежда уловения „пазач” на подземния свят - триглавото куче Цербер. По съвременната подредба, това е последния подвиг на героя. Фиг. 4. Гробница в некропола (вляво) и надгробна стела с Хадес, Персефона и вратата към подземния свят (вдясно) от античния Хиераполис край Памуккале, Турция Второто, поддържано от доста автори предположение за вероятния сюжет на фриза върху амфората-ритон, визира вратата като вход на тракийски храм-гробница. И в резултат се предполага, че мъжете пред него изпълняват религиозен тракийски ритуал. Наблюдението за вратата е вярно, но трябва да се уточни, че входът на тракийската гробница е като вход на римска гробница. А последният представлява символична врата към света на мъртвите. В некропола на античния град Хиераполис, намиращ се в Мала Азия (днес там е разположен турският град Памуккале), са запазени гробници, имащи такива врати (фиг. 4). Там е намерена и надгробна стела с бог Хадес и съпругата му Персефона, застанали пред вратата на тяхното подземно царство. До тях има масичка, отрупана с нарове, символи на трайния брак между двамата. Почти същото изображение заема една от страните на т. н. „Сидамара саркофаг” от 2 в., изложен в Археологическия музей в Истанбул, Турция. Фиг. 5. Фигура от фриза на амфората-ритон (вляво) и статуя на Херкулес от 2 в. пр. н. е. в Капитолийския музей в Рим, Италия (вдясно) Кой герой е представен върху амфората-ритон, също може да се уточни. Още през 1958 г. H. Hoffman е обърнал внимание на чепатите тояги, фигуриращи като част от въоръжението на две от фигурите от фриза. От античните изображения е известно, че лицето, което използва такава тояга, определяна като бухалка, кривак или боздуган, е древногръцкият герой Херакъл, наричан от римляните Херкулес. В митологичните разкази се обяснява, че когато бил в Немейската гора, той изтръгнал едно дърво ясен, заедно с корените. И от стъблото, което било твърдо като желязо, си направил страховитото оръжие Лъвската кожа е друг съществен атрибут, придружаващ образите на Херакъл. Липсата ѝ е причина някои да не приемат фигурите с тоягите върху амфората като негово олицетворение. Но едновременното изобразяване на тоягата и лъвския трофей не е задължително. На фиг. 5 е представена антична статуя от Капитолийския музей в Рим, на която героят е без кожата. Видно е, че различие между фигурите от амфората и статуята има само в някои детайли. Изображението само с тояга, не е толкова рядко, то е било популярно в античния свят и се среща сред по-ранните изображения с подвизите на Херакъл. Фиг. 6. Херакъл и една от лъвските глави над вратата от амфората-ритон Лъвът като знак, не е пропуснат да бъде изобразен върху амфората-ритон: лъвски глави има над вратата, която героят атакува. Такива глави, като пазачи, фигурират на много „врати към подземния свят”. Тук са поставени над вратата. Вероятно това е направено не случайно. Майсторът на съда е изобразил главата на Херакъл близо до една от лъвските глави и така сякаш е искал да посочи за наличието на връзка между тях (фиг. 6). Диодор Сицилийски в „Гръцка митология” е отбелязал: „поетите са създали мита, че Херакъл бил извършил легендарните си подвизи сам и гол”. Това сведение също насочва към правилното идентифициране на фигурите от фриза. Имаме основание да считаме, че всички голи фигури от изображението са на Херакъл. Както ще стане дума по-нататък, възрастният мъж с хитон също е той. Ще бъде обяснено защо не е гол. Има такъв момент, посочен в неговата митична биография. След направените уточнявания може да се направи заключението, че фризът върху амфората-ритон представя сцени от живота и делата на древногръцкия герой Херакъл. Сцената пред вратата, разбира се, е свързана със слизането му в подземният свят на мъртвите - царството на Аид (Хадес). Древногръцките разкази сочат, че Херакъл е бил там поне два пъти. Фиг. 7. Стена на саркофаг от 240-250 г. в Национален римски музей в Рим, Италия. Изображенията на подвизите на Херакъл са популярен мотив в скулптурната украса на античните саркофази от 2 и 3 век. Заради сцените те се наричат „Саркофази на Херакъл”. Върху челната стена на саркофаг от Националния римски музей в Рим са изобразени девет от подвизите (фиг. 7). Стилистиката на многофигурната композиция е като на амфората-ритон: няколко различни действия са предадени като една обща картина; героят е гол, някъде носи тояга и/или лъвска кожа; лицето е портретирано да изглежда в различни възрасти – с брада или без брада; характерни допълнителни атрибути подсещат кое изображение към кой подвиг се отнася. Фиг. 8. Саркофаг на Херкулес от 2-3 в. в Археологически музей в Кайсери, Турция Няколко от античните саркофази, открити в Анадола, Мала Азия, съдържат релефна украса с изображения на подвизите на Херакъл в съчетание с врата към света на мъртвите. На фиг. 8 е показан саркофаг, намерен в турския град Кайсери. На всяка от двете широки страни са представени по пет от подвизите на Херакъл. На едната тясна страни има още два подвига, а другата е заета от „врата към подземното царство”, край която стоят пазачите - братята Диоскури. В музея в Анталия също са изложени два подобни саркофага. Вероятно изображението на „врата към царството на Аид” върху амфората-ритон не е случайно, защото Панагюрското съкровище е изработено в ателие, намиращо се също в Мала Азия. Фиг. 9. Саркофаг от 150-175 г. в Градски музей във Велетри, Италия: общ вид (вляво) и сцени с „врата на подземния свят на Хадес” (вдясно). Най-изразителни по темата са няколко изображения от внушителния саркофаг от Велетри, Италия (фиг. 9). В горния регистър са представени сцени с подвизите на Херакъл. В три от тях фигурира „врата на подземния свят на Хадес”. На едната тясна страна е представена сцената с излизането на героя през вратата, водещ със себе си кучето Цербер. На вратата има изобразени лъвски глави, както над вратата върху амфората-ритон. По най-ранната подредба, направена от Писандър Родоски в поемата „Хераклея”, това е единадесетият подвиг на Херакъл. На съседните изобразителни полета са представени десетият подвиг - победата му над триглавия великан Херион и дванадесетият подвиг - открадването на златните ябълки от градината на Хесперидите (фиг. 9, вдясно горе). Пред вратата на другата тясна стена на саркофага е застанала двойка, подобна на тази от амфората-ритон: възрастен мъж, облечен с хитон, и млад гол мъж, държащ патера и жезъл. Изображението трябва да е свързано с Херакъл, тъй като на съседните изобразителни полета са показани неговите първи и втори подвиг: удушаването на Немейския лъв и убиването на многоглавата Лернейска хидра. Според преданието тя живеела в блата, близо до входа към подземното царство (фиг. 9, вдясно, в средата). На задната страна на саркофага е представено още едно слизане на Херакъл в подземния свят, при което той успява да отнеме от Аид току що починалата Алкестида, съпруга на приятеля му Адмет (фиг. 9, вдясно долу).

Киров, обърна му внимание на този човек и той веднага се качи на одъра. Хайде поемай си го, че пак почна да спами.

Ей, така и не ти стана ясно, че русофилите са си създадени много отдавна. Цели 45 години не само руския народ, но и останалите народи от СССР се приемаха за братски. И Русия го знае това – за това е написана и втората статия. Знае и изобщо не си прави труда да води някаква „хибридна” война. Хибридната война я водят някои политици с българския народ. Като гледам начина ти на разсъждение, виждам, че има риби, които кълват на тяхната стръв.

Пак не си прочел добре какво пише. Написано е: „Болгария является важнейшим балканским государством, стратегическое положение которого дает нашей стране исключительную возможность осуществлять свои геополитические и экономические интересы в этом регионе. Ни Сербия, ни Румыния, ни Греция такого положения не имеют. Если у России не будет хороших отношений с Болгарией, не видать ей ни «Южного потока», ни военного союза с той же Сербией, кратчайший путь к которой по морю лежит именно через Болгарию. Исключительное значение Болгарии для России с точки зрения геополитики хорошо понимал великий русский имперец граф Н. П. Игнатьев. Он был убеждён, что создание «Большой Болгарии», которая была бы во главе союза славянских балканских государств, стало бы надежной опорой России в этом регионе. Об этом же писал и автор плана войны 1877-1878 гг. генерал Н. Н. Обручев: «Вырвать из власти турок христианскуюстрану (Болгарию), в которой они совершили столько злодейств. Эта страна заключает в себе три части: Придунайскую Болгарию с Рущуком и Трновом, Забалканскую – с Софиею и Македонскую – с Монастырем (или Битолем)». Този въпрос е засегнат в статията на Севастиянов: „…когда халява закончилась, мы получили то, что имеем сегодня — добровольный переход в статус еще одной западной колонии под управлением местечковой закомплексованной «элиты». Понятно, что «мандат» на пребывание в рядах этой «элиты» у Запада нужно не только заслужить, но своевременно проплачивать. Не деньгам, но тем, что намного дороже — своей совестью и рычагами, направленными на промывание мозгов населению. Поэтому основная задача та же, что и при Гитлере — тотальная русофобия, информационные провокации и упорная «долбёжка» проверенных временем штампов. Главная движущая сила, и по совместительству «смотрящий» за всем проектом — нынешний президент, Росен Плевнелиев. Свой срок он начал с того, что призвал понизить уровень отношений между нашими странами, сделав их менее тесными. На практике это немедленно привело к ускоренному выдавливанию русского языка и дальнейшей «фаршировке» Болгарии американскими НКО, контролирующими весь процесс. Но звёздный час Плевнелиева настал лишь через два года после избрания, в 2014-м, когда по прямому указанию из Брюсселя он торпедировал строительство «Южного Потока», включившись в масштабную схему по энергетическому шантажу нашей страны. Тогда же он перешел и на соответствующую риторику, даже более воинственную и русофобскую, чем формальная позиция Вашингтона. Неустанно спекулируя вокруг Крыма, Плевнелиев окончательно сжег все мосты, назвав Россию ни много ни мало «националистическим агрессивным государством». С тех пор ничего не изменилось, кроме того, что Болгария всё глубже втягивается в проекты, чуждые и вредные для самого народа, для его интересов и того будущего, которое могло быть возможным. Именно на болгарских пляжах отдыхают убийцы из АТО, и именно через болгарские порты, по некоторым данным, идёт колоссальный трафик наркотиков для сирийских исламистов. И это после того, как списанное советское оружие со складов под Софией отправилось прямиком в Ливию, в руки к местному филиалу «Аль-Каиды», в те самые дни, когда Каддафи еще мог выстоять. Иными словами, мы имеем превосходный локальный центр для реализации самых гнусных американских идей. Что же касается той адекватной и пассионарной части населения, которая не принимает сложившийся порядок вещей, то здесь работает стандартная методика — их выставляют ретроградами, нацистами и просто идиотами. Остальные послушно терпят то, что им подсовывают и даже не пытаются спорить с тем, что у их страны украли будущее. А это действительно так. За 25 лет евробюрократам удалось погрузить Болгарию на такое дно, где она еще никогда не бывала. Промышленность, наука, сельское хозяйство — всё подверглось равному уничтожению. Итог закономерен — молодежь массово бежит из страны, а заброшенные деревни заселяются цыганами, которых становится всё больше. И это не говоря о чудовищных планах по использованию Болгарии в орбите миграционной катастрофы. Это, действительно, трагедия, прежде всего потому, что подобные процессы фатальны. Обратить их вспять уже невозможно, остаётся лишь констатировать скорость, по которой страна движется к своей гибели. Как и тот факт, что болгары действительно всё это заслужили — своим предательством, своей подлостью и своим безразличием, которое пришло следом. А Запад это прекрасно понимает, и не испытывает никаких иллюзий касательно устремлений болгарского народа, ведь на западном ценностном уровне болгар просто не существует, а вместо них есть лишь желание получить как можно больше и подешевле. Страну, элита которой предает самое дорогое — Православную веру и славянскую кровь, — никто и никогда не будет воспринимать как своего союзника, только как инструмент, в который Болгария и превратилась.” Написаното с червени букви точно представя поведението на Върбанов.

Става дума за една и съща грамота, в която за Владислав се казва, че бил „рекс”, а за Шишман – че бил „цесар”. Значи не е било едно и също! Ето по-нататък какво пише в продължението на грамотата.

Поговорката гласи: „Вижда сламката в окото на другия, а не вижда гредата в своето”. Ето ви гредата: СЕГА - За шести път Страсбург осъди България заради акциите на ... В този случай става дума за насилие: „ЕСПЧ приема, че при ареста на Попов е проявено нечовешко и унизително отношение”. Тук обаче, става дума за смърт: Страсбург осъди България за смъртта на Чората | Правен свят „От практиката на съда излиза, че държавата ни осигурява бавно или никакво правосъдие, полицейско насилие, нечовешки условия в арестите, липса на ефективна защита при подслушване, безхаберна администрация, нарушава религиозни права и правото на собственост на своите граждани.” Това е от 2011 г. Над 100 млн. лв. е сметката, която ще плащаме по дела пред ... Защо, млади хора, не реагирате на днешните насилия, ами се ровите в историята, която не познавате? При това четете за нея и отбирате само това, което ви се струва като най-характерно, без да имате как да проверите дали е вярно. Вярвате на лошите неща, които са се случили, а считате за лъжа и измислица приказките за хубавите неща на живелите по онова време. Плачете за репресираните „врагове на народа”. Ама по време на социализма беше ясно кои са те, гонеха ги, но останалите никой не ги закачаше. А сега крадците и насилниците влизат във всеки дом, дебнат по тъмните кюшета и въобще не питат от коя партия си, ляв ли си – десен ли си… Какво да кажем за грабителството на държавата чрез разни дедесета, акцизи, налози, трамвайни билети. Ами таксите на банките, които непрекъснато нарастват. Държавата пак е майка хранителка, а партиите признават за съвсем законно, след като вземат властта, да назначат в нея свои хора. Последните са на път въобще да не пуснат тази власт, докато не опапат всичко, що има в държавата. Те разпределят и парите от Европа, вий се занимавате с миналото. Мен не ми е жал за социализма. Страх ме е от капитализма и от демокрацията на неговите почитатели, като Върбанов.

Колко умилително! А това четохте ли го? Прословутият затвор в Белене, но вече по време на демокрация. Шокиращи кадри от затвора в Белене: бой и извращения.

Заекът, който е изскочил се нарича Георги Бенковски. Априлското въстание е трябвало да избухне, след като Сърбия обяви война на Турция. Както ви е известно, това става през юни 1876 г. Така нареченият „Гюргевски комитет” не се съобразява с международната обстановка и дейността на другите революционни дейци в Румъния и Сърбия и обявява въстанието за 1 май. По това време става ясно, че генерал Черняев заминава за Сърбия, за да стане главнокомандващ на сръбската армия. В Букурещ се среща с Филип Тотю и го кани да се присъедини с чета. Повикани са и другите войводи. В Сърбия се събират всичките те и 2000-3000 момчета. Кишелски също е действал по този въпрос. Въстанието в България се оказва неподготвено, а в него не се включили масово българите. Докато това в Босна и Херцеговина е траяло вече цяла година, Панагюрското въстание е потушено за дни. И когато Черняев влиза със сръбско-българската войска в България, никой не го посреща и никакъв българин не въстава. Те българите не въстават и когато руснаците минават Дунав и това показва, защо възхваляваната тактика на Левски е била погрешна. Войводите са знаели настроенията на българите и не са искали да вдигат въстание, без да имат някаква международна подкрепа предварително. А това, че въпросът за смъртта на Ботев непрекъснато се повдига, е въпрос на начин на мислене. Например Боян Пенев си е обяснил нещата много просто: „От кого е бил убит Ботев? Мерен ли е от някого нарочно или заблуден куршум го е ударил? Най-вероятно е, че някой смел черкезин го е дебнал отблизо. Местността позволява това. От другата страна на ръба, между храсталаците и камъните лесно би могъл да пропълзи някой черкезин, да спре горе сред скалите и храстите, без да бъде забелязан. Ботев се е отделял рязко от четниците със своята външност, с облеклото си, с войводските си знаци. Врагът ще го е дебнал и ще го е мерил отблизо: когато войводата се изправя ненадейно, черкезинът гръмва върху него. „Ботев е бил мерен нарочно – пише З. Стоянов – дали от ближния ръб или насреща от усоито, неизвестно. Кой го е ударил – също. Предполагаме, че желающи някои по своя воля са се приближили до мястото, където е почивала четата, и щом Ботев се е изправил, гръмнали са, а после избягали.” (Б. Пенев. Де и как е загинал Ботев? В: Златорог, 1926 г., бр.5-6, с. 280-281) По въпроса защо войводите не минават в България, а отиват в Сърбия съм разбрал само това, което посочих. Филип Тотю го е казал на Филип Симидов. Събирам сведения в тази посока и може би ще напиша нещо. Факт е, че въпросът е нелицеприятен, защото с „героичното” Априлско въстание се вижда на какво ниско ниво се е провеждала така наречената „революционна освободителна борба”. А въпросът за Сръбско-турската война от 1876 г. доскоро беше табу за българските историци. Напоследък се появиха някои неща, но в познатото патриотично русло за българското участие в нея.