Warlord

Не е сигурно тва, Централна Азия много бързо може да бъде премината от конен народ. Не пречи някоя тюркска отломка по-рано да е пристигнала от основния масив и летописците да са я пропуснали, а това да сме били ние

А къф е проблема българите дза са били тюркска пасмина от степта, която е налазила градовете на някакво кавказко население ?

Къде отиде ти чак на гравитацията. Ако плоскоглавците си имаха и най-елементарно понятие за гравитация никога нямаше да ги бръщолевят всичките тези небивалици. Да се чудиш как въобще цялата тая пасмина са ги пуснали да минат 5 клас по Физика. Айде при българската образователна система знаем как стоят нещата, ама на запад?!?

Славянски военноплеменен съюз.

Поздравления, летящ старт като за първо мнение във форума. Ако си дошъл само за да нареждаш си объркал мястото - кръчмата/стадиона/селския кър са в друга посока.

Няколко възлови срещи, които ще се играят довечера и ще решат окончателното класиране в групите:

За Ердоган не е прецедент, в битката за Кобане кюрдите щяха да са като притиснат плъх в ъгъла, ако не бяха получили разрешение да направят обход през турска територия. Всяка от страните прави известни компромиси, но основните линии не се променят. Особено притеснително е, че студената война между Израел и Иран става все по явна и открита.

По какво точно са стреляли израелците?

Нация техническа.

"Вписано" е разбира се, но все още не сме толкова напред с материала, че да можем да го разчетем. Сам посочи, че сложността на ДНК е с еди колко си гига-тетра над капацитета на най-мощния чип, който до момента сме създали.

Ами нормално е да не ги интересува, въпроса за произхода, езика и гените е свързан със съвременни комплекси и курлтурно-политически натоварен. Момента с липсата на цитирани домашни извори е интересен, но и обезнадеждаващ. Възможно е при влизането на турците в Търново, Никопол и Средец първи да са лумнали библиотеките, хартията най-лесно гори, а книжовните ни центрове все пак не са били чак толкова много колкото в Западна Европа. Възможно е и фанариотските владици да са започнали да се отопляват през зимата с български книги още през 15-16 в. А е възможно и просто писаните от българи хроники да са били съвсем оскъдни.

Нищо не си "спомнят", това са просто вродени инстинкти натрупани с еволюцията. Мишките, които не са се страхували достатъчно от определено вредно за тях нещо постепенно са дали фира и нататък са предали гените си само по-предпазливите мишки.

Няма, но в случая идеята е да се установи възрастта на живота. А тези явно са фенове на теорията за панспермията и се напъват да я докажат прилагайки закона на Мур към геноми. Което е като да умножаваш ябълки по крави.

И откъде съждението, че след като този закон важи за полупроводници ще важи и за живата материя?

Четейки разни проучвания за ранното заселване на Полинезия, без особено учудване откривам, че съдбата на местната, ако мога така да я нарека "мини-мегафауна" е същата каквато и на тази в Нова Зеландия, в Австралия и другите континенти. А именно - съществува си там милиони години и преживява един куп климатични промени, вкл. и ефектите от последния ледников период и накрая изчезва малко след като се появяват хората. В случая преди ок. 3000 г. До тогава по рифовете е било пълно с гигантски охлюви Trochus, чиито открити черупки са по-големи от чиния, един е бил предостатъчен за да се нахрани човек, а са били с хиляди лежащи из лагуните. Само няколко поколения след появата на хората на архипелага Вануату тези черупки напълно изчезват от археологическите пластове там. Подобно на други места и в джунглите на Полинезия тогава е имало огромни безкрили птици, не чак колкото новозеландската моа, но пък също като нея - нямащи никакви вродени инстинкти да се плашат и бягат от хората. Също така е имало и един вид сухоземен крокодил, който озовавайки се изолиран на островчета без достатъчно големи водоеми, т.е. радикална промяна на обичайната му среда, успява да се аклиматизира към новата и да оцелее милиони г., но и той си заминава все по същото време когато и останалите - преди ок. 3000 г.. Счита се, че ок. 1000 вида изчезват от Полинезийските острови с появата на човека. Като едрите изчезват напълно, оцеляват само летящите птици, с изключение на одомашнените диви кокошки, както и плъховете и др. дребни видове.

Вдигаме още левъла и отиваме на октоподите, същества толкова далечни от нас, а и от останалите животни, че изглеждат като дошли от друга планета. Но дори и при тях се наблюдават неподозирани способности и типове поведение, както дори изразяване на различни емоции чрез промяна на телесните цветове. При гигантските тихоокеански октоподи е установено, че притежават ярка индивидуалност, че използват инструменти и че могат да разпознават отделните хора. Запушват с камъни входовете на дупките си, а също и се забавляват като пръскат с вода по бутилки служещи за мишени или по лабораторните работници. За първи път се наблюдава игрово поведение при безгръбначно, но изглежда и на тях това поведение не им е неприсъщо и при определени условия се проявява.

Трябва да се провери, все някой интегриран в градска среда ненец ще се намери. Мога да се хвана да разпитам по руските форуми по тоя въпрос. И без това съм с едноседмичен бан от ФБ за политнекоректност и внезапно открих, че разполагам с доста свободно време

Амазоне, толкова епична история не бях чел от векове! Имаш таланта да напишеш съвременно продължение на Швейк

Абсолютно! Някакси успокояващо действа неочакваното установяване, че не само ние хората сме долни мекеренца Обаче пък наред с това още по-неочаквана бомба е, че и не само ние сме изобретателни, чувствителни, любознателни, креативни и т.н. Един вид схващането, че между нас и останалите животни има някаква необяснимо голяма пропаст, дело на богове/извънземни/радиация и незнамси какво още, е тотална заблуда. Всеки вид има заложеност да развива такива уникални умствени способности, не само близките ни примати, но и птиците, с които последния ни общ прародител е влечуго живяло преди 300 млн години.

За враните също е известно, че проявяват интелигентност и дори използват инструменти - вадейки гъсеници от цепнатини и дупки със съчки и кукички. Доскоро стоеше въпроса - инстинктивно ли им е заложено това или се учат една от друга? Експеримент с новоизлюпени врани, държани в изолация от възрастни врани, показва че в някакъв момент и те започват да ползват кукички. Т.е. явно им е генетично заложено. Друг експеримент обаче (макар и непредвидено протекъл) показва, че въпреки това са способни да проявяват изобретателност: На дива врана й е поставена задача да извади кошничка с дръжка и в нея парче месо, сложени в епруветка, а до нея поставени една тел извита като кука и една права тел. Малко преди въпросната врана да влети в помещението и веднага да фиксира епруветката, друга врана отмъква куката и пред епруветката остава само правата тел. Първата врана обаче я хваща с клюн, мушва я в дупка в пода, натиска я и я изкривява като кука. С така премодифицирания инструмент вече успява да издърпа кошничката с храната.

XXI век сме все пак, ненците имат достъп до кибрит, железни брадви и ножове, пушки, водка, както и до дърва (поне през тази част от годината когато мигрират към устието на р. Об). Но за тях изрично се казва всеки път, че го предпочитат така - от току що заклано животно, все още топло, но изцяло сурово. Иначе на мен ще ми е по-интересно, какво ще стане ако се заселят в градове с всички удобства, но продължат да си ядат месото сурово. Сигурен съм, че средната продължителност на живота им ще скочи с поне 15 г.

Освен, че разполагат с неподозиран капацитет на паметта, както се вижда от горния пример, друго наблюдение показва, че птиците могат и да предвиждат събития както и да мамят. Калифорнийските сини храстови сойки могат да предвиждат намеренията на други птици и да действат съобразно тях. Например когато една сойка е откраднала храна и тръгне да я крие, тя знае че ако друга сойка я наблюдава през това време има вероятност да й открадне ядката. Затова когато другата сойка си тръгне тя се връща и премества ядката на друго място. Храстовите сойки притежават и още нещо, което досега мислехме, че е присъщо само на хората - способността да си спомнят конкретна отминала случка. Те изглежда знаят преди колко време са скрили храната си защото винаги се връщат да си я вземат преди да се развали.

Първоначалната концепция, че животните са просто биологични машини реагиращи само на стимули и каращи на инстинктивна инерция, е на път да си отиде. Започваме със следния пример: В периода 1977 - 2008 изследователката Айрийн Пепърбърг от университета Брандейс (Масачусетс) провежда един дълъг експеримент с папагал от вида Жако (с мозък с големината на орех), стремейки се да разбере как той възприема света и дали е възможно пълноценното общуване между човек и птица. Резултати от експеримента: Папагала се научава да брои до 7, както и да произнася правилно цифрите. Също така придобива основна представа за абстрактната концепция на нулата. Разпознава цветове, форми, размери, материали (вълна, дърво, метал); разбира понятия като еднакво и различно. Установена е у него очевидна жажда за социално общуване; чувства на отегчение, гордост, превъзходство спрямо други птици подлагани на същите тестове в негово присъствие, даване на грешни отговори "напук". Също така и способност за измисляне на нови думи. Например ябълката я нарича "бан-еши" (ban-erry) защото на вкус му прилича на банан, а на вид на череши. Огромен арсенал от постижения, на каквито до скоро се смяташе, че дори приматите не са способни.

Имат кибрит разбира се, просто така го предпочитат. На теб може да ти изглежда отвратително, но за тях е delicius