Warlord

Демек моите съмнения се потвърждават. Абсурд е при пленяването му да не му вземат всичко, особено ръчните гранати, освен ако не си ги е набутал в някой заден много-много тъмен и дълбок, преносим съветски склад Другия малко по-некрайно абсурден варянт е да се е докопал до тях по време на разпита. Само че много малко вероятно е да не е бил вързан или поне държан на мушка от останалите докато са го разпитвали. И дори изневиделица да е успял да откачи граната от най-близкия немец, откъде успява да вземе и другите 2 (и брадвата), или всичко това го взима от най-близкия, обирайки го като гладен циганин - текезесарска джанка още преди да се е усетил и той и останалите.

Китай още е във фазата на натрупване на икономически, ресурсен и научен потенциал. Засега все още копират техниката или я изкупуват, но в един момент ще се изравнят със САЩ и Русия и ще имат шанса тогава да поемат инициативата, особено ако до този момент икономиката им продължава да е във възход, за разлика от тази на другите.

Гледах някъде и по-голям куриоз - бележка с която самия фюрер удостоверява, че един евреин не трябва да бъде арестуван, защото му бил личен командир през ПСВ.

Иран има сравнително добре подготвен флот и авиация. Но наистина не му е нужен, тъй като Персийския залив общо взето е изцяло в обхвата на сухопътните му летища и бази, а поддръжката на такова чудо е неимоверно скъпа.

http://www.varnautre.bg/2014/04/08/220662-kray_varna_iznikva_istoriko_atraktsionen_park_za_50_mln_evro_snimki И така, въпросът сега е - задава ли се и нашенския Скопиеленд или ще успеем да скалъпим нещо удачно, айде ако не в исторически то поне в туристически аспект?

Има и в момента и то в Европа - Андрей Лукашенко в Беларус.

Вешин е известен предимно с баталните си картини покрай войните за национално обединение. Ето и един негов мирновременен шедьовър "Конски пазар в София", 1899 г.

И аз си помислих, че за ген. Луков иде реч. Той набра популярност напоследък покрай заклеймяването на стария строй и покрай това че ултранационалистите си го харесаха за символ Не знам дали е успял да заблуди сърбите, че са 200 човека, но огъня на артилерията, макар и от само 4 дула на ключова позиция може да спре доста крупни сили на врага.

И все пак, 10 снимки от съвременен Иран: http://proud-a.blogspot.fr/2014/04/different.ran.html

И последната партида:

Айде ще ти дам не-интернетски източник за тази таблица - има я публикувана в книгата на Will Fey - 'Armor battles of the Waffen SS, 1943 - 45' Не ги бъркам, давам ти за пример, че такава практика е имало много отдавна и не е нито странна, нито трудно усвоима дори и за киртаците от РККА. За приятелския огън - той е просто плод на некадърно командване и да - в някои случаи на непознаване на танковете. Но това е в случаите, в които срещу тях са се озовавали да кажем току що рекрутирани и докарани от тайгата ловци виждащи бронирани машини за първи път в живота си. За незапознатите с техническите подробности, руснацитеса слагали достатъчно голяма и видна червена петолъчка върху тъмната броня на всеки танк, дори и върху лендлийзовите англоамерикански и трофейните немски, така че дори и някой свръхпознавач да не вземе да се заблуди

Ето малко кадри в подкрепа на теорията, че западът събори комунизма бтв този концерт се е състоял със специално разрешение на Горбачов, то и няма как иначе де, но все пак си е един от пироните в ковчега.

Признавам, че началото на бойните действия на 2-а армия между Солун и Дойран не ми е добре познато, но след Дойран ген. Иванов постоянно моли щаба за подкрепления и въпреки че 3 от 5-те армии практически бездействат, командването отказва да му ги прати. Чак когато отстъплението приближава Благоевград и старата граница му пращат скромни подкрепления, които идват само за да се присъединят към всеобщото бягство. Иначе пълно щастие на балканите няма как да има за никой. Максималните ни претенции твърде много ощетяват всички останали и най-малкото у тях щяха да породят реваншизъм ако ги бяхме постигнали. Просто народите са разпиляни навсякъде поради липсата на граници на полуострова за период от около 4-5 века.

Стинка - така щяхме да имаме Цяла Егейска Македония (без Солун, който никога не е бил български) и Вардарска до Вардар. По-голямата част от роднините за които говориш щяха да са при нас, щяха и почти всички от Одринска Тракия да са. Колкото до Западна Вардарска Македония - можеше да я вземем или поне части от нея за цената на нашия неутралитет през ПСВ. Или с постепенна пропаганда и мирно решение като Добруджа, но това в перспектива и зависи как се развият събитията. Ресавски - Иванов, както и останалите си е бил милитарист, бълнувал е за Солун и тн. Но настоявал ли е да се бие с 3 дивизии срещу 10, както става накрая? Савов си носи най-голямата отговорност за подценяването на южния фронт.

В такава геополитическа обстановка агресия докрай би била само в наша вреда. Колкото по-лоши се изкараме пред всички останали вкл. Великите сили - толкова по-лошо за нас на мирните преговори след края на войната, която няма как да бъде спечелена.

Още през ПСВ пристигат бронирани бойни коли от Албиона в Белогвардейската армия, барабар с инженери-шофери с пилотски кожени каски, наушници и очила тва 1916. Защо ти е странно, че 1941-42 не е можело да стане? За приятелски огън на руски по 34-ки и КВ-та за първи път чувам и това, познавали са си ги идеално и още в началото на войната са си ги имали, просто са били ранни модификации със 76 мм оръдия.

Няма шанс 2-а армия сама да удържи всички гръцки армии при Мелник, камо ли при Кукуш или въобще някъде на юг. Ген.Иванов съвсем ясно го преценява че е така, знае го, казва го на щаба - и кютуците от щаба просто с половин уста му казват да се оправя и че подкрепления няма как да му бъдат пратени, въпреки че дори и в тази безкрайно кризистна ситуация е имало как, но в случая са взети други безумни приоритети в предвид.

Сърбите можеше да ги изкараме от войната с9 внезапен удар, ако да кажем че въобще не го очакваха (макар че го очакваха) ама през това време гърците нямаше кой да ги спре при Кресна и щяха да си влезнат в София, а поради това че нямаше кой да ги спре и заплаши с Кресна, нямаше да има и как да ги поставим в шах за да убедят те и румънците да не влизат в София и тн. Излишно е да се коментира такъв варянт - не само че не е печеливш, ами е и още по-катастрофален!

С първия абзац 100% съгласие. С втория - както казах - започнали са отпреди боя за Москва. В какви количества точно преди и след това си признавам че незнам и че сега ме мързи да проверявам, но и това ще стане

Битката при Вейхавей Кампанията започва на 18 ян. 1895 г. с диверсия на Йошино, Акицушима и Нанива, които обстрелват града Денджоу, ок. 150 км западно от Вейхавей, за да отклонят вниманието от него и да стоварват с флота източно вблизост до него 2-а армия (ген. Ивао Ояма). Десантът е извършен безпрепятствено и войските тръгват към Вейхавей в две колони. Крепостта е достигната на 30 ян. и щурма започва в условията на снежна виелица и при температура от -26 градуса. Съпорт оказват от морето с артилерийски обстрел по фортовете и японските канонерки и крайцери. Китайците дават 9 часов отпор преди да започнат да се изтеглят поетапно от крепостта и накрая напълно да я изоставят в ръцете на японците. По заповед на адмирал Дин са разрушени или максимално повредени бреговите батареи на крепостта за да не могат да бъдат използвани от врага. В един от завзетите фортове японците откриват пост за управление на минните заграждения около базата и незабавно го обезвреждат. Това развързва ръцете на адмирал Ито да действа срещу базирания там Бейянски флот, който все още представлява крупна сила: 2 броненосеца, 5 крайцера, 2 учебни съда, 6 канонерки и 12 миноносеца. Срещу тях Ито разполага с 9 крайцера, 7 корвети, 4 канонерки и 16 миноносеца. Първоначално атакува отряда на японските канонерки, но им се налага бързо да се върнат назад под обстрела на китайските кораби. Привечер се налага и броненосците да приключат маневрите и да се изтеглят от залива тъй като залязващото слънце ги заслепява и така дава предимство на китайците. През нощта в залива нахлуват миноносците, но отново безуспешно, дори погрешка откриват огън по вече заетите от японската пехота фортове на Вейхавей, след което на свой ред се връщат. Героичната смърт на ген.-майор Одера в зимните боеве за Вейхавей: На следващия 31 ян. в морето се разразява буря и принуждава японския флот да се изтегли в безопасния залив Жунчен. Бейянския флот се оттегля на силно укрепения о.Люгундао разполагащ с въглищна база, 5 форта и 17 крупнокалибрени брегови батареи. Изчаквайки морето да се успокои японския флот се извива в колона покрай о. Люгундао на пълна скорост и открива огън по него от 2 км разстояние. Бреговите батареи отговарят на огъня, но не успяват да уцелят нищо от бързо оттеглящите се японски кораби. В следващите дни подобни огневи налети на острова стават ежедневни от страна на японския флот, но той така и не успява да нанесе поражения на добре укрепените батареи, както и на скрития зад острова китайски флот, който от залива си обстрелва японските войски на континента. В нощта на 3 февр. На японските миноносци се отдава да преминат загражденията на залива от плаващи баражи и да атакуват затворилия се там Бейянски флот. Част от миноносците се натъкват на охраняващи съдове и започват бой с тях, включително обстрелвайки ги със скорострелни малокалебрени оръдия и ръчно въоръжение. Два от миноносците се добират до флагмана Динюан, различаващ се в тъмнината с високо издигащата се мачта, но поради заледявания по по-голямата част от корпуса и уредите си успяват да пуснат по него само половината от торпедата си. Едно от тях попада в корпуса му странично близо до кърмата и пробива водонепроницаемите прегради, така че броненосеца започва да се пълни с вода. Успяват да го изведат до брега където той засяда, но все още може да води позиционен огън с повечето от оръдията си. В тази акция японците губят 2 миноносеца и други 2 повредени успяват да извлачат на буксир. На следващата нощ японците повтарят акцията отново с миноносци и въпреки, че този път адмирал Дин очаква нападението и лично стои на стража при входа на залива на палубата на Цзиюан, 4 миноносеца успяват незабелязано да се промъкнат между плаващите баражи и корабите и да торпилират Лайюан, който се преобръща и засяда в залива оставяйки само дъното си над водата. Потопен в плитчините с торпедо е и учебния съд Вейюан, както и още няколко кораба отнасят повреди от миноносните атаки на японците преди те да се оттеглят. Считайки че китайския флот вече е достатъчно отслабен адмирал Ито решава да го атакува с всичките си налични сили. В избухналата масова престрелка на входа на залива както и при Ялу най-тежко пострадва флагманът на Ито – Мицушима ударен от минен погреб и от огъня на китайските кораби и бреговите им батареи. Поражения от едрокалебрени снаряди отнасят Нанива и Фусо, а най-тежко пострадалия китайски кораб е Чженюан. Японците успяват да разрушат форта на о. Жидао кадъто експлоадира барутния склад на китайците. Въпреки това адмирал Ито не успява да постигне убедителна победа, отчасти изненадан и от това че в боя взимат участие някои китайски кораби, които са считани за вече потопени в неговия щаб. План на обсадата на Вейхавей: На другия ден (8 февр.) при поредното преминаване на западния пролив японската ескадра се натъква на 13 китайски миноносци излезли от залива си. Адмирал Дин решава да направи с тях пробив в японската блокада. Ито праща срещу тях бързоходните крайцери Йошино и Нанива, както и по-бавния и изоставащ Ицукушима, които им пресичайки пътя им към открито море яростно обсипват със снаряди миноносците и им нанасят катастрофални поражения. 4 миноносеца потъват почти веднага, а останалите са пленени от японците. В нощта на 8 срещу 9 февр. японците успяват да се доберат с катери и лодки до загражденията от плаващи баражи и с помощта на взривове, брадви и ножовки те успяват да разкъсат значителна част от тях и да освободят пространство за нахлуване в залива на големите японски кораби. Заедно с това до сутринта на 9 февр. Японците завършват и възстановяването на повредените по заповед на Дин брегови батареи на Вейхавей в чийто обхват се намира о. Люгундао и разположения там китайски флот. Адмирал Дин дава заповед незабавно тези батареи да бъдат наново унищожени. Избухва артилерийска престрелка между тях и китайските кораби, в която е взривен заседналият флагман Динюан и потопен крайцера Чинюан. В следващите дни японците продължават обстрела по острова и от корабите си и от фортовете с батареите. Ответния китайски огън поврежда крайцера Ицукушима и 2 корвети. През нощта японците отново влизат в залива с малки съдове и продължават да разрушават загражденията. С това положението на отбраняващите се китайци става съвсем безнадеждно. Чуждите военни съветници и евакуираното там цивилно население както и обикновените войници вече настояват за капитулация изтормозени от непрестанните боеве и студа. С оглед на това, че и от Пекин заявяват на адмирал Дин, че нямат възможност да му изпратят никаква помощ, той се съгласява да капитулира пред адмирал Ито, след което се самозастрелва, същото правят и повечето от заместниците му, както и комендантът на Вейхавей. На 14 февр. японския флот влиза в залива. Оцелелия броненосец Чженюан, както и крайцерите Пинюан и Цзиюан спускат флаговете си. По заповед на адмирал Ито на китайците е оставен учебния съд Канцзи, на който да се пренесат телата на адмирал Дин и останалите китайски командири, към които противника отдава чест за доблестта им. Японската ескадра строена в залива дава почетен салют пред флага на адмирал Дин. Пленените войници и цивилно население са освободени. Договорът от Шимоносеки Триумфът на Япония е пълен. Китайския флот е напълно разгромен и принци Гун официално закрива адмиралтейството в Пекин. Трофеите от Вейхавей са голами, най-вече кораба Чженюан, който става първия крупен броненосец в японския флот. С това и с последвалото победоносно излизане на 1-а армия на р. Ляо към подстъпите на Пекин двора на Цин решава да започне преговори за примирие. Японците преустановяват настъплението си към Пекин, но пък докато преговорите текат те превземат форта Хайджоу в близост до Великия канал за да окажат натиск върху Цин и да ги направят по-отстъпчиви. Докато примирието е обявено на север според японската гледна точка то все още не важи за Тайван. Така че японците бързат да го овладеят и да поставят като задължително условие пред Цин неговото предаване на Япония за да се сложи край на военните действия. Първоначално те заемат архипелага Пенху в пролива между Тайван и континента явяващ се ключ към него. И така парират всякаква възможност за успешни китайски действия в бъдещ нов конфликт за острова. В резултат на което според мирния договор подписан в Шимоносеки Цин отстъпват Тайван и Пенху на Япония, заедно с Корея и Ляодунския полуостров, както и се задължават да изплатят репарации на Япония в размер на 200 млн. лян., както и дава редица привилегии за свободна търговия на японците в китайските ристанища. Изходът от войната изненадва западните експерти и те си взимат бележка от това. Япония вече се превръща в регионална сила и с това да се изпречва на пътя на все повече чужди интереси, както и все повече да увеличава своите. Това неминуемо води до нови конфликти от още по-голям мащаб в бъдещото десетилетие. Но Япония вече е напълно готова за тях. Тежкият китайски броненосец Динюан: Придобивките на Япония по Договора от Шимоносеки (1895): 1. Ляодунския (Квантунски) полуостров 2. Тайван и архипелага Пенху 3. Корея

ХВ една от съседните подобни теми се даде пример с Ханибал. Айде за по-лесно отново с него: "Ханибал знаел как да спечели победата, но не знаел как да я използва" Което натежава в полза на по-добрите стратези. Но разбира се както казва Митака за това са щабовете. Надали някога е имало битка само стратези срещу само тактици

И още:

Ами то това всеки би трябвало да го знае. Думите на Фердо "Всичко или нищо" прецакват всичко. Това са думи, които само политически инвалид може да изрече. Заради тях избухва обречената Меуждусъюзническа война и в последствие влизаме в обречените 2 световни войни. Щеше да бъде идеално да запазим териториите на реалната окупация при края на 1-ата Балканска война. Това нямаше да ни тласка към реваншизъм и рискове през ПСВ, можеше да запазим неутралитет, който да изтъргуваме добре и въобще много работи можеше, ама няма смисъл да обвиняваме в това предшествениците си при положение, че и днес много работи могат да се направят за да не сме в сегашното си положение, но и ние не правим нищо.

Странна идея е това, че са набутали старите и тромави британски Марк-ове в бригади с модерните и летящи Т-70-ки. Но всичко тогава се е взимало моментално на въоръжение, от трофейното, до подареното и ръждясалото. 50 танка не са малко и в битката за един град могат и да натежат решително. Има и предлендлийз, но той мисля че е предимно финансов. Има обаче и 1-и протокол по лендлийза, който е подписан ден преди битката за Москва да започне и доставките по него са текли през цялото време на битката и са си съществен принос. Иначе и аз съм разглеждал няколко таблици, разлики в данните естествено има, но на фона на крупните количества са си направо незначителни. Копи-пействам тая от нета щото ме мързи да преписвам американската от хартия: Летательных аппаратов 22 150 Танков 12 700 Легковых внедорожников и вездеходов 51 503 Грузовых машин 375 883 Мотоциклов 34 190 Тракторов 8 071 Винтовок 8 218 Автоматического оружия 131 633 Пистолетов 12 997 Взрывчатые вещества 345 735 тонн Динамита 70 400 000 фунтов (31 933 тонн) Пороха 127 000 тонн Тротила 271 500 000 фунтов (123 150 тонн) Толуола 237 400 000 фунтов (107 683 тонн) Детонаторов 903 000 Оборудования зданий $10 910 000 Товарных вагонов 11 155 Локомотивов 1 981 Грузовых судов 90 Противолодочных кораблей 105 Торпед 197 Радиолокаторов 445 Двигателей для кораблей 7784 Запасов продовольствия 4 478 000 тонн Машин и оборудования $1 078 965 000 Цветных металлов 802 000 тонн Нефтепродуктов 2 670 000 тонн Химикалий 842 000 тонн Хлопка 106 893 тонн Кожи 49 860 тонн Шин 3 786 000 Армейских ботинок 15 417 000 пар Одеял 1 541 590 Спирта 331 066 л

Е, Овчаровската практика не е негов патент. И монголците се скъсват да откриват гробницата на Чингис хан