Ескалация на конфликта между Мейджи и Цин
Когато властта и обществото в една страна са изпаднали в остри конфронтации и политическа криза войната може да бъде доста практичен изход от ситуацията, отклонявайки вниманието и насочвайки енергията в друга посока. Още повече че империята вече желае да изрази стремежа си към хегемония в региона. И за да постигне целта си съответно ще трябва да детронира сегашният хегемон на Източна Азия – Китай, управляван от династията Цин.
Като цяло японците избягват да се противопоставят на по-големи и по-силни държави от тяхната, но в случая те не възприемат като такава разединения и полуколонизиран от Запада Китай от края на ХІХ в. Така че решително се противопоставят на интересите му на Корейския полуостров.
В Япония от край време битува мнение, че Корея представлява кама насочена към гърба им. Като не самата Корея е опасността, а някоя Западна сила, която може да я използва като такава. През това време най-силно там е китайскито влияние и държавата се намира почти във васална зависимост от династията Цин.
Първоначално Япония успява да си издейства с Корея крайно несправедлив търговски договор подобен на тези наложени от Западните сили над самата нея. По-късно през 1884 г. японците се опитват да инспирират и държавен преврат в Корея, което вече пряко започва да засяга китайските интереси там.
Ескалацията идва през 1894 г., когато в Корея избухва селско въстание водено от могъщата секта Тонхак. Краля моли Китай за помощ. Цин незабавно изпращат войски на полуострова за потушаването на бунта, същото обаче прави и Япония. Бунтовниците бързо са смазани, но след края на въстанието и двете чужди войски отказват да се изтеглят от полуострова. Японските войски успяват първи да влезнат в Сеул, превземат кралския дворец и сменят правителството с ново такова, сред чиито членове естествено силно преобладават японските протежета. Съответно новата власт е съгласна японците да останат, а китайците да напуснат и разрешава при необходимост да бъде използвана сила за налагането на това решение, също така и отхвърля договора за васалитет на страната спрямо Цин. Ситуацията принуждава Китай да обяви новото корейско правителство за нелегитимно, а на Япония да обяви война.
До този момент Япония напълно е завършила реформите в армията си и тя вече практически е модерна сила от западен тип.
Сухопътните войски са изградени с помощта на германски консултанти по пруския модел и до началото на войната наброяват 120 000 души групирани в 2 армии, включващи 5 дивизии плюс 1 резервна.
Военноморските й сили (изградени първоначално по френски образец, впоследствие и по британски) включват 12 тежки крайцера (плюс още 1 пуснат на вода в хода на войната), 10 от тях са бронепалубни крайцери, 2 бронирани корвети и 1 броненосец; също така и 22 миноносеца и още множество търговски кораби, частично въоръжени или използвани като товарни съдове.
8 от крайцерите им са построени в британски корабостроителници, 3 – във френски и 2 в японски.
Страната все още не разполага с ресурси за построяването и поддържането на линкори, затова залага на тъй наречената военно морска теория на Младата школа – малки и маневрени кораби, но въоръжени с достатъчно мощни оръдия за да потапят линкори.
Срещу тях обаче на континента е изправена най-голямата азиатска империя – Китай на династията Цин. Чието идентично име с първата имперска династия на Китай (от 3 в. пр.н.е.) е чисто съвпадение, тя всъщност води началото си от манчжурски клан завзел властта през 17 в.
Империята на Цин заема площ от 13 милиона квадратни километра (повече отколкото съвременен Китай, без да броим и васалите й), докато тази на Мейджи – едва 300 хиляди. Населението на китайската империя тогава е над 430 милиона души срещу едва 40 милиона на Япония. Също така и китайските ресурси за мобилизиране и въоръжаване на армия и флот са далеч по-големи от японските. До тук изложените факти всякаш не дават никакъв шанс за успех на малката островна държава, но при въпроса с вътрешната организация и мотивацията нещата стоят по съвсем различен начин.
Докато в Китай обикновените хора си нямати на идея за какво ще отидат да се сражават на поредната война, то в Япония има удивителна грамотност и сред най-ниските прослойки на населението, така че всички четат вестници и са в голяма степен вдъхновени от пропагандата в пресата, пряко направлявана от властта. Има го и факторът на младата „гореща кръв” – покрай индустриализацията на Мейджи страната бележи огромен демографски бум и делът на младото население е все по-голям. А страната не е водила война срещу външен враг от векове и сега когато вече е готова за това е напълно убедена в правото си да сложи ръка върху все още неразпределените мужду западните колониални сили земи и да успорва тяхната световна хегемония. Ентусиазмът е толкова висок, че в газетите се появяват сведения за младежи, които се самоубили след като отказали да ги приемат в армията. И дори за случай на лейтенант убил малолетната си дъщеря за да може да отиде на война, понеже бил единствен родител в семейството за каквито тогава има забрана да се мобилизират.
В сравнение с японската въодушевеност, модернизацията и перфектната организация на държавата и армията в страната, то в Китай ситуацията е далеч по-сложна. Той все още е в полуколониална зависимост от западните страни, които са му наложили своите неравноправни търговски договори, от които Япония вече е успяла почти изцяло да се избави. На фона на повсеместната индустриализация и урбанизация в Япония, Китай е също толкова назад – индустриализация едва е започната само в някои от по-големите крайбрежни градове, докато във вътрешността положението е такова каквото си е било и през Средновековието. Корупцията и финансовите злоупотреби са масово явление дори и по време на войната. Поради което модернизацията и логистиката на армията изпитват големи затруднения. В организационно отношение нещата също куцат – няма единна национална армия, а отделни армии с отделни командвания разположени в различни региони, като основните 4 са: на китайците хан, монголците, манджурците и хуейците (мюсюлмани).
Състоянието на флота е доста подобно. Той също е разделен на 4 основни части, базирани по региони и с отделни командвания: Бейянски, Нанянски, Фуйянски и Гуандонски флот. Като само в състава на Бейянския флот влизат 2 броненосеца, 8 крайцера (3 бронирани), 10 канонерки и 16 миноносци.
Поради което и мнението на европейските военни експерти е единодушно – единственото което й предстои на Япония е да загуби. Реалността обаче се оказва друга...
И все пак народната памет е помнела горяните, въпреки пропагандните митове и фалшификации. Но пък доста успешно ги е накарала хората да ги мислят за кулаци, фашисти и разбойници.
