Warlord

Тук по-скоро не става въпрос за лендлийза. Ситуацията може да се опише така с две думи - двама се бият третия печели

Значи, без да поставим позициите и силите на врага нищо конкретно не може да се каже. Но най-общо ако целта е пробив във противникова укрепена линия, както подсказва въпроса, най-удачно би било да се подкрепи дивизият с най-голям успех, губещата и да загуби все тая, просто пробива няма да бъде на нейния сектор.

Битката за Пхенян След продължителен преход в проливни дъждове и при липса на снабдяване разбитите китайски войски достигат до Пхенян където се присъединяват към новопристигналите части от Бейянската армия (между 13 000 и 15 000 души) и се подготвят за отбраната на крепостта. Японската 1-а армия (маршал Ямагата Аритомо) съставена от 5-а и 3-а провинциална дивизия (ок. 10 000 души) щурмуват древните стени на крепостта и отново с изненадващи флангови атаки, включително неочакван удар от северната страна в тила на китайската отбрана успяват да я разстроят и принудят да вдигне белия флаг. Китайците дават 2000 убити и 4000 ранени, японците – около 100 убити и 400 ранени. Предаването на крепостта се забавя заради изливащия се порой на бойното поле, който дава шанс на китайците отново да се изтеглят на север към границата. Почти едновременните внезапни поражения понесени и по суша и по море идват като гръм от ясно небе за двора на Цин. Плановете да бъде зает нов рубеж за отбрана в Северна Корея са изоставени и войските спешно се изнасят зад граничната река Ялу където заедно със солидни нови подкрепления започват да се окопават срещу японското настъпление. Битката при река Ялу През септември 1894 г. Япония продължава да прехвърля войски към Корея с транспортни кораби конвоирани от бойни. По същия начин придвижват подкрепленията и китайците към позициите си на река Ялу, тъй като сухопътния маршрут е доста по-обходен и бавен, а пътищата и реките – трудно проходими поради есенните дъждове. Когато адмирал Ито Сукеюки научава, че китайския флот е достигнал устието на р. Ялу той прибира своите транспортни кораби в устието на р. Тедонган и оставя за охраната им миноносците и по-старите кораби (корвети и канонерки), а с главната ескадра и „Летящия отряд” поема на север. Силите с които предстои да удари китайския флот възлизат на общо 9 бронепалубни крайцери, 1 корвета, 1 канонерка и 1 помощен крайцер. Докато срещу него китайския адмирал Дин Жучан разполага с 2 линкора, 8 крайцера, 2 корвети и 4 миноносеца. Като цяло китайския флот е по-голям, разполагащ и с два тежки додредноута (прото-линкори) – броненосците Динюан и Женюан, на които японците нямат еквиваленти, а също така и въоръжен с по-големи оръдия. Но за това пък в последните години не са му правени никакви обновявания, освен това и страда от некачествени и недостигащи снаряди. Докато японския флот определено е по-модерен, с по-скорострелна артилерия и по-бърз, което му дава предимство в открито море. Японците настъпват към Бейянския флот в колона водена от 4-те скоростни крайцери на „Летящия отряд”. Адмирал Дин се стреми да обърне флота си в линеен строй с лице на юг, предпочитайки да стреля с носовите оръдия по японците, а в центъра разполага 2-та най-мощни броненосеца. Адмирал Ито обаче нарежда на Летящия отряд да удари по-слабото китайско дясно крило, където са разположени предимно по-остарелите китайски кораби, докато той (на флагманския крайцер Мацушима) с основната ескадра се насочва към левия фланг на врага и корабите и в двете крила се стремят да се обърнат в позиция за бортови залпове използвайки пълния капацитет на по-малокалибрената си но по-многобройна артилерия. По този начин японския център зейва оголен, което обаче означава че стоящите срещу него 2 най-мощни китайски кораба (Динюан и Женюан) са възпрепятствани да открият огън по японските, тъй като фронтално срещу тях няма никой, а между разделените на две групи японски кораби и тях всъщност стоят останалите по-малки китайски кораби, които се оказват на тяхната огнева линия и им пречат. По-тромавия китайски флот не успява да се прегрупира с ответна маневра на японската и просто е принуден да концентрира (т.е. да раздели) огъня си в две отделни направления. Наред с това на японците се отдава да разрушат предната мачта на флагманския броненосец Динюан, с което унищожават и сигналния му пост. Където адмирал Дин заедно с намиращите се около него офицери са тежко ранени и изкарани от строя до края на битката. Този удар практически прекъсва комуникацията между китайските кораби и възможността им да правят каквито и да било координирани действия занапред. Китайците са отчайващо неточни и в огъня по врага. Въпреки че разполагат дори с 305 мм оръдия не успяват да ударят и повредят сериозно нито един японски кораб с тях при първоначалната маневра на Ито. Това се дължи отчасти и на неудобната позиция и голямата дистанция на 2-та броненосеца спрямо вражеските кораби. Докато отсреща японските съдове с усилен натиск настъпват срещу дясното китайско крило и концентрираният им огън поразява тежко Чаойонг и Янгвей. Поради предимно дървеното си и лакирано покритие тези два кораба бързо избухват в жестоки пламъци и отчаяно се опитват да се спасят към брега. Летящия отряд почти завършва обхода си около десния китайски фланг, но маневрата му е осуетена от пристигането на нова група от 4 китайски съда (2 канонерки и 2 торпедоносеца). Адмирал Ито прехвърля бързите крайцери към по-стабилния десен китайски фланг в помощ на Хией, Саикйо и Акаги, които трудно удържат главните китайски сили, особено когато Сайкио се отделя за да довърши Янгвей до брега. Когато китайския център се обръща на югозапад Хией се налага сам да се бие срещу него. Китайските броненосци пускат торпеда по него, с които той се разминава, но не и с огъня на крупнокалибрените им оръдия. Горящия Хией се спасява благодарение на смела маневра промъквайки се право през китайския строй между двата китайски броненосеца, от които получава 2 попадения от 305 мм оръдия. Въпреки че китайските моряци са уверени, че той ще потъне в резултат на тежките поражения, екипажът му успява да го изведе от боя и да го спаси. Оцелелия с бягство в боя при Пундхо Цзиюан отново е поразен от японски снаряди и отново тръгва да бяга последван и от Гуанцзя, като в хаоса се удря в трети китайски кораб – Янгвей и го продънва. Летящия отряд и основната ескадра на Ито напълно обхващат двата китайски фланга описвайки кръг около тях. Бавните китайски съдове, между които вече няма комуникация, дори не се виждат един-друг от разнасяната от вятъра гъста димна завеса образувана от горящите кораби. Потъват общо 5 китайски кораба и други 3 са тежко повредени, загиват 850 китайски моряци. В битката китайците не успяват да потопят японски кораб, повреждат сериозно 4 и убиват ок. 200 японски моряци. Остатъците от китайския флот се изтеглят към Люйшунгоу за поправка. Японците не се решават да ги преследват, с оглед на това, че и те понасят доста тежки повреди. Ицукушима и флагманът Мацушима отнасят по едно попадение от 305 мм снаряди и загубили боеспособността си на свой ред се налага да заминат за поправка. Докато повредите по двата китайски броненосеца са по-скоро повърхностни, а японците не подозират за острия им недостиг на снаряди в този момент, така че ги оставят да избягат. Рейдът на горящият Хией през китайската ескадра, по него стреля Лайюан: Инвазията в Манджурия На 23 септември ген. Ямагата достига до укрепената китайска линия зад река Ялу с около 10 000 души от състава на 1-а армия и заема крепостта Ъйчжу на южния бряг на реката. Отсреща стоят 23 000 китайци от Бейянската и Хуейската армия под командването на ген. Сун Цин окопани зад повече от 100 редута и траншеи на фронт от 16 км успоредно на реката. 5-а японска дивизия извършва заблуждаваща фронтална атака при Цзюлянчен срещу основните сили на Бейянската армия. Все пак след 4 часови боеве те успяват да форсират реката и да се окажат непосредствено пред китайските редути. В същото време останалите им сили заобикалят китайския фланг откъм Хушан. През нощта на 24 окт. успяват да построят там понтонен мост през Ялу без китайците въобще да забележат това. 3-а дивизия на ген. Таро Кацура атакува китайските укрепления на това място и ги заварва вече опразнени. Атакуващата при Цзюлянчен 5-а дивизия на ген. Нодзу Мичицура също забелязва, че китайските сили са се изтеглили от фортификациите си и са оставили незначителни ариергардни сили там, които лесно са преодоляни. В кратко време японците овладяват позицията и в ръцете им попадат голямо количество изоставени оръжия и припаси. Малко след това китайците с около 6000 души опитват крайно безуспешно да контраатакуват при селото Киулгу, но бързо са отбити и побягват изоставяйки почти цялата си артилерия, снаряди и продоволствие. 1-а армия продължава настъплението си на север срещу постоянно отстъпващите китайски части и превзема столицата на Ляонинската провинция – Мукден (днешния Шенянг). Впоследствие срещу нея китайците предприемат единствената си офанзива за войната с близо 60 000 армия в опит да прогонят японците от Манджурия. Тези сили обаче не са толкова елитни колкото Бейянската армия и претърпяват поражения при Нючжуан и Инкоу от японската 1-а армия и 1-а дивизия от 2-а армия. След победата при Ялу японския флот установява морско господство, благодарение на което безпрепятствено прехвърля 2-а армия директно на Ляодунския полуостров. Насочвайки се на юг тя овладява крепостите Цзинчжоу и Далян, чиито гарнизони непосредствено преди това ги изоставят. Когато достигат до Люшунгоу (Порт Артур) китайският комендант заедно с повечето офицери и чиновници напускат крепостта. Единствено ген. Сюй Бандао прави опит да го отбранява излизайки от крепостта и нанасяйки поражение на една от японските разузнавателни колони. Не получава обаче никаква подръжка от останалите части, чиито командири не желаят да рискуват знаейки, че шансовете им са малки. Отчаян от пропиляния му успех и безнадеждната обстановка на другия ден Бандао напуска крепостта с гарнизона си по източния бряг на Ляодунския п-в. С това вече отбраната на Порт Артур става съвсем невъзможна. На 21 ноември с мощна артилерийска подготовка японските войски щурмуват и без голямо усилие ги завземат. Изтегления при Люшунгоу Бейянски флот предварително получава заповед да се оттегли във Вейхавей. Така че крепостта е изоставена и откъм морето, бреговите й батареи оказват малко по-дълга съпротива от останалите й защитници, но и те падат накрая. Влизайки в града японците намират свои пленници със следи от жестоки мъчения, което ги провокира да извършат страшен геноцид над китайските пленници и мирни жители. Изклани са над 20 000 души, включително жени и деца, а труповете им са изгорени. В града практически не остава местно население. Следващата цел е овладяването на последната укрепена база на Бейянския флот - Вейхавей на Шандунския п-в. Японците екзекутират китайски войници в превзетия Порт Артур:

Не разбирам идеята на сравненията ти. Правиш паралели с османците - идват тук, унищожават местните държави, избиват местното население, налагат своята религия. Идват арабите в Африка - правят същото с местните. Балканските държави ги признаваш, африканските - не. Как от всички тези сравнения дето направи стигна до тоя извод? В действителност по-добре са се разбирали първоначално с белите. С които първо са търгували, предимно с роби, продавани от самите негри. Факта че съществува робовладелство не ти ли говори достатъчно за вече съществуваща цивилизация и държавност? Дивите племена и ловците-събирачи не държат роби. За жестокостите на арабите над негрите. Това не е никакъв прецедент нито за арабите, нито за епохата. Първоначално и то за период от векове допирът между Тимбукту и Сахелските д-ви с арабите е сравнително спорадичен, там от време навреме идват арабски пътешественици и ли търговци. Арабите колонизират само Северна Африка. в Субсахарска %-ът им е незначителен, единствено културното влияние е голямо - разпространението на религията и писмеността. А вече жестокостите, робовладелството и тн. са си дело на местните над местните.

Сам го казваш - когато арабите идват, там вече има африкански държави, които те унищожават или ислямизират. Също като османците на балканите. Придвижване на население от Палестина към Европа, както и във всички посоки е имало най-малкото защото хората от Предна Азия и Европа са живеели в една държава при това високо урбанизирана. Но какво значение има това? Какво значение има и че африканските държави от познатия на европейците период вече са били ислямски (не точно арабски, основната маса от населението и дори от управляващите върхушки и там си остава местна).

Така си е, особено пък като за дебют

Е естествено че срещу немците, но достатъчно нагледно съм изобразил на картата частите, които нашето командване е засякло пред себе си, а те никак не са малки. Ето една карта на разгрома на Сърбия - добре е показано къде и как:

Ок, а градовете в Европа пък са дело на християнската цивилизация, проникнала от изток, а не на местната европейска култура. До колко са нормални е дискусионен въпрос. Но че са функциониращи държавни апарати е вън от съмнение и всеки, който си е направил труда да прочете малко за тях ще го знае. И за ацтеките неведнъж съм обяснявал обективните причини, поради които са останали толкова назад. А това пък въобще и не смятам за нужно да го репликирам. Само ще напомня, че сме във форума, а не в кръчмата и тропването по масата не се счита за аргумент тука.

Сухия режим никога не е бил добра идея, същия експеримент докара големи главоболия и на щатите в началото на ХХ в. и също толкова бързо беше отменен. И да не се беше появил Горби, друг щеше да се опита да направи някакъв вид перестройка или просто щеше да е обречен да остави съюза сам да се срине. ЦРУ вярно че са се стараели, но като цяло не може да се каже, че са успяли да надцакат КГБ и те да се изтъкнат като главна причина за краха на соц блока. Причините са си вътрешни.

Не ми се почва спор за евреите, но мисля за там е още по-сигурно че цифрите са напомпани многократно в последствие. И защо трябва да си представяме всички лагеристи в една колона? Лагери е имало навсякъде. Докато войската на Ксеркс в някакъв момент все пак се е придвижвала в една колона. Така простата сметка показва че 1 млн. перси по 10 в редица ако са, макар и това да е много (все пак тогава пътищата не са били 8-лентови магистрали ) ше дойде, че когато авангарда е достигнал Термопилите, по-голямата част от колоната още не се е била прехвърлила през проливите, а ариергарда още не е тръгнал от Месопотамия. Така ако беше можеше да ползват войската къто първия Телеграфен кабел и с него като по "развален телефон" да си предават съобщения от Суза до Термопилите директно

Яка тема както всички за Рим. Нормално е да прилича на днешния живот след като именно по римски образец днешния свят гради държавността и правото.

Това ясно. Но оставам с впечатление, че според теб това положение е ок щом работи. Е не е ок. Куба и КНДР властта издържа защото населението е промито и не знае къде се намира, но дори и в техния пещерен комунизъм се появяват много пукнатини и със сигурност няма да е вечен. Икономиката не може да бъде изкуствено направлявана, рано или късно рухва по този начин, защото се натрупват огромни негативи и пасиви. И в нея и в обществото.

Избухването на Китайско-японската война (1894-1895) Японските войници тръгват на война твърдо убедени че отиват да освободят корейците и да защитават изконните права и интереси на родината си. Дори императорът мести квартирата си в Хирошима откъдето потеглят транспортите за Корея, за да бъде близо до армията и също така апартаментът му там нарочно е обзаведен съвсем скромно и по „спартански” за да покаже че споделя походните несгоди на войниците. Към началото на бойните действия китайският гарнизон в Корея е разположен в Асан (южно от Сеул), а кораби от Бейянския и Гуандунския флот – в пристанището на града, това са бронепалубния крайцер Цзиюан (2355 тона водоизместимост) и миноносния крайцер Гуанйи (1110 тона). Там китайците очакват пристигането на още бойни, както и на товарни кораби транспортиращи войски. Японцският план предвижда да изпреварят и пресекат концентрирането на китайските сили. При порта на Асан първи пристига отделилия се от останалия флот „Летящ отряд” на контраадмирал Кадзо Цубои от 4 японски бронепалубни крайцера (Йошино – 4200 т., еднотипните Такатихо и Нанива – по 3600 т., както и Акицушима 3100 т.) . Като Такатихо се отделя от останалите в навечерието на битката и не взима участие в нея. Но и така японския флот има превъзходство над китайския – 3 тежки бронепалубни крайцера срещу 2 по-малки китайски кораба – крайцери 3-и клас. Огневата мощ на японската корабна артилерия наброява общо 30 цеви едрокалибрени и средни (до 152 мм) , докато китайската – едва 6, макар и Цзиюан да разполага с едно 150 мм и едно 203 мм оръдие. Боя на крайцерите при остров Пхундо На 25 юли 1894 г. японския и китайския флот се сблъскват при острова Пхундо близо до Асан. Китайците са изненадани от японската атака без официално да са им обявили война. Първият изстрел в току що избухналата война го дава артилерията на японския крайцер Нанива по китайския Цзиюан от близка дистанция – по-малко от 300 м. Поради което и нанесените поражения са големи – още с първите залпове японците разбиват командния пост и носовата кула на Цзиюан. Китайците губят контрола над управлението и възможността да се сражават в паниката докато Нанива продължава да обсипва крайцера им със снаряди и да нанася още поражения. Корпусът му обаче издържа на вражеския огън и двигателните механизми остават неповредени, така че корабът продължава да дава ход напред. В същото време другият по-малък китайски кораб – миноносният крайцер (торпедна канонерка) Гуанйи атакува Нанива сам и успява да отклони огъня му от Цзиюан към себе си. Макар и по-малък той е по-нов и с по-скорострелни оръдия, поради което обаче доста бързо изразходва наличните си снаряди по Нанива и достигналия до него Акицушима. Ответните залпове на двата японски крайцера нанасят катастрофални поражения на Гуанйи, който започва да потъва сред пушеци и експлозии. Междувременно това дава шанс на Цзиюан да се отдели на достатъчно разстояние от мястото на сблъсъка. Доста по-модерния и бърз Йошино се впуска да го преследва. При размяната на залпове и двата кораба получават поражения, но при японския е повредено едно от 3-те стрелящи носови оръдия и накрая китайски снаряд попада в машинното отделение и за щастие на японците не се взривява. Впоследствие постепенно започва да се спуска и мъгла и японците окончателно се отказват от преследването, а на Цзиюан се отдава да избяга в открито море. Оцелелите от екипажа на Гуанйи успяват да се доберат до корейския бряг и да избягат в Китай с британски кораби. В това време към порта на Асан пристига китайския транспортен кораб Гаошан превозващ войски към Корея и все още неподозиращ за случващото се там се натъква на Нанива. Въпреки че кораба е управляван от британци и се явява неутрален, а война не е обявявана пристигналия на палубата му японски офицер настоява пред британския капитан да се предадат. Чужденците се съгласяват да се предадат и да напуснат кораба, но китайските войници отказват, в резултат на което Нанива пуска торпедо срещу товарния кораб и започва да го обстрелва с оръдията си. Китайските войници отвръщат със стрелба с винтовките си по палубата на Нанива, а японските матроси веднага откриват по тях огън с картечници и скорострелни малокалибрени оръдия. Огънят от Нанива не престава дори когато Гаошан потъва напълно, японците продължават да стрелят по оцелелите китайци плуващи във водата върху спасителни лодки и предмети. Около 300 китайци успяват да доплуват до остров Пхундо и после да се евакуират в Китай. Малко по-късно през деня още един малък китайски кораб – Цаоцзян, пристига при Асан. Пресрещнат от Акицущима екипажът му решава, че няма никакви шансове и се съгласява да му се предаде. Така в сражението Китай понася тежки загуби – 3 кораба, артилерия и стотици жертви, докато японците практически не губят нищо. На 29 юли избухват и първите сухопътни сражения в Корея. Китайския гарнизон от Хуейската армия в Сонхван (3880 души) е нападнат от части от 1-а японска армия (около 4000 души) водени от ген. Ошима Йошимаса. Въпреки че китайците имат възможността да изградят солидни отбранителни редути и траншеи, след потапянето на Гаошан очакваните им подкрепления не пристигат. И този път се отдава на японците да ги изненадат атакувайки позициите им през нощта с диверсионна група от 4 пехотни и 1 инженерна рота. Докато основните им сили от 9 пехотни, 1 кавалерийска рота и 1 артилерийски батальон успяват да направят обход през река Ансон и да фланкират китайските позиции. Китайците не успяват да удържат и се изтеглят от бойното поле. Японците не ги преследват, а се връщат победоносно в Сеул след което войната вече е официално обявена на 1 август 1894.

А не ти ли е по-странно, че за протобългарите и Централна Азия изворите са не малко, а направо никакви, но за сметка на това пък 90% от историческия раздел обсъжда тяхната конкретика и то кой от кой по начетени разбирачи Така че за Африка мисля, че спокойно може да обсъдим и косвената информация и изследвания, които имаме. И разбира се без расизъм и антиджареддаймизъм Митак не вярвам застъпниците на подобни тези да са чак расисти. Просто са или предубедени или незапознати. Това е всичко. Поне в случая с нашите хора тука.

Ок, предполагам че знаем конкретиката достатъчно добре. На мене относителността не ми е ясна само.

Стига да не ме мързеше мога да ти споря неопределено дълго, че и Франкската империя на Карл Велики е "относително нерзвита" със същиге аргументи.

По тая логика няма значение каква е разликата и между свещ и електрическа крушка - щом пазара ни предлага доволно много свещи трябва да сме доволни и ние и да не мрънкаме за крушки. Еваларка! Продължавайте с разсъжденията в тоя дух. Само че после не се жалвайте за какавото и да било преди да се вгледате в себе си. И несе питайте защо сме изостанали. Причините са не някъде другаде, а в ...

Ама вие двамата няма да е зле да земете да го прочетете, щото до скоро (айде до преди 2-3 години§) ми спорехте че немало било развити държави в Субсахарска Африка!

http://www.focus-news.net/news/2014/03/22/1898524/iran-stroi-kopie-na-amerikanski-samoletonosach.html още един играч пристига в клуба.

ЕС се самопогребва.

Някво майсторче фокусник се е извадил

А какво ще кажете за тая случка? Дали командира на ротата му е повярвал на тая история и не го е бутнал моментално в карцера за опит за дезертиране. А докладът на тоя киртак да се е харесал на някой творец на червената пропаганда ровещ се из архивите някъде след 9 май и да е решил да я обнародва

И все пак народната памет е помнела горяните, въпреки пропагандните митове и фалшификации. Но пък доста успешно ги е накарала хората да ги мислят за кулаци, фашисти и разбойници.

И така вчера приключи процеса срещу радикалните ислямисти, удивително бързо за тромавата ни съдебна система. Но резултатите естествено никак не са учудващи. Подсъдимите отнесоха условни присъди и глоби, които и без това саудитските им спонсори ще платят. Ефективно е осъден само един и то само на 1 година затвор и то защото преди това имал и друга присъда. Аплодисменти за българското правосъдие!

Бронзова статуя на Аполон на 2000 г. изплува край бреговете на ивицата Газа. И попадна в ръцете на ислямистите... http://www.ekipnews.com/news/nauka/istoriq_i_arheologiq/statuq_na_2000_godini_izpluva_kraj_ivicata_gaza_/166023/