Warlord

Фиксерс, не само западните - и украинските медии окачествиха Лудогорец за "сензация и феномен". Може би донякъде и за да оправдаят своята загуба там, но и лютите псувни на феновете на Партизан насред Београду към собствените им идоли пак срещу Лудогорец говореха достатъчно Наистина се надявам да не тръгнат по типично българския път - като засилиш в началото да си повярваш че вече си със стоманени криле и може да си летиш нататък по инерция без повече да си даваш зор. Националния така направи на тия квалификации и видяхме колко отчайващо жалък и логичен беше отново резултатът. За Лудогорец обаче има шанс, така кат гледам от титулярния само двама са българи (единия от които вратаря), дали това е причината, че психиката и борбеността му е друга?

Мхм, виж Локо Сф например как винаги успяват да опропастяват солидния си бюджет. Левски и ЦСКА напоследък - също.

http://vitaminl.tv/video/1234?ref=fbsm

Стига си се опитвал да им умаловажаваш успехите Черноморец (Одеса) бяха физически по-силния отбор, нападателите им всичките бяха по-високи и с лекота печелеха всеки един въздушен двубой и в двата мача - и въпреки това им предимство Лудогорец ги изпердашиха там и ги удържаха тук, като не просто ги удържаха, но и имаха шанс да вкарат още един, украинците също де. Но както и да е - във футбола се гледат крайните резултати, вижда се ясно кой е безапелационния лидер. А в четвъртък ще си проличи срещу ПСВ-то какво е положението.

Winter is coming, bitchezzz Човечеството си живееше и по време на ледниковия период, само че по-сбито към тропиците и екватора. Освен това има и малки ледникови периоди, както и малки климатични оптимуми. Тогава обаче не е имало глобални медии, които да истерясват и конспираторствуват по отношение на съвсем нормални процеси

Реформите в армията започват през 1873 г. Тогава тя е реорганизирана от самурайския си средновековно-феодален тип в наборна армия със задължителна военна повинност на всички мъже и военна служба от 4 години плюс 3 години запас. Съсловието на самураите (наброяващи към 2 милиона души към този момент), които дотогава са били единствените имащи право да носят оръжие и са основната (наемна) армия, постепенно е разформировано и привилегиите му са иззети. Благоприятен фактор за състоянието на армията е, че съществува симпатия и разбирателство между наборниците и офицерите, които доскоро също са били обикновени селяни като тях. Разбира се започва и превъоръжаване на армията и замяна на остарялото въоръжение с модерни западни оръжия. Старите пушки и дулнозарядни винтовки (руски и британски образци) произвеждащи до 1 изстрел в минута са заменени с винтовки "Шнайдер", произвеждащи до 6 изстрела в минута. На въоръжение в артилерийските батареи са приети оръдия на Круп, различни калибри. И войската е разделена на полкове, разделени на по 3 батальона всеки, а всеки батальон - на по 4 роти. Всичко това се извършва с помощта на френски, британски и германски военни консултанти. Войници от яонската Императорска армия, 1900 г. През 1878 г. е учреден Императорския генерален щаб (Дайхоней) по модела на пруския Генералщаб, на който императора дава широки правомощия за управлението на войските и стратегическото им планиране. Като тази структура е подчинена и отговорна единствено пред него и дори и министър председателя на страната няма никакви правомощия над армията. Генщаба е разделен на няколко оперативни бюра: - Началник на ГЩ (генерал или фелдмаршал) - Заместник-началникът на ГЩ (генерал-лейтенант) - бюро по Генералните въпроси (персонал, счетоводство, медицинско уреждане, мобилизационно планиране) - Оперативно бюро # отдел по Стратегия и тактика # Геодезически отдел - Осведомително бюро, с 4 департамента: # за Русия # за Западна Европа и Америка # за Китай # за други държави. - бюро по Транспорт и съобщения - бюро за История и Военни карти - Фортификации Първият върховен гловнокомандващ на генщаба става фелд-маршал Аритомо Ямагата и под неговото влияние в двора, длъжността която заема постепенно се издига над тази дори и на премиера. След създаването на Императорския генщаб се реорганизира и министерството на войната чиито задачи са да се занимава с администрацията, снабдяването и мобилизацията на войските. Императорският флот (Нихон Тейкоку Кайгун) Изграждането на могъщ флот е от решаващо значение за Япония при положение, че тя е изцяло островна държава и реално границите й са собствените й крайбрежия. Но също така е и крайна необходимост за нея в стремежа й за колониална надпревара и установяване на морско и световно господство. Въпреки, че заобикалящите я морета са основен фактор за Япония и през Средновековието, в този период тя така и не създава силен флот. Причините за това се коренят предимно в относителната изолация, в която тя волно или неволно се намира почти през цялото това време. Липсата на напреднали култури в Източен Сибир и респективно липсата на врагове от север, а и въобще от където и да било другаде. Единственият опит за чуждо нашествие в страната е на Кубилай хан през 13 в., но и двете му инвазии пропадат. Като японците всъщност ги спират не с флот, а с пехота очакваща ги на сушата. По същия начин флота не изиграва роля в битките и при единствения опит за японска инвазия към континента в края на 16 в. когато върховният лидер Тойотоми Хидейоши напада Корея. Корабите имат успех единствено като транспортни съдове, но в хода на войната далеч по-скромният но пък мобилен и добре организиран корейски флот им нанася катастрофални поражения, които водят и до окончателния провал на операцията. Макар още от 1855 г. Япония да се сдобива с параходи, чрез холандско съдействие, флотът който шогуната завещава на Империята е по-скоро случаен сбор от различни старовремски съдове и всъщност трудно би могъл да се нарече флот според съвременните му трактовки. Той включва предимно дървени корвети, канонерски лодки, други малки кораби и едва 8 парахода, само някои от които разполагащи с брониран таран. Съответно както корабите така и персонално офицерите и екипажите им не са от някакъв по-голям калибър. Така че и в това отношение модернизацията се явява крайно наложителна необходимост, на която до момента не й е обърнато внимание поради това, че за приоритет са взимани сухопътните сили покрай вътрешните въстания и смяната на властта. Осъществяването на тази модернизация също започва чрез съдействие със Западните сили. Като японците логично избират британския модел за изграждането на своя флот. Първоначално правителството започва доста амбициозна програма по построяването на 200 бойни кораба формирани в 10 флота. Но този проект е бързо изоставен след не повече от година поради остра липса на достатъчно ресурси за осъществяването му. Последва нова (от 1882 г.), по-скромна, но прагматична програма, за формиране на флот от общо 48 кораба: 22 от които миноносци, останалите – предимно бронепалубни крайцери. Първите броненосци на императорския флот са построени във Великобритания, в корабостроителницата Thames Ironworks през 1877 г. Това са броненосците 2-и ранг Фусо, Конго и Хией оборудвани със 170 и 240 мм оръдия на Круп, с броня – до 230 мм и развиващи скорост - около 10 възела. През 1883 са поръчани още 2 кораба на британските корабостроителници. Това са 3650 тонните „Нанива” и „Такачио”, развиващи скорост до 33 км/ч, с 54 до 76 мм палубна броня и въоръжени с 260 мм оръдия на Круп, включително и 6 х 152 мм оръдия по средата на палубата. Собствено производство на модерни кораби Япония започва чак след 1906 г. В стремежа си за ефективно противопоставяне на 7 335 тонните китайски додредноути в района (Германско производство) и в предвид ограничените си ресурси Япония постепенно се насочва към изграждане на малки по тонаж бронепалубни крайцери с гигантски оръдия и същевременно достатъчно мобилни и маневрени. Такива са строените във Франция крайцери Хашидате, Итсукушима и Матсушима – 50 мм броня и 320 мм оръдия, чиито тежки снаряди се подават чрез хидравлични елеватори. До този момент (1886 г.) вече може да се каже, че Япония е изградила модерен и ефективен флот включващ: 3 крайцера, 3 брегови бойни кораба, 2 леки крайцера, 1 фрегата, 1 разрушител и 16 миноносеца. Което вече е сериозна заявка за бъдещо установяване на морско господство в региона. Първият модерен японски броненосец - Котетсу, 1869 г.

Смята се че меча еволюира от брадвата - даже съм готов да се подпиша под това - първо е необработеното сечиво - прикрепено към дървена дръжка, с времето се открива по- твърди метали и острието се удължава за сметка на дръжката.

Имало е и много такива периоди. Но генерализирането на тези неща е съпоставимо с да кажем подобно генерализиране за историята на цяла Европа. Доста общо и безмислено, определено трябват повече познания за китайската история. Не винаги етнически хан са били гръбнака на властта, такива са били и тибетци и монголо-татари (на няколко пъти) и манчжурци.

Айде пак - http://curious.actualno.com/Vikingski-folklor-Apokalipsisyt-idva-na-22022014-g-zemjata-izchezva-news_6025.html

Задава се съвременната му екранизация. Доста ми бие на 300 нещо, обаче въпреки това смятам да ходя да го гледам, премиерата му в Бг, ще бъде около Коледа доколкото разбрах.

Машина си ти

Е той Съветския съюз е учреден 1922, пък през това време тука въстания се надигат, не е имало много време да се занимават с второстепенни външнополитически въпроси.

Тва с боинга съм го чувал често от креационисти и религиозни фанатици. Понякога и под други форми - примерно да строшиш един компютър с чук на парчета, да го сложиш в един сандък и да го друсаш докато пак не стане компютър такава била вероятността живота да възникне сам на планетата според тях. Та толкова са им познанията. Иначе НАСА наистина се опитват да привлекат внимание заради орязания си бюджет, но и със сигурност всеки един служител в агенцията го вълнува въпроса и желае да си отговори на него с истински доказателства, а не със стереотипи като горния.

Че от къф па зор той трябва да си мърда пръста за нас?! Нашите политици и дипломати трябваше да си го мръднат. Трябваше и преди 1913 да се разберат с Румъния. А за Северна Добруджа е виновна Русия - през 1878 я дават на Румъния, като компенсация, че те взимат Южна Бесарабия. Но това не е кой знае каква жертва от наша страна при положение, че и руснаците и румънците ни помагат да се освободим тогава. Отделно Северна Добруджа е доста слабо заселена и далеч не е чисто българска, турци, татари и гагаузи са били повече от половината й население.

Аз пък съм чувал още по-смели казармени историйки - че някъф изпуснал гранатата си в сандък с други гранати, старшинката, който отговарял за животите на околните новобранци се хвърлил отгоре му за да ги защити с тялото си, но тя по чудо не гръмнала поради някаква засечка. С други думи, исках да кажа - аре стига казармени истории във всяка тема от раздела има си специална.

"Mosca in Moscea a Mosca." Я да видим можете ли да преведете туй изреченийце

От 1916 до 1919-а е бил в Бг, дори административен център на област.

Не са се осмелили да сложат зеленинка тук-таме

Така е, ама не правим нищо и в тази насока.

http://pan.bg/view_article-49-19871-VIDEO-I-SNIMKI-Tankovete-T-55-zaminaha-za-Montana-posle-otivat-v-Afrika.html

Пленени американски знамена и оръжия от Корейската война (1950-53), Военноисторическия музей в Пхенян:

Руски екшън за войната в Грузия:

Индийски. Най-лесно е по големината на ушите да ги разпознаваш. Африкански:

От Lost Bulgaria