Warlord

Е в планините на Алжир в непосредствена близост до Картаген ландшафта е близък до Алпийския и през зимата по високите им части има сняг и снежни бури, дори и днес при глобалното затопляне и засушаването в района. Така че не са били съвсем боси в справянето с подобни климатично-географски проблеми. Освен това вече са владеели и Испания, където също има аналогични явления. Е то от слоновете до колкото помня май само 1 достига жив до Италия. Но пък всичките са успешно прекарани на салове през Рона на път към Алпите, което си е доста трудоемко и похвално постижение. А 10 000 са бойните коне заедно келтски + нумидийски, така че да е прекарал към половината само през Алпите или може и малко повече. Но и това е похвално, че успява да сработи толкова разнородни племена и народи да се бият заедно и ефективно. Голяма работа си е и прехода дума да няма.

Prelaz na Krf Събитията в Черна гора сериозно заплашват опазването на сръбската армия. При влизането в Албания Конрад решава да окупира северната й част до линията Мати-Дебър, а на 17 ян. отправя 8 бригади към района на Шкодра. Според плана българите, които вече са стигнали до Елбасан (Централна Албания) да съдействат придвижвайки се към Драч. Сръбският щаб веднага усеща тази опасност и предприема мерки. 1-а армия (само няколко хиляди щика) като най-близко разположена до приближаващия неприятел поема ролята на защитница и спешно апелира към съюзниците да побързат с евакуацията, която започва на 6 ян. от Драч, а на следващия ден и от Св. Йован Медовски (на морето, Северна Албания), като първоначално са пренесени само няколко стотин души. Следващите транспортни кораби идват в Драч на 9 ян. и откарват 204 войника, а от Св.Йован на 13 ян. са евакуирани 1000 души. Очевидно с това темпо изглежда евакуацията ще продължи месеци, проблемите са в недостига на транспортни съдове осигурени от Антантата, както и в скромния капацитет на пристанищата. Най-голямо, удобно и сигурно за това е пристанището на Вльора, което е и най-далече от вражеските сили. Затова и съюзниците предлагат по-голямата част от сръбските войски да тръгнат натам. Италианците превозват изнемогващите новобранци от Резервната войска на инспектор-полковник Ристич, тяхната съдба е може би най-тежката страница от жалостната Албанска епопея. От 15 000 младежи, до Бизерта достигат около 8 000, останалите умират по пътя. По нареждане на щаба Драчката група (Войските от новите области, Отбраната на Белград, Конната дивизия и части от Тимошката армия неангажирани с осигуряването на пътя Елбасан-Драч, както и още някои единици извън състава на армията) се упътват към Вльора на 18 ян. Това са около 2/3 от сръбските сили. А Шкодренската група се разделя на две части – към Драч (3-а армия, 1-а армия и Тимошката пд ІІ призив) и към Св.Йован (Ген-щаба и 2-а армия). Преходът от Шкодра до Вльора е не по-лек от този през Косово и Албанските планини. Той е дълъг около 250 км, липсват пътища, а терена е почти изцяло покрит от мочурища образувани от зимните средиземноморски дъждове. Техническата секция на Британската адриатическа мисия значително улеснява прехода през блатата и осигурява прекосяването на реките, както и увеличава снабдяването и медицинската помощ за сръбската армия. Правителството на Сърбия на 14 ян. отпътува от Св.Иван за Бриндизи и после оттам – на Корфу. Съобщава се, че първоначално италианския ген. Бертоти държал много остър език на сърбите и настоявал да бъдат евакуирани не от Вльора, а от Саранда (40 км по-на юг) на което СВК енергично възразявала и под решителния натиск на французите италианците отменили исканията си. Неприятелите не напредват силно. Австроунгарците се движат много бавно и с малки сили поради затрудненото снабдяване, а българите чиито интереси са в Македония – никак. Първите достигат река Мати чак в края на януари. На 2 и 3 ян. предните им части застигат Дунавската пд ІІ призив, която успява да отбие един вражески баталион, след което продължава оттеглянето си на юг под прикритието на нощтта и успешно се присъединява към останалите сръбски части. И в този участък сръбските войски са често атакувани от албански разбойнически банди, организирани предимно от австрийски офицери. След като сърбите напускат Драч там остава една италианска бригада под командването на ген. Ферери, която дочаква нападението на превъзхождащите я австро-унгарски сили, но под напора им бягат от бойното поле на корабите си. Австро-унгарците взимат в плен 17 офицера, 1 742 войника, 34 оръдия, 1 картечница и 14 000 пушки, докато техните загуби са ок. 400 души. След това стълкновение предните им части излизат на река Шкумби. Междувременно сръбската армия успешно достига до остров Корфу. До 26 ян. там са прехвърлени 133 050 войника. Пашич писмено благодари на италианския адмирал Кутинели ръководещ евакуацията. В нея участват 28 италиански кораба и още 17 френски и британски съдове. Други 24 съюзнически кораба (17 италиански, 5 британски и 2 френски) осигуряват снабдяването на сърбите на албанска територия пренасяйки 22 000 тона провизии за 73 курса. Към края на февруари има също около 10 000 сръбски войника в Бизерта и още толкова останали в Албания. 10 153 коня също са прехвърлени в Корфу до март, а Конната дивизия е последната единица прехвърлена там на 5 апр. 1916. С тази глава завършва дялът от книгата включващ кампаниите от 1915 г.

Състезанието се състои в това да се управляват бързо и умело танкове Т-72 по дълго 20 км трасе, а по пътя се поразяват 5 мишени. За всяка пропусната мишена се налага наказателна обиколка от 500 метра. Засега в игрите участват освен руснаците и Казахстан, Армения и Беларус. Поканени са и американците да участват, ама май още няма отговор от Пентагона. Догодина било предвидено германци и италианци да участват с техните танкове. Ще е доста интересно да се гледа, а и да се види какви ще са резултатите, особено между различните машини и различните екипажи.

Ние не вярваме на "суеверия", а на доказателства и факти. И учените не "проповядват", а доказват, поне така е официално прието да се пишат научни трудове. Проповядват тия дето са фалшифицирали фигурките, на които е нормално сериозните хора да не им обръщат никакво внимание. Темата не е за Дарвин, нито за човешки цивилизации на милиони години, нито за никакви други булшитове, а за динозаврите, така че - пишете само за тях!

Е да естествено, искали са Караджорджевичите да управляват федерацията. А делата в които е бил замесен Апис са по-интересни и от прякора му. Страха от него, който са имали Пашич и Александър идва от опасенията, че федеративна държава на всички южни славяни начело с радикални републиканци ще е огромна заплаха за самите тях, а и за идеята за Велика Сърбия. Оттам и постановката в Солун.

Цивилни жертви избити от "Сирийска опозиция" от "Джебхат ан-Нусра" в района на селото Тал-Абияд на Север, разположено в непосредствена близост до турско-сирийската граница... Убитите са 120 деца и над 300 жени и старци, в селото не е имало нито един сирийски войник! Ако до скоро имах някакви колебания, то вече нямам никакви. Тая така наречена опозиция трябва да бъде смазана възможно най-скоро и възможно най-брутално, иначе тези картини със сигурност ще продължат!

То от военно-стратегическа гл.т. реално няма значение дали границата ще е на Калотина или на Цариброд. Но от там нататък чак до Ниш следва терен, който общо взето е същия като ждрелата на Ерма в Трънско, нататъка си продължава. Така че котловините са много удобни за отбрана и същевременно много трудни за настъпление. Открити пространства практически няма, пехотата не може да се разгърне и е принудена да се придвижва в колони по тесни пътища в отделните котловини като колоните трудно могат да осъществят връзка помежду си. Който е ходил натам сигурно помни, че тунела през който минава шосето от Пирот за Ниш до скоро беше просто една дупка в отвесна скала, едва преди няколко години го разшириха и оборудваха покрай строежа на магистралата.

Вдъхновяваш ме да почна да пиша романи

Излезнал е 7-ми брой на списанието - http://historyofwars.files.wordpress.com/2012/07/voenna-istoria-7.pdf Отново адмирации за чудесната работа на колегите от Клуб Военна история!

Последната точка позволява строеж на католически църкви на бг територия от венецианците? Странно, че никой не се е възползвал тогава.

Още една от Казахстан (в Астана):

Сега чета спомените на Стоянов. "Ние бранихме теб София" се казва книгата - също задължително четиво.

Джамията в Павлодар, Казахстан.

Имаш ли по-подробен разчет на разположението и състава на сръбските войски през 1915? Щото дори и в тази книга няма нищо конкретно... Според нашите данни в северната част на фронта където атакува 1-а армия срещу нас стоят 2 сръбски армии (Тимошката и 2-а сръбска армия), в състав общо 8 пехотни дивизии. Колко от тях влизат в стълкновение с българските не знам.

Cool! Доста по-права и дълга траектория от пистолетния изстрел. Интересно, че и под вода дава солиден откат въпреки плътността на средата.

То и неразрушаваните от стихии и войни градежи трябва да минат през многократни реставрации, ако искат да са в читав вид в днешно време. Това вече го бяхме пускали някъде из форума, но мисля че е доста подходящо за темата - 3Д реконструкция късно средновековния Белград, само са объркали заглавието - възстановката е за след 1400 г. Но е реалистична - стените и сградите изглеждат грубовато, без особено пищни постройки, но все пак величествено. Та в този момент вече сръбските градове по обясними причини са надминали българските, за тяхно съжаление само за кратко.

Да, това са силите с които удряме Сърбия - 6 пехотни дивизии, разпределени в две армии (4 пд в 1-а армия и 2 пд във 2-а армия), пропусна само да отбележиш и участието на конната дивизия (към състава на 2-а армия), което прави общо 7 дивизии.

Вече е пусната и новата разработка на Wargaming - World of Warplanes, може да я свалите от тук - http://worldofwarplanes.eu/en/content/docs/update/

Имаше си и достойнства книгата, частите засягащи татарите или ромеите също бяха умело пресъздадени. Бих я наредил сред добрите бг исторически романи.

За сравнение - в днешно време само спортните лъкове имат далекобойност до 1000 м. Прословутия английски дълъг лък е мятал максимум до 250 м.

Те по принцип местонахожденията на ураниевите мини в Бг и през соца и след това се пазеха в тайна. Така че не е толкова странно, че военните не са пускали никой там. Вероятно подобни изкопни дейности са извършвани и на много други места в страната, не задължително в търсене на уран, но пак с известно ниво на поверителност. Просто на тях никой не им е обърнал такова внимание. Докато това конкретно е прекалено близо до селото, така че хората могат да го наблюдават, както и прекалено близо до София за разлика от всички останали. А и освен това е стартирало през 1992 баш във времето когато врачките, екстрасенсите, извънземните, полтъргайстите и останалите им братчеди бяха най-много във вихъра си и всеки един маг надяващ се на някаква кариера сигурно е гледал максимално да накяри от случая медиите, които от скоро бяха независими (поне официално) - също.

И аз първоначално направих асоциация с това. Не само торпедата, но и ракетите изстрелвани от атомни подводни крайцери, които в последствие излитат и в атмосферата, та докато са във водна среда се движат пак в нещо като балон от газ, ама не помня какъв точно.

Така. Поради обективни причини (мързел и неграмотност ) няма да продължавам с дословния превод на текста, а ще пускам само кратки обобщения по глави на най-важното и най-интересното от книгата. Preco Crne Gore I Albanije В тази глава: Командването оценява ситуацията като отчайваща – дезертьорство, оскъдица на храни и фуражи, невъзможност за нови доставки и подкрепления, затруднени комуникации, студ, липса на дрехи и обувки, крайна умора на войниците. На 29 ноем. по инициатива на ген. Степанович войските се изтеглят от Печ и продължават отстъплението си, въпреки настояването на ген. Мишич за контраофанзива срещу настъпващия враг. Така с настъпването на декември с неописуеми страдания, гладна и уморена, сръбската войска с мъка прекосява заледените и ветровити, а в низините и блатисти пътеки през тези слабонаселени райони, откъдето няма възможност нищо да се набави и при съпротивата на местното албанско население. За щастие натискът на врага тогава е слаб. От север Санджакската войска, а от изток – 1-а армия прикриват основните части в тази най-критична фаза на сръбското отстъпление. На 29 ноем. сръбските власти молят Антантата да достави храна и припаси в Драч, Св. Йован Медовски и Шкодра. Според споразумението Англия поема всички отговорности по снабдяването на Сърбия и Черна гора, Италия се задължава да осигури превоза на доставките през Адриатическо море, а разходите по всичко това се разпределят по равно между Англия, Франция и Русия. Доставките от Британия започват да идват след 13 дек. – храни (зърно, царевица, кафе) и др. потребности, муниции и материали, каквито сърбите и занапред ще изискват от съюзниците си. Искането на сърбите е да бъдат доставени 500 вагона брашно в Драч. След 16 ноем. французите започват да изпращат по 300 тона брашно дневно през пристанището на Брундизий. По пътя пренасящите ги италиански кораби са нападани от австроунгарския флот и от авиацията им базирана в Котор. В Албания пристигат вече сформирани френска и британска комисии по проучването и спасяването на сръбската армия. Въпреки това сърбите се оплакват че тези на моменти секващи доставки са им крайно недостатъчни. По данни на Дж. Богданович по време на това отстъпление сърбите губят 60 000 души по чукарите на Черна гора и Албания. На 1 ян. 1916 г. сръбската войска, всичко 139 750 души, достига линията Подгорица-Шкодра-Драч. Епидемии и зарази във войската липсват, доколкото има болни те са повалени от глад, студ и умора. Сръбската армия достига крайбрежието в окаяно състояние – всички масово страдат от продължителна липса на сън, бойната им способност е съвсем ниска и за предстоящи операции и дума не може да става. Но все пак войската запазва своята цялост и себе си като организирана бойна сила. На 26 дек. Съюзническите кораби превозват сръбските войски на о. Корфу (макар да има и план евакуацията им да стане в Бизерта, Тунис, на което французите решително се противопоставят) където те най-накрая да отпочинат и да се реорганизират.

Доста странна траектория.

Мда, това и на мен ми се струва по-вероятно, няма пособия за изравяне на мините, а периода изглежда доста ранен за нагряване с лазери. Странно обаче от какъв зор му е такова шаси?