-
Брой отговори
11823 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
261
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
И според мен е пустословие, но тука настояват, че слона е можел да бъде одомашнен, трансформиран и селектиран, като другите одомашнени съвременни видове. И че африканците са свръх изостанали именно задето не са го направили това.
-
Хаха е добре, под Южна Африка нямах предвид съвършено ограничено само до границите на ЮАР. Държавните граници на този континент не са естествени, а са изцяло начертани от договорености между европейските колониални империи. Родезия е съседната на нея британска колония и част от нея също влиза в ареала за който говорим, както и част от пустинно-саванния ареал пък влиза в границите на ЮАР (североизточната част на страната)
-
Южна Африка действително е голямо изключение (и единственото освен може би и делтата на Нигер). В западната част на страната има и благоприятни почви и климат, защото реално се намира някъде на границата на субтропика и умерения климат - именно където се намират и всички цивилизации и земеделски култури в Северното полукълбо. Но както вече казахме там те са цял пояс, верига от култури и цивилизации, неизолирани една от друга и разположени успоредно (паралелно) на този пояс - по този начин движението на човешки маси, търговски стоки, идеи и иновации е интензивно и съответно тези иновации (като земеделието например) успяват да намерят почва за реализацията си и разпространението си, а в последствие и да се потърсят начини за осъвършенстването им - опитомяване на животни, строене на напоителни съоръжения. За разлика от този безкрайно дълъг плодороден пояс, от Европа до Индокитай обаче самотната, малка и изолирана западна част на ЮАР не разполага с нито една от тези благоприятности. Тя е изолирана не само защото е в най-отдалечения ъгъл на континента и защото е откъсната от пустинята на изток и саваната на север, ами и защото разположението на континента е меридионално, а не паралелно като на Евразия - т.е. движението на човешки маси, стоки, идеи и иновации е съвсем ограничено и такива въобще не достигат до това място. В интерес на истината хора от Субсахарска Африка се заселват на това място доста късно. Чак от 6 век нататък вълни от миграции на племената банту идват в тези земи. Предполагам не очаквате от тях попадайки в новата и непозната среда изведнъж да се сетят, че там почвите са плодородни и внезапно да открият земеделието, нещо за което на евразийците им е трябвало хилядолетия уседнал живот за да направят. Толкова за Южна Африка. Съвременните им вътрешнополитически, социални и икономически проблеми вече са предмет на друга тема и не смятам да разводняваме с тях настоящата дискусия.
-
Това се опитвам и аз да обясня тука, само че опониращите ми радиостанции продължават да си пеят за римляни, тъпи африканци и да ме обвиняват в "политкоректност" и "джареддаймизъм"
-
Явно положението е било затегнато след 60-та и вдигането на Берлинската стена.
-
На кадрите от бомбардировките на София личеше подобна атмосфера - хората изглеждаха особено невъзмутими на фона на разрухата и възстановяваха разрушенията така всякаш това е най-обикновен работен ден.
-
А в Африка не ядат много така ли? За да се появи нужда от опитомяване и впрягане на слон, трябва да има земеделие. Но в Субсахарска Африка то не може да се развие поради особеностите на климата и почвите, там растат култури с които не може да бъде изхранвано голямо население. Просто такива са почвите - чисто природо географска даденост, както е да кажем плодородността на Нилската делта - географска случайност, късметлии са тези които са попаднали там, за разлика от тези попаднали в саваните и чукарите на Субсахарска Африка. Може и да не ви се харесва всичко това да е случайност, но просто е такава. От друга страна живеещите в саваните нямат нужда от опитомяване защото самите савани са фрашкани с едър добитък - биволи, антилопи, зебри и каквото още се сетиш, които са на огромни стада в откритото пространство и могат да бъдат ловувани без никакъв проблем, стадата и прайдовете си се самовъзпроизвеждат и няма нужда да се одомашняват за да се развъждат изкуствено.
-
Изумително. Не си представям какъв двигател е това, как успява да достигне това ускорение?
-
Лека му пръст. Знае ли се причината за смъртта? Четох нещо за черепни травми, счупени ребра...
-
Дойчланд юбер алес! Направо им разпукаха задниците на ония маври Чини ми се че баварците ще са шампиони тая година. А за квалификациите - мисля, че шанса за класиране ни се изплъзна след като не успяхме да бием Дания (макар че и те могат да съжаляват за равенството) от там нататък те имат доста по-лека програма от нас. А италианците е ясно, че няма кой да ги спре вече. Дори и да се докопаме до второто място ще трябва да играем бараж за да отидем на първенството, ще е интересно, но доста напрегнато и несигурно Гербов, бил ли си на стадиона по време на големия бой през 1985?
-
Не ми обясни само римляните защо не са опитомили слоновете. След Пировите и Пуническите войни вече със сигурност са знаели за тяхното съществуване, ама нъцки, най-много до пясъка на колизейумите да са стигнали. Ни опитомяване, ни одомашняване. Егати и тъпаците са тия римляните, а?
-
От Северна Африка, смята се, че са били различен вид - малко по-дребни от саванните и индийските. В похода в Италия измират му всичките. За Зама успява да събере нови 80.нови слона, които обаче не се представят добре, поради факт че наскоро били уловени и докарани от вътрешността на континента, така че все още били не достатъчно обучени. Не че по принцип слоновете са някаква кой знае колко ефективна бойна единица де. Мхм, а точно това са правили и африканците - гледали са кози и крави и не са опитомявали слонове. Още повече, че и почвите там са негодни за зърнени култури.
-
А ето ви снимка и на опитомен крокодил: Заключение: всички култури и цивилизации вкупом са били глупави и изостанали за дето не са успяли да го направят (с изключение на тоя пич от снимката, той е от Коста Рика)
-
Тва е ясно, когато вече културите са били формирани - не споря, че успехите и неуспехите се дължат вече И на културните особености. Но говорим за периода преди създаването им, тогава когато всички са били заедно на стартовата права, но в последствие са се развили по различен начин и до различни нива. Да - на стартовата права имаме само еднакви първобитни и различна география - това е.
-
Не, но винаги ми е стояло като кръпка в сборника.
-
Това е единственото от 19-те, което не се връзва с останалите
-
Рузвелт не е бил навит, просто защото никой не му е предложил такава алтернатива Защо да е труден - има достатъчно открито пространство за осъществяването му в Беломорска Тракия, както и морски коридор до там, британския флот господства и над Средиземноморието.
-
Време е и да дадем думата на преките участници в събитията, говорещи за тях, така както те са ги видели: Шарл Франсоа (френски войник от 1792г.) за френския лагер: Императорът беше запознат с нашите нужди и несгоди, които сам споделяше. Той каза: „Карам ги да понасят трудностите, за да спестя проливането на кръвта им”. Когато чухме думите му, той беше в състояние да ни накара да направим това, което никой друг не можеше. Барон Льо Жун, офицер от щаба на маршал Бертие: Войниците весело разговаряха за отминали и бъдещи успехи. Бивакът им беше много оживен, защото другарят ни М. Лонгшамп, който се беше задържал във Франция, днес успя отново да се присъедини към нас, а по време на пътуването си беше съчинил стихове за похода ни. Пристигането на този веселяк, който донесе писма от дома за всеки от нас, беше най-прекрасният епизод от деня. Писмата от нашите семейства, портретите, а в някои случаи любовните писма, донесени от дружелюбния певец, токайското вино, което пиехме направо от бъчвите, веселото пращене на лагерния огън и предчувствието за победа, сутринта повдигнаха духа ни неимоверно много. Постепенно обаче заспивахме един след друг, песните секнаха. Всички се увихме плътно в наметките си и се изпънахме удобно върху малкото слама. Ген. Лангерон (френски роялистки изгнанник на служба в руската армия) за съвета в щаба на Кутузов: Влезе генерал Вейротер. Той носеше огромна карта, показваща съседните Бриюн и Аустерлиц изключително прецизно и подробно. Разгърна я на голямата маса и ни показа разположението на войските си, говорейки на висок глас и с надут тон, който издаваше прикрито самодоволство. Със същия успех можеше да бъде и учител, изнасящ урок пред учениците си, макар да беше далече от определението задобър преподавател. Намерихме Кутузов полузаспал на един стол, когато пристигнахме в къщата му, а щом се приготвихме да си тръгваме, той беше задрямал напълно. Бухноуден стоеше прав. Той слушаше онова, което се говореше, макар че сигурно му е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Милорадович не каза и дума. Пребишевски беше назад в дъното на стаята и само Доктуров разглеждаше картата с известно внимание. Генерал-майор Штутерхайм за две от руските атаки: Сражението стана много ожесточено. Направихме опит да си върнем позицията, която авангардът беше изгубил. Руснаците атакуваха. Те откриха огън твърде отдалеч и без особен резултат, докато френските колони продължаваха да настъпват, без да дават нито един изстрел. Когато обаче стигнаха на около сто крачки разстояние, те откриха мускетна стрелба, която беше изключително поразяваща. Нямаше друга възможност да обърнем хода на събитията през деня, освен всеобща отчаяна атака на нож. Австрийските бригади, заедно с бригадата на генерал Каменски нападнаха неприятеля. Руснаците надаваха викове,какъвто беше обичаят им. Французите обаче ги посрещнаха твърдо и с непрекъсната стрелба, която предизвика ужасни загуби в плътните редици на руснаците. От своя страна генерал Милорадович мина в настъпление срещу десния фланг. Тъй като генералите Берг и Репински бяха ранени, войските им загубиха увереността в себе си, без която по време на война не бива да се върши нищо. Пламенността на атаката бързо се изпри. Премвъзходството на врага и твърдостта му скоро принудиха атакуващите да забавят темпото.Стрелбата на мускетите им стана несигурна и неточна. ... Вайниците се хвърляха под двуколките за превозване на муниции и под оръдията, докато артилеристите се отбраняваха с шомполите си. Известно време пехотата не можеше да стреля, защото кавалерията на Келерман им пречеше. Щом полето се разчисти, те откриха непрекъснат огън от 30 крачки разстояние. В този момент бях притиснат между товарните коне, водейки ръкопашен бой с руски офицер. Той отсече кутрето на дясната ми ръка с един удар на сабята си, но изведнъж конят му рухна, улучен от мускетен куршум. Офицерът се хвърли върху мен и извика: „Все пак ние сме герои, нали?” Той повтори тези думи няколко пъти и застана до мен, смятайки се за мой пленник.”
-
Значи както вече казах, в писанията на Даймънд има и дупки, не съм вайнстващ кръстоносец развяващ негова икона, както го изкарваш Според мен това е резултат от комплексни фактори - има го и това за което говориш - не защото са си "живяли добре", но пак поради комплексни причини не се е появила нужда от одомашняване на слонове и зебри. И все пак в Африка има и одомашнени животни - крави, кози, в америка също - лами, пуйки. Защо никъде не засягаш този въпрос? Едни животни са опитомили, други -не. Същото е и в Евразия - има и животни, които белите никога не са опитомявали, разликата е само в цифрите. И в географията
-
+Много яки снимки, странно обаче - оръдието на тая Панцер-4ка изглежда почти като 100 мм-ово
-
Аха - когато за белите имаме някакво оправдание, че не са опитомили, а просто избили бизоните - всичко е ок - тва е щото са печени. Когато обаче индианците не са го опитомили - тва е щото са тъпи! Радвам се че това обяснение ви задоволява и че е достатъчно полит не коректно! Картагенците, римляните и индийците не са одомашнили слоновете, но явно това е щото не е имало смисъл, африканците обаче не са ги опитомили защото са тъпи
-
Точно това казах и аз току що. Противниците му пък разглеждат само човешкият. Тука спора май отива на към Левски-ЦСКА. Ако смяташ така да го водим - зАрежи! Хайде да уточним най-накрая какво точно казва Даймънд:
-
Снимка на пантерите, докарани тук от трофейните депа на 3-и Украински фронт. Явно са ни ги дали считайки, че по-добре ще се оправяме с тях, тъй като до тогава екипажите ни са карали предишните модификации немски танкове. През 50-те някъде са били окончателно свалени от въоръжение, интересно после какво е станало с тях.
