Thorn

пропусна още една сериозна гражданска война - тази с Мицо Асен

Gesta hungarorum - пускам я на ползу роду. На латински и български и бонус от мен - карта. а тук я има на латински, направо качена и е удобна за работа.

Ужас. Малко смлята информация за този период от войната. След смъртта на крал Жан ле Бон в английски плен французите обръщат войната. И втората половина на 14 век си е съвсем успешна за тях. Бургундците и арманяките, Азенкур и Жана са чак следващия век. И за какви фантазии ми говориш - аз ти казвам, че точно в този период Париж яко се разширява, строи се нова стена, понеже старта е отесняла, ти ми говориш за фантазии!

Галахад, като те чета и се поболявам. Познанията ти за 100 годишната война са толкова повърхностни, та чак ми се плаче. Глишев също греши - през 14 век единствен феод на английския крал във Франция е не Аквитания, а само една нейна малка част - Гиен и Гаскон. Мирът в Бретини може и да дава на англичаните една впечатляваща на картата територия, но само след 20 години Дю Геклен свежда владенията им на континента пак само до тясната крйбрежна ивица. Колкото до Париж - именно в годините, в които го окайваш градът сериозно се разширява, което налага да се построи нова стена - стената на Шарл V, която включва в градските черти ново обширна територия, строят се Бастилията и шато Венсен. И двете са много впечатляващи строежи. Така, че иронията ти за Париж е напълно неоправдана. Колкото за Нормандия - сори, ама си писал глупости. До второто десетилетие на 15 век тя си е френска, англичаните я завладяват трудно, срещу тях през цялото време има партизанска война, а Мон Сен Мишел така си остава и непревзет от тях. Колкото до дофина - той резидира не в Бурже, което е паржко банлю, а в Бурж - в централна Франция. И грешката ти не е случайна, а просто издава непознаване на френската история. Образовай се, че поне за теб е срамно.

За Търново съм съгласен. За София - с много уговорки и само за "най-благоприятния икономически период". За Белград не съм сигурен - мисля че значението му нараства едва през унгарско време, но просто не зная много за него. Пловдив - по принцип съм съгласен. Но специално за него има и едно сведение, че Светослав е набил на кол 20 000 човека там през 10 век. Много е вероятно числото да е преувеличено или най малкото да включва и бежанци, събрани от цялата област, но все пак следва да се вземе за сведение. За Варна - предполагам, че и 10 000 и е много. Не е била най-важния черноморски град. Видин - в столичния му период е възможно да е бил толкова.

Ай сега сметни за колко години примерно Велбъжд е бил в състава на Второто царство. Щото май и 50 години не се набират. Повече време е бил византийски и сръбски. За Пловдив не съм сигурен, че и 30 години ще набереш. За Созопол и Ахтопол също. Големите центрове на Второто царство запад на изток са Средец, Бдин, Ловеч, Никопол, Търново, Червен, Дръстър, Овеч, Варна, Карвуна, Калиакра.

http://www.gumer.inf...ory/Goff/07.php http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/braud/05.php

Заради арабските завоевания

население на Париж 1150 - 50 000 1200 - 120 000 1328 - 200 000 1365 - 275 000

Абсолютно невярно твърдение. примери - Жакерията, китайските въстания. В огромния процент от случаите катедралите са дело на градските управи, белег за възможностите на един град. Може би с изключение на ранните "имперски" романски катедрали от 10-11 век. Ресавски, колкото за впечатлението на Клари и кръстоносците от Константинопол. Първо - Париж точно по-това време - първите години на 13 век все пак е по-малък от Париж от 14-15 век. Да не говорим, че стените на Филип Огюст дори са построени десетилетие по-късно. Докато Константинопол е бил ОГРОМЕН ПО ПЛОЩ и с население, неразредено от 250 години стремителен упадък за да стигне до 50-60 хил към 1453 г. Никой не знае колоко голям е бил Гръдът в епохите си на разцвет - историците дават цифри между 500 000 и един милион, но 1204 не е само 20 години след процъфтяващата епоха на Мануил Комнин и вероятно все пак е бил над 200 000.

Възможно, въпреки че за мен цифрата трябва да се намали - примерно на 15 хил.

Западните градове са били именно самоуправяващи се /получавали са специални харти за това, в германия може би си чувал за магдебургско право/.

На прима виста - лицето Х е могъщ сенатор с oгромни земевладения. Но се забърква в заговор срещу императора /заговорите са били всяка година/. Съответно лицето Х е обезглавено или каквато там смърт му измислт, а имотите му са конфискувани. И хоп - фискът има земя, която да раздаде на стратиотите.

постинг за манастира Света Троица край Радибош.

Няма и как да знаеш. Няма статистика. Още повече - няма определение за град. Какво е град - голямо село, селище, имащо укрепления, или място, в което повачето от населението се изхранва основно не от селско стопанство?

И така.... Малки, полуаграрни /и три четвърти аграрни/ градове. Действащи предимно като административни и църковни центрове и военни крепости. Нищо срамно - такива са били четири пети от градовете и в Западна Европа. Занаяти има, обслужват местния пазар, производство на занаятчийски стоки за износ - не се сещам /освен може би кожени изделия/. Подозирам, че значително по-градски характер са имали крайбрежните /и крайдунавските/ градове, където има международна житна търговия. Колкото до Търново - определено е било важен център, за което мжем да съдим по наличието на квартали на евреи и на западни търговци. Вероятно щое преди завоеванието е започнало развитието на рударско-металургични центрове като Чипровци и Самоков.

Подписвам се под поста на Глишев.

Благодарая, Глишев, безапелационно решихме спора , който беше предмет на офтопика, установихме, че по критерия архитектура нашите градове са незначителни на фона на големите западни градове, и ако ползваме този критерий по-скоро са сравними с малките до средните.

Точно това означава. Липсват унверситети със свои традиции, йерархия и корпоративна структура, липсват студенти и професори, липсват традиции в изучаването на нещо различно от теологията, например право или медицина. Липсва фигура от ранга на Абелар. Между другото за Константинопол се приема, че е имало университет. Колкото до средновековните църкви в Париж - десетки са само запазените. Стрили са и то много повече и по-мащабно то българските царства. И то си е нормално - огромна империя, с огромни ресурси. Цивилизована - строи. Ако някой каже - ползвала е местни образци, строители и инженери - да, ползвала е и такива.

Качо не бъди толкова ехиден. С Галахад се познаваме лично, нито той, нито аз сме историци, но и двамата сме достатъчно запалени по историята. Просто имаме разичия в интерпретациите.

Аз се отказвам да споря с теб. По отношение на западна европа не си ми на нивото, а по отношение на българската археология си "пълен нихилист". Мога да се басирам с теб на 100 долара, че останки от величествени средновековни български катедрали в близките 20 години няма да открият.

Ee, за украсата не е съвсем така.

За съжаление чудесата на запада не са преувеличени ни най-малко. Без значение на твоето мнение. Очевидно нямаш представа и от западната романска и готическа архитектура. Просто нямаш. Факт. За значението на запада достатъчно говорят фактите. Английските, френските и германските крале са водели походи в Сирия, Анадола, Египет и Тунис, а не източните владетели в Бретан и Фризия. Генуезки и венециански кораби са плавали в Черно море, а не български в Балтийско. Франция е била най-населената страна в Европа и дори през позорните за нея 10-11 век е била покрита с далеч повече и по-богати църкви и манастири, и с безброй запазени писмени паметници от епохата. Факт. Замислял ли си се някога кога е създаден Болонският университет? А Сорбоната? А Оксфорд и Кембридж? А Саламанка? А университетът в Прага? А Ягелонския? А да е имало поне един университет в България? колкото за църквите - вече споменах за базиликата в Плиска. Тя е една. И през 11 век вече я е нямало. А западните катедрали може и да са били достроявани стлетия, но реално още през 12-14 век в основна степен са били годни и функциониращи сгради. Именно с тези огромни размери. За твое сведение - дори кьолнската!

Митак, съвсем отговорно твърдя, че през 12-14 век Шампан и Бургонь са били далеч по-значими като икономически и военен и /тук вече предполагам/ като демографски потенциал от България. Колкото до Калоян - той е управлявал около 10 години. Иван Асенова България е била могъща за 16 години и това е. Когато си мислите за България през 12-14 век, не си представяйте картите покриващи половината Балкани. През повечето време това една страна, която обхваща Мизия и Софийско, бори се със сърби и унгарци за Белград и Банат и ги губи и е в ожесточена борба с Византия за Тракийската равнина, северната яка на Родопите и южното черноморие. Борбата се води с променлив успех. Владенията на север от дунава са несигурни и изцяло зависят от отношенията с татари и кумани. Колкото за икономическия потенциал - колкото и на галахад да не му се иска, в българските градове въобще няма особено големи сгради. /Базиликата в Плиска е едно кратковременно живяло около 100 години изключение, построено по италийски образци на вълната от ентусиазъм при покръстването/. И закачките ти на тема "недовършеността на Нотр дам в Париж" са адски неуместни, защото освен нея практически във всеки френски град и дори село /лично го гарантирам/ има църкви и катедрали с по-големи размери от всичко, което е било на българска територия.

Въпросът май е към мене, а не към Галахад. Идеите че ВБЦ /даже и при Иван Асен II/ е била някаква особено сериозна държва са митове за патриотично възпитание в първи клас. Реално като територия и демографски потенцал тя е отговаряла по скоро на едно малко по-голямо западно графство или херцогство, но с далеч по-слаба степен на икономическо развитие.