Thorn

Гроздето е кисело В момента когато руската православна църква е имала възмоността да строи катедрали - строила ги е. И дори в Атон са стремяли да направят църквите възможно най-големи и най богати. Да си забелязал че от времето на ВБЦ и мостове няма. И тях ли религията не ги е позволявала?

спомена се за типиците на манастирите в северна българия. запазен е поне един от тях - този на черепишкия манастир. освен това имаше някакво споменаване за архива на рилския манастир - нещо от типа скриване на атон или нещо подобно, като се върна вкъщи ще потърся подробности.

. Мисля, че това е горната граница.

Точно Червен не е бил спокоен. За тези два века цитаделата три пъти е била разрушавана, превземан е от татари и византийци.

А един мармот завиваше шоколади в станиол

Такива трудове има, макар, че никой от тях не е напълно удовлетворителен. Като примери ще дам поне следните книги: Димова, В. Църквите в България през XIII-XIV век. С. 2008. Николова, Б. Православните църкви през българското средновековие IX-XIV век. С. 2002 Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Т. 1 Средновековие. С. 2001 Моята цел е по-скромна. Аз харесвам стенописите на средновековните църкви и държа да ги посетя лично и да ги заснема докато тези стенописи още стоят на стените им, защото горчивият опит показва, че за много ог тях това няма да е още за дълго. Така си начесвам и лично моята краста. И посещавам много красиви места. Не се чувствам достатъчно квалифициран, че да пиша за развитието, тенденциите и т.н., но каталог и снимки ще има.

Във важните градове пропускаш Овеч и Ниш, както и владяното за малко Маврокастро. Освен това не знаем Вичина кога е станала генуезка и въобще колко е била голяма.

пропусна още една сериозна гражданска война - тази с Мицо Асен

Gesta hungarorum - пускам я на ползу роду. На латински и български и бонус от мен - карта. а тук я има на латински, направо качена и е удобна за работа.

Ужас. Малко смлята информация за този период от войната. След смъртта на крал Жан ле Бон в английски плен французите обръщат войната. И втората половина на 14 век си е съвсем успешна за тях. Бургундците и арманяките, Азенкур и Жана са чак следващия век. И за какви фантазии ми говориш - аз ти казвам, че точно в този период Париж яко се разширява, строи се нова стена, понеже старта е отесняла, ти ми говориш за фантазии!

Галахад, като те чета и се поболявам. Познанията ти за 100 годишната война са толкова повърхностни, та чак ми се плаче. Глишев също греши - през 14 век единствен феод на английския крал във Франция е не Аквитания, а само една нейна малка част - Гиен и Гаскон. Мирът в Бретини може и да дава на англичаните една впечатляваща на картата територия, но само след 20 години Дю Геклен свежда владенията им на континента пак само до тясната крйбрежна ивица. Колкото до Париж - именно в годините, в които го окайваш градът сериозно се разширява, което налага да се построи нова стена - стената на Шарл V, която включва в градските черти ново обширна територия, строят се Бастилията и шато Венсен. И двете са много впечатляващи строежи. Така, че иронията ти за Париж е напълно неоправдана. Колкото за Нормандия - сори, ама си писал глупости. До второто десетилетие на 15 век тя си е френска, англичаните я завладяват трудно, срещу тях през цялото време има партизанска война, а Мон Сен Мишел така си остава и непревзет от тях. Колкото до дофина - той резидира не в Бурже, което е паржко банлю, а в Бурж - в централна Франция. И грешката ти не е случайна, а просто издава непознаване на френската история. Образовай се, че поне за теб е срамно.

За Търново съм съгласен. За София - с много уговорки и само за "най-благоприятния икономически период". За Белград не съм сигурен - мисля че значението му нараства едва през унгарско време, но просто не зная много за него. Пловдив - по принцип съм съгласен. Но специално за него има и едно сведение, че Светослав е набил на кол 20 000 човека там през 10 век. Много е вероятно числото да е преувеличено или най малкото да включва и бежанци, събрани от цялата област, но все пак следва да се вземе за сведение. За Варна - предполагам, че и 10 000 и е много. Не е била най-важния черноморски град. Видин - в столичния му период е възможно да е бил толкова.

Ай сега сметни за колко години примерно Велбъжд е бил в състава на Второто царство. Щото май и 50 години не се набират. Повече време е бил византийски и сръбски. За Пловдив не съм сигурен, че и 30 години ще набереш. За Созопол и Ахтопол също. Големите центрове на Второто царство запад на изток са Средец, Бдин, Ловеч, Никопол, Търново, Червен, Дръстър, Овеч, Варна, Карвуна, Калиакра.

http://www.gumer.inf...ory/Goff/07.php http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/braud/05.php

Заради арабските завоевания

население на Париж 1150 - 50 000 1200 - 120 000 1328 - 200 000 1365 - 275 000

Абсолютно невярно твърдение. примери - Жакерията, китайските въстания. В огромния процент от случаите катедралите са дело на градските управи, белег за възможностите на един град. Може би с изключение на ранните "имперски" романски катедрали от 10-11 век. Ресавски, колкото за впечатлението на Клари и кръстоносците от Константинопол. Първо - Париж точно по-това време - първите години на 13 век все пак е по-малък от Париж от 14-15 век. Да не говорим, че стените на Филип Огюст дори са построени десетилетие по-късно. Докато Константинопол е бил ОГРОМЕН ПО ПЛОЩ и с население, неразредено от 250 години стремителен упадък за да стигне до 50-60 хил към 1453 г. Никой не знае колоко голям е бил Гръдът в епохите си на разцвет - историците дават цифри между 500 000 и един милион, но 1204 не е само 20 години след процъфтяващата епоха на Мануил Комнин и вероятно все пак е бил над 200 000.

Възможно, въпреки че за мен цифрата трябва да се намали - примерно на 15 хил.

Западните градове са били именно самоуправяващи се /получавали са специални харти за това, в германия може би си чувал за магдебургско право/.

На прима виста - лицето Х е могъщ сенатор с oгромни земевладения. Но се забърква в заговор срещу императора /заговорите са били всяка година/. Съответно лицето Х е обезглавено или каквато там смърт му измислт, а имотите му са конфискувани. И хоп - фискът има земя, която да раздаде на стратиотите.

постинг за манастира Света Троица край Радибош.

Няма и как да знаеш. Няма статистика. Още повече - няма определение за град. Какво е град - голямо село, селище, имащо укрепления, или място, в което повачето от населението се изхранва основно не от селско стопанство?

И така.... Малки, полуаграрни /и три четвърти аграрни/ градове. Действащи предимно като административни и църковни центрове и военни крепости. Нищо срамно - такива са били четири пети от градовете и в Западна Европа. Занаяти има, обслужват местния пазар, производство на занаятчийски стоки за износ - не се сещам /освен може би кожени изделия/. Подозирам, че значително по-градски характер са имали крайбрежните /и крайдунавските/ градове, където има международна житна търговия. Колкото до Търново - определено е било важен център, за което мжем да съдим по наличието на квартали на евреи и на западни търговци. Вероятно щое преди завоеванието е започнало развитието на рударско-металургични центрове като Чипровци и Самоков.

Подписвам се под поста на Глишев.

Благодарая, Глишев, безапелационно решихме спора , който беше предмет на офтопика, установихме, че по критерия архитектура нашите градове са незначителни на фона на големите западни градове, и ако ползваме този критерий по-скоро са сравними с малките до средните.