Thorn

Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия – с една дума, хора веселяци. Според Нешри, който е писал през 16 век това е цитат от доклад на Лала Шахин, отнасящ се за обсадата на София.

Краставици, дини и пъпеши е имало. А колкото до ракията - дестилатите се появяват в Русия и Полша през 14 век, в Италия през 13 в., така, че вероятно и в България ракията се е появила през 14 век. Да не говорим, че имаме директно сведение на Нешри, въпреки, че то е някакъв блуждаещ мотив.

Тенис играта е в момента - арабите от Газа и Ливан стрелят по евреите, те им го връщат. А колкото до "хуманността" на исляма.... Хм, да твърдиш, избивания има само след 16 век е голяма глупост. Остави самия пророк, който вероломно, в нарушение на сключения договор изтребил еврейските племена в Медина и Омар, който прогонил всички юдеи и християни от Арабия, но арабо-византийските войни са били доста гнуснички. Пък и отвратителните алморавиди и лудия халиф Язид са били доста преди 16 век.

Да бе, изкланите от Мохамед еврейски племена в Медина са спонсорирали прогонения от родината си полупобъркан водач на малка секта да вземе властта в някакво незначително градче, преживяващо от поклонниците посещаващи някакъв локален религиозен център с далечната идея малкото градче да разгроми за няколко години две велики империи. И вероятно с още по-далечен извратен прицел след векове техните единоверци да живеят в страната си в постоянна тенис игра на замеряне с ракети с единоверците на Мохамед.

По това време Джида не е съществувала още, а ако походът на слона, в който етиопският владетел на Йемен напада Мека /макар, че е много вероятно тя да не е била основна цел /беше успял, то може би Арабия щеше да е християнска. При всички случай този поход не би могъл да разгроми исляма, защото той още не бил изобретен. Случил се е в годината на раждане на Мохамед.

Правилно е, че са били нещо като съюзници. Но все пак Сасанидите са завладели Йемен

Сасанидите са завладели Йемен вероятно по съображения за контрол на търговския път през Червено море от Индия и евентуалното му пренасочване към Месопотамия. Самата Етиопия е била твърде далече и не са се опитвали да я завладеят. Имали са си достатъчно грижи с римската империя.

Личи си, че не сте се интересували особено много от етиопската история. Всъщност Аксум се християнизира / в монофизитски вариант/ по времето на Юстиниан, като първи епископ е бил някой си Фрументиос. По това време държавата е силна и през 6 век завладява и Йемен, макар, че етиопските наместници там скоро се обявяват за независими, а по-късно Йемен е завлядян от Сасанидите. Същевременно в Етиопия има и юдаистки общности с неясен произход /още по неясен, отколкото например този на мединските евреи по времето на Мохамед/, чиито потомци са съвременните фалаши. Аксум запада след завладяването на Египет от арабите, които прекъсват връзките му с Византия, и постепенно се потапя в "тъмни векове", за които има само легенди, за някаква жестока царица Юдит, която унищожавала християнството. Постепенно политическият център на страната се пренася на юг, има политически и културен разцвет при царете Лалибела и Зара Якуб /14 век/. Този последният е интересна личност - един истински африкански Иван Грозни - крайно жесток, деспотичен, крайно религиозен и добър пълководец. Същевременно още през ранното средновековие ислямът се разпространява по сомалийското крайбрежие и дори прониква във вътрешността на страната. Възникват няколко мюсюлмански султаната, които се борят против Абисиния /старото име на Етиопия, страната наследница на Аксум/. Често дори попадат под етиопски васалитет. В края на 15 век един от тези султанати, с център в град Харар, който сега е в пределите на Етиопия се усилва и неговият имам Ахмед "Гран" в началото на 16 век започва опустошителна война с империята. Етиопскияг негус /императорската титла/ Галаудеус /Клавдий/ е разбит в няколко сражения и започва едно безкрайно отстъпление, с тежки поражения и предателства, което като атмосфера напомня обстановката във Франция преди Жана д`Арк. В Етиопия нещата са дори по страшни, защото войната е и верска. Гран унищожава църквите, избива монасите, изгаря икони и книги. Войските му проникват в областите на централното етиопско плато, където враг не е стъпвал от стотици години. Страната е пред катстрофа. Една от отчаяните мерки е поканата на отряд португалски наемници. Гран /който получава подкрепа от турците/ загива от случаен португалски куршум. Почти всички португалци загиват в боевете, но постепенно етиопците вземат надмощие и освобождават страната си. За съжаление следва упадък на централната власт, като страната практически се разпада на малки владения. От това се възползват племената гала, които през 16-17 век постепенно проникват от юг. Възраждане започва едва през 19 век с дейността на негуса Тевадрос /Теодор/, който започва обединението на страната. Но той е разбит от британците и се самоубива. Наследникът му Йоханес продължава обединението, но е е въвлечен във война с махдистите и загиво в куриозна битка при обсадата на някакъв судански град, въпреки че армията му многократно превъзхожда суданската. Неговият наследник Менелик, владетелят на областта Шоа е истинският създател на съвременна Етиопия, като завладява множество области, населявани от гала и други сомалийски племена, включително Харар /столицата на Гран/ и Огаден. Същият отстоява независимостта на страната от Италия, като нанася на италианците унизителен разгром при Адуа 1896 г. Не е вярно, че Аксум е единствената хриситянска държава в Африка. В земите на днешен Судан /старата Нубия/ са процъфтяващите християнски кралства Макура и Алоа, които са завладени от мюсюлманите едва през 14-16 век. Хриситянстово има и в страните от западна Африка /Магреб/, където поне да 10 век християните вероятно са мнозинство. африканска католическа църква със свои епископи има до около 11 век, оттогава са и последните надписи на латински в Алжир и Мароко, в някои оазиси в Сахара вероятно са го говорили до около 15 век. В Магреба християнството е напълно ликвидирано едва от фундаменталисткат секта на алморавидите /абсолютни аналози или по-скоро духовни бащи на днешните талибани/, а в Египет се запазва и играе значителна роля дори днес, когато между 10 и 20 % от населението са християни.

Пиперът /чушките/ са си американски. Имало е кратуни, не знам дали са ги яли, нахут /бобово/, подправки от ония скъпите, дето са станали повод за великите географски открития - черен пипер, индийско орехче, канела. Пили са и медовина /напитка от ферментация на мед/, а вероятно в 14 век се е появила и ракията. Не знам имало ли е краставици.

Констант е резидирал в Сиракуза няколко години до смъртта си. Вероятно е обмислял идеята да я направи столица, но никакви официални стъпки не са били предприети. Всякакви споменавания на Иберия са глупави. Там вестготите превземат последните византийски крепости през 20-те години на 7 век, при Ираклий. За житницата - да, Египет е бил житница. След загубата му населението на Константинопол намалява, но загубите се компенсират с местни доставки и със идващо от север жито. Самата Сицилия също е "житница" и значението и като такава нараства именно по-това време. През 5-6 век след загубата на Африка, Рим е бил снабдяван със сицилийско жито. Преместването на столицата би довело до рухване на империята. Тя се е закрепила благодарение на ресурсите на Мала Азия. Сицилия е малък остров и няма такива ресурси. Италия и Картаген сами са се нуждаели от защита. Византия е имала мощен флот, но по времето на Констант той търпи жестоки поражения от арабите.