Личи си, че не сте се интересували особено много от етиопската история. Всъщност Аксум се християнизира / в монофизитски вариант/ по времето на Юстиниан, като първи епископ е бил някой си Фрументиос. По това време държавата е силна и през 6 век завладява и Йемен, макар, че етиопските наместници там скоро се обявяват за независими, а по-късно Йемен е завлядян от Сасанидите. Същевременно в Етиопия има и юдаистки общности с неясен произход /още по неясен, отколкото например този на мединските евреи по времето на Мохамед/, чиито потомци са съвременните фалаши.
Аксум запада след завладяването на Египет от арабите, които прекъсват връзките му с Византия, и постепенно се потапя в "тъмни векове", за които има само легенди, за някаква жестока царица Юдит, която унищожавала християнството. Постепенно политическият център на страната се пренася на юг, има политически и културен разцвет при царете Лалибела и Зара Якуб /14 век/. Този последният е интересна личност - един истински африкански Иван Грозни - крайно жесток, деспотичен, крайно религиозен и добър пълководец.
Същевременно още през ранното средновековие ислямът се разпространява по сомалийското крайбрежие и дори прониква във вътрешността на страната. Възникват няколко мюсюлмански султаната, които се борят против Абисиния /старото име на Етиопия, страната наследница на Аксум/. Често дори попадат под етиопски васалитет. В края на 15 век един от тези султанати, с център в град Харар, който сега е в пределите на Етиопия се усилва и неговият имам Ахмед "Гран" в началото на 16 век започва опустошителна война с империята. Етиопскияг негус /императорската титла/ Галаудеус /Клавдий/ е разбит в няколко сражения и започва едно безкрайно отстъпление, с тежки поражения и предателства, което като атмосфера напомня обстановката във Франция преди Жана д`Арк. В Етиопия нещата са дори по страшни, защото войната е и верска. Гран унищожава църквите, избива монасите, изгаря икони и книги. Войските му проникват в областите на централното етиопско плато, където враг не е стъпвал от стотици години. Страната е пред катстрофа. Една от отчаяните мерки е поканата на отряд португалски наемници. Гран /който получава подкрепа от турците/ загива от случаен португалски куршум. Почти всички португалци загиват в боевете, но постепенно етиопците вземат надмощие и освобождават страната си.
За съжаление следва упадък на централната власт, като страната практически се разпада на малки владения. От това се възползват племената гала, които през 16-17 век постепенно проникват от юг. Възраждане започва едва през 19 век с дейността на негуса Тевадрос /Теодор/, който започва обединението на страната. Но той е разбит от британците и се самоубива. Наследникът му Йоханес продължава обединението, но е е въвлечен във война с махдистите и загиво в куриозна битка при обсадата на някакъв судански град, въпреки че армията му многократно превъзхожда суданската. Неговият наследник Менелик, владетелят на областта Шоа е истинският създател на съвременна Етиопия, като завладява множество области, населявани от гала и други сомалийски племена, включително Харар /столицата на Гран/ и Огаден. Същият отстоява независимостта на страната от Италия, като нанася на италианците унизителен разгром при Адуа 1896 г.
Не е вярно, че Аксум е единствената хриситянска държава в Африка. В земите на днешен Судан /старата Нубия/ са процъфтяващите християнски кралства Макура и Алоа, които са завладени от мюсюлманите едва през 14-16 век. Хриситянстово има и в страните от западна Африка /Магреб/, където поне да 10 век християните вероятно са мнозинство. африканска католическа църква със свои епископи има до около 11 век, оттогава са и последните надписи на латински в Алжир и Мароко, в някои оазиси в Сахара вероятно са го говорили до около 15 век. В Магреба християнството е напълно ликвидирано едва от фундаменталисткат секта на алморавидите /абсолютни аналози или по-скоро духовни бащи на днешните талибани/, а в Египет се запазва и играе значителна роля дори днес, когато между 10 и 20 % от населението са християни.
Пиперът /чушките/ са си американски. Имало е кратуни, не знам дали са ги яли, нахут /бобово/, подправки от ония скъпите, дето са станали повод за великите географски открития - черен пипер, индийско орехче, канела. Пили са и медовина /напитка от ферментация на мед/, а вероятно в 14 век се е появила и ракията. Не знам имало ли е краставици.
