Thorn

Абе аз съм срещал теория, че битката, дето ние я знаем "във Върбишкия проход", може да е била в Искърското дефиле. Иначе за Филипопол - ми ние не знаем кога е превзет. Има някакъв неясен надпис от времето на Маламир, но поне на мен не са ми известни данни чий е бил градът примерно по времето на Петър. Съответно не знаем онези 20000 души, дето Светослав зверски набил на кол там, чии поданици са били.

Извинявай, но не виждам основания за някаква категорична връзка, между изселените заедно със сърбите българи /освен това, може и да съм пропуснал някой постинг, но по какво съдим че са българи? Само по имената ли?/ и Булгардаг.

Някой може ли много накратко да изложи тезите на Венедикова. Ако може с ударение върху следните въпроси: Кога за пръв път се споменава за българите около булгардаг? Доколко са били независими? Докога са били независими? Какъв е езикът, каква е религията? От коя от двете Българии идват? Ако е от дунавска - имат ли нещо общо със армията, която византийците през 1018 преселват в Армения?

За мен франкът си е франк. Т.е. - по онова време - поданик на Карл. Италийските гърци са си просто гърци. Хипотезата да е латиноезичен западняк, който не е поданик на Карл, напр. венецианец, също е допустима.

За армията си дълбоко неправ. Няма как да се направи армия, която да се сравнява с армиите на великите сили. Нито хора има, нито пари за това. И няма суровинна и промишлена база. Но е факт, че една бедна страна прави модерна армия, по-ефективна от армията на всеки от съседите си и вероятно поне за периода 1912-1916 сравнима по ефективност на пехотата, кавалерията и артилерията от лек и среден калибър с всяка от армиите на великите сили. Искам да кажа, че ако през 1914 една българска дивизия се беше озовала на западния фронт, то не би се представила никак зле. През 1915 нещата се променят, а през 1918 разликата е фрапираща. Забележи също, че далеч по-богати страни, разполагащи и с развита промишлена база, като Белгия и Холандия не се справят със създаването на наистина силна армия преди ПСВ. Колкото за флота - както тогава, така и сега той е една излишна скъпоструваща играчка, която не оправдава разходите си.

Какво би спечелил Златарски, като скрие едно поражение на българите през 602?

Маготин, отлично знаеш, че забраната за този род дискусии в БС не е мое дело за да ми правиш такива намеци. Но дори и при свобода на словото имам право да искам да се спазват някои правила - например в темата за Фанагория да се пише за Фанагория. Аз не влизам в автохтонските теми за да пиша за кройката на испанските униформи от 18 век, нали?

Поздравления и от мен.

Абе извинявам се, аз такова, тука съм нов и т.н., пък и идвам от БС, която повечето от вас недолюбват, амо все пак няма ли някаква възможност някой да измодерира темата. Шото аз в откровено автохтонските теми не влизам, защото вече не са ми и забавни, но поне тази беше за Фанагория.... Г-да автохтонци, има един куп теми, в които да си пишети фантасмагория, ама тази е за Фанагория. Айде поне нея не замърсявайте.

Ако само ми кажеш какво общо Гимбутас с Фанагория?

поне на мен голяма работа на езика на галите няма да ми свърши. Ще трабва да е на езика на московитите или на албионците.

Като за пет минути гугъл през работно време - толкова. Предвид обстоятелствата, моля да бъде извинен. Иванко Тертер явно е бил по свободен. Бруте.

Казах ли ти! Очевидно.

И на теб ли, Бруте, да ти правя забележки като на П. Щ.?! Питаш за руски текст, а не си проверил даже на востлит! Восточная литература, буква М

Йончев, не храни трола

В том же году 69 царь 70 гуннов 71, обитавших близ Воспора, Гордас 72, присоединился к императору, сделался христианином и просветился, а император принял его 73, осыпал большими дарами и отправил в собственную его страну охранять римские пределы и город Воспор, названный так потому, что гунны ежегодно платили римлянам дань, вместо денег, быками. Юстиниан отправил туда же [арифм ромейских стратиотов]74 и трибунов 75 для охранения этого города и собирания положенной дани с гуннов. [В этом городе происходила оживленная торговля 76 между ромеями и гуннами. 77] Царь гуннов, сделавшийся христианином, возвратясь в свою землю, пришел к брату своему, рассказал ему о любви императора и щедрости его, равно как и о том, что он крестился. Он собрал истуканы, которым гунны поклонялись и перелил их, потому что они были серебряные и янтарные 78. Гунны рассердились и сговорившись с братом его, убили его, а на его место поставили царем брата его, Муагера 79. Боясь, чтобы римляне не взыскали за него, вдруг напали на город Воспор и убили трибуна в нем Далмация с воинами его. Услышав о сем, император отправил туда консула 80 Иоанна, внука Иоанна Скифа, сына патриция 81 Руфина, с значительным вспомогательным войском из скифов 82, к которому присоединились вожди: Годилла из Одиссополя и Вадурий 83. Гунны, узнав о том, бежали и исчезли; таким образом в Воспоре воцарился мир, и римляне управляли им уже без всякой опасности. 69 Рассказ о гуннах Горды заимствован Феофаном у Малалы (Ма1. Chron., 431.16—433.2). Феофан опускает сообщение Малалы об основании Боспора Гераклом Испанским, о составе войска, посланного Юстинианом в Боспор («ромеи, или италийцы, называемые испанцами»), обмене переплавленных гуннских идолов на милиарисии в Боспоре, заговоре не просто гуннов, но гуннских жрецов, учреждении Юстинианом должности комита Понтийских проливов, и ряд других, менее существенных подробностей. Вместе с тем Феофан вводит в свое повествование подробности, отсутствующие у Малалы: ромеи должны охранять Боспор от гуннов и взимать с них дань, брат Горды причастен к его убийству, гунны уничтожают в Боспоре не только стратиотов, но и трибуна Далмация. Отсутствуют в «Хронографии» Малалы и имена Иоанна Скифа, патрикия Руфина, Годилы. Вероятно, Феофаном был использован какой-то вспомогательный источник, нам неизвестный. О покушении Муагериса на Горду говорит Михаил Сириец (XII в.): Горда был свергнут своим братом, войском и жрецами (Altheim. Geschichte, II, S. 19). Известна надпись, найденная в Тамани, с упоминанием строительных работ в городе. В. В. Латышев приурочил ее к событиям после подавления восстания гуннов и захвата ими Боспора, предложив датировку 533 г. (Латышев. Этюды, с. 658—660). В отличие от Латышева Ю. А. Кулаковский связывает надпись (по Кулаковскому, из Фанагории) с посольством готов к Юстиниану I для назначения им нового епископа в 548 г. (Кулаковский. К объяснению надписи, с. 194—196). 70 В греческом тексте — ξ , в латинском переводе — rex. 71 По Ф. Альтхайму, имеются в виду крымские гунны (Altheim. Geschichte, II, S. 20). Д. Моравчик допускает, что в этом случае под гуннами подразумеваются оногуры в районе Меотиды (Morawcsik. Byzantium, p. 4l). 72 Греческие списки «Хронографии» Феофана дают чтения Γορδς етг., Χορδς d; перевод Анастасия — Gorda , Малала — Γρδ (Маl. Chron., 431.17.). Этимология имени не вполне ясна. Д. Моравчик предлагает тюркско-венгерскую этимологию от Ογurda — «друг огуров» и тюркскую от Qurt — «волк» (Moravcsik. Byzantinoturcica, II, S. 114). Не отвергая точки зрения Моравчика, Ф. Альтхайм приводит также среднеперсидскую этимологию от gurd — «герой» (Altheim. Geschichte, II, S. 20). Китайское Juan—Juan соответствовало в древнетюркском Qurt, которое имело и значение «волк»; волк был тотемным зверем у тюркютов, в том числе западных; имя Qurt встречается в алтайских именах князей (Haussig. Exkurs, S. 355; cp. S. 429f.). 73 «принял его...» В греческом тексте — δέξατο, в латинском переводе — susceptus est (Theoph. Chron., II, 133.18). Может быть, не просто принял (при дворе), но принял от купели, т. е. был восприемником при крещении. По Иоанну Никиусскому (Jean de Nikiou, p. 390) и Михаилу Сирийцу (Altheim. Geschichte, II, S. 19), Юстиниан I был крестным отцом Горды.

В первый год правления Юстиниана в столицу империи прибыл князь гуннской орды, кочевавший поблизости от Боспора, по имени Грод (или Горда), с целью принять христианство. Император был сам его восприемником и после крещения, богато одарив своего духовного сына. Отослал его назад в Тавриду, предоставив ему блюсти интересы империи на Боспоре. Как ревностный прозелит, Грод стал перечеканивать сделанные из драгоценных металлов идолы нэпа монету, чем вызывал неудовольствие среди своих соплеменников. Они восстали против него под предводительством его брата Мугеля и убили его. Когда весть о том дошла до императора, он послал военную силу на Боспор: Мугель был изгнан с Боспора, в городе, был помещен императорский гарнизон и установлена непосредственная власть императора[11], которая простерлась и на противоположный берег пролива. Об этом последнем обстоятельстве дала свидетельство одна недавно найденная на территории Таманского полуострова, надпись, в тексте которой речь идет о сооружении какого-то здания, может быть храма, при участии императорского комита и трибуна имперской армии[12]. Било описано у Йоан Малала и у Теофан. Естествено никъде не пише да е българин.

Маготин, не се занимавай да отговаряш на всяка глупост, която е писана. Не искам ТАЗИ тема да я отклоняваме към скитския Неапол и към това чие дело са валовето и що е то "херодотов скит земеделец". Иначе даже ще се радвам да напишеш нещо за Аркаим, различно от идиотщини за Атлантида и Хиперборея, но хайде да не е тук. Просто питах, дали някъде, в някоя хроника Фанагория е спомената като столица - не не е. За Хумаринское городище съвсем коректно посочих, че според това, което съм чел самата крепост е от 8 век, като при това е доста примитивно направена, което издава липса на опит в каменно строителство. Коректно посочих, че съм го чел у Д. Димитров, което признавам, че не е най-новата литература. Ти очевидно знаеш и други неща, така, че без никакви задни мисли те моля да ги споделиш.

Ба ли го. Паисий бая глупости е писал.

Прилича най-вече на Свети Никола в Сапарева баня и на Свети Теодор в Бобошево. Колкото до купола - според Асен Василев, В. Марди-Бибикова, Бистра Николова, Виолета Димова, т.е. практически според всички писали за нея, тя е кръстокуполна, със стегнат кръст.

колко сме загадъчни. Впрочем ако трябва да сме по-сериозни - естествено, че съм чел по-стари неща. Там определено пишат, че крепоста е от 8 век. Така, че каквото и да е имало отдолу /а е имало аланско селище/, то няма как да претензира за някакъв център по Кубратово време. Според Д. Димитров даже прабългарите са достигнали този район на Кавказ след хазарската експанзия и вследствие на тази експанзия.

Малка забележка. Свети Никола е в Сапарева баня, а не в Сапарево.

Първата снимка нямам идея защо си я пуснал. Ако имаш предвид предната, по-широка част на Св. Димитър, то това е късният и притвор. Не е оригинален. Обикновена пристройка. Второто е романска базилика. Ако не различаваш кръстокуполна сграда от базилика, жалко. Хубаво е, че си постнал куполите на Св. Георги и Св. Никола. Не знам дали знаеш, че и двата са били разрушени и са "възстановки". Но могат да се ползват като пример. Само, че тези църкви са от 12 век. Мърводолската е вероятно от 14, така че по-добре постни твоите снимки от несебърските църкви.

Айде вече престани. Пускаш снимка на съвременна църква, която нищо не означава. За 14 век план като мърводолския означава купол.