Thorn

Нали не се опитваш МЕН да убеждаваш, че живописта си струва? Дето съм се захванал да издирвам и най малките и останки.

Като архитектура - византийска провинция, с изключение на няколкото ранни базилики от времето, когато Борис е флиртувал с папата. Тях бих искал да можех да видя! Като живопис - византийска провинция от началото до края. Като художествена керамика - византийска провинция от "преславската" художествена керамика до "сграфито" керамиката. Като литература - дълбока византийска провинция. Като религиозни концепции - дала е богомилството - доста гадничка постманихейска ерес. Честно казано - приносът е един литературен език, на който са били направени доста преводи. Май това е ценното.

Нямам никакви възражения към това. Обаче приведи някакъв критерий. И то нещо по защитимо от критерий от типа - Онова, което изкарва българите по-значими, по-славни, по културни т.н. минава в графа "реален факт", а обратното автоматично - в графа "сбъркано и преувеличено". Такива критерии са несериозни.

Иначе казано - забравете този аноним, който ни е ЕДИНСТВЕНИЯ източник, защото според Фружин няма как да е било така. Те такова животно нема! Докато няма друг извор, историята на завоеванието ще се описва според него. Свойство на науката история.

Абе не е точно така - преди май са правили някакви частични преводи. Аз ползвам ЛИБИ XX /Унгарски извори за българската история/, което е сравнително ново издание и доскоро го имаше в книжарницата на БАН. Там има и латински текст и български превод. Книгата на Христо Димитров е абсолютно задължителна за всеки, който се интересува от темата и за мен е най-доброто възможно изследване на български към момента. Единствената му хипотеза, която ми изглежда съмнителна е предположението му, че гръцкия отряд в помощ на Салан не е пратен от императора, а е контингент от далматинските византийски градове, които също са се почувствали застрашени. Иначе е ясно, че точна хронология не може да се даде, но според него завладяването е по времето на Симеон. Аз все пак съм склонен да считам, че някои събития е възможно да са в началото на царуването на Петър. Под завладяване в случая имам предвид и признаването на зависимостта от унгарците на някои от българските аристократи в района, независимо, че потомците им запазват толкова власт, че се налага в началото на XI век да се водят нови войни срещу тях. Става дума за прочутия Ахтум, за когото проф. Добрев естествено знае доста повече, отколкото знаят изворите и не ще да сподели източниците си на информация. Колкото до въпроса на Пламен - нямам никаква разумна идея откъде изкача годината 926.

Като цяло си прав - на запад употребяват грък за източно православен. Обаче създаваш впечатление, че не си чел гестата. Там изрично и много ясно се прави разлика между българи и гърци. По въпроса дали тези българи в края на 9 началото на 10 век са били християни - в гестата не се създава такова впечатление, но и да са били - те са били или родени като езичници или християни първо поколение, та християнството може много да не им е личало.

В средновековната балканска традиция не е имало номерация на владетелите, номерата са слагани в от съвременната /от 19 век насам/ историография. Дали ще признаеш Петър Делян и К. Бодин за царе с номера или не е въпрос на концепция.

"avunculi" - там го има и латинския текст, ако правилно съм схванал, това е употребената дума, може и да е спрегната. В онлайн речници не я намерих. П. П. Дано не бъркам, защото я гледах снощи, а днес на работа нямам гестата.

Ресавски, никъде не съм казал, че Салан е брат на Борис. В gesta-ta LIBI XX Салан веднъж е наречен внук и веднъж правнук на Keanus magnus и веднъж вуйчо на българския владетел. Като този владетел не е споменат по име, значи може да си мислим и за Петър. Това би обяснило и гръцкия отряд в подкрепа на Салан.

Какъв по произход е Салан - чичо на българския владетел. Ако ми кажеш какъв е произхода на Крум, ще ти отговоря. Ако ми кажеш, че е "панонски" - искам доказателство.

Глупости на търкалета говориш. Териториите между Тиса и Дунав са владения на Салан, "чак до земите на рутените" - т.е. до днешна Словакия и Закарпатска Украина. Обитаващите Хунг /сегашен Ужгород/ са хора на Салан.

Не е вярно. Между Дунав и Тиса е територията на Салан.

Това са римски стени. Модел са именно стените на самия Рим, конкретно прилича на Порта Асинария.

Слово:деньга, Ближайшая этимология: мн. деґньги, др.-русск. деньга в грам. 1361 г. (Срезн. I, 652), также тенка "монета", Афан. Никит. 43 и сл. О реалии см. Бауэр у ШреЁттера 132 и сл. Дальнейшая этимология: Заимств. из тат., чагат. t„џk„ "деньги; серебряная монета", чув. t„џgЌ, казах. teџg„, монг. teџge, калм. tЊџgn• "мелкая серебряная монета"; ср. Рамстедт, KWb. 395; Рясянен, Tat. L. 68; Корш, AfslPh 9, 496 и сл.; Радлов 3, 1046. Источник этих слов искали в ср.-перс. dѓng, нов.-перс. dѓnag "монета", др.-перс. danЈkh (Гераклеид в "Etym. Magn."); см. Хорн, Npers. Et. 118; Хюбшман 134; Мункачи, KSz 6, 378; Бернекер 1, 183 и сл., но ср. Рясянен, ZfslPh 20, 450; Toivonen-Festschrift 127 и сл. Устарело мнение К. М. Френа ("Dе origine vocabuli rossici denьgi", Казань, 1815) и Миклошича (Mi. TEl. 1, 281, Доп. 1, 26), которые усматривали в деньгаґ слово, близкое тюрк. tamga, damga "метка, штемпель"; см. Бернекер, там же, а также тамгаґ. Надявам се Фасмер да е достатъчно авторитетен. Обща "татарска" дума. Дали е от тюркски или монголски или персийски произход - не е важно. Важното, че е записана чак през 1361 - по времето на Златната орда. От там нататък - в Източна Европа къпчаки и кумани е наименование на един и същ народ, който е в основата на днешните татари. И при това и "татарите" от 13-14 век са говорели на къпчакски. Т. е. това, което исках да кажа е, че думата ни е известна от татарите.

КГ, не се хващай за куманите. Те са били основното население на Златната орда и са наложили езика си в тази държава /монголите са се разтворили в куманското море А Златната орда си е имала съвсем развито монетосечене.

Денги в руския се смята за татарска дума, т. е. къпчакска, т. е. точно куманска

Иначе ако трябва да се отговори сериозно на въпроса, причината не една. Разцветът е бил обусловен от ранно развитие на търговия и занаяти. През 14 век Англия е изнасяла суровина – вълна, а фламандците са правили продукт с добавена стойност – сукно. После вече англичаните са почнали да си тъкат в самата Англия. Освен това не е лесно да процъфтяваш, когато страната ти е основен боен театър на 80-годишната война. Че и на още доста войни след това – почти без прекъсване до 1945. И освен това проблеми с пристанището – Брюге се затлачва, Антверпен е блокиран от холандците, а Остенде има местно значение.

eй сега се върнах от Брюге. Да имаше и в България такъв упадък!

На войните се е плащало или със земя или със пари. Тогава кралят е имал земя, с парите е бил кът.

На гръцки? Никой не знае защо го е убил. Имаме клюки. Но пък и те са били хора и всякакви истории са им се случвали. Дадох вече примери, а може и да се сетим за Гаврил Радомир, За Иван Асен №2 и за най-известната любовна история в нашето средновековие - Иван Александър. Влюбчив народ!

Анджък де, ти питаш как може да има епископ във Виза, а да няма в Сердика и Филипопол, аз ти отговарям, че ромейската власт се е запазила в редица КРАЙБРЕЖНИ крепости, като Виза, но Сердика и Филипопол не са крайбрежни. Т.е. - аргументът ти не върши работа, защото няма нищо необяснимо в това, че в малък, но крайбрежен град има епоскоп, а в голям, но не крабрежен няма.

Нещо за част от "реконкистата" л. м. 6149, р. х. 649. В сем году царь имел поход в Славянию, взял многих в плен и покорил под власть свою. В том произошло гонение на святого Максима и на учеников его, которые за православную веру подвизались против монофелитов. Констант, не могши склонить их в зловерие свое, приказал отрезать язык и отсечь правую руку богомудрому и многоученнейшему мужу за то, что он с учениками своими двумя Анастасиями очень много писал против нечестия, что все переписано последними слово в слово, как известно людям любознательным.

Кой е казал, че НЕ МОГАТ. Но фактът е, че повечето от тях си остават в руини поне през целия 8 век, а някои и завинаги. Кое от "владеели са крепости по крайбрежието" не разбра?

Съдбата на разрушените от варварските нашествия /далеч по-разрушителни, отколкото в западните провинции/ ми е особено интересна. Почти най интересното от българската история в момента. Византийската власт горе долу се е крепяла до Маврикий, макар че повечето градове са били нееднократно разрушавани от готи, хуни и прочие кутригуро-оногурска паплач. Въпреки това в края на 6 век аваро-славянските нападения вече са унищожили много от най-важните градове, като Абритус, Марцианопол и Ескус. В някои случаи ролята на относително откритите селища е поета от по-защитените планински крепости - типичен пример е неизвестният по име римски град на Царевец. След колапса на империята при Фока и Ираклий през Балканите преминава аварски валяк /аварите плюс подчинените им кутригури и подчинените им славяни/, който унищожава практически всички градове освен някои крайбрежни крепости - точно ситуацията, която описва Ка40. Обаче след това има някакво възстановяване - Констанс прави един сериозен победоносен поход в Тракия, а вероятно местни военачалници са провели и други походи, за които не знаем. Отделно е действал и още един важен фактор - след поражението на аварите през 626 и гражданската война в хаганата след него вероятно дотогава подчинените на аварите славянски племена, които са заселили Балканите са отхвърлили аварската зависимост. Много е ВЕРОЯТНО някои или доста от тях да са сключили федератски договори с империята. И защо не - получават МНОГО ПАРИ, някаква легитимация, съюз срещу враговете си, пък и простото наемничество също е възможно. Много е вероятно контролът над Мизия и над по-голямата част от Тракия и Македония реално да е бил именно у такива "федерати" и по този начин властта на ромейската империя ФОРМАЛНО да е била до Дунав, че може би и отвъд него, но всъщност тази "власт" е била доста призрачна и несигурна. Нападенията на Аспарух срещу тези федерати, съюзни на ромеите може и да е повод за похода на Константин IV - т. е. той и да е бил в тяхна подкрепа. Отделно все пак някои райони са си оставали ромейски. Може би не под непосредствен контрол на Константинопол, но по-скоро под властта на полуавтономни местни лидери. На Запад такива ситуации са били чести. Конкретно за Одесос и Дуросторум ситуацията е силно неясна. Одесос по-скоро е бил вече разрушен, макар, че вероятно някакво население все пак е останало, но не е функционирал като град. На мястото на Томи са останали села. Но в Силистра се правят разкопки, които доколкото си спомням откриха базилика със следи от пожар от края на 7 век, което се тълкувало, че е била функционираща до тогава, което се тълкува, че до около 680 там е имало християни и вероятно гарнизон.

Проблемът си е твой. Според тази логика, която и самият ти не спазваш трябва да се откажем и от термина Византия.