Thorn

Страхотно. И аз бях ровил по въпроса, мислех да пиша, но тук е доста по-подробно. Поздравления.

А ти, Фружине правиш две други грешки, които са още по-чести. Спориш мен, приписвайки ми неща, които не съм казвал. За някаква война на Шишман и Дан. Приположение, че източникът не казва нищо за война, а само, че Шишман е убил Дан и толкова. Тази грешка се казва Имаго. И после тази измислена война, използваш като доказателство за някакъв извод. Non sequitur

Още преди да стане български цар Михаил Шишман воюва с Унгария. Унгарска грамота от 23.10.1317 г. написана от унгарския крал Карл Роберт, съобщава че българския (Видинския) владетел Михаил Шишман, подкрепил бунта на Северинския бан Теодор от рода Чанад, срещу Карл. Но бунтовниците били разбити при гр.Михалд (сега Мехадия). Българските войски водени от Иван Русина, се спасили в българските владения, северно от Дунав. Според Хр.Димитров, Шишмановци са владеели и части от Северинския банат. В един документ „Анонимно описание” се казвало че Шишмановото деспотство обхваща земи от двете страни на Дунава. В 1319-20 г. Карл Робер си връща Белгардската и Браничевската области, а владенията на Михаил Шишман в Северин са значително стеснени. Затова в 1324 г. влашкия воевода Йоан (Иванко) Басараб атакува самостоятелно Северинския банат, но е отблъснат от магистър Дионисий. (ХД-БУО,стр.209-213) Този акт скъсва васалните отношения на Басараб към Унгария. По онова време българите държат под своя непосредствен контрол важните дунавски градове Гюргево (наричано от тях Малко Йоргово) и Турну Мъгуреле, Малък Никопол, наречен още Холъвник. В друга своя грамота от 29.03.1329 17 г., Карл Роберт съобщава че магистър Дионисий от рода Сечи (Сечени), кастелан на същата крепост Михалд, успял да завладее крепостта Гурен, „която била под властта на деспота или владетеля на Търново”. Дионисий имал задача да отбранява Унгария от „българите, влашкия воевода Басараб, сръбския крал-схизматик, както и татарите”. Крепостта Гурен отговаря на съвр.гр.Гура-Веий, между Турну-Северин и Оршова. (ХД- БУО,стр.212) Трябвя да споменем че и в по-късните карти на Балканите от 16-17 в., земите на север от Дунав, около Турну Северин, Гюргево, по традиция се означават като част от България.

Гербов каза, че ставало дума за Раду ІІ.

Молдовският княз по това време се казвал Алексадър. В оригинала точно "цар" ли е написано?

И това ли ти е аргумента?

Нищо не си разбрал. Хрельовата кула практически никога не е отворена, колкото и да я наричаш музей. Просто ключ и това е. Колкото и да се молиш в музея, няма да ти я отворят - личен опит. Колкото за снимките в музеите, дето плачеш за високи такси, въобще четеш ли? В НИМ и НАМ таксите са 0 лева! Нула лева много ли ти е? Специално разрешение се искаше за Боянската църква, където могат да имат основания.

А за търново нищо определено не знаем.

Не знам за кои времена говориш, но повечето са ги превземали точно с артилерия и внимание - с мини. Тогавашните мини. Копаем тунел, слагаме бурета с барут, палим фитила. Много са били добри в подземните миньорски работи, което за мен беше изненада.

Поне в уикипедия никакви такива не пише. "Преводачът на руски" още не е бил роден.

Моля? Какви издания от 1868?

За НИМ можеше да си провериш на сайта, изрично е написано:

Антоане, виж сега, аз също съм бил в Хрельовата кула като музей. Но преди да се заема с това хоби, значи преди повече от 12 години. Наскоро бил ли си там? Колкото до "свои хора", не си познал. Въобще не го познавах, засякох го на едно летище, отидох при него, разказах му с какво се занимавам и той без проблеми се съгласи да ми разреши да снимам. Дойдох в кабинета му след седмица, издаде ми официално разрешение. Не съм се уреждал чрез когото и да е и не съм плащал нищо.

Как ли пък не я разсипва!

Защото местния поп не иска. Смята, че мястото е за богомолци, а не за стенописофили.

WTF?

Огромен и безсмислен опус. А всичко е просто. На някои места по света може да се снима, на някои не може. Във Франция в музеите може, в Холандия - не. В свети Петър може, в Сикстинската капела не (ама аз снимах ) В България питах Божидар Димитров защо не може, след като в Лувъра е разрешено, и той каза, че било заради някаква древна наредба от комунистическо време (която той също не беше отменил, когато министерстваше). Обаче ми разреши да снимам в Бояна, Земен и Добърско. Иначе тенденцията е да може да се снима, но в музеите. По същото време, от когато е била нашата наредба, и в Лувъра не се е снимало, а СЕГА вече в нашите музеи се снима, сами си проверете. Аз снимах днес сутринта . Но проблемът е в църквите. Поповете адски се дразнят, че влизаш в тях заради изкуството, а не заради проповедите им. Разбираемо е. :). Понякога традиционната им алчност помага, но някои обекти, където жреците са по-фанатични са направо недостъпни. Примерно така и не можах да намеря начин да снимам в параклиса на Хрелювата кула. Но за Рожен съм изненадан. Когато за последен път ходих там, правеха проблем само за църквата, та там щракнах някакви мътни тайни кадъра без най-интересното - стария иконостас, но примерно в трапезарията снимах колкото си искам. В Бачково наистина баха по-заядливи.

В археологическия и в Квадрат 500 със сигурност може.

Съответно снимам скришом или давам едни пари на пазача и т. н. Където има такса, псувам и си я плащам. И най-обичам изоставените църкви, където примерно никой не ми пречи да снимам олтара.

Аз точно така влизам. "Духовно-религиозната" част въобще не ми е интерес, църквите ме интересуват само като зали, украсени с интересни стенописи имащи художествена и историческа стойност. и ако невежите попове седят там като куче на купа сено и нито разбират ценността им, нито ги опазват, съм прав да се възмущавам. А претенции могат да имат, ако държавата не дава никакви пари. А тя дава.

По принцип в музеите вече се снима. Днес си щракх в археологическия, охраната нищо не каза.

Не случайно уточних, че печенегите са първите БЕЗСПОРНИ тюркоезични. Онези, за които ти говориш са спорни или хипотетични. За мен традиционната теза за тюркоезичие на българите или на значителна част от тях си остава най-вероятна, дори ако е под формата на постепенно тюркизираща се иранска основа със чуждоземна тюркизирана аристокрация. Оригиналните българи е възможно наистина да произхождат от средна Азия (разни пу ку и т. н. ). Много е възможно българите да са едно от хунските(около хунските) групи. Втора възможност, също доста вероятна, е тюркските елементи да са плод на аварско влияние, ако приемем, че аварите са тюркоезични. Но това са хипотези, темата беше за първите достоверни тюрки.

Добре, да се върнем за малко на темата. Всички съгласни ли сме, че първите безспорно тюркоезични в Източна Европа са печенегите? Класическите тюрки на Истеми са покорили степите през 6 век, но дали са били в значително количество там е съмнително.