Thorn

Сърбомани, туркомани и прочие подобни термини са пропагандни плашила. Съществено е самосъзнанието, не произхода. Така, че "сърбоманите", независимо какви са се чувствали дядовците им са сърби, туркоманите - турци, а гъркоманите - гърци. В този смисъл разбирам защо един турчин се радва на завладяването на България от Баязид, а един грък - на победите на Василий II. Въпреки че на мен не ми е особено приятно от това. Но вероятно това има връзка с моето възприятие за историята. Мен тя ме интересува сама по себе си, а не като средство за националистическа пропаганда за натриване на носа на останалите народи. И запалването на Мелинико ми е също интересно. Както и запалването на Тъмраш.

Не можем.

С днем победы!

Граматиката постоянно се променя.

Преди време по работа ми се наложи да преглеждам едни годишници в Нотариата от 1942-43, отразяващи сделките с недвижими имоти в София. Правеше впечатление десетките страници с продажби на еврейски имоти - на евреите им е било забранено да притежават имот в столицата. И ги купуваха едни и същи лица.

Стига де, това даже не знам как да го определя.

Ето и търговския асортимент в едно неустановено със сигурност българско пристанище: Не любо мне сидеть в Киеве, хочу жить в Переяславце на Дунае — ибо там середина земли моей, туда стекаются все блага: из Греческой земли золото, паволоки, вина, различные плоды; из Чехии и из Венгрии серебро и кони; из Руси же меха и воск, мёд и рабы. В новелле Цимисхия говорится о рабах, которых продавали болгары (Jus, III, p. 303)

. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромаси. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра; нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може да бъде свидетел. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици) и пред сведетели. Така, като се свърже [робът] да се отпусне свободен. Господарят на крадеца роб, ако иска да държи такъв роб, плаща щетата заради него; ако не ще да държи такъв роб, да го даде в робство томува, от когото е крадено (на окрадения). Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави. 30. Който присвои чужд роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред господаря - да му настани друг такъв роб или да му даде цената.

Имало е роби.

Като ви чета, просто се радвам, че главното място за четене вече е интернет, където почти няма вилнеещи грамар нацита. Истинският български писмен език е там. Пък и книгите не е задължително да се издават по остарелите норми. Реално те (нормите) са необходими само за някакви оценки в образователните институции.

Не бе, в момента уча френски и виждам каква катастрофа тава когато такива като вас победят.

Jугославиja. Така устройва ли те. Като цяло сте ми супер смешни. Като защитниците на катаревусата в Гърция.

Пълният член е напълно безсмислен. И не ми излизайте с номерата, дето с него се разграничавал подлога. Формалното обяснение на най-тъпата норма в писмения български език я знам. Но в живата разговорна реч никой не се затормозва да разграничава пълен и кратък член докато говори. Нещо повече - и в книжовния език чудесно се справят без два различни члена при думите от женски и среден род. Щ, Ю и Я са си излишни и през 1946 г. са оставени просто защото ги има в руския. Но в югославската азбука, при практически същата фонетика си пишат Ja и Ju ( Jugoslavija)

Добре, всъщност каква ви е аргументацията за съществуването на правилот за пълен и кратък член? По мое мнение то е абсурдно и идиотско. А аз бих махнал и буквите Щ, Ю, Я

Истината е, че България не е била окупирана и е имала възможността. Унгария до окупацията си е имала няколкостотин хиляди евреи. Които Айхман праща на екскурзия в Полша СЛЕД ОКУПАЦИЯТА. РАзликата е съществена, не мислиш ли?

България е била съюзник, не е била окупирана. Датчаните, в по-лоши условия, при истинска окупация, спасяват евреите си, като прехвърлят повечето от тях в Швеция. Франция, в неокупираната си част спасява евреите си докато и нея я окупират. И това при положение, че там антисемитизмът е бил по-сериозен и от германския. Италия, макар и подобно на България да приема антисемитски закони, също до 1943 не ги праща в лагери. Реално истински антисемитски са Хърватска и Румъния. Забележителен е примерът на Унгария. До края на 1944 там има десетки хиляди евреи. Всички те се отправят към концлагерите едва след организирания от германците преврат през 1944. Дотогава положението им не е било по-различно от българското. И е чудесен пример колоко щяха да се "спасят" и българските евреи при окупация или ако хора като Луков или Цанков бяха взели властта. Но най-забележителният пример е Финландия. Финските евреи се ползват през цялата война със всички права и задължения на фински граждани без и следа от позорни антисемитски закони. Евреите на равни основания воюват на фронта, включително десетина от тях са представени от германците за награждаване с железен кръст, макар, че само трима реално приемат наградата. На фронта даже има и военно полева синагога! НИТО ЕДИН фински евреин не е предаден на Хитлер! Предадени са само осем евреи с австрийско гражданство (7 от тях екзекутирани от германците), което предизвикало скандал и министерски оставки. Ами на този фон опазването на българските евеи малко губи от атмосферата си на уникалност, не мислите ли?

http://antropogenez.ru/single-news/article/675/ - недоверчив коментар. Въобще не е очевидно,че костите са съзнателно обработвани и че приложените камъни са оръдия. Не е изключено да са се блъскали в реката.

Исус е умрял пример, при това забременяването на Мария е претендирано, да не е естествено, а свръх естествено. Въпреки едни гадни слухове за един на име Пантер.

Нула пъти.

А има ли християнски погребения другаде?

Да направя малко уточнение. Братята на Елена (прочутите Диоскури)тогава още са били живи и загиват при опит за отвличане и изнасилване по-късно.Но явно скоро след "отвличането" на сестра им, така че не вземат участие в Трояската война."Женихите" на Елена, въпреки дадената клетва да помагат и защитават съпруга и, като цяло не горят от желание да воюват, някои въобще отказват участие в експедицията, а други скатават. Примерно царчето на Итака Одисей се прави на луд, а синът на Пелей Ахил се крие в чужбина, облечен в женски дрехи.Както и да е, с триста зора събират огромна армия с над хиляда кораба и няколко десетки хиляди бойци. (Силно напомня викингските походи към Англия.) Неясно защо я събират не в Арголида, откадето са главните участници, а в беотийското пристанище Авлида. Няма твърдо командване и йерархия, като цяло е една голяма орда.И тук започва една от най-странните случки. Целият огромен флот потегля към Троя, която не е някъде от другата страна на глобуса, а само от другата страна на Егейско море, но не знаели пътя ?????? и попаднали в Мизия - областта в Мала Азия на юг от Троя. Там имало сражение с местния цар Телеф, в което нашествениците уж победили, но не превзели столицата му и се върнали обратно в Авлида. Тук е интересна и претендираната хронология. Всичко почва със сватбата на Пелей и Тетида, Ахил е тяхно дете, при това не първо, но вече е достатъчно възрастен, поне 15-16 годишен за да се проявява във военни походи. Бавно се развиват събитията от ябълката насам Та още по-любопитно е, че споре едната от разпространените версии, след като гърците (или ахейците) се върнали от Мизия, армията се разпаднала и всички си заминали по-родните места. Събрали се отново след 10 години, като Агамемнон, царят на Микена, който е и водач на похода, били принуден да принесе човешко жертвоприношение (собствената си дъщеря) за да дойде попътен вятър.

Явили се много кандидати, фактически всеки аристократ, който смятал, че има някакво значение в Гърция. Проблемът станал още по-голям, защото избирайки един, останалите щели да бъдат обидени и да се превърнат във врагове. Накрая се разбрали Ленчето сама да си избере, а останалите да се закълнат, че ще бъдат съюзници с избраника ще го поддържат.Ленчето избрала Менелай, брат на Агамемнон - политически изгнаници от най-могъщия град в Гърция по това време - Микена. Самият Агамемнон се оженил за сестра и Клитемнестра. С помощта на Тиндарей двамата убили чичо си и си възвърнали властта. Агамемнон станал цар на Микена, а Менелай, след смъртта на Тиндарей - цар на Спарта.И именно тогава в Спарта дошъл на дипломатическа мисия Парис. Посрещнали го богато, пирували и т. н. На Менелай му се наложило да замине на погребение на роднина на остров Крит, но Елена се грижела за госта. Очевидно добре са се грижили един за друг, защото накрая се влюбили. Елена зарязала съпруг, родина, трон, семейство, дете (но не и прислужницата Етра, майка на някогашния и похитител Тезей), натоварила се на кораба на Парис, взела съкровищата на Менелай и заминала с него за Спарта.Менелай бил смъртно обиден и ограбен. Тъщата му Леда от мъка се обесила. Побеснелият рогоносец се оплакал на брат си в Микена накрая взели решение да отмъстят страшно. Пратили вести до всички бивши кандидати на Елена, които били дали клетва да са в съюз с мъжа и и почнали да събират огромна армия за да накажат вероломните троянци.

Впоследствие Парис, с друго име Александър (което значи защитник на мъжете, защото бил прогонил някакви разбойници), все пак е признат за принц на Троя, започва да живее в двореца, очевидно има много повече възможности, но още си иска обещаната мис Свят. Проблемът е, че мис Свят се оказала мисис. Такава се оказала царицата на Спарта Елена.Жена със сложна съдба, дъщеря на царица Леда и някакъв гъсок лебед, който всъщност бил Зевс (да, гръцките богове са си перверзни) и съответно измътена от яйце.Преживяла отвличане и изнасилване в ранна пубертетна възраст от атинския герой Тезей,убийството на братята и, накрая, след като официалният и баща Тиндарей станал цар на Спарта, възникнал пролемът за кого да я оженят официално.

И така-а-а,Да си продължим с темата. Първо с митологическата част:Имало прорицание, че синът на морската нимфа (нискорангова богиня) Тетида щял да стане по-могъщ от баща си. Зевс май имал някакви планове за нея, но с оглед на предсказанието решил да я даде на смъртен.Смъртният бил героя Пелей. Хубаво е да уточним какво е герой. В сегашния език герой наричаме някой, който е извършил подвиг в името на някаква справедлива, алтруистична кауза. Загинал за родината, за идеята и т. н.Само, че тогавашните герои (хероси), са били всичко друго освен алтруисти. Те са нещо като юнаци, нещо като бабаити, но най-вече напомнят героите на скандинавските саги. Необуздани откачалки, постоянно заети в разбойнически походи по суша и море. Мутри без задръжки, избухливи и гневливи. Повечето са забъркани в убийства и на роднини, примерно същия Пелей убил брат си просто от завист. Абе доста неприятни типове, живеещи във време, когато силата е право, а справедливостта е донякъде авангардна религиозна концепция.По-удачните от тях поулягат с възрастта, стават водачи на банди или дружини, воюват повече или по-малко успешно, могат и да станат владетели на някое царство, обикновено доста микроскопично, но и там много не се заседяват. Рядко успяват да предадат властта си по наследство.Изобщо, Харалд Хардрада или Рагнар Лодброк, там биха се чувствали съвсем у дома си.Цялото това отстъпление беше важно за разбиране на характерите на участниците. Явно не са искали предварително съгласието на самата Тетида, та се наложило Пелей да я издебне и изнасили, което в онази епоха явно е считано за нормална форма на брак.С изнасилването явно е счетено, че е постигнато съгласие и последвало грандиозно сватбено тържество. Всички богове и богини били поканени с обяснимото изключение на Ерида, богинята на раздора. Което не спасило сватбата от раздор. Обидената Ерида хвърлила насред купона една златна ябълка с надпис "за най-хубавата" и три от богините се сдърпали жестоко по начин, достоен за 16 годишни мутрески.При това ако за Афродита, богинята на любовта и секса, да не я смятат именно нея за най-хубава е било нещо като оспорване на професионалните и качества, то участието на другите две богини в тъпия спор предизвиква най-малкото недоумение. Едната е Хера, която е омъжена за баш боса - Зевс, пазителка е на брака и т. н. Някакси не се връзва да и е чак толкова важно да е и най-красива. Атина е още по-голяма изненада. Тя въобще не се интересува от секс и любов, асексуална девственица, богиня на войната, науката и занаятите. На нея защо и е да я смята за най-красива, въобще ум не го побира.Останалите богини явно са по-скромни. Нито също девствената Артемида, нито Латона, нито Хестия нито Деметра и т. н. не се включват в разправията.Накрая Зевс, ни в клин ни в ръкав, взема властническо решение да предаде спора на арбитраж. За арбитър назначава някакво нищо неподозиращо анадолско чобанче (добре де, пастирче, но какво е пасъл Парис, не ясно. Вероятно точно кози и овце).Чобанчето, което се казва Парис, е син на могъщия троянски цар, но не знае за това. Общо взето мирно и тихо си пасе добитъка в планината Ида в Анадола, когато пред него цъфва Хермес и му води трите фръцли, чисто голи, за изясни коя е най-хубава от тях. И се почва едно правосъдие, което повече прилича на тръжна процедура. Мацките откровено искат да корумпират съдията. Хера му предлага власт над Азия, Атина военна слава, а Афродита, като изпечена сводница - най-красивата мацка на Земята (измежду смъртните, разбира се). Овчарчето Калитко Парис, явно измъчвано от диетата от овце, кози и страдащо от спермотоксикоза, си избира да получи миската и съответно необмислено връчва ябълката на Афродита, като си спечева другите две обидени голи мацки за смъртни врагове.

Надявам се да ги приемат.