Tomata

Означават (…fuerunt etiam Aquis adventum eius expectantes, qui de Pannonia venerunt, canizauci princeps Avarum et tudun et alii primores ac duces Sclavorum circa Danubium habitantium, qui a ducibus copiarum, quae in Pannoniam missae fuerunt, ad praesentiam principis iussi venerunt.) и ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙΟ (Από τον θεό άρχοντα) И двете са свързани безапелативно с владетелска длъжност и тук най-важното е, че има директен податък за теократично управление на българите. Такова има документирано при хазарите, а те от своя страна са пряко свързани с българите. Аварите и хазарите за разлика от българите, обаче имат и титлата хаган. След увода ето и моята хипотеза с която отговарям на въпроса ти, но първо още малко инфо за аварската държава и техните славянски поданици. Става въпрос за религията им по-точно, защото тя е неразривно свързана с хипотезата ми. Ето един артефакт за нагледност. Сега остава само да се абстрахираме от догматиците и да съберем 2 и 2 Канас у биги(бог, създател, баща)/= Каниса у о(т)ци = божий наместник, цар-жрец= архонт, кана(поканен, избран от бога) светски владетел с патриаршеска титла с две думи. Амин.

Защото, както и българите са засвидетелствали тези титли. Ако искаш да има логическа основа за дискусия трябва да посочиш подобна титла при франките. Аз лично не съм чувал за такава.

Тук няма проблем със селото, то си е кръстено на болярите от преселници. В пловдивско знам две такива села, а в Бг. сигурно са доста повече. Не знам, дали в примерно в Полша ще има такива топоними. Ако да, тогава може и да помислим по-въпроса по-обстойно. За сега обаче, боляр и боила са две различни неща, освен ако някой няма доказателство за обратното. Виж, с другата част не съм съвсем съгласен. Чудя се, как би обяснил г-н Венелин ето тази дума? Езикът е сака, т.е изт. Ирански. Да не говорим, че имаме и заемки от тур. думи като бюлюк, бол* (много) и т.н. bulj- [DKS] ‘honour, praise’

Тези разбивки и аз съм ги мъчил, но факт е, че туртуна(туртану*,главнокомандващ, е засвид. в древен ассир. текст). Близки термини в смисъл на главен, магистрат и пр. ги има и в някои персииски диалекти.(може да са навлезнали с арамейски, който известно време е бил офиц. държавен език при персите) Думата я има и в орхонския надпис, а също и при аврския елит* заедно с канаса-уци, боила-жупан и т.н. Според мен трябва да се търси преносителят на тези явно повсеместно разпространени термини. Една възможност биха били вархонитите, а също и хуните, доколкото могат да бъдат дефиренцирани. Вар(авар) и хони(хуни), както казва една хипотеза.

Причерноморье по Равеннскому Анониму (по К. Миллеру) Тук има малко разместване спрямо горните карти. 3. Далее, страна Ликания Пусфорагии[23] расположена около Понтийского моря. Мы читали многих, описавших эту страну, среди них греческих философов: нечестивейшего Порфирия[24], Ямблиха, Ливания, а также римских философов Арбициона, Лолиана и Кастория[25]. Я же перечислил по именам нижеупомянутые города страны Босфорании, следуя вышеупомянутому Ливанию. Мы читали, что в этой стране Босфорании было много городов, мы же хотим перечислить лишь некоторые из них, а именно: / [Г]ермонасса / Этеобротон / Суппатос / Фритиорес / Дина / Ихигин / Эрмоган / Теагинем / Акра / Санабатин / Асанди / Кита / Нимфа / Абританы / Махара / Татирита / Аумон / Малоросса / Махаре / Химерион / Пантуас / Ратира / Мурмикон / Кабало / Салониме / Бо-ристенида / Ольбиаболис / Каполис / Дори / Херсона / Теосиополис / Кареон / Трапезус[26]. Затем у Понтийского моря расположена страна, которая называется Оногория[21] и которая находится по соседству с верхней точкой Меотийского болота, как точно определил философ Ливаний[22], сообщивший также (...), что у них по соседству водится много рыбы, но они, как всегда бывает у варваров, употребляют ее без соли.

Има едни бургунди. Според мен там близоста ще е още по-голяма. Арабите са им викали Бурджан като е доста вероятно да са имали предвид българите или поне една група от тях. Немците също припознават общата си с хуните история, та всичко е възможно, докъто не се отрече с основание. А ти викаш нямало мистерии около българската история

Явно е така. Trade идва например от trace, route и т.н. Мога да ти цитирам и няколко асс. думи където корена тар, таг се отнасят конкретно до търговията. В перс. е Taj, може и за това да става търг- търЖище.

Концепцията за случайно фонетично съотвествие е напълно приемлива. Трябва да се проучат по-основно нещата. Давам прост пример. Гробницата в Tarkhan в Египет, Град Tarhuna в Либия и т.н. звучат много близко. Additionally, the Hittite city of Tarhuntassa was named after the Luwian weather god The name of the Proto-Anatolian weather god can be reconstructed as *Tṛḫu-ent- ("conquering"), a participle form of the Proto-Indo-European root *terh2, "to cross over, pass through, overcome". It has cognates in Hittite tarḫu-, Latin trans-, Dutch door, German durch, and English through.[1][2] The same name was used in almost all Anatolian languages: Hittite Tarḫunna-; Carian Trquδ-; Milyan Trqqñt-, and Lycian: Trqqas (A), Trqqiz (B), who has been identified with Zeus.[3][4][2] Norbert Oettinger has argued that the functions of the Anatolian weather god ultimately come from the Proto-Indo-European god *Perkwunos, but that they did not preserve the old name to coin instead the new epithet *Tṛḫu-ent- ("conquering"), which sounded close to the name of the Hattian Storm-god Taru.[1] In Luwian cuneiform of the Bronze Age, his name appears as Tarḫunt- (Tarḫuwant- in the oldest texts).[5] He is also named using the Sumerograms dU ("God 10") or dIM ("God Wind"). In hieroglyphic Luwian, his name was written as Tarhunza- and Tarhunta- or with the ideograms (DEUS) TONITRUS ("God Thunder").[6] The name Tarhunt- is also cognate to the present participle turvant-, also meaning "vanquishing, conquering", an epithet of Vedic deity Indra.[7][8][9]

Че има-има. Особенно в по-новата ни история примери бол. Вземи ако искаш македонистката доктрина. Там са десетки със титли от проф. нагоре, които най-искрено вярват, че сме им открали историята и т.н. Иначе в по-древната история, където изворите са кът, трябва да се доверим или не на личната преценка на автора, а тя не винаги е съвсем коректна. Примерно българите ги виждат от мирмидонци през хуни та до хазари. Кому да се доверим в такъв случай?

В това е и проблемът. Най-лесно става при точните науки, където има стоманобетонна основа готова за надграждане. Там имаш опция да проведеш експеримент и да отхвърлиш грешните резултати. Лингвистиката е според мен някъде по средата. Най-зле е с историята, която винаги е робувала на политически агенди. И десет извора да провериш никъде няма консенсус по дадено събитие. Ето защо тук имаме много силен ирационален компонент и всеки си вади сам за себе си изводи за случилото се.

Ще ми се тук да обсъдим един досаден парадокс свързан с въпросът „Що е то наука?“ В най-общия смисъл отговорът е виден от самия термин, да научиш нещо ново. За нуждите на класическата наука са въведени научният метод и пр. правила. Нека видим какво означава това от научна гледна точка. Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат научен метод. Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение. Научният метод се състои от събирането на данни чрез наблюдение и експерименти и формулирането и изпитването на хипотези. Да сравним и с антитезата Псевдонау̀ка (на гръцки: ψευδής или лъженау̀ка – лъжлив, неверен + наука) е вид твърдение, дейност, метод, практика или теория които твърдят, че са научни и които на пръв поглед дори може да изглеждат научни, но на които липсват някои от характерните за науката изисквания: не използват научния метод не могат да представят разумни и достоверни доказателства не отговарят на елементарни научни критерии Тоест, цитирайки само утвърдени вече научни хипотези утвърдени по научния метод крие риск от формулирането на грешно предположение и от там до псевдонаучност на цялата теза. Научните хипотези отхвърлени въз основа на новооткрити или по-аргументирани доказателства следва ли да тълкуваме като псевдонаука? Да разгледаме за нагледност следният пример,- една моя възможно грешна, но все пак хипотеза, която се е формирала въз основа на наблюдение сравнение и аналогия със съществуващи и вече формулирани научни хипотези.(именно хипотези, а не азбучни истини!) Правим, както колегите с право ни съветват и отваряме етим.речник за да проверим думата „заек“. Чудесно! Праславянска, ИЕ, заека скача, на лат. козел, сематика-супер и т.н. Хм..кон, коч, заек?! Пак проверяваме в друг речник. Этимология Происходит от праслав. *zajęcь, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. заꙗць (род. п. заꙗца, преобразовано по формам с суф. -ец), церк.-слав. заѩць, русск. заяц, укр. за́яць, белор. за́яц, болг. за́ец, за́ек, сербохорв. зе̑ц, словенск. zа̑jес, zе̑с, чешск. zajíc, словацк. zаjас, польск. zając, в.-луж. zаjас. Из белор. за́йка заимств. латышск. zak̨is; напротив, лит. zuĩkis (из *zuojekas), вероятно, родственно слав. zаjęсь. Слав. слово представляет собой расширение основы на -n. С первонач. знач. «прыгун» сравнивают слав. слово с др.-инд. háуаs «конь» jíhītē «вскакивает, летит», арм. ji «конь», лит. žáidžiu, žáisti «прыгать, соirе», далее, возм., лат. haedus «козёл», готск. gaits «коза». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы. Хм, познато, нали. Използвана литература М.Фасмер... Пак проверяваме в трети речник.. Малък тревопасен бозайник с дълги уши ,предните му крака са къси а задните са му дълги ,което му позволява да се предвижва на скокове.Отглежда се като домашно животно за добив на месо. Прен. Страхливец. Етимология старобълг. заѩць (Син. пс.), праслав. *zajęcь (< *zeh2-еnkos, като *měsęcь < *meh1ns-еnkos), вероятно сродна с лит. zuikis, (< *zuojekas с курийско z вместо ž), но старопрус. sasins/sasnis „заек“ в sasintinklo „мрежа за зайци“ (sasnitinklo?) е сродно с нем. Hase, англ. hare, староинд. śaśá-, ирл. ceinach „полска мишка, заек“. Няма сигурни ИЕ съответствия. WTF?! Зайко не бил европеец! Тракали му зъбите от страх, та чак заеквал.. Ама и тази думичка я мернах някаде в текста по-горе. А, да. Заеква-еква-ехо-ек..логично, има я даже в първия речник! „Че като ревнал заека, та целия балкан ечал..“ Хм.. да ама е тъпо, заек да реве.. по-скоро от страх ще да е.. Етимология > за + екам Синоними запъвам се, пелтеча, мънкам, смущавам се, засичам се, предъвквам си думите, смутолевям, препъвам се, каканижа Така по се ядва, ама май ще бия отбой вече... Правя последна проба с псевдонаучния метод, отварям асс. речник..и Voilà! ܙܵܐܹܥ ' za: i: Category : verb [Moral life → Feelings] English : 1) to quail , to feel afraid , to fear / to be afraid / to be frightened / to be scared , to flinch , to tremble , to cringe / to back / to chicken out / to retreat / not to dare , to recoil , to quail ; 2) to quake , to tremble ; 3) intransitive shock, instability ... : to quake , to shake , to tremble , to shiver / to be shaken ; 4) to vibrate , to buzz , to shiver , to quaver , to tremble , to shudder , to trill / to emit sounds in tremulous tones ; 5) intransitive to shudder , to tremble convulsively , to quiver , machine, engine ... : to cough (?) / to splutter (?) ; 6) intransitive surprise, danger, astonishment ... : to startle , to move or jump suddenly , with joy ? : to tremble (?) / to jump for joy (?) ; 7) intransitive to rampage , to rush wildly about , to go on a rampage ; Хм, значи заека заеква(от страх), а ехото ечи.. Интересно и логично ,но все пак псевдонаучно нали?

С всичко което си писал се съгласям веднага, а относно цитатът искам само да споделя, че тук има и един друг аспект. В най-добрият случай тюркологията дръпна с големи крачки напред след популяризирането на пантюркизма като доктринална агенда. Доста добре платена при това. Нищо ново под слънцето,- то и панславизма беше същото, но вместо да лапат пасти на корем, ги откърмиха с нац. парадигма. Както сега е модерно да казваме, имаме конфликт на интереси дори и сред академичните кръгове, а за по-ниските нива да не говорим..

Ами виж къде ги дава българите.. Пс. тука нещо има гнило.., но твоита теза има повече смисъл. Може да става въпрос за севените земи на варягите и от там и името. Varengeville-sur-Mer - Wikipedia

Малеее.. стана пак голяма каша.. « Mare Occidenlis, quod sare Circuwumdans et a Graecis Oceanus quoque vocetur, « coniunctum esse ari [ndorum, nec eius aliquid cognosci nisi partem quae, in occasu et « septentrionibus sita, terram 7eussorum (ar-rüs) ei Slavorum (as-saqálibah) (1) prospiciat. « Ab ultimo termino in austro incipiens, |Vigritiam (ard as-sudün) prospectare et per fines « Ullimae as-Süs (2), Tingis (Tanjah), Taharl (3, Hispaniae, al-Galaliqah (4) atque Sla« torum (9) usque ad Brilanntam (al-Berlaniyah) transire; postea illinc protendi, ultra « montes inaccessos terrasque non habitalas, in nare Orienüis versus. Hoc mare, Oceanum « scilicet, navibus non sulcari et prope litlora tantum navigari; esse in eo sex insulas, Aethio« pui terram prospicientes, quae Aeternae (al-khalidat) vel Beatorum (as-su'adà') appel« lentur. Aliam insulam, Gad?ra appellatam, esse ex adverso Hispaniae, prope sinum qui «ab hoc mari exeat, latitudinem 7 milliariorum in loco exitus habeat, inter Hzspaniam et « Tingim sit, et [antiquitus] vadus Herculis (ma'barat Hiraglas) vocatus sit, hodie az-Zo« qüq [i. e. angiportus] appelletur; hunc sinum in sare Romanorum et Syriae influere. « In tractu boreali Oceani esse 12 insulas Britanniae. Ex eo quoque, in septentrionibus « Slavorum, oriri sinum magnum, qui el nare Varengorum (warank) a gente eius littora « habitante vocetur (6); protendi ad terram Bulgarorum (bulghàr) muslimorum, et in longi« tudinem ab ortu ad occasum 300 milliaria, in latitudinem 100 patere. „Западното море, което също се нарича Circumumdans sare и от гърците Океан, „се присъединява към Ари[ндорите и нищо от него не е известно освен частта, която, разположена на запад и „север”, гледа към земята на 7euss (ar-rüs) и славяните (as-saqálibah) (1). „Започвайки от последната граница на юг, за да изследвате Vigority (ard as-sudün) и да преминете през границите на „Ullima as-Süs (2), Tingis (Tanjah), Taharl (3, Испания, al-Galaliqah (4) и Sla« tor (9) до Brilannta (al-Berlaniyah); след това се простира отвъд, отвъд „недостъпни планини и необитаеми земи, към носа на Изтока. Това море, Океанът", а именно, че в него има шест острова, които гледат към земята на етианците, които се наричат Вечният (al-khalidat) или Благословеният (as-su'ada'). Има друг остров, наречен Gadara, от противоположната страна на Испания, който "излиза от това море, има ширина от 7 мили на място и е плитчина". az-Zoq [т.е. angiportus]; в северната част на океана, 12-те острова на Британия се наричат "el nare" от жителите на севера, за да се простират до земята на българите (bulghàr) на мюсюлманите и да се простират на 300 мили на изток и на ширина 100. Пс.Това западно море дето било за гърците океан.. Любопитно. Звучи много странно, но от предния постинг се убедих, че пичът не е писал на посоки.. Тук обаче кашата става пълна..

Ми за него още не знам. Узадачи ме и морето с 1370 острова.. после потърсих малко и открих това.. The name roughly translates from Mongolic and Turkic languages to "Sea of Islands", a reference to the large number of islands (over 1,100) that once dotted its waters. The Aral Sea drainage basin encompasses Uzbekistan and parts of Afghanistan, Iran, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan, and Turkmenistan.[1] Е, сега няма острови, защото е пресъхнало..

Малко в тъча, но ми направи впечатление споменаването на „Трапезунско море“ около териториите на волжка България по Al-Battani. Какво ли може да значи това..българи мюсулмани около Кавказ или Хазари? Последните обаче са упоменати отделно в текста.. « ptentrionibus Slavorum et ad terram Bulgarorum Muslimorum (1). qui Mare Varen« gorwm (2) appellatur; eius longitudo nota 100 paras. [— 300 mill.]. latitudo 33 paras. « [— 99 mill.]. Iis regionibus praetergressis, in orientem porrigitur, ultra inaccessos montes « terrasque haud habitatas. Alius etiam ramus ab eo divellitur; Mare Trapezuntis (Ta« rübazüun, edit. o575b) vocatum. — ... "us Marium haud coniunctorum Mar? Circum« danti, maximum est Mare Tabaristàn, Gilàn, Bab al-Abwüb, Chazarorum, Abaskün « (edit. .,.$J!, quae sunt regiones ad eius littora positae, figurae oblongae, ab ortu ad « occasum amplius 250 paras. [— 750 mill.] porrectum, ab austro ad boream 200 cir« ciler [— 600 nill.]. — ..... Indorum Mari 1370 insulae habitatae et non habitatae « inesse dicuntur; quarüm insula magna exlremo mari, ab ortu Indiam prospiciens ac « prope Sznarum terras, insula Sarand?b vocata, circuitum 3000 milliariorum habens; « magnis montibus multisque amnibus praedila, ex qua rubini proveniunt. Circa hanc in« sulam 19 insulae habitatae, urbibus et pagis abundantes. Ex insulis huius maris sunt «quoque Kalah, a qua stamnum importatur, et Sarbozah (edit. 35» ..) a qua camphora « provenit ». Сори за превода, но оригиналът го има, за който го разбира лат. "до входа на славяните и до земята на мюсюлманските българи (1), който се нарича Mare Varen gorwm; Дължината му е известна като 100. [- 300 мил]. ширина 33 [- 99 мил]. След като премине през тези области, той се простира на изток, отвъд непристъпните планини и необитаеми земи. Друг клон също е откъснат от него; наречено Трапезунско море (Tarübazüun, редакция o575b). - "нас от несвързаните морета? Обстоятелства, най-голямото е морето Tabaristàn, Gilàn, Bab al-Abwüb, хазарите, Abaskün (edit. .,.$J!, които са регионите, разположени по бреговете му, с продълговата форма, от изток на "запад повече от 250 пара. [- 750 мил] дълги, от юг на север 200 кръга [- 600 нула.] В морето има 1370 обитаеми и необитаеми острови, от които морето се нарича остров Саранд, с големи планини и реки, от които има 19 обитаеми острова „и Калах, от който се внася калай, и Сарбоза (ред. 35 ..), от който идва камфорът.“ (1) Sunt Bulgari ad flumen Volga incolentes, qui cirea annum (922-923 Chr.) islamicam religionem receperant omnes (cfr. Marquart, Osteurop. «. ostastat. Streifzüge, p. 25-26, 331) (1) Има българи, населяващи река Волга, които всички са приели ислямската религия през 922-923 г. Хр.

Ти не ме разбра изглежда Не пиша, че това е твой превод, а че тюркологията е много напреднала в преводите, коректни или не един Господ знае.. Закачката беше с опитите да се четат нашите надписи през тюрко-чувашко-монголски и те звучат гротескно на фона на цитирания от теб превод. Имах предвид, добре че и нашите не бяха рунически, иначе отдавна да са ги прочели вече.. Отдавна вече се знаем и аз никога не съм усмивал някого за мнението му или опита му да го обоснове. Мисля си обаче, че с право си подозрителен на фона на безразборните нападки на някои членове от клуба на знаещите Sorry за недоразумението, ще гледам занапред да съм по-конкретен в написаното.

Това се казва прочит,-дава ясен смисъл на текста. При това е „преведен“ от руническо писмо с неясна фонетика и лексика. Тук веднага се сещам за прочита на нашите пишман каменни надписи, при това изсечени с гръцки главни букви.. Да видим все пак какво са писали съвременниците в изворите. Istakhri wrote about the middle of the tenth century. He has no hesitation in saying that the Bulgarian language resembles the dialect spoken by the Khazars, while Ibn Haukal underlines the likeness between those two tongues, but finds a difference between the Khazar dialect and that of the Burtas (Volga Bulgars). " Bulgarorum genuinorum lingua similis est linguae Chazarorum." Cf. Dorn : Mem. de VAcad. de St. Peters bourg. VII., p. 484. Та, човекът е знаел персо-арабски и вероятно се е оправял и с тюркските наречия..

Ще погледна, а ти помисли за East: ܛܲܪܟܵܢܵܐ(ṭar ' ka: na:) моят речник ми казва ,- хитрец, магистрат, или може би преговарящ дипломат. Нещо такова

Не е ли по-логично „боила“ да означава просто високопоставен от „бой“, ръст--> Боян? Може и от боя се, пред нечий авторитет и не на последно място от бой, боец и т.н. , защото има и една друга интересна титла- кавкхан. Добре се съчетава с перс. кавга(бой, свада)..

Ако „Авитохол“ има връзка с познатия ни от РИ етноним „ Виктохали“ как да е, но римляните по-скоро просто са го записали фонетично както им е било обявено от въпросното племе (народ)(In Greek their name is Biktoa or Biktoloi). Не съм сигурен, че името дава смисъл в латинския език. Подобно съждение кореспондира с факта, че въпросния Авитохол е живял аномално дълго според преписвача, което би могло да означава, че и преписът на Именника не е разтълкуван от него поради незнание на значението на думата. Затова смятам за логично дългият живот на „Авитохол“ да му е преписан служебно по алгоритъм сходен с последващите владетели в Именника. В този случай колизия няма. Ави-тохолите управляват 300год. Трябва да отбележим, че въпросните виктохали може да са готско племе от сарматски произход– According to Eutropius, writing around 360, nunc Taifali, Victohali et Tervingi habent ("the Taifali, Victohali, and Tervingi now possess") Dacia. Името може да има и готски произход, както например „тервингите“ Затова продължавам да мисля, че „Дуло“ е по-скоро титла или пояснение към такава,- управляващ род или нещо такова.

Имам едно предположение, което съм подкрепил с пример в по-стар пост, а именно „Ави“- тохол. Първата част чисто и просто означава „от“, сиреч „от рода на..“ (от асир.) или както ние си го знаем Иван--> Иван-ов––> Иван-ови.

Именно. Това си е чист ИЕ, Wall, Mauer и т.н. Право в десятката

Рационално обяснение (доказателство) за ирационално явление(твърдение) е доста условно и мъгляво условие. Бог според религиозната доктрина е ирационален, сиреч „неведоми са пътищата Господни..“