-
Брой отговори
920 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
5
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Gabraka
-
Сибир е потенциално ловно поле за Китай, Япония и евентуална обединена Корея. Но коалиция между трите е невъзможна. Ако има дележ, то крайбрежието би било за Япония. За какво му е на Китай Хабаровск, ако Владивосток е японски? Китай има нужда от свободен достъп до световния океан, който днес му бива постепенно ограничаван чрез нови американски военни бази в Индонезия, Филипините и т.н. Последният епизод от това ограничаване беше с избягалата бангладешска премиерка, която отказала да предостави някакъв остров на американците. Единственият начин за китайско-японски дележ на Сибир е ако Севморпут стане незамръзващ и китайците държат Камчатка. Обединена Корея пък би била прокси или на Китай, или на Япония. Корея няма потенциал да бъде самостоятелен играч. Сравнението между американската експанзия през 90-те и руското нашествие в Украйна не е уместно. Американците завладяха Източна Европа като победители в Студената война и можеха да си позволят да нападнат първо с мека сила, а чак после да вкарат военния ботуш. А всъщност в русофилския костелив орех България меката сила не свърши работа и се наложи предизвикването на Виденова зима. Без нея Костов не би бил възможен. Русия днес напада от позицията на победен. Тя не може да вкара мека сила в Украйна както американците през 90-те. Докато финансите на Русия се управляват от Силуанов и Набиулина не само няма да превземат Украйна с мека сила, а даже яйцата по магазините им ще са в недостиг. Затова и тяхната имперска стратегия е друга, а не като американската през 90-те.
-
Точно така. Затова днес в България освен инвестиции и медии има и американски военни бази. Само с пари не става. Трябва и войнишки ботуш.
-
Двете Кореи да се обединят срещу Русия е пълна фантасмагория... Едната Корея да присъедини другата силово и после да обедини сили с Китай или Япония срещу Русия е нереалистичен към днешна дата сценарий, но поне става за обсъждане...
-
Риба ама цаца, цаца ама риба... Книгите на Торлака също са малка част от целокупната българска книжнина, но са доказателство, че в прозата също се допускат отклонения от книжовния език.
- 9 мнения
-
- 1
-
-
Книгите на Стоян Николов Торлака - "Северозападен роман", "Херакъл от Диви дол" и т.н.
-
Не само. Напоследък са вървежни романи на северозападен диалект, в които се нарушават граматични правила на книжовния език. Противоречиш си - хем в поезията не важат граматически правила, хем в писмения език трябва да се спазва кривилото за пълен и непълен член.
-
И аз съм противник на т.нар. "правило за пълен и кратък член", което е кривило, а не правило. А мнението ми е, че трябва или да приемем македонската практика за писане само на пълен член, или да възстановим винителния падеж. Обаче твърдението в последния абзац не е вярно. В художествената книжнина също не е задължително да се прилага "правилото". Привеждам пример - Вазовото "и ний сме дали нещо на светът".
- 9 мнения
-
- 1
-
-
Така е, но е неудобно да се споменава в клетата ни държава. Иначе всички знаем, че Хитрий Петро е познат от Лвов до Кубан, той винаги надхитря Настрадин Ходженко. Паралелът между Крали Марко и Краленко Маркенко пък е очевиден. Да не говорим за световноизвестните украински неравноделни хора и излезлия в космоса Дельо хетманин. Онзи ден пък ми попадна видео на украински нестинари, ходещи по жив огън в Днепър, играейки волинска копаница под съпровода на 100 запорожски кабагайди. Радвам се, че най-сетне го изяснихме това във форума. Остава само да го оформим като статия за списанието...
-
Разбира се, че никой не би го написал така, аз не твърдя обратното. Но в българския език има две различни наставки "-енъ" и "-ьнъ". Първата се ползва при образуване на минало страдателно причастие, а втората - при образуване на прилагателни. Нагледен пример със "соленъ" и "сольнъ": - солен разтвор и солен таратор - солна киселина и солена гозба Първите думи са прилагателни от съществителното име "сол" и с наставка -ьнъ/-ьна се отбелязва, че разтворът и киселината са направени от сол. В женски род малкият ер попада в слаба позиция и изпада от произношението. Вторите думи са минали страдателни причастия на глагола "соля" и с наставка -енъ/-ена се отбелязва, че тараторът и гозбата са били посолени от някого. В женски род няма изпадащо Е, защото етимологичното Е няма свойство да изпада от произношението. Руските поправки на книжовния славянски език превръщат Ь в "мек знак", а Ъ в "твърд знак". Диалектната разчлененост на българския език прави руските поправки неподходящи за нас. Имаме дублетни двойки като лакът/лакет и стъбло/стебло, чиято дублетност би изчезнала, ако се спази принципът за етимологично писане на Дринов - лакьт и стьбло. Ако пишем лакЕт, множественото число следва да е лакЕти, а български диалект с такова произношение няма. В българските диалекти Ь в силна позиция се изговаря или Е, или Ъ, или ЙЪ. Връщането на Ь на етимологичното му място би обединило диалектите ни и затова написах, че изписване "лучен" е лъжебългарски кривопис. Иначе е ясно, че това е правилно изписване, според сегашния ни правопис.
- 3 мнения
-
- 1
-
-
Ъ е буквата, с която се записва старобългарската кратка гласна У. Ь е буквата, с която се записва старобългарската кратка гласна И. Ѣ е буквата, с която се записва старобългарският звук /æ/. Днес той не съществува в български, но е запазен във влашки топономи от славянски произход като Предѣл (на влашки Predeal).
-
"Лучен", което е лъжебългарски кривопис на българското "лучьнъ", е прилагателно име, произхождащо от съществителното име "лук", и няма общо с "лютив".
- 3 мнения
-
- 1
-
-
Напълно съм съгласен, но нека да разширим това разсъждение. При демократичен обществен строй работническата класа не може да бъде представена политически. Ако работниците създадат профсъюз и лидерът му стане политик, то той престава да бъде работник, а започва да експлоатира гласовете на работниците - например Лейбърситката (сиреч работническа) партия във Великобритания. Диктатурата на пролетарията пък се оказа просто олигархия, при която номенклатурата кара волги, а пролетариата чака с години за москвич. Това ни води до извода, че работническата класа няма как да бъде политически представена, независимо дали олигарсите са "демократи" или "комунисти". Разбира се, този извод е направен още от древните гърци и затова те не включват работниците в своите представи за демокрация. Сиреч, за да няма социално неравенство, трябва да няма работническа класа. Производството трябва да се прави от свободни занаятчии, в семеен кръг. Така всеки би бил сам господар на себе си. И сега идва ред на парадокса - все някой от свободните занаятчии ще спести пари, а все някой друг ще си ги пропие. Това би довело до изкупуване и окрупнявяне, сиреч до днешното ни битие на едри капиталисти и бедни работници. За да не се получи така, трябва пазарът да не е свободен, а да има административни пречки пред окрупняването. Такива пречки може да наложи само държава. Тази държава не е задължително да е чак тоталитарна, но все пак не би покрила днешните критерии за демократичност. Парадоксът е, че за да има общество от свободни занаятчии, трябва да има държава с аристокрация (или олигархия), която да пречи на прекомерното забогатяване. Но това пак е социално неравенство. И така потвърждаваме извода на gmladenov, че "в крайна сметка светът си остава същия от векове: вариации на тема слуги и господари". Народовластието е утопия, абсолютната монархия също е невъзможна в чист вид. Властта винаги е в ръцете на олигарси. Съдържанието не се променя, а само опаковката Остава само всеки да сподели в какъв обществен строй предпочита да слугува. Или господарства, но едва ли тук пишат хора от "по-равните".
-
Добро изложение и добре обоснована алтернативка, но... аз като затворя очи и за друго си мечтая Не е ли самата Балканска война една огромна грешка? Поправете ме, ако греша, но още към Стамболов има предложения за балкански съюз и той стратегически ги отхвърля. Аз като затворя очи и си представям как българските държавници осъзнават, че нямаме естествени съюзници на Балканите. Ние сме в средата и имаме териториални спорове с всички. Освен с Албания, но тя тогава не съществува. Антибългарският съюз между Гърция и Сърбия е напълно естествен - няма земи, които да са населени едновременно с гърци и сърби. В моята алтернативка българските държавници успяват да озаптят народното желание за война срещу османците и стратегически изчакват задаващата се ПСВ. В нея сърбите и румънците са заети с А-У и насочват усилията си към Босна и Седмиградско, а България лесно заема Повардарието и Беломорието. Заедно с руснаците превземаме Одрин, а след революциите руснаците си тръгват и Източна Тракия остава за нас. Така поставяме ръце върху двата най-важни пътя - тези към Солун и Цариград, и си придобиваме стратегически предимства за десетилетия напред. За бъдните поколения остава само да измислят как да присъединят Северна Добруджа и Поморавието, като ВСВ дава възможност да се работи в такава посока. Разбира се, темата не е алтернативка без Балканска война, а е алтернативка без Ден на престъпното безумие, но предвид настроенията в българското общество по онова време, първото събитие ми се струва по-избежимо от второто.
-
Жан Виденов формирал ултрарусофилска формация и казал на електората, че руснаците искат да ни унищожат Не било една жена казала, най ми било един шизофреник казал Цялата теза, че ни е нужна слаб Русия, се крепи на някакъв въображаем доклад. Темата се изчерпа и може да бъде затворена. Заглавието се оказа незащитимо документално и логически.
-
И аз говоря за днес, руски троле. Фактът, че не можеш да разграничиш Русия от Путин, руски троле, показва, че нямаш никакви аргументи срещу интереса ни за умерено силна Русия. А Русия със сигурност няма интерес от неоосманизъм. Водила е десетина войни против османизма. Това е елементарно и не очаквах, че ще трябва да го обяснявам...
-
Напротив, написах го много ясно, но явно не си следиш собствената тема... което е доста присъщо за типичен руски трол. Иначе си прав. Впуснахме се в офтопик, за което се извинявям. Но не аз го започнах. България е създадена на Берлинския конгрес от Великите сили, защото Русия е достатъчно силна, за да ни освободи от Османската империя, но е недостатъчно силна, за да ни превърне в Задунайска губерния. Това е равновесието, което е в български интерес тогава. Същото е и днес. Имаме интерес от достатъчно силна Русия, която да слага прът в колелото на неоосманизма, но нямаме нужда от СССР, който да ни окупира, да отроди Македония и т.н. да не изброявам всички комунистически злини.
