Borova gora

Намерих текста на писмото на Марин Поплуканов за Анастас Попхинов, на стр. 10: Недоизяснени и спорни въпроси по Арабаконашкото приключение-2014.pdf Започвам да мисля, че доносът е подготвен още докато Левски е бил във Влашко, затова така е звучал, "лице... което се намира във Влашко", но са чакали убийството на дякон Паисий, за да не ги предаде и защото пречел на търговиите им, а след това в конака е казано това, което е било от по-рано изговорено. Прекалено издаване, но вече е по-ясно защо, за да им повярва властта и защото целта им е била да спрат въстанието и всичко свързано с него, въоръжаване, убийства, а не да бъде разследвана организацията... Да, мисля, че предварително са уговорили какво да се каже в конака, на практика поне двама или трима са направили уговорката, преговорили са няколко пъти преди един да влезе и да издаде... В онзи момент може да са разчитали, че Анастас ще издаде само Левски, с който бил в остър конфликт, но не и тях, защото минали на страната на Общия т.е. били в един лагер...

Сетих се защо Анастас Попхинов е в доклада, имали са вражда с него, не са дали на своя роднина да го вземе за съпруг, има писмо до Иван Драсов от Илия Поплуканов, който му писал от Одеса през 1873г., че брат му обвинявал Анастас за своето и Пъшковото затваряне, явно непрекъснато Анастас е участвал в някакви отмъщения към някого, особено към Левски, а пък те се надявали да го арестуват като го сложат в доклада. Марин мисля, че е научил бързо от Пъшков за доноса след бастисването на дома му и е получил съвет да не се страхува, тогава написал на Апостола, че за него повече няма място в Ловеч. Двамата с Пъшков не избягали, останали да си гледат търговията, Сиркови искали бягство, защото явно също подучули или досетили. После е Арабаконак...

Според мен е издаването, този, който го е направил е казал на другия, винаги са били заедно, Пъшков влиза в комитета заради Драсов и го подкрепя винаги, заедно гласуват за убийството на Паисий, за пълномощното на Общия, за Арабаконак, подкрепяли са се... така остават до края като съдя по разменените им писма. Ако Пъшков е издал, казал му е и Драсов хукнал навън, защото той е въртял комитета и биха започнали от него разпитите... Пъшков може да е бил на прицел от Орханийския каймакамин, но нямаме повече данни по случая, иначе той би имал и личен мотив. Ако Драсов е издал, няма вариант да не е споделил с него, но Пъшков не се е чувствал застрашен предвид издаденото, той не е бил издаден, не е в списъка... Дори може заедно да са съгласували какво да бъде говорено, комитет от два-три месеца защото Букурещ засилил дейността си... и всичко за въстанието, за да го спрат. Нищо за Общия, защото обирът бил криминален и очаквали да получат пари оттам... За Каравелов нищо, защото нов голям шеф, а Драсов се ориентирал към него... Иван Колев е ясен, като съсед и приятел от детинство е бил вечния следващ Драсов навсякъде... но получил паспорт и пари, дали него не са пратили с указание какво да съобщи? Някъде трябва да има следа кой от тях е...

Липсва ни само една по-директна нишка от някой от тях, в някое писмо, в някои спомени, всичко опитвам да прелистя отново. Да, ускоряването на въстанието, което Каравелов предприема, базирайки са на прерогативите на председател, както бе съгласно линка със статията на професора от СУ, че огромния натиск за парите идвал от Каравелов върху всеки един от пратениците му в българско, е основната причина и за доклада на Хамди, който с нещо дребно едва ли би губил времето на Великия везир, а и да чака два-три месеца за потвърждение на някои твърдения, включени в доклада, но и за издайника. Докато Левски е купувал пушка в Букурещ, някой е издавал и за оръжие, и за боеприпаси и за трите канала... Толкова много е издавал, както и Дора Чаушева отбелязва, че трябва да е бил заклет противник на въстанието. Пъшков не е бил революционер, а прагматичен търговец, лесно е да си представим колко бързо е пресметнал, че такова въстание е обречено, не обслужвало каузата на организацията по начина, по който им я представил две години по-рано Левски, защото не му е било времето и той би искал да не участва, да, това написал и на Данаил Попов, че се дистанцира, но това още не го прави издайник. В моята работа често казват, човек или е честен или е търговец, но дори и послъгване, и мошеничество не го правят все още издайник на революционна организация. Обаче в отношенията му с Драсов е тайната, при някой от двамата е излезнал още един мотив, личен мотив... Питам се след като е напуснал Орхание след убийството на дякон Паисий дали Орханийския каймакамин го е викал отново да го разпитва? Или е поискал да направят това в Ловешкия конак?

Истината е в задругата на дългогодишните приятели, Драсов, Колев и Пъшков, които са споделяли всичко един с друг. Дори да не му е чел Левски писмата, Пъшков е нямал скрупули сам да ги отвори и чете, но вероятно го е правил по-дискретно от Попхинов и от името на председателя Поплуканов. Новината, че сделка с оръжие е близо и въстанието следва да бъде вдигнато едва ли му е звучала мотивиращо. Той не е бил революционер, а търговец, Васил Йонков го охарактеризира съвсем точно. Но пък може това да е причината Левски да е споделил с него за сделката, интересувал се е от търговската гледна точка, от преценката на търговеца... Арестуването му е много подозрително, никой комитаджия не е арестуван по този начин, а източника е самият той... В конака плаща, за да види Марин и да се уговорят каква тактика за следват докрай, тук подозирам Пъшков да е бил водещия и да е дал тон на последващите стъпки. Той не крие също, че когато Величка е дошла в София, тя е дискутирала и с брат си и с него: – Виждахте ли подхвърленото писмо в Хашнови? Чий беше почеркът? - Не, не съм виждал писмото, казаха ми (Величка), че почеркът приличал на поп Кръстевия. Кога научихте за това писмо? Като бяхте още в Ловеч или? - Като бяхме в София, Величка ни съобщи. Сега предполагам, че Пъшков активно е участвал в съчиняването на легендите за писмата, в привличането на Левски в Ловеч и е убедил Марин да се съгласи. Както сам писал до Драсов, вървял е към турските бесилки, това е мотив за издаването на Апостола след Арабаконак. Но за издаването в конака през лятото... освен ако не е бил съмнителен като съучастник в убийството на дякон Паисий, но как биха се досетили и кой би го издал... За поп Кръстьо написал, че много го било яд, попа си останал в Ловеч, а те теглили до Диарбекир. Може същото да е изпитвал и към Левски, с Марин са били в затвора, на стъпка от бесилото, а Апостола навън, в друг свят... В писмото му до Драсов се вижда, че с нещо се е чувствал задължен да изпълнява обещание към него да му пише за всяко заседание на Народното събрание, за годишнината на Левски също, от която пък Драсов се интересувал... Каква ли тайна са делили с Драсов, та ги е свързала буквално до гроб?

За Пъшков би следвало да уточним защо би проговорил в Ловеч, а не в Орхание където е разпитван. Освен това ако е викан в Ловешкия конак, би трябвало да са го видяли, да се е разнесъл слуха... Освен Орханийския каймакамин да е продължил да има съмнения и да е писал на Ловешкия... Но нещо в изворите би следвало да ни подскаже, че Пъшков е бил разпитван повече от веднъж за убийството на дякон Паисий, което все още не изключва Драсов и Колев, но да си припомним седмината по устав в комитета в Ловеч, за да не изпуснем някого: БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп. - Марин, Цвятко, писар Драсов?, помощник?, касиер Драсов? и още седем члена?, между които поп Кръстьо. Макар Драсов да твърдял, че той въртял всичко и така или иначе без него комитета се разпаднал.

"Издал е тези, с които си е имал работа, а те са Стоян Брънчев и Патю. Работа около убийството на дякона." Или за тях е разказал на приятел и приятелят му е употребил информацията по своя воля, не е задължително да е Пъшков. Но, във вишегласието са седем по устав, Марин ми отпада като първи, поп Кръстьо отпада, не се е интересувал от оръжие и канали за оръжие, а тази информация я има в доклада, подпредседателя Цвятко Хаджипавлов е познавал много дейци покрай доставката на револвери, почти всички в Ловеч и извън града той е въоръжил, но не е участвал в обсъждането на убийствата, не е присъствал и на събранието с Общия в лозята, не би могъл да донесе, че убийствата за извършени организацията, не са криминални, точно Пъшков, Драсов и Колев са в малкия кръг в средата на мишената... Търся дали не пропускам някого, защото не са пазили много тайната, например Пъшков все е четял кореспонденцията на комитета без да има право, но списъкът от всичките петдесетина се свежда до четири-пет, най-много шест членове заподозрени и с мотив...

т.е., този който сам е отишъл в конака да издава е объркал имената на братя два пъти, в Орхание и във Видраре, дал е на тези, които познава или е чувал по някаква причина... Едва ли съзнателно ги е разменил... Само да вметна, че източникът в скобите не е напълно достоверен, Вутьо бил доживял Освобождението, имал дъщеря, умрял 1892г., има го в изворите...

Имам си право на собствено мнение, за четвърти-пети в този форум ще го напиша, аз съм опозията на всички, които смятате, че докладът е еднократен донос. Това си е Ваше право, но за мен докладът се състои от няколко списъка, получени в различно време, самият Хамди паша пише, че дава доклад за събития случили се в продължение на 2-3 месеца т.е. събиран е материал, накрая е преценил, че трябва да го обобщи и изпрати до Великият везир. Защо изводът "докладът едва ли се опира на сведения от лице или лица, които са били навътре в нещата и високо в йерархията. Сиреч, не такива като Драсов." не върши работа: "лице на име Васил Левски... но от известно време насам се намира във Влашко." - Левски е бил строго конспиративна личност, колко ниско поставени в йерархията биха знаели, че по времето на първото донесение той е бил във Влашко до 1-ви юли? Т.е. първото издаване е преди 1-ви юли за мен, точно докато той не е бил в българско и точно след като Ловеч е развенчан като столица на Привременното правителство и сведен до обикновен комитет без той да е попречил на това. Знаели са само неколцина, които са пътували до Букурещ с него. "Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи... и са заплашили с убийство несъгласните и предателите." - това е решение от Букурещ, не от Ловеч или Тетевен, а от Букурещ 1872г. и е донесено, значи някой добре запознат с решенията в Букурещ. Преди това са изкали пари от заможните, но убийствата не са били в плана. "лице на име Левски" - колко са знаели бързо-бързо след Букурещ, че той вече не е главатарят Левски, за такъв е избран Каравелов, а е "лице на име Левски"? "през територията на Никополската, Свищовската и Оряховската околии" - това пак е решение в Букурещ, как всеки нископоставен е знаел откъде ще се пренася оръжие? "пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси" - същият коментар като горе, някой участник може и да знае един от каналите, но и трите? "да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди" - това изниква като необходимост септември, когато е писан доклада, защо няма такава необходимост юли или август? Защото властта е имала Троянски кон отвътре в организацията, който издава, но очевидно той вече не е на разположение и трябват шпиони отвън... "Нека се запомни и това обстоятелство. Революционните работници са се делили на три – едни, които са били приближени на Левски и той им е доверявал; втори, които са знаели за работата на комитета и трети, които са само членували, т. е. били са посветени, но си остават оглашени. Съгласно наредбата членовете не са знаяли кой участва в комитета. Това непознаване един другиго ми дава прово да мисля, че известни лица са могли да злоупотребят с доверието не само на членовете, а и с това на самия Левски." Кацев-Бурски. Но са издадени 50-тина от комитета, главните членове и останалите в "и др." съгласно доклада. Кой при тази йерархия познава всички в Ловеч и в съседни околии, за са ги издаде поименно? Само някой от вишегласието, някой събирал таксите от всеки, някой, участвал в заклеването им... "Марин не е прикрит в доклада на Хамди паша. Той си е там," - Не, не е там, защото той е лидер, председател, а в Отоманската империя лидерите са имали голямо значение и много се е държало на йерархията, това и студентите в Софийския университет го слушат по десет пъти на семестър, какво остава за нас..., но председател на Ловешкия комитет в доклада няма. Марин не е там, където е в действителност, на председателското място, наименованието "главатари" е употребено за членовете на други комитети, Ловешкия е без такъв, той дори не е споменат поименно, а би трябвало да води списъка. Това си е подозрително отвсякъде. В докладът ги няма Пъшков, Иван Колев, Общия, Каравелов и ...Драсов... - кой би ги премълчал и защо? От хората на Общия е споменат само Попхинов, но пък той при арест би нападнал толкова силно Левски, на това е можело да се разчита, всички са знаели за враждата им, че никой не би се сетил да се запита кой е най-първия издайник... Мотивът? Докладът започва с думите за засилване на подготовка за въстание по решение на комитета в Букурещ, /имената на неговите членове странно са спестени/, очевидно това е централно за авторът му, Хамди паша, не убийствата, защо това да не е било централно и за най-първия издайник? Особено след като за подготвяното въстание е издадено твърде много, дори Дора Чаушева, Виктор Комбов, бях дала тука и линк към статията им, отбелязаха, че някой много е говорил, необичайно много дори за предател... Да напиша и защо за мен най-първия издайник не е Марин, нищо, че е бил в Букурещ и след предателството на Общия може във всякакви сделки да е участвал с властта, но не е първия издайник. Той би изхвърлил преди издаването, или в същия ден, или в деня след това, всички касиерски книги, брошури, документи и т.н., водещи до разкриването, че комитетът не е на 2-3 месеца съгласно доклада, а на две години. Той е бил силно изненадан когато бастисват първо неговата къща, след убийството на слугата и искал всичко да изхвърлят в заода. Сестра му Величка в тези дни дори спасява Левски и Сиркови, съобщавайки, че следващата за бастисване къща е Сирковата, вероятно научила от Яков Шишков, чийто брат работел в конака и все помагал на комитите, не търсят никакви арнаути, нищо че за обира са били облечени като арнаути, а веднага, ден след това, влизат в тайните къщи на Апостола да търсят него. На този етап някой друг е предателя, не е Марин. Някой от вишегласието, научил от Марин за всичко, случило се в Букурещ, или кореспондиращ си с Данаил Попов, с Каравелов и т.н., някой, който също знаел тайните къщи на Дякона. Някой, който също скрил хората на Общия в доклада, скрил Хаджи Станьо и другите от Тетевен например, а с тях Ловчанския комитет водел усилена кореспонденция и първото събрание Левски направил там в хана на Кефалов /Кифалов в някои източници/, препоръчан от ловчанлии... Пряко доказателство, както вече много-много пъти писах, кой е най-първия издайник все още търся, но е от вишегласието, няма как да е обикновен комита...

Омръзна ми да Ви пиша едно и също, този въпрос сме го анализирали, дискутирали тук, изключително подробно, нямам вина, че сте пропуснали тези страници, Ваша работа е дали искате да си прочетете домашното или да въртите на празни обороти на едно и също място преповтаряйки лесно оборими твърдения, защото изворите лесно се четат, анализът им явно не е за всеки...

На мен това ми изглежда съвсем достоверно, защото имам съмнения, дали след убийството на Стойчо Гиргинов, Драсов и Поплуканов биха написали останалите за историята думи. По-скоро биха се измъкнали, за да не пишат нищо, имало разочарование от Апостола, за да се стигне до другия текст, също написан в август, че за него вече няма място в града, не в къща, а в града, според Марин. Левски вероятно е отговорил веднага след получаването на писмото на Попхинов, защото е искал да прекрати приказките и инсинуациите, които Попхинов е тръбял наляво и надясно. Забавено е изпращането вероятно заради подготвяния обир и последващото бастисване на къщите, особено на Поплукановата, а след като се е поуспокоило са изпратили изостаналата кореспонденция. Но това поставя Драсов в много лоша светлина на лицемерие и двуличие, защото по това време доносът в конака вече е бил направен, поне първия, а той леел положителни думи за Апостола на хартията. Не че по-късно не постъпва така и с Панайот Хитов, но все пак Левски е познавал отблизо, работили са заедно, били са близки, "вървяли са заедно към турските бесилки" както би казал Пъшков...

Аз продължавам да мисля, че или слугата не е познал Левски заради добрата му дегизировка в арнаутски дрехи, а той е бил майстор на предрешаването, и да е опищял света, че арнаути ги нападат, да ги спасяват българите, или нещо му е било подшушнато и той си е влезнал в ролята. Има обаче един интересен текст от Кацев-Бурски, Пъшков разказва, че Марин е трябвало да уреди слугата, бивш слуга на Драсов, да е на тяхна страна и Левски затова тръгнал към обира. Марин знаел... Ако Драсов е в Ловеч, защо той да не уреди, бил е най-подходящия за целта като бивш чорбаджия на младежа. Защо това урежда Марин като председател на комитета, значи Драсов не е бил подръка, не е бил в града, или не е искал да бъде подкрепа за обира: По обира в Денчо Халачът имаше ли решение? - Имаше. Слугата му беше с нас. Той обеща, че ще помага. Това по-добре знаеше Марин. - Защо тогава слугата се е възпротивил на Дякона? Дали той не е бил излъган, че слугата е съгласен да помага? - Това не знам. - Не допущате ли сега, че това е било устроена примка срещу Левски, за да бъде уловен? - Не знам. Ако Драсов е все още там, в Ловеч, в комитета, който той официално никога не е твърдял, че напуска, защо това е било работа на Марин точно със Стойчо Гиргинов? Имало е решение т.е. вишегласие на комитета, но този път без Драсов и Пъшков сред участниците, само Марин, по-точно Величка е била налична. Най-вероятно Драсов е напуснал Ловеч преди обира и не се е върнал от Свищов в къщи, а е преминал в странство.

Две-три страници по-назад коментирахме писмо от Левски до Каравелов какво точно е искал да прави в къщата на Денчо и сведенията, два пъти давани, от Димитър Пъшков, да не се повтарям, малко по-назад е в темата. Плюс, намерихме извор, че винаги са ходили да сплашват Поплуканов, Драсов, Пъшков и Левски заедно. Обирът на Денчо е случаят, в който оставят Левски сам, трябва да е имало причина, която да му изтъкнат, а и неговото упорство лично да участва също си подлежи на анализ. Аз днес рових за Иванчо Колев Василев, исках да намеря улика защо е получил тескере и пари от властта. Научих, че е бил съсед на Иван Драсов, били близки години наред и Драсов го поканил да участва още при създаването на комитета. Не е много като информация, но пак по-добре отколкото нищо. За Драсов намерих потвърждение, че майка му е от богато Тетевенско семейство, първият й брак също е бил в Тетевен и Иван познавал роднините си там, част от тях са в Тетевенския комитет, който се оринтира към Общия почти по същото време с него. За Димо Драсов... много съм си мислила, защото са прикрити в списъка Марин, Пъшков, Колев, а те все стари комитаджии, но пък са оставени верните на Левски като Латинеца, Гложенеца и... съседите на Денчо, Димо и Лукан Цачев, които при разпитите трябвало да поведат следата към арнаути, облеклото на обирджиите. Възможно е да е имало голямо идейно разминаване, затова да са в списъка, от яд, че остават с Апостола, че му подсигурили логистиката за обира, докато Драсов се е ориентирал към Общия, тук вече има много извори, които доказват, че е взел неговата страна... За напускането на Драсов, в никакъв случай не е отишъл първо в Чехия, било му е скъпо, учебната година не била започнала, първото му писмо оттам е през октомври. Марийка Сиркова е категорична, че след убийството на слугата вече не е бил в Ловеч, но кога точно... Вероятно е отскочил до Влашко, година по-късно зет му отказал да го спонсорира повече и учението приключило, защото Драсов бил изхарчил двойно пари за година с пътувания, отколкото бил изчислил, че ще са му необходими за да си стои и учи в Бохемия.

Тук говорим за 60-70 писма, написано в Шифрована телеграма, която оповестява залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, открита от карловския историк Виктор Комбов, изпратена на 28 декември 1872 г. от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство. Става ясно, че той е обявен за издирване 5-6 месеца преди арабаконашкия обир. Тогава заптиетата успели да се доберат и до 60-70 документа и писма на Левски и революционните комитети в Русия, Влашко и Сръбско. 60-70 писма на Левски не е като двете писма от Каравелов, датата на телеграмата е 28-ми декември, стар стил. Тази информация сме я пропуснали... Пише също, издирван от 5-6 месеца, точно от завръщането му от Букурещ...

Не за убийството на Ботев бе моят извод от статията, просто някои неща около Каравелов се натрупват, и около Драсов. Има още нещо, което е стряскащо: И той споменава, че "издирваният от 6-7 месеца Васил Левски, за когото сме придобили над 60-70 негови писма, най-после е заловен". Тази информация, че той е издирван от 6-7 месеца отново потвърждава сведенията, които Хамди паша подава на Мидхат паша, че наистина Васил Левски е известен. Че той е водачът на комитетската мрежа във вътрешността на страната. https://blitz.bg/prof-plamen-mitev-s-novi-fakti-za-levski-ogromna-misteriya-s-dve-pisma-ot-karavelov_news1002923.html https://www.spomen.bg/article/9381261 Придобитите писма на Левски... Как е възможно освен ако Данаил Попов, Любен Каравелов или Драсов, който ги е писал под диктовката му, не са предали копията на властта? Шокиращо е, но малцина са разполагали накуп с толкова писма на Апостола, Каравелов ги е получавал, Драсов и Попов са правели копия, одвен някой от тях няма друг кой да ги е предоставил и то доброволно, за никой от тях не се знае да е бил арестуван, държан в конака, принуден да ги даде...

https://pan.bg/view_article-12-389478-koj-ubi-hristo-botev.html?page=hotnews В няколко статии пише, че Каравелов бил забъркан със смъртта на Ангел Кънчев. Излиза, че е забъркан със смъртта на всеки от апостолите, които изпратил в българско. Дълго след смъртта на Левски уверявал, че ще дойде друг Левски и ще довърши работата. Драсов не пожелал да заеме мястото и да обикаля села и градове, останал във Влашко. Вероятно затова изпаднал в немилост 1874г. и това е в основата на конфликтът между Каравелов и Драсов, които в 1873г. имали забележително добри отношения. И нещо, което забелязах, в доклада на Хамди са описани брошури на БЦРК, писма до чорбаджии за пари, но никъде не пише, че са взети по време на претърсвания на комитетски къщи, ако бе така, щеше да има уточнения от кой комита и прочие какво са взели и кое заптие, намерило ги, заслужава награда. Явно са предоставени доброволно от издайника, който ги е занесъл в конака, а не всеки член на Ловешкия комитет е разполагал с тях. Очевидно са били документи, с които издайникът най-не бил съгласен, единият подбуждащ към близко въстание, а другият към обири и заплахи... Това е още един аргумент, че е някой от ръководството, а този, който е вършел всичко и е въртял комитета по собствените му думи е Драсов.

За изборите знам, но защо са му бавили толкова пълномощното, месец и половина не е знаел кой е той в работата, как са очаквали да се върне в българско, ако е никой?

Не е свършило всичко, което подлежи на анализ от онези времена и не дава спокойствие днес, век и половина по-късно. Прочетох, пълномощното на Левски е издадено месец и половина след приключване на работата на общото събрание в Букурещ, 1872г. Как е възможно това? Защо? Добро обяснение за двумесечното му задържане там, иначе как би работил в българско без права, но е такова унижение за този, който от нулата създал всичко на терен в дъжд и сняг, преследван, а онези, дето не били стъпвали на българска земя от години и забравили българския въздух се направили на шефове по-големи от него... На всичко отгоре той самият след това трябвало да популяризира кой вече е, защото не станало пред всички, да го обявят на място след събранието, което би дало съвсем друга тежест... Значи когато Марин, вероятно и Драсов, е тръгвал от Букурещ към Ловеч, Левски е бил никой, в онзи момент никой... Това е било шоково съобщение за местния комитет. Големият комита изведнъж бил никой, нищо чудно ако някой, който въртял комитета и му се подчинявал като момче за всичко решил, че оттук-нататък той може да бъде по-голям от него...

Още нещо, Марин може да е скрил парите след договорка с Драсов и да е решил да го чака да се върне, те така и не били изхарчени. След Освобождението вече никой от тях не можел да ги намери.

Все още не ми дава мира приноса на Иван Колев към цялата ситуация, тескерето, парите от турската полиция... Прочетох отново: Колко различно звучат сега действията на Тетевенския комитет през призмата на новите анализи върху новите документи... Както и подробните изследвания на Денис Иванов допълват някои липси. Относно това кой е натискал за пари, пари, пари, тази статия категорично оборва, че това е било Апостола: втората статия: https://levskifoundation.wordpress.com/wp-content/uploads/2015/01/bv_t14.pdf Всъщност що се отнася до предателството, Априлското е издадено и за по-малко, Ненко Стоянов Терзийски – Балдьовеца е знаел, че накисва мнозина и ги чакат арести и изтезания, обаче го прави напук на всички клетви, които е давал. Така, че и големи мотиви невинаги има, макар да допускам, че Драсов е имал за мотив да възвърне първенството на Ловеч ако той стане голям в БЦРК...

Драсов е правил изпращане в Ловеч, има извори, които го твърдят. Вероятно се е сбогувал и с роднините от Тетевен, но какво им е казал, внушил, няма да узнаем. Знаем само, че те стават изключително верни на Общия, участват с него в Арабаконашкия обир, крият го успешно когато Левски го търси, за да го накаже. Пак да си кажа мнението, Анастас Попхинов по същата причина според мен е включен в доноса, при арест толкова много би говорил срещу Апостола, че никой не би потърсил зад гърба му да види първият издайник там. На Фурнаджиев е могло да се разчита за същото. Самият Фурнаджиев пропуска да спомене Драсов, да го издаде, макар Драсов да е бил познат на всички комитетски дейци в Тетевен, а някои са му били роднини по майчина линия. Това не съм чела и не знаех, че имало такава книга: "М. Поплуканов е уличен в спомените на своя брат Христо, който в публикуваната си "Кратка автобиография" е посочил, че по-големия му брат Марин е бил председател на комитета. Това потвърждава през 1926 г. и друг член на комитета - Д. Пъшков. Още при арестуването на Левски в няколко български вестника в Румъния се популяризира революционната му дейност. Пише се подробно за задачите и целите на БРЦК, за нейните мащаби, дори за структурата й. Недопустима и граничаща с предателство е дописката на органа на БРЦК "Свобода" от 2.12.1870 г., където нейният автор, председателят на БРЦК Л. Каравелов (?!) информира подробно читателите, респективно и турските власти за "големия авторитет на българските революционни комитети и техните действия." Той даже с гордост подчертава, че вече две години правителството търси Левски" - главният организатор на борбата". Нещо повече, Л. Каравелов подчертава, че "… турците кого де срещнат и тежко на тогова, на когото името е Васил Иванов…" Такива лековерни публикации и хвалби за големите успехи на БРЦК (ВРО) с пряко назоваване на нейия ръководител с истинските му имена и псевдоними е недопустимо и не може да бъде оправдано по никакъв, защото е предприето в съдбоносен момент, когато революционната организация е засегната от разкрития и арести на стотици нейни членове." https://faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/-levski-e-obesen-zashtoto-otkazva-da-bade-ruski-shpionin-i-vsyakakav-rob-67440

След Освобождението обикаля цяла България, но не се задържа в Ловеч. Но като първи кмет на града е можел да направи голяма чистка на архиви и документи. Наистина мисля, че Левски се е досещал, знаел е повече от нас каква е била ситуацията отвътре в неговата организация, донасяли са му много, имал е време за размисъл. Само Никола Цвятков му е бил недостатъчно познат а и много млад, та към него проявил някакво доверие по пътя. Величка го спасява заедно със Сиркови през август, тогава все още не са предполагали, че има пробойна. Но когато се налага да спасява брат си, тогава всичко се обръща и за нея. Срещу него. Както и ние, и други подозират, предателят не е един, има поредица от предателства. Най-лошото е, че това на Драсов изглежда е свързано с Каравелов и поставя на преоценка неговата дейност. Двамата всъщност си приличат, крият се зад думите, никога нищо на дело... Обаче и Драсов е човек, и той е можел да сгреши. Ако можем да открием нещо пропуснато от него...

Наистина е имал дълбоки корени в Тетевен, където скрили Общия от Левски след обира: "Народен представител от Тетевен във II обикновено народно събрание." Познавал е целия комитет там, ама измислил Пуйо за член на въпросния комитет. Само за Големия не се сещам защо е в Габрово, дали от вълнение не е объркал? Някъде бях чела, само да си спомня къде, че на Общия е бил показан списъка т.е. откога властта знаела... Дали е показан и на Левски? Защото при разпита той скрива много имена, но две повтаря няколко пъти, Ваньо терзията и Марин кафеджията, Марин ясно защо, парите, които между другото не били употребени за собствени нужди, а събрани и скрити, век по-късно ще ги намерят, и последната му безрезултатна среща с Величка и т.н., но за Ваньо какво е научил, какво го е накарало да не го прикрива? Да, Драсов е бил в чужбина, но като го издаде, не можел да се върне, оставал и наистина останал до освобождението навън, защото полицията би следвало да го търси. Какво Апостола е научил или предположил преди Ловеч, в Ловеч, в София, за да му ползва името отново и отново пред специалната Комисия? Трябва да се досетим...

Да, не мисля, че е искана смъртта на Левски в онова лято, затова и в доноса е подчертано, че от известно време пребивава във Влашко т.е. не могат да го хванат, на това се е надявал издайника, а като поотшуми ефекта на разкритието ще позабравят за него, още повече наречен е "лице на име Левски", а не главатар, за да бъде омаловажена работата му и да отърве присъда, по това време още няма убийство на негова сметка и никой не предполага близост до бесило. Другите издадени и полу-издадени комитаджии най-много арест и бастисване на къща да ги е заплашвало, но пък се разтуряла работата с въстанието, а и с проверката на комитетските пари... Покрил е приятелите си от детинство Пъшков и Иван Колев, прикрил Марин като един от синовете на поп Лукан, за роднинския Тетевен не позволил нищо да знаят, по-късно се биел в гърдите, че бил председател, но тогава и своето председателство и това на Марин премълчал. Много косвени факти, че е той, а по-късно и начинът, по който опитал да стовари вината на Хитов за провала на Старозагорското въстание, скрупули и задръжки явно нямал, за да бъде той самият име в организацията, нищо, че оръжие не хванал никога. В Ловеч посмял да се върне чак след Освобождението, преди това не, явно се е страхувал от нови срещи в конака... За Величка писах, най-вероятно Яким Шишков й е съобщил, след като научил от брат си, работещ в конака. Ако пък не е отишла да предупреди, после Шишков можел да й държи сметка, че е знаела, а не направила нищо. Пъшков е арестуван по много подозрителен начин, той или вече е имал писмо от Драсов или по друг начин е знаел, а може и в самия конак да е научил защо така меко са се отнесли с него. Властта не е искала да се разчува, та всякак му е подсказвала, че хем иска да знае, хем после трябва да мълчи, за да отърве присъда. Кореспонденцията му, вероятно и тази с Драсов, е изгорена точно от Шишков след залавянето му, пише го в Кацев-Бурски, били са партньори, направил се, че го търси, влезнал, запалил огъня и изгорил документите точно преди да влязат заптиетата. Марин е бил в паника при бастисването на къщата му, от него са започнали, би го очаквал, ако е знаел, че са предадени и предварително всичко би отишло или в заода, или в огъня. По-късно имало писмо до него от Гложенеца, което Пъшков отворил, уведомявал ги, че Общия изказал всички. Двамата изпаднали в паника. Тогава трябва да е първата им договорка при разпит какво да говорят. Втората е в конака, след като научили, че някой в Ловеч преди Арабаконак изпял всичко, направили втора договорка. Този някой е знаел за планираните убийства, защото е участвал в заседанията на централния комитет на Левски, пишел и получавал кореспонденцията му, вероятно ги е съобщил на властта като предстоящи. Не е трябвало полицията да открива топлата вода за да знае, че са комитаджйски, не разбойнически, още на следващия ден след обира у Денчо заиздирвали не арнаутин, а Дякона. От винтовки разбирал, нали Ловеч трябвало да участва в купуване-пренасяне както било с револверите... Списъкът с тайните къщи знаел също както и имената на петдесетимата членове, нали той завеждал касовата книга с платените такси. Залавянето на Левски е било на преден план едва когато Величка отишла в София и им съобщила за онези писма, първите, съгласно спомените на Пъшков. Марин е бил искрен като писал на Апостола, че няма място за него в този град, но после като го изпратили в София започнало обратното, да измислят как да го примамват. Затова и Марин се катерел да гледа през прозорчето на тъмницата всеки път като довеждали заловени, познал Левски с превръзка на главата, не бил поредния фалшив Левски, истинския бил, и го съобщил вътре, вероятно с облекчение. Параскев Стоянов съобщава този детайл, че Марин лично през прозорчето го разпознал. За Латинеца, от Кацев-Бурски: Никола наклал печката и седнал да яде и пие докато стане време. Към 5 часа пак ги събудил. Христо отишъл за кон. Той излязъл през задните врата. Никола Цвятков затворил вратата и се върнал при Левски, който отишъл по нужда в яхъра през същата врата. Драсов наистина е бил много талантлив в измамите, но трябва да има поне една пряка, не косвена следа. Нормално би трябвало да се покрие в Писек и да приключи с комитаджийството с или без доноса т.е. да се посвети на ученето, както заявявал. Но направил точно обратното, забърквал се във всичко и следял всеки и всичко, а най-вече вървял след Каравелов, това не е случайно, очаквал е потупване по рамото за свършената работа, явно нещо съгласувано под някаква форма това издайничество е било. Много минимални биха били щетите, затова може и да не е било трудно да го направи, но последвало убийството на слугата и Арабаконак... И любопитствал толкова за залавянето на Левски за да прецени дали могат да го издадат в процеса пред Комисията. Твърденията за поп Кръстьо пак без свян и срам били мултиплицирани от него.

Ако е било предатество от страх, Драсов повече не би се занимавал с революционна дейност оттам-насетне, като Пъшков би претендирал, че се оттегля. Но той прави точно обратното, тича до Букурещ, тича в Белград при Каравелов, трябва да си олихви направеното до момента. Вероятно три години по-късно "вади ножовете" за Каравелов и Хитов, защото не са искали да "пуснат кокала", а той е смятал, че заслужава нещо специално от тях. В крайна сметка ловчанлии са имали самочувствие на център, техния глас и вишегласие са тежали пред всички други, при тях за пристигали парите за оръжие, идвала всяка информация... и изведнъж студен душ в Букурещ, трябвало е да се сработят с новия голем шеф и да приемат неговата цена. Приел е, но е очаквал награда и т.н. Въпросът е, че не излиза конкретна следа, водеща към Драсов, иначе по много завоалирани начини той е най-подходящия. Мисля също, че е предупредил Пъшков за стореното, прекалено близки са били, за да не го направи. Марин ако е знаел в онзи момент, би наредил веднага да хвърлят всичко в заода, много преди да бастисат дома му. И наистина е след смъртта на дякон Паисий, защото след това в обира на Денчо не участват, а той, Пъшков и Марин са участвали навсякъде с Левски. Но понеже Общия излязъл герой с убийството, Левски го приел като предизвикателство и лично поел следващия случай без да отчете негативите... Мисля, Пъшков е пуснал жълтица в ръката на заптието и е отишъл да му каже точно това в тоалетните на конака, че ще чуе от каймакамина, че вече всичко е издадено, че няма смисъл да крие, че в конака знаят всичко..., но им остава една възможност да се спасят, да предадат лидера.