Borova gora

Да, едва се ориентирах от бележките под чертата кои са "издадените", а това опровергава и възможността да е Пъшков, той също е бил грамотен и едва ли би ги представил по този начин пред официални лица. Вероятно към него и Марин са приложили същата тактика каквато към най-първият издайник, щом при него е проработила, значи има шанс и при тях, вместо с камшика, с бучката захар са били предразположени след арестуването им... Ако е бил Латинецът, защо е издал Сирков, Книговезеца, близки роднини, приятели... Защото се е смятал натопен, въжето е опряло образно казано до неговата шия за убийството на слугата като единствен заловен участник, а Левски и Вутьо са се изпарили като дим, оставяйки го "на терена да опере пешкира", единствен от всички, от цял Ловеч, той да плати цената. Сигурно е бил и много разочарован от Дякона за убийствата на дякон Паисий и слугата, както и че го е зарязал сам да се оправя след надробеното от него, може би и от комитета е искал да се махне като Марин и Димитър, малко му е трябвало за да натисне полицията и да го убеди да говори. Защо не е пазил и допуснал слугата да влезе е друг въпрос. Откъде е знаел за трите канала за доставката на оръжие? Е, при неговите връзки, роднински и приятелски, кой не би му разказал подробно и ентусиазирано за Букурещ и решенията там? Пъшков и на поп Тодор дори е разказвал както стана ясно по-горе. След обира дори не е потърсил помощ от член на комитета, не е пробвал и да се укрие при някого, няма извор указващ нещо такова, едва ли и някой му е предложил, оставен е съвсем сам. Така когато са го повикали в конака и след като е издал, през следващите дни е имал сериозна причина да крие, че е бил там, по-скоро обратното, би покрил всяка идея и подсказка за разпит от турската полиция, въпреки че при такава топурдия няма начин такъв да не е бил проведен. Това обяснява и последвалото полицейско наблюдение над къщите им, на Сирков, на Латинеца, а те са били съседни. Сега имам още една идея за липсата на имената на Драсов и Пъшков в списъка. За разлика от Марин, чиято бедна фамилия е цялата вътре, те са били търговци, известни като по-заможни, Али Чауш им е съобщил и също е вероятно да е поискал цена да ги прикрие, а след няколко дни е извадил и тескере на Иван, който е бил по-страхливия. Но просто така Али Чауш няма да предложи тескере за чужбина на Драсов, по-нормалното е той сам да го е поискал, след като научил, че ще има арести. Пъшков сигурно е мислил, че е решил проблема с няколко златни монети и името му е останало скрито. Той твърди, че така е си е осигурил и разговор с Марин да съгласуват докрай всичко като подкупил заптието, което ги пазело в Ловешкия конак да ги остави в двора насаме за малко. Корумпираността винаги му е помагала. Е, когато Общия го издава, няколко монети вече не са били достатъчни... В един от първите си постове писах, как винаги съм се чудила защо някой като Книговезеца не е търсил отмъщение за обесването на приятеля си, на Левски, но всъщност причината е добра, защото Латинеца и Сирков са в главните роли заедно с другите му роднини. За Къкрина бях много детайлна в някои постове... Относно Драсов, причината да продължавам да търся кой е най-първия предател е, че той никога не се дистанцира от организацията, остава в нея и участва активно във всички драматични събития, които следват, а преди смъртта си казва: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име." Този човек е имал морал и чувство за чест, след като е казал тези думи, най-важното за него. Затова без черно-бяло доказателство не бих искала да го обвиня, макар някои пътища да водят и към него... Латинеца тотално се покрива след залавянето на Апостола, ни Априлско, ни Освобождение има в биографията му, ни очна ставка с Общия, ни присъда, дори кесията му връщат после и никой ни го чул ни видял повече, едва ли е случайно... Всички останали комитаджии се бият за Ловеч - Хадшипавлов, Хашната, синът му Никола, Книговезеца и т.н., но не и Христо Иванов - Латинеца. Аз пак ще си напиша, истината е в детайлите, ето още един, който допринася за леко натежаване на везните, за което благодаря

Започвам да мисля, че в хората е съществувала невероятна бъркотия по отношение на Добри Механджията и Малък Добре Койнов. Съвпадението на имената и професиите е довело до несигурното кога кой какво е правил и кого са имали предвид. Според едните източници Добре "загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война.", а според друг се изповядал преди смъртта си пред "поп Георги. Той, слава Богу, беше умен и учен, силен характер и неподатлив. Хаджи Мичо му беше изпотрошил прозорците на къщата, когато подушил, че поп Георги след изповядването на дядо Добри Механджията узнал, че и той има пръст в предаване на Левски. Хаджи Мичо беше вуйча на Величка Хашнова, и поп Георги разбрал, че той само чрез нея е знаял дали Левски е в Ловеч и кога ще замине. /https://literaturensviat.com/?p=189192/ Най-вероятно в единия случай става въпрос за Добре Механджията, а в другия за Малък Добри Койнов... Възможно е под Добре Механджията издайникът на Хамди Паша също да е е имал предвид Малък Добри Койнов.

Само ни трябва още мъничко време да поработим (няколко) години. Но (само) тогава (след като поработим), бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина (п. Луканов) и Иван (Драсов)... /Дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., а публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г. Иван Унджиев/ Колко реалистично звучи той, години, няколко години... Никой не му ги дава, а Левски е знаел, че седмици и месеци не са достатъчни за "революция, морална и с оръжие." Тогава и подборът на дейците вероятно е щял да бъде по-внимателен. Но пък и в подбора са му се намесили изпращайки му Общия, Кънчев и Фердинанд, никой от тях близко като качества до народен лидер. И още нещо в този цитат ми се набива на очи по повод по-рано писани текстове в тази тема, Левски откровено споделя, че пише писмата с Марин и Иван... Иван Драсов със сигурност е казвал истината когато е твърдял, че той е вършел много от черната работа на комитета, включително писменната...

Да, така са били навързани петимата - Големия, Латинеца, Сирков, Цвятков, Гечо... един да поддаде и къщичката им се срутва. По спомени от прочетено, всичките петима са бил членове на комитета. И един като поддаде, останалите се досещат, или участват и в предателството или следва да прикриват до гроб... Затова Големият никога не посмява да търси сметка никому за залавянето на Левски. Участниците в аферата Къкрина - Сирков и Латинеца, и Цвятков са му роднини, а и той самият не се е справил да изпълни смъртната присъда над Общия, та също е подвел Апостола в най-критичния момент, а после Общия е заловен. Останаха ми въпросите и ако намеря поне един отговор, в най-тъмното ще има светлина: Иван Драсов, който научил, че братовчед му и баща му са в беда, има логика да отиде да ги спасява и да сключва сделка, ако са му на сърцето повече от комитета и ако е много шокиран, че се е стигнало до убийството на бившия му слуга, тогава е логично, че двамата са пуснати само след ден задържане, а Иван е получил тескере за чужбина и пълна анонимност в списъка, нямало е как да скрие братовчед си, който е останал в него, било е ясно на Хамди паша, че обирът не е на крадци. Но защо би издал приятелят си Марин и семейството му? Да им отмъсти, че са били съгласни с нападението над Денчо Халача? След убийството и приятелите му Марин Поплуканов и Димитър Пъшков почти се отказват от активно участие в работата на комитета, точно за такъв обрат не са били готови. Латинецът - няма как да не е разпитан за обира, но следа няма, спомени няма за отвеждането му в конака, само потайност и мълчание. Ако е сключил сделка срещу участието си и за да не му бъде приписано убийството на слугата, Левски и Вутьо са далече от Ловеч в този момент, това би обяснило дори и името му в списъка. Хамди паша не би го спестил на Великия везир, защото за него с тези знания за комитетската врежа информаторът му е „голям комита“, а той се интересува от и съобщава баш комитите. Димитър Пъшков – името го няма в списъка, а когато е поискан от Извънредната комисия в София, защото Общия го е издал, той е поканен на гости на каймакамина??? Отношението към него и приятеля му Марин нямат нищо общо към който и да било друг арестуван. Той е третиран от час първи в конака като специален. Самият начин, по който е поставен под домашна стража няма сравнение с начина на арестуване на поп Кръстьо например, с шест заптии е откаран попа в конака и по собствените му думи измъчван. Това е възможно само ако Пъшков предварително са смятали, знаели са, че е „техен“ човек отпреди това... И нищо, че в София го е чакал и искал Паша с по-голям ранг от Ловешкия, той си седи на "гости" цели 12 дни. По думите на самия Пъшков, имал е и възможност да уговори с Марин преди София каква линия на поведение да следват и какво да правят. После е на почивка в Диарбекир... Въпросът е защо би бил разпитан след обира или пък защо сам би отишъл да издава? Защо би издал и Марин, с когото са били приятели? Трябва да има нещо в изворите за поне един от тримата, което ми убягва... А може би всичко започва след убийството на дякон Паисий на 21-ви юли 1872г.? - едва ли само поп Кръстьо е бил против това убийство, а това на слугата дава ефекта на лавината, отблъсква някои дейци от работата...

"Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор." Ей, нямали са ключалка на устата си, ни мирка, ни спирка, а колко са се клели да не споделят, да тайнстват... ама такива приказливи комитаджии сме имали, днес който и извор да отворя да прочета нещо или да си припомня, един казал на жена си, друг на друг член на комитета, трети на съседа... Сякаш не са знаели, че издайници, доносници, властта са дебнели за всеки слух... То и Генчо Лисицата трябвало да мълчи, ама с писмото от Дякона право при "хлевоустата" Величка Хашнова се отбил въпреки всички конспиративни забрани... То и Общия трябвало да мълчи, нали професионален конспиратор от няколко революции, но на всички комити се похвалил с убийството на отец Паисий, а пък по хановете разправял на обикновените хора, че се готви нещо и привличал ненужно внимание... И Мария Сиркова като разказвала след години не се усетила, че сама се натопила. Левски им казал "Никой да не знае, че съм тук!", ама на вечернята на Коледа казала на Величка пред жената на Латинеца, а пък дали и колко други около тях са ги чули, на вечерня мнозина се ходели и са можели да чуят... Нищо, че в Наредата пише на съпруги и любовници да не казват /"Всякой от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знай сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено. Не трябва да казва, нито да загатва на таквиз работи на любовница, на жена и пр."/, ама жените на Латинеца, на Сирков, на Гечо Хашната и т.н. все били повече от необходимото осведомени като от сутрешен вестник от половинките си. Тук и Пъшков и поп Тодор не мирясали докато не информирали Куюмджията, кой знае още какво и на кого са говорили... Пък аз се чудя какво е знаел Латинеца, а то по-точно имало ли е нещо дето не е знаел??? Всички не уста, а врата на плевня са имали както един състудент някога казваше, а пък работа като тяхната как да бъде успешна без мълчание?

В списъкът Христо Цони може да е сложен за да изглежда толкова заподозрян, колкото и всички останали, а всъщност да е издайника, но черно-бяло доказателство не съм открила дотук. Проверявах много за него, в "работата" го е вкарал Христо Иванов Големия, двамата с Латинеца са от с. Къкрина и са близки от деца. След залавянето на Левски обаче Латинецът някак потъва, замита следите си никой да не го знае никога, докато Христо Големия се бие за Ловеч по време на Освобождението и т.н. Всъщност голямото предателство започва с малко предателство, някой от комитета съобщава на Денчо Халача какво му е приготвено и той изпраща семейството си в Троянския манастир на въпросната дата, за да не пострада и сам той не се прибира в къщи. Защо не е предупредил своя слуга да не влиза в къщата? Или той го е пратил да провери дали всичко е приключило, за да си влезе у дома? Могъл е и да дари пари, за да не се налага да има опит за обир, но… За малкото предателство следите водят точно към фамилията Драсови, някой от тях е проявил съчувствие към дългогодишния съсед, но това е против всички правила на комитета… Латинецът пък остава съвсем в сянка, по-късно дори не е споменат като третия от Вутьо Ветов, който всичко и всички предава освен него. Чудя се как е било възможно? Димитър Общи го помни, но пък спестяват очната ставка между двамата. Интересно защо? Иван Драсов в обира не участва и не би следвало да се чувства застрашен, обаче след малко дни му е дадено тескере за пътуване от Али Чауш, значи някой се е разприказвал не само за обира, а за самата организация, издал е всички и ето го списъка на Хамди паша. Защо Драсов да е бил застрашен след като името му не е в списъка и е решил да бяга? Ако пък самият Иван е издайникът, защо е дал и името на Димо, защо не го е пропуснал както са пропуснати имената на Хаджипавлов и Пъшков? И как се е стигнало до разпит на Иван след като не е участвал в обира? По-логично би било да арестуват и разпитват Латинеца, участник в обира, не Драсов… Мисля, че Димо или баща му са уведомили Денчо Халача. След обира нещата са станали сериозни и за да не бъде съден за убийство – на слугата, защото само него са могли да заловят в Ловеч, Латинецът се е разприказвал… Името на Христо Иванов-Големия е в списъка, ако е предал него, защо е пропуснал Иван, Цвятко и Димитър - секретар и двама подпредседатели? Или някой друг избирателно е оставил имената, но е бил информиран за всички, защото по-късно арестува Пъшков. Относно оръжието очаквано през Никополската, Свищовската и Оряховската околия, Латинеца може да е имал информация и от Големия, не само от Ловеч… Всички извори доказват колко са скарани с дисциплина и тайна голяма част от членовете на организацията, свързвало ги е роднинство, приятелство... Опитвам да си спомня дали Никола Сирков и Латинеца бяха роднини. Това би обяснило много, включително защо три дни не е ял и пил Никола Сирков след залавянето на Левски, той сам го е пратил в ръцете на Къкринския ханджия...

Братовчедът на Иван Драсов, Димо Драсов е бил съседа на Денчо Халача, нали? Този, от чийто дом са тръгнали да осъществяват обира и който е гледал през прозореца какво се случва. Тогава ли е арестуван за ден и пуснат без последствия? Непосредствено след обира? Излиза като възможност той да е издайникът ако всичко са си споделяли с Иван, а са били много близки, братовчеди като братя. Иван го е препоръчал в комитета. Логично е Димо да е изпуснал името му в списъка или да е настоял при сделка в конака братовчед му да не пострада и това е изпълнено, Иван е получил паспорт и съвет да бяга. Помня Вашата хипотеза и благодаря, че я споделихте. Точно поради липса на конкретен извор търся и другите възможности. Относно дългият пост, написах го с надеждата, че четящите и пишещите тук може да подкрепят или оборят част от изложеното от мен, това ще избистри още догадките ми. Не мисля, че знам всичко и затова всяка помощ е добре дошла

И името на Добри Механджията е там, а не е член на комитета, Киров има добър аргумент защо... За изгореният от него тефтер на поп Кръстьо знам, ако някой още нещо е чел, свързано с комитетската дейност на Куюмджията, надявам се да сподели.

За първата обиколка трябва да му е бил полезен, да избистрят идеята, да подкрепя със статии... При третата обиколка на Левски Каравелов вече е трън в петата му, Панайот Хитов също с опитите да го държи под око и да слухти около него, заобикаляйки го с доносници. Докато им е полезен му помагат, когато започва да се изявява като истинския лидер затреперват от страх пред популярността му и започват да му пречат, за да постигнат своето, не точно българското, а своето... И не само Левски, аз също съм се учудвала как Каравелов е станал председател, някаква машинация, някакво обещание от негова страна е имало, та веднъж в живота и той, вечно втория и все недовършващия каквото захване, тук няколко страници по-назад писах за това, да успее да стане първи. Както показва историята - за зло, защото се меси в работата и на Апостола, и на комитетите по неприемлив начин, изпращайки му странни помощници за което получава своя дял от вина в провала в организацията, да не пропусна безумното искане за ненавременно въстание. Още на следващата година Стефан Стамболов, Ботев и сие са го издирвали да го убиват, за да не продължи да им вреди, принуждавайки го да се оттегли и покрие... Но има и други намесили се за зло в съдбата на Левски и организацията в онази година. Христо Цонев - Латинеца, бил е ханджия, посрещал е комитетски хора в хана, затова не е изключено да е познавал председателите на околните на Ловеч комитети. Роднина е на Марин Луканов, който вероятно му е имал доверие и е възможно да му е разказал подробно за решенията в Букурещ. Дори да е така, защо Латинецът не е пропуснал неговото име, издал го е, а скрил тези на подпредседателите Пъшков и Хаджипавлов? Иначе има причини да е подходящ за издайник, в крайна сметка е участвал в обира в дома на Денчо Халача, макар почти никой не е знаел и не знае, а не е било съвсем просто да бъде добре скрит предвид каква топурдия са предизвикали. Все са настоявали, че са били двама, но всъщност плюс един. Второ, какво е правил докато Левски е обикалял из къщата да търси пари? Пазил е на пост? Колкото е пазил и в Къкрина, оставяйки револвера вътре и бягайки през глава навън като призрак през обсадата... При обирът е допуснал слугата на Денчо да влезне вътре. Обаче на излизане, ако някой от събралите се отвън хора го е познал, а ханджиите са популярни личности, той е бил първият разпитан от турската полиция за обира и убийството, а не се е чуло да е бил задържан... Левски и Вутьо са се изпарили от Ловеч, но той е бил наличен. Точно в онези дни Хамди паша е получил своя списък. Доколко обаче функцията в комитета е позволявала на Латинеца да знае много, например кои са трите точки през които са щели да бъдат внасяни винтовките? /за Къкрина малко по-назад в темата съм писала, Николчо Цвятков твърди, че само той е бит по пътя за Ловеч, на него и Левски са слагали общи букаи и пранги, никога на Левски и Латинеца, а последния е единствения, на когото в София е спестена очната справка с Димитър Общи съгласно протоколите на Извънредната комисия и си е изпратен в къщи по живо, по здраво, ни присъда, ни Диарбекир, ни Ловешка тъмница, а като изненада му е върната и кимерата (кесията) с парите, взети при задържането в ханчето, тях заптиетата били възпрени да не поделят.../ После изчезва тотално от спомените на всички... Няма го и при отбраната на Ловеч, нито в Априлското, нито записва участие в Освобождението Иван Драсов - в списъка е братовчед му, били са близки, би ли предал и него? Цвятко Хаджипавлов - Една смътна фигура за историята, но очевидно ползваща се с име и уважение в комитета след като е избран за подпредседател и отговарящ за доставката на оръжия... Възстановява комитет, става председател, загива геройски при отбраната на града, а Левски не му е имал голямо доверие, след арестите съвсем не, само на Сиркови, но защо? При това той не е бил от роднинския кръг на Поплуканови... Никола Сирков - последен е имал право да получава кореспонденцията на Апостола, но имал ли е правото да я чете /на Анастас Попхинов е било забранено, както знаем всички/ и дали и преди това част от нея е получавал? В неговият дом Левски още преди третата обиколка е държал писма, документи, пишел е с часове, ако Сирков някак е намирал начин да чете дори и само от любопитство... Само да отбележа, че не ми е ясно защо в списъка на Хамди паша е и Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/ - нищо добро никъде не прочетох за него.

Те са му и съграждани, макар за известен период от време и с руски паспорти, Димитър Ценов оставя 5 млн. златни лева за създаването на Академията в Свищов, Александър Георгиев, Коджакафалията ги надминава с дарение 25 млн.златни лева за Бургас... Дори само тримата да бяха, биха финансирали не въстание, а война за свободата... Но има един голям проблем, аз и вчера го осмислях за милионен път докато пишех тук, Левски е повярвал в своя народ, че може да бъде събуден и вдигнат на бунт: "Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим..." Вярвал е, че той самият е инструмента, който да "буди народа", както се изразявал поп Кръстьо. Всичките споменати българи по-горе, плюс поканваните многократно да участват като Костаки Хаджикостов и сие, са вярвали само на намесата на външна сила, искали са свободата, ама да им "бъде поднесена на тепсия". Повечето от тях са били извън българско задълго, но парадоксално смятали, че познават своите добре и няма защо да имат доверие във вътрешните им сили. За съжаление и Каравелов е бил в този отбор, той пък е бил за федерация, някак чудо е трябвало, за да си променят мисленето. Още нещо, при богатите наистина въпросът опира най-вече до пари, с които смятали да допринесат, докато при Апостола е било до осмисляне, проектиране, създаване на идеологията, после усилията "на терен", преглъщането на провалите, рисковете, преследванията и т.н., един друг тип е неговата полезност, без която абсолютно не е можело също, опираща до моралната страна на революцията / Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие /, полезност която не е можела да бъде откупена само с парите, но колко като него са го съзнавали? Например хаджи Станьо е имал пари за 40 пищова, ама пищовите не водят бунт, водят го хората, както и аз имам шофьорска книжка, но тя не ми кара колата... Така че не е само въпроса в парите, за да купят оръжие, искам да кажа, след това кой е щял да води битката, юнаци колкото за една-две-три чети? Това защо богатите, дето искали свободата, не са го мислили, изобщо не личи да са имали някаква ясна концепция как да се случат нещата... Тук не сме сравними с Гърция, не е само заради липсата на пари. Със своята идея и работа Левски е бил съвсем сам, и съвсем различен... Един въпрос, след като през 1872г. се завръщат от събранието в Букурещ, дали информират всички членове на Ловешкия комитет за взетите решения? Специално за оръжията, мисля, на Цвятко Хаджипавлов трябва да е казано, но на останалите?

Това е точно в целта Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд: "Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем." Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...

Тук с всичко съм съгласна, просто моето схващане бе, че списъкът на Хамди паша е строго класифицирана информация в Отоманската империя, добре пазена, което вероятно е било така, като до нас достига повече от 100 години по-късно т.е. не е изглеждал като излишна хартия за претопяване, както е било когато през 1931 г. Турция изпраща в България един вагон с отпадъчна хартия и вътре са документите от процеса срещу Левски. Говорим за писма от и за Великия везир т.е. не би трябвало да се предполага, че този списък би станал достояние на някой обикновен човек не само в Ловеч, но където й да било, на който името на Механджията да му "боде" очите. По тази пътека за мен не е било необходимо да вписват име на "къртица", макар да звучи като възможност, може и турската полиция принципно да е имала такава практика. В един такъв списък съставен до най-високопоставения е също е логично да бъдат посочени лидерите, останалите са в списъка "и други". Но пък това прави ситуацията странна с двамата подпредседатели, Пъшков и Хаджипавлов. Техните имена липсват, а те са пряко под председателя, те не са редови. Пъшков обаче после е арестуван и осъден. Хаджипавлов - не. Така и аз се сдобих с кратък списък на възможните предатели - Иван Драсов /драсналият извън българско, известно е как, както и, че е скрил от всичките си приятели там истинската причина за заминаването и т.н./, Цвятко Хаджипавлов - отговарял е за доставката на оръжие, познавал е всички в Ловеч, познавал е и комитетските хора от околните райони, изпращал им е револверите т.е. за него комитетската мрежа е била ясна, а нито веднъж не е преследван, арестуван, Христо Цонев - Латинеца /защото поне на два пъти майсторски се измъква и си покрива следите или съвсем удобно му ги покриват макар принципно да е в списъка, вчера писах защо не съм сигурна в този критерий, може да е вписан точно за да го прикрият по-добре, да изглежда точно толкова заподозрян, колкото и другите. При него почти не е ясно ако много не се задълбочим в документите, че е участвал в обира на къщата на Денчо Халача, какво е правил там докато Левски се е борил със Стойчо Гиргинов, защо Вутьо от Ведраре него не го издава или го издава, но това е "заметено под черджето" и т.н. и т.н., познава добре комитетските хора, даже в ханчето ги посреща, но за Къкрина сме писали много, от обсадата се като призрак и прочие/. Нищо, че името му е в списъка, . Моят списък не е окончателен и за никого от тях не твърдя, че е най-първия издайник, но намирам смисъл в съмненията във всеки от тях, затова детайлите и уточненията тук са ми ценни Относно Али Саиб - чела съм и винаги първата ми мисъл е била, че това е било необикновена чест за усилията на Апостола, създал организация, стряскаща дори най-високопоставените военни в държавата... Левски наистина много си е вярвал, на своите възможности, физически за обиколките, душевни да издържи лишенията, личностните качества да повлияе на другите, също вярвал е наистина дълбоко и в подкрепата на хората в българско, за да събори Империята...

Не ми е ясно защо Добри Механдията е даден като комитетски член на Хамди паша. Кой би се скрил зад името му, при условие че Добри Механджията не е познавал добре комитетските хора в Ловеч и района, за да ги издаде поименно в списъка и да посочи лидерите между тях. Всички членове на комитета са знаели, че той никога не е бил с тях на събрания и т.н., не биха приели сериозно такава версия. Издайникът е добре познаващ вътрешната мрежа, но защо е станал предател и защо е посочил и него? Всъщност дори да бе посочил името на Койнов, не на Механджията, пак би било странно, Койнов не е бил в ръководството, а властта се е интересувала най-много от организаторите, ръководителите и логично, те са поименно в списъка, "и други" са обикновените членове.

Ако може да добавя към подчертаните името на - Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, който унищожава тефтера на Поп Кръстьо, изпратен до в. Марица по заповед на Марин Поплуканов. Арестуване, присъда, Дирабекир - не. Допускам, че ще изглежда моя грешка, но все пак да напиша предположението си, това че някой е в списъка, не означава, че не е бил доносника. Списъкът е до Великия Везир, едва ли някой би си позволил до него половинчата информация, би му дал пълната, защото би имало последствия ако след това и други данни излезнат до везира. Поразпитах, дори в днешното време полицията работи по този начин, това, че някой член на някоя банда е издал участниците й, не го слага автоматично извън нейните членове. Когато се докладва на висшестоящите, докладва се цялата вътрешна информация, пълния списък и не следва да бъде пропуснато името му след като е бил част от бандата за период от време, остава си в протоколите, в досието, в архива... Защо някой би го спестил на шефа си като знае, че това би имало сериозна цена при определени бъдещи обстоятелства? В случая със списъкът на Хамди Паша, не твърдя, че информатора е задължително в него, а че е вероятно името му да е там. Друга работа е, че след това Пашата му е сложил "чадър" да мине "между капките", погрижил се е да не бъде осъден, би трябвало дори добре да го е възнаградил. Добре Механджията... с какъв умисъл информаторът би го включил в списъка?

Едната без другата не може, ако можеше, резултатът щеше да е Димитър Общи, Анастас Попхинов и още някои други. Но пак ще кажа, аз съм ок, че всеки си има своето виждане, само добавих още един документ към причините за моето.

Програма на Българския революционен централен комитет 1. Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие. Моралната страна аз винаги я разбирам по един начин , а той я е поставил на първо място...

Той е искал да "буди народа", да цитирам поп Кръстьо в черновата му до в.Марица, това е била първата му и останала като приоритетна цел. В това е успял, хората, с които е работил, които е събудил за народната работа са останали верни на целта му - свободата и са участвали, а много и са загинали през Освобождението. Но да, всеки има право на своето мнение...

Този документ дава отговор и на Resavsky: On 22.01.2025 г. at 21:24, resavsky said: То всъщност организация вече няма.Структурите и рухват като картонена кула.

За Симидов мога да допълня с линк: https://kultura.bg/web/бележки-за-дякона-васил-левски/

Значи Христо Халачето, Караминков или Бунито може да са доставяли писмата в Ловеч на Цвятко Хаджипавлов... Или е имало и друг там, който му е помагал за пощата, за Генчо Лисицата се твърди, че последното възложено му е предал на Величка... Излиза, че председател може и да не са избрали, но подпредседател на мястото на Пъшков - да. Защо мисля, че не са избрали председател - под факсимилето има пояснение, че Цвятко е този, който е продължил да получава пари от комитетите, не друг, той е продължил и да доставя оръжие, макар че е било в пъти по-опасно... Защо Левски му е нямал доверие, защо се доверил на Никола Сирков, чиято къща е била обискирана и под наблюдение? ... Написах го с молба да не ме замеряте с камъни преди няколко дни, все си мисля, че и онова писмо от 07-ми октомври е писано от него или някой друг от членовете, не от Марин или поп Кръстьо. Бележката под факсимилето потвърждава, че за някого комитета е трябвало да продължи да функционира. Цвятко е този, който се е нагърбил с всичко, писма, пари, оръжие и това съвпада с думите в писмото "всичко на мене облегнало" т.е. той е бил и за председател, и за подпредседател: "...освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя." Цвятко Хаджипавлов не е бил от страхливите, допускам да се е опитвал да възроди дейността напълно, на практика успява да направи това месеци по-късно и да стане председател. На този ранен етап обаче тези, които разказват спомени не го споменават, жалко.

На мен за известен период Попхинов ми бе фаворит за доносник на имената в доклада на Хамди паша. Не го твърдя, разбира се, но съм обмисляла, че е имал мотив, знанията, бил е куриер на Левски, познавал е Ловчанлии, знаел е кой кой е, знаел е дори че Иван Драсов е заминал и няма смисъл да го съобщава на властта, трето имал е качествата на изменник за измяна - предава дори собствения си брат пред Извънредната комисия, плаче и обвинява всички и всеки за собствените си решения и участие в организацията... Но пък защо турската полиция ще арестува след обира своя доносник? За очните срещи на Избирателната комисия с цел да накара другите да говорят? Някак арестът и присъдата не пасват на моето съмнение, че може да е той най-първия издайник от всички...

Благодаря, този текст го помня, просто за момент помислих, че има още нещо и ще науча от кого са взели писмата да направят препис. Все се питам дали куриера е разбрал, че са взети и отваряни или са го направили това съвсем тайно и от него, по "подходящ начин". За съжаление списъкът със заподозрените хич не е малък по двата канала и ако не се появи още някой малък детайл ще е много трудно да стесним кръга до един. Още нещо, тук има и един Зия бей, чието българско име никой не написал, той издал всички, но пък аз по друг начин прочетох новите документи, стори ми се, че e назначен по необходимост след първоначалните разкрития, а не че те започват от него съгласно следната статия, не съм сигурна доколко да й вярвам: https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-ti-li-si-dzhingibi.html Мислех и за четирите смъртни присъди, планувани, после официализирани до две съгласно последните преведени документи след 2020г. Ако научим кои са били другите двама под въпрос, дали не са от Ловеч или един от Ловеч и един от Плевен, това може да ни доближи още повече до предателство истинно или от страх и вероятните сделки с властта /възможност, защото на членовете на Извънредната комисия са дадени указания да не се шуми пред външните сили, да бъдат наказани само водачите, а Марин е бил водач, не обикновен комита. В някакъв смисъл за властта той е бил първия или втория след Левски-зависи къде слагат Общия, защото е бил председател на комитета в столицата на Привременното правителство, най-много заплахи и предложения за сътрудничество с държавата трябва да е получил той, а в спомените си Пъшков, заместник-председателя, отбелязва, че не са измъчвани нито веднъж/. След залавянето на Левски, баш комитата, присъдата му, втората след тази на Общия, е била достатъчна за целта - да сплашат и да няма необходимост от повече смъртни присъди вкл. от първоначално предвидените четири, но за кои от арестуваните все пак са били предвидени, кои са смятани за четиримата най-важни, водачите според властта?

Не Величка е взела комитетските пари, Марин е писал на Левски, че ги е употребил за "лични нужди", а пък това се е наричало предателство и по Устав се е наказвало със смърт, тук няколко участници бяха публикували Устава, но не се сещам в момента на коя страница е... Левски го напомня в последното си писмо до членовете на комитета, а също и за тези пари, сериозна сума, плюс за документи влиза в Ловеч с пълното съзнание, че в този град има капан за него, не би го направил, ако Марин бе постъпвал съгласно правилата на организацията. Също не Величка, а Марин казал на членовете да изхвърлят ценната документация в "заодът" още след първите арести и т.н. и т.н. За Величка в тази тема също подробно е писано, дори аз научих някои неща, а уж знаех почти всичко известно

По въпросът за предателството, неведнъж съм писала по различни начини, последно до Вас: "Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка." Отново, за мен първият от предателите е този, който издава Ловешките членове на властта след убийството на Стойчо Гиргинов и имената им влизат в доклада на Хамди паша. Как и защо става това ако някой има теория, ще съм радвам тук да я сподели. Тези, които внедряват Общия вътре в организацията, докато те си седят спокойно в чужбина, също не са от невинните, колкото и да ни се иска да са част от героите ни от онези времена. /Само да добавя, между тях слагам и цитираният по-горе Тодор Ковачов - Ходжата, той е от Свищов, участвал е с Левски в легията през 1862г., а след Освобождението отказва да говори категорично за миналото, спомени не оставя, самоубива се през 1884г./ Стигаме и до Пъшков и Поплуканов, които са само част от веригата, но по-скоро следва да казваме Поплуканови, защото членовете на семейството му участват в организацията, после след арестуването на Марин играят активна роля в последвалите събития. Пак ще напиша, при Марин и Димитър Пъшков истински разпити в конака няма, те са гости на каймакамина 12 дни... Поп Кръстьо например никога не му е бил гост, съгласно неговия Требник "със зверски начин да го принуждават да обади всичко." А в София Димитър и Марин следват линията на поведение, за която вероятно са се договорили с каймакамина, в Диарбекир дори отварят бизнес, има писмо на Атастас Попхинов до брат му Данаил Попов по въпроса. Доказано е и, че след Освобождението Марин нарежда на Стоян Куювджиев да следи кореспонденцията на поп Кръстьо и да изгори неговия тефтер, изпратен до в. Марица. Там има данни и за едни пари, които както и да четем кореспонденцията на Левски, все опира до Марин, че не ги е отчел като председател на Ловешкия комитет, но в тази тема това вече многократно е дискутирано, няма нужда от моите думи в случая, самата тема е много хубава, съдържа много материал, много препратки към извори, е, критично трябва да бъде четен всеки от тях, но си заслужава И накрая, в документите от Извънредната комисия такива данни, оставени от каймакамина или шефа му във В. Търново няма как да има, а за съжаление архива на Ловешкия конак е изгорял в битките по време на Освобождението, не очаквам да научим наистина за черно-бяла вина или невинност на Поплуканови, Пъшков и сие, но това не пречи да търсим информация, да сглобяваме детайлите, логични, смислени хора сме все пак, да наредим пъзела и т.н. За мен този процес не е приключил, затова и не пиша виновен-невинен, предател или не за когото и да било, дори мразя този момент след като някога учих за "предателството" на поп Кръстьо, а пък днес имам причини да го пиша в кавички, а и все още ми е интересно да зная още и още...

Дали знаем името на търновския куриер?