Borova gora

По въпросът за предателството, неведнъж съм писала по различни начини, последно до Вас: "Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка." Отново, за мен първият от предателите е този, който издава Ловешките членове на властта след убийството на Стойчо Гиргинов и имената им влизат в доклада на Хамди паша. Как и защо става това ако някой има теория, ще съм радвам тук да я сподели. Тези, които внедряват Общия вътре в организацията, докато те си седят спокойно в чужбина, също не са от невинните, колкото и да ни се иска да са част от героите ни от онези времена. /Само да добавя, между тях слагам и цитираният по-горе Тодор Ковачов - Ходжата, той е от Свищов, участвал е с Левски в легията през 1862г., а след Освобождението отказва да говори категорично за миналото, спомени не оставя, самоубива се през 1884г./ Стигаме и до Пъшков и Поплуканов, които са само част от веригата, но по-скоро следва да казваме Поплуканови, защото членовете на семейството му участват в организацията, после след арестуването на Марин играят активна роля в последвалите събития. Пак ще напиша, при Марин и Димитър Пъшков истински разпити в конака няма, те са гости на каймакамина 12 дни... Поп Кръстьо например никога не му е бил гост, съгласно неговия Требник "със зверски начин да го принуждават да обади всичко." А в София Димитър и Марин следват линията на поведение, за която вероятно са се договорили с каймакамина, в Диарбекир дори отварят бизнес, има писмо на Атастас Попхинов до брат му Данаил Попов по въпроса. Доказано е и, че след Освобождението Марин нарежда на Стоян Куювджиев да следи кореспонденцията на поп Кръстьо и да изгори неговия тефтер, изпратен до в. Марица. Там има данни и за едни пари, които както и да четем кореспонденцията на Левски, все опира до Марин, че не ги е отчел като председател на Ловешкия комитет, но в тази тема това вече многократно е дискутирано, няма нужда от моите думи в случая, самата тема е много хубава, съдържа много материал, много препратки към извори, е, критично трябва да бъде четен всеки от тях, но си заслужава И накрая, в документите от Извънредната комисия такива данни, оставени от каймакамина или шефа му във В. Търново няма как да има, а за съжаление архива на Ловешкия конак е изгорял в битките по време на Освобождението, не очаквам да научим наистина за черно-бяла вина или невинност на Поплуканови, Пъшков и сие, но това не пречи да търсим информация, да сглобяваме детайлите, логични, смислени хора сме все пак, да наредим пъзела и т.н. За мен този процес не е приключил, затова и не пиша виновен-невинен, предател или не за когото и да било, дори мразя този момент след като някога учих за "предателството" на поп Кръстьо, а пък днес имам причини да го пиша в кавички, а и все още ми е интересно да зная още и още...

Дали знаем името на търновския куриер?

Отговорът ми бе на: п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова. Относно предателство, това вече е друга тема, там субективно мнение кое прави чест и кое не, не важи. Там е друга дискусията...

С това не съм съгласна, има много материали по въпроса колко е странно, че Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 12 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, въпреки че са били поискани незабавно от Извънредната комисия. С друг никой не е постъпвано по този начин, а на сестра му Величка Хашнова е осигурено тескере до София и възможност да влезе в затвора там, за да се срещне с брат си, привилегия недадена на друг. Прилича на сделка, точно обратното на героизъм, а после в Диарбекир с Пъшков са били като на почивна станция, дали са издали непротоколирано, неофициално, кого и защо, те са си знаели... В цялата тема тук има много написано по този въпрос, но ето още за Марин не само преди, но и след Освобождението: https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка.

Знам темата, но тя е за 17 век, а в нашата тема пишем за 19 век, когато Османската Империя запада, има сериозни външни дългове, Гърция се е освободила, в Румъния през 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и т.н. и т.н. Като капак Империята не желае да се реформира отвътре въпреки, че прави няколко опита на хартия. Има причини Левски да пише: "Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република."

Има много материали за Васил Козлев, убийството му от Лясковския комитет. Прочети как той е събирал данък от името на Империята и много преди да бъде "осъден" от комитета вече е смятан за враг от съселяните си.

Левски пред Извънредната комисия: "Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия." "Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшурджиите – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления."

Да, ограбилите пощата са заловени по-най-глупавия начин, като тогава и след това се държат като хора, които никога не са чували думите "мълчанието е злато", "тайна", "конспиративност" и т.н. Но написах само "което води до тактиката за насилствено вземане на пари от богатите българи.", защото в "бастисването на пощата" Левски не носи отговорност за решението и не участва, а всъщност е ясно, че и това е била грешна акция с неподходящите хора в лошо време, водени от фалшив лидер.

Великите сили затрудняват работата му чрез своите хора "на терен" и също не правят опити да бъде спасен, защото той не е поел ангажимент за сътрудничество с никоя от тях, поради липса на доверие в тях и други обстоятелства. Но те не са били определящи за предателството, залавянето, присъдата му. За съжаление той, който винаги е разчитал народът да бъде събуден отвътре и сам да си помогне, получава удар от своите хора, включително под свои разбирам и тези във Влашко като Каравелов, и тези в българско. Обстановката по принцип е била такава, че много тънки сметки са се правили от външните сили, включително за федерация, за дуална монархия и .т.н., които Априлското въстание тотално обърква, а после и последвалата война. Истината обаче е, че народът не е бил готов, Левски е бил твърде сам и с много малко време да развие напълно своята дейност, Общия не е материал за революционер, който да го подпомогне, точно обратното, а събитията, очакванията за война са назрявали, което води до тактиката за насилствено вземане на пари от богатите българи. Това настройва и отвътре и отвън на организацията някои членове на организацията и други фактори срещу него и оттам започват причините за обесването му. Другият фактор, много от българите извън българско са нямали реална представа как се случват нещата и какви са нагласите на хората вътре в Империята. Каравелов дори е давал зор Левски да обяви въстание след "Орханийската работа" без да се интересува до какви жертви от българското население би довел такъв акт, абсолютно безотговорно и глупаво. Само Левски, който е познавал и анализирал вероятно всекидневно работата си "на терен" е останал реалист.

Аз също много се ровя и искам да се доближа до името на този, който най-пръв ги предава и става причина за списъка, изготвен от полицията с имената на членовете от комитета в Ловеч, както и да се заинтересува толкова от Левски и да дебне, че се добира до двете писма на Каравелов до него... Самият куриер бих искала също да зная кой е, писмата са взети от ръцете му, а той не е дал сигнал на Левски по някакъв начин, че всичко е компрометирано, например да му изпрати устно съобщение по друг човек: "„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ [Нови документи за издирването и…, 2020, с. 24–25]. Първото предателство е след убийството на Стойчо Гиргинов, Орханийската работа е по-късно. Оттам-нататък наистина е въпрос на време още някой да го предаде някъде, от страх или по причина предателство истинно, или за награда...

Само така е изглеждало, ударът е бил тежък, но в самия Ловеч Цвятко Хаджипавлов възстановява комитета след месеци и се бият геройски за отбраната на града през 1877г. В много други места в българско също, а да не споменавам, че не друг, Стефан Стамболов е бил приет в комитет от Левски лично и е положил клетва пред него, за Христо Ботев е бил повече от краткотрайно поетично вдъхновение... Там е работата, че не е бил забравен изобщо, без интернет и тв е бил невероятно популярен когато е настъпил часът следовниците му да обръщат времето... И историята.

Винаги ще има повече от едно мнение когато източниците не са единодушни в спомените си, Каравелов и Тулешков не са ми меродавни и не могат да са, а Христо Иванов никога не е писал, че е присъствал на събрание лично на което Ловчанлии уж избрали поп Кръсьо, това го е чул по-късно и е важно от кого. Всъщност по-вярното е, че всички са се били изпокрили от страх и никакво събрание не е правено да продължат дейността под ръководството на поп Кръстьо: Пъшков заявява категорично на Бурски: “Поп Кръстю не е бил никога председател. А такъв е бил само Марин Луканов, който е получавал от други комитети пари. Поп Кръстю е бил само член на привременното правителство и касиер на местния комитет” (Бурски, цит. кн., стр.14). Това потвърждават и братята на Марин Луканов – Тодор и Христо (“Последните дни на Васил Левски”, стр.344). Този детайл не променя по същество личната легенда на Васил Левски. На част от пишещите тук ни бе интересно кой е автор на колоритното писмо, доста смело в онези времена, от 7-ми октомври, затова обменяхме информация. Иначе аз тук участвам в дискусии, не в спорове, затова никого не убеждавам в нищо. Оставям всеки да си решава за себе си.

Аз също мисля, че е диктувал на някого поне основната част на писмото, не е много сигурно цялата част предвид колко паникьосан е бил, а на моменти то звучи доста смело, но не съм убедена, че е диктувал на поп Кръстьо. Те са били в много лоши отношения: "...председателя им Марин Луканов, който без разрешение на Левски прибрал от разни комитети около 15 хиляди гроша и не ги внесъл в комитетската каса, употребил ги за лични свои нужди, та поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият му род го намразил и започнали да го клеветят и одумват” (проф. Димитър Панчовски в книгата му “Последните дни на Васил Левски”). Не вярвам точно те двамата да са седнали някъде заедно и да съчиняват писма, не вярвам дори да са си говорили до арестуването на Поплуканов.

Йорданка не е била женена, спрягана е от журналистите като "последната годеница" на Левски, но починала на 16г. от туберкулоза около деня на неговото обесване. Ако е Яна е странно, изобщо не е споменавана като негова укривателка: https://utroruse.com/article/759679/ Съгласно тази статия тя е вдовица, но в много по-късни години.

Моля да не бъда замеряна с камъни затова, че ще си разреша най-сетне да споделя своята идея за автор на въпросното писмо от 7 октомври. Това е само още една възможност към тези, които изброихте, но все пак ми се струва вероятна възможност. Реалният животът понякога е по-пъстър от черно-белите предположения. Вдъхновението ми идва от Иван Драсов: "аз бях всичко в комитета, аз пишех писмата, аз приемах парите". След като той е заминал каква гаранция имаме, че Марин Поплуканов сам е започнал да върши тези задължения? Преди това ги е възложил на Драсов и го е ползвал като свой секретар, нищо, че такава длъжност в комитета е нямало. Ако е прехвърлил отново това на някой трети, например на Цвятко Хаджипавлов, Христо Йовков или друг? Разбира се, този някой като Драсов е продължил да пише, отговаря, изпраща писма от името на комитета, не от свое име и може би и от името на председателя му. В случая може да е смесил своите чувства с указанията за съдържанието на писмото дадени от Марин т.е. изпълнил е задачата както я е чувствал. Плюс написаното признание, че не знаел как да се оправи с вестниците, писмата... защото нямало е и кой да го инструктира, той е бил съвсем нов в тази дейност. Което би обяснило и трудностите при трите графологични експертизи до момента, почеркът е близо до този на Поплуканов и поп Кръстьо, но не е 100 процента идентичен и е възможно да е на някой трети. Повечето членове на комитета са били грамотни, биха се справили със заданието, а и не всички са били умрели от страх, например само месеци след обесването на Левски Цвятко Хаджипавлов е възстановил комитета и е станал негов председател, по-късно е загинал при отбраната на града т.е. би звучал смело както звучи авторът на въпросното писмо и както не ни се вярва да се е чувствал уплашеният Поплуканов. Жалко, че мнозина от членовете загиват преди освобождението и не оставят разкази за комитетската дейност. Никой от Поплуканови също не оставя спомени, нито се съгласява да сътрудничи на журналисти или писатели, които са проучвали делото и залавянето на Левски, иначе Марин би хвърлил светлина по случая и по много други случаи предвид биографията му, но...

Дали знаем за кого са били първоначалните четири смъртни присъди - за Левски и Общи ОК, но кои други двама са били нарочени? Някой от Ловеч?

Какво визира Левски под "днешната случка"? Залавянето и разприказването на Общи? – лично мнение, пише до Ловешкия комитет, това за мен означава разпитите и арестите на комитетските дейци в Ловеч. Освен това в текста има много критика за подкрепата им оказана на Общи. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет на Общия му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София. Предоверили са се на някой, за който Левски е нямал добро мнение и както се оказва, с право, плюс че той е казал каквото имал да казва не зад гърба, а в очите на Общия, факт, говорещ много за лидерските умения на Апостола. Точно този откъс от писмото е много ценен, на практика онези Ловчанлии си патят за собствените грешки, но най-скъпата цена, бесилото, плаща Апостола задето се е съгласил с висшегласието им. Дори е болно, че не е бил достатъчно авторитарен в този момент, защото никой друг не е имал дълбочината на неговата визия за революционер на организацията, която сам изгражда и спрямо която визия има абсолютна несъвместимост от страна на Димитър Общи. В резултат провалът е общ, на комитета и негов, и както сам пише, пострадват и други. Какво се визира под "орханийските" работи? – Орхание е днешния Ботевград. Арабаконашкият проход е бил и е в Орханийска/Ботевградска област, днес официално се нарича Ботевградски проход. Може би е обмислял ползата от нападение, за да ги освободи, но е рискувал да има жертви при нападението, да има заловени и др., да издаде организацията, а на него най-добрите в тази организация са му трябвали, за да вдигнат революцията, времето за която според него е наближавало. Не е искал прекомерно да рискува, известен е като рисков играч в историята ни, но всъщност успява три години да работи при неимоверно тежки условия, защото поема обмислени, премерени рискове. "Па ако те останат в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими."- това се случва, след Освобождението от Диарбекир се завръщат по-голямата част от осъдените. Но Левски очевидно не е очаквал смъртни присъди, едната ще бъде неговата, нито пък изпращане в Диарбекир, а по-скоро излежаване на присъдите в българските тъмници, в които той самият е бил затварян. Случаят обаче не се разглежда от турската власт само като криминален както знаем всички и знаем останалото... "Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата." – някой му е писал или устно го е осведомил, но не мога да се сетя за литература, имам предвид историческа, по въпроса. Много искам да знам повече...

Това е интересна информация, мислех, че писмата са били заловени в Русе и куриерът там е съмнителен. Излиза и друго, значи самите турци са пошушнали на Общия за съдържанието на тези писма, за да изприкаже всичко, няма кой друг да знае за Каравеловите думи освен Левски и властта, не че Общия е бил скъп на приказки...

Всъщност те биха имали полза тефтерът да бъде изгорен, тогава никакви следи не биха останали относно парите... Не е много ясна логиката на този, който прави подмятанията и в двата случая. Може би Величка толкова е могла, толкова е съчинила без да го е обсъдила с близките си...

Към дългогодишната вражда с поп Кръстьо се прибавя и това: "Обясненията на поп Кръстю пред отец Матей Преображенски – Миткалото. Ето как той споделя казаното от поп Кръстю: “Тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им Марин Луканов, който без разрешение на Левски прибрал от разни комитети около 15 хиляди гроша и не ги внесъл в комитетската каса, употребил ги за лични свои нужди, та поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият му род го намразил и започнали да го клеветят и одумват” (проф. Димитър Панчовски в книгата му “Последните дни на Васил Левски”). Поп Кръстьо си е навлякъл не омраза, а смъртна омраза след като е доложил това на Левски. По Устав за присвояване на комитетски пари Марин Поплуканов е трябвало да бъде наказан със смърт. В същото време му е предстояло тежка присъда от Извънредната комисия. В затвора - присъда от турската власт, навън - смъртна присъда от организацията. Спасяването му наистина е било семейна акция "на живот и смърт".

През 1873г. Величка не е била вдовица, Гечо Хашнов е убит през 1877г. Дали някой знае коя е тази вдовица в семейството на поп Лукан?

Цитатът абсолютно съвпада с написаното от мен: "каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи" - първата част на изречението се отнася за всички комитетски дейци, включително за поп Кръстьо. Той е бил от дисциплинираните и надлежно предава пари и документи, които е имало у него както би следвало да направят всички. От друга страна това още веднъж оборва по-късната легенда за предателството му, с парите си бил купил къща, спомените на Сирков подкрепят, че не е злоупотребил с комитетски пари.

"[Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва. У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! " "У Вас и у председателя Ви..." - аз го разбирам по свой начин, каквото има във Вас, пренесете в Сиркови и каквото има у председателя Ви /Вие, някой от Вас влезте в дома му и вземете, защото той е арестуван и няма да може да го направи сам, затова не пиша директно на него, а на Вас/ и също пренесете в Сиркови т.е. става въпрос за скритото в дома на Марин Поплуканов. Поплуканов не е в града и затова каквото има у него т.е. в дома му, да бъде взето от някой друг комитетски член и предадено на Никола Сирков. Изказът на Левски е специфичен за нашето време, но се свиква с него и се разбира какво е искал да каже. Ясно е, че за него на 12-ти декември председател е Марин Поплуканов. Ако е имал предвид някой друг, например поп Кръстьо, не Поплуканов, тогава щеше директно да се обърне към него в писмото, защото поп Кръстьо е бил наличен в Ловеч и може сам да си пренесе скритото в Сиркови, няма нужда друг да влиза в дома му. Същото важи и за продължението на писмото: "У председателя има пари..." - не пише до председателя, защото го няма, пише до комитетските членове с важна информация за събираните пари и липсата им. Левски винаги е бил пунктуален в отчитането на сумите, така че надлежно дава сметка и този път. Няма съмнение, че пише за Поплуканов. Как е научил Левски, че у председателя има пари: "Обясненията на поп Кръстю пред отец Матей Преображенски – Миткалото. Ето как той споделя казаното от поп Кръстю: “Тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им Марин Луканов, който без разрешение на Левски прибрал от разни комитети около 15 хиляди гроша и не ги внесъл в комитетската каса, употребил ги за лични свои нужди, та поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият му род го намразил и започнали да го клеветят и одумват” (проф. Димитър Панчовски в книгата му “Последните дни на Васил Левски”).

Ако става въпрос за мен, не съм тежка артилерия, но много харесвам форума и това, което написах по-горе е моето обяснение защо ми се иска да продължа да пиша в него и форумът да остане активен. Относно отговорът на Левски, ще поровя малко в архива си и ще пиша пак по въпроса

Бил е верен на конспиративната си практика Аз също мисля, че Вие не е учтивата форма в случая, не пише до един, а до членовете на комитета. Когато си даваш сметка за тези, по-дребните неща, тогава го виждаш по-ясно и разбираш по-добре разликите между него и другите бунтовници, а има нужда от това извън патетиката на учебниците и вестникарските статии търсещи сензации. Обикновено "Дяволът е в детайлите", но при него "Истината е в детайлите"...