
Borova gora
Потребител-
Брой отговори
488 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Borova gora
-
Обаче не е спазвано, и Драсов и Пъшков са отваряли писмата до Марин, а никой от тях не е бил председател. И Попхинов не е бил Левски, но отварял... А пък Драсов и пишел вместо Марин...
-
Брей, и на игри с вота е бил готов Каравелов, за да си осигури текуща и бъдеща власт. Бай Ганьо прави избори е глава започнала много отрано в българката история.
-
т.е. може да е Големия. На мен друго ми хрумна, хаджи Станьо е бил голям чорбаджия, няма сам да седне да пише писма, да води протоколи, да праща до Ловеч... Затова друг е посочен в списъка на Хамди, този от Тетевен, с когото е имал вземане-даване издайника. Тук повече прилича да е бил Драсов, Марин трябва да е срещнал хаджи Станьо Врабевски в Букурещ, него не би сгрешил или пропуснал.
-
Значи е възможно книговезецът да е представлявал Търново. Само идея...
-
Левски е бил представител на три комитета в Букурещ по мои спомени, но кои бяха те? Карлово? Пловдив? Търново?
-
Сетих се, Общия може сам да е разправял за заповедта за самоубийство от Букурещ, всички може да са чули историята от него. Ето по Параскев Стоянов къде са били заедно Левски и Марин: "След няколко дни Левски придружен от Марин Луканов и Сава Младенов (тетевенец) през Гложене, оттука с Васил Йонков всички отидоха за Тетевен и кондисаха у Иван Кифалов (ловчалия)." Скоро след това Левски заедно с Марин Луканов посетиха Търново, дето се срещнаха с Христа Иванов Крачула (Ловчалия, книговезец); сетне в Габрово, Габровския манастир и Дряново." "На 1 май 1872 г. Марин Луканов заседаваше в Букурещ в общото събрание като делегат от Ловеч; там беше и Левски и Хр. Иванов, като делегати от други области. " - ето къде съм прочела, че Големия е бил в Букурещ.
-
Да, комитетът се разпаднал след заминаването на Драсов, значи той наистина е въртял цялата дейност, а Марин е бил председател и като такъв пътувал с Левски един-два пъти при дузина комитети, двама лидери са изглеждали по-авторитетно. Но затова си мисля, че Марин не е прекия издайник, познавал е председателите, а не обикновени членове на мнозина комитети в околността, трябва да сверя тези, при които е придружавал Апостола, с тези в списъка на Хамди, в който петима не са реално главатари, макар и наречени такива. Драсов е кореспондирал, получавал писма от секретарите, познавал куриери, а точно обикновени членове са били издадени. Сега си мисля, че парите може да са били употребявани и от двамата, но хванат натясно, Марин казал, че ги употребил за лични нужди, защото Драсов не бил там да потвърди или отрече и своето участие. Четох няколко писма от Драсов до Попов, силен натиск да знае всичко, което е стигнало до Попов, за Левски, за Букурещ, за Каравелов. Не съм чела друг да е чувствал като свое право да бъде информиран подробно за всичко. Нямало конспиративни тайни от него. Явно се е чувствал много вътрешен човек. Данаил наистина го е взимал насериозно и за съжаление и му е доверявал твърде много. Драсов трябва да е бил уведоменият за пътя на Левски към българско, защото е получавал и следял неговата поща, плюс сам е кореспондирал с Данаил, а може би и с Каравелов т.е. знаел е, че Апостола е още във Влашко ако и когато е влязъл в конака. Както и е съобщил, че комитетът от Букурещ затягал редиците, а това е точно след събранието, чиято цел наистина е пропагандирана като затягане на редиците за въстание, а не като издърпване на властта от Апостола на най-широкомащабната вътрешна организация. Не само Анастас, за всички, които са издадени се чудя защо. Но за Анастас виждам и друг мотив, при негов арест е бил сигурен, че ще пропее срещу Левски, не срещу Общия, комуто е бил приятел, т.е. ще потвърди казаното от самия него за лидера, въстанието, организацията. Изглежда наистина е искал удар по самата организация, за да предотврати възможно въстание. Отделно, никакъв интерес нямало този път от комитета в Ловеч да се снабдят с винтовки, въпреки голямата мотивация в Букурещ, докато година преди това вземат дейно участие по прехвърлянето на револвери.
-
Проблемът е, че пряко доказателство не излиза, иначе минавайки по околни пътища, ясно е, или Марин или Драсов, защото са знаели това, което е описано в доклада на Хамди. Един от двамата и по-вероятния ми се струва Иван, защото неговата къща не е била бастисана, това че го нямало в града, не значи, че Левски не би се укрил вътре за някакво време и не биха проверили, защото имал по-здрави нерви при разпит в конака, не познавал Апостола от години, може да не е знаел, че е от Карлово, докато Големия, поп Кръстьо, Латинеца са знаели, като водещ кореспонденцията е знаел, че Левски е останал в Букурещ за известен период, за него Ловеч все още е бил център сред комитетите, защото продължавал да получава сведения и пари за оръжие отвсякъде, а е подчертано в документа, че Ловеч бил определен за център, скрил приятелите си от години Пъшков и Колев при разпита, плюс може да е бил бърборко по принцип... Лесно бил определен да пише протоколите, писмата, явно му се отдавало, бил е душата на компанията, имал много приятели, затова Марин завел Левски при него и в къщата на Драсов е учредено първото събрание, затова си мисля, трябва да е бил много комуникативен, повече от необходимото е издадено в конака... Издадени са и тайните квартири, което май изненадало Марин, който изплашен искал всичко да иде в заода. Но издайникът принципно е отишъл и докладвал, за да спре въстанието, много подробно описал и винтовки, и пренасяне на оръжие, приет устав, дори Хамди е разполагал с копие, заплахите за убийства, само вишегласието не стига обаче, има и нещо инспирирано от Влашко в случилото се, така е направено, че на БРЦК и Общия да не се навреди. Но удрят по други комитети и по конкретни хора, затова се иска сериозно основание... Ролята на Иван Колев ми е неясна за момента.
-
"Революционните работници са се делили на три – едни, които са били приближени на Левски и той им е доверявал; втори, които са знаели за работата на комитета и трети, които са само членували, т. е. били са посветени, но си остават оглашени. Съгласно наредбата членовете не са знаяли кой участва в комитета. Това непознаване един другиго ми дава право да мисля, че известни лица са могли да злоупотребят с доверието не само на членовете, а и с това на самия Левски." - от вишегласието е издайникът...
-
Аз затова казвам, че около Каравелов също битуват много митове, но всъщност въпросът е какво се е разбрал с Марин, какво му е казал за Ловеч, който вече е сведен до обикновен комитет, какво за Апостола, който изведнъж е никой в БРЦК и се налага да му измислят пълномощното... Със сигурност Марин се е сбогувал и с двамата в Букурещ и може би Левски му е подхвърлил кога да го очакват в Ловеч. Очаквали са го, бързо свикват събрание за да вземат решение за убийството на дякон Паисий... Така че Марин, за Драсов не знаем, но поне Марин е знаел, че е оставил Левски в Букурещ. Марин не го познава от легии, от стари времена, той е един от тези, които може да не са чували за родния му град. Даскал Иван Фурнаджиев обаче знаел, че е от Карлово, най-вероятно Общия на своите комитети е съобщил всичко, което знаел за Дякона напук на конспиративните правила. В докладната на Софийския мютесариф до Великия везир от 8/20 ноември 1872 има загадъчно твърдение: че Димитър Общи "по заповед, получена от Влашкия комитет (б.а. - БРЦК), тетевенските чорбаджии хаджи Станьо и Петко Мильо, както и от други трима души, се опитал да се самоубие". Това по нашата тема за връзката на Каравелов с Общия през главата на Левски, чак в тъмницата в София да стигне съобщение от Букурещ до Общия звучи невероятно... И: "Преди два и половина-три месеца (юни-юли 1872г.) комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч, Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание (Ботевград), както и в Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре... Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски..." За издайникът Ловеч си е център или поне някой в Букурещ му е обещал да остане така.
-
Но пък са описани убийствата, явно Хамди е почакал с натрупването на информация месец-две-три преди да занимава Високата порта с проблема. Информацията за подготовката за бунт обаче я предава така, както е била съгласно най-първия извор, издайникът, който в онзи момент, верен на своята детайлност е съобщил, че Левски е във Влашко. Колко хора са знаели, че е там и е останал там извън другите присъствали на събранието? Според мен никой, само Никола Сирков, който го е изпратил до Никопол и Марин/Драсов, който го е очаквал в Ловеч. Издайникът също е знаел, че Левски вече не е главатар, има друг избран... "лице на име Левски"... Някой, който е знаел много за Букурещ, но е спестил информацията за БРЦК, съсредоточил се е върху организацията в българско.
-
Можем да приемем и още една опорна точка: "Лице на име Васил Левски, който е българин от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено. С негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат следните лица от Ловеч: Поп Лукан и поп Христо (вероятно поп Кръстю), членът на местната управа Христаки, Димитри, Цонко Златаря, още един Лукан Цачо, Христо Цони, Добри Механджията, Никола, Мирко, синовете на поп Лукан и други". Цитатът е от документа на Хамди, когато издайникът започва да пее в конака, възможно е Левски да е бил все още във Влашко, той е там до 1-ви юли. Преди него се е завърнал Марин. Както е описано в този "много подробен доклад" /изразът е на Дора Чаушева, дори тя е забелязала необичайно детайлното осведомяване на властта/, изчакват да бъдат извършени престъпления, за да заловят организаторите на въоръжен бунт. Левски извършва такова на 14-ти август и неговите тайни къщи веднага са бастисани, преди това не, трудно ще го осъдят на смърт само заради няколко прокламации... Но пък са описани убийствата, явно Хамди е почакал с натрупването на информация месец-две-три преди да занимава Високата порта с проблема.
-
Нищо не е забравено, въпросът е че са много митологемите, оказва се, че са не по-малко около Каравелов отколкото около Левски. Драсов също е превърнат в герой, Тодор Пеев и той, както е написал поп Кръстьо, революционери и не знам кво си, обаче никой от тях оръжие не е хващал, никого не са сборили. Но много патетика около имената им, много нещо до ден днешен и не е лесно да бъде отхвърлена когато с години е натрупвана. Левски е бил против обира да се състои в 1872г., смятал е най-вероятно, че преди непосредствено въстание е ок, но по-рано не. Сега, от моята късна гледна точка, всичко, което е предприел е трябвало да направи година по-рано, в 1871г., но е влезнал в капана на Каравелов, който по-рано е осъзнал, че Левски е политик, революционер, който може да управлява народ, а не обикновен ентусиаст като мнозина хъшове, готови да изпълняват заповедите на някой войвода, но без войвода не тръгват никъде и нямат идеи как да постигнат целта. Апостолът си е носил лидерството в себе си, бил е куражлия, мислещ човек и е теглел напред, отхвърляйки много чужди внушения. Все пак моята цел сега е да открия нещо, което да води към издайника на Хамди, защото това е наистина драматична постъпка и ударът й не само по Левски. Дотук съм сигурна, че е един от ръководството, защото в изворите я има добре описана йерархията в комитета, за да не познават оглашените всеки един т.е. само ръководител би могъл да ги познава и да издаде всичките петдесетина. В ръководството са Поплуканов, Драсов, поп Кръстьо, Цвятко Хаджипавлов, Левски, а Пъшков не знам да е заемал длъжност, но е бил осведомен за всичко.
-
Много обмислях преди да го напиша, но излиза, че напук на всички учебници, книги и т.н., Димитър Общи не е обрал Арабаконак на своя глава, а със съгласието на Ловеч и Букурещ... трудната истина! И все още не мога да реша за себе си защо му е на издайника да говори толкова много. И нещо от поп Кръстьо: Тодор Пеев от Етропол, когото простаците много възхваляваха за добър и деятелен патриот, патриотизмът си и деятелността си в това показа, дето вършеше в Лович разни търговии мъжки и женски; особно в чорбаджийсквото си управление като бившии окр[ъжен] председател и като настоящии окр[ъжен] началник. А наистина Ловчанските подвижници като им са падна властта в ръцете в Лович испонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къшни украшения; със самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр. – Жалко, че Драсов поименно не е споменат.
-
Темата не е лесна и не винаги може отведнъж да се приеме, че трябва да се откажем от някои идеи, мислене, заучени знания, затова приемам, че повече четат, отколкото да участват. За пример ще дам, че аз много трудно се пречупих и преглътнах как колеги обсъждаха Банковски като мутрата сред въстаниците, парвеню и прочие, а Захари откровено наричаха предател... Сега е трудно да приема дълбочината на Кравеловия замисъл срещу ВРО на Левски и как е възможно Апостола да е продължил в един коловоз с него. Всеки има нужда да осмисли историята по нов начин, да си намери опорните точки, смисъла, логиката, то нещата си идват на мястото, но са различни от общоприетите. Затова приемам, че след четене на това, до което стигнахме, за повечето се иска време да го преглътнат. На мен също в момента ми се иска да има някъде някакво доказателство, че Драсов/Марин е писал до Каравелов или Каравелов до Марин/Драсов през юли-август 1872г., търся го, преравям си текстовете в архива да се подсетя за нещо... Не може да не са комуникирали цели два месеца... Защото сте прав, че съмненията падат върху Букурещката завера
-
Това да, но не вярвам да не е имало комуникация между Каравелов и ловчанлии за всичко, което се случвало в техния град. Разбрали са, че той е председателя, лидера и не вярвам по някакъв начин да не са му докладвали, а дори и съгласували с него някои действия. Не зная дали в плановете е влизало предателство в конака, но от сегашна гледна точка, изглежда внимателно подготвена акция, не е от случаен разпит на Марин например, когото обискирали за убийството на слугата. Ако е искал, много информация е можел да скрие, по-малко да съобщи. После, обикновено са участвали в Левски в обири, този път го оставят да чака някой Вутьо... според мен защото издайничеството вече е било факт и не са искали да влизат в полезрението на полицията, между убийството на дякон Паисий и обира на Денчо се е случило. Но ако го е подсказал, внушил Каравелов, защо са издадени каналите за винтовките, той би следвало да продължи да разчита на въоръжаване на революционерите...
-
Това имам предвид с текста в скобите, но пък Каравелов не е оставил никаква следа да видим с кого е кореспондирал, какво и т.н. Добре, че е бил Данаил Попов да прави преписи на писмата на Левски, да знаем какво се е случвало. Левски поставил въпроса той къде е в работата и му дали пълномощно. Пред волята на другите Каравелов запазил самообладание. Но в момента, в който му видял гърба и ги нямало другите от БРЦК, Каравелов, който се борел за постове и в следосвобожденска България, предприел нещо. Общия повече не искал да види Дякона или да му се подчинява, та се наложило Драсов да го търси с писмото-заповед за убийството на дякон Паисий, а след това и Ловеч не бил същия за Левски, нито Етрополе, където Тодор Пеев надробил каквото надробил. Анастас Попхинов побързал да напише злобното си писмо и да въвлече и брат си, така че Апостола да остане сам, съвсем сам... Но трябва в Ловеч да са получили писмо от него или някой пратеник да се е появил, за да се задейства механизма на предателството. И някакво обещание от негова страна.
-
Много го мисля, защото точно за него и за Иван Колев нямаме достатъчно информация. Драсов е този, който оставя систематизиран, богат архив, явно не го е притеснявало какви изводи могат да бъдат направени от съдържанието в него. Имал е чувство за история. Марин Поплуканов оставя най-малко следи. И всеки пак Драсов има дял в издайничеството през август, давал е и пълна подкрепа на Общия, вероятно подтикван от Поплуканов. Някак ми се губи конкретна нишка как точно се е случило, четох още веднъж Требника на поп Кръстьо, след убийството на дякон Паисий е имало голямо брожение, гласове против извършеното, тогава нещо се е счупило, затова и бойната дружина отказала участие в обира на Денчо. Но това все още не е причина някой да търчи към конака с пълното съзнание, че унищожава организация за освобождението на българско, никой не е бил глупав от тях, за да го направи, нещо го е извадило от равновесие... Има и още нещо, Сиркова подчертава, че Али Чауш му дал тескерето т.е. всички са разбрали, което е породило безкрайни размисли в Никола Сирков накъде да бяга и как, на него Али Чауш не би му осигурил тескере... /Принципно Драсов се оказал пантофен революционер като Каравелов, но това не е причина да бъде издайник. Мисля си дали е имал специална връзка с Букурещ, той е водел кореспонденцията, получавал писма, отговарял, може да е имало предназначени за него, не за Апостола и дали оттам не са инспирирали нещо, за да отнемат властта на Левски и да обезсмислят пълномощното му, организацията му да бъде поделена с Общия и Фердинанд, "разделяй и владей", за да остане единствен Каравелов недосегаемия шеф.../
-
Трудно му разчитам Но и във Търново е Големия, а той няма нужда бай Анастас да го запознава с Левски. Това обаче все още не прави Драсов търсения издайник. Има един ключов момент, издайникът не е знаел, че Левски е от Карлово, само че е от Пловдивско. Латинеца и Големия, поп Кръстьо го знаят от Белград. Очевидно не са разказвали, щом другите не са научили. Кои биха могли да не знаят?
-
Нямах предвид Цачев, само Димо и баща му. Не навсякъде обаче пишат, че послеслова е на Драсов: https://pavelnik.blogspot.com/2018/02/25-1872.html Велико Търново - Асеновци, а М - отец Матей Миткалото. Гледам, но разчитането на почерци не ми е силна страна. Не знам къде е истината..
-
Странно е, защото първо Драсов не бил в Ловеч, заминал направо за Чехия, после се оказа, че минал през Влашко, последно не е ясно кога е заминал и кога дал на Марин касовата книга. Все ми се струва, или е издавал или е знаел за издаването. За първи път не участвал с Дякона при обир, ако е бил в града следва да е бил с него. Леко се измъкват от полицията и роднините му, ни бой, ни задържане, а от тяхна страна била разкована оградата. Плюс, Димо Драсов и Лукан Цачев са в списъка, защо би издал роднини?
-
Дали нямате предвид 28април, н 28-ми август? Тук втората статия интересна: https://levskifoundation.wordpress.com/wp-content/uploads/2015/01/bv_t14.pdf по голямата тема за обирите убийствата...
-
Аз съм запомнила "Брате, Драсов", а то каква била истината... Трудното е, че Драсов наистина е умеел да не оставя следи, които го очернят и има защо нашите историци да са изпитвали почит към него. Но докато не изясним и неговия принос в събитията, няма да стигнем до истината. Нещо важно, Пъшков е влязъл в комитета заради него, били са приятели от деца. Това е причината Марин Поплуканов да поведе Левски към къщата на Драсов и там да направят събрание, първото. Драсов е бил много общителен и е познавал дузина младежи в Ловеч, поканил и братовчеда си Димо... Наистина самият комитет се базира на неговите контакти, затова е и първия му, временен председател, преди Марин. Наистина е бил добър в писането, съчинява убедително писма с предателството на поп Кръстьо така че и Данаил Попов да повярва. Оставил е "Софийското приключение в края на 1872 г. или сто български заточеници", но не съм го открила в нет-а, сигурно го има само на хартия... Иван Драсов наистина е имал интерес към отровите, започвам да се питам Никола Сирков откъде ли е получил своята, ако е бил отровен, Драсов искал от Данаил Попов в писмото си от 21 юли 1871 г. бавно действаща отрова. „За прахъ-тъ кой-то ни бележите че был отъ ведньжь ний от него имаме, намъ ни е нужденъ отъ оня кой-то наималко въ разтояние въ една 7 (седмица) поне да подействува. Потрудете ся дано отъ него ни намерите, той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...”
-
В писмо до Данаил Попов от 18 януари 1873 г. Иван Драсов пише: "Въстание, брате, въстание, то само ще ни спаси!... Аз мисля, че и Лъвский е на това мнение, като гледа, че по-добрите юнаци, с които мислеше да работи, както трябва, са изловени." Това е съвсем Каравеловски и Тодор Пеевски подход, със сигурност е бил в Букурещ, много удобно, интелигентно и оправно оръдие на безумните идеи на пантофените вождове на БРЦК. Никаква мисъл за народа, за жертвите, въстание та въстание... Още нещо открих, през 1876 г. Иван Драсов изобщо не отива на място да работи за въстание, тръгва Христо Ботев на бой, а Драсов остава на топло и завет като става един от основателите и съредакторите, заедно с Тодор Пеев и Светослав Миларов, на издавания вестник "Възраждане". Много забележителна компания имал за вестника, много подходяща... Денис Иванов твърди, че Ив. Драсов пътувал до Белград в края на м. януари 1873 г.,чиято цел била среща с намиращия се там Любен Каравелов да научи какво точно се е случило с В. Левски. Той е отбелязал и нещо изключително като дори не е осъзнал какво е открил: "Според наличните сведения по време на октомврийската си обиколка Драсов и Славков са преследвали осъществяването и на още две цели – опровергаване на отправяните към БРК обвинения във финансови злоупотреби и обявяването на П. Хитов за основен виновник за „заарското приключение“. Предлага се хипотезата, че обвиненията към войводата Хитов били част от възприетата от двамата делегати на БРК стратегия за изчистване името на Букурещкия комитет и спечелване на подкрепа за новите му планове.Останалите изводи и заключения по посочения въпрос гласят –1)обиколката на Ив. Драсов и Н. Славков започнала на 14 и продължила до 27 октомври 1875 г.; 2) планът им предвиждал да се срещнат с представителите на петнадесет от емигрантските комитети, но в крайна сметка те успели да посетят само седем или осем от средищата на българската емиграция в Румъния; 3) целите, преследвани от Ив. Драсов и Н. Славков, не били постигнати като причината за това най-вероятно е техният опит за превръщане на авторитетния войвода П. Хитов в изкупителна жертва за провала на опита за въстание в България. Звучи мно-о-о-го познато, преди това Левски, после Хитов, само лидерите са виновни, те да носят вината за групостите на всички... и колко добре е осъзнал медийния успех, да прокламира своята гледна точка, за да остане като истинска. И отново финансови злоупотреби, които да отрича... Нищо ново под слънцето за Драсов. Другото, теоретик като Каравелов, но не и практик, с работа на терен не бил запомнен, точно обратното, покрил се бързо от горещите действия в уютна квартира: "След провала на опита за въстание в България от 16 – 17 септември 1875 г. Ив. Драсов преустановил съвместната си революционна дейност не само с П. Хитов и Хр. Ботев, но също и със Ст. Стамболов и останалите бъдещи организатори на Априлското въстание." Колко изводи можем да направим...
-
Жажда за власт, видели са, че Апостола е успял да направи сериозна организация, там където никой преди него не е бил успешен и са се полакомили да завземат управлението й. На разпита на 5 януари 1873 г. Левски казва: „Букурещкия комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа” като същевременно Каравелов е дал да се разбере, че приравнява Общия, Кънчев и Фердинанд до Апостола, сякаш всеки можел да върши тази работа и да създава комитети. След това и Атанас Узунов пратил докато стане ясно, че Левски е бил само един. Но преди това що поразии направил... включително през главата на Апостола очевидно поддържал връзки и с ловчанлии и с Общия, и с Тодор Пеев... Накрая той изтъргува архива, съветва обирджиите от Арабаконак да се представят за политически, макар в случая да са били чисти криминални престъпници, за да не му се търси сметка за въпросния архив, сякаш после лесно някой "нов Левски", изразът е негов, че ще има нов Левски. Няма да се учудя, ако Драсов е бил на почит при Каравелов, да се почувства ценен и уважаван, за да изпълнява поръченията му и да бъде омаловажен Апостола. При това положение нищо чудно, че ловчанлии предприели тактика да се отърват от Апостола, който и сметка за изхарчени комитетски пари им държал и да прегърнат Общия, обещал им жълтици от Арабаконак. Накрая и го предават...