nik1

Целта е постигната с по-малко средства, по малко системи и по-малко рискове за хората ..Намерено е най-простото решение, което според Айнщайн е гениалност. Рисковете за хората: Пътниците не са космонавти/аеронавти или стахановци , които са готови да си жертват живота за Родината, Сталин и Победата при проблеми със системите, а обикновени граждани тръгналили по работа и търсещи сигурно и спокойно пътуване ..Ако в системата има вакуум, всяко разхеметизиране на влачето, би ги изпратило при Създаделя. Мислиш ли че това хората няма да го разбират? ПС Аз не ползвам тенждери под налягане, други хора не изполват газови уредби за колите си и изобщо, трети ги е страх от тока, и .т.н. Ква е позлвата и тръпката да правим сложни и потенциолно (хипотетично) опасни гражддански системи, ако можем да ги направим напълно безопасни. Ми никаква..

Повече системи - повече проблеми, по малко системи, по-малко проблеми - основно правило в техниката Бая проблем си е подържането на стационарни помпи, Отделно от това трябва да има система (и решения) които да осигуряват вакума, когато хората влизат/излизат от системата

Създаването на херметичност е различно от създаването и подържането на вакуум. Каква е разликата: Утечките при вакуума са микроскопични, и за да се подържа вакуум в даден обем е необходимо да има постоянно работеща вакумна помпа (това всеки физик го знае, защото физиците в БГ работят с вакумни инсталации, но въпросът е инженерен) https://ru.wikipedia.org/wiki/Вакуумный_насос

MAGLEV + вакуум (локален) за достигане и поддържане на високата скорост Обтекаемата форма също не елиминира съпротивлението, а го намалява (съпротивлението зависи от квадрата на скоростта при неизменни други условия http://w3.bg.volkswagen.at/vw_world/innovation/technik_lexikon/luftwiderstand.html) , От практиката знам, че един самолет преминал звуковата бариера , изразходва три повече гориво отколкото е изразходвал преди да я премине При създаването на вакуум (и при неизменни други условия) се увеличава локалната скорост на звука , т.е. един вид звуковата бариера се повишава (При налягане на въздуха 0,1 кPa, и температура 20 градуса Целзии, скорооста на звука във въздуха е около 600 метра в секунда) Та ако дискутираме в тази връзка Трябва да се направи калкулацията кой от вариантите и решенията е по-работещ и/или ефективен- "обтекаема форма" или "вакум", при който влакчето не достига локалната скорост на звука, т.е движи се с подзвукова скорост ; Предположих, без да съм сигурен разбира се, че инженерите на Мъск са помислили по този въпрос. https://en.wikipedia.org/wiki/Supersonic_speed (Проблeмите при СЗ скорост са нагряването на корпуса и shock wave) --------- Поздрави, радвам се че дискутираме

Много плюсове от мен!

Това което си написал няма връзка с родолюбието, а е съвсем различна тема за дисксусия (пусни тема за нациналната сигурност и пиши там колкото искаш, защо трябва да тровиш всяка тема с тролене и популизм?) И, не си напълно в час с това което пишеш,.Можеш да видиш последната реч на Тръмп, преди да пускаш такива бомбастични изказвания и да лъжеш хората че НАТО е умряло. (аман от популизъм)

Да вметна само, колегата питаше за турбините, които са отпред на всяко вагонче (всяко вагонче е влакче) Тези турбини са за именно за това - да създават вакуум пред вагончето, в иначе условно "ниското" налягане което се поддържа в тръбите.. Това ниско налягане обаче създава високо съпротивление при висока скорост, и чрез турбините се елиминира/минимизира "високоскоростното" съпротивление. (това го пише в описанието) Защо не се поддържа вакуум в тръбите, по целото трасе? Който се е занимавал с вакуум може да се досети за една от основните причини - утечките са по трасето са неизбежни (те са "мисия невъзможна" откъм избягване), а пък тяхното локализиране и отстраняване са мисия невъзможна от гледна точка на ресурси и време; Втората причина е свързана с усложняването /"утежняването"на самите средства и превоза на хората (сравнение между самолет и пътници в самолета, и летищен терминал VS совалка и космически пътници) ПС Аз разбирам много добре какво е направил Мъск и защо, но никога нямаше да се сетя да го направя , та не ме приемайте наравно с Мъск Той е иноватор, аз съм прост инженер (било то и много ерудиран

Нищо лично, не си ходил в казармата, предполагам? Тука има хора които сме били в казармата ( от това което пишеш предполагам, че не си ходил в казарма), Аз бях в по-елитна част (ракетни войски), но други са били в по-обикновени поделения. Няма войник от казрамата, който да е бил "готов" да се жертва за Родината, поради простата причина, че казармата беше задължение, а не призвание, а в същото време войникът беше едно безправно същество, осъдено на произвола на старите и на шапкарите, и без възможност за връзка с близките (първата ми отпуска беше след повече от една година служба) .. Ако някой ти е казал друго, то е лъгал или е лицемерил яко: войникът от казармата чакаше да му изтече службата (и да му мине по- леко). Казано с други думи и по- ясно: Казарамата, таква каквато беше в тоталитарния строй и режима, беше абсолютния демотиватор за "родолюбие"

Сега да очаквам ли да започнеш да "доказваш" че учителите са научили това диване на какво е това кур, как се е лапа, и че е нормално и позволено да се държи така с хората? Ако се вслушаш в горния разговор, ще разбереш че учителката прави забележка на момичето заради думата "кур", а момичето изригва след тази забележка Просто е (за разбиращите хора) - в България силата на семейните връзки е все още много голяма (те са силни), и това е причината калпавата култура да се възпроизвежда. Тук не става дума само за отношение към учителките, а и за това като това как е позволено да се кара кола (въпреки че в медиите и в училище се учат "правилните" неща), че не е лошо да измамиш другите и държавата (въпреки че в медиите не се гледа с добро око на това) и т.н. и т.н. ПС За "правилните" неща: в Гърция има изградени центрове, в които учениците се учат на правилата на движение по пътищата.. Въпреки това в Солун или Атина се шофира почти като в Мумбай. Защо като в Мумбай, а не като в Дания? Защото културата на каране се "възпроизвежда" чрез кръга на най-близките, а не се формира чрез държавата и институциите..

Съгласен съм на сто процента, ама нали такава е приказката.. Идеята е че възпитанието се получава в семейната среда, и е отговорност на родителите..Няма как учителите да са отговорни за това, че едно дете е възпитано в нетолерантност и простотия.. /Какво е това да се отнасяш с менторът ти-учителката от по-горния случай , като с боклук,, Мама и тате са за е***не отпред и отазад, не учителите/.

ЕК представи Бяла книга за бъдещето на обединена Европа на 27-те ЕК представи Бяла книга за бъдещето на обединена Европа на 27-те Дата на публикуване: сряда, 1 март, 2017 - 16:43 Секция: Новини Както бе обявено в речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза от 2016 г., днес Европейската комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която е приносът на Комисията към срещата на върха в Рим на 25 март 2017 г. В рамките на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина на ЕС обръщаме поглед назад към седем десетилетия мир и към разширен Съюз с 500 милиона граждани, които живеят свободно в една от най-проспериращите икономики в света. В същото време ЕС трябва да погледне напред, за да създаде визия за собственото си бъдеще като съюз от 27 държави. В бялата книга са посочени основните предизвикателства и възможности пред Европа за следващото десетилетие. Представени са 5 сценария за начина, по който Съюзът може да се развива до 2025 г., в зависимост от това как ще реши да действа. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: "Преди 60 години основателите на Европа избраха да обединят континента със силата на закона вместо със силата на оръжието. Можем да сме горди с това, което сме постигнали оттогава. И най-мрачният ден за нас през 2017 г. ще бъде далеч по-ведър от който и да било, прекаран от предшествениците ни на бойното поле. Отбелязването на 60-та годишнина на Договорите от Рим е време за обединена Европа на 27-те да определи визия за бъдещето си. Сега е време за лидерство, единство и обща решимост. В бялата книга на Комисията са представени няколко различни пътя, които този единен ЕС от 27 страни може да избере да следва. Това е началото на процеса, а не краят, и аз се надявам, че сега ще се проведе откровен и широк дебат. След което формата ще следва функцията. Бъдещето на Европа е в нашите собствени ръце". В бялата книга се разглежда как Европа ще се променя през следващото десетилетие – като се започне от въздействието на новите технологии върху обществото и работните места и се стигне до съмненията относно глобализацията, опасенията, свързани със сигурността, и възхода на популизма. Посочва се изборът, пред който сме изправени – да се оставим да бъдем повлечени по течението от тези тенденции или да ги приемем и да се възползваме от новите възможности, които те предлагат. Населението и икономическата значимост на Европа намаляват, докато други части на света бележат ръст. През 2060 г. населението на нито една страна от ЕС няма да бъде дори 1% от населението на света – основателна причина да сме сплотени, за да постигнем повече. Европа е глобална сила с положително значение и просперитетът ѝ ще продължи да зависи от нейната отвореност и здрави връзки с партньорите ѝ. В бялата книга са представени 5 сценария, които предлагат поглед към потенциалното състояние на Съюза до 2025 г. в зависимост от избора, който Европа ще направи (вижте приложението). Сценариите обхващат широк кръг от възможности и са с илюстративен характер. Те не се изключват взаимно и не са изчерпателни. Сценарий 1: Продължаваме, както досега – ЕС-27 се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета от 27-те държави членки през 2016 г. До 2025 г. това може да означава: Европейците могат да карат автоматизирани и свързани автомобили, но може да се сблъскват с проблеми, когато пресичат границите, защото продължават да съществуват някои правни и технически пречки. Европейските граждани като цяло могат да пътуват зад граница, без да трябва да спират за проверка на документите. Поради засилените проверки за сигурност на пътуващите им се налага да отиват на летището или гарата много преди заминаването. Сценарий 2: Остава само единният пазар – единният пазар постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Преминаването на границите с цел бизнес или туризъм става трудно поради редовните проверки. Намирането на работа в чужбина е по-трудно, а прехвърлянето на пенсионни права към друга държава не е гарантирано. Хората, които се разболяват в чужбина, понасят големи медицински разходи. Европейците не са склонни да използват свързани автомобили поради липсата на правила и технически стандарти, които важат на цялата територия на ЕС. Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС-27 продължава както досега, но дава възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“. До 2025 г. това може да означава: 15 държави членки създават полицейски и магистратски корпус за борба с трансграничната престъпност. Информацията, свързана със сигурността, се обменя незабавно, защото националните бази данни са напълно свързани помежду си. Свързаните автомобили се използват широко в 12 държави от ЕС, които са се договорили да хармонизират своите технически стандарти и правила за отговорност. Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно – ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области, за които се смята, че действията му нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Европейски орган за далекосъобщенията ще има правомощия да освобождава радиочестоти за трансгранични комуникационни услуги, например честоти, използвани от свързаните автомобили. Той също така ще защитава правата на потребителите на мобилни услуги и интернет навсякъде в ЕС. Нова европейска агенция за борба с тероризма помага за възпирането и предотвратяването на тежки нападения чрез системно проследяване на заподозрени лица. Сценарий 5: Правим много повече заедно – държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по-бързи решения на европейско равнище, които бързо се прилагат. До 2025 г. това може да означава: Европейски граждани, които искат да подадат жалба срещу предложение за финансиран от ЕС проект за вятърни турбини в тяхната местност, не могат да се свържат с отговорния орган, защото им казват да се обърнат към компетентните европейски органи. Свързаните автомобили се движат безпрепятствено в Европа, защото съществуват ясни правила за отговорност, които се прилагат в целия ЕС. Шофьорите могат да разчитат на агенция на ЕС, която налага спазването на правилата. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-385_en.htm European Commission - Press release Commission presents White Paper on the future of Europe: Avenues for unity for the EU at 27 Brussels, 1 March 2017 As announced in President Juncker's 2016 State of the Union speech, the European Commission today presented a White Paper on the Future of Europe, which forms the Commission's contribution to the Rome Summit of 25 March 2017. As we prepare to mark the 60th anniversary of the EU, we look back on a peace spanning seven decades and on an enlarged Union of 500 million citizens living in freedom in one of the world's most prosperous economies. At the same time, the EU has to look forward at how it will carve a vision for its own future at 27. The White Paper sets out the main challenges and opportunities for Europe in the coming decade. It presents five scenarios for how the Union could evolve by 2025 depending on how it chooses to respond. European Commission President Jean-Claude Juncker said: "60 years ago, Europe's founding fathers chose to unite the continent with the force of the law rather than with armed forces. We can be proud of what we have achieved since then. Our darkest day in 2017 will still be far brighter than any spent by our forefathers on the battlefield. As we mark the 60th anniversary of the Treaties of Rome, it is time for a united Europe of 27 to shape a vision for its future. It's time for leadership, unity and common resolve. The Commission's White Paper presents a series of different paths this united EU at 27 could choose to follow. It is the start of the process, not the end, and I hope that now an honest and wide-ranging debate will take place. The form will then follow the function. We have Europe's future in our own hands." The White Paper looks at how Europe will change in the next decade, from the impact of new technologies on society and jobs, to doubts about globalisation, security concerns and the rise of populism. It spells out the choice we face: being swept along by those trends, or embracing them and seizing the new opportunities they bring. Europe's population and economic weight is falling as other parts of the world grow. By 2060, none of our Member States will account for even 1% of the world's population – a compelling reason for sticking together to achieve more. A positive global force, Europe's prosperity will continue to depend on its openness and strong links with its partners. The White Paper sets out five scenarios, each offering a glimpse into the potential state of the Union by 2025 depending on the choices Europe will make (see Annex). The scenarios cover a range of possibilities and are illustrative in nature. They are neither mutually exclusive, nor exhaustive. Scenario 1: Carrying On - The EU27 focuses on delivering its positive reform agenda in the spirit of the Commission's New Start for Europe from 2014 and of the Bratislava Declaration agreed by all 27 Member States in 2016. By 2025 this could mean: Europeans can drive automated and connected cars but can encounter problems when crossing borders as some legal and technical obstacles persist. Europeans mostly travel across borders without having to stop for checks. Reinforced security controls mean having to arrive at airports and train stations well in advance of departure. Scenario 2: Nothing but the Single Market – The EU27 is gradually re-centred on the single market as the 27 Member States are not able to find common ground on an increasing number of policy areas. By 2025 this could mean: Crossing borders for business or tourism becomes difficult due to regular checks. Finding a job abroad is harder and the transfer of pension rights to another country not guaranteed. Those falling ill abroad face expensive medical bills. Europeans are reluctant to use connected cars due to the absence of EU-wide rules and technical standards. Scenario 3: Those Who Want More Do More – The EU27 proceeds as today but allows willing Member States to do more together in specific areas such as defence, internal security or social matters. One or several "coalitions of the willing" emerge. By 2025 this could mean that: 15 Member States set up a police and magistrates corps to tackle cross-border criminal activities. Security information is immediately exchanged as national databases are fully interconnected. Connected cars are used widely in 12 Member States which have agreed to harmonise their liability rules and technical standards. Scenario 4: Doing Less More Efficiently - The EU27 focuses on delivering more and faster in selected policy areas, while doing less where it is perceived not to have an added value. Attention and limited resources are focused on selected policy areas. By 2025 this could mean A European Telecoms Authority will have the power to free up frequencies for cross-border communication services, such as the ones used by connected cars. It will also protect the rights of mobile and Internet users wherever they are in the EU. A new European Counter-terrorism Agency helps to deter and prevent serious attacks through a systematic tracking and flagging of suspects. Scenario 5: Doing Much More Together – Member States decide to share more power, resources and decision-making across the board. Decisions are agreed faster at European level and rapidly enforced. By 2025 this could mean: Europeans who want to complain about a proposed EU-funded wind turbine project in their local area cannot reach the responsible authority as they are told to contact the competent European authorities. Connected cars drive seamlessly across Europe as clear EU-wide rules exist. Drivers can rely on an EU agency to enforce the rules. Next Steps The White Paper is the European's Commission contribution to the Rome Summit, the moment when the EU will discuss its achievements of the past 60 years but also its future at 27. The White Paper marks the beginning of a process for the EU27 to decide on the future of their Union. To encourage this debate, the European Commission, together with the European Parliament and interested Member States, will host a series of 'Future of Europe Debates' across Europe's cities and regions. The European Commission will contribute to the debate in the months to come with a series of reflection papers on: developing the social dimension of Europe; deepening the Economic and Monetary Union, on the basis of the Five Presidents' Report of June 2015; harnessing globalisation; the future of Europe's defence ; the future of EU finances. Like the White Paper, the reflection papers will offer different ideas, proposals, options or scenarios for Europe in 2025 without presenting definitive decisions at this stage. President Juncker's State of the Union speech in September 2017 will take these ideas forward before first conclusions could be drawn at the December 2017 European Council. This will help to decide on a course of action to be rolled out in time for the European Parliament elections in June 2019. Background Sixty years ago, inspired by a dream of a peaceful, common future, the EU's founding members embarked on an ambitious journey of European integration, with the signing of the Treaties of Rome. They agreed to settle their conflicts around a table rather than in battlefields. As a result, the painful experience of Europe's troubled past has given way to a peace spanning seven decades and to a Union of 500 million citizens living in freedom and opportunity in one of the world's most prosperous economies. The 60th anniversary of the Treaties of Rome on 25 March 2017 will be an important occasion for EU27 leaders to reflect on the state of play of our European project, to consider its achievements and strengths as well as areas for further improvement, and to show common resolve to shape a stronger future together at 27. As announced by President Juncker in his State of the Union speech of 14 September 2016, which was welcomed by the EU-27 leaders at the Bratislava Summit of 16 September 2016, the Commission has today presented a White Paper on the future of Europe in order to launch the debate ahead of the Rome Summit. The White Paper will serve to steer the debate among the 27 Heads of State or Government and help structure the discussion at the Rome Summit and well beyond. It will also be used by the Commission as the starting point for a wider public debate on the future of our continent. For More Information European Commission White Paper on the future of Europe Webpage: The EU at 60 The European Story: 60 years of shared progress President Juncker's 2016 State of the Union address: Towards a better Europe – a Europe that protects, empowers and defends IP/17/385 Press contacts: Margaritis SCHINAS (+ 32 2 296 05 24) Mina ANDREEVA (+32 2 299 13 82) Natasha BERTAUD (+32 2 296 74 56) General public inquiries: Europe Direct by phone 00 800 67 89 10 11 or by email

http://www.blitz.bg/obshtestvo/tova-li-e-dnoto-v-plovdiv-desetoklasnichka-v-elitna-gimnaziya-kreshchi-vulgarno-na-uchitelka-kvo-vie-ne-znaete-kakvo-e-kr-li-video-18_news490935.html Пловдивска ученичка към учителка: Не знаете какво е к*р ли? Виждала сте го и сте го лапала! (ВИДЕО)

Докато мислим така (и прехвърляме отговорността и топката в някой друг), няма как да се оправим.. Възпитанието се получава в къщи, през първите седем години..

Това не информативно и коректно, защото страните имат различен БНП и паритет на покупателната способност. Най-коректно е да се сравни учителската заплата със средната работна заплата в дадената страна или регион /място/, В това отношение могат да се намерят и по-лоши примери от България, и в развити страни. Мейкбулгар е прав, в Лондон учителските заплати са ниски, (това е така защото Лондон е един от най-скъпите градове, БП на човек , създаван от икономиката на Лондон е над 100 000 евро, и общите нива на заплащане са високи) От друга страна, в някои неразвити страни заплатите на учителите, макар и да не са големи като номинална стойност, са релативно високи (Учителската заплата от 5 хиляди лева годишно в Индия е доста висока на фона на ниския стандарт, и на паритета на покупателната способност на рупията)

Ето за това говоря: http://www.dw.com/bg/българия-още-ли-е-в-европа/a-37793429 http://www.dw.com/bg/60-години-ес-10-от-тях-с-българия-това-ли-е-краят/a-37144842

Какво ни очаква в политически аспект , ако ЕС се отдръпне, а НАТО се изтегли от ангажиментите на Балканите? Не е трудно да се види: http://www.dw.com/bg/и-отново-някой-си-играе-с-огъня-на-балканите/a-37815119 http://www.dw.com/bg/защо-пак-говорят-за-война-на-балканите/a-37713342 http://www.dw.com/bg/европа-е-буре-с-барут-а-балканите-са-фитилът/a-37593947 Всичко това ще се задълбочи и мултиплицира, ако ЕС се разпадне, заради обедняването (поради колапстът на някои от икономиките) и нарастването на корупцията; (Дори "бурето" може да се взриви, ако появи "подходящият" националистически лидер)

Миналото е мътно и кърваво , и разпалва реваншизъм, което предполага не точно "записване и съхранение" а разбиране и поучаване от грешките (най-трудната работа за българите и на балканците е да се учат от грешките си) Иначе, йок развитие на региона.. Същата работа е, Връщане назад в историята, когато балканските разпокъсани и враждуващи страни са "поле" за отношения между великите сили..Йок развитие и запазване на региона .(Та по-добре е да сме част от тези сили, като пълноправен член на ЕС, който ще участва в политическите решения и процес на ЕС) Тя Европа (ЕС) си работи на скорости , и за да не се разпадне ЕС, такова разделяне жизнено необходимо (тези дето вървят на "задна" или не се вписват в нормалните ЕС- "обороти", най-много ще плачат, и за съжаление и ние сме едно от тях ) Хубавото е, че програмния период приключва през 2020 и след това се очаква парите към България да намалеят значително, което ще разкара от политическия небосклон по-меркантилните партии и ще остави тези, които наистина искат да правят политика (то и население не остана, ама това отделен въпрос). Иначе няма какво да се сърдим на Европа - тя доброжелателно ни дава пари, и в същото време изисква от нас реформи, а ние само прибираме в джобчето и многозначително се усмихваме с усмивка от сорта "Ще се оправим"..

Политическите русофили няма как да "родолюбци" поради простата причина че това към което се стремят ще ни превърне в по-голяма бананова република от колкото сме (върховенство на закона - йок, справка Беларусия ); с пет -шест клана,а борещи за икономическата власт; ще ни намали БНП с поне 30 процента (защото излизането от ЕС и загубата на пазарите там ще ни гарантират това спадане- изностът ни към ЕС формира 50 процента от БНП); най-важното ще ни върне политически във времето преди 100 години, когато национализмът е разяждал Балканите ( Без ЕС и НАТО, Балканите са обречени на агресивен национализъм и разделение)

Единият от стълбоветете на социлно ориентираната пазарна икономика (евро-пазарната икономика) че държавата трябва да има роля и място за това за да осигурява (1) честната конкуренция на пазара и (2) да премахва монополите и картелите Това тъпите комуно-тоталитар-социалисти, техните привърженици с ниска или липсваща иномическа култура /за съжаление при тях има и учени-не визирам само Калчо, доста мои приятели от БАН са същите/, и пребоядисалите се десни, не го знаят и разбират, /какво остава за напълно безпросветните и търсещите най-простите обяснения нацита, който не разбират нещо по сложно от забрадки/, и затова се стига до провалът "Белене" (БЕХ е монопол), до КТБ (фаворизирана от властта банка на олигарх), та и до най-простички и банални неща като тези: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/08/2931389_kzk_v_magazinite_ne_moje_da_ima_fiksiran_procent/?ref=cheteno24 Втория стълб са социалните допълнения и гаранции Вторият стълб всеки разбира какво е, проблемът е че почти никои не разбира първия стълб, а без първия от стълбовете социалната пазарна икономика е мисия невъзможна (Тя става антисоцилана и антипазарна заради монополите, картелите и олигарсите, който разяждват социалната тъкан на икономиката и обществото) ----------------------------- Така ще е караме, докато народът не поиска друго /Когато народът иска нещо то го получава.Примери: - народът искаше да падне член 1 на комунистическата конституция, излизаше на площадите, членът падна и беше възможна смяната на тоталитарния режим -народът искаше да влезе в ЕС , е взлезохме а това не беше лесно дело, и не стана за една година, а отне цели 7 години! общонародна работа/

На Германия мислиш е икономиката? (Много ви е наплашила соцком-пропагандата с този пазар, не се ли отърватхте вече от предразсъдъците и шубето) Икономиката на Германия е пазарна Фружко ("социална пазарна не значи "социал-демократическа" или комунистическа). Проблемите в тази икономика започват когато политиците започнат да се месят в пазара.. Идеята че политиците, партиите и чиновниците са някакви благородни и мъдри рицари е нищо повече от една голяма пропаганда промивка и розов балон, на който народът кълве. (Така са заложени нещата в софтуера на ума ни, и не само на нас българите, а и на европейците, идеята да няма "държава" е просто неприемлива, банирана) В пропагандата "политиците, партиите и чиновниците" са заместени с лъскавото "държава" и всичко си идва на мястото. Когато месещите се в пазара политици, партии и чиновници направят голям фал и изсерат някое говно (като ипотечния балон в САЩ и банковата криза в ЕС, които са тяхно дело), първото нещо е да обвинят лошия пазар и лошите банки.. (много ясно, че те няма да признаят провала си и собствената си вина, след като народът е долен с обяснението). Политиците от своя страна отново искат повече пари и власт, уж да оправят лошия пазар, отново им се дават пари и власт, и така шарановъдството продължава и просперира.. Та не подцвенявайте пазарните джихадисти и фундаменталисти - те не са ви врагове, а са най-големите ваши защитници от своеволята и говната и преебаването от "държавата" (от политиците, партиите и чиновниците) и са най-големите патриоти и радетели за просперираща държава и нация. /Да "държавата" ще ви убеждава как не можете без нея, ама всъщност ние съществуваме въпреки нея : Не държавата плаща пенсиите ни, а самите ние си ги плащаме, Не държавата плаща за образование или здравеопазване ами ние си ги плащаме от от нашия джоб. Защо политиците да разполагат с парите ни както те си искат, без да има се държи сметка? Без бой ли си давате гъзовете?. (Много сте лесни бе, да взема да стана и аз един политик от БСП и аз да намажа:)?/

Е тя истината най-често е противна, и от нея ни се гади;) (И аз искам да има само розови балони и цветя, ама нещо не се получава)

Каролев: Най-великата социалистическа лъжа на XXI век През последните няколко години общественото мнение в света масово се обработва от комунисти, социалисти и популисти, че принципите на свободната гражданска и стопанска инициатива в САЩ и Европа са виновни за икономическата криза и те трябва да бъдат обуздани от благородни и всезнаещи политици, които да „оправят нещата“. (Последният нескопосан опит за това е материалът на журналиста с откровено леви политически убеждения Петър Волгин, публикуван в OFFNews на 15 май.) Вече шест години такова оправяне на нещата и повсеместно засилване на политическата интервенция в Европа и САЩ не доведоха до нищо добро. В САЩ има поредния надут финансов балон с мижав икономически растеж, а в Европа сме в рецесия с двойно дъно, де факто депресия. Но желанието за прехвърляне на още власт в ръцете на политиците не стихва. Хиляди, ужким, независими организации, медии и журналисти продължават да убеждават как митичната ламя неолиберализъм е виновна за всичко и благородните политици ще я преборят, стига да им дадем още власт и пари в ръцете. Дали това, обаче, е вярно? Откъде идва терминът неолиберализъм? Терминът неолиберализъм е измислен от немския социолог и икономист Александър Рюстов през 30-те години на миналия век. Но имал ли е предвид Рюстов именно върховенство на частната собственост, оттегляне на политиците от стопанските взаимоотношения и ограничаване на тяхната власт единствено до запазване на сигурността и правораздаване? Нека видим какво пише самият Рюстов. През 1932 година Рюстов изнася реч пред Асоциацията за социални политики в Германия. В нея той твърди, че икономическата криза от неговото време е “хаос на плуралистична, хищническа икономика” и “провал на икономическия либерализъм”. Рюстов настоява, че е нужна “силна държава, държава над икономиката”. Две десетилетия по-късно в книгата си, озаглавена „Провалът на икономическия либерализъм“, самият Рюстов пише следното: Ние, неолибералите, сме съгласни с марксистите и социалистите в убеждението, че капитализмът е несъстоятелен и трябва да бъде отхвърлен. Ние също вярваме, че тяхното доказателство, че пресиленият капитализъм довежда до колективизъм е вярно и съществено откритие на техния водач (Маркс). Въпреки това Рюстов и сподвижниците му неолиберали са против колективисткото общество на марксистите и плановата икономика. Те се обявяват за Трети път, който е между либералното общество, издигнало на пиадестал свободната гражданска и стопанска инициатива, и марксисткото колективистко общество. Рюстов, всъщност, се съгласява, че пазарите работят добре при свободна конкуренция, но критикува Адам Смит за неговата крайна реторика срещу политиците. Рюстов и сподвижниците му неолиберали твърдят, че свободните пазари дегенерират в монополи, които водят до ерозия на капитализма. Третият път на Рюстов Третият път на Рюстов може да бъде описан като днешната социалдемокрация. Смесената икономика, която той предлага, е на светлинни години от либералното общество, описвано от класическите либерали, в което политическата власт се ограничава (най-много) до полиция, армия и съд. Рюстов комбинира елементи на социалния романтизъм, характерен за много социалисти от неговия период, със собствената му критика към абсолютната власт на политиците и колективисткото общество. В есето си „Между капитализма и комунизма“ Рюстов пише: Стриктна държавна пазарна полиция във всяка част на икономическата активност, към която са валидни пазарните свободи и закони, за да осигури честна конкуренция и да отстрани възпрепятстваща конкуренция насочена към пазарните другари. В този цитат лесно се виждат елементите на класическия либерализъм, в който държавата трябва да отстрани всички елементи на принуда и насилие, както и тези на социализма, където политиците вече се изявяват като рефери, отсъждайки кое е „добро“ и кое е „лошо“ от пиадестала си на „всезнаещи” същества. Други предложения на Рюстов са прогресивно корпоративно облагане, което да направи нарастването на фирмите трудно и нежелано от самите им собственици. Рюстов дори предлага научните открития, реализирани от големите компании да бъдат прехвърляни безплатно на по-малки конкуренти под политическа принуда. Още по-шокиращи спрямо това, което днешните журналисти разбират под “неолиберализъм”, са идеите на Рюстов за държавната собственост и директната намеса в стопанската дейност. Според него, държавата би трябвало да има монопол във всички сектори, които политиците сметнат за стратегически и съответно те трябва да бъдат национализирани – жп превоз, електроснабдяване, военна промишленост и други. Въпреки че Рюстов се обявява против минималната заплата, той пропагандира огромен данък наследство. През 1958 година Рюстов пише, че „нашият неолиберализъм се различава от палео-либерализма като не свежда всичко до икономически въпрос. Точно обратното, ние вярваме, че икономическите въпроси трябва да бъдат подчинени на над икономически въпроси“. Самият термин неолиберализъм се ражда на конференция в Париж през август 1938, когато 25 интелектуалци се съгласяват, че е важно да се намери среден път между провалилия се класически лайсе-феър либерализъм и колективизма и след дебати дали да нарекат новото движение позитивен либерализъм или социален либерализъм се спират на неолиберализъм. Неолиберализмът на практика През цялото време на тази конфренция Хайек и Мизес гледат като гръмнати що за глупости се случват. Например Мизес през цялото време критикува Рюстов, че почти всички монополи към онзи момент са създадени от политиците със закони, а не са продукт на свободни пазарни отношения. Гласът му остава нечут, пък и вероятно самият той се е изнервил и си е тръгнал. През следващите години избухва война между неолиберала Рюстов и класическия либерал Мизес. В най-значимата си книга, „Човешкото действие” Мизес подлага на унищожителна критика, подкрепена с ясни логични и научно обосновани аргументи, идеята за неолиберализма и Трети път между класическия либерализъм и колективизма. Втората световна война слага пауза на този спор, но той продължава в Швейцария през 1948 година, когато Мизес нахлува на сбирка на неолиберали, заявявайки: „Вие всички сте купчина социалисти“. По-късно Лудвиг Ерхард се присъединява към неолибералите и имплементира част от техните идеи в Западна Германия. Като изключим един анти-тръстов закон, Ерхард прилага предимно мерки, които са общи между класическия либерализъм и неолиберализма. И макар че се обявява за неолиберал, политиките, които Ерхард води, го определят до голяма степен като класически либерал. Последвалият икономически бум, обаче, бързо замъглява първопричината – класическите либерални политики – и вливащите се необятни данъчни приходи дават лостове на други немски политици и синдикатите да упражнят натиск върху Ерхард и той да промени концепцията си за класическа либерална държава и да приложи мерки, които водят до създаването на социалната пазарна икономика в Германия (нищо повече от класически либерални принципи с компромисни социалистически несъвършенства). С раждането на термина социална пазарна икономика неолиберализмът бива забравен тотално, а извън Германия и Централна Европа класическият либерализъм изживява ренесанс. Какво стана през 2008 и 2009 г.? Днешните икономически трудности са плод на две кризи – колапса на ипотечния пазар в САЩ (2008) и европейската дългова криза (2009). Колапсът на ипотечния пазар в САЩ е в съществена степен предизвикан от десетилетни политически интервенции чрез квази държавни банки като Фани Мей и Фреди Мак, монетарната политика на американската централна банка Федерален резерв и законодателни актове като CRA. Манипулираните от политиците лихви създават „лесни“ и „евтини“ пари, които квази държавните банки насочват към ипотечното кредитиране (тези квази държавни банки финансират около 70% от целия ипотечен пазар), след това създават т.н. морален риск чрез парадигма, в която частните банки печелят не от изплащането на ипотечния кредит, а от препродажбата му на тези квази държавни банки. Това стимулира раздаването на кредити на неплатежоспособни получатели, а законодателни актове като CRA подсигуряват, че именно тези неплатежоспособни получатели ще продължат да получават кредити на ниски лихви. С други думи, това е една гигантска схема за купуване на гласове и временен икономически бум на политически стероиди. Абсолютно същата схема е и европейската социална държава, където политиците, теглейки заеми на гърба на данъкоплатците, раздават тези пари на зависими от бюджета социални групи, купувайки техните гласове по абсолютно законен начин. Време да изровим скелета от гардероба Когато тези два, надути от политиците (разбира се, с готовността на банкерите за съучастие), балона се спукаха, самите политици бяха в привиден импас. От една страна, те бяха виновни за кризата. От друга – идваха избори, които трябваше да се спечелят, за да има още рушвети, власт и сладки политически облаги. Имайки почти необятен финансов и властови ресурс, политиците в САЩ и някои европейски държави измислиха гениална схема за прехвърляне на отговорността и оседлаване на новия бял кон. Въпреки че политиците са измислили тези схеми, те са, де факто, абсолютно законни. Но докато политиците са варели ракията (по нашенски), банкерите са я раздавали и пиели в заведението; т.е. те са на устата на топа. Американските политици бързо постигнаха съгласие с американските банкери последните да си затворят устата за политическата намеса, а срещу това да получат щедри спасителни пакети от парите на данъкоплатеца, държавния бюджет и централните банки. Банкерите радостно прегърнаха поредната оферта за взаимно изгодна сделка и поеха на свой гръб цялата вина. От гардероба се извади десетилетно забравеният термин „неолиберализъм“ и веднага се натовари с целия негативизъм на света. Чрез масивен политически PR политическата първопричина за кризата се замаза и в главите на избирателите се наби разбирането, че частните банкери и липса на политическа интервенция и контрол (точно обратното на случилото се реално) е причината за финансовия колапс. Този PR се осъществи чрез огромна мрежа медии, привидно независими организации, икономисти и журналисти, които са близки до демократическата партия в САЩ (въпреки че вероятно и републиканците са се съгласили охотно да си мълчат) и до социалдемократичните партии в Западна Европа. Политиците яхнаха белия кон – пред обществото вече банкерите и пазарите са виновни, всеки противник на неолиберализма, изгубил всякаква връзка с първоначалното си значение, е герой, а така нужните политически интервенции изискват нов политик-месия. Той идва в лицето на Обама в САЩ, а във Франция – на Оланд. Големият парадокс Историческата ирония е, че финансовата криза през 2008 и 2009 е причинена от брутална политическа намеса в пазарните отношения, каквато е предлагана от неолибералите и Рюстов през 30-те години. Разбира се, целта на осъществилите тази намеса политици в края на XX и първото десетилетие на XXI в. не е била благородно да регулират пазарите, за да не се създадат монополи, а просто да осигурят политическо одобрение за себе си. След като схемата им се проваля в САЩ (и подобна схема рухва иронично по същото време в Европа), те инициират PR кампания, подкрепена от привидно независими медии, икономисти и журналисти, с която да обвинят класическия либерализъм, който, де факто, е точно противоположния на каквото е прилагано, за провала. Лепват на така и несъстоялия се класически либерализъм етикета „неолиберализъм“, който, парадоксално, означава точно обратното и по своето естество е идентичен именно с провалилите се практики на политически интервенции. Политиците нямат мотив да си признаят грешката – така ще загубят власт. Нямат и мотив да се върнат към принципите на класическия либерализъм, който винаги в историята е водил до силен и устойчив икономически растеж, защото това би означавало ограничаване на собствената им власт и правомощия. Съответно, те правят поредната гигантска лъжа и целенасочено убеждават избирателите, че е нужно да се гаси пожарът (причинен от политическа интервенция) с огън (още политическа интервенция). Резултатите вече ги знаем – 6 години безизходица, болезнено икономическо възстановяване в САЩ с огромна опасност от нов колапс на надутия от ФЕД балон на фондовите пазари и рецесия с двойно дъно в Европа. Историята е категорична Политиците манипулираха умно, но брутално, свободните стопански отношения в ипотечния пазар в САЩ и граждански такива в Европа, което доведе до най-голямата икономическа криза след Втората световна война. Същите тези политици прехвърлиха вината на свободния пазар, т.е. свободните потребители и предприемачи, за да оправдаят пред избирателите още от същото – политически интервенции и концентрация на власт и пари в политически ръце. За тази цел бе извадено чучелото неолиберализъм, чието значение бе подменено и отъждествено с така и несъстоялия се класически либерализъм. PR кампанията успя в доста страни и избирателите бяха излъгани – политиците си присвоиха още повече власт и пари, за да продължат да се правят на месии. Но икономическите им политики на още регулации и държавна намеса се провалят – последното доказателство е Франция, където бе обявено точно на годишнината от управлението на Оланд, че Франция е в рецесия. В България го направихме, но скоро и на Запад ще разберат, че хладилникът винаги побеждава телевизора. Колкото и добре платен и красиво пишещ и думащ да е последният. А смешното в цялата история е, че разбиранията на българските (и не само) леви журналисти и икономисти се вписват на 100% в оригиналното значение на неолиберализма според Рюстов и през цялото време те критикуват и дори нагрубяват сами себе си. Alexander Rüstow, ‘Freie Wirtschaft—starker Staat. Die staatspolitischen Voraussetzungen des wirtschaftlichen Liberalismus,’ in Franz Boese (ed.), Deutschland und die Weltkrise (Dresden: Schriften des Vereins für Sozialpolitik, vol. 187), 62–69. Alexander Rüstow, ‘Zwischen Kapitalismus und Kommunismus,’ in Nils Goldschmidt and Michael Wohlgemuth (ed.), Grundtexte zur Freiburger Tradition der Ordnungsökonomik (Tübingen, 2008), 423–448. Hartwich, M. O. “Neoliberalism: the genesis of a political swearword”, CIS Occasional Paper 114, The Centre for Independent Studies (CIS) Ludwig von Mises, Human Action, 4th ed. (San Francisco, 1996), 723–724. R.M. Hartwell, A History of The Mont Pelerin Society, The Freeman, Foundation for Economic Education, 1996 http://karolev.com/каролев-най-великата-социалистическ/

Също и това https://www.globalcommissionondrugs.org/wp-content/themes/gcdp_v1/pdf/Global_Commission_Report_English.pdf

Е та какво излиза от по-горните цитати - че в дългосрочен аспект протекционизъм носи негативи на икономиката Това твърдях по горе (виж какво твърдя) , (Няма знанечие че в краткосрочен аспект има предимства, това е без значение за спора, дискусията и за каквото и да е) А ти ми опонираш с агрумента "колко ти знаеш и аз колко не разбирам". Е не става така, не се води дискусия така, и аз няма да те оставя да ти минава номера по тоя начин ("зз разбирам, ти не"), забрави за тези селски номера.

Това се учи в училище (което по горе го написах и аз и това пропонирам) , не знам ти в кое училище и кога си учил И ето за екзотичния за теб случай за който не си слушал (но за който целия свят знае и за който авторът на стаитите пише)