nik1

"Республика Тыва" http://strana.ru/tv/myplanet/2295 "В ламаистком храме"

"Общовалидното" мисля е че във тези доктрини, независимо от икономическите основи на обществата, се набляга на/споменава алтруизма и социалният елемент. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. [2: 275-276]

Парите са само средство. Тук очевидно ,мисля, спорът и дискусията (в темата) е за разпределението им, върху това как са придобити и как се разпределят (или поне аз имам предвид това, по-горе). -- "Търговската дейност сама по себе си е едно зло, защото онзи човек който купува нещо, за да го продаде и да спечели, краде от божия храм" Августин Блажени -- В исляма лихварството е грешно: "Този, който приеме лихва (риба), не може да бъде спасен, понеже възкръсва, унижен от докосването на дявола." ''Those who swallow riba cannot rise up save as he ariseth whom the devil hath prostrated by (his) touch.'' Surah Al Baqarah II 275-276 -- http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Мое мнение: Капитализът (по КГ125, демек "добрия такъв", от 18-19 век) е възможно да не е присъщ на вида ни биологично, еволюционно. Има виждане на някои изследователи, че социалното ни поведение*, което ни различава от най-близките ни еволюционни роднини (шиманзета и бонобо) , изразяващо се "в споделяне на общи цели и отговорности, и наличие на алтрузъм" , е продукт на еволюционно (биологическо) развитие..Има няколко опита с наши роднини, и човешки деца, във възрастта в която тези деца все още не могат да говорят, които подкрепят тази хипотеза.. *Тези наши роднини също имат и проявяват интелект (най-общо това е способността да се извършват причино-следствени връзки, и/или да се разбират и изразяват идеи и конценции), имат сравнително развито социално поведение (склонни да споделят храната в групата, демек и със старите и болните), създават култура или култури** (обучавайки и възпитавайки поколението си), комуникират, използват средства и оръжия, и други такива.. **Смята се че култури съществуват при всички от най-интелигентните бозайници: при хората, при човекоподобните,и при делфиновите китове-убийци: Dolphins also display culture, something long believed to be unique to humans (and possibly other primate species). In May 2005, a discovery in Australia found Indo-Pacific Bottlenose Dolphin (Tursiops aduncus) teaching their young to use tools. They cover their snouts with sponges to protect them while foraging. This knowledge is mostly transferred by mothers to daughters, unlike simian primates, where knowledge is generally passed on to both sexes. Using sponges as mouth protection is a learned behavior.[27] Another learned behavior was discovered among river dolphins in Brazil, where some male dolphins use weeds and sticks as part of a sexual display.[28] -- В този смисъл - ако е вярно че биолгично (в болшинството си) сме устроени за социализъм (по- точно егалитаризмът, и алтрузимът ни са генетично зададени), т.е. социалното ни поведение е в най-голяма степен продукт на билогичната ни еволюция, а не на социалната ни такава, то капитализмът го чакат още изпитания..

Не виждам извора.. Сега, в момента КР (Тайван) претендира за Тыва ("Тува" по руски).. Тайван твърди, че територията на Тыва е негова. http://www.intertrends.ru/seventh/008.htm#27 Примечания 1Китайская Республика (Тайвань) считает, что территорию Тувы входит в состав Китая. См.: The Republic of China Yearbook. Taipei, 2000.

"исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи".. Жалко, чак трагично.. Не е работа на нито обикновения човек или още по-малко на НОИ, да тълкуват историята, и обективно тук явно става дума за собствени предпочитания и виждания, и избор, "според зависи" /защото графата се попълва от анкетираните/. Ти даваш примера с себе си, но на 70 процента от пищешите в този форум родителите им са /са били/ атеисти (родителите нямат религиозни възгледи), те какво да избират: между атеизма на родителите си (на някои от тях - и на дядовците и бабите им), или собствените си възгледи...Или следва да изберат въз основа на това какви смятат че са били боговете и "духовете" на които са се кланяли прадедите им - за които обективно нищо не знаят, ами само могат да предполагат, че са били християни? Ами ако пра-пра-прадедите им са били езичници,или полуезичници? Кои и как от чиновниците в НОИ е доказал, че такива не е имало в Средновековна България, след като самите ортодоксални ерудити и изследователи отбелязват и изследват този факт .. /В житието на Евтимий също се споменават такива/.. Да не говорим за павликяните и богомилите.. Възниква и друг основен въпрос: как анкетираните да изберат атеизма/агностизма , ако са решили и предпочели това, поради факта че се чувстват "исторически и привързани към секуларизма/атеизма на модерния свят ("света" на родителите им например), след като такава опция липсва (или греша)? Пълна идиотщина, кому е нужна?

ПС Нашите чиновници мушмороци са оплескали нещата, защото са сложили в един паргараф няколко въпроса, на които може да се отговори с повече от един отговор, а в същото време са дали възможност да се избере само един.. Пояснявам (и за тези които се опитват да правят анкети във форума нескопосано) стр.6 от ПДФ-файла http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Karta_Census2010.pdf "Религизоно ли е лицето: 1.Да 2.Спазва основни традиции и ритуали 3.Не 4.Не се самоопределя" Всички българи "спазваме основни традиции и ритуали", като в същото време обективно сме: или - религиозни ("1. да"); или - нерелигиозни ("3.не")/по-точно: "Не вярваме че има Бог", или пък "Не вярваме че неговото съществуване може да се докаже, или може да се отхвърли"/; или "4. не се самопределяме" --- Значи - не е отчетено от преписвачите буквоядци и данъкоядци (чиновници), че българите почитаме традииците си (които не са типично християнски, а са по-скоро "народни"- микс от вплетени езически ритуали в християнските такива) дори и да сме атеисти, или..казано по друг начин "нерелигиозни".. След като това не отчетено и може да се спекулира , логично е да има още един параграф, които да включва въпроса "Вярвате ли в Бог" с възможните два, три, или четири отговора..Иначе, не мога да разбера за какъв х.. ми взимат парите от данъците,които плащам, за да правят нищо незначещо (защото е некоректно) изследване?

Българският език е славянски, той един от славянските езици..

"Империята/империите и варварите федерати" (алег) Без описание на темата, с интерпетации и свободни тези и дискусии; накъдето завее вятъра http://www.tuvaonline.ru/2006/02/01/vera.html Декларация X Великого Хурала трудящихся ТНР о готовности тувинского народа всеми силами и средствами участвовать в борьбе с фашистской Германией”, со вступлением в 1944 году Тувы в состав России автоматически утратил свою силу. Фразу из декларации “всеми силами и средствами” араты восприняли дословно – на фронт отправляли последнее – 5 эшелонов продовольствия и теплой одежды, 50 тысяч боевых лошадей, 1 миллион 700 тысяч голов скота, собрали валюту на 3 эскадрильи. Тувинские военкоматы захлестнула волна заявлений от добровольцев. ... http://www.tuvaonline.ru/2010/05/13/0135_pobeda.html К осени 1941-го в распоряжение СССР были переданы не только весь золотой запас республики более чем в 20 млн. тогдашних советских рублей, но и добыча тувинского золота на общую сумму в 10-11 млн. руб. ежегодно. Кроме того, в 1941-1944 гг. СССР безвозмездно получил из Тувы 50 тысяч боевых коней; на деньги, собранные населением республики, были созданы три эскадрильи истребителей и две танковые бригады. Красная армия получила из Тувы 52 тысячи пар лыж, 10 тысяч полушубков, 19 тысяч пар рукавиц, 16 тысяч пар валенок, 67 тонн шерсти, 400 тонн мяса, ржаной, ячменной муки и топленого масла. И еще десятки тонн мёда, плодово-ягодных консервов и концентратов, рыбных изделий, многие тонны перевязочных бинтов, лекарств национальной медицины, воска и смолы. До 90% всего этого – безвозмездные поставки. --- Украине весной 1944 года было подарено 27500 коров: именно с этого поголовья началось послевоенное возрождение украинского животноводства. В телеграмме Президиума Верховного Совета Украинской ССР Президиуму Малого Хурала Тувы отмечалось: «Украинский народ, как и все народы СССР, глубоко ценит и никогда не забудет той помощи фронту и освобожденным районам, которую по-братски оказывают трудящиеся Тувинской народной республики...». Всего в июне 1941 – августе 1944-го Тува поставила в СССР свыше 700 тысяч голов скота, из них почти 650 тыс. голов - безвозмездно. Не было ни одной тувинской семьи, которая не подарила фронту от 10 до 100 голов своего скота (в отличие от СССР, в Туве и Монголии количество голов скота в личном пользовании, ввиду традиционного характера этой отрасли, составляло минимум 130 единиц). А общая сумма добровольной материальной помощи тувинского населения Советскому Союзу в те годы превысила 60 млн. рублей (см., например, «Во имя Победы», Красноярск-Кызыл, 1955). --- Без коментар.. Иначе малко данни и сведения за Тива (бившия Урянхай), могат да се намерят тук: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0 -- Тива все още е и част от Тайван, но самият Тайван е част от Китай (според китайските власти и разбиране). "...Формально Тайвань всё еще предъявляет претензии на территорию российской Республики Тыва, которая принадлежала Империи Цин до ее распада в 1911 году, и потерю которой Китайская Республика никогда не признавала...." "...Согласно официальной позиции руководства КНР и большинства стран мира, Тайвань считается провинцией в составе Китайской Народной Республики. В отношении острова власти КНР осуществляют принцип «Одна страна — две системы», подразумевающий одновременно его неотъемлемость от территории КНР и право на политическую независимость...." http://www.intertrends.ru/seventh/008.htm#27

Пак е славянска държава, или "славяно-тюркска" .. или ако искаш: "славяно-иранска" .

Много "интересен" е казуса с религията. Тъй като на правителството въобще не му пука за хората и за правата на хората (и дори си мисля че едва ли ги разбира, т.е "разбира ги", както ги разбира множеството от балкански тип патриотари във форума - "избирателно"), предлагам на всички атеисти или агностици да правят това, което биха направили хората в белите страни: да не пишат нищо в графата "религия".. -- Става дума за голямо малцинство от българите..Използваме данните за определящите се като "атеисти" и "агностици", и "невярващите в Бог" , на Phil Zuckerman за България, и виждаме че те са между 34-40 (мин-макс) процента от населението на България.. http://www.docstoc.com/docs/6133847/Irreligion http://www.pitzer.edu/academics/faculty/zuckerman/ http://www.adherents.com/largecom/com_atheist.html Иначе, Галъп задава други въпроси, свързани главно с това дали религията е важна за съответните хора http://en.wikipedia.org/wiki/Irreligion_by_country http://www.gallup.com/poll/114211/Alabamians-Iranians-Common.aspx

Ок, но ставащото сега, според мен не е аналогично със пермската катастрофа. (ако се приеме че тя е резултат от глобално затопляне, което е едно от няколкото разбирания )..Ти сам се досещащ,вероятно, че дори океанската циркулация да спре, ще се увеличи изпарението и атмосферната циркулация и топлопренос; Такива събития като случващите се сега (такова развитие) вече са се случили - ако не в края на последния ледников период, то в средата на холоцена, когато средните температури са били с около 3 градуса по Целзии по-високи от днешните.. http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1996_3/pdf_files_1996_3/05_Shopov_1996_BGD_3.pdf ..Проблемите и така не са малко..Достатъчно е това, че повишаването на морското равнище ще остави без дом стотици милиони, или милиарди хора в света, и немалка част от тях - без препитание ..В Щатите със същото са заплашени около 140 милиона човека, живеещи на крайбрежната ивица..По интересно за мен е, какви промени ще настъпят в културата, и няма ли да се роди нова цивилизация и идеология/религия (вледствие тези драматични промени в средата, които със сигурност ни чакат)..?

Аналогията с Пермския период я чувам за първи път. Някакви извори? Това което се случава в момента, наподобява случващото се в края на последния ледников период - маси сладки води се изсипват в океана, на повърхността му и остават там (защото повишаването на съдържанието на въглероден двуокис причинява 2 до 3 пъти по-голямо повишение на температурите в северните и южните ширини, сравнено с повишението на температурите в тропиците, което е причинено от същото това повиваване на съдържанието на въглероден окис).. Което причинява забавянето (или в най-песимистичния сценарии - спирането) на океанската циркулация.. http://www.nature.com/nature/journal/v468/n7320/full/nature09508.html http://avgit.blogspot.com/2010/11/20.html Това не знам как ще убие плактона (някакви извори?), ама със сигурност климатът в Северна Европа няма да е същият какъвто е бил (би бил), защото тази топлинна енергия която се нормално се пренася от Гълфстима на север, се оценява грубо на енергията на един милион хилядамегаватови централи.. -- Най-вероятно в момента сме свидетели на мечешка еволюция, или на изчезване на белите мечки. Белите мечки трудно могат да живеят и да оцеляват в океан без достатъчно продължителна (като наличие през годината) ледена покривка, защото техния лов е устороен, свързано с нея. Те ловуват и се изхранват с морски обитатели (бозайници главно), по начина по които се изхранват и ловуват хората в леда -полярните мечки причакват плячката си над местата за дишане в леда (демек над отворите и празните от лед места), като остават върху леда - т.е те не ловят плячката си в открития океан; необходима им е ледена покривка и площ, и то за достъчно дълъг период от време в годината...Но, ледената покривка не само че изтънява (вследствие на парниковия ефект и повишаването на температурите в северните ширини), но се и изгубва на някои места..

Китайците, както я карат, с почти 95 процента сигурност в близките 50-100 години ще "докарат" нов миниледников период в Северна Европа, и освен това ще избият десетки милиони африканци, и още - стотици хиляди, или милиони бенгали.. Предполага се, че покачването на въглеродния двуокис до двойно (или един и половина пъти) по-високи от днешните нива, ще прецака океанската циркулация, а повишените вследствие на парниковия ефект, с един-два градуса температури в тропичните и субтропични ширини, ще причинят повече суша в континенталните региони, и съответно -повече дъждове в мусонните региони.. http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/tableA7_mst.xls http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/ieoreftab_13.xls

Моя грешка.. Вместо "меритотърговска" да се чете "телуротърговска".. ("сухопътно-търговска")

Държавата представлява всички, включително и капиталистите, и се издържа от техните пари.. ---- Що, ти си живял в миналото и знаеш какво са знаели хората, или? ---- Какво има толкова за свърване: ерозиралите склонове не стават за нищо, и това мисля е очевидно за всеки, които ги е видял (да не говорим за тези които разчитат на земята и гората). Практически за мен няма разлика между това, че бай Петър е решил да изсече гората за да си направи дървени въглища, или да си постори хамбар или къща, и това че бай Иван е решил изсече гората, за да продаде трупите, клоните или пъновете на бай Петър.. --- Е, ще перефразирам...Ако ти предложат жилище направено от пет кола, офлянкани на кръст, и покрити с кора, ще си купиш ли? Примерът е за да подсети, че ти си този (ние потребителите), който е на "върха на хранителната пирамида" , или че "търсенето определя предлагането"..

Хайде сега - едните от незнание, и за да оцелеят, другите - за печалба? Японците по времето на феодализма, да не би да не са знаели що е то ерозия на почви? Ами хората от Източните Родопи, по времето на Осмалъка (феодализъм), когато са изсекли горите в Източните Родопи, да би да не са знаели какво е това ерозия? Китайците в "библейските" времена, когато са горили изкопаеми въглиша (те са първите които правят това), да не би да не виждали, че земята не е направена от въглища? Ти или аз да не би да не знаем, че токът, циментът и тухлите се прави с газ? Сигурно живееш в панелно или тухлено жилище (като всеки друг "цивилизован" човек), но не в палатка от дървесна кора, от кожа или от плат? -- Действията и логиката на едните и на другите е същата..Едните правят-струват за се издържат, другите правят - струват за да се издържат. Едните употребяват и продават на други хора, другите продават на други хора (и така се издържат), които го употребяват.. --- Според твоята логика излиза, че ако се забрани капитализма, всичко ще е наред. Да видим тогава алтернативата на капитализмма каква е? --- Западните капиталисти не изсичат горите в Амазония..Някои от тях дават пари са възстановяването и.. (Норвегия) http://www-wds.worldbank.org/servlet/WDSContentServer/WDSP/IB/2004/02/02/000090341_20040202130625/Rendered/PDF/277150PAPER0wbwp0no1022.pdf This study aims to stimulate and provide inputs to the debate on these themes, particularly between the government and the main agents of deforestation identified here (especially medium and large ranchers). ----- In this context, the study conducted a critical examination of a number of conventionallyaccepted theses about the causes and dynamics of deforestation in Brazilian Amazonia. To a large extent they reflect a “common vision” about the deforestation process in Amazonia, for example: The agents of deforestation operate with short-term planning horizons and their activities are mainly based on forest “nutrient mining”; Cattle ranching is a low-profit activity in Amazonia and continues only because it benefits from government credits and subsidies or because of prospective speculative gains; Small producers are important agents in the deforestation process; Timber extraction is one of the main causes of deforestation in the region; Roads are also causes of deforestation, and not consequences of the high agricultural and livestock potential of the region; Soybean cultivation is increasing rapidly in the cerrado, causing the agricultural frontier to expand into forest areas; Environmental costs measured locally, nationally and globally are so high that any activities which lead to deforestation are irrational; Numerous alternative activities could substitute cattle ranching and generate more substantial and sustainable social, economic and environmental benefits. --- 1970 1975 1980 1985 1995 Deforested areas 3.0 4.0 6.2 7.7 9.5 Total cropland 0.3 0.6 1.0 1.2 1.1 Planted pastures 0.7 1.4 2.6 3.8 6.6 Unused and fallow areas 2.0 2.0 2.6 2.7 1.8 Non-deforested areas 97.0 96.0 93.8 92.3 90.5 Public and protected areas 87.9 84.5 79.6 77.3 76.3 Natural pastures 4.0 4.5 5.1 4.7 3.6 Private forests (a) 5.1 7.0 9.1 10.3 10.6 ---

Ясно е че са капиталисти, но какъв извод си правиш от това? Не те разбирам. Човекът (човечеството) е еволюирало и развило социално, демографски и културно от поне 6-8 хиляди години насам, така че да развива това, което днес наричаме търговия и бизнес. Може би малко хора знаят, но търговията (размяната на стоки) съществува и при най-древните общества (култури), във времената преди възникването на първите цивилизации и идеологиите им. Да не се заблуждаваме - антимеркантилните идеологии и религии, създадени от човека са малко или повече "мъртвородени". Те се развиват и еволюират, следвайки икономическата логика (съвременен Китай с предишните му конфуцианство, и най-вече комунизъм от Маоски тип; Западна Европа по времето на Ренесанса/Реформацията), дори виждаме че последната универсална религия не е антимеркантилна, а набляга на някакъв вид справедливост и регулация (заб. вижте разбирането за лихвата, в исляма) ..Икономиката и бизнесът са подчинени и се развиват по свои собствени правила. Едно от които е това, че за да постигнем напредък (качество) - трябва да влагаме повече (пари,усилия, или както пише "Невски" - "енергия"). Вероятно ще дойде и моментът (приемаме че все още не дошъл) когато, само за да задържим качеството (на живот) на същото равнище ще се налага да "вливаме".. /тук учените глави дават примера с трактора: първия трактор прави качествен скок, сегашните трактори практически не се различават от първия, само са по-мощни, и по-производителни/ Така че, мисля, няма за какво толкова да се тревожим от развитието на капитализма .Каквото ни е писано да стане, като човешка раса (или само цивилизация) - ще стане...Нищо не е вечно и постоянно. -- PS Мога да предположа че и без капитализъм, положението нямаше/няма да е коренно по-различно. В Северна Корея практически горските масиви са се "стопили". Горите са изсечени, за да се освободят обработваеми площи за изхранване на хората, и дори предполагам че това нямаше да се случи, ако през последните 50 години при тях имаше капитализъм, и те търгуваха със света, с технологии, ресурси и стоки, и имаха достатъчно валута да внасят необходимите им храни /Малко хора може би знаят, че корейците системно гладуват почти до ръба на оцеляването, по време на суша и неблагополучия (средно на 10-12 години има суша във всяка страна св света)/.. ..Япония едва ли е изсекла горите си в последните сто и двадесет (или колкото там) години години (по времето на капитализма)..

По скоро никъде. В Амазония гората се губи наи-вече от обезлесяването, което се извършва от фермерите - за целите на фермерството (говедовъдството), при строителтството на селиша, пътиша, магистрали, и за нуждите на добиващите минерали компании..В най-голямаата обезлесяването е дело на главно на самите фермери латиноси, и е тяхна отговорност (безотговорност). Около 10 пъти е нараснала площта на пасищата (за говеда) в Амазония за последните 35-40 години, и тяхната площ в момента е вероятно повече от 10 процента площта на амазонската гора. Иначе, в интерес на истината годеждото, произведено от амазонските фермери се изнася главно за Япония (това е според което съм чел от книги на изследователите), защото в Япония това месо се продава с печалба и има пазар) -- Описаните мисля са "тежки" случаи, за разлика от дърводовиба, които принципно се стреми да си възобнови ресурса като засади нещо си на местата на изсечените гори (обикновено някакви бързорастящи видове дървета)..Излиза че след около 100 години, гората в Амазония може и да я няма..Кофтито е, че гората няма и да може да се възстанови, и при най-добро желание (ако такова се прояви), защото в Амазония почва практически няма, а има само кисел латерит, покрит с тънък слой хумус, които хумус се губи за няколко години след обезлесяването. *Дърветата в Амазония са с корени, които са плитко разположени и разчитат на тази фертилизация, която идва отгоре, над земята: от/на падналите и гниещи продукти от самата гора; на прашоляците, довлечени от Африка; и на азота, фисксиран при атмосферните изпразвания, и разтворен /съединен до азотна киселина в дъждовете..

http://books.google.bg/books?id=CBBlYUeSIw0C&pg=PA24&lpg=PA24&dq=request,+made+by+a+group+of+Virginia+Germans,+to+have+certain+laws+issued+in+German+as+well+as+in+English.+The+proposal+was+rejected+by+[only]+one+vote&source=bl&ots=dc7IgMf0gY&sig=LYCmSa3zFDs9vRanpSnR-dOii54&hl=bg&ei=z-nrTJG4JMv4sgaCn62LDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDsQ6AEwBA#v=onepage&q=request%2C%20made%20by%20a%20group%20of%20Virginia%20Germans%2C%20to%20have%20certain%20laws%20issued%20in%20German%20as%20well%20as%20in%20English.%20The%20proposal%20was%20rejected%20by%20[only]%20one%20vote&f=false http://www.people.fas.harvard.edu/~mshell/Shell.%20Babel%20in%20America.%20Crit%20Inq%2020.1%20Autumn%201993.pdf

Има две истории за т.н. "Германски вот".. - Едната история е малко или повече фолклорна http://www.learn-usa.com/of_relevance/vote.htm 4.In 1776, one vote gave America the English language instead of German (at least according to folk lore.) -Другата история е документирана ..Този "вот" явно се отнася за съвместното изполване на германския език ,заедно с английския, в официалните документи.. http://workings.com/LIA_His.htm Congress Rejects Government in Other Languages: Historically, American government has operated in English. On January 13, 1795, the U.S. House of Representatives defeated a bill to print 3,000 sets of the federal laws in German "for the accommodation of such German citizens of the United States, as do not understand the English language." Source: 4 Annals of the Congress of the United States, 1082. The decisive vote against bilingual publication was cast by the first Speaker of the House, Frederick Augustus Muhlenberg, a German-American from Pennsylvania, then the state with the largest German population. Source: Baron, The English-Only Question, 1990, 88. (This close congressional vote was apparently the source of myths that German almost became the official language of the United States.) Every year from 1843 to 1847 Congress voted against printing copies of the President’s annual message in Low German, German or French. Source: Id.

Солидаризрам се с мнението на alvassareiro. Подобни причини ( като факти) са посочени от Андрей Пантев в книгите му "Защо две Америки" и "Гражданската война в САЩ" при анализите му.. Може би трябва да внеса само едно неособено съществено допълнение за темата. В САЩ се наблюдава исторически не точно тази етническа хомогенност, която съществува в другите британски колониои, а расова хомогенност - от североевропейски тип, доколкото в САЩ английските заселници са само част от общия поток на Европейски заселници ..Северна Америка исторически е етносно отражение на северна Европа, с нейните народи и етноси - освен англичани и британци, там са заселени холандци, германци, французи, норвежци (броят на цялата норвежка емиграция за САЩ надвишава три пъти броя на днешното население на Норвегия), шведи, славяни (свободни заселници руси, населили западното крайбрежие - до Калифорния, също поляци), италианци и др.. [1]При гласуването на официален език на САЩ, английският език "побеждава" германския с няколко гласа преднина. По-скоро етнонацията на Америка би следвало да се разглежда като различна (етнонация) от английската..Иначе, съвременната Американска нация се създава едва по времето през и след Гражданската война 1861-1865 г. /Преди войната САЩ са съюз от нации/ --- http://en.wikipedia.org/wiki/European_colonization_of_the_Americas http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=number+of+Anglo-Saxon+settlers+in+America+%28USA%29&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=DTu&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&&sa=X&ei=Qs3rTM2fEYT3sgb9-NH8Dg&ved=0CHUQBSgA&q=number+of+British+settlers+in+America+%28USA%29&spell=1 http://en.wikipedia.org/wiki/British_American

Възможно е, не споря. Показах една гледна точка, в която видях мисля обобщени и изказани (в "примирим" вид и по начин) някои от идеите и мненията, изказани в темата..

Аз се променям, явно..Еволюция. http://www.pueron.org/pueron/gostinapueron/kalinmanolov/publikazii/Quiz_BG_2005___1_page.doc Лява колонка: 1) + 2) + 3) + 4) + 5) + ----- 100 Дясна колонка: 1)+ 2)? /зависи..от масрафа, но по-скоро съм за намаляване на данъците и разходите/ 3)? /според "зависи", или не съм убеден в нечие предимство/ 4)? /все ми е тая/ 5)? /възможно е, не го изключвам, но не съм убеден напълно в това/ ----- 60, или малко повече

Капитализъм и култура Ървинг Кристъл Най-трудният проблем, пред който свободната инициатива е изправена днес, не е стопански или политически, а културен Вече стана банално да се повтаря, че най-важното политическо събитие на двадесети век е рухването на комунистическите режими и на вдъхновилата ги социалистическа идея. Глупаво е да се твърди, че неуспехът на една политическа идея се дължи на погрешно тълкуване, грешки или нещастно стечение на обстоятелствата. Ако теорията не може да устои на човешките грешки или непредвидените обстоятелства, то тя не е реалистична политическа идея, а политическа фантазия. А политическите фантазии могат да бъдат налагани в действителността единствено чрез брутална принуда. Такава бе и присъщата участ на социализма: политическа фантазия въплътена в царство на терор - исторически кошмар, от който човечеството се пробуди. Ала какво му носи това пробуждане? Последиците от рухването на социалистическата идея далеч не са очевидни. Несъмнено светът осъзна предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика. Но това е по-скоро повторно пробуждане. Та нали "Богатството на народите" (1776) на Адам Смит излиза преди повече от два века; в САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Въпреки всичко именно по това време и точно в тези страни се роди социалистическата идея; именно там тя разцъфна и роди теории, от които произтекоха социалистическите тирании, заплашвали света в продължение на години. Как можа да се случи това? Какво в пазарното стопанство, въпреки усилията на най-добрите икономисти, кара много хора, включително интелигентни, да мислят, че в него има някаква огромна грешка? Какво го прави толкова податливо на неверни и враждебни тълкувания? Пазарното стопанство страда от три главни слабости. Първата е себичната природа на търговската дейност. Втората - сравнително редките, но болезнени и паметни провали на системата. Третата е засилващата се тенденция съвременната демократична политика да затруднява функционирането на системата, обременявайки я с все по-големи тежести. Който е преподавал основи на икономиката, знае колко лесно студентите усвояват материала и колко трудно им е да го прилагат на практика. Причината е, че когато става въпрос за личните ни интереси, е трудно да се придържаме към основния принцип на свободната пазарна икономика, според който в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Когато формулира този принцип Адам Смит за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Той се изправя срещу подозрителността на една враждебна интелектуална традиция, обобщена най-добре още през 301 година от римският император Диоклециан. Въвеждайки контрол върху заплатите и цените в цялата империя той заявява: "Нерегулираната стопанска дейност е оскърбление за боговете". Днес повечето хора приемат за нормално да се грижат за личния си интерес, но се отнасят подозрително към другите, които правят същото. Успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а нужното ниво на грамотност може да се постигне с последователна и непрестанна просвета, целяща изясняването на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Задачата е трудна, защото винаги съществува вероятност за връщане към старото мислене, но въпреки това тя не е непостижима. Икономическото мислене на американеца например е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи. Капиталистически консенсус Но образованието се препъва, когато икономическата действителност му противоречи, както понякога се случва. Тук стигаме до втората слабост на пазарната икономика - изпадането й в "депресия", или както са я наричали през ХІХ век - "пренасищане на пазара". В урбанизираните общества тези състояния са особено опустошителни и именно проявленията на жестокия и привидно неконтролируем "стопански цикъл" в началото на миналия век, дават основания за критика към капитализма от позициите на социализма. Господстващата в миналото икономическа доктрина не предвиждаше тези "пренасищания" и това правеше социалистическата критика още по-убедителна. Знам как са реагирали ранните социалисти на първите капиталистически депресии. Ясно си спомням внезапното вдъхновение, което ме превърна в социалист в младежките ми години. По време на юношеството ми през 30-те виждах безработните мъже, които искаха да се трудят, но не можеха да си намерят работа. Виждах бездействието на отлични фабрики. Виждах огромното богатство на неизползваните ресурси. Виждах крещящата нужда на хората от стоки, които можеха да бъдат произведени и си казах: "Защо някой не вземе да оправи тази работа? Да се чака е не само трагично, но и глупаво!" При тези обстоятелства идеята за планова икономика не само, че не ми изглеждаше идеология, за мен дори бе проява на здрав разум. Голямо щастие е за американците, че през последните 50 години преживяха сравнително слаби и кратки смущения в пазарната икономика. Изглежда винаги са действали правилно, но би било интересно как са постигали това. Ще страдам от натрапчиви съмнения към бъдещето на пазарната икономика, докато икономистите не ме уверят, че са си изяснили поне теорията й, и ако политиците пак объркат нещата, поне ще знам кой е виновен. Третата слабост на пазарното стопанство е може би най-важната: социализмът може и да е мъртъв, но различните колективистични пориви са живи. Не е необходимо да се самоопределяш като социалист, за да не вярваш в пазарната икономика. Джон Адамс - един от първостроителите на Съединените щати, пише, че той и неговото поколение са били принудени да посветят живота си на войни и политика, за да могат потомците им да прекарат дните си в изучаване на философията и изкуството. В днешното американско общество значителна част от тези потомци са вкусили от плодовете на охолството и са получили отлично образование, но въпреки това развиват страстен интерес към политиката и дори вярват, че са по-способни да управляват от други, лишени от техните предимства. Те проявяват огромен, неудържим апетит за политическа власт, дълбоко убедени, че единствени са способни да я упражняват "за общо благо". Действията на тези политически активни личности всъщност представляват "политика на предлагането", при която собствената им инициативност създава пазар за програмите им. Политическият коментатор Алан Ернхолт неотдавна блестящо нарече всичко това Съединени амбициянски щати. Тъй като за намесата си в икономиката има нужда от голям брой съучастници - често цели професионални общности или институции - властта си създава значителна политическа база. В резултат на това във всички западни демокрации с двупартийна система едната от партиите поддържа свободната пазарна икономика не от дълбоки принципни убеждения, а по сметка, предпочитайки икономика, при която всички стопански организации и корпорации работят или се стремят да работят като държавни предприятия за комунални услуги. Онези от нас, които милеят за свободното пазарно стопанство и свободното общество, знаят, че опасността от съвременния либерализъм надживя смъртта на социализма. Хубаво е, че Съединените щати се борят с тази заплаха вече половин век и американците все по-успешно се справят с нея, все по-убедително критикуват либералните програми. Ако прибегнем до един от любимите термини на либерално настроените средства за масова информация: критиците на либералните програми успяха да ги накарат да изглеждат все "по-спорни" - определение, употребявано доскоро единствено за консервативните идеи. Най-хубавото от всичко е, че въпреки подкрепата, която "социалната държава" получава от мрежите на заинтересованите групи и някои медии, американският народ се оказва много устойчив на нейните идеи. Средният американец не се трогва от пропагандата, която се стреми да го убеди, че животът му е куп "незадоволени нужди", с които държавата трябва да се заеме. Средният американец смята, че държавата може да му бъде най-полезна, като внимава какво харчи и като не му вдига данъците. Подобна привързаност към личната свобода не е уникално американско явление. Народите с демократични държави са разбрали, че пазарната икономика е по-добра от всички други системи. Следователно не икономиката на капитализма е основният и трудно решим проблем на обществото. Проблемът е в културата на американското общество, което напада с обходен маньовър работещата сравнително добре икономика. Обществото е буржоазно, но културата е все повече и по-войнстващо антибуржоазна. Подриване на устоите В буржоазното общество мнозинството приема безусловно някои добродетели. Сред тях (днес боязливо ги наричаме ценности) желанието да се работи упорито, за да се живее по-добре, зачитането на закона, готовността да се отлага незабавното задоволяване на желанията, уважението към традиционните религии, чувството за дълг към семейството и общността и пр. Така се създава средното съсловие - почвата на пазарната икономика. Днес обаче отживялото предубеждение срещу пазарната икономика се превръща в агресивна враждебност спрямо буржоазното общество, което е кръвно свързано с нея. Ако буржоазното общество загуби легитимността си, такава ще бъде - без много шум - участта на пазарното стопанство. Затова крайният феминизъм днес е по-опасен за капитализма от крайния синдикализъм. В този сблъсък защитниците на капитализма са в много по-неизгодни позиции. Изцяло погълнати от проблемите на икономиката и стопанското развитие, приемниците на Адам Смит са подготвени да се справят с нападките срещу икономиката на капитализма, но се оказаха беззащитни пред критиците на неговата култура. Самият Адам Смит, макар и гении в икономическата мисъл, е бил донякъде еснаф, смятайки, че културните наклонности и мнения, подобно на религиозните са въпрос на личен вкус, на който разумните хора няма защо да обръщат голямо внимание. Вече две столетия тази напълно погрешна преценка преследва западната цивилизация. В резултат на това общопризнатото превъзходство на пазарната икономика над всички други форми на стопанско устройство, буржоазното общество, което е нейна основа, е прицел на невероятно дръзки и успешни нападки. За защитниците на буржоазното общество и неговата пазарна икономика не е лесно да се справят с това предизвикателство. Буржоазното общество е уязвимо към критиките, защото усилията му са насочени главно към задоволяване на стремежите на обикновения човек - стремежи скромни, а според някои даже ниски. Стремежи, които някога се наричали "домашни грижи": да подобриш материалното положение на семейството си; да се преместиш в "по-добър" квартал и преди всичко да дадеш възможност на децата си да напреднат в материално и обществено отношение. Тъй като успява да задоволи, макари не еднакво тези стремежи, буржоазният капитализъм си осигурява масова подкрепа, а крайните форми на недоволство не намират широка поддръжка. На света обаче не живеят обикновени хора. Още от зараждането на новия ред някои са го смятали за отегчителен и просташки, тъй като изтъква личния интерес като мотор на икономическото развитие и смята повишаването на общото благосъстояние за своя цел. Подобни хора - наричани интелектуалци или хора на изкуството - не харесват пазара, а мисълта, че могат да участват в него, ги отвращава. Те обикновено говорят за равенството, но каквото и да казват за това, те никога не се смятат за равни на останалите - те са убедени, че талантът им и тяхната чувствителност ги поставя по-високо над обикновените маси. Оптимистичният, рационален светоглед, характерен за развиващото се буржоазно общество, изглежда твърде "елементарен" и обикновен за хората с тяхното въображение. В Париж през 20-те и 30-те години на миналия век този бунт поражда обществена контракултура. Докато мислители и групи, които по-късно ще бъдат наречени "социалисти-утописти", кроят планове за радикално преустройство на обществото и човешкия живот, стотици млади хора се заселват в бохемския квартал на Париж и се разграничават от обществото, в което живеят, чрез поредица драматични актове. Те са демонстративно артистични, макар че за мнозина от тях това е по-скоро начин на живот, отколкото творчество, което дава резултати, носят работнически дрехи, водят разпуснат сексуален живот, взимат наркотици (по онова време на мода е опиумът) и се самоубиват често. Сред тях се ражда представата за културен "авангард" със специална мисия. Този военен термин, означаващ войскова част, която се движи пред основните сили, постепенно започва да се свързва с радикалната културна критика към буржоазно-капиталистическите ценности и тяхното "осакатяващо" въздействие върху човешката личност. Възходът на контракултурата В наше време понятието "авангард" има значение на "последна мода в изкуството". Това поглъщане на авангарда от пазара на модите успя да го поквари като художествено движение. За съжаление покварени бяха и възприелите го, тъй като самият буржоазен свят изпадна в плен на модите. Между 1870 и 1950 светът стана свидетел на възхода на "модерното" във всички изкуства, възход поощряван от парите на буржоазията, която започна да утвърждава общественото си положение не само като купува луксозни къщи, но и като придобива и консумира художествени произведения. Но "модерното" изкуство и "модерната" литература по дефиниция са настроени срещу буржоазните условности, нравственост и добродетели. Модерното изкуство бе насочено срещу рационалното общество, формирало стила на политиката преди Втората световна война. От кипежа на тези художествени страсти се родиха такива течения в живописта като импресионизма, експресионизма, кубизма, футуризма, дадаизма, сюрреализма и всички останали "изми". Всеки нов "изъм" намираше нови и нови начини да докосне дълбоките струни на художествената чувствителност, но едно бе общото в тях - въпреки разнообразието си, всички начини за внушение си приличаха в своята несъвместимост с всекидневния свят на обикновения човек. След Втората световна война обаче обществото навлезе в ерата на това, на което сме свидетели и днес. Страстите на "високата" култура започнаха да се просмукват в света на масовото развлечение, и се роди явлението, което днес високопарно наричаме "масова култура". Признаци за предстоящата беда имаше още в началото на 50-те. Докато родителите гледаха на новите си телевизори старомодния комик Милтън Бърли, децата слушаха по старите радиоапарати рокендрола на Елвис Пресли. Откровената сексуалност и особено невижданата откровена сексуалност на жената, измести от сърцата на младите романтиката на певци като Синатра. След това се появиха рок концертите, така че буржоазните родители, учещи дъщерите си на скромност и целомъдрие, безпомощно ги изпровождаха на дионисиеви празненства. Големият пробив дойде с Битълсите. При първото им турне в Америка лондонскят "Обзървър" поиска да интервюирам мениджъра им Брайън Епстейн и да предскажа дали американските младежи ще посрещнат групата така възторжено, както английските. Направих интервюто, здрависах се с момчетата от Ливърпул и написах, че Битълсите няма да имат подобен успех в САЩ (правил съм и по-добри прогнози). Ограниченията на рационализма Значението на Битълсите беше двояко. За първи път младежи правеха собствена музика: композираха мелодиите, съчиняваха текстовете и ги изпълняваха. Второ - пазарът за този вид популярна музика, обслужван от бурно развиващата се сфера за производство на грамофонни плочи, бе превзет от заможно младо поколение. Плочата с класическа музика оцеля, но остана далеч от събитията. Грамофонната промишленост стана част от процъфтяващата младежка култура, развила се благодарение на растящото охолство на американското общество. Десет години по-късно същото се случи и с филмовата промишленост - пазарът бе превзет от родените между 1946 и 1964 г., които оставиха родителите си в ръцете на телевизията. След Втората световна война преживяхме културна революция, която в един момент бе готова да прерасне в политическа - точката на възпламеняване бе достигната по време на студентските вълнения през 60-те. В Съединените щати тази революция до голяма степен наложи изтеглянето от Виетнам. На нея се дължеше и извоюваното бързо надмощие на лявото крило в Демократическата партия през 1972 година, довело до трайна поляризация на американския политически живот. В областта на културата, енергията на революцията се изяви в движението, което днес наричаме "постмодернизъм", който имаше за мото, лаконично изразено в надпис издраскан върху стените на Сорбоната по време на студентските бунтове през 60-те: "Цялата власт - на фантазията!" Днес този академичен рационализъм е господстващ интелектуален стил не само в изкуството, но и в хуманитарните науки и висшите учебни заведения. Важно е да се вникне в радикалността на новия етап в модерното мислене. Модернизмът прие спокойно Ницшевото: "Бог е мъртъв", прие го като констатация, че институционализираната религия бере душа. Шепа модернисти направиха ницшеанското заключение, че щом Бог е мъртъв, всичко е разрешено. Това се подразбираше в модернизма, а онези, които се смятаха за негов авангард, си го знаеха, ала едва при постмодернизма това отношение стана войнстващ, господстващ мотив в цялата култура. Докато в течение на векове блясъкът на религията като център на човешкия опит помръкваше, интелектуалният свят запазваше удивителното си самодоволство. Смяташе се, че ролята на религиозните ритуали един ден ще бъде заменена от естетическите преживявания, предлагани от изкуството. Колкото до нравствените норми, по традиция осигурявани от религията, приемаше се, че тъй като модерният човек е рационално нравствен субект, рационалната философия ще предложи нравствен кодекс, ако не идентичен, то поне достатъчно близък до религиозния, което ще гарантира същия практически резултат. Но тази вяра се оказа негодна. Светският рационализъм се оказа неспособен да създаде завладяващ нравствен кодекс. Философията може да анализира нравствените закони, но не може да ги създава. Цялата сграда на светския хуманизъм - идеята, че човек може сам да дефинира човешкото у себе си и да гради бъдещето си единствено чрез разум и воля, започна да губи убедителността си. В началото буржоазният капитализъм се отнасяше към религията с благосклонна търпимост и бе здраво свързан с юдейско-християнската нравственост. По този въпрос Адам Смит и първостроителите на Америка имаха еднакви мисли и чувства. Основната им грешка, дължаща се несъмнено на техния рационализъм, бе нехайното им отношение към въпроса за връзката между тази нравственост и религиозните й корени. Буржоазно-капиталистическата революция от ХVІІІ век успя, защото бе вградила юдейско-християнските нравствени традиции в светския си, рационален светоглед. Грешките дойдоха, когато нравствената традиция бе откъсната от животворния религиозен контекст. Така през ХІХ век мнозина Западни писатели и философи бяха поразени от така наречената "криза на вярата." Но това не бе още криза на нравствените убеждения. Джордж Елиът написа тогава, че Бог е "неовъобразим", безнравствеността "немислима", а дългът "безусловен". Няколко години по-късно Ницше обяви, че дългът е илюзия, подхранвана от юдейско-християнската "робска нравственост". Духовно обновление В академичните и интелектуалните среди Ницше и последователят му Хайдегер, се смятат за титани на модерната философия. Трябва да се знае обаче, че техните теории подкопават не само буржоазното общество и юдейско-християнските традиции, но също и светския хуманизъм, светския рационализъм, буржоазния морал и в крайна сметка западната цивилизация. Политическите последици от този културен нихилизъм засега се ограничават, освен ако Западът не преживее голяма и дълга икономическа криза. Причина за неговата безперспективност е, че демократичното капиталистическо общество произвежда собствени антитела, които до голяма степен го имунизират срещу безумието на левите интелектуалци и артисти. В това общество обикновеният човек не се смята за мъдър, но все пак е разумен. Съвременните буржоазни демокрации са изградени и съществуват благодарение на обикновените хора. Само разумните обаче не стигат на обществото. За да преуспява, то има нужда от творческите сили на религията и изкуството. Всеки човек, трябва да влиза в досег със световете придаващи смисъл на човешкия живот. Нищо не е по-дехуманизиращо и нищо не води по-сигурно към криза на мисълта, от идеята че животът ни е безсмислено събитие в безсмислен свят. Адам Смит бе убеден, че моралните закони никога не ще бъдат оспорени и отхвърлени. За добро или за зло буржоазното общество наистина се движи по неговите закони, пазарната икономика наистина създаде свят на невиждано благоденствие, но и свят, който все повече обеднява духовно. Голямата задача днес е войната с духовната бедност. Бъдещето на капитализма е невъзможно без нейното решаване. Copyright American Enterprise Institute for Public Policy Research http://www.mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php ---