nik1

Аз лично нямам интерес и мотиви да коментирам възможностите или вероятностите (и да навлизам в дискусия с теб) осетинците да са наследници на алани, заселени като персийски колонисти в Кавказ, и назовали се Иранци /"Ирони"/. /независимо от това което пропонира от въпросният Тахир, горното предложено обективно е единствената възможност и връзка, според която осетинците могат да се разглеждат като персийски колонисти/

Не разбрах какво намекваш. Тези "хора", които "са казали къде е създадена и какво е движението", са пропоненти на публикациите и вижданията на посочения по-горе от мен Петър Добрев.

"Говорихме в този форум"? Оказва се че хората които "говорят", дори и да разбират перфектно руския език - не могат да разберат смисъла на написаното на стр 46-49 от нейната "Историческа морфология на чувашкия език" (дали защото четат избирателно, или..?). В тази връзка се досещам за една руска "чернохумористична" задявка, която перефразирана звучи като "човекът е писател, а не е читател" Да, нека останалите да прочетат какво пише Левитская на страница 46-49 (стр.25 и 26 на ПДФ файла) за суфисът "-m" в чувашките бройни числителни ("Порядковьiе числительньiе"), и да преценят за себе си: http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf

"Иранци" и "алтайци" са термини и понятия от езикознанието. Да си говорим истината: За наше съжаление или не, не съществуват нито иранска теория, нито иранска теза..Има очаквания, нагласи и желание (и съответно "виждания") за това че древните българи са иранци.. Какво има тогава : 1) имаме фабрикация на тотално псевдонаучна литература, или на художествена таква с претенции за научност. Визирам като неин "лидер" и първоначалник П.Добрев. Защо псевдонаучна? Шарлатанство и псевдонаука е да се правят например а) сравнения между бройни числителни от българския език и обикновенни числителни от други езици; б)да се търсят езикови връзки и езиков произход в/чрез петнадесет-двадесет или повече индоевропейски езици и неиндоевропейски такива изброявам точно (защото съм сигурен че ираниовъдите не са чели Добрев): западноирански и източноирански езици, келтски език, санскрит (т.е генетично и пространствено раздалечени), и кавказки езици; в) да се правят тълкувания на надписи (текстове) чрез тези езици на базата на извършени вече предводи на същите тези текстове чрез тюркски езици. 2) имаме един кръг от автори (академични и неакадемични), които повтарят и насаждат виждането (по различни начини) за иранския езикова принадлежност, (но) без да се аргументират, или да представят цитати (казано по "хард" - защото няма какво да цитират). --- --- Какво има в действителност в научно обръщение като теза: Имаме теза за "смесен езиков състав на българите", чийто основоположник е Бешевлиев. Тази теза не ревизира или отхвърля тюрската теория (обективно); Тази теза за съжаление не се развива академично (поради много причини)..Доколкото тезата има развитие, то е в средата на нелингвистите (любителите такива), визирам конкретно Ж.Войников.

Както споменах, за мен Мудрак е най-убедителен в подхода си, демек спазва определен научен подход. Не знам какво е "жалкото", но писалите преди него, смятам имат проблем в и с подхода си. По точно смятам, те налучват съдържанието чрез подходящи случайни тюркски думи (взети от тук оттам, както се казва) Преводът на Мудрас изглежда "безумие" и вероятно е такъв, заради факта че Мудрак приема априори и аксиоматично, че езикът на древните чуваши (и прабългари) произхожда от древнотюрския, а това е нещо, което не е доказано. Така че ако тук имаме грешна аксиома - преводът (ще) се корумпира. /Предствям една възможност/. Другата такава възможност за корумпиране, е възможността "древнотюрският език" на прабългарите не е бил точно такъв тюркски (с началото му, развитието му, с "табиетите му"), какъвто Мурдак, Старостин и Дибо го смятат.. (включвам Старостин и Дибо, защото те са съавтори на етимологичния речник на алтайските езици, вкл на тюрските, т.е. те имат някакво разбиране и теория, по скоро споделят общи виждания, за възникването и развитието на древнотюрския език) .. Не знам какво имаш предвид като намекваш че съм "тюрковъд"? (или поне така го разбирам аз) За разлика от много хора, пищеши в този форум, аз се стремя да съм обективен (и методичен и фактологичен), като разглеждам всички факти.. И не ми е безразлично: ако трябва да избирам между внушенията и вижданията на форумни и нефорумни шарлатани, мотивирани от неспокойните си нагласи (расистки, антитурски, аграрноцентирчни и не знам си какви), или това, което е публикувано от доказали се учени езиковеди - ще предпочета второто.. (Това разбира се, е само мое мнение) Иначе "сърдечно" ми е през "джоба", както се казва, дали прабългарите са говорили на китайски, японски, на чукотски, или на алански (това е хипотетично, в кръга на "задявката") и колко от тях са говорили на единия език, колко от тях на другия.. Не знам дали това беше показано от "иранистите" тук и изобщо* (това - което мисля, че мотивира мен). Мисля, че голяма част от тях, не знаят (или не знаеха доскоро, разглеждам времето на форумното си участие) че българския език теоретично (според теорията) следва да се свързва като най-близък не с с чувашкия език, а не общотюрските езици..Но въпреки това държат да са приемани за "най-големите езиковеди и познавачи на древнобългарския език".. *доколкото някой може да нарече и Ж. Войников "иранист" : в случая имаме аналогични виждания за българските числителни. Цитатът с етимологиите на числителните е от негово съощение

Опитите да се оценява в този форум Мудрак, избирателно и крайно негатативно, но без аргументи, будят насмешка и жал у мен. -- Левитская ясно пропонира, че чувашките порядкови числителни имат суфикс "-m" (групово разделеителен), които е първата част от съставния им суфикс, и той е еднакъв с древнобългаския суфикс. Съфорумникът "торанага_сан" отрича наличието суфиксова аналогия между чувашките/прачувашките числителни с прабългарските такива.. -- Хакимзянов: Числителните във волжскобългарските надписи "төтем, түтем", "белим", "сәкер" "тохур, тохыр" за които той пише във монографията си по-горе, определено нямат нищо общо с татарските, а са прабългарски и чувашки..(Мнението за липсата на връзка между чувашките и прабългарските числителни, в корените им, което е изказано в дискусията ми е известно, само че аз не го споделям) http://www.zompist.com/numbers.shtml http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm

ПС http://starling.rinet.ru/Texts/bulgar.pdf *Моя бележка: автораът има предвид "ЕХТЕМЬ" .. Кой е Мудрак няма защо да обяснявам, мисля, коя е Левитстая - също.Ако те са "шарлатани", то следва, че цялата руска тюркология и лингвистика е "шарлатанска" (защото и двамата са съавтори на различни етимогичните трудове и речници)."Да, ама не" това може да е вярно само за нашите фрустирани форумни активисти-иранисти .. (псевдо)езиковеди -любители, или изобщо нелингвисти.. За тях - поздрави от бай Мудрак Открытое письмо. Российский ученый обнаружил средство борьбы с лингвистами-любителями А тут вот встретились с профессором Олегом Алексеевичем Мудраком. - Алексеевич! – говорю, - Доколе?! И пересказал ему всю печаль. И тут меня профессор удивил. Что если касается науки, он мужчина яростный. Вот посмотрите сюда. Олег Алексеевич Мудрак. фото Наташи Четвериковой однако, профессор, оказывается, знает верное средство против лингвистов-любителей, и нервы при этом у нормальных людей не расшатываются. Рассказал пример из жизни: одного такого чебоксарского псевдо-ученого вредителя нахлобучило, он выписал из японского словаря сколько-то слов, похожих на чувашские и собирался уже объявить то ли о сенсационном происхождении японского языка из чувашского, то ли наоборот, то ли, на худой конец, об их очевидной родственности. И профессор Мудрак, сказал ему, что – да, он в курсе, ничего тут такого, японский ученый N. уже обращал внимание в свое время на эти факты. Поэтому, увы, как такового открытия уже не получится. Однако интересно понять, добавили ли вы, коллега, к этому чего-то нового? Осталось всего-навсего найти труды этого японского ученого, изучить их и врубиться, не являются ли, ваши выводы повторением уже пройденного, если не являются, то в чем именно и т.п. Чувашско-японский ученый на этом и закончил свой труд, потому что – не царское это дело. Этак можно всю жизнь этим прозаниматься, но какой в этом интерес, если ты – не первый? Возможно, это позволило любителю-лингвисту вернуться в семью, перестать пить и набрасывать телогрейки на приборы в Чебоксарах. Я восхитился примером профессора Мудрака и взял его способ на вооружение. Не боись, Борис Семенович! С наукой теперь все будет нормально.

Няма проблем с числителните имена. Насреща от най-активните опоненти: - главно уверения и викове: "не е така", "жалки опити", "шарлатани" (чунким тези посочени опоненти са "честни" и "чисти", а техните опити не са жалки, или те самите са езиковеди с титли.. ама както и да е - свикнали сме на "българските страндарти" , т.е на липсата им ); - и представената собствена етимология тук от "makebulgar" (*които за разлика от отричащия, се е потрудил, за което получава моето поздравление) ------- Левитская, Мудрак, Хакимзянов доста се различават от преподаватели и преводачи по турски език Мудрак, интерпретация на бройните числителни: http://starling.rinet.ru/Texts/bulgar.pdf ---- Corrigendum: Левитская, за порядковите, т.е бройните числителни (и числителните изобщо): 25 и 26 стр. на ПДФ файла на "Историческа морфология на чувашкия език", иначе стр. 47 - 49 на монографията.. http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf ------ За "turanaga_san" Хубаво, говориш за шарлатство, ама не е ли малко или много шарлатанство да се тръби , че Петър Добрев е не "знам си какъв" (ти го осмиваш, застарохвайки се верятно или хвърляйки прах в очите на другите), но в същото време да се лежи на неговата "кърпа", или престилка (ти лежиш мисля)? Ако пък не лежиш на неговата престилка ("постналото" от него), няма ли най-сетне да ни уведомиш за авторите и монографиите, от които черпиш знанията си за числителните, за преводите на прабългарските думи в надписите, и за езика на прабългарите? Ако нямаш такива (или тези са шарлатани като П.Добрев), значи нямаш нищо и си оставаш в сферата на спекулациите (и шартлатанството?).. Визирам "естрогена/естрогина" (каквото и да значи тази дума) която дума ти превеждаш "еди как си": Обективно няма как да вземем една дума и две думи от един цялостен текст и да ги предвеведем сами за себе си (освен ако не сме практикували "шарлатанство и магия" ), изваджайки ги от общото значение и общия превод на текста (какъвто липсва като предствен от теб)..Обратното, това което се опитваш да правиш, или правиш, е "чиста проба" шарлатанство, май?

Балкарците пропонират и смятат, че са единствените наследници на аланите.. Тази монография пропонира че коренът на осетинците не е в аланското население, а че те са персийски колонисти, в този смисъл е в синхрон с балкарската идеология (това е идеология като всяка друга) и виждания. Доказано, и известно е че осетинският език е източноирански по своите особености, и в този смисъл не може да бъде непосредвено свързан, или да произлиза от персийския и другите западноирански езици. Осетинският език е най-близък с пущунския и ягнобския език. Имаме източници за аланския език, които опровергават балкарските виждания ("зеленчуковски напис", "аланските отметки на Йоан Цеца"), които са че именно тюркоезичните са тези които формират древните алани. ---- Въпросният Тахир се подвизава по форумите (евразийският исторически - където няма успех сред "нормалните" потребители, т.е сред множеството, в кавказките, и един азерски)..Проявява се като "активист" по тези си нагласи и виждания, и тяхната защита и пропониране.

К'во не разбра ? Дадох източници за волжскобългарските числителни..Вижте Лея Левитская (волжскобългарските числителни са посочени и анализирани в "Историческата Морфология на чувашкия език" на стр. 25 и 26); вижте и монографията за епитафиите.. --- 1а). Волжскобългарският език е този, който е говорен от волжските българи, преди езика им да стане близък до "народния" тюрски /тюркизираният им език, в средата на 11 век e описан от "Кашгари" в неговия "Речник на тюрските наречия"./ Казано по друг начин, волжскобългарският език е езикът на волжските българи преди да се тюркизира в средата на 11 век. Казано по трети начин, това е езикът на волжските българи, които е говорен от тях в 10 век и по-рано. 1б) Ал-Бируни в 10 век пише, че волжскобългарският език е еднакъв с този на прачувашите. ---- 2а) Прачувашият език е този, от който произлиза и се развива съвременния чувашки език. Това е езикът на древните чуваши, които те са говорили преди този език да добие някои общотюрски черти (например- окончанието "-s" в днешните чувашки числителни е възникнало под такова влияние). 2б) Прачувашкият език, преди да претърпи "общотюрско" влияние (доколкото го е претърпял, и доколкото има такова късно влияние), е описан от Ал-Бируни в 10 век като еднакъв с езика на волжските българи.

Някои да вижда ирански паралели в древнобългарските и чувашки числителни? Аз лично не виждам такива.. Ще напомня отново фактите, защото като гледам се пързаляш на собствената си вода (която се опитваш да поливаш): 1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките; 2) Имаме исторически запис че древночувашкият език е сходен/еднакъв с волжскобългарския (Ал Бируни).. 3) прачувашкия език е: а) или "древнотюрски" (Баксаков и Самоилович), б) или "тюрски със субстрат" (Егоров) в) Друг алтайски г)Посредством методите и изследванията на "историческата морфология" в чувашкия език се откриват: г1)общотюрски паралели г2)общоалтайски паралели г3)уралски паралели г4)липсват ирански палалели

Може да звучи еретично, но допускам, без да съм убеден, централноазиатски (и български) произход/корен на ритуала или церемонията "кукери", който по същество представлява езически екзорсистки рутиуал.. http://www.google.bg/images?client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&hl=bg&q=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=-gK4TPiCEojIswb7tuW2DQ&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCYQsAQwAA&biw=1024&bih=607 Той се разглежда главно като тракийска реликта (свързва се с дионисиевите празници), аз обаче съм малко или много скептичен към тази идея и разбиране, и изобщо към тракологичните и тракоцентрични виждания (не изключвам не съществуването на тракийски реликти, но не смятам че са в този чист вид, както ни се представят) Такива екзорсистки рутуали могат да се намерят във всички езически култури (от целия свят, предполагам), при които същесвуват системи от вярвания за съществуване на отвъден свят населен с духове - такива култури са били всики евразийски култури някога. Въпросът е с коя култура, с кои култури, следва да се свържи този ритуал в неговия цялостен вид (костюми, маски)? Със славяни, с българи, или с траки (за последното съм скептичен)? Ритуалите по гонене на злите духове са описани в "Историята на държавата на киданите". Определено, екзорсистки ритуали и церемонии се практикуват при палеоазиатите (също от корейци, японци, тибетци, монголи, тунгуси и манджури).. и то с някои аналогии до кукерските (това, от първи поглед) http://books.google.bg/books?id=gy_IM7oXpngC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=evil+spirits+in+Tungus+people&source=bl&ots=nRzTLXXuBZ&sig=lFstmAUVYzMAhmH2K-uqJeszujI&hl=bg&ei=5Rm4TP-qBc7Gswabk_HDDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CBcQ6AEwATgK#v=onepage&q=evil%20spirits%20in%20Tungus%20people&f=false http://books.google.bg/books?id=r4I-FsZCzJEC&pg=PA352&lpg=PA352&dq=evil+spirits+in+Tungus+people&source=bl&ots=SaZtxzqngh&sig=S_5omfVpxANPIdBHK_zwPXPvuh0&hl=bg&ei=5Rm4TP-qBc7Gswabk_HDDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBMQ6AEwADgK#v=onepage&q=evil%20spirits%20in%20Tungus%20people&f=false

ПС Имаме и формите за бягам, скачам "хухкин", "хухкон", "хухкьин" стр 340 (36-та на ПДФ) "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков" http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf ----- "Конец" ("коньць") предполагам, (в момента) че е произлиза т.м. дума за "конец" и "корен". И.Е. етимология и паралели ми се струват неубедителни*. Думата "исконен" смятам първоначално е имало значението "свързан" (като с "конец" демек), "родов", "коренен" Евенкското "хоон" значи "конец". "Хопкон" - 1) "корен" 2)"основание" (основа), 3) предци, род "Сапкун" - "корен" (на растение) стр 333 "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков" http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf *Происходит от праслав. формы, родств. ст.-слав. коньць (др.-греч. ἄκρον, τέλος); возможно, родств. также лат. rесēns «свежий», ср.-ирл. cinim «происхожу, возникаю», cinis «ortus est», или греч. καινός «новый», др.-инд. kanī́nas «молодой». От данной формы произошли: укр. кiнець, белор. конец, болг. конец, сербохорв. ко̀нац (род. п. ко́нца), словенск. kónǝc, чешск. konec, словацк. kоniес, польск. kоniес, в.-луж. kónc, н.-луж. kóńc. Сюда же кон, на-ча́ть, др.-русск., ст.-слав. искони, др.-русск. поконъ «начало, обычай».

Къде е „така наречената Варна”? Бавното по дефиниция археологическо проучване няма да може да е от голяма полза за разрешаването на загадката Иван Петрински Преди да се продължи с етническата и политическата история на Добруджа, ще е добре, може би, да намери тук място едно предположение, което със сигурност ще ни помогне по-леко да се справим с по-сетнешните събития. Къде се намира "така наречената Варна" от летописите на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, е въпрос, чието разрешаване става все по-наложително, ако искаме да сме сигурни в съжденията си за началото на българската държава. Повдигането му едва ли е нечия лична инициатива. Търсенето и намирането на неясни, проблемни и загадъчни части от българската история е професионално задължение на всички историци, археолози, етнографи, архивисти. С последващо сполучливо разрешаване, разбира се. И едно последно уточнение - за такова разрешаване обикновено претендират тези, които са най-широко приети, а не непременно най-верните. Във всеки случай, къде е "така наречената Варна" трудно може да получи бърз, еднозначен и общоприет отговор. Същината на загадката е в споменаването у доста средновековни недомашни извори на някаква си "така наречена Варна", където първом след битката при Онгъла през 680 г. (СЕГА/15.5.2008) победителите устроили "лагер от шатрите си". И понеже това трябва да е първата столица на новата държава България на Долния Дунав, то и важността на проблема надминава обичайното. Ще бъде ли изместена Плиска като първа столица?! Най-тъжното в цялата работа със загадката "Варна" е, че има едно злокобно изискване. Практически тя ще трябва да се разреши без съществена помощ от археологическите проучвания, поне засега и в обозримо бъдеще. Проучването на по-ранните пластове в Плиска едва сега започва. Ако всичко върви много бързо, за ранната архитектура на града ще знаем колкото и за архитектурния му вид през IХ в. точно след едно столетие. При това археологията беше доскоро държавна наука. Освен това едва сега ще трябва да се разкриват пластове от изтляло дърво, като се държи сметка за цвета на пръстта на всеки сантиметър от изкопа, вместо смело да се окопават дебели зидове в opus quadratum. Още повече че първите сгради в Плиска, ако наистина са били там, трябва да са били юрти, чиито стъпки оставят едва забележими следи. В добавка, тези стъпките са били изгребани сигурно още в началото на IХ в., при строежа на по-късните сгради, чиито основи са много по-дълбоки. Търсенето на първите сгради в Плиска ще е като на игла в купа сено. Задачата ни изведнъж стана по-лека. Като няма скоро да има резултат по нашия въпрос, то няма нужда да стоим на разкопки потни, морни и недоспали в адските юлски жеги, да рисуваме зидове, да пишем дневници и да датираме/сигнираме керамиката. Ще се задоволяваме в домашен уют с писмените извори, които вече са известни, при това много широко известни. Първото сведение, което ни е интересно, е за "така наречената Варна". Него дължим на летописеца Теофан Изповедник, екстравагантна и даже нещо малко нефелна личност. Но ако е имал дефекти, то те не са били от раменете нагоре със сигурност. Веднага оставаме учудени - тая Варна е голяма, даже много голяма. Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. Уточнението, че е "близо до Одесос", малко помага при тия размери. Точно така, излиза, че според Теофан Варна е област, при това не малка. На североизток тая област би трябвало да граничи точно с днешна Добруджа. Изглежда, че в края на VII в., както и през VIII в., съществува област Варна, която обхваща не само Провадийска река и Девненското езеро, както предполагаше К. Иречек, но изглежда и Роякското плато, Провадийското плато, Шуменските височини, а даже и Преславско-Драгоевската планина на юг от Велики Преслав, както и Авренското плато за излаз на крайбрежието. Вярно, патриарх Никифор не описва толкова впечатляващи размери за областта, но той ще ни е полезен с уточнението, че местността е непроходима. В средата на Х в. местните названия са вече обогатени и уточнени, населението е силно, почти взривообразно увеличено. Сега Варна е, изглежда, само река (въпреки не съвсем сигурния превод на този израз в текста на Константин Багрянородни; родителният падеж, който трябва да пояснява точно Варна, може да се тълкува двузначно). Всъщност ако Варна е река, това би било и най-логично - от старобългарски вран - черен с метатеза. "Черните" реки по нашите земи трудно се поддават на изброяване. Пак там изразът "река Варна и от Варна до река Тичина" подсказва смислово неидентичност на двете Варни, което веднага намира потвърждение у Симеон Логотет, който направо ни съобщава, че българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери". Изглежда, че по това време освен област и/или река Варна е вече и новото име на града Одесос. И през ХХ в. се е случвало една доста голяма област като Разлога например да даде името си на някое от селищата в себе си. Как би се разрешил столичният проблем в края на VII и през VIII в. при така представените данни? Нищо необичайно. Както при всички т.нар. "варварски" ранносредновековни държави идеята за държавен център, за столичен град е много различна от днешната. Всъщност столицата е там, където е владетелят. Така със сигурност е при франките например до късно. Самата идея за град до IХ в. е много мътна. Както показаха археологическите разкопки в днешна Североизточна България, в началото България трябва да е имала много столици - укрепените владетелски резиденции са над 10 и излизат и извън земите, които ни интересуват сега. Изглежда, че всяка от тях има функцията на държавен център, когато владетелят пребивава в нея. Във всеки случай това, изглежда, е валидно поне за последните години на VII в. Днес няма да може да се даде отговор на въпроса кога Плиска придобива по-специален статут сред останалите владетелски резиденции. Това може да стане ясно един ден от дълбочинното археологическо проучване там. Във всеки случай големи промени няма нужда да се очакват. Плиска ще си остане първата същинска столица на средновековна България. Извори "А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море . . . (те) се разширили в тези места . . ." "След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне." Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818) "А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук." Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829) "Еднодръвките, спускащи се от външна Русия към Цариград са от Новгород... Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев... като навлязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа, от Конопа до Констанция (Кюстенджа); до река Варна и от Варна до река Тичина (Камчия)." Из "За управлението на империята" на Константин (VII) Багрянородни (905-959) "По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери." Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.) Добруджа и днешните източнобългарски земи на картата на света (Tabula Rogeriana), съставена от арабския географ Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси (1100-1165) за книгата му "Нузхат ал-муштак фи'хтирак ал-афак" ("Развлечение на копнеещия да преброди страните") (1153 г.). Най-ранният препис (около 1300 г.) е в Националната библиотека на Франция. Един от 10-те най-ранни преписа от ХIV-ХVI в., този от 1556 г., е в Националната библиотека "Кирил и Методий"-София. Картата тук е представена за удобство обърната със севера нагоре, както е прието днес, а в горния десен ъгъл са отбелязани посоките на света. Оригиналната карта е с юга нагоре, както е прието при арабските географи, за които именно югът - там, където са техните обиталища, е важната посока.

"С турското име Кабиюк ("издута, голяма могила") се означава естествената могила, която се издига в полето между Плиска и Шумен. Тя е дала от своя страна името на Държавното предприятие "Кабиюк", известно преди всичко с прочутия си конезавод. С това име се означава и комплексът от археологически паметници около могилата. Още в началото на XX в. там са документирани останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска (23000 дка). Особената връзка между тях са 18-те групи от побити камъни, издигнати на равни разстояния покрай 7-километровия път, който ги свързвал. Допреди 2 години това бе почти всичко, което можеше да се каже за Кабиюк като укрепено селище от времето на Първото българско царство. Керамични фрагменти, пръснати на повърхността, издаваха останки от леки жилища на обикновено население. Ст.н.с. I ст., дин Рашо Рашев Днес картината е много по-различна. През 2005 г. на 3 км южно бе направен оглед на комплекс от четири могили, подредени в правилен четириъгълник, ориентиран по страните на света. Това разположение е нетипично за хилядите тракийски могили у нас, при които не е установено подреждане в геогметрична фигура. Сред тях не е познато и разполагането в ниска речна долина, както това е направено за четирите могили. Тези две особености бяха достатъчни да се породи съмнение в тракийската им принадлежност и да се организират разкопки с предположението, че те може би датират от средновековието. И още в първата проучена могила се откри гроб, който може да се определи като съвършено нов тип паметник от езическия период на Първото българско царство. Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Следвайки тогавашната аристократична мода, покойникът е носел две златни обеци. Едната се намери на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение. Това е първият открит гроб на прабългарски аристократ, начална стъпка и пробив в една съвършено неизвестна засега област - погребалната практика на хановете и аристокрацията. В настоящия момент липсват дори косвени данни за това къде и как са били погребвани българските езически владетели. Могилният гроб от Кабиюк сочи, че това е могло да става под могилни насипи и не в самата столица или до нея, а в широките рамки на днешното Плисковско поле. Вече е създадена организация за обхождане и документиране на всички могили в този район и за евентуални разкопки на онези, които по външни белези и разположение биха могли да датират от периода на Първото българско царство. Само преди месец Кабиюк предложи още нова и съвършено неочаквана информация. При оран в централната част на укреплението е бил изровен, но грижливо прибран от управата на стопанството, голям каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон" а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на знаците и кирилският надпис издава датиране в края на IX - първа половина на X в. Най-вероятно блокът произхожда от масивно градена църква. Самолетната снимка на мястото, осеяно с натрошени от плуговете камъни, показва останки от голям архитектурен комплекс. Проучването му ще започне веднага след прибирането на тазгодишната реколта. Почти едновременно с това откритие дойде информацията за разрушаване от иманяри на друга, също неизвестна сграда, намираща се в съседство с първата. Нейните основи са градени от големи обработени варовикови блокове с врязани върху тях знаци от типа, който познаваме от Плиска и другите центрове на Първото царство. Масивният градеж, дебелите стени и хоросановата спойка издават солидна сграда, която вероятно датира от езическо време. Рано е да се каже какво точно е била нейната функция - представителна, жилищна или култова. Присъствието й тук напълно отговаря на значението, което земленият лагер на Кабиюк е имал в отбранителната и административна система на държавата. Концентрацията на култови паметници в Кабиюк и около него най-после повдига и въпроса за голямата естествена могила. Случайно ли тя е включена в рамката на земленото укрепление? Дали е била използвана само като наблюдателен пункт както се предполага, или е имала и други функции? Дали в иманярската легенда за пещера със съкровища под могилата не се крие нещо рационално и дали в нейното скалисто ядро не са издълбани гробници - дългоочакваните гробници на хановете? На тези и други въпроси отговор ще дадат планираните археологически разкопки и геофизични проучвания с нова апаратура. Отсега е ясно, че Кабиюк се очертава като нов важен център на ранносредновековната българска култура." Гробът от могила №4

Имаме случаи, когато името "сакалиба/саклаб/саклиб" се употребява като наименование на "източноевропейци"/"европеиди от от източноевропейски тип", да кажем "снажни понтиди". Аз се досещам ("от първи преглед") за два такива: Единия случай, по мои спомени, беше с Василий II, назован "сакалиба" (или като човек с такъв произход, демек от "сакалибите"); другият е случаят с наименоването с името "Сакалиби" /от Ибн Фадлан/ на "коктейла" от волжските българи, есегели, берсили, сувари, ..и вероятно угрофини.

Факти: Езикът на прачувашите е алтайски. Такъв е езика на волжските българи. Този език може да е бил е бил "древнотюркски", "тюркски със субстрат" (Егоров), или някакъв тунгусоманждурски или монголски (това са вижданията, и възможностите по мое мнение), във всеки случай е алтайски.. Числителните при дунавските българи са същите като числителните при волжските българи (оо изненанда, окончанията им са толкова осетински,..колкото и тунгусоманджурски!, и като древночувашките. Окончанията на чувашки бройни числителни са двойни, съставни, като първата им части (първата им част), "-m" , наречена "групово разделителните суфикси", са аналогични на волжско- и дунавско-българските суфикси за същите бройни числителни; Втората им част "-s", произхожда пряко на общотюркския суфикс.. /Ето за това дадох онази "историческа морфология", можеш да видиш ако искаш де, какво пише на страница 25 и 26/ http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf Календарните понятия при Дунавските българи са алтайски. ---- ---- В края на краищата, аждеба не разбрах какъв ти е проблема с мен? Като си имаш мнение и хипотеза, докажи си я или си я разбработи (вземи се опитай например силистренските надписи иили каквото), що се занимаваш с мен? Имам си аргументи и мотиви да е преведа т.н. инвентарни надписи чрез тунгусоманждурските езици (и ти доколкото разбирам, ти самия допускаш че езика в инвентарните надписи може и да е аварски, което аз не го изключвам). Разбрах ти мнението за мен и за мотивите ми (общо взето негативно, или отричащо) - добре! Какво очакваш аждеба? Да спорим за "език", за "числителни", за "надписи" и други такива? Ами спори си, или не - оставям последната дума на теб (да си проявиш остроумието). Така или иначе, оставаме на собствените си мнения, а времето ще покаже "кой е прав, кой е крив".

Да бе, "гроздето е кисело"..или "всички са маскари". Твоите "филми" пък са ми толкова безинтересни, че няма накъде повече.. Мудрак бил шарлаталин, ами Хелимский какъв е? Вероятността да говорят на някакъв ТМ език била нулева, казваш, ами прачувашкия език и волжкобългарския език от епитафиите, от кое семейство и какви са, ако не алтайски езици? Индийски, согдийски, или що? Защо не ни просветлиш (ей така с две думи).. Ами календарните понятия, числителните, какви са: http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja2.pdf http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz1.htm http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm -- По второто ти съобщение: "Купетата" и другите ТМ думи ("туртуна", "алхачи", "хумши", "Жупан биле" или "Биле Жупан") може да са аварски думи и изрази (Жупан е такава дума), а може и да са собствени прабългарски.. В чувашкия език - "купе" означава "облекло"; в този език има стотици или хиляди тунгусоманджурски и монголски аналогии (монголските аналогии, са около 3000, според актуалното мнение на някои от чувашките езиковеди http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:MjW7GFVJVakJ:www.human.cap.ru/otdel/yazikoznan/Nashipublik2006.pdf+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B8&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a "Обращаясь непосредственно к чувашско-монгольским лексическим параллелям, число которых, по еще далеко не полным подсчетам, достигает 3000 единиц"

Хубаво, ама какво разбираш под "град"? Ако селището има юрти (или "шатри", както е по хатъра на някои хора) , вместо сламени/тръстени полуземлянки/землянки/колиби, или пък кирпичени колиби, то наречеш ли селището "град"? Стени трябват ли ти ?

В този вариант (в тази идея) разглеждам облеклата и обущата като неща, които се амортизират (по-скоро: късат се,раздират се, гният), и следва да се подменят или сменят за поправка (доколкото могат да се ремонтират). Една войска без здрави дрехи и обувки е войска с кофти качества.. --- "Изпаднали германци", "печенеги", са метафори (или каквото) които отразяват състоянието на дрехите и обувките на войниците (съответните)."Печенеги", мисля бяха наречени румелийските доброволци и милиционери от Батемберг, заради "изпадалия" им вид на облеклата им. /Спомням си някои бележки в "Записките" за състоянието на облеклата на въстанниците след един-половин един месец ходене из Балкана.. Чудя се защо никои не се запита досега, защо в "казармата" раздават с определена цел специални дрехи и обувки, а някои части от облекалата се по два броя, чифта? В този смисъл можем и да разширим малко "диренето" си (историческото такова): Какво би станало, ако хората са отишли на война или на сбор с неподходящи облекла и обувки? Не са били по потници, ами да кажем са били с ежедневните си дрехи (аналог на нашите "ежедневни" дънки, маратонки, и якенца)?

Мисля че в надписите става дума за облекла. Облеклата са "консумативи" (или пък са неща с висока стойност за времето си), а ризниците и шлемовете (и доспехите) смятам следва да се намират при самите българи..(така е поне при волжските българи) Може да си "гледал" този "филм", а може и да не си го "гледал"..Филмите, и любимите ти "ирански", които сме "гледали" (ти си "гледал") са базирани на идеята от един /направен по Бай Пешовски / "тюркски" превод (с разни турски халки/алки, кумански кубета и и не знам си що), която идея разглежда надписите като записи за наличност на доспехи.. /Що трябва да се превежда чувашкото "кубе", което си тунгусоманждурска дума, като "ризница", след като в чувашкия език думата значи "облекло"? Туртуна, алхачи купе, купе - това са думи със значения, които не могат да се объркат в ТМ езици/ Ако има някои превод, които заслушава внимание според мен (така мисля)- това е този на Мудрак. Бай Пешо Добрев, и Ж.Войников, и двамата ентусиасти - българи*, не са цитирани в езиковедските изследвания и не са съавтори на етимологични речници (Мудрак е такъв) *Хубаво, ама българите, на 80 процента сме с "травматичини самоличности" (80 процента от активни българи от поколението над 40 години): българите християни, тези които визирам, хич и не щем да чуем за тюркоезичност и изобщо за думи с корен "тюрк", отнасящи се за произхода на древните българите (аз също спадам към тази категория)..Младото поколение (немалка част от него) също се изучи в тази насока, че дори започва да се ориентира към автохтонни нагласи и не знам си що? Да очакваме ли обективност при разчитане на надписи от тези българи, които и дори не са лингвисти? Ти вярваш ли помаците, които намират арабски корени в потеклото си (щото и те са с "травматични" самоличности, че дори и двойно), или на фиромците, които намират своите корени в древните македонци?

Зная за Авестийския ритуал..Чел съм Авеста (на руски). В авестийския ритуал починалите не се обесват на дърво, нито пък се поставят в "ящик" (кутия, ковчег), който се закачва за/на някое дърво.. Не са позволени човешките жертвоприношения. Не съществува ритуал или обичай за погребване "върху" и "на" дървета на починалите "знатни" и "способни" хора (свои, или противници и чужденци).. Такива съществуват само при палеоазиатите и централноазиатите (според автора на статията, показана по-горе), и по-късно тези обичаи "мигрират" на запад.. --- Вижда се, че амулетите за здраве са разпространени в много източни култури..Важно е според мен да се проследи къде се използват/носят/ човешки фигурки като амулети. Със сигурност при Т.М. и сегашните, или "доскорошните", има такива. Има поне две думи от тези езици (етноси), с които се означават такива амулети и украшения, които са носят (или са носени доскоро) от мъже и жени.. ---- Друг паралел в случая с мартениците, е този че обичаят /ритуалът/ при Киданите отбелява /ознаменува/ началото, или идването на определен годишен сезон..

Нямам представа за произхода на глагола "хуквам", "да хукна" със значение "затичвам се изведнъж"; "втурвам се да бягам" (корен "хук/ук", или що?), но доколото чета в Т.М. езици имаме корен "хукт" и съответните думи, със същото значение: стр 340 (36-та на ПДФ) "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков" http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf

"Обикновено" не е коректно обобщение Наричаме елините (самонавание "елини") "гърци", което име е екзоним с латински произход. Наричаме германците "немци", и "шваби", които са екзоними: първият е със славянски произход, вторият има пейоративно значение и е със западен произход. Наричаме източнороманоезичните "власи" (самоназвания "аромъни", "румъни"), който екзоним е с германски произход (думата от която произхожда названието на чужденците при германците, е име на едно келтско племе). Маджарите са наричани "унгарци", "унгри", "ункари", "венгри", "хунгари", (това са варианти на името "унгарци" във различни езици), а тяхното самоназвание "модьор"(magyar)/Дори не е "маджар"/ Така че има различни варианти: Името с което някои народ е назоваван, може да е напълно различно от самоназванието му; Името да се произнася от съседите на народа /етноса/, по различен начин от този (начин), по които го произнасят те самите, в собствения си език. Българи, например, хипотетично може да се е произнасяло в различните езици (и в собствения прабългарски) като "пълхари", "пългари", "пълкхари" (с придиханно к), "паргари", "пургари" "вулгари", "болгари," "булгари".. Латинските и гръцките източници не са собственоезични прабългарски или славянски /Интересно е дали името "Булгарос" в грузкия език има значение също така и на "вулгарни"?/ В кавказките езици, а също в някои от алтайските или угрофинските езици, говорени в средновековието в Източна Европа, името може да не се е произнасяло така, както се произнася в гръцкия език (и в нашия славянски), което име и произнасяне очевидино е различно от наименованието на Дунавските българи от персите , "бурджан". /вижте Персийската География/; От персийския език, това име се предава първоначално при арабите.Впоследствие пък, вероятно, от хоремзийския език, /доколкото източноираноезичните хоремзийци са едно от цивилизованите съседи на волжските българи/, името се е разпространило към арабите и ислямоизповядващите, като близко до изговаряне и звучене на нашето самоназвание..

"Коса" (Праславянско *каsa- ), в славянските езици - сечиво, направено от голям извит нож; земеделско сечиво, също и приспособление за обработване на кожа (за почистване на кожа); "сърп, направен от коса" Традиционно се свързва с и.е. глагол *kes- "режа", развило се някои ИЕ езици и като като "брадва", "цепя", "цепене", но значението в славянските езици по-скоро допуска, че се отнася за предмет със многостранна употреба, несвързана единсвено с "рязане", или "цепене". Може да се помисли за алтернативен ТМ произход на думата на "коса": "косэ, косэнэ" със значение на "голям нож" "кэси" със значение "изрязвам" "кэсу" със значение "кос "(остър), "косоглед" (с остър поглед) "кису" - "нож" (за изряване на орнаменти) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf