nik1

ПС Ето ви тълкуване за Паисии: Част от приказката ни , в която е включен Пасии ( а е той е в основата),ни мотивира и внушава че всички българи трябва да се обединят чрез езика и историята. Както написах българите са мозаечно разпределени в османската империя- значи в "базиса" ни не е заложено обединението по територияя, а по език и култура-т.е. всеки говорещ български, , където и да е се намира, е част от българската нация Шовинистични ли ни сегашните нагласи - да, отстрани погледнато е така, ние сме две различни нации(народа), само че това "фалшив шовинизиъм" , Всъщност това е проява на "чист" национализъм. Няма нация в която той да липсва!,И не мислете че във Франция ще се откажат ей така от Бастилията, или в САЩ - ей така от Революцията и Гражданската война (и Реконструкцията- период на брутален терор срещу Юга!) - просто разказът ни е такъв Щяхме да сме "истински" шовинисти ако например казвахте "Северна Добруджа е българска земя" - по аналогия на гръцкото "Macedonia is Greek soil"

Не е фалшив аргумент, и ако трябва да е знаете нещо за мен, не си служа с фалшиви аргументи (мога да греша, но това е друго) Историята НИ (на нацията ни , раздлена днес на две отделни) започва от Паисии (спокойно можем да го наречем и македонеца Пайсии- доколкото Банско е в източния край на етнокултурната и езиков област) , ако искате да ме убедите някак, че експетерите я "познават" - давайте. Ще си загубите времето, без никакъв успех (освен да се убедите че съм прав)

За мен това не е нова идентичност, а добавяне на нови "разкази" в приказката от 1965 г. И това случва преди 2012 г Или пък имаме класическа хипер-реакция на въображаема (въображаеми) заплахи. Например , защото "Заплахата България" е част от македонската приказка и идентичност, https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_the_Protection_of_Macedonian_National_Honour При условие че 20 години след обяването на независимостта на Македония, в България никой не се занимаваше със съседите (нито офиациалните лица, нито НПО, то доскоро нямаха и достъп бълрагска телевизия, сега имат поне Планета ), а проявите на великобългарския шовинизъм се свеждаха до няколко на брой от вида: - да се пита за Спаска (а за хилядите други случаи на дисркиминация?) - да се протестира срещу хипершовинистични изказвания на министър -председателя на РМ https://www.dnes.bg/politika/2009/10/29/gruevski-niama-egeici-niama-pirinci-a-samo-makedonci.79936 Именно, защото външния наблюдател вижда само партикулярно (част от нещата или историята), а не в нейната цялост, Той няма как да е запознат с един сложен въпрос със десетки малки "ключета". Всеки политически анализ основан (явно или не, т.е свързан) на тъкуването на история (и ако говорим за българо-македонската) е априори двузначен, защото в двете истории битуват взаимноизключващи се възглеведи и тези.

За разлика от Русия на Путин, Западът не знае какво да иска от Източна Европа Автор: Тимъти Гартън Аш, theguardian.com Западът трябва да спре да се колебае и да потвърди, че всички европейски държави, включително и Украйна трябва да бъдат независими и свободни Докато руските войски се натрупват по границите на Украйна, заплашвайки с най-голямата война в Европа от 1945 г. насам, целият свят се опитва да отгатне намеренията на Владимир Путин. Но стратегическият въпрос, който трябва да си зададат демокрациите в Европа и в Северна Америка, е какви са нашите намерения? Дългосрочната цел на Путин в Източна Европа всъщност е напълно ясна. Той иска да възстанови колкото е възможно повече от империята, статута на велика сила и сферата си на влияние, които Русия загуби толкова драматично преди 30 години с разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. Само неговата тактика ни кара да гадаем. От 2008 г., когато той си осигури две части от Грузия със сила, и със сигурност след превземането на Крим през 2014 г., беше очевидно, че той е готов да използва всякакви средства, от дипломацията и дезинформацията до кибератаките и откровените война. Западът също допринесе за тази криза чрез своето объркване и вътрешно несъгласие относно стратегическата си цел в Източна Европа. По същество Западът, ако все още може да се говори за един-единствен геополитически Запад, прекара годините след 2008 г. в неуспешното вземане на решение между двата различни модела на реда в Евразия, вместо да преследва по малката двете цели или нито едната от двете. Можем да наречем тези модели накратко Хелзинки и Ялта. Непосредствената цел на Запада трябва да бъде възпирането на руската инвазия в Украйна, но зад това се крие този по-голям избор. На хартия всички на Запад се присъединяват към модела Хелзинки за Европа от равни, суверенни, независими демократични държави, зачитащи върховенството на закона и ангажирани с разрешаването на всички спорове с мирни средства. Той започна да се развива със споразумението за заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., беше напълно формулиран в Парижката харта за новата Европа през 1990 г. и сега е институционализиран в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). По-вдъхновяващо е, че целта е обобщена в думите, които Харви Сичерман, вече забравен американски дипломат, написа в речта на президента Джордж Буш-старши: „Европа е цяла и свободна… и е в мир“. Алтернативният модел е Ялта. Срещата на върха през февруари 1945 г. между Йосиф Сталин, Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил в Ялта в Крим (каква, ирония на историята) се превърна в синоним на великите сили, които разделиха Европа на западни и източни сфери на влияние. Неотдавнашните максималистични предложения на Русия към САЩ и НАТО представляват изискване към това, което руските анализатори всъщност нарекоха „Ялта 2“. Само няколко откровени "реалисти" на Запад изрично подкрепят този модел, и много по-ефективно се присъединяват към някаква версия за приемането на сфери на влияние. Така се показват двойните стандарти, които характеризират подхода на Западна Европа към Източна Европа от векове, и хората, които биха били напълно възмутени от идеята, че Полша може да има вето върху това към какъв съюз трябва да се присъедини Германия към Великобритания или към Франция, са доста щастливи да дадат на Русия ветото върху избора на Украйна за съюз. Западноевропейците, които биха крещяли "Фашизъм!" при всяко предположение, че териториалните претенции могат да се основават на съществуването на датско малцинство в Северна Германия или на немскоговорящо малцинство в Северна Италия, намират за „разбираемо“ Москва да предяви такива претенции към Украйна. В Брюксел и Париж има много Малки Европейци, за които дори днешният ЕС се простира твърде далеч на изток. Понякога Ялта всъщност е прикрита и в Хелзинки. Ако, сте изправени пред агресор, който е готов да използва насилствени средства за дестабилизиране и демонтиране на една европейска държава, и да откажете да доставяте отбранителни оръжия на Украйна и да разчитате само на наблюдателите на ОССЕ и на дипломатическите преговори, вие на практика сте стъпили върху Ялта, като се преструвате, че спазвате Хелзинки. Вие правите войната по-вероятна, като не успявате да защитите мира. Социалдемократите на Германия, някога създателите на брилянтно иновативната западногерманска версия на разведряването, известна като Ostpolitik (Източната политика) в момента са глобален експонат на обърканото мислене, на самоизмамата и на откровеното лицемерие, до които това води. Те представляват един вид срамна Ялта, Ялта, която не смее да произнесе своето име. Откакто големият спор в рамките на Запада на срещата на върха на НАТО през 2008 г. доведе до лошия компромис с публичното изявление, че Украйна и Грузия ще се присъединят към НАТО, съчетано с това, че НАТО няма да направи нищо сериозно, за да се случи това, Западът беше оставен в състояние на стратегическо объркване. Оттогава Западът е само наполовината отворен за Украйна, и наполовина подкрепя нейната независимост, териториалната й цялост и прехода й към жизнеспособна, суверенна, демократична европейска държава. Украйна не е в НАТО, нито ще бъде скоро, но НАТО е в Украйна. Държавите-членки на НАТО, включително САЩ и Обединеното кралство, са доставили оръжия и разполагат свой военен обучаващ персонал там. Украйна не е в ЕС, нито скоро ще бъде, но ЕС е в Украйна. ЕС има значителни програми в подкрепа на политическия, икономическия и екологичен преход на страната. Западът най-накрая трябва да направи своя стратегически избор. Трябва решително да се следва модела от Хелзинки. Държавите в момента в ЕС и НАТО трябва да се посветят, търпеливо и последователно, на целта за цяла, свободна и мирна Европа и не само да го казват, но и да го направят. Съществен компонент на тази дългосрочна визия е, че тя е отворена към една наистина демократична Русия след Путин. Когато някои по-възрастни държавници от тежка категория от немските институции за сигурност наскоро предложиха да бъде предложено на Русия да стане член на НАТО, някои може би отхвърлиха това като дива немска русофилия. Но по принцип те бяха абсолютно прави. Пред лицето на напористата китайска суперсила налице са всички причини една демократична Русия да бъде много желан член на отбранителен алианс за сигурност, свързващ Северна Америка, Европа и Евразия. Отношенията с ЕС ще бъдат по-сложни, но европейската архитектура вече събрала много важни държави, които не са членки на ЕС. Пиша тези думи в една от тях - Украйна. Така че тази стратегия е анти Путин, но е проруска. Преди няколко години дори мнозинството от руснаците да отхвърляха това разграничение, като имплицитно и приемаха царското твърдение на Путин „Русия, това сън аз“. Вече не е така. Не е ясно дали дори едно бързо отвоюване на друго кътче от бившата руска империя, като днешна Украйна, би повишило значително неговата затихваща популярност в Русия, както определено направи с превземането на Крим през 2014 г. Режимът на Путин е толкова уплашен от Алексей Навални, политическият му опонент, който каза, че иска Русия да върви по европейския път, че дори беше направен опит той да бъде отровен, а сега е затворен в концлагер. В политиката и дипломацията, както и в другите области на живота, имате нужда от способността да правите компромиси и да живеете с несъвършени, временни договорености. Но вие също трябва да знаете какво искате. Путин вече го направи. Така и ние трябва да го направим.

Това лично за мен е партикуларна и повърхностна версия Националната идентичност на северомакедонците с техен мотивиращ политически разказ, с кодицициран (общ) език и другите допълнителни белези (например обща територия , доколкото македонската нация не е мозечна), е трайно е формирана едно поколение след 1945, или да кажем в 1965 година. Метафорични казано: Не е необходимо за откриваме криво колело, при условие че кръглото колело е измислено, патентовано и е употреба https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/zaev-bylgarskata-poziciia-e-obidna-za-makedonskiia-narod-317669/ Не позволихме да се рови в достойнството на македонската идентичност и стълбовете на идентичността, а това са македонският народ и македонският език. Няма да позволим и антифашистката идентичност на нашата страна да бъде застрашена и поставена под въпрос! Основите на нашата държавност са в антифашизма на АСНОМ, както и основите на македонския народ и македонския език. Това са нашите стълбове от миналото. Това са нашите стълбове за бъдещето", заяви Заев във видео обръщение, цитирано от БТА. Какво се спучва с идентичнсиита на севрмакедонците поради настиска на съседите - всъщност нищо, потвърдена и "втвърдена" е юго-макединистичната версия ( поради страхът от загуба на идентичност заб: вече изградена) Случва се това, за което пишеше и пише многократно Атом и с което много от пишешите ( или поне Вие) се съгласихме

Аз хич даже не ги изключвам. Опитът за преврат в Черна Гора Атаката срещу истамбулската конвенция у нас, която дойде от точно от две места едновремено (първата), Не от НФСБ (Валери Сименонов нямаше възражения - поне когато првителството заяви че ще я предложи за гласуване, той гласува на заседанието на МС за това ), не от Атака,.... а от ВМРО.... И БПЦ. В случая целта на ГРУ беше ясна - да се дискредитира и/или вкара в турбуленции правителството/управлението на страната която е Председател на ЕС. Ако лично аз бях шеф на ГРУ бих направил абсолютно същото, при условие че имам интрументите - проруска и финансирана от Кремъл БПЦ (факт) и двойни и тройни агенти

Съдебно решение: Теодора Точкова не е главен съдебен инспектор, актовете й са незаконни Софийският районен съд (СРС) отмени като незаконен акт на главния съдебен инспектор Теодора Точкова, защото прие, че мандатът й е изтекъл и сезира прокуратурата, че самоволно е извършила действие, което е в кръга на служба, която не заема. Това съобщава сайтът news.lex.bg, позовавайки се на решение на съдия Мирослав Петров от СРС по жалба на бившия съдия Методи Лалов. Той е глобен с 400 лева заради неподадена в срок декларация пред инспектората. В решението съдът говори за узурпиране на власт и констатира, че правният нихилизъм на Народното събрание е довел до конституционна криза в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано. Теодора Точкова беше избрана за главен съдебен инспектор на 2 април 2015 година. Мандатът й е петгодишен и е изтекъл на 2 април 2020 г. Месец по-рано - март 2020 година, са изтекли мандатите и на останалите 11 членове на инспектората. Оттогава се смениха три парламента, а сега почна мандатът и на четвърти, но нов състав на ИВСС така и не беше избран. През това време инспекторатът не е спирал да изпълнява функциите си. Актът на Точкова, с който на Методи Лалов е издадено наказателно постановление, е от 29 март 2021 година, с което се налага глоба от 400 лева. На 20 октомври 2020 година на Лалов е съставен акт за административно нарушение заради това, че не е подал в срок имуществената си декларация. Наказателно постановление е предмет на делото, по което СРС констатира, че Точкова вече не е главен съдебен инспектор и следователно всичките ѝ актове след 2 април 2020 г. са незаконосъобразни. Лалов напусна съдебната система през септември 2019 година, впоследствие стана общински съветник в София от "Демократична България". "Мандатът на главния инспектор на ИВСС е петгодишен, който извод произтича от изричния нормативен регламент на чл. 132а, ал. 2 КРБ, като в процесния случай същият е изтекъл на 2 април 2020 г., имайки предвид, че неговото начало не е обусловено от момента на встъпване в длъжност. При това положение е повече от очевидно, че към датата на издаване на наказателното постановление - 29 март 2021 г. лицето Теодора Точкова не е притежавала посоченото длъжностно качество, респективно не е разполагала с властнически правомощия да санкционира въззивника Лалов, досежно твърдяното административно нарушение", пише в решението съдия Мирослав Петров. Съдебният инспекторат твърди по делото, че Точкова има право да заема длъжността, защото липсва акт, въз основа на който тя да е освободена от длъжност. Съдия Мирослав Петров категорично отхвърля тези доводи. Той заявява, че цялата нормативна уредба показва, първо, че мандатът на главния инспектор не може да бъде продължен, и, второ, че правомощията му се прекратяват с неговото изтичане и не е необходим никакъв акт на парламента. Съдия Петров приема, че "правомощията на главния инспектор и инспекторите се прекратяват ex lege, т.е. по силата на закона с изтичането на срока на техния мандат или пък предсрочно, при изчерпателно изброените хипотези на чл. 48, ал. 1 ЗСВ, при които се провежда нов избор, поставящ началото на нов мандат. И в двата случая обаче не е предвидена правна възможност за изричното или имплицитно продължаване на срока на мандатите, като именно от момента на прекратяването (в широк смисъл) се поражда и правото им по чл. 50, ал. 1 ЗСВ - при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, могат да бъдат възстановени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора", пише още в решението на районния съдия. Съдът подчертава, че мандатът е предвиден в обществен интерес, предотвратява трансформацията на държавната власт в диктатура и е своеобразна гаранция за независимост на държавния орган при осъществяване на функциите му. В решението си съдия Мирослав Петров приема, че срещу Лалов е извършена "недопустима държавна принуда от страна на лице, неразполагащо с властнически правомощия, поради изтеклия му мандат като главен инспектор на ИВСС и което на практика съзнателно, самоволно и целенасочено извършва действия, попадащи в кръга на посочената служба, без да има право да я заема, считано от 2 април 2020 г.. Затоа съдът приема, че не може да бъде "безмълвен констататор" на наличните данни и изпраща препис от наказателното постановление на прокуратурата за преценка дали не е извършено престъпление от страна на Точкова по член чл. 274, ал. 1 Наказателния кодекс - "който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема, се наказва със", Според съдия Петров Лалов може дапретендира обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за евентуалните вреди, които му е причинила "упражнената спрямо него репресия". https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/12/09/4291923_sudebno_reshenie_teodora_tochkova_ne_e_glaven_sudeben/

Съдия оспори легитимността на Теодора Точкова като главен съдебен инспектор Главният инспектор Точкова и инспекторите в Инспектората към ВСС повече от година и половина упражняват функции при изтекъл мандат, актовете им са нищожни 7 декември 2021 12:01 Съдия Петко Петков, който оспорва легитимността на Теодора Точкова като главен инспектор © Анелия Николова Теодора Точкова неправомерно си приписва длъжността главен инспектор на Инспектората към ВСС. На 9 април 2020 г., т.е. преди година и половина, тя е престанала да бъде главен съдебен инспектор и от този момент нататък няма такива правомощия и не може да изпълнява неговите функции. Това твърди по същество съдията от Софийския районен съд (СРС) Петко Петков в жалбата си до СРС, с която иска отмяна на наложената му глоба от 300 лева, задето е забавил подаването на годишната си декларация за имущество и интереси. Нещо повече, Петков прави искане до съдията по делото да предложи на Върховния касационен съд (ВКС) - чрез председателя му, да сезира Конституционния съд (КС) с въпрос дали мандатът на главния инспектор може да се удължава - изрично или мълчаливо, и дали Точкова след изтичането на мандата ѝ може да упражнява власт. (Същите въпроси, впрочем, важат и за инспекторите в инспектората, които повече от година и половина упражняват функциите си при условията на изтекъл мандат.) За какво получават заплати Точкова и инспекторите Отговорът на този въпрос е от изключителна важност не само с оглед компетентността на Теодора Точкова да издава наказателни постановления, но и с оглед основанието, на което тя получава заплата и допълнителни възнаграждения, ползва ведомствено жилище, и изобщо - основанието да упражнява власт в качеството си на главен инспектор, сочи Петко Петков. Теодора Точкова бе избрана за главен съдебен инспектор с решение на парламента от април 2015 г., мандатът й, както и тоза на останалите инспектори от Инспектората към ВСС, изтече през април м.г. Въпросът обаче далеч не се изчерпва със заплатите, които Точкова (а и инспекторите в инспектората) получават без основание, защото преди година и половина им е изтекъл мандатът, а те продължават да заемат длъжностите, с мотива, че парламентът не е избрал нови хора на тяхното място, а службата не можела да остане без хора. По същество това е конституционна криза, която засяга Инспектората на ВСС, един важен орган в съдебната система, създаден с промени в Конституцията при присъединяването ни към ЕС през 2007 г. със задача да следи администрирането на делата и работата на съдебните органи, да преценява нарушенията на магистратите и да предлага на ВСС да налага наказания. До момента този орган създаде много скандали и основателни съмнения в слугинаж на задкулисието, което поддържа статуквото в съдебната система. Инспекторатът например отказа да види нарушенията на предишния главен прокурор Сотир Цацаров в скандала "ЦУМ гейт", но пък започна куп измислени проверки срещу председателя на ВКС Лозан Панов по всевъзможни поводи. Инспекторатът, макар и в предишния си състав, е един от органите, който стои в основата на скорошното осъдително решение на Съда в Страсбург. Той постанови, че дисциплинарното наказание, наложено на бившия председател на Съюза на съдиите в България съдия Мирослава Тодорова, е всъщност отмъщение за изказани публични позиции, както и форма на натиск, за да я накара да замълчи. Този състав на Инспектората пък допусна "да изтекат" лични данни на съдия Тодорова при обстоятелства, които оставят съмнение, че това е част от тенденциозен тормоз. РЕКЛАМА Глобата като един добър повод Глобата, която е наложена на Петков, не е висока за стандарта на един съдия. На практика това е най-ниската глоба за подобно нарушение със забавяне подаването на декларацията. Съгласно чл. 480а от Закона за съдебната власт, магистрат, който не подаде декларацията си в срок, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв. Друг е въпросът, че в случая става въпрос за закъснение само от 12 дни на декларация, подадена по пощата от Косово - съдия Петков в момента е в неплатен отпуск от СРС и изпълнява ангажимент в чужбина. Инспекторатът обаче не е приел възражението на Петков за маловажен случай. Всъщност Софийският районен съд и Административният съд София-град масово отменят санкциите, които Инспекторатът налага дори и за ден закъснение при подаването на декларацията, с мотив, че нарушението е маловажно, а подходът на Инспектората е формалистичен, писа още през 2019 г. сайтът lex.bg. Което не пречи на Инспектората да продължава в същия дух. Една конституционна криза и съучастническо мълчание Жалбата на съдия Петков поставя един сериозен и принципен въпрос, чието решаване може да промени противоконституционната практика, която продължава много дълго със съзнанието и съучастието на всички институции. Един нелегитимен орган с изтекъл конституционен мандат повече от година и половина упражнява власт без да има каквито и да е правомощия, по тази причина неговите актове са нищожни. Това е публична тайна, през последните месеци много юристи, общественици и политици коментираха този проблем, породен от неспособността и нежеланието на няколко парламента да изберат нов състав на Инспектората. В основата на проблема обаче стои и отказът на Теодора Точкова и инспекторите от ИВСС да преустановят дейността си с прекратяване на мандата им. Ситуацията има всички белези на конституционна криза - един конституционно установен орган (парламентът) с действия или бездействие блокира дейността на друг конституционно установен орган (като Инспектората при ВСС) до степен той да не може да си изпълнява функциите. Ана Караиванова остана на поста повече от година и половина след края на мандата си Това не е първият случай, в който Народното събрание не открива навреме процедура за избор на нов състав на ИВСС. Мандатът на предишния главен инспектор Ана Караиванова изтече през януари 2013 г., но тя остана на поста повече от година и половина след това. Подаде оставка все пак през октомври 2014 г., а след това процедурата за нов избор тръгва на два пъти. В началото на 2014 се стигна дотам, че по дело на съдия срещу дисциплинарното му наказание Върховният административен съд (ВАС) постанови с определение, че главният инспектор в оставка и с изтекъл мандат Ана Караиванова няма представителна власт по отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Проблемът е, че изборът на съдебни инспектори тече много трудно заради заложеното в Конституцията изискване инспекторите да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, т.е. с поне 160 гласа. Очевидно за всички "Г-жа Точкова неправомерно си е приписала длъжността "главен инспектор на инспектората към ВСС", която твърдя, че не заема", се казва в жалбата на Петков, с която оспорва наложената му глоба. Действително, на 2 април 2015г. Точкова е избрана на тази длъжност и е встъпила във функциите си на 9 април същата година. Тази длъжност обаче е с мандат от 5 години, определен в Конституцията. Мандатът на Теодора Точкова е изтекъл на 9 април 2020 г. и на тази дата тя е престанала да бъде главен инспектор на инспектората към ВСС, сочи Петко Петков. "Макар това тълкуване да е очевидно за всички, с изключение на г-жа Точкова, то освен всичко друго е и задължително.", коментира съдия Петков. Ключова в случая е фразата "това тълкуване да е очевидно за всички". Мандатът на главния инспектор и на инспекторите в ИВСС е конституционно уреден, а не в специален закон, както е с други мандатни длъжности. Това означава, че за главния инспектор и за инспекторите в ИВСС не може да се запише в закона, че продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им докато бъдат избрани нови членове и нов главен инспектор. Подобен похват е широко използван при други регулаторни и контролни органи с мандатни длъжности, което на практика е завоалиран начин за удължаване мандата на угодните за властта членове и да ги поставя в различни зависимости. Такова заобиколно удължаване на мандатите обаче не може да се приложи в случаите, когато мандатът е уреден в конституцията. И това е ясно казано в няколко знакови решения на КС, в които мандатността се определя като основен принцип за органите на публичната власт - те упражняват своите правомощия само за определен срок, а с изтичането му тези правомощия се прекратяват, без да е необходимо конституиращият орган да постановява изричен акт в този смисъл. Най-категорично КС се произнася в Решение №4/2005 г. за опита да се въведе със закон възможност председателите на върховните съдилища и главният прокурор да продължат да изпълняват длъжността си и след изтичане на седемгодишния им мандат, ако дотогава ВСС не е избрал нов титуляр за длъжностите им. Към онзи момент това можеше да бетонира Никола Филчев незнайно колко време на върха на прокуратурата. КС обаче се произнесе категорично: както намаляването, така и увеличаването на конституционния мандат е нарушение на конституцията. С изтичане на 7-годишния мандат на всеки от тримата големи, техните правомощия се прекратяват и по-нататъшното им упражняване е недопустимо, защото би означавало заобикаляне на конституцията. По-късно в практиката на КС този принцип бе изведен в различни дела по отношение на всички съдебни началници на всякакви нива, както и за самите конституционни съдии. "В обобщение, трайната практика на КС не допуска установените в Конституцията мандати да бъдат удължавани - нито изрично, нито мълчаливо", пише в аргументацията си съдия Петков. Най-добре е изразил смисъла на това ограничение покойният съдия Румен Янков в становището си по едно от тези дела от 2005 г. в един знаков абзац, цитиран неизменно по темата за мандатите: "Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана? По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време "тя става цел на естествените му егоистични импулси". В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната." Дали установеният в Конституцията мандат на главния инспектор при ИВСС може да бъде удължен (изрично или мълчаливо) и може ли да се приеме, че главният инспектор разполага с материална компетентност да упражнява власт след изтичане на времевите параметри на овластяването ѝ - това са въпросите, на които съдия Петков очаква отговор от КС. Те отдавна трябваше да бъдат зададени на КС, но никой не го направи - нито управляващи, нито опозиция, нито върховните съдилища, главен прокурор, президента, който щеше да предлага конституционни промени, свързани със съдебната власт и т.н. Инспекторатът на ВСС е една от темите, която бе обсъждана при преговорите за управленска коалиция в сектор "Правосъдие". Конституционна жалба В този контекст на преден план излиза и въпросът за индивидуалната конституционна жалба, който е може би най-консенсусния политически въпрос и най-трудния за осъществяване - буквално всички парламентарни партии обявяват, че са за разширяване на достъпа на гражданите до Конституционния съд, но за това трябва промяна в Конституцията. На свой ред отварянето на конституцията неизменно ще повдигне и други въпроси, свързани със съдебната реформа, затова за конституционно мнозинство трудно ще се преговаря.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МАКЕДОНИЗЪМ И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МАКЕДОНИЯ https://kultura.bg/web/политическият-македонизъм-и-българс/

Хората споделят 28 уникални физически черти с плодоядните орангутани , с шимпанзетата - само две https://www.nationalgeographic.com/animals/article/orangutans-human-relative-evolution John Grehan, of the Buffalo Museum of Science in New York State, and Jeffrey Schwartz, of the University of Pittsburgh in Pennsylvania, say that the DNA evidence cited by many scientists only looks at a small percentage of the human and chimp genomes. What's more, the genetic similarities likely include many ancient DNA traits that are shared across a much broader group of animals. By contrast, humans share at least 28 unique physical characteristics with orangutans but only 2 with chimps and 7 with gorillas, the authors say.

Честно казано, не знам "историята" на договора нито на предишния му вариант. Помнян чв ВМРО бяха в управлението тогава и мога да допусна (при липса на други факти) че на някой ентусиаст му хрумнала идеята за ребългаризацията. Вредите мигат да се минимизират, но аз мисля че Радев е минал към твоя Вариант 1 Всъщност май нищо не се казва от "кухнята" - администрацията на Радев, но Андрей Ковачев при Милотинова изпусна едно изречение - а именно че в ЕП са гласували и приели някаква точка предложена от словашки (май) представител, в която е написано че историческите различия и спорове не могат да бъдат пречка за пускането на Македония по "пистата". Което връзва промяната към 1 - администрацията на Радев се запознала с текста и и е изготвила плана 5+1. Радев го представя официално на срещата през декември.. От този план май връщане назад, и пасирания няма да могат да се правят.. (Всички това е хипотеза де)

Няма как да станат българи с този разказ, това е ясно (за мен) Какво да ти кажа, освен пак това (лека му пръст на Стойко Тонев) https://offnews.bg/analizi/bojcheto-si-otiva-pregovor-na-materiala-733382.html

Математиката е непричем- отнема ни се от идентичността Или както казва един познат Пиринец, със смесени корени от егейско о Вардарско, българитете не сме ние Иначе В техния сегашен национален разказ не се вижда нещо от различно и по-интересно от антибългарския ресантиман Българите, (България) разделят Македония (Балканската война), което е разбира се е голяма национална травма и трагедия (македонският етнос остава разделен) После я окупират като фашисти (сръбската окупация е нещо естествено и нормално) Междувременно и след това деетнизират стотици хиляди македонци в Пиринска Македония /Значи българите сме извършили и културен геноцид/ ПС Братята гърци пекоха на шиш brainwashed bulgarians -сите заради една "СЕВЕРНА". Какви поражения измерими имаше Атина?

Вваимно изключващи се са двата ни разказа, във "висока" степен В различна степен за двете нации, но в достатъчно голяма степен за по-малко засегната от разказа на дргия Ние сме по малко засегнати, спор нямам само че тук математиката е непричем

Помните навярно гръцкото вето В разказа на Гърците влизат Александър Македонски и Македония

Всяка нация (била гражданска или етническа) я свързва някакъв "разказ"! Няма породила се без "разказ" нация, ей така.. "гражданско общество" и "гражданска нация" са различни неща, В Германия - класическа етническа нация, също има развито гражданско общество

Отдавна не влизат, в академичната пък изобщо

Защото двата разказа не влизат в конфликт Аз действам колкото мога, даже и свръх възможностите му понякога (които са много скромни)

Самоцититирам отговора към Дора: Национална идентичност е формирана чрез националния разказ. Самото му преразказване я нарушава най-малкото в националния разказ на българския българин/българка , участват например (давам само един пример, не смятам да разказвам целия разказ, ако имате желание да разбрете гледната точка и теорията ми (тя не моя) - ще го наптавите самостително Справедливо водена от нас Балканска война за освобождение на Македониям която обаче се превръща в крайчгилем камък за поредните национални катастрофи В един момент се оказва че този разказ не е верен, защото в Македония няма българи Трябва да се напише нов разказ. Какъв е той - войната е била завоевателна Сами че това не може да се напише, защото ролята на националния разказ е даде политическа мотивация на гражданите на нацията, той трябва да е положителен В този момент имаме "чисто" разрушение - бам, защото нямаме с какво друго положително (и неразрушаващо друго части) да ги заместим ----------------------------------- Atom, според мен за вариант 2 (във версия еднакво приемлива за двете страни) трябва да има полагане на къртовски труд и средства от двете страни, но по-важно за мен -необходим е интелектуален (и морален) капитал Не знам скептичен съм..

Не Национална идентичност е формирана чрез националния разказ. Самото му преразказване я нарушава най-малкото в националния разказ на българския българин/българка , участват например (давам само един пример, не смятам да разказвам целия разказ, ако имате желание да разбрете гледната точка и теорията ми (тя не моя) - ще го наптавите самостително Справедливо водена от нас Балканска война за освобождение на Македониям която обаче се превръща в крайчгилем камък за поредните национални катастрофи В един момент се оказва че този разказ не е верен, защото в Македония няма българи Трябва да се напише нов разказ. Какъв е той - войната е била завоевателна Само че това не може да се напише, защото ролята на националния разказ е даде политическа мотивация на гражданите на нацията, той трябва да е положителен и мотивиращ. В този момент имаме "чисто" разрушение - бам, защото нямаме с какво друго положително (и неразрушаващо друго части) да ги заместим

Въпроса не в ограничението на определянето, а в 1. нарушаването/разрушането и 2.отнемането на част от нея (отнемането на част от нея също я нарушава или разрушава)

Различни са самоцитирам се: "Гражданската нация пък определено подчертава (дава го в светъл вид) това че етнос и национална принадлежност са различни неща" И: отново Националната идентичност е само една сред много – понякога едновременно съществуващи и припокриващи се – идентичности: професионални, религиозни, племенни, езикови, териториални, класови, полови и други. Но в модерния свят националната идентичност съставлява онова, което може да бъде наречено „фундаменталната идентичност“; тоест идентичността, за която се смята, че дефинира самата същност на индивида. Останалите му идентичности може би също я модифицират, но само леко, а в резултат на това тези други идентичности се считат за вторични. Днешната световна общност е общност от „нации“; модерните общества са „нации“ по определение, а онези общества, които не виждат себе си като нации, се считат за (все още) не модерни. В много случаи лоялността към „нацията“ лежи в основата на социалната солидарност и представлява най-силния мотив, стоящ зад политическата мобилизация. http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2205-2013-10-24-13-57-08 https://en.wikipedia.org/wiki/Liah_Greenfeld Liah Greenfeld, "the great historian of nationalism",[1]

няма забрана. Всеки човек би могъл да претъепи такава трансформация Гражданската нация пък определено подчертава (дава го в светъл вид) това че етнос и национална принадлежност са различни неща.

Не става дума за етническо самоопределие, а за национална идентичност . Националната идентичност е само една сред много – понякога едновременно съществуващи и припокриващи се – идентичности: професионални, религиозни, племенни, езикови, териториални, класови, полови и други.

Именно